Labyrinth (1986) (Labyrinth.sub) Свали субтитрите
един филм на Jim Henson
David Bowie
Jennifer Connelly
ЛАБИРИНТ
Главните герои са представени от
David Goelz
Steve Whitmire
Karen Prell
Ron Mueck
Kevin Clash
Shari Weiser
Brian Henson
Anthony Asbury
и Frank Oz
Песните са композирани и изпълнени от David Bowie
Музика Trevor Jones
Концептуален дизайн Brian Froud
Оператор Alex Thomson B.S.C.
Редактор John Grover
Дизайнер на продукцията Elliot Scott
Специални ефекти George Gibbs
По идея на Dennis Lee и Jim Henson
Сценарий Terry Jones
Изпълнителен Надзорен продуцент David Lazer
Продуцент Eric Rattray
Изпълнителен продуцент George Lucas
Режисьор Jim Henson
Дай ми детето.
През опасности безкрайни и изпитания безброй -
- намерих пътя си дотук, до Замъка отвъд Града на Таласъмите -
- за да си върна детето, което ти открадна.
Защото волята ми е силна като твоята и велико е Кралството ми.
Защото волята ми е силна като твоята, велико е Кралството ми... По дяволите.
Никога не мога да запомня този ред.
Ти нямаш власт над мен.
О, Мерлин.
Мерлин, не мога да повярвам! Вече е седем часа!
Хайде!
Не е честно!
Да, наистина.
- Съжалявам.
- Не стой там в дъжда.
- Хайде, Мерлин.
- Не кучето.
- Вали из ведро.
- В гаража.
Мерлин, отивай в гаража.
- Сара, закъсня с един час.
- Вече казах, че съжалявам.
- Аз и баща ти и без това излизаме рядко...
- Всеки уикенд!
Моля те да гледаш бебето само, ако това не пречи на твоите планове.
Ти не знаеш какви са ми плановете. Ти дори не ме питаш вече.
Кажи ми, ако имаш среща. Би трябвало да имаш срещи на твоите години.
Сара, ти си вкъщи. Тревожихме се за тебе.
Нищо не мога да свърша както трябва, нали?
Тя ме третира като зла мащеха независимо какво говоря.
Ще поговоря с нея.
През опасности безкрайни -
- и изпитания безброй -
- намерих пътя си дотук, до Замъка отвъд Града на Таласъмите -
- за да си върна детето, което ти открадна.
Сара? Може ли да поговорим?
Няма за какво да си говорим. Побързайте или ще закъснеете.
Нахранихме Тоби и го сложихме да спи. Ще се върнем около полунощ.
Ти наистина искаш да говориш с мен. Практически разби вратата.
Ланселот! Някой е бил в моята стая отново.
Мразя това. Мразя го!
Мразя те! Мразя те!
Някой да ме отведе от това ужасно място!
Какво искаш? Искаш ли приказка?
Имало едно време едно младо момиче -
- чиято мащеха винаги я карала да стои вкъщи с бебето.
Бебето било разглезено дете, което искало всичко за себе си, -
- и младото момиче било практически робиня.
Но това, което никой не знаел -
- беше, че краля на Таласъмите се беше влюбил в момичето -
- и беше й дал някои сили.
И така една вечер, когато бебето било особено жестоко към нея,
- тя повикала таласъмите на помощ.
Слушайте.
"Кажете верните думи", казвали таласъмите.
"И ние ще отведем детето в града на таласъмите и ти ще си свободна."
Но момичето знаело, че Краля на Таласъмите ще задържи детето завинаги -
- и ще го превърне в таласъм. Затова момичето тихо страдало.
Докато една вечер, когато била изморена и наранена от грубите думи на мащехата си -
- и не можела повече да понася...
Добре.
Хайде стига. Престани!
Ще кажа думите.
Не. Не трябва, не трябва да казвам...
Искам... Искам...
- Тя ще го каже!
- Да каже какво?
Млъквай!
Слушай. Тя ще изрече думите.
Не издържам повече! Кралю на Таласъмите! Кралю на Таласъмите!
Където и да си, отведи това дете далеч от мен!
Не е това.
Къде ги е научила тези глупости? Тя дори не започна със "Искам".
Тоби, престани!
Иска ми се да знам какво да кажа, за да накарам таласъмите да те вземат.
"Иска ми се таласъмите да те вземат ей сега." Толкова ли е трудно?
Искам...
Искам...
- Тя каза ли го?
- Млъквай!
Иска ми се таласъмите да дойдат и да те отведат...
Сега!
Тоби, добре ли си?
Защо не плачеш?
