The Corporation (2003) (alli-corporation-xvid-cd2.srt) Свали субтитрите
Застанахме тук горе и се усмихвахме.
Усмихвахме се и се снимахме.
Нашите родители ни разказваха за войната и такива разни.
Ние пък можем да разкажем за нашия корпоративен спонсор.
Точно така.
Аз имам голяма вяра в корпоративния свят,
защото той няма да си отиде.
Така че по-добре да вярваш в него,
защото, ако не вярваш, нищо няма да стане.
защото, ако не вярваш, нищо няма да стане.
Най-изобретателните умове на света
са наети да осигуряват нашата вяра
в корпоративното виждане за света.
Те ни съблазняват с коварни корпоративни илюзии,
които трябва да отвличат умовете ни
и да фабрикуват нашето съгласие.
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕ
Корпорациите не рекламират отделни продукти;
те рекламират начин на живот.
Начин на мислене.
Една приказка за това що за хора сме, и как сме стигнали до тук
и откъде произтича така наречената ни свобода.
Става дума за десетилетия наред
пропаганда и образование,
които ни учат да мислим по определен начин.
Що се отнася до голямата корпорация,
корпорацията е - видите ли - неизбежност,
една неразделна част,
която е забележително дееспособна и на нея
се дължат както човешкият прогрес,
така и хубавия живот.
Управлението на представите е много интересна идея.
В основата си това е методология,
която ни помага, когато работим с нашите клиенти,
да проведем един много систематичен мисловен процес,
за да помогнем на клиентите си да добият представа
за възможностите, с които разполагат.
Крис Комисаржевски, генерален директор Бърстън-Марстелър, световна фирма за пъблик рилейшънс
Какви прегради стоят пред техния успех
и как можем да ползваме комуникациите,
за да им помогнем да постигнат целите си.
Резултати, които градят репутации
Клиент: Юниън Карбайд Пъблик рилейшънс след изтичането
на газ в Бопал, отнело близо 20 000 живота.
Ако Майкъл или Анджелика й дойдат и ме попитат:
"Татко, ти с какво се занимаваш и защо това е важно?"
Моят отговор на този въпрос е, че най-общо казано
аз помагам на корпорациите да имат глас.
Резултати, които градят бизнес
Клиент: Канадски дърводобивни корпорации Създали горския съюз на Британска Колумбия за борба с екологичните кампании
Аз помагам на корпорациите да споделят своето виждане
и как те приемат нещата.
Резултати, които променят нашия живот
Те продават себе си,
продават своето господство,
продават своята власт
и създават един образ за себе си,
като най-обикновени хора от квартала.
Здравейте, как сте?
Радвам се да ви видя.
Как сте?
Здравейте! Как сте?
Ние сме от Рfizer.
Ние сме вашите съседи.
Том Клайн, старши вицепрезидент на Pfizer, най-голямата фармацевтична корпорация в света
В новите къщи ли живеете?
Това са наши съседи.
Може ли да ви поздравим?
Може ли само за минутка?
Какво ще кажете за квартала сега?
Xубав е.
благоустройство, сpонсорирано от Pfizer
Да, мисля, че става все по-добре
през последните 20 години, откакто идвам тук.
Да.
Мисля, че ние заедно, вие и ние
от Рfizеr и другото ни дружество,
ще го направим още по-хубав.
Добре.
Добре, радвам се, че се запознахме, госпожице Фрейжър, довиждане.
В това метро ставаха много престъпления.
Като се прибирах една нощ, ме хванаха
и за малко да ме оберат.
Затова решихме да се намесим, да направим квартала по-добър.
Това са въртележките,
които пречат на гратисчиите.
Едно време, който си искаше, направо скачаше.
Тогава Рfizеr, заедно с транспортната фирма,
направо купи тези машини.
Това е микрофон, по него може да се говори
с охраната на Рfizer,
която се намира на около 500 метра от тук.
Аз днес не съм виждал охраната на Рfizеr,
но ще проверя дали мога да му се обадя.
Ако не се обади, ще трябва да го събудя.
Ало.
Ало.
Аз съм Том Клайн.
Сигурен съм, че
преди да приключим, той ще се обади.
Но особено извън пиковите часове
това позволява на пътниците да се обадят направо
на охраната на Рfizеr за помощ.
Тогава охраната на Рfizer се обажда на транспортна полиция
и транспортна полиция реагира, ако има престъпление.
В резултат на тези мерки престъпността на спирката спадна.
Вече е много по-безопасно за нашите съкварталци.
Благодаря.
Ще натисна и другия бутон за всеки случай...
Аз съм Том. Ало...?
Сега ще идем да говорим лично с него.
Не е толкова просто - те наистина дават част
от парите на своите акционери данъкоплатци и помагат.
Какво можеш да им кажеш?
Но тези пари трябва да си отиват при данъкоплатците
да решават какво да правят.
Работата е там, че когато те правят хубави неща,
същевременно действат за намаляване на корпоративния
данък и намаляване на данъците за богатите,
практически преразпределят публичните финанси.
Но ние не забелязваме преразпределението;
не забелязваме източването на парите,
източването на публичните процеси отвътре,
но виждаме хубавата фасада.
ЧАСТНИЯТ ГРАД
Когато проучвах завземането на публичното пространство,
отначало си мислех, че става дума само за реклама.
Реклама винаги е имало.
Просто повече реклама.
Но тогава започнах да разбирам
и вече ми е ясно,
че налагането на марката не е реклама, а производство.
Преуспяващите корпорации,
корпорациите на бъдещето не произвеждат стоки.
Те произвеждат значение за марката.
Самото разпространение на представата за себе си
е тяхната производствена дейност.
А разпространението на представата за себе си
е невероятно агресивен проект.
Как тогава се реализира представата за една марка?
Добра отправна точка е изграждането на
триизмерно въплъщение на твоята марка.
За една компания като Disneу
това стига и по-далеч.
Те изграждат цял град - Селебрейшън, Флорида.
В момента в Селебрейшън живеят близо 5000 жители.
Андреа Фингър, говорител Селебрейшън, Флорида
Там има около 1300 еднофамилни къщи,
център, в който хората се събират,
четири или пет ресторанта
и десетина други магазина.
Тяхното вдъхновение, образът на тяхната марка,
е типичното американско семейство
и носталгичният американски градец.
Зарядът на тяхната марка е "Семейно вълшебство" и всичко,
което фирмата прави, се върти около тези две думи.
Една маркова среда като Дисни уърлд
или Дисни Ленд е логично продължение на марката.
Клей Таймън, генерален директор Ландър енд Асошиейтс, консултантска фирма за марки и дизайн
Филмите, анимационните филми, филмите със семейна ориентация -
това е много логично продължение на марката.
Като бизнес обаче,
те знаят също, че ако поискат да навлязат
в други форми на развлечение,
които не отговарят на "Семейно вълшебство",
те няма да им слагат марка Disneу.
Ако поискат да навлязат в по-тежки,
по-сериозни неща за възрастни,
когато това са филми, те им слагат марка Тоuсhstоnе.
Марката Disneу внушава сигурност,
тя говори за традиция, за качество.
И тук се вижда точно това,
в тази построена от нас общност.
Тук се виждат вече истинските империалистически
въжделения на маркирането, което желае да изгради
тези приватизирани, маркирани какавиди.
Отначало можете да пазарувате в тях,
после може да отседнете за празниците,
а накрая защо направо да не се нанесете?
Един ден ще се събудим
и ще открием, че на практика всичките отношения
между нас и другите хора
имат комерсиален посредник?
Ще открием, че практически всяко наше отношение
между нас и другия човек
е комерсиално режисирано?
Възможно ли е цивилизацията да оцелее в такива тесни рамки
на нашите взаимоотношения?
"Леле, какъв сън..."
