Futurama - 1ACV08 - A Big Piece Of Garbage (1999) Свали субтитрите
Утре ще направите доставка до Ебола9, планетата на вирусите.
-Защо да не отидат днес?
-Тази вечер е специална.
И искам всички да сте живи.
Ще бъде тазгодишното пиршество на Академията на Изобретателите.
-Еха! Обичам пиршествата!
-Научното състезание тази година.
Всеки член представя свое изобретение. Най-доброто получава наградата на Академията.
-Изглежда скучно.
-О, Боже, да. Но не и тази година. . .
. . .защото последното ми изобретение е непобедимо.
Погледнете само! Часовникът на смъртта.
Само си пъхни пръста в дупката. Тази джаджа. . .
. . .ще ти каже, колко дълго ще живееш.
-Наистина ли работи?
-Някой път не изчислява до секундата. . .
-. . .какво, що, кога, как.
-Супер. Колко още ще живея аз?
За мен е дискмена му!
Епизод 8
О, Боже, да!
-Кой е тоя дебил?
-Това съм аз на първото пиршество.
Аз съм найІстария член на Академията.
-Начинаещите ми се възхищават.
-Бре, бре, бре.
Я виж ти, кой е дошъл да си покаже сбръчканото си лице.
-Остави ме намира, Уърнсторм.
-Преживей го Франсуорт, вече си минал разцвета си.
Остави науката на 120 годишните.
Мислиш си, че знаеш всичко.
Аз изобретявах неща, когати ти беше само един изкуфял човечец.
Прибирай се вкъщи преди да си се изложил, старче.
Сега ме извинете. Ще отида да дремна преди церемонията.
Кой беше тоя тиквеник?
Той беше моя най-обещаващ ученик преди 100 години в Университета на Марс.
Но тогава, в един решаващ момент. . . .
Шест минус? Никой не пише на Огден Уърнсторм шест минус!
Съжалявам, но краснописа също се оценява.
Заклевам се, че те ти отмъстя дори това да отнеме 100 години.
И ето, 99 години след обидата и все още няма отмъщение.
Все едно съм на бойното поле!
Прегледах внимателно менюто с вината. . .
. . .и избирам Наслада за Безделника от `71-ва. . .
. . .Замъкът Пар-ти от 59-та, и от 66-та Гръмотевичен Удър .
Изискан избор, господине.
И ги разджуркайте всичките в една голяма кана.
Добре дошли на тазгодишното събиране. Аз съм вашият домакин, Рон Попайл. . .
. . .изобретател на г-н Микрофона, и спрея против пеперуди. . .
. . .и технологията за запазването на главите живи в стъклени .
Чакайте, има и още. Имаме доста изобретатели тази вечер. . .
. . .с изгряващата млада звезда, Огден Уърнсторм.
-Буу!
-Още вино!
Бележити членове на Академията, Представям ви Леководолазния Дихателен Комплект.
Наблюдавайте!
Донеси!
Сега, седни.
Казах, седни! Лоша риба!
Не се притеснявай. Нама равен на Часовника на Смъртта.
Какво ще представиш тази вечер, дядо?
Ще те постави на мястото ти, надуто хлапе!
Надявам се да не е толкова куцо, като Часовника на Смъртта миналата година.
-Миналата година, казваш?
-Точно така.
О, Боже.
-Постави ли ви вас начинаещите на мястото ви?
-Едва ли.
Смяхме се докато не ни изпопадаха зъбите. Ела с мен, Синамон.
Трябва да изобретя нещо ново, в следващите 10 минути.
Вероятно нещо, като Часовник на Смъртта!
Ъ-ъ, професоре?
-Чудесно.
-Невероятно!
Последната презентация ще направи най-старият ни член, п-р Юберт Франсуорт.
Професоре?
Само секунда. Само секунда.
Стига писал, изсушено лице.
Ето ме и мен. Здравейте вече.
Всички знаем, че телескопът ни позволява да видим отдалечени предмети. . .
