Letajici Cestmir - Episode 2 (1984) Свали субтитрите
Телевизионен сериал на Милош Макурек и Вацлав Ворличек
На път за училище Честмир Тренкел преживява невероятна история:
той е погълнат от метеорит,
след което внезапно се озовава на Планетата на цветята.
Естествено, закъснява и за училище.
Учителката не вярва на извиненията му, и вика баща му в училище.
От тази планета Честмир донася две цветя:
когато помирише първото може да лети, а от другото става по-възрастен.
Лелите му често казваха, че много прилича на баща си.
Внезапно пред нас застана домакинът на института - господин Тренкел.
Приликата е невероятна!
Пак ли не си гладен?
Не съм гладен.
Хм, но в кръчмата не е така, нали?
Да!
Лягай си по-рано, и ще се почувстваш по-добре!
Къде е Честмир?
Пак ще закъснее!
Честмир, не ме ли чуваш?
Честмир, какво има?
О, не!
Же..., же..., жено!
Елате тук! Аз съм седнал в гардероба!
Аз съм в гардероба?
Видях се!
В огледалото ли?
Не, не в огледалото, а в гардероба!
Така, така стоях в ъгъла,
ей така се криех,
и се видях скрит зад дъждобрана.
Ей там!
Има ли някой?
Не, няма никой.
Къде съм изчезнал тогава?
Добър ден!
Добър ден, господин Тренкел!
Добър ден!
- Радвам се, че дойдохте.
Да.
- Много се притеснявам за сина ви!
Наистина ли? А, защо ви притеснява?
Той е чудесно момче,
винаги е честен,
и не е лицемер. Защо тогава?
Е, точно това не съм казала.
Но господин Тренкел...
- Защо тогава?
Дори много бих искала да го причисля към най-добрите ученици.
Тогава ме,... го причислете към тях. Това би било много мило от ваша страна.
Да, да, би било мило, господин Тренкел,
ако той не си измисляше различни истории.
Честно ви казвам, че от сега съм ужасена, какво ще измисли днес.
Днес няма да дойде на училище,
защото се разболя.
Но само ако знаехте, колко съжалява,
даже бихте се учудили.
Много иска да дойде,
училището толкова му липсва,
дори плачеше от мъка.
А ние като го гледаме как плаче, чак и ние се просълзихме.
Много се радвам, че дойдохте господин Тренкел.
Искам да ви покажа нещо.
Това го взех от него.
Погледнете!
- О, о!
Е, поне сега имам ясна представа,
как е възпитаван сина ви извън училище.
Това беше наистина много поучително.
Аз също разбрах много неща. Благодаря.
Какво правиш там? Отговори!
Тренкел, та ти трябва да си в леглото!?
Бедничкият, с висока температура е, а е излязал от леглото.
Извикайте господин Блазиус!
Той е в учителската стая, ще го извикам.
Бедничкият, сега наистина ти вярвам,
че училището ти липсва.
Тишина! Тишина!
Престанете да се смеете!
Въпреки, че е болен и то много болен,
е дошъл на училище.
Брауншвайгер, казах да не се смееш!
А, господин Блазиус,
трябва веднага да отведете момчето.
Какво става?
Там, в коша е костюмът на баща ми.
В 2 часа трябва да ми го донесеш в търговския център.
Добре.
- Хайде, връщайте се в клас!
Франц, виж!
Ще ми я дадеш ли за малко?
Добре, но само ако ме наричаш Велик Везир!
Не, тогава не я искам.
Добро утро!
Та, това е той!
Искам да ви представя новия член на учителския колектив -
господин Филип Янда.
Той ще ви преподава по физическо възпитание и изобразително изкуство.
Скъпи колега, като класна искам да ви обърна внимание,
че този клас не е най-добрият.
Ето, сега ще ви докажа!
Току що намерих този уред при тях,
който им дава чудесна възможност за подсказване.
Колежке, не можете ли да им го върнете?
Може да са го взели на заем от някъде.
Незъзможно!
Ще гарантирам за тях.
- Не!
Ще си го получат чак на края на учебната година.
Представи си, той стана от леглото и се облече.
От училище го доведоха, защото има температура, а не е в леглото.
Честмир, лягай веднага!
Татко, кълна се, че пак съм здрав.
Яденето, яденето ми загоря!
Казах ти, да легнеш!
Хайде!
Веднага!
Татко, не ме принуждавай, да направя най-лошото!
Честмир!
Боже! Жено!
Честмир скочи през прозореца!
Честмир скочи от прозореца!
Идвайте!
Вината е моя, аз го принудих да го направи.
Фроман, нашият Честмир не падна ли някъде тук?
Вашият Честмир ли? Не!
Само листа падаха.
Не разбирам!
Той току що скочи от прозореца!
А къде е сега?
Татко май трябва да отиде на лекар!
Лодката май ти харесва?
А, вие ли сте това?
Да, ние събираме пари за лодка.
Чудесно!
- Намерихте ли си жилище?
Да!
Чух, че си бил болен?
