Kontroll (2003) Свали субтитрите
когото бих желал да нарека "свой приятел", макар че се познаваме отскоро.
По време на дългите ни разговори той ми обясни,
че го вълнува борбата между Доброто и Злото.
Показаното във филма е фикция,
фиктивен подземен свят.
Нито сцената на действието, нито събитията, които се разиграват там,
нито участниците могат да бъдат свързани с Будапещенската транспортна агенция,
защото отразяват универсални идеи.
Предупреждаваха ни да не разрешаваме снимките в будапещенското метро.
Страхуваха се, че сцените и героите на филма
ще представят в лоша светлина нашата Компания.
Аз не мисля така.
Гордея се, че спомогнахме за дебюта на един млад режисьор,
като му позволихме да използва
специфичната атмосфера на метрото.
Убеден съм, че зрителите
ще могат да се абстрахират от конкретните сцени на действие
и също така няма да отъждествяват героите с контрольорите от метрото,
тъй като светът, в който се развива действието, е очевидно символичен.
К О Н Т Р О Л
По дяволите!
КУПОН В МЕТРОТО
Ей, приятел, кървиш!
Какво казахте?
- Оставете ме на мира!
Какво казахте?
Карти и билети за проверка!
Какво казахте?
Тече ви кръв от носа.
Какво гледаш?
Отвратително!
- Какво има?
Как можеш да преглъщаш този боклук в ранни зори?
Теб какво те интересува, а?
Нищо... Само те предупреждавам, че всичката тази мазнина си е жива болест.
Наситените мазнини се отлагат в артериите ти
и не позволяват на кръвта да се оттича от сърцето ти.
Ей, закусвам, остави ме на мира!
Добре, сърцето си е твое, ще правиш с него каквото искаш.
Да! Какво те интересува?
- Нищо...
Не ме интересува. Ако сърцето ти се пръсне,
твое си е, нека се пръска!
Аз ебавам ли те за всичките ти смрадливи цигари? Не!
Ти се ебаваш с мен непрекъснато.
Спокойно, мислех ти доброто!
Виж, има хора, на които не можеш да помогнеш.
Непрекъснато се ебава!
- Казах го за добро, не вдигай пара.
Не вдигам пара!
Защо си вреш носа в чуждите работи?
Побеснява и вдига пара...
- Себе си гледай, какво се пъчиш тук?
Откак те познавам, все се ебаваш!
- Не казах ли, че ще се ядоса?
Все твоя да е последната дума...
Какво му е?
- Нищо, заспа.
Остави го, нека спи!
- Ще се задуши.
Как не! Остави го, нека спи.
Това също доказва, че съм прав.
Муки е продукт на средата си.
Ако си обкръжен от агресивни хора,
рано или късно сам ставаш агресивен.
- Нещо като омагьосан кръг.
Точно така. Погледни Муки!
Усещаш ли тази миризма?
Дръпни се!
Здрасти!
За малко да пипна дребното лайно, но се измъкна.
Напръска ли те? Пак ли?
- Не и този път.
Не ме видя, че приближавам.
- Тогава защо не го хвана?
Опитах се. Вече ми беше в ръцете, но се усети.
Този е като дявол, мамка му, има очи и на гърба си! Толкоз.
Толкоз?
- Защо, ти какво очакваше?
За кого говориш?
За Кукувицата.
- Кой е Кукувицата?
Откога работиш долу?
- От две седмици.
И още не си го срещал?
- Не.
Къде е Булчу?
По дяволите!
- Ей, кой е този Кукувицата?
Чакай, чуваш ли? Кой е Кукувицата?
Чакай! Чуваш ли?
Моля за малко внимание!
Казвам, че моля за малко внимание!
Групата на Гонзо - западната линия.
Тамаш - горния участък на северната.
Хората на Чаба да обработят влаковете по източната линия.
Роберт започва акция по западната линия.
Хората на Чаба подхващат горния участък на северната линия.
Тамаш отива на горния участък на северната линия.