. . .но какво ще правим ако искаме да ги помиришем? Е, сега вече можем.
Благодарение на моето изобретение. . .
. . .Миризскопът.
Миризмата пътува през това петно от кафе тук. През дупката от маслина. . .
. . .и по изгореното от цигара.
А това трябва да бъде. . .
. . .автопортретът ми, като каубой.
Но Миризскопът е блестящ!
Помислете за астрономическите аромати, които ще помиришете благодарение на мен!
О, Боже.
Чаках това 100 години, Франсъоурт.
Давам на твоето изобретение най-лошата оценка, която можеш да си представиш:
Шест на релси!
И сега наградата за презентациите. Фактически я давам на . . .
. . .Д-р Уърнсторм, за неговото рибешко нещо.
Може би 149 години е прекалено много за учен.
-Дам.
-Не, професоре! Не се предавай
Много път щях да се предам през моя век, но никога не го направих.
Никога.
Ей, слушаш ли ме изобщо? Ох, предавам се.
Боже, ти си прав! Ще построя Миризскопа!
Еврика!
Направи ли Миризскопа?
Не, спомних си, че направих един миналата година!
Давай смело, пробвай го.
Ще разбереш, че всяко небесно тяло има своя собствена миризма.
Ето, ще го настроя към Юпитер.
-Мирише на ягодки.
-Именно.
А сега, Сатурн.
Борови иглички. Човече, това е жестоко!
Докато не ме накараш да подуша Уран( игра на думи - задника ти).
-Не Схващам.
-Съжалявам, Фрай.
Астронавтите преименуваха Уран през 2620 за да се спре веднъж завинаги с тази шега.
-Как се казва сега?
-Уректум.
Ето, нека ти я покажа.
Не, не мисля да помириша малко натам.
Какво е?
Исусе!
Удивително! Не съм виждал такава воня!
Може би Фрай откри на смрадливия предмет на Вселената!
Оу-оу! Именувай я след мен!
Мисля, че се движи.
Може би компютърът ще изчисли траекторията й.
Боже, мой! Насочило се е право към нас!
С достатъчно сила за да превърне този град във вонящ кратер!
Имаме по малко от 72 часа.
Тогава, да тръгваме да грабим!
Това нещо ще унищожи целия град?
Какво по дяволите е то?
Точно както ис мислех!
Отговорът се крие във филма, който открих в интернет.
Ню Йорк. Годината е 2000.
Най-разрушителното общество в историята...
... му свършваше мястото за изхвърляне на постоянно увеличаващия се боклук.
Бунищата бяха пълни. Ню Джърси беше пълно.
Под прикритието на ноща, града сложи своя боклук...
...на най-големия в света шлеп.
Отблъскващия шлеп обикалял океана 50 години...
...но нито една страна не го приела. Дори и тази най-мръсната.
Знаете коя имам предвид.
Най-после, през 2052, градът използва своите връзки за да построи ракета...
...и да изстреля боклука в космоса.
Някой експерти предупредили за връщането на боклука обратно на Земята.
Но предвижданията им били отхвърлени поради причината, че са прекалено "мрачни. "
Имаш това от интернет? По моето време се използваше само да се сваля порно.
Всъщност, това още си важи.
Сега след като боклука е в космоса...
...вероятно ще ми помогнете с моите сексуални задръжки.
С удоволствие.
Ех!
Това е. Заради стария късоглед Ню Йорк. . .
. . .Новия Ню Йорк ще бъде унищожен от топка боклук.
Фрай, какво по дяволите си мислехте тогава?
-Как може да си изхвърляте боклука навън?
-Остави ме намира.
-Вие, какво правите с него?
-Рециклираме го.
-Роботите са направени от стари кутийки бира.
-Да, а тази кутийка е направена от стар робот.
Сандвичът, който ядеш, е направен от други изхвърлени сандвичи.
-Нищо не се хвърля просто така.
-Бъдещето е отвратително.
Типично становище от 20-ти век.
Нямаш право да критикуваш моя век.