Да не сте говорили с Давид и Барабара?
Това, че имам температура, беше само за заблуда на Кноблаух.
Няма да кажете на никой, нали?
Можеш да разчиташ на мен!
Какво правиш тук?
Чакам Давид и Барбара да ми донесат нещо,
но ги няма.
Може и да са се прибрали вкъщи.
Бих искал да говоря с Давид.
Тогава елате с мен!
Ако минем през парка мога да ви покажа, къде се срещаме.
Добре.
На това дърво, отгоре, е нашето тайно скривалище.
Наистина ли?
- Да.
Влезте!
Ето тук.
Татко, вдигна цялата къща на крак, защото си скочил през прозореца!
Честмир, се завърна!
Това е сестра ми.
Добър ден! Приятно ми е - Филип Янда.
Сузане Тренкел.
Може би искате да ме поканите, да изядем по един сладолед?
Разбира се, ако приемете поканата.
Ама, вие се познавате?
Защо си още жив?
Мъжо! Добър ден!
Ние сме семейство Тренкел.
Приятно ми е! Отвори вратата!
Можеш ли да ми обясниш, защо си жив?
Видях те, как скочи през прозореца!
Мъжо, какво ще си помисли господина?
- Добър ден, господине!
Честмир, имаш гости!
Добър ден, учителю!
Вие пък какво правите тук?
Вие сте учител?
- Да.
Той им е учител. Видях, или по-точно чух.
Защо не ми каза?
Не можех,
защото и аз не знаех.
Това трябва ли да означава, че не познаваш учителите си?
Какво е това? Покажи ми го! Дай го!
Това е мое. От къде го имаш?
Това е моят костюм.
Веднага ми кажи, как е попаднал в теб?
От коша за боклук.
- От коша за боклук?
Та това е моят официален костюм. Виж.
Как е възможно това?
Не мога да го проумея!
Синът ми скача през прозореца,
не познава учителите си,
а костюмът ми се търкаля из кофите за смет!
Жено, не издържам! Не мога да остана повече тук!
Не мога да остана с вас!
Какво ли ще си помислите сега за нас? Та вие сте учител!
Какво трябва да си мисля, госпожо Тренкел?
Например, че не сме нормални,
и че синът ми няма да се промени докато не завърши.
Бедният ми съпруг!
Защо сте приятел на Честмир?
Вие все пак сте негов учител!
Мислите ли, че учителят не може да бъде приятел на децата?
Вие с какво се занимавате?
Работя в института за усъвършенстване на хората,
като бедният ми баща.
Защо да е беден?
Е, професорът го хвали,
но от това няма смисъл, щом нервите му не издържат.
И то внезепно.
Институт за усъвършенстване на хората?!
Направихте ли вече някой съвършен?
До сега не.
Но днес получихме ултиматум.
Трябва или да изобретим бързо нещо съществено
или ще освободят професора.
А това би било жалка.
Той е великолепен. Много го уважавам.
Видяхте ли това?
Кое?
Прелетя покрай нас, беше нещо огромно.
Сигурно е бил някой бухал.
Не беше бухал,
а човек.
Да.
А, ти ли си?
Сигурно се чудиш, колко е зле твоя син Честмир.
Хайде идвай! Чаках те!
Кажи ми, как същност влезе тук?
Аз..., аз...
- Е, това не е от значение, вече си тук.
Знаеш ли...
Така, шах!
Честно, никога не съм те виждал да играеш толкова зле!
Ти си наред.
Та ти държиш офицера!
Е, това е само игра!
Кой ли е?
Здравей! Да започваме!
Защо ме зяпаш така?
Бернхард, та ти си в стаята!?
Къде? Там вътре ли?
Моля ти се!
- В стаята!
Ние вече играхме! Възможно ли е?
Току що ти дадох шах!
Приятелю, имаш интересни привидения!
Трява да ти го призная!
Дал ми бил шах? Ще видим!
О не, това не са привидения!
Тогава ти се случва същото като на мен!
Знаеш ли, напоследък и аз имам такива халюцинации,
или както и там да се наричат!
Но, давай, ти си на ход!
Има ли някой там?
Кноблаух е тук.
Господин Тренкел!
Не говори глупости, какъв ти господин Тренкел!
Това съм аз, Честмир!
Прелетях до учителската стая и откраднах това от бюрото на Кноблаух.
Сега вярваш ли, че историята с цветята не е измислена?
Не ме зяпай така! Добре, де!
Но как става така с външността ти?
Как, как?! Само помирисах цветята и сега изглеждам като баща ми.
Така или иначе хората казват, че много приличам на баща ми.
А сега съм баща ми.
И наистина можеш да летиш?!
Естествено, че летя!
Е, какво ще кажеш?
Какво направи?
Е, аз... Наистина не исках!
Голям си идиот!
Добър вечер!
Добър вечер!
Там горе сигурно е малко прашно.
Извинете! Няма проблем.
Ти също можеш да се извиниш! Как говориш с господин Тренкел!
Той счупи вазата!
Стана без да искам!