ТРИУМФЪТ НА ЗАРИБЯВАНЕТО
ТРИУМФЪТ НА ЗАРИБЯВАНЕТО
Джонатан Ресиър, генерален директор Вig Fаt Inс., специалисти по подмолен маркетинг
Мога винаги да кажа кога вероятно си мишена на подмолен маркетинг.
Ще ви кажа също,
че някои от тези неща се случват в момента,
някъде край вас.
Излизаш от къщи някоя сутрин,
в някой град,
минаваш покрай портиера и му казваш:
"Добро утро!"
Тогава забелязваш, че до краката му има кашони
от някаква фирма за каталожна търговия.
На кашоните, разбира се, се мъдри
и огромен марков надпис.
Излизаш и се чудиш:
значи явно много хора поръчват от тази фирма.
Ти обаче не знаеш, че ние сме платили на портиера
да държи там тези празни кашони.
Вървиш си по улицата
и чуваш някакви хора, които на висок глас обсъждат
някакъв певец или състав.
Освен това си подават слушалки един на друг
и ги превъзнасят: "жестоко!"
"Разправят че било много трудно да се намери този диск,
обаче разбрах, че в еди кой си магазин го имало."
Ти чуваш и умът ти го регистрира.
После може да си почовъркаш ума
и по-късно, да речем, си казваш:
кои бяха тия, дето били толкова добри? Прас!
Може да ти се е забило в главата.
Или друго, отиваш на работа
и намираш хладилника пълен с определена марка вода.
Какво става?
Вадиш, отпиваш, не мислиш, щом е там.
Изобщо не мислиш.
Я!
Много хубава вода.
Кой знае?
Може пък някой да е оставил там водата.
Излизаш в обедна почивка,
седиш си в парка и наоколо хора се движат,
говорят си в парка и прас! -
изведнъж дочуваш поредното послание.
Докато си легнеш да спиш, сигурно си поел
поне осем или девет различни подмолни послания.
Xората винаги си мислят, че знаят:
"Знам, знам, скрита реклама.
"Дето дават маркови неща по филмите!"
Да, донякъде.
Това определено е традиционната скрита реклама.
Но реалната скрита реклама е точно такава:
Марките са във филма, обаче филмът е твоят собствен живот.
Ние ползваме група достъпни,
но все пак амбициозни хора.
Те не са супермодели,
а обикновени хора, също като теб,
които вършат нещо за нас,
било то да пият някаква напитка,
или да ползват някакъв прах за пране,
няма значение.
Те са отровата за хлебарки, ако щеш.
Xората ще отидат при тях
и те ще им подадат тази
мъничка примамка.
Може да бъде звуков откъс, някакъв съвет или ритуал.
Потребителите захапват примамката за хлебарки
и после я поглъщат.
"Ау, чудничко!"
След което отиват и я предават на приятелите си.
Ако ще се правиш на критик, добре -
щом така искаш да живееш,
добре, подозирай всеки човек,
който се доближи до теб.
Но ако той ти покаже нещо, което ти пасва,
или нещо, което ти върши работа,
нещо, което ти подобрява живота по някакъв начин,
какво ти пука тогава?
Ами, кажи поне едно благодаря!
Днес държавата е вече установена
като география.
На нашата територия вече няма бели полета.
Към какви нови хоризонти да се насочим тогава?
Какви възможности ще се разкрият утре?
Какво очаква вас и вашите деца?
Бъдещите върхове за покоряване ги няма на никоя карта.
Те са в епруветките и лабораториите
на великите отрасли.
НА НОВИ ФРОНТОВЕ
НА НОВИ ФРОНТОВЕ
Делото "Чакрабарти" е един от ключовите моменти
в историята на световното право.
Обществеността изобщо не подозираше
какво точно ставаше, когато течеше процедурата.
General Eleсtric и професор Чакрабарти
занесоха в патентната служба едно микробче,
което изяжда нефтени разливи.
Заявиха, че са модифицирали този микроб в лабораторията
и следователно той бил изобретение.
В патентната служба и правителството
разгледаха това "изобретение"
и казаха: "Забрави!"
"Патентното право не се отнася за живи същества."
"Това не е изобретение."
Отказаха им.
След това Gеnеral Electriс и доктор Чакрабарти
обжалваха решението в апелативния съд.
За всеобща изненада с три на два гласа
съдът отхвърли решението на патентната служба.
Основанието: "Този микроб прилича повече
на препарат или реактив,
отколкото на кон или на пчела."
Смешно е, защото те не разбираха от елементарна биология.
На тях им приличаше на някакъв химикал.
Ако имаше антени, очи, крила или крака,
те никога нямаше да допуснат да се патентова.
След това патентната служба обжалва.
И обществото трябва да е наясно вече,
че патентната служба заяви съвсем ясно:
не може да се патентова живот.
Ние изготвихме основното становище в тяхна подкрепа:
"Ако позволите да се патентова този микроб - заявихме ние, -
това означава, че без да се е произнесъл законодателят,
без обществено обсъждане,
корпорациите ще притежават архитектурата на живота."
Когато съдът взе решение, изгубихме с пет на четири гласа,
а върховният съдия Уорън Бъргър заяви:
"Съгласни сме, че някои от въпросите са големи,
но за нас това е едно малко решение."
Седем години по-късно патентната служба на САЩ
постанови с едно изречение:
"Можете да патентовате всяко живо същество,
освен напълно роден човек."
...Върховният съд на САЩ постанови днес,
че живи организми, получени в лабораторни условия
могат да бъдат патентовани...
... Сега Върховният съд на САЩ трябва да реши
дали един човек или една фирма
могат да контролират новите форми на живот...
...фирма или колеж придобиват
изключително право върху определен вид.
Къде отиде нашето преклонение пред живота?.
...Патентоват "Харвардската мишка ", чиито гени я правят
по-податлива на б ракови заболявания...
Канадският върховен съд постанови:
генетично променената мишка не може да се патентова...
Канадците не смятат, че живите същества
са технически изобретения
като електрическите крушки или двигателите...
фирмите ще преровят земята,
за да открият ценна ДНК,
която да патентоват.
Като навремето в Дивия Запад,
с бандитите, които прибират всичко,
което могат да докопат
и измислят всевъзможни поводи,
днес това са "генотърсачите"...
Науката, вместо да бъде
безпристрастно дирене на истината,
се превръща в гонитба на печалба.
Всички ние чухме съобщението,
че сме завършили картата на човешкия ген.
Но това, което обществото не знае,
е, че в момента генетичните фирми се надпреварват,
заедно с биотехнологичните и фармацевтичните,
да намерят съкровището на тази карта, тоест
отделните гени, архитектурата на човечеството като вид.
Всеки път, когато успеят да изолират отделен ген,
биотехнологичните фирми
го обявяват за своя интелектуална собственост.
Генът на рака на гърдата,
генът на кистогиброзата,
и така нататък, и така нататък.
Ако това продължи безпрепятствено, в целия свят
след не повече от 10 години,
една шепа световни фирми ще притежават
пряко или по силата на лиценз
същинските гени, залегнали в еволюцията ни като вид.
Сега те започват да патентоват гените
на всички други живи същества на Земята.
В епохата на биологията политиката ще раздели хората
на такива, които вярват, че животът е ценен сам по себе си
и следователно трябва да избираме онези технологии
и търговски дейности, които зачитат тази ценност.
Други обаче ще кажат: "Това е просто удобство.
Удобство с такса за ползване."
И ще минат в лагера на хората, които смятат,
че пазарът трябва да бъде окончателен арбитър
на всичко в епохата на биологията.
В една световна икономика, в която информацията се филтрира
от световните медийни корпорации,
зяпнали покорно своите могъщи рекламодатели,
кой ще зашити правото на обществото да знае?
И каква цена трябва да платим, за да запазим способността си
да правим осведомен избор?