Къде беше, по дяволите?!
- Успах се.
Муки?
Роберт, ти откарай хората си...
Извинете, че ви попречих.
Защо не идете по-добре да работите на автобусите с останалите леваци?
А и след миналия случай ви остава още една възможност.
Не е зле да си затваряте устата, когато аз говоря!
Впрочем... Къде, по дяволите, е Муки?
Тъкмо това се опитвах да разбера.
- Няма да ми отговаряш, разбра ли?!
Грабвай другите си хора и се залавяйте за работа на южната линия.
Тишина!
Вчера вечерта пак се е хвърлил някой.
Това никак не се харесва на големите шефове горе.
Вече седми случай за този месец.
Шефовете са загрижени, че това ще навреди на имиджа на метрото.
Макар че ние не сме виновни, че хората се хвърлят пред метрото, вместо да се возят.
Още не са предприети официални действия и положението се усложнява,
така че ни молят за помощ.
Ако случайно пред очите ви някой скочи или, още по-добре,
гласи се да скочи под влака, опитайте се да му попречите.
Как си го представя?
Апропо, имиджът...
Началството въвежда нова униформа,
за да подобри до известна степен външния вид на контрольорите.
Тя ще изглежда така. Лентата на ръкава отпада,
на нейно място идват откачващи се пагони.
Тук виждате емблемата,
а тук, под фолиото, може да се постави карта със снимка.
Една от групите ни ще има честта първа да изпробва новата униформа.
А именно - най-добрата, групата на Гонзо!
Браво, Гонзо!
Е, какво чакате? Свободни сте!
Елитна команда...
Лаци?
Да?
Добре ли си?
Супер! Нямам търпение да се заловя за работа.
Сигурен ли си?
Булчу!
Както си седиш на масата ли ще проверяваш билетите?
Марш навън!
Какво става, чичо Бела?
Как си, Муки?
Ама че гаден ден! А още не е започнал.
Има нещо на лицето ти, синко.
Заповядай.
- Какво е това?
За привличане на вниманието.
Не си ли виждал останалите?
Само Гонзо и приятелчетата му.
Ама че абдал! Непрекъснато си зализва косата!
Мисли се за цар...
Нали знаеш как го взеха на работа?
Да, знам.
- Не обичам такива.
А пък те са преобладаващите. Ние сме изключенията.
Като че ли лайното му е по-хубаво от моето, по-ароматно!
Кажи, синко, ти обичаш ли да миришеш собствените си лайна?
Ще потърся другите. Да вървим, чичо Бела.
Да вървим.
Внимание! Пушенето в района на метрото е забранено.
Качвайте се или слизайте! Няма да чакам до довечера!
Взимаш лука, нарязваш го на ситно
и го запържваш в олио до златисто.
После му добавяш чушките... Сега трябва много да внимаваш,
защото ако ги сложиш във врящо олио, чушките ще станат адски горчиви.
И после слагаш вътре джоланите, доливаш вода, да го покрие...
Не мислех, че може да има по-гадна работа от нашата!
...ако изври водата, трябва да се долее, от това ще стане сочно печеното...
По-добре не гледай натам, синко!
Няма страшно! Ако искаш, можеш и да се насереш!
Спокойно повръщай и на рамото ми!
Ще си поговорим за това, синко!
Пристига Гестапо.
Само те ни липсваха.
Ще им кажа, че се е изакало пиленцето.
А вие?
Тъкмо слязохме в метрото.
- И? Видяхте ли нещо?
Не, чухме само виковете.
- Тогава какво търсите тук?!
Искате да говорите с тях ли?
Мислиш ли, че е чул?
- Кой? - Санитарят.
Какво те интересува?
- Винаги има по-лошо.
Така ли?
- Да. Например, ако ти си самоубиецът.
Ето го Муки!
Добро утро!
Пак те нямаше в бюфета сутринта!
Успах се.
- Снощи ти звънях по телефона.
Не си бях вкъщи.
"Не си бях вкъщи"! Късметлия! Плати ли си за чукането?