Господин Тренкел, какво означава това?
Нишо. Не е нищо особено.
Тогава поне ни кажете, на какво дължим честа да ни посетите?
По това време?!
И то върху гардероба? Или по-скоро зад него!
Не знам.
Внезапно се озовах върху гардероба!
Позволете ми, да си направя изводите от това.
Той идва на гости в полунощ и стои върху гардероба!
И дори не знае защо!
Любопитно ни е, как ще ни го обясните!
Да, и на мен също!
Не, няма го, и го няма!
Добро утро! Добро утро!
Колега, вчера ви показах един конфискуван предмет!
Да.
- Да?
И къде е предметът? Изчезна от бюрото ми!
Вижте, да не искате да кажете, че аз...
Да, да. Тъй като само вие знаехте, къде се намира предметът!
Няма да оставя нещата така!
Кой би се сетил да търси това, в джоба на халат?
Напразно осведомихме криминална полиция.
Извинете! Инженер Пелц?
Аз съм.
Мога ли да говоря за момент лично с вас?
Да, заповядайте.
Вие ли създадохте прототип на подслушвателен уред?
Да.
Този прототип изчезна ли?
Да, вчера всички си мислехме така, но го намерих в джоба на халата си.
Трябва да ви се извиня.
Вие от криминална полиция ли сте?
Не, аз... съм учител.
Аз преподавам на сина ви.
Какво общо има Давид с това?
Нищо. Всичко вече е наред.
Извинете ме.
Моля, да ме извините.
Какво искаше този младеж?
Нямам представа.
Слезте долу!
Колко още да чакам?
Добър ден!
- Добър ден!
Един от вас е откраднал подслушвателния уред.
И го е скрил в точно определен халат.
Знаете ли сега според другите учители, кой е крадецът - Аз!
Само защото се застъпих за вас, да ви го върнат.
Добър ден!
- Добър ден!
Хайде! Довиждане!
Само това ми липсваше!
Тръгвам.
Не можем да го оставим да си отиде просто така!
Знам.
Добре, но как да си признаем всичко?
Не всичко, защото иначе ще ни вземат цветята.
Но трябва да кажеш, че си взел подслушвателния уред.
Тренкел, какво се случи?
Та това е кражба!
Сега поне колегата Янда е извън подозрение.
Как стигнахте до това?
Само защото е изпратил бедното момче,
да го изкара от затруднението?!
Аз не съм бедно момче!
И не изкарвам никого от затруднение!
Най-добре да извикаме колегата Янда тук!
Учителят Янда, да се яви в дирекцията!
А, ти как влезе през нощта в учителската стая?
Виждате ли? Той си измисля всичко това, за да прикрие Янда!
Тренкел, кажи истината!
Кога беше в учителската стая?
През нощта.
През нощта?
- А, как влезе?
Прозорецът беше отворен.
На втория етаж?!
Може би е прелетял, като птичките от приказките!
Кажи, как влезе!
Моля!
Не е учудващо, че не ти вярваме.
Как влезе през нощта в учителската стая? Кажи!
Прелетях.
Ето, превърнал се е в лястовица или в синигер!
Точно това очаквах.
Веднъж нямаше домашно и ми разказа,
как през целия уикенд бил гъсеница и бил върху стеблото на растението копър.
Влез!
Викали сте ме.
Да, до сега бяхте извън подозрение,
ученикът Тренкел пое вината върху себе си,
но, но... току що ни обясни,
че през ноща е прелетял през прозореца до учителската стая.
Това звучи много правдоподобно, не мислите ли?
Е, довиждане!
Седни!
Още не съм ти казал всичко!
Татко, ще се разминем с Давид.
С това да не настъпва краят на света?
Няма да ме посрамваш в училище, защото си лъжец!
Един месец домашен арест!
Цял месец ли? Цял месец!
А сега тръгвай!
Здравейте!
- Къде беше?
На кой филм забранен за деца искаш да отидем:
"Клифард", "Зомбито-пират"
или "Страстни очи"?
Аз предпочитам вторият.
Със сигурност. Ще отидем на "Пиратите".
А ти какво мислиш?
Аз не мога да дойда.
Под домашен арест съм.
И какво от това?
Защо ти е тогава цветето?
Не знам.
Ти ни обеща!
Излъга ни, "Пиратите" сигурно са супер.
Или да отидем на филма "Страстни очи"?
Дузпа!
Честмир, ела тук!
Може би не си имал това предвид, но каква глупост си измислил?
Какво? Как какво?
Че си прелетял през прозореца!
Но това е истина!
Това, че понякога си измислям неща, е вярно.
Но този път не лъжа!
Да, но аз трябва да се явя пред дисциплинарна комисия!
Хайде, започвайте!
Добър ден, татко!
Сядаш веднага да учиш, и нито крачка на вън!
Разбра ли?
И кажи на майка си, че няма да се върна за обяд.
Ще ходя до строителното предприятие.
Превод: galka79@abv.bg
Редакция: Nikra Studio ®
© 2005 г.