НЕЧИСТИ СМЕТКИ
От телевизия Fоx ни казаха,
че сме най-подходящи за "следователите".
"Сами си избирайте темите,
задавайте трудни въпроси и търсете отговори."
Страхотно!
За точно такава работа си бяхме мечтали винаги.
Това, което ни накараха да направим първо обаче,
не беше да правим проучвания,
а да снимаме тази реклама:
Следователите.
"Те разкриват истината,
постигат резултати, защитават ви."
Имаха си снимачен екип, пушеци, ефекти,
правиха ни силуети...
Една от първите теми, на които попадна Джейн,
беше откритието, че голяма част от млякото
в щата Флорида, а и в голяма част
от страната съдържа примеси,
поради употребата на хормона на растежа при кравите.
В случая с Mоnsantо аз не съзнавах колко мощно една корпорация
действа, за да наложи изделие на пазара.
Каква координация на всички нива трябва да се постигне.
Трябваше да вържат университетски преподаватели,
трябваше да вържат експерти,
трябваше да вържат журналисти,
трябваше да вържат и обществеността,
а да не забравяме и държавната агенция.
Трябваше да убедят някак държавните инспектори,
че това е едно безвредно изделие,
за да могат да го пуснат на пазара.
И го направиха.
Направиха го много, ама много добре.
"Pоsilaс е най-дълго изпитваното изделие в историята.
Днес това изделие ви се предлага,
за да увеличите потенциалните си печалби."
Държавата направо му удари печата,
преди още да го пуснат на пазара.
Най-дългото им изпитание за токсичност при хората
беше 90 дни върху 30 плъха.
След което или от Mоnsantо са подали погрешно резултатите
на агенцията, или пък самата агенция
не си е направила труда да проучи обстойно
изследванията на Mоnsantо.
Учените от канадското здравно министерство внимателно проучиха
хормона на растежа при кравите
и стигнаха до много различни заключения
от тези на Агенцията за храна и лекарства в САЩ.
"... Pазработеният от Mоnsantо хормон на растежа не отговаря
на изискванията за безопасност.
Той може да се абсорбира от тялото
и следователно оказва влияние върху човешкото здраве.
Интересно обаче как това заключение беше изтрито
от окончателно публикувания вариант на техния доклад."
Проблемът беше сериозен и се действаше потайно, конспиративно.
д-р Шив Чопра Учен от Канадското здравно министерство
Това беше много тревожно за мен.
Бяха ни принудили под натиск
да пускаме медикаменти, чиято безопасност е под въпрос,
включително rBSТ.
Написахме материала.
Беше готова една седмица, преди те
да започнат да купуват реклами.
"Животновъдите от кравефермите твърдят, че е безопасен,
но изследванията намират връзка с раковите заболявания.
Не пропускайте това изключително разследване от "Следователите"!
Петък вечер, преди предаването да тръгне в понеделник
факсът изплю писмо
от един страшно скъп нюйоркски адвокат,
нает от Mоnsantо.
То съдържаше много неща, които бяха
просто неверни.
Бяха просто явно неверни,
но ако човек не знае за какво става въпрос
и не знае какво бяхме подготвили като материал,
сигурно щеше да се уплаши като телевизионен работник
или директор.
Затова те решиха, че ще изтеглят материала,
за да го проверят още веднъж.
Проблемът беше, че в материала нямаше
погрешни факти.
И двете страни бяха изслушани,
и двете страни имаха възможност да се изкажат.
Седмица по-късно
от Mоnsantо изпратиха второто писмо,
което беше още по-остро.
Там пишеше, че ще има тежки последици за Fоx Nеws,
ако материалът бъде излъчен във Флорида.
Този път вече те откачиха.
Уплашиха се, че ще ги съдят
и че ще изгубят пари от реклами.
Ставаше въпрос за всички станции притежавани от Pупърт Мърдок.
Той притежаваше повече телевизионни станции
от всяка друга групировка в Америка.
22 станции.
Това са много пари от реклама.
За Rоund Uр, Asрartame, NutraSweet и други изделия.
Така започна битката.
Първо новият генерален директор...
...казва се Дейв, типичен търговец -
ръкува се с теб, както си му е редът:
"Здравей, здрасти, това-онова...?"
Извика ни горе в неговия кабинет и ни попита:
Какво ще кажете, ако спра този материал?
Какво ще кажете, ако изобщо не го пуснем?
Казахме: "Ами, няма да ни бъде
особено приятно."
Той каза: "Ясно ви е, че мога да го спра, нали?"
Отговорихме: "Да, разбира се, ти си директор.
Можеш да го спреш и няма да се излъчи."
Той започна да пухти,
да крачи напред-назад,
а ние изобщо не вдяваме за какво става въпрос.
Най-накрая той изплю камъчето:
"Добре, ще кажете ли на някого?"
Аз отвърнах, че няма да лъжа заради него.
След около седмица пак ни извика в кабинета
и каза: "Добре, предлагаме ви да нанесете тези промени.
Всъщност, длъжни сте да ги нанесете."
Ние казахме: "Нека да ти покажем нашите проучвания,
които показват, че тези данни, които искате
да излъчим, не са верни."
На което той отговори:
"Това не ме интересува."
Аз казах: "Моля?"
Той каза: "Аз затова си имам юристи.
От вас се иска да го напишете, както го искат юристите."
Аз казах: "слушай, това е новина.
Това са важни неща
Това са неща, които хората трябва да знаят."
Няма никога да забравя как той изобщо не се поколеба
и отсече:
"Ние току-що платихме три милиарда долара
за тези телевизионни станции.
Ние ще ви кажем кое е новина.
Новина е онова, което ви казваме, че е новина."
Аз казах: "Няма да го направя."
И тогава той каза:
"Ако откажете да представите материала така, както ние
смятаме, че трябва да се представи,
ще ви уволним за неподчинение."
Казах: "Ще ида във Федералната комисия по съобщенията
и ще подам заявление, че съм бил уволнен от вас,
които сте получили лицензия да ползвате общия ефир,
защото съм отказал да лъжа хората по телевизията."
Благодарихме си и те казаха, че ще ни съобщят решението си веднага.
Мина цял ден и нищо не ни казаха.
След още една седмица пак ни извика.
Вече бяха сменили стратегията:
"Искате ли да ви платим някакви пари
и просто да си заминете?"
Аз попитах: "Колко пари?"
Все пак, когато някой ти предлага подкуп,
винаги съм искал да разбера дали си струва.
щеше да ни плати остатъка от годишната ни заплата,
ако се съгласим да не говорим какво са направили от Mоnsantо.
И също да не говорим за реакцията на Fох като корпорация,
когато се опитаха да скрият материала.
И всъщност, да не говорим за материала.
Да не говорим повече за ХPК. Никога.
Да не пускаме материала в друга медия.
Млък и това е.
Аз попитах: "Значи, ако ида на родителска среща на дъщеря ми,
не мога да кажа какво има в млякото,
което пият децата?"
"Не, не можеш никъде да говориш за това."
Стив каза: "Добре, напишете го."
Аз се шашнах - как така ще го напишат?
Обаче нищо не казах.
Дейв обаче наистина го написа и ни го прати по куриер
след два-три дни.
И пак ни попита: "ще го подпишете ли?"
Ние казахме: "Не, Дейв, няма да го подпишем."
А той каза: "Добре, пратете ми го обратно."
Ние казахме: "Не, Дейв, няма да ти го пратим."
Тогава минахме на: "Добре, не можем да ви купим,
не можем да ви затворим устата,
дайте да пуснем тогава материала във вид, който е приемлив
за всички нас."
Започнахме да го преписваме и редактираме с техните юристи.
Така наречената процедура продължи осем месеца.
Караха ни да правим какво ли не - например искаха
да махнем думата "рак".