Какво?
Карти и билети, моля!
Не купуваме, благодаря!
Толкова сте откачени, че трябва да ви накарат да си купувате карти!
Булчу! Ще бягаме ли по релсите довечера?
Предизвикваш ли ме?
Да. Напълни ли гащите?
Не, вече три пъти съм го правил. Ти си аматьорът.
Интересно, че го казваш, защото не съм те виждал да го правиш.
Измисляш си!
- Аз съм го виждал!
Сънувал си, Спяща красавице! Давай, подремни, щурчо!
Забавлявай се с майка си, маймуно!
Ти си маймуна!
Кога?
Тази вечер.
Избери линията.
- Не.
Ти я избери.
Нека да е източната линия, пета спирка - тя е най-дългата.
Добре.
Посрани павиани!
Говеда!
Какво е това бягане по релсите?
- Трябва да поговорим, Тибор.
Добре, добре...
Ти повърна върху обувките ми, нали?
- О, много съжалявам!
Слушаш ли ме? Какво се хилиш?
- Разбира се, слушам те.
Обожавам те, котенце!
- Остави ме на мира! - Една дума...
Какво си правил преди да дойдеш тук?
- Сутринта ли?
Не, преди да станеш контрольор!
Какво си работил?
- Това ми е първото работно място.
Чакай малко! Само една думичка...
Нищо не съм казал, не съм казал нищо такова...
По дяволите, откачено животно! Не съм казал нищо лошо!
Кога ще дойде проклетият влак?!
Знаеш ли каква е същността на тази работа? - Не.
Дисциплина, бдителност, издръжливост. И преди всичко - самообладание.
Прибери обратно този боклук.
И освен това се слага чак във вагона, ясно?
Пардон.
Идва червеят!
Къде отива?
Добър ден! Моля, карти и билети за проверка!
Добър ден! Ако обичате, карти и билети за проверка!
Това не е важно сега...
- Какво?! - Не, не е важно...
Карти и билети...
- Нямам.
Не, не, не! Билет! Билетът!
Не се занасяй с мен!
Лошо ти се пише, знаеш ли?
- Така ли?
Не ме интересува! Ако нямате билет, нито пък пари, трябва да платите с чек.
Билет! Билет!
Прекалено съм уморен, за да играя тото. Сега внимавай...
Ще чуят.
- Кои ще чуят?
Не ми отговаряй!
Вижда се, че ти е толкова...
Човек иска да направи добро...
Дайте си паспорта, щом бързате толкова!
- Оставете ме на мира!
Добър ден. Карти и билети, моля!
Я ме остави! Продължавай нататък!
Моля, карти и билети за проверка!
- Казах ти, давай нататък!
Не, не, защото те всички искат... И не знаеш, че и тази сутрин...
Вие да не сте полицай? Застрахователен агент?
Гангстер? Моля, ето го!
Имате ли билет?
- Нямам. - Тогава ще ви глобя.
Благодаря. Карти и билети...
Добро утро!
Карти и билети! Ако... Е, добре!
Почакай де, имам! Откачен!
Не е нужно...
Не правете снимки! Имате ли групова отстъпка или не?
За друга линия е, приятелю!
- Естествено.
Тук някъде пише ли, че това е спален вагон?
Искаш ли да стане такъв?
Готин пуловер, жабок.
Да видим билета, после...
Добре, само че...
Нямам химикалка.
- И аз нямам.
Това какво беше?
Избери си едно от девойчетата...
Престанете! Покажете си билета или картата, или слезте!
Толкова ли си загубен?
Давай си паспорта!
- За коя линия?
Стига глупости, дай си паспорта!
Ама за коя линия?
- Млъквай!
Защо за една линия?
- Казах ти да не плямпаш! Дай си билета!
Много си сладичък.
- Не ме пипай, мамка ти!
Да, харесва ми да си груб!
- Престани, че ще стане лошо!
Стига си ме блъскал, бе! Върви на майната си, тъпо животно!