Това си ти нали? Ти си Краля на Таласъмите.
- Искам си братчето обрано, моля.
- Каквото е казано е казано.
- Но аз не го исках.
- О, нима?
- Моля те. Къде е той?
- Ти знаеш това много добре.
Моля те върни ми го.
Сара, връщай се в стаята си.
Играй си с твоите играчки и костюми. Забрави за бебето.
Не мога.
- Донесъл съм ти подарък.
- Какво е?
Това е кристал, нищо повече.
Но, ако го завъртиш така -
- и погледнеш в него, той ще ти покаже мечтите ти.
Но това не е подарък за момиче, което се грижи за едно плачещо бебе.
Искаш ли го?
Тогава забрави детето.
Не мога. Оценявам това което искаш да направиш за мен, -
- но си искам брата обратно. Той сигурно е толкова изплашен.
Не ме предизвиквай.
- Не можеш да се мериш с мен, Сара.
- Но аз трябва да си върна братчето.
Той е там, в моя замък.
Все още ли искаш да го търсиш?
Това ли е замъка отвъд Града на Таласъмите?
Върни се, Сара. Върни се преди да е станало твърде късно.
Не мога. Не разбираш ли, че не мога?
Колко жалко.
Не изглежда много далеч.
По-далеч е отколкото си мислиш. И времето е кратко.
Имаш 13 часа да минеш през лабиринта -
- преди твоето малко братче да стане един от нас завинаги.
Колко жалко.
Лабиринтът. Не изглежда толкова трудно.
Хайде, крачета.
Простете?
Извини ме! O, това си ти.
Трябва да премина през този лабиринт. Можеш ли да ми помогнеш?
О, колко мило.
Петдесет и седем!
Как можа?
Бедното създание.
Ти, чудовище...
- Ухапа ме!
- Какво очакваш да правят феичките?
Мислех си, че правят хубави работи. Като сбъдване на желанията.
Това показва ти какво знаеш, нали?
- Петдесет и осем!
- Ти си нагъл.
Не, не съм. Аз съм Хугъл. Ти коя си?
- Сара.
- Така си и помислих.
Петдесет и девет!
- Знаеш ли къде е вратата?
- Може би.
- Добре, къде е?
- Ах, ти малка...
Шейсет!
- Попитах къде е?
- Кое къде е?
- Вратата.
- Каква врата?
- Направо е безнадеждно да те питам каквото и да е.
- Не и ако задаваш правилните въпроси.
Как да вляза в лабиринта?
Е, сега е по-добре. Влизаш от... тук.
Ти наистина ли ще влизаш?
Да. Страхувам се, че трябва.
Дълго, а?
Наляво ли ще тръгнеш или надясно?
- И двете ми изглеждат еднакво.
- Няма да стигнеш много далече.
- По кой път ще тръгнеш?
- Аз? Аз няма да тръгна по нито единия.
- Ако няма да ми помагаш, по-хубаво си тръгвай.
- Твърде много неща приемаш на доверие.
Тръгни през този лабиринт. Дори и да стигнеш до центъра, никога няма да излезеш.
- Това е твое мнение.
- И е доста по-добро от твоето.
Много ти благодаря, Хоугърт.
Казвам се Хугъл! И после да не кажеш, че не съм те предупредил.
Какво имат предвид под "лабиринт"? Тук няма завои.
Пътят просто си върви.
Може би не.
Може би просто приемам на доверие, че си върви.
Алоо.
- Ти ли каза "здрасти"?
- Казах "алоо", ама това значеше.
- Ти си червей, нали?
- Да, точно така.
- Случайно да знаеш пътя през това място?
- Кой, аз? Не, аз съм просто червей.
Ела да се запознаеш с госпожата.
Не благодаря. Трябва да премина през лабиринта.
Но няма никакви завои или скрити врати. Пътя просто си върви ли върви.
Не гледаш правилно. Пълно е със скрити врати, ти просто не ги виждаш.
- Къде са те?
- Ето, има една отсреща, точно пред теб.
- Не, няма.
- Хайде, ела за чаша чай.
- Но там няма скрита врата.
- Разбира се, че има.
Опитай се да преминеш през нея. Ще видиш какво имам предвид.
Какво? Хайде, хайде.
Това е просто стена. Не може да се премине.
Нещата не са такива, каквито изглеждат тук. Не приемай нищо на доверие.
Почакай!
- Мерси. Много ми помогна.
- Не тръгвай по този път.
- Какво беше това?
- Казах, не тръгвай по този път.
- Никога не тръгвай по този път.
- О, благодаря.
Ако беше тръгнала по този път щеше да стигне направо до замъка.