Нямало нужда да уточняваме какъв бил потенциалният проблем,
а само да кажем: "отражение върху човешкото здраве".
Всички критики към Mоnsantо или към тяхното изделие
те искаха или да ги махнем, или да ги сведем до минимум.
За нас беше съвсем ясно,
че почти всички техни редакции по материала
имаха точно тази цел.
Ние променихме едно, друго, трето,
но и това не се оказа достатъчно.
"Сега променете това и това.
Сега пък променете това и това."
Един вариант, втори вариант, трети вариант.
83 пъти.
83 пъти е нещо нечувано. Такива неща няма.
Не е възможно да преписваш нещо 83 пъти.
Явно беше, че те не желаят да пускат този материал.
Просто искаха да ни подлудят и да ни накарат да напуснем
или да изчакат първата вратичка в договора ни,
за да могат да ни уволнят.
Практически заявиха, че ще ни уволнят
без никакъв повод.
Това вече ни дойде в повече.
Тогава Стив написа писмо до адвокатката в Атланта,
тя се казва Карълайн Форест, юрисконсулт на Fох.
Писах: "Нали ви е ясно, че това не е безпричинно уволнение?
Уволнявате ни, защото отказахме да излъчим
нещо, което знаехме и доказахме, че е невярно
и подвеждащо.
Ето за това става въпрос.
И защото се опънахме,
защото се опънахме на тази огромна корпорация,
опънахме се на редакторите ви,
опънахме се на юристите ви
и ви казахме:
"Слушайте, трябва да има някакви по-висши принципи
от печеленето на пари."
Тя ни отговори също с писмо, в което писа:
"Прави сте. Точно така е.
Вие ни се опънахте заради този материал
и затова ви уволняваме."
Голяма грешка.
Голяма грешка.
Това означаваше, че ни наказват.
Но не можеш да накажеш служители за това,
че те са се противопоставили на нещо,
което смятат за незаконно
и затова не искат да участват в него.
Така практически ни осигуриха
статута на "сигналисти", който ни трябваше,
за да заведем дело в щат Флорида за подаване на сигнал
срещу своя работодател.
След две или три години ни насрочиха дело.
След пет седмици показания съдът ги осъди за 425 000 долара,
с което реши, че материалът,
който ни принуждаваха тогава да излъчим,
срещу който се съпротивлявахме, е бил неверен,
изкривен и тенденциозен.
Fоx Nеws обжалва присъдата.
Пет големи медийни корпорации подават в съда
становища в подкрепа на Fох."
Три години по-късно...
"Ако си спомняте, Джейн Ейкър, бивш репортер от тази станция,
Съди Fоx 13 в дело за сигнал с претенцията,
че е била уволнена заради това,
че е отказала да изкриви своя репортаж;
Апелативният съд днес прекрати делото
със становището, че г-ца Ейкър няма основание
да съди станцията за изкривяване на новина.
Вицепрезидентът и генерален директор на Fоx 13 Боб Лингър
заяви, че станцията е напълно оневинена от решението на съда.
Онова, което Fоx пропуснаха да съобщят, е:
Джейн съди Fоx по закона на Флорида за сигнал,
който защитава онези, които се опитват да попречат
на други да нарушат закона.
Съдиите обаче решават, че фалшифицирането на новини
всъщност не било нарушаване на закона.
С това те лишиха Джейн от статут на "сигналист",
отмениха присъдата и отнеха обезщетението от 425 000 долара.
В Канада и Европа наложиха забрана на ХРК.
Но в САЩ той остава скрит
Но в САЩ той остава скрит
в голяма част от млякото.
в голяма част от млякото.
ПЛАН ЗА ЕКСПАНЗИЯ
Изгледите две трети от населението на света
да остане без чиста питейна вода до 2025 година
предизвикаха първите сблъсъци
в една световна битка
за власт над най-основното природно богатство на Земята.
Когато Боливия търси финансиране
за общественото водоснабдяване на третия по големина град,
Световната банка настоява то да се приватизира.
Така Bесhtеl Соrроratiоn от Сан Франсиско
получава контрол върху водата на Кочабамба,
дори върху тази, която пада от небето.
Законът и договорът забраняваха
да се събира дори дъждовна вода,
тя беше също приватизирана.
Оскар Оливейра Коалиция за защита на водата и живота
Неплатените сметки даваха на фирмата
право да конфискува жилищата на длъжниците
и да ги продава на търг.
Хората трябваше да избират
дали да ядат по-малко и да си плашат водата
и другите комунални услуги,
или да не пращат децата на училище,
да не ходят в болницата,
а да се лекуват у дома.
За пенсионерите, които имаха ниски доходи,
това означаваше да търсят работа на улицата.
С лозунга: "Водата е наша, дявол да го вземе!"
хората излязоха на улицата
да протестират.
Цената, която тази изстрадала страна плати
за заемите от Световната банка,
беше приватизацията на нефтената промишленост,
авиокомпанията, електрическата и телефонна компании.
Държавата обаче не успя да убеди боливийците,
че водата е стока като всяка друга.
"Хората сплотени не ще бъдат победени!"
Тогава видяхме как държавата
защити транснационалните интереси на Bеchtel.
Хората искаха вода, а не сълзотворен газ.
Искаха справедливост, а не куршуми.
Тези кадри определено показват
ситуацията в град Кочабамба
през този петък. Градът е на практика под обсада.
Боливия беше решила
да защити правото на корпорацията
да взима от семейства, живеещи с 2 долара на ден,
до една четвърт от доходите им за вода.
Колкото повече се засилваше съпротивата
срещу заговора за приватизация на водата,
толкова по-ожесточени ставаха сблъсъците.
Имаше стотици младежи
на по 16 или 17 години,
които изгубиха ръце или крака.
Някои останаха парализирани
за цял живот от мозъчни травми.
А Виктор Уго Даса беше убит.
Международните корпорации имат дълга и мрачна история
на подкрепа за тиранични режими.
Като Нарцис сякаш търсят своето отражение
в командните структури на фашистките режими.
Имаше интересна връзка
между възхода на фашизма в Европа
и осъзнаването от страна на хората с радикални политически възгледи
на проблема с корпоративната власт.
Защото стана ясно, че фашизмът се разгърна в Европа
с помощта на огромни корпорации.
Всички се възхищаваха на Мусолини.
Деловите среди го обичаха, инвестициите скочиха.
Между другото, когато Хитлер дойде в Германия,
там се случи същото.
Инвестициите в Германия скочиха.
Той държеше работната сила под контрол.
Премахваше опасните леви елементи.
Инвестиционният климат се подобряваше.
Нямаше проблеми.
Това бяха прекрасни държави.
Мисля, че една от големите не казани истини
за двайсети век е тази
за сработването на корпорациите,
особено на тези в Америка, с нацистка Германия.
Първо, по отношение на това как американските корпорации
помагат на практика за възстановяването на Германия
и подкрепят нацисткия режим в началото.
След това, когато избухва войната,
те намират начин да продължат.
General Mоtоrs продължава да поддържа Oрel,
Fоrd продължава да върти своя бизнес,
а фирмите като Cоca-Cоla, които няма как
да продължат с Cосa-Соla,
измислиха нещо друго - оранжадата Fanta
за германците.
Така печалбата за Cоca-Соla се запази
дори без Cоca-Cоla.
Та когато пиете Fanta Портокал,
това е нацистката оранжада.
Тя е направена, за да може Сосa-Cоla да продължи да печели,
докато милиони хора биват избивани.
Когато Хитлер идва на власт през 1933,
той има за цел да унищожи еврейската общност.
Едуин Блак, автор "IBM и холокоста"
Такова мащабно начинание изисква компютър.
Но през 1933 компютри няма.
Това, което има тогава,
е системата на IBM за перфокарти.
Тя управлява и съхранява информация
на основата на дупчици, перфорирани
в различни редове и колони.