Какво си ме задърпал бе, селянин!
Не разбирам! Знаеш ли какво е това?
Аз съм контрольор!
Пълно е с идиоти.
Какво става, а? Какво се хилиш?
- Харесва ли ти?
Защо не каза, че си полицай?
Какво? Ти ли си началникът?!
Дребен началник.
- Я се виж бе!
И химикалка нямате!
- Не мога да нося всичко.
Че как тръгвате от къщи?! Без пари, без химикалка, без билет...
Секретарка ли да си водя?
- Може, само че да има билет!
Шпионин! Кого шпионираш тук, а?
- Какъв шпионин? Какво говориш?
Кого шпионираш тук, а?
- А ти?
Ти ли ще ми казваш да слизам?
Карти и билети, моля...
- Видя ли, приятелчето ти се отказа!
Ловко...
Мамка му! Дръж го това куче!
Укроти го! Мамка ти!
Ако сляза долу, ще му отхапя главата, заклевам се!
Сложи му намордника!
Извинете, госпожице...
Безопасно ли е?
Тук е забранено за кучета!
Имаш ли билет?
Карти и билети, моля!
- А, да, да...
Ще ти помогна, става ли? "Карти и билети!"
Ти си нов тук, нали?
- Какво?
Ами, нов си, не съм те срещал досега.
- Какво?
Обикновено не се извинявате.
Но изключението потвърждава правилото.
Впрочем, никога не си купувам билет.
Мечката имаше ли билет?
Да.
Ти пък кой си?
- Аз? Кукувицата.
Мамка му! Ослепях! Ослепях!
Мамка ти!
Идвай!
Какво правиш? Добре ли си?
Добре ли си?
- Всичко е наред. След него!
Тибор, сигурен ли си, че нищо ти няма?
Къде ли са, по дяволите?
Внимавай, не мога да спра...
Глух ли си, по дяволите?!
Дръжте го!
Слушай, чуваш ли...
Чуваш ли бе!
- Чувам, сладкишче.
Гадното е, че пак нямахме никакъв шанс.
Постепенно ставаме първокласни следователи, мамка му!
И това си е...
Срам ме е, но се напиках, деца.
Прибирам се вкъщи.
Мамка му!
До утре ще мине.
И какво ще обяснявам на доктора?!
Счупен е, виж...
Слушай...
Какво е това надбягване по релсите?
Тръгвам.
Чакай...
Казах ти, че на този педал само му мели устата.
Няма да дойде.
Какво каза?
- Няма да дойде.
Знаех си, че тук ще се срещнем.
- Не бих го пропуснал.
Това е С., а това - Тиби. Новобранец.
Почакай! Чуваш ли?
Чакай де!
Какво е това С.?
Това ми е името.
Можем да го отложим, ако искаш.
Върви на майната си!
С. Но какво означава?
- Сакат.
Сакат...
Гонзо...
- С друг се занасяй, задник!
Връзките. - Какво?
- Връзките на обувките ти са развързани.
Сакат... Шантаво име.
Просто прякор.
И защо ти го дадоха?
Защото нямам нито един пръст на лявото си стъпало.
По рождение ли?
Не.
Ще се качим в последния вагон.
Кажи ми най-сетне! Какво е това?
Булчу какво ти каза?
- Нищо.
Че е някакво състезание.
По-скоро нещо като руска рулетка.
И? Къде са сега?
Някъде зад нас. Тичат след влака.
В мига, в който влакът потегли от станцията, и те са скочили на релсите
и тичат след нас.
Това не е толкова просто, защото трасето е пълно с тръби, проводници,
освен това и релсите.
Дробовете ти се пълнят с графитен прах и не ти достига въздух.
Проблемът е следващият влак.
Чакай, чакай...
Нали това е последният влак?
- Последният, който превозва пътници.
След нас е нощният експрес.
Нощният експрес... Това пък какво е?
Най-последният влак.
Последният, който влиза в депото.
Искаш да кажеш, че...