Ние изобретихме светещата крушка, парните лодки, и гумените гаджета.
-Тези са от 19-ти век.
-Явно просто са копирали от нас.
Моля! Няма време за това сега! Това е извънредно положение!
рябва да предупредим кмета!
Топка боклук, а? Звучи сериозно.
Много сериозно, кмете Пупенмайер.
Надявам се това да не е измама, като глобалното затопляне или озоновата дупка.
Пратете ми научния ми съветник.
-Уърнсторм!
-Я виж ти.
Дошъл си да представиш последната си салфетка, професоре?
Не, тук съм понеже гигантска топка боклук се е насочила право към нас
Подуши за да се увериш.
Ей! Исусе Христе!
Тази миризма може да бъде от всичко. . .
. . .забравени чорапи, френско синьо сирене, кой знае?
Кмете, току що получихме сигнал от Нептун!
Гигантска топка боклук...
...минава наблизо.
Ужасна смрад!
Сигналът свършва тук, сър.
Не, предполагам продължава.
-Най накрая.
-Боже, мой!
Изкуфелия старец е прав!
-Кой имаш предвид - мен или него?
-Него!
Следва, Новия Ню Йорк е в криза. Морбо?
Мерси, женски човеко.
Недораслите обитатели на Земята са шокирани след, като научиха, че боклук...
... ще унищожи жалкия им град.
-Радвам се, че живеем в Лос Анджелис.
-Морбо е съгласен.
-Не може ли да изстреляме ракета срещу нея?
-Суперкомпютърната симулация. . .
. . .показва, че топката е прекалено лепкава. Ракетата ще мине през нея.
Но да предположим, че изпратим екип, който да заложи експлозиви на слабите места. . .
. . .между този куп кафе и и този нанос от флопита на ELITE?
Теоретично, може да свърши работа.
Но никога няма да намерите екип, който да отиде на такава самоубийствена мисия.
Ех, мамка му!
Имате само 1 шанс да унищожите топката.
След това, ще бъде прекалено близо за да се взриви. . .
. . .което би причинило дъжд от боклуци по цялата планета. . .
-. . .ще убие билярди.
-На баба ти хвърчилото.
Ето бомбата, която подготвих.
Когато я активирате, имате 25минути за да избягате.
-Това ли е всичко...?
-Сега, сега.
Ще обсъдим вашите възражения, когато и ако се върнете.
Миризма по 8 степен!
12 степен.
31 степен !
Ние се деформираме!
Пуснете устройството против миризма!
Хм, яко.
-Wow! Вижте всичката тази мръсотия.
Това не е мръсотия.
Това е паметник от постиженията на 20-ти век.
Вижте! Истински Покемон!
Ето чиния на СКАЛАТА!
Няколко кукли Барт Симсън!
Яж ми гащите!
-Добре!
Ммм, гащи!
Фрай, това са си боклуци от самото създаване. Нека да го взривяваме вече.
Тия боклуци не са отпадъци! Мога да копая навсякъде. . .
. . .и да намирам нещо жестоко.
Е добре, да се захващаме за работа.
Да видим.
Ако това са подкожните образувания, тогава бомбата ще застане точно тук.
Пригответе се. Имаме 25 минути.
"Петнайсет минути. "
"Пет минути. Шест и h минути"?
Ето къде е проблема. Професорът е пуснал да отброява от горе надолу.
Тоя нещастнико! Не е било нагласено на 25 минути, а ма 52 секунди.
-Ще измрееем! Нали?
-Да.
Ще избухне!
Ей! Внимавай, ще извадиш на някой окото!
Добре, дигнете горе главите. Ще се справя с това.
-Спасени сме.
-Да, ама топката няма спиране вече.
Новия Ню Йорк е свършен.
Общо взето, това е един ден, който Котето Мотето няма да забрави скоро.
От котките Морбо получава газове.
В по свежите новини, градът Ню Йорк е обречен.
Обществото обвинява професор Юберт Фарнсуорт...
...и неговият плиткоумен мозък