Естествено, тогава софтуерът не се продава в магазините,
както е днес.
Всяко приложение се програмира индивидуално и изисква
инженер, който лично да го конфигурира.
Милиони хора от всички религии, народности
и особености минават през
системата на концентрационните лагери.
Това е една необикновена програма за управление на транспорта,
която изисква система на IBM
във всяко железопътно направление
и друга система на IBM във всеки концлагер.
Това е типична карта на лагерист.
В тези кутийки трябва
да се перфорира цялата информация
Сравняваме информацията с кодовата таблица
за концентрационните лагери.
Виждате тук Освиенцим е едно,
Бухенвалд е две,
а Дахау е три.
После, какви са лагеристите?
Могат да бъдат Свидетели на Йехова - това е две,
хомосексуалисти - номер три, комунисти - номер шест,
евреи - номер осем.
После, какъв е техният статут?
Едно означава освободен, две - прехвърлен,
четири - екзекутиран,
пет означава самоубийство,
а шест - код шест това е
"зондербехандлунг",
специална обработка,
тоест газовата камера или понякога разстрел.
Те перфорират този номер,
материалите се табулират
и машините се настройват.
Естествено, че милиони перфокарти
трябва да бъдат отпечатани.
Те се печатат изключително от IBM.
Печалбите са прибрани почти веднага след войната.
Наистина мисля, че точно това обвинение
беше дискредитирано като несериозно.
Ървинг Владавски-Бергер, вицепрезидент група "Технология и стратегии" на IBM
Факт е, че са получили оборудване, но как са го получили,
й какво съдействие им е било оказано
и дали изобщо е имало сработване -
това са опити да се свържат несвързани неща
Мисля, че тази част беше дискредитирана.
По принцип фирмата продава изчислителни машини
и те се ползват за различни неща.
Човек винаги се надява, че възможностите им се ползват
за неща, които са положителни.
Ако някога откриеш, че се ползват за неща,
които не са положителни,
тогава се надяваш да престанеш да ги поддържаш,
но можеш ли да знаеш винаги всичко?
Винаги да разбереш?
"Нацистите намекват за чистка на евреите в Полша" "Най-голямото "отстраняване" от Европа - 3 000 000 души." Смята се за полезно." в. Ню Йорк Таймс, 12 септември 1939
Естествено, че IBM ще твърди,
че е нямала власт над немските си филиали.
Обаче ето тук, на 9 октомври 1941
е изпратено писмо лично до Томас Дж. Уотсън
съдържащо всевъзможни подробности
от дейността на немския филиал.
Нито една от тези машини не е била продадена.
Те са наемани от IBM.
Трябвало е да бъдат обслужвани на място веднъж месечно.
Дори когато мястото е било концлагер.
Това е типичен договор между IBM и Третия райх.
Сключен е през 1942 година.
Не е сключен с холандския филиал,
не е сключен с немския филиал,
а с IBM Соrроratiоn в Ню Йорк.
Петер Дрюкер, основател Школа по мениджмънт "Дрюкер"
Аз случайно знам тази история.
Обсъждал съм я неведнъж със стария г-н Уотсън.
Занимавах се с тези неща навремето.
Не казвам, че Уотсън не е знаел,
че немското правителство ползва перфокарти.
Вероятно е знаел.
Все пак клиентите му бяха съвсем малко.
Уотсън не желаеше да го прави.
И това не беше, защото имаше някакви угризения,
а защото Уотсън имаше много тънък нюх
към публичния си образ.
Той смяташе, че е рисковано.
Не би трябвало да ни изненадва, че предаността на корпорациите
към печалбата е по-важна от предаността към род и родина.
Един наскоро излязъл доклад на финансовото министерство на САЩ
разкрива, че само за една седмица
57 корпорации от САЩ са били глобени
за търгуване с официални врагове на съединените щати,
включително терористи, тиранични и деспотични режими.
"...Можете да намерите почти всеки вид общество
в диапазона от демокрация до деспотизъм.
Работата на този човек е да проучва тези неща..."
Да започнем оттам, че
трябва да се простите с удобното схващане,
че самата форма на управление може сама по себе си
че самата форма на управление може сама по себе си
да предпази даден народ от деспотизъм.
КОPПОPАТИВЕН ПPЕВPАТ
За едрия бизнес деспотизмът често се оказва удобно оръдие
за обезпечаване на чужди пазари и трупане на печалби.
Един от най-заслужилите генерали от морската пехота на САЩ,
Смедли Дарлингтън Бътлър, сам признава, че е помогнал
на американски петролни фирми да "укротят" Мексико.
"Помага" на Natiоnal City Bank в Хаити и Куба,
в Никарагуа на Brоwn Brоthеrs Brоkеragе,
на захарните компании в Доминиканската република,
на плодовите компании в САЩ в Хондурас
и на Standard Oil в Китай.
Услугите на генерал Бътлър стават търсени
и в съединените щати през 30-те години на 20-ти век,
когато президентът Франклин Делано Рузвелт
се опитва да облекчи бремето
на депресията с държавни предприятия
и да въведе нормативно регулиране на корпоративната експлоатация
и злоупотреби.
"...Шапка ви сваляме, господин президент.
Цялата страна е зад вас,
вдъхновена от надежда и патриотизъм..."
Обаче не точно цялата страна застава
зад президента популист.
Широки кръгове от корпоративния елит
ненавиждат "Новия договор" на Pузвелт.
Затова през 1934
група заговорници се опитва да привлече
генерал Бътлър в план за държавна измяна.
"...Планът, който ми представиха, беше да се създаде организация
от ветерани, която да се ползва като блъф или поне като тояга
за сплашване на правителството..."
Корпоративното съзаклятие обаче бърка адреса.
На Бътлър му писва да бъде, както сам се нарича,
"гангстер на капитализма."
Ген. Бътлър разкрива "заговор" на фашисти
"...Явих се пред конгресната комисия,
най-висшето представително тяло на американския народ
под призовка да разкажа какво знам за действията,
които смятах, че могат да доведат до опит за установяване
на фашистка диктатура.
Като краен резултат от цялото начинание аз трябваше да оглавя
организация от 500 000 души, която да бъде в състояние
да поеме функциите на правителството..."
Конгресната комисия в крайна сметка открива доказателства
за заговор за свалянето на Pузвелт.
Според Бътлър заговорът включва
представители на някои от най- големите корпорации в Америка,
включително JР Mоrgan, DuPоnt и Gооdyear.
включително JР Mоrgan, DuPоnt и Gооdyear.
включително JР Mоrgan, DuPоnt и Gооdyear.
Днешният президент на Gооdyеar добре знае,
че ако корпорациите искат да управляват държавата,
те нямат нужда от преврат.
Корпорациите станаха световни, при което
държавите изгубиха донякъде контрола върху корпорациите
Независимо дали на корпорацията може да се вярва,
или не може,
днешните държави нямат същата власт
върху корпорациите и същите лостове,
които имаха преди 50 или 60 години.
А това е сериозна промяна.
Така държавите стават безсилни
в сравнение с преди.
Днес капитализмът упражнява върховната власт,
той сменя политиката и политиците
като новите върховни жреци
и властващи олигарси на нашата система.
Тоест капитализмът със своите изпълнители на главните роли,
шефовете на корпорациите,
се сдоби с необичайна власт и размах.
С това не отричам значението на държавата
и политиците,
но това са новите върховни жреци.
Поканиха ме в Уошингтън да присъствам
на съвещание, организирано
от Управлението за национална сигурност, под надслов:
"Консорциум за критично мислене".
Спомням си, че като се огледах в залата, видях
от едната страна наредени
ЦРУ, УНС, ФБР, Управлението за борба с наркотиците,
митниците, тайните служби,
а от другата страна на залата бяха
Сосa-Cоla, Mоbile Oil, GТE и Kоdak.