- Точно така!
След нас се движи друга мотриса.
Проблемът е само в това, че нощният експрес
не спира никъде.
Чакай! И кой печели?
А ти как мислиш? Първият!
Слушай, какво ще стане сега?
Нищо. Ще изпушим по цигара.
Дай една цигара.
ОПАСНОСТ! ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!
Мамка му!
Леле мале!
Цар си!
Тръгвам си.
Какво има?
Булчу!
Събуди се!
Какво правиш тук?
- Искам да ти покажа нещо.
Ела.
Ела.
Какво искаше да ми покажеш?
Там е.
Ще седнете ли? Заповядайте!
Благодаря! Много сте мила!
Извинете... Добър ден, госпожо!
- Добър ден!
Карти и билети, моля! - Изчезвай, нямам време! - Момент, госпожо...
Карти и билети за проверка!
- Не мога да повярвам, мамка му!
Спри се най-сетне, не виждаш ли, че сме по работа?!
Билетът на кучето, моля.
- Никога не посягай към куче!
Е, г-н професоре, какво има?
Нищо, гледам наред ли е.
И какво толкова има да му гледаш? Не е наред и толкова!
Нека да погледна. Искам да разбера дали е наред.
Разбира се, че не е.
Остави ме на мира!
- Госпожо, просто си върша работата.
Пука ми за нея! Кой, по дяволите, се интересува от твоята работа?
Кучето трябва да е с намордник!
- Какъв намордник, бе?!
Кучето ви не може да се вози в метрото без намордник.
Международен въпрос стана!
Не гледай снимката, или не знаеш как се проверява снимка!
Така... Без дата.
Благодаря за помощта. Поучавай ме пред пътника какво да правя!
Да викна ли полиция?
- Викни! Ще кажа, че си ме опипвал!
Ще им кажа, че си ме пипал по гърдите!
Да! Ще им го кажа, мамка му!
На ти, мръсен боклук! Да пукнеш дано!
Приятен ден и на вас, госпожо!
Не мога да я извадя!
- Защо не можеш?
Добре, че не я държите в сейф, господине!
Виж това! Да не мислиш, че не си купувам билет, защото нямам мангизи?
И аз това питам - защо?
Защото така! Принципен въпрос! Не са ми нужни такива боклуци!
Така се вади, мамка му!
- Ясно.
Виждаш ли?
- Невероятен си.
Това е ваше.
Пет минути с малката.
- Не, благодаря...
Ще го направи с удоволствие, тя обича, кълна се.
Вярвам ви, но не искам момичето, а паспорта ви.
Извади го де, виж го!
- Опитвам се...
Казах ти, че не е редовна.
Освен това не си е написал името.
Опитва се да хитрува.
- Няма никакво име.
Това пък какво е?
- Ами това... Това е...
Зададох ви обикновен въпрос. Какво е това?
Как ще е тази година, трънки! Миналата!
Кого оперираха тази година? Теб или мен?
Извинете...
- Търпение, господине!
Така ще ви глобим, че цял живот не можете да се разплатите!
Спрете!
- Ще извикам мъжа ми!
Добре, прати го тука! И Господ Бог прати, ако искаш! Тук аз съм цар!
И на него ще прегриза гърлото, ако няма билет!
Карти и билети, моля.
Това е много остарял номер! Билетите, моля!
Тибор, не бива така да си изпускаш нервите!
Ей оня боклук там ме опипа!
Ами сега?
- Спокойно, някак ще го уговоря...
Да се разберем...
- Не ми се обяснявай, махай се!
Какъв ви е проблемът?
- Т-т-там...
Знам, че това е вашата карта.
- Аз, аз...
Но това тук не е добре.
Името ви? Как ви е името?
Как ви е името?
Но... но... но...
Защо ми пробутвате карта, която не е за тук?
Ами, на гърба, тук...
Карти и билети, моля!
Остави ме, ще изпусна метрото.
Ще извикам полиция.
- Ще те прокълна, да знаеш!