Идвам, Тоби.
Напомняш ми за бебе. - Какво бебе? Бебе със сила.
- Каква сила?
- Силата на Вудуу.
- Кой какво?
- Ти.
- Аз какво?
- Напомняш ми за бебе.
Тихо! Бебе таласъм.
Е?
Ей! Какво е това? Червило?
Драска по плочките. Давай, давай!
Надраска цялата плоча, така не бива!
След 9 часа и 23 минути ще си мой.
- Хвана ли го?
- Хванах.
О, не.
Някой разменя моите знаци.
Какво ужасно място. Не е честно!
Точно така, не е честно. Но това е само половината.
- Това беше просто задънен изход.
- Не, задънения изход е зад теб.
Продължава да се променя. Какво трябва да направя?
Единствения изход е да опиташ една от тези врати.
Едната води към замъка в центъра на лабиринта, а другата води към...
... сигурна смърт!
- Коя за къде е?
- Не можем да ти кажем.
Защо не?
- Ние не знаем.
- Но те знаят.
О, тогава ще попитам тях.
Не можеш да ни питаш. Можеш да питаш само една от нас.
Така е по правилата. И едната от нас винаги казва истината -
- а другата винаги лъже. Това е правило също, той винаги лъже.
- Не, аз казвам истината.
- О, каква лъжа!
Той е лъжеца!
Отговаряй с да и не.
Той би ли ми казал, че тази врата води към замъка?
Да.
Тогава другата врата води към замъка, а тази към сигурна смърт.
Как разбра?
- Той може да казва истината.
- Но тогава ти не би могъл.
Ако ти ми казваш, че той казва "да" тогава отговора със сигурност е "не".
- Но аз може да казвам истината.
- Тогава той ще лъже.
Ако ти ми кажеш, че той е отговорил "да", аз знам, че отговора е "не".
Чакай малко. Това така е ли е?
Не знам. Така и никога не го разбрах.
Не, правилно е. Разбрах го.
Никога до сега не съм можела.
Мисля, че поумнявам. Това е лесна работа.
Помощ!
Спрете! Помощ!
Какво имаш предвид под "помощ"? Ние помагаме.
Ние сме помагащи ръце.
- Наранявате ме.
- Искаш ли да те пуснем?
- Добре. Кой път?
- Кой път?
Нагоре или надолу?
- Хайде, хайде.
- Нямаме цял ден.
Това е голямо решение за нея.
- По кой път искаш да вървиш?
- Да, по кой път?
Тъй и тъй съм тръгнала, предполагам, че продължавам надолу.
Тя избра надолу!
- Грешно ли беше това?
- Твърде е късно вече.
Тя е в "ублие". Мълчете!
Тя не трябваше да достига толкова далеч. Трябваше да се откаже.
- Тя никога няма да се предаде.
- Така ли?
Джуджето ще я отведе до началото. Тя ще се откаже, -
- когато разбере, че трябва да започне всичко наново.
Е, смейте се.
- Кой е там?
- Аз.
О, това си ти.
Знаех си, че ще си навлечеш някоя беля. Затова дойдох да ти подам ръка.
О, огледай се сега. Предполагам се забелязала, че няма никакви врати?
Само дупката.
Това е "ублие". Лабиринтът е пълен с тях.
- Откъде знаеш?
- Не се прави на толкова умна.
Ти дори не знаеш какво е "ублие".
- Ти знаеш ли?
/* Oubliette is believed to be from the Middle French word *oublier* which means to forget. It is defined by Webster's as "a dungeon with an opening only at the top" / An oubliette is a place to put people so that you can forget about them. A dungeon or a tower is a good example. */ !nobug
Да. Това е място, където слагаш хората, за които искаш да забравиш.
Сега трябва да се измъкнеш от тук. Знам един пряк път вън от лабиринта.
Не, няма да се отказвам сега. Стигнах твърде далече.
- Справям се добре.
- Разбира се, че се справяш.
Но от тук нататък става още по-лошо.
- Защо си толкова загрижен за мен?
- Ами загрижен съм. Само толкова.
Хубаво младо момиче, ужаснен тъмнен "ублие".
- Ти харесваш бижутата нали?
- Защо?
Ако ми помогнеш да мина през лабиринта, ще ти дам това.
- Харесва ти нали?
- Горе-долу.
Знаеш ли какво, дай ми гривната -
- и после ще ти покажа изхода от лабиринта.
- Ти това щеше да го направиш и без това.
Да, което би направило това един много мил жест от твоя страна.
Ако няма да ме отведеш до центъра, отведи ме толкова далеч, колкото можеш. Оттам ще се оправям сама.