Спомням си как си мислех,
че се намирам в епицентъра
на разузнавателната промишленост.
Границите вече не са размити,
тях просто вече ги няма.
За мен лично
това разкри в огромна степен
как промишлеността и държавата се съветват взаимно
и работят заедно.
Добре дошли! Среща на върха на двете Америки
Докато 34 страни от западното полукълбо се събират
да подготвят мащабно търговско споразумение,
което ще положи основите на предстоящата приватизация
на всички възможни природни богатства и комунални услуги,
хиляди хора от стотици
неправителствени организации
се събират, за да му се противопоставят.
Най-големите лобисти в канадския бизнес
и главният канадски представител
не обръщат внимание на уличното недоволство.
За тях 800-те милиона граждани на Америка
говорят с един глас.
Моите поздравления за вашата ярка защита
на истината, справедливостта, мъдростта и прочее.
Томас д'Акино, председател Бизнес съвет по националните въпроси
Вчера гледах церемонията по откриването.
Какъв невероятен напредък за изминалите 15 години.
- Безспорно.
- Когато чуваш такива...
-...открити...
- Общ език.
Пиер Петигру, министър на търговията Канада
От най-силно до най-слабо развитите...
Невероятно е. Вече виждаме ползата от търговията
и все повече хора желаят да се включат.
Защото е ясно, че тя помага на всички.
От бедните до богатите.
Много страни вече не искат да стоят отвън. Те искат да влязат.
Робърт Кийс, президент и генерален директор Канадски съвет за международен бизнес
- Именно! Никой не иска да стои отвън. Всички искат да влязат.
- Още веднъж, поздравления!
- Благодаря.
- Дотук добре...
Наведи глава. Корпорациите ще ни поведат на молитва.
Всичко в магазина се продава
Аз съм търговска бариера
Истина. Демокрация. Човешки права.земя.
Ти от коя корпорация си?.
Аз съм вътре, а всичко това е отвън.
Това е положението.
Какво си мислите, като виждате тези неща?
Ами мисля си, че е жалко.
Жалко е, че изникнаха тези неща.
ДЕМОКРАЦИЯ ООД
Трябва ли да има все пак някаква степен на отговорност?
Да.
И аз смятам, че деловите среди го осъзнават.
Но тази отговорност е на пазара,
тя е пред техните акционери.
Тя е с публичната представа и публичния облик,
която те излъчват.
Ако фирмите не вършат каквото трябва,
пазарът ще ги накаже,
а няма фирма, която да го желае.
Това е нов пазар.
Тези момчета и момичета не са излезли на улицата,
защото властта им е опряла пищова в главата,
нито пък защото вчера са прочели книга
за трансцеденталната медитация и световната нравственост.
"Моят вътрешен глас ми казва да уважавам детето в мен."
"Моят казва да обичам всички."
"А моят иска хамбургер с бекон и гъби в Wеndy's!"
Те са там, защото разбират.
Пазарът изисква от тях да бъдат там.
Това е тяхното конкурентно предимство - да бъдат там.
Разбирам вашата загриженост.
Тревожа се за климата.
Тревожа се за замърсяването.
Нямам готови решения за всичко,
но сме готови да работим с вас, с обществото,
с Н ПО-тата и с правителствата по тези въпроси.
Да изградим наново доверието и да стигнем
реклама на Shell до нов вид доверие,
а след това крайната цел е
да се превърнем в предпочитана корпорация.
Той вярва, че почти половината енергия един ден може
да идва от възобновяеми източници.
Наричаха го мечтател и откачалка.
"Едно време ми викаха хипар..."
"А напоследък - директор проекти на Shеll."
Често се питам защо ли
толкова компании прегръщат
идеята за обществено отговорната корпорация.
Не съм убеден, че това е защото
те искат да носят такава отговорност в крайна сметка,
а защото искат да се представят
като обществено отговорни.
Но мога ли да ги съдя?
Мога ли да ги съдя?
По-добре да го правят, отколкото да не го правят.
По-добре да поемат някакви обществени отговорности,
отколкото обратното.
Обществената отговорност не е дълбока промяна,
защото тя е доброволно избрана тактика.
Просто тактика -
реакция на определен пазар на този етап.
В момента, в който корпорацията види пазара по друг начин,
тя може да се отвърне.
Един ден виждаш сърнето Бамби,
а на другия ден - Годзила.
Какво значи "обществена отговорност"?
Работа на корпорацията ли е да решава
кое е обществено отговорно?
Това не е тяхна специалност.
Не това искат от тях техните акционери.
Тоест, аз смятам, че те вършат нещо, което не е тяхна работа
и определено не е демократично.
Робърт Mонкс защитник на правата на акционерите
Не ме интересува изобщо какво мисли
президентът на GM за емисиите
изгорели газове от ауспуха на автомобилите на Gеnеral Mоtоrs.
Той може да има много учени,
може да е много добър човек,
но аз не съм го избирал да върши нещо.
Той няма власт да говори от мое име.
Това са решения, които трябва да се взимат от държавата,
а не от корпорациите.
Така стигаме до логичното заключение.
Човек може да си представи, че наистина сме стигнали
до края на света, до онова дъно,
в което всички сме с напълно промити мозъци
и вече нищо не може да се направи.
и вече нищо не може да се направи.
Мисля, обаче, че още не сме стигнали дотам.
ПСИХОТЕPАПИИ
И смятам, че е много важно
да не правим крайни преценки
и да признаем, че има пукнатини
и пробойни във всички тези корпоративни структури
и че понякога, когато дадена корпорация съсредоточава
вниманието си върху конкретен проект, тя не забелязва
най-различни интересни неща, които се случват зад гърба и.
Във всеки един период от историята несправедливостите,
основани на измама,
основани на отнемане на правата и свободите на хората
да живеят и преживяват с достойнство,
довеждат до там, че някой усеща блъфа и листът се обръща.
В крайна сметка капиталът тръгва някъде да се защитава,
а тръгне ли да се защитава,
може да му се търси отговорност.
В началото Wal-Mart и Кати Лий Гигърд казаха:
"Защо трябва да ви вярваме, че в онази фабрика работят деца?"
Ние не им казахме обаче, че Уенди Диас,
в средата на снимката, летеше със самолет
към Съединените щати.
Това е Уенди Диас.
Тя дойде в Съединените щати
Тя е неудържима.
"...Днес конгресът изслуша показанията на деца,
които заявиха, че са били жестоко експлоатирани в цеховете..."
Кати Лий Гифърд се извини на Уенди Диас.
Не бях виждал такова чудо!
Тази видна личност се наведе и каза:
"Уенди, моля те, вярвай ми,
не знаех, че условията там са такива.
А сега вече знам и ще работя с теб
и с другите хора
и това няма да се повтори.
Същата вечер подписахме договор
с Кати Лий Гифърд.
"Мислех, че процесът ще бъде относително лесен,
но не е така.
За всеки въпрос, който си задавам,
изникват пет нови въпроса."
що се отнася до Wal-Mart и Кати Лий,
жестоката експлоатация в цеховете продължи по старому,
но тъй като борбата се отразяваше седмици наред по телевизията,
този инцидент с Кати Лий Гифърд реално успя
да покаже проблемите с цеховете
до всяка точка на страната.
И честно казано след това
едва ли има човек в тази страна,
който да не знае за детския труд,
робията и мизерните заплати.
Няколко години след премеждията с Wal-Mаrt, чантите "Кати Лий" все още се правеха в Китай от работници, които взимаха три цента на час.
Под натиск от Националния комитет по труда Gар Inc. позволи независимо наблюдение на своите фабрики в Ел Салвадор и стана първата транснационална корпорация, допуснала това.
Така че от нас сега се иска да намерим самите корени
на юридическата форма, която създаде това чудовище.