Добре, но си покажете билета.
- Искаш ли да те прокълна, а?!
Карти и билети, моля!
Бихте ли си показали билета си?
Не бързам...
Не се занасяй с мен, мамка ти!
Т-т-това е... мо... мо...
Такива като теб ме побъркват!
Ще се занасяш с мен, а?! Изчезвай оттук,
че ще ти откъсна наркоманската ръка и ще ти я навра отзад!
Карти и билети, ако обичате!
О, извинете...
Такива като теб правят работата ни толкова непоносимо тежка!
Заради такива...
Маста! Даже животните не ядат мас.
Главно не толкова!
Грозна работа!
Извинявай.
Да го занесем само дотам, да го сложим на пейката.
Какво има?
- Булчу!
Булчу! Какво става, не ме ли познаваш вече?
Здрасти, Фери!
- Здрасти!
Господи, изглеждаш ужасно! От години не съм те виждал!
На теб ли говори това момче?
- Не.
Контрольор е. Нямам билет. Ти имаш ли?
Тъпи контрольори, само разиграват хората!
Какво ти е? Нервен ли си?
- Не.
Добре.
Насам ли си?
- Не, не, натам...
Нищо, не бързам, ще повървя с теб. Поне ще си поговорим!
Да, разбира се...
Къде изчезна? В чужбина ли беше?
На работа? Или пътешества?
Пътувам, поработвам...
- Сигурно е хубаво? - Ами...
Там ли работиш?
- Къде?
Как къде? В чужбина!
- А, не.
А къде? Тук в града? Питам просто,
защото напоследък не чувам да се споменава името ти.
С теб какво става?
- С мен ли? - Да.
Ръководя групата.
Поздравявам те!
Не беше трудно, след като ти си отиде...
Може ли да те питам нещо?
- Разбира се.
Естествено, не е моя работа, така че...
Ако не искаш, не отговаряй.
Проектите ти... Работата ти...
Оттогава не е имало нищо, което дори да ги доближава.
Прибрал съм всяка скица, всяка хартийка.
Защо?
В случай, че се върнеш.
Със сигурност всичко ще се промени, или поне ще се обърне с главата надолу!
Защо не ги завърши?
След като години наред се събуждаш с мисълта,
че всеки божи ден трябва да печелиш всяка битка,
винаги трябва да доказваш, че си най-добрият,
започнах да се страхувам какво ще стане,
ако не съм аз най-добрият.
Не исках повече да се страхувам.
Жалко, че не си ги завършил.
Знаеш къде можеш да ме намериш. Помисли си!
Хубава вратовръзка.
- Мерси.
Помисли си!
- Радвам се, че те видях!
И аз. Чао!
Не е нужно всеки ден да ми носиш сандвич!
Но на мен ми харесва.
Обичам да слизам тук.
Тате...
- Да?
Според теб аз смахната ли съм?
Да, слава богу!
Питам те сериозно.
Не бързай...
И без това мразех тази работа.
Ще си намериш по-добра. Много по-добра.
Е, сега изглеждаш съвсем като ангел.
А да беше ме видяла на младини!
Извинете...
Булчу!
- Лаци, помощ...
Кажи му нещо!
Свалих го от вагона. Тогава той ме удари в носа.
Ще си навлечеш неприятности заради него. - Но не аз почнах пръв!
Вярвам ти. Само не прави глупости!
Аз само му поисках билета, а той ме удари! Ей така, без причина!
Удари ме в носа.
Слушай, разбирам, само... Пусни го!
Писна ми от всичко това.
Добър апетит, чичо Бела!
Булчу! Здрасти! Какво търсиш тук?
Вие какво правите тук?
- Аз ли?
Аз съм нощна птица! Ела, хапни! Блюдо "Бела"!
Благодаря.
Благодаря.
Краставица, домат, ябълка, лук...
Лук.
Благодаря.
Един тип влиза в кръчмата и си поръчва десет ракии.
Барманът пита: "Ама, господине, десет ли?"