- Какво е все пак това?
- Пластмаса.
Нищо не обещавам, но...
Ще те отведа колкото мога надалеч, и след това се оправяш сама.
Пластмаса.
Тръгваме.
Проклетия килер с метли.
Не мога да съм прав през цялото време.
Това е. Хайде идвай.
Оттук.
- НЕ ПРОДЪЛЖАВАЙ.
- ВЪРНИ СЕ ДОКАТО МОЖЕШ.
- ТОВА НЕ Е ПЪТЯ.
- ВНИМАВАЙ И НЕ ОТИВАЙ ПО-ДАЛЕЧ.
ПАЗИ СЕ. ПАЗИ СЕ.
СКОРО ЩЕ БЪДЕ ТВЪРДЕ КЪСНО.
Не обръщай внимание. Това са фалшиви аларми.
Има ги много, когато си на верния път.
- О, НЕ, НЕ СИ.
- Млъквай.
- Съжалявам, просто си върша работата.
- Добре, не я върши върху нас.
- ВНИМАВАЙТЕ ЗА...
- Зарежи!
Моля ви, не съм го казвал от много време.
Добре. Но не очаквай някаква голяма реакция.
Не, разбира се, че не.
ПО ПЪТЯ, КОЙТО ЩЕ ПОЕМЕТЕ, ЩЕ НАМЕРИТЕ СЪС СИГУРНОСТ ВАШЕТО УНИЩОЖЕНИЕ!
Благодаря много.
- Какво имаме тук?
- Нищо.
Нищо? Нищо?
Нищо, тра-ла-ла.
- Ваше Величество, каква приятна изненада.
- Здравей, Худжехарт.
- Хогварт.
- Хугъл!
- Хугъл, защо помагаш на това момиче?
- Помагам? В какъв смисъл?
- Водиш я към замъка.
- Не, обратно към началото.
Казах й, че ще й помогна да премине лабиринта, само за да я измамя.
Какво е това пластмасово нещо около китката ти?
О, това?
Мили Боже, откъде ли се е взело?
Хугъл, ако си помисля, че ме предаваш -
- ще бъда принуден да напъхам главата ти в Блатото на Вечната Воня.
- О, не! Само не Вечната Воня!
- О да, Хугъл.
И ти Сара, харесва ли ти моят лабиринт?
Детска работа.
Тъй ли? Тогава какво ще кажеш да вдигнем трудността.
- Не е честно!
- Казваш това толкова често.
Чудя се какви ли са ти критериите за сравнение.
Значи лабиринта е детска работа? Нека да видим как ще се справиш с тази част.
Чистачите! Бягай!
Чистачите. Блатото на Вонята. Със сигурност си му привлякла вниманието.
А, ето това ни трябва. Стълба. Следвай ме.
Как да ти се доверя след като ти ме водиш обратно към началото?
Не те водя. Казах му така само за да му разсея съмненията.
Как мога да вярвам на нещо, което казваш?
Нека ти го кажа така: Какъв избор имаш?
Прав си.
Трябва да разбереш моето тежко положение: Аз съм страхопъзльо и Джарет ме ужасява.
- Че какво е положение е това?
- Никакво положение. Това ми е мисълта.
И нямаше да си толкова смела, ако беше помирисала Блатото на Вечната Воня.
Това ли е, което прави то? Вони?
Повярвай ми това е достатъчно. Но най-лошото е:
Ако само си потопиш крака в Блатото на Вонята, -
- ще вониш на лошо до края на живота си. Не може да се измие.
Ето ни тук. Оттук нататък си сама.
- Това е то, аз се отказвам.
- Чакай малко.
Нищо не съм обещавал. Доведох те толкова далеч, колкото мога.
Ти малък измамник!
Не се опитвай да ме засрамваш. Аз нямам гордост.
А, тъй ли?
Това са моите бижута! Върни ми ги!
Върни ми ги обратно!
Ето го замъка. По кой път да опитаме?
Това е моята частна собственост. Не е честно!
Не, не е. Обаче така стоят нещата.
Извинете, можете ли да ми помогнете?
Младо момиче!
- И кой е това?
- Мой приятел.
Какво мога да направя за вас?
Трябва да стигна до замъка. Знаете ли пътя?
- Искате да стигнете до замъка.
- Ето това е умствено усилие, а?
- Тихо!
- Добре бе.
И тъй, млада жено, пътят напред понякога е пътят назад.
Ще слушаш ли тези глупости.
- Би ли стоял тихо, моля?
- Добре.
Извинете.
Свърши ли?
Да.
Доста често, млада жено, изглежда, че не отиваме никъде, но всъщност...
- Отиваме.
- Ние отиваме.
- Определено не отивам наникъде в момента.
- Добре дошла в клуба!
Мисля, че това е всичко. Моля, пуснете вашето дарение в кутията.
Не се и опитвай! Те са мои!
Предполагам, че мога да се разделя с това.
Грасиас, сеньорита.
Можеше и да не му даваш това. Той нищо не ти каза.
Добре тогава. Ето една двойка смотаняци.
Толкова е стимулиращо да бъда твоя шапка.
Защо каза това, че съм ти приятел?
Защото си. Може да не си кой знае какъв, но си ми единствения приятел тук.
Чу ли нещо? Не, всичко е наред.
Приятел... това ми харесва.
Никога не съм бил приятел на някого досега.
- Довиждане!
- Чакай малко!
- Ти приятел ли си ми или не?
- Не! Хугъл не е приятел на никой.
Той се грижи за себе си като всички останали. Хугъл е приятел на Хугъл!
Хугъл, ти страхливецо!
Не се страхувам. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат тук.
Опитай това за твоя размер, ти огромен Йети!
Сега те хванахме, космата топко!
Всички заедно сега.
Ако само имах нещо да хвърля.
Кой спря лампите? Нищо не виждам!
Атакувани сме!
Оттегляме се!
Престани.
Това ли е начина да се отнасяш към някой, който се опитва да ти помогне?
Искаш ли да ти помогна да слезеш?
Лудо долу.
Лудо? Това ли е твоето име?
Изглеждаш като толкова хубаво чудовище.
Искрено се надявам да си това, на което изглеждаш.
Само се дръж. Аз ще те сваля долу.
Само секунда.
О, съжалявам.
Лудо, удари ли се?
Приятел?
Точно така Лудо. Аз съм Сара.
Дай да ти помогна. Добре ли си?
Сара, приятел.
Чакай сега. Само секунда. Искам да те питам нещо.
Трябва да стигна до замъка. Знаеш ли пътя?
Не.
Не знаеш? А някои знае ли как се преминава?
През лабиринта?
Едно е сигурно: тя никога няма да премине през него.
Откъде дойдоха?
Какво мислиш Лудо? Кои от тези двамата грозници трябва да изберем?
Много е грубо да зяпаш.
Извинявайте, просто се чудех коя врата да избера.
Не говори с пълна уста.
- Чакайте, не мога да ви разбера.
- Какво казваше?
- Толкова е хубаво, че извади това нещо.
- Какво каза?
Казах, че няма смисъл да говориш с него. Глух е като пън.
Дрън, дрън. Ти си страшен за разговори.
- Всичко което правиш е да мънкаш!
- Лошо. Не те чувам.
- Накъде водят тези врати?
- Ами не знам ние сме само ключалки.
- Как да премина?
- "Почукай и вратата ще се отвори."
- Не го искам това обратно в устата ми.
- Хайде де, искам да почукам.
Не си ли иска пръстена обратно? Не мога да кажа, че го обвинявам.
- Извинявай.
- Няма нищо, свикнал съм.
Хайде, Лудо.
Благодаря.
Той е едно жизнерадостно малко момче. Мисля да го нарека Джарет.
Има моите очи.
Лудо страх.
Дай си ръката. Хайде.
Представи си такова голямо нещо като теб да го е страх.
Видя ли, Лудо, няма нищо страшно.
Лудо, къде си?
- Хугъл, помощ!
- Идвам Сара.
А, ето те и теб. И къде отиваше?
Малката дама ми се изплъзна, но сега я чувам.
И тъкмо се гласях да я изведа обратно в началото, тъй, както ми наредихте.
Разбирам. За момент си помислих, че отиваш да й помагаш.
Но не, не и след моите предупреждения. Би било глупаво.
Можете да се обзаложите, че е така! Аз да й помагам след вашите предупреждения?
- О, дребния беден Хогхед.
- Хугъл.
Точно забелязах, че скъпоценните ти бижута липсват.
Така е. Моите прекрасни бижута. Трябва да ги намеря.
Но първо ще заведа дамата обратно към началото, така както планирахме.
Чакай! Имам много по-добър план, Хугъл.
Дай й това.
- Какво е това?
- Това е подарък.
- Ще нарани ли дамата?
- Сега пък защо си загрижен?
- Няма да направя нищо, което да я нарани.
- Хайде, хайде Хогбрейн.
Изненадан съм от теб, да си загубиш главата по едно момиче.
Да не си мислиш, че тя може да хареса отвратително малко изчадие като теб?
- Тя каза, че ние сме...
- Сърдечни познати? Приятели?
Няма значение.
Дай й това, иначе като нищо ще те натикам в Блатото на Вечната Воня преди да си мигнал.
Да, добре.
И Хугъл...
Ако тя някога те целуне ще те превърна в принц.
- Ще го направите ли?
- Принца от Земята на Вонята!
Какво става?
Какво искате?
Ние само искаме да се забавляваме!
Хей, нейната глава не пада.
- Разбира се, че не пада!
- Тя е права. Забита е.
- Къде отиваш с такава глава?
- Да бе, хайде да й свалим главата.
Лейди, това е неговата глава. Хей, това е моята глава!
Какво правиш?!
Против правилата е да хвърляш чуждите глави!
- Можеш да си хвърляш само твоята!
- Точно така.
- Къде е съдията?
- Ей сега ще ти свалим главата!
- Спрете я, някой да я спре! Върни се, госпожице!
- Да, искаме да ти хвърлим главата!
Не можеш да се откажеш. Играта не е свършила.
Оставете ме на мира!
- Искаш ли да си свалиш главата?
- Разбира се, че иска.
- Хугъл!
- Грабвай го!
- Искаш ли да изглеждаш като нас?
- Оставете ме на мира!
Няма да боли!
- Махни си ушите.
- Не ти трябват две уши.
Долу! Разкарайте се.
Хугъл, ти дойде да ми помогнеш!
Не ме целувай!
О, Боже.
- Какво е това?
- Блатото на Вечната Воня!
Никога досега не съм помирисвала подобно нещо. Това е като... като...
Няма значение като какво е. Това е Блатото на Вечната Воня. Помощ!
- Защо ти трябваше да правиш нещо такова?
- Какво да направя?
- Имаш предвид да те спася?
- Не, ти ме целуна.
- О, Боже.
- Не се прави на толкова твърд.
Знам, че се върна да ми помогнеш и знам, че си ми приятел.
Не съм, не съм ти. Само се върнах за да си взема собствеността.
А, и да ти дам... да ти дам...
Да ми дадеш какво?
- Мирише.
- Къде е Хугъл?
Махни се от мен!
Не, всичко е наред. Това е Лудо, той също е приятел.
- Мирише.
- Прав си.
О, Боже!
Там има мост. Хайде.
Внимателно.
Ако стъпиш в това ще вониш вечно.
Спрете! Спрете ви казвам!
- Трябва да преминем от другата страна.
- Никой не преминава без моето разрешение.
Остана ми много малко време.
- Трябва да се махнем от тази воня!
- Мирише лошо.
- Воня? За какво говорите вий?
- Миризмата.
- Аз не надушвам нищо.
- Майтапиш се.
Но аз живея от моето чувство за миризма.
Въздухът е чист... и ясен и никой не преминава без моето разрешение!
Мирише лошо.
- Махни ми се от пътя!
- Заклел съм се да си изпълнявам дълга.
Хайде де, пусни ни да преминем.
- Не искам да ви наранявам.
- Хугъл, какво правиш?
Пуснете ми тоягата, сър!
Добре, хора. Мога да победя тази планина.
Трябва да направиш нещо много по-добро от това. Отказваш ли се?
Достатъчно!
Никога досега не бях срещал достоен противник.
Докато този благороден рицар не ме превизвика в двубой.
- Добре ли си, Лудо?
- Мирише.
Сир Лудо, сега аз, сър Дидамъс, те приветствам.
Нека бъдем братя отсега нататък и да се бием за правдата като едно.
- Благодаря много.
- Лудо има брат.
- Добре казано, сър Лудо.
- Добре, хайде.
Чакайте! Забравихте свещената ми клетва. Не мога да ви пусна да минете.
Но нали току-що каза, че Лудо ти е брат.
Дал съм клетва и трябва да я пазя до смърт.
- Мирише!
Чакай сега да помислим логично. В какво точно си се заклел?
Заклел съм се с живота и кръвта си, че никой не ще премине този мост -
- без моето разрешение.
Ами... Може ли да получим твоето разрешение?
... Да.
- Благодаря ви, благородни сър.
- Милейди.
Не се страхувайте. Този мост издържа последните хиляда години.
Изглеждаше достатъчно здрав.
Не се страхувайте благородна девице, ще ви спася! Някак.
Не можеш ти да седиш и виеш когато твойта девица нужда от помощ има?
- Това е невероятно Лудо.
- Братко, ти можеш да призовеш самите скали?
Разбира се. Скали приятели.
- Ето.
- Мерси, Хугъл.
Внимателно, Лудо.
Сър Лудо, чакай ме. Амброзиус, сега можеш да излезеш.
Добро момче. Моят верен кон.
Напред. Спокойно, момче.
Хайде, Амброзиус. Затвори си очите и върви.
Хайде да се измъкваме оттук.
Извинете ни. Благодаря.
Не бих направил това на твое място.
О, моля. Не мога да й го дам.
Хайде. Би трябвало да достигнем замъка преди да се е мръкнало.
Виж, Сара. Това ли е, което се опитваш да намериш?
Толкова много неприятности за толкова малко нещо. Но не за дълго.
Тя скоро ще забрави за теб, мой малък приятелю.
Веднага след като Хугъл й даде подаръка ми, тя ще забрави всичко.
Това моят стомах ли е или твоят, Амброзиус?
Гладен.
Не можем да спираме сега. Може би ще намерим малко боровинки.
Ето.
Мерси. Ти си един малък спасител.
Има странен вкус.
Хугъл, какво направи?
Проклет да си, Джарет. Проклет да съм и аз.
Всичко танцува.
Дий Амброзиус!
Замъкът се вижда ей там долу, милейди. Милейди?
Милейди?
Тя никога няма да ми прости. Какво направих?
Загубих единствения си приятел. Ето това направих.
Какво имах да правя?
Махни се от мен!
Защо не гледаш къде вървиш млада жено?
- Гледах.
- И къде отиваше?
Не си спомням.
Тогава не може да си гледала къде вървиш!
- Търсех нещо.
- Добре, гледай тук.
Ланселот? Мерси.
Това търсеше, нали мила?
Да. Бях забравила.
Защо не влезеш тук да видиш дали няма нещо друго, което би ти харесало?
Било е само сън.
Сънувала съм всичко това, Ланселот.
Но беше толкова истинско.
Хайде да видим дали татко се е върнал.
Ти по добре стой вътре. Няма нищо за теб навън.
- Какво имаме тук?
- Ланселот...
Малкото ти зайче, харесваш го нали?
Ето я и Бетси Бу. Помниш я, нали?
Какво друго имаме? Нека да видим.
Това е кутия за моливи с моливите вътре.
Ето ти и чехлите с пандата. Никога не си искала да ги изхвърляш.
Ето ги, какво друго?
О, това е малко конче. И имаш игра с думи.
Ето това е съкровище. Би искала това. Да, хайде, гримирай се.
Ето я и милата стара Флопси. Искаш си я нали?
О, да, Чарли мечока. Ето ти го и Чарли мечока.
- Търсех нещо.
- Не говори глупости.
Всичко е тук. Всичко за което те е било грижа е тук.
През опасности безброй и трудности неизброими -
- намерих пътя си дотук, до Замъка отвъд Града на таласъмите -
- за да си взема детето, което ти открадна.
Какво има, скъпа? Не си ли харесваш играчките?
Всичко е боклук.
Какво ще кажеш за това? Това не е боклук.
Да, боклук е!
Трябва да спася Тоби!
Милейди!
- Добре ли сте?
- Сара!
Мила девице! Благодаря на Господа, че сте добре.
- Къде сме?
- Сара се върна.
Милейди, вижте. Почти стигнахме. Това са вратите на Града на Таласъмите.
Лудо, Сър Дидамъс.
Да вървим, бързо. Нямаме много време.
О, не.
- Отворете! Отворете вратата!
- Сър Дидамъс, трябва да минем тихо.
- Отваряйте! Отваряйте веднага!
- Ще събудиш стражата.
Нека всички да се събуждат.
Ще се бия с всички ви до смърт!
Моля ви сър Дидамъс. Заради мен, успокойте се.
Разбира се, за вас винаги. Но... Аз не съм страхливец?
- И обонянието ми е остро?
- Да.
И ще се бия с които и да е, където и да е, когато и да е!
Сега тихо. Върви безшумно.
Амброзиъс, тихо сега.
Не виждам защо трябва да сме тихи. Това е само един град на таласъми.
Намирисва ми на неприятности.
Хайде, Лудо. О, не!
Какво е това?
Кой е там?
Внимавайте!
Амброзиъс, ела тук!
Ела тука. Ела тук веднага на откритото. Излагаш ме.
Внимавайте!
Махни се оттам!
Бомбаа!
Това не беше много мило.
Сега е мой ред. Как го карате това нещо?
- Пусни брадвата!
- Опитвам се.
Ела тук незабавно!
Къде е задната?
Махни се оттам, Хугъл!
Напускаме кораба!
Хугъл, добре ли си?
Не искам да ми прощаваш. Не се срамувам от това, което направих.
Джарет ме накара да ти дам тази праскова. Мисли си за мен каквото искаш.
Казах ти, че съм страхливец. И не искам да бъдем приятели.
Прощавам ти.
Наистина?
А аз ви поздравявам. Рядко съм виждала такъв кураж.
- Вие сте доблестен мъж, сър Хугъл.
- Тъй ли?
- Хугъл и Лудо приятели.
- Наистина?
Ето ти нещата, Хугъл. Благодаря ти за помощта.
Какво чакаме? Хайде да хванем онзи плъх Джарет.
Амброзиъс, сега е безопасно. Няма от какво да се страхуваш.
Ваше Височество! Ваше Височество!
Момичето, момичето, което изяде прасковата и забрави всичко ...
Какво за нея?
Тя е тук с едно чудовище и сър Дидамъс и някакво джудже.
Преминали са през портите и са поели насам!
Спрете я! Извикайте стражата! Вземете бебето и го скрийте.
Тя трябва да бъде спряна! Направете нещо!
Хайде, живо! Живо!
- Мисля, че ще успеем.
- Фасулска работа.
Рота, стой!
Кавалеристите готови!
Амброзиъс, обратен!
Атака!
Не в тази посока!
Отиваш в грешна посока! Битката е зад нас!
Може ли да си поговорим за това, моля?
Ако в тази секунда не се обърнеш, повече никога няма да те храня!
Така е по-добре.
Не се притеснявай, Амброзиъс. Обградили сме ги.
Дидамъс! Къде е Дидамъс?
Огън!
Ударих нещо, нали?
Трябва да намерим Дидамъс.
Оттук.
Атака!!
Копия, а!?
Амброзиъс, страхливецо!
- Бързо, тук вътре!
- Лудо как ще влезе?
Обградени сме!
Обградени?
Лудо, извикай скалите!
Амброзиъс, отключи тази врата.
Получихте си достатъчно, нали?
Тогава си хвърлете оръжията и ще се отнасям добре с вас.
Следващия път се предайте.
Спокойно, мъже!
Спокойно, мъже, запазете позиции.
Е добре, спасявайте се!
Получих си достатъчно. Отивам да спя.
Махни се от моята къща!
Пропусна!
Огън!
Хей, току-що те изстрелях.
Е, сега ни паднахте!
Не не сме.
Хей, няма проблеми.
- Сър Дидамъс?
- Идвам!
Хей-хо, Силвър!
Не...
Само оттук трябва да е тръгнал.
- Тогава хайде.
- Не, трябва да се срещна с него сама.
- Но защо? - Да...?
- Защото така са устроени нещата.
Щом така са устроени, значи така и ще ги направиш.
Но, ако ти потрябваме...
- Ако ти потрябваме...
- Ще ви повикам.
Благодаря ви. На всички.
- Дай ми детето.
- Сара, внимавай.
Досега бях щедър но мога и да бъда жесток.
Щедър? Какво щедро нещо си направил?
Всичко! Всичко което поиска аз го направих.
Поиска детето да бъде взето. Взех го.
Трепереше преди да ме познаеш, плашех те.
Промених времето.
Обърнах света нагоре с главата и го направих само заради теб.
Изтощен съм да живея спрямо твоите прищявки. Това не е ли щедро?
През опасности безброй и трудности неизброими -
- намерих пътя си дотук, до Замъка отвъд Града на Таласъмите.
Защото волята ми е силна като твоята...
Спри! Чакай.
Виж, Сара, виж какво ти предлагам. Твоите мечти.
И велико е Кралството ми...
Искам толкова малко. Само ми дай да те управлявам -
- и можеш да имаш всичко, което пожелаеш.
... велико е Кралството...
По дяволите! Никога не мога да запомня този ред.
Само страхувай се от мен, обичай ме, прави каквото казвам и ще бъда твой роб.
Велико е кралството ми... Велико е кралството ми...
Ти нямаш власт над мен.
Ето, вземи.
Бих желала Ланселот да е твой.
Вкъщи сме си.
- Сара, вкъщи ли си?
- Да, тук съм.
Сбогом, Сара.
И запомни... благородна девице, ако ти потрябваме...
Ако ти потрябваме, по каквато и да е причина...
- Нуждая се от теб, Хугъл.
- Наистина?
Не знам защо, но, и сега и винаги в моя живот -
- без някаква причина, имам нужда от теб. От всички вас.
Наистина? Е добре, защо не кажеш така?
Казвам, на някои да му се играе Скрабъл?
превод и субтитри by!nobug специални благодарности на keit