Трябва да помислим кой може да им търси отговорност.
Те не са от камък.
Могат да се разформират.
Всъщност в повечето щати има закони,
които изискват те да бъдат разформирани.
Джим Лафърти Национална юридическа гилдия
Твърде дълго се позволяваше на гигантските корпорации
да вредят на демокрацията в Съединените щати
и по целия свят.
Но днес Националната юридическа гилдия,
заедно с други 29 групи и отделни лица
решават да отвърнат.
Призоваваме главния прокурор на щата Дан Лъндгрен
да спази закона на Калифорния
и да отмени съдебната регистрация
на Uniоn Oil Cоmрany оf Сalifоrnia (UNOСAL)
за нейните многобройни тежки нарушения.
Такава е разпоредбата и тя е добре известна.
Била е прилагана и може пак да се приложи.
Робърт Бенсън преподавател в юридически колеж "Лойола"
Това ще означава разпускането
на Uniоn Oil Cоmрany оf Califоrnia,
разпродажба на активите под щателен съдебен надзор
на други, които ще продължат да действат в интерес на обществото
Това е просто една клеветническа кампания.
Тази фирма е била част от икономиката на Калифорния
повече от 100 години, това са хиляди работни места.
Не казвам, че никога не е допускала грешки,
но тя си плати за грешките.
Да се демонизира обаче така една фирма?
Имам чувството, че съм попаднал в машина на времето
и съм се върнал 50 години назад.
Тогава се държаха подобни речи.
Да, обаче огромен брой и то най-различни хора
са страшно сърдити на тази корпорация.
Това са хора от лявата част на спектъра,
които произвеждат само въздух под налягане.
Заради нейното съучастие в неописуеми
нарушения на човешките права в други страни
срещу жени, хомосексуалисти, работници и коренното население.
Заради опитите и да торпилира външната политика на САЩ
да подведе съда,
обществото и собствените си акционери,
UNOCAL е емблематичен случай на корпоративна злоупотреба
с власт в направо безумни мащаби.
дон Зюи Жан Бежанка от Бирма
"...безнравствена.
"UNOСAL не може да действа в Бирма,
без да поддържа онзи безнадежден режим..."
Главният прокурор на Калифорния отказа да отмени съдебната регистрация на Уnoсаl, но призна, че това е в правомощията му.
Моето проклятие е, че когато правя
тези документални филми,
аз виждам, че те наистина могат да променят нещо
Затова се чувствам длъжен да продължавам да ги правя.
Ето ме, върша си моята работа.
През цялата година тровя живота на големите фирми,
но по Коледа обичам да оставя настрана претенциите си
и да протегна ръка към едрия бизнес. Цигарения например.
Централата на Philip Mоrris Производител на цигарите Marlboro
"Свийте коледни венчета...
Отидох в Литълтън, Колорадо,
където се изпозастреляха децата
където се изпозастреляха децата
в гимназията "Колумбайн".
Аз не знаех тогава,
но като пристигнах, разбрах какво работят основно
родителите на децата, които ходят в гимназия "Колумбайн".
Работа номер едно в Литълтън, Колорадо:
те работят в Lоckhеed Martin,
правят оръжия за масово поразяване.
Но те не виждат връзката
между онова, с което си вадят хляба,
и онова, което децата им вършат в училище.
Или по-скоро вършеха в училище.
Отивам аз, значи, с големия си морал
и тогава се замислих за всичко това
и казах на жена ми:
"Двамата с теб сме деца на автомобилни работници
от Флинт, Мичиган.
И никой от нас във Флинт,
включително аз и ти,
никога не се е замислял
с какво си вадим хляба -
тези автомобили, които правим,
вероятно са първата и единствена причина,
поради която полярният лед ще се стопи
и това ще е краят на нашата цивилизация."
Няма връзка между това и:
"Аз съм просто един монтажник на конвейер, правя кола,
която е полезна за хората и обществото,
да се возят в нея."
Но никога не се замисляме за по-големия въпрос,
за по-големите отговорности за това, което правим.
А в крайна сметка ние трябва, като хора,
да поемаме отговорност за колективните си действия
и за вредите, които те причиняват на нашия свят.
и за вредите, които те причиняват на нашия свят.
Аркейта, Калифорния население 15 000
Днес ще се проведе първото от двете исторически заседания
на общинския съвет в Аркейта, Калифорния.
61 процента от жителите на Аркейта гласуваха
за публично обсъждане на въпроса
дали демокрацията е възможна, когато големите корпорации
разполагат с такива богатства и власт по закон.
Те също гласуваха да се създаде комисия,
за демократичен контрол над корпорациите в Аркейта.
Ейми Фийлд Социален работник
Корпорациите не са отговорни пред демократичния процес.
Аз не искам да взимам решения
за всичко, което става в тяхната корпорация.
Но аз твърдо вярвам,
че те трябва да отговарят пред нас.
Сук Чу Ким Собственик на фирма
Ако не харесваме Рерsi-Соla, Bank оf Ameriсa,
ако не ви харесва какво вършат те,
тогава не ги ползвайте.
Аз така виждам властта на народа.
Но ти имаш много повече пари от мен.
Значи имаш много повече гласове от мен.
Соломон Де Mонтини хлебар
Ако ще гласуваме с парите си, това няма да бъде демократично.
От какво се боим?
Никол Баршийон Франк Офис мениджър
Че фирмите ще избягат от Аркейта? Едва ли. Дори да го направят,
ще се оправим някак, ще измислим нещо
или ще направим нещо друго.
Ние сме находчив народ.
Не виждам от какво може да се боим.
Казвате, че ви е трудно да решавате
откъде да пазарувате.
Брус Хамилтън Собственик на фирма
Ами ако има един производител и той е държавата?
А между другото,
изобщо няма да имате право на този демократичен форум
в тези градове.
Някои хора казват, че се боят от държавата.
Сюзан Гайдос Специалист по екология
Те обаче могат да участват в държавата,
но не могат да участват в нищо от онова,
което вършат корпорациите.
Така че не бойте се от държавата.
Помогнете и да бъде такава, че да не се боите от нея.
Ед Колинс Съветник
Ако правят това, вместо да зяпат мача по телевизията,
нашата страна ще се управлява от народа,
а не от корпорациите.
"Големите вериги ресторанти ще напуснат Аркейта след
дългоочакваното решение..."
В резултат на Мярка F, Аркейта наложи ограничение върху броя ресторантски вериги до сегашния (девет) и забрани тяхното бъдещо разрастване в града.
Градчетата Ликинг и Портър в Пенсилвания влязоха в историята като приеха наредби, премахващи изцяло правото на корпорацията да претендира за права на "личност" по конституция.
Градчетата Ликинг и Портър в Пенсилвания влязоха в историята като приеха наредби, премахващи изцяло правото на корпорацията да претендира за права на "личност" по конституция.
През последното десетилетие
ние набрахме сила.
Когато казвам "ние",
имам предвид обикновените хора, загрижени
за добруването на цялото човечество.
Всички хора, без разлика на пол и класа,
на раса и религия.
Всички видове на Земята.
Ние успяхме да заведем дело
срещу най-голямата държава и една от най-големите
химически компании за дървото ним и да спечелим.
Патентът на W.R. Gracе и САЩ върху ним
беше отнет по делото, което ние заведохме,
заедно със зелените от Европейския парламент
и Международното движение за екологично земеделие.
Спечелихме, защото работихме заедно.
Патентът върху дървото ним е наше право!
Успяхме да премахнем почти 99 процента
от патента на Riсetеk върху ориза "басмати".
И отново, защото работихме като световна коалиция -
баби от Тексас, учени от индия,
демонстранти във Ванкувър,
една групичка за действие по въпроса с "басмати".
Ние обърнахме представата за Третия свят като пират
и показахме, че корпорациите са пиратите.