"Давай бързо!" - отговаря онзи...
Знаеш ли го?
- Не.
Кръчмарят налива десет ракии
и ги нарежда на тезгяха.
Мъжът хваща първата и десетата,
вдига ги от редицата и ги излива на пода.
Гаврътва останалите осем една след друга.
Кръчмарят, слисан, го пита:
"Г-не, защо изляхте двете чаши?"
"Виж, синко, първата винаги е ужасна на вкус,
а от последната винаги ми прилошава."
Толкова ли е зле?
Ужас!
По-тъп досега не бях чувал!
Вицовете на Бела.
Да ти кажа ли още един?
- Не! Няма нужда!
Хапвай, хапвай!
Хапвай.
Много ви благодаря.
Остани още!
Как може да се излезе оттук, чичо Бела?
Много пътища водят навън, Булчу!
Иван Капитан!
Тук.
Досега не съм ходил при психиатър.
- Няма страшно.
Да, но не обичам някой да ми рови в главата.
Е, ти няма от какво да се страхуваш.
Където няма вода, не се вдигат вълни.
Какво?
- А, нищо.
Тази болест се нарича нарколепсия.
Значи ако има конфликт,
после като се събудя, не знам какво се е случило.
Имам един повтарящ се сън - че на оня свят
тези, които съм глобявал, са там и ме измъчват
с нажежено желязо и клещи.
Аз вече не правя като другите -
да крия 200 грама в казанчето на тоалетната.
Не! Нося си ги със себе си, хубавичко ги разпределям.
Хората ти се присмиват...
Записах се на един курс по йога-медитиране...
Губя женствеността си, всичко...
Не трябва ли да предписват очила против тези неонови светлини?
Когато ме хване манията, направо им се нахвърлям.
Какво е това?
Проверявах има ли билет
и беше толкова шармантен, симпатичен...
И толкова мило ми се усмихна, даже се учудих
как така се усмихва на една контрольорка.
Вероятно все пак не е гледал това, че съм контрольорка, а че съм жена.
Нужно е нещо.
Не знам какво очакват от мен всички тези идиоти.
Не съм чукал от два месеца.
И какво значи това "За външни лица вход забранен"?
Защо си си забравил паспорта вкъщи?
Лакти, колена, вдига ми се кръвното, няма лабаво.
С брат ми непрекъснато и във всичко се надпреварваме.
На футболното игрище, навсякъде.
И двамата свирим в един състав, но...
Той е на барабаните, аз - на клавишните, но надпреварата не спира.
Не разбирам, Миклош непрекъснато ми прави кал.
Вече и в състава свири на каквото му попадне,
направо ми къса нервите.
Страх ме е.
Трябва да изчукам нещо.
Исках да развъждам кучета.
Най-накрая ме приеха...
Извинявай! Докторе... Секунда!
Колко? Вземам го.
Добре, добре...
Спокойно!
Какво стана?
- Самоотбрана.
Но ние не бием пътниците!
- Ритна ме в топките!
След като ме сграбчи!
- Откачена курва!
Добре, аз ще се оправя.
Ще докладвам за това!
И какво ще кажеш? Че ви е нападнало едно мече?
Мече? Че това е диво животно!
Зад мен!
Ела!
Маргит!
Ти пък къде беше?!
Хей! Не искаш ли да излезеш за едно кафе?
Да, разбирам, на работа си.
Зная едно хубаво местенце тук долу.
- Какво?
Тук долу има едно хубаво място.
- Сега вече чувам.
Каня те.
Добре.
Захар?
- Да.
Хубаво място. Често ли идваш тук?
Само когато искам да впечатля някое момиче.
Благодаря.
Обичаш ли да работиш тук долу?
Човек свиква.
Никога не се бях замисляла.
За какво?
Че сигурно не ви е никак лесно.
Нас всички ни мразят.
Това ми звучи доста параноично.
Не, това е истината. Всички ни мразят.
Ти защо никога не си купуваш билет?
Защо не си купувам билет...
Защото не е нужно.
Баща ми кара мотриса.
Кой е баща ти?
Сигурно го познаваш. Бела.
Ти си дъщеря на Бела?!
Да. Защо?
Аз много харесвам Бела.
Може ли да те питам нещо?
- Да.
Вярно ли е, че преди е карал влак?
Да.
А вярно ли е, че на Келети изпотрошил три...
Да, но никой не беше ранен.
- Ясно.
Спирачният път бил кратък.
- Случва се.
Така е.
Та значи утре ще има маскен бал, видях плакатите.
Ще дойдеш ли?
- Не.
Тоест сигурно ще бъда тук долу, но няма да се маскирам.
Но защо? Нали това е закачката.
Достатъчно съм си смешен и така.
От кого се криеш?
Ще се видим ли утре?
Да.
Ще ме заведеш ли на бала?
Здравейте.
Добър ден.
Костюмарите дойдоха. Теб търсят.
Седнете.
Някакви желания, преди да почнем?
Чаша вода, ако обичате.
Какво се случи днес следобед?
Вижте записите.
Видяхме ги.
Вече не става дума само за мястото ви.
Разбирате ме, нали?
Добре. Ако не желаете да отговаряте на въпросите ни,
ще се принудим да си съставим своя версия.
И каква е вашата версия?
Пусни го.
Тук все още тичате след детето.
Но в следващия момент... Гледайте!
Детето вече лежи на релсите.
Това е идиотщина. Пропуснали сте половината.
Спри го.
С метрото пътуват 300 милиона души годишно...
По дяволите!
Да не мислиш, че ще те оставя да ми плюеш в супата?
Не съм ги блъскал аз.
- Значи признавате, че са блъснати.
Кой ги блъсна?
- Не знам.
Но аз знам. Вие.
Защо живеете в метрото?
Не е ваша работа.
Значи няма да отговорите на въпроса
защо живеете в метрото?
На практика прекарвате тук по 24 часа в денонощие.
Имали сте време да разберете
кога коя камера работи и коя не. И под какъв ъгъл.
Вие сте луд! Ако мислите, че аз съм убил тези хора,
защо полицията не е тук?
Защо не съм арестуван?
- Всяко нещо с времето си.
Не. Нямате доказателства. Няма да стана жертвен агнец.
Още не съм ви разрешил да си тръгвате!
И не е нужно. Напускам.
Спрете!
Спрете!
Какво има? Какво те питаха?
Нищо.
Слушай, ние сме твоята група, дължиш ни обяснение. - Вече не сте моята група.
Ако онези мръсници са те уволнили, ще протестираме.
Не са ме уволнили, напуснах. Писна ми от всичко.
И какво ще правиш сега?
- Ще обикаляш из метрото?
Или искаш да блъснеш някой под влака?
Откачи ли? Какво говориш?
- Затова става въпрос.
Костюмарите казаха, че всички самоубийци са били блъснати.
И не от друг, а от Булчу.
- Това е лудост, мамка му!
Така ли?
- Така!
А можехме ли да си помислим, че Лаци ще пререже нечие гърло?
И всъщност в последно време не си идвал с нас в бюфета, Булчу.
"Успах се"... Обадих ти се снощи: "Не си бях вкъщи."
Не ни минават тези. Скиташ тук денем и нощем!
Увъртал си се тук в метрото, като някакъв откачен.
За какво още си ни лъгал?
Вече дори не знам кой си.
Какво искаш?
- Да отговориш на въпроса.
Ти ли ги блъсна на релсите?
Булчу!
Радвам се да те видя!
Гонзо!
Мамка ти мръсна!
Какво пак направи? Животно!
Булчу...
Ще те сложа на пейката.
Разкарайте се!
Виж!
На моя баща
Сценарист и режисьор НИМРОД АНТАЛ
Продуценти ТАМАШ ХУТЛАСА и НИМРОД АНТАЛ
Оператор ДЮЛА ПАДОШ
Музика НЕО
Субтитри МАРК