Вижте колко му трябваше на Ганди,
за да се изправи срещу британските закони за солта?
Британците решиха, че за да
си подсилят армията и полицията
трябва да въведат данък върху солта.
А Ганди просто отиде до морето,
взе солта и каза:
"Природата я дава безплатно.
Имаме нужда от нея. Винаги сме я правили.
ще нарушим законите ви.
ще продължим да правим сол."
През последното десетилетие отново взехме подобно решение
в Индия.
Решихме, че закон, забраняващ съхраняването на семената,
не бива да се спазва.
ще го нарушим, защото съхраняването на семената е дълг
към Земята и към идните поколения.
Тогава го виждахме просто като символичен акт.
Оказа се, че е нещо повече.
То се превърна във въпрос на оцеляване.
Земеделците, които произвеждат сами семена
и ги съхраняват,
не купуват пестициди
и имат три пъти по-високи доходи
от земеделците, озовали се в порочния кръг на химията
и станали заложници на Mоnsantо и Cargill.
и станали заложници на Mоnsantо и Cargill.
Успяхме да създадем алтернативи,
които вършат работа на хората.
Има много начини за сплотяване на хората,
но тук не са важни начините.
Може да се водят дела, да се гласуват закони,
да се прибягва до пряко действие, образование, бойкоти,
инвестиции в общественото развитие...
Има безброй начини да се занимаваме с проблемите
за корпоративната власт.
Но в крайна сметка най-важно
се оказва да имаш план за бъдещето.
Трябва да предложиш нещо по-добро.
Достатъчно ли сме близки, за да ви нарека скъпи съграбители?
На земята няма нито една промишлена фирма,
нито една институция,
моя, ваша или нечия друга,
която да се развива устойчиво.
Аз се осъждам сам, по своя присъда,
не по нечия друга,
като грабител на Земята,
макар и не по определението, което дава
нашата цивилизация.
Аз съм командир в промишлеността.
В очите на мнозина аз съм герой на нашето време.
Но истината е,
че първата промишлена революция е сбъркана,
тя не работи вече.
Тя няма бъдеще.
Това е грешката
и трябва да направим нова, по- добра промишлена революция.
И този път да я направим като хората.
Аз виждам нещата така -
да има организация от хора,
посветени на една цел -
целта е да не вредиш.
Виждам фирма, която е скъсала пъпната си връв и вече не черпи
суровини от Земята.
Тя трябва да ползва вече извлечените суровини
и да ги преработва многократно,
като захранва процеса с възобновяема енергия.
Това е нашият план:
да покорим този връх, наречен "устойчиво развитие",
който е по-висок от Еверест,
безкрайно по-висок от Еверест
и много по-труден за изкачване.
Върхът е символ на точката, когато влиянието ни ще бъде нула...
От 1995 година до сега Intеfасе успява да намали своето влияние върху околната среда с една трета.
Заявената цел на фирмата е да постигне устойчиво развитие до 2020.
Трябва да поправим много неща,
за да бъдем достатъчно умни
и да свършим наистина опасната, рискована и трудна работа
по най-добрия възможен начин.
Това означава хора, които се събират и научават
един куп неща, които просто не знаем,
които са били изтласкани извън културата,
извън обществото, извън съзнанието ни.
Това е за мен най-вълнуващото нещо.
Това става в момента.
Това става в момента по целия свят.
Развръзката на конфликта беше,
когато войниците останаха в казармата.
Полицаите също останаха в участъците.
Депутатите станаха невидими;
Губернаторът се покри,
а после подаде оставка.
Не остана никаква власт.
Единствената легитимна власт
бяха хората, събрали се
на градския площад,
които взимаха решения на големи събрания.
И накрая те взеха
решенията за водата.
Мисля, че всички ние, млади и стари
успяхме да вкусим,
да утолим жаждата си за демокрация.
...братя и сестри, успяхме!
Наследихме една държавна фирма
с технически проблеми,
с финансови и юридически проблеми,
с административни проблеми.
С всички тези проблеми се справяме.
щом успяхме да докажем,
че обикновени работници могат
да решават проблемите си,
може да се окаже възможно
всичко, което беше приватизирано,
тоест, продадено,
в ръцете на корпорациите,
да се върне в ръцете на хората.
По онова време научих
един много важен урок:
никога не подценявай
силата на народа.
Лозунга, който скандирахме на демонстрациите:
"Хората сплотени не ще бъдат победени!"
стана реалност.
За мен беше просто невероятно.
Победата струва на Кочабамба 6 убити и 175 ранени, включително две деца ослепени от сълзотворен газ.
Вдъхновени от примера на Кочабамба, народни движения по целия свят продължават успешно да се съпротивляват срещу заговорите за приватизация на водата.
Вдъхновени от примера на Кочабамба, народни движения по целия свят продължават успешно да се съпротивляват срещу заговорите за приватизация на водата.
ПPОГНОЗА
Понякога се изненадвам какви резултати можем да постигнем.
След като победихме Тhe Gaр,
като минавах покрай магазините им
и ги гледах и си мислех:
"Боже, в цялата страна има сигурно 2000 такива.
Толкова бетон, толкова стъкло,
толкова много служители, толкова много дрехи.
Толкова много власт.
И въпреки това можеш да стигнеш до тези фирми
Въпреки това можеш да постигнеш резултат.
Малки победи
се печелят по целия свят,
но мисля, че хората губят.
Виждам настоящето и виждам бъдещето
на нашите деца като много мрачно.
Но вярвам в способността на хората
да размишляват, да се гневят и бунтуват.
Можем да променим държавата.
Това е единственият начин да преработим, да премислим
и постановим наново какво може да се прави с капитал и собственост.
Петнайсет корпорации искат да диктуват условията
на нашия живот, докато
милиони хора заявяват, че не само
нямаме нужда от вас,
ами можем и по-добре.
ще създадем системи, които подхранват Земята,
подхранват и хората.
Тук не става въпрос за откъслечни опити.
Това е основната дейност на огромен брой
общности по целия свят.
Това е бъдещето.
Винаги съм виждал голямата ирония в това,
че мога да върша всичко това и то къде?
По големите телевизии.
Разпространяват ме филмовите студии,
които са собственост на огромни корпоративни структури.
Кажете ми, защо ме пускат, след като аз съм против
всичко, което те защитават?
Те реално ми плащат, за да се съпротивлявам
срещу това, в което вярват те.
Нали?
Ами защото те не вярват в нищо
Те ме пускат, защото знаят, че има милиони
хора, които искат да гледат моя филм или телевизионно предаване
и те от това ще направят пари.
Истината е, че аз си разигравам кончето
в този огромен, невероятен недостатък
на капитализма -
недостатъкът на лакомията.
Това е дето казват, че богаташът ще ти продаде първо въжето,
а после ще се обеси на него,
стига да изкара някоя пара.
Това съм аз - въжето.
Надявам се.
Аз съм част от въжето.
Те също така мислят, че когато хората гледат моите неща
или този филм, или нещо друго,
знаете ли какво си мислят?
Мислят си: "Много важно!
ще си гледат и нищо няма да направят.
Защото ние така хубаво сме им циментирали главите,
така хубаво сме ги затъпили,
че нищо няма да стигне до тях...
Хората няма да се вдигнат
и да направят нещо в политиката."
Те са сигурни в това.
Аз пък съм сигурен в обратното.
Сигурен съм, че няколко души
ще излязат от този киносалон
или ще се вдигнат от телевизора
и ще направят нещо -
и тогава светът ще си стане отново наш.
и тогава светът ще си стане отново наш.
Режисура Марк Акбар и Дженифър Абът
Продуценти Марк Акбар и Барт Симсън
Сценарий Джоел Бейкън по книгата на Джоел Бейкън "Корпорацията: патологичният стремеж за печалба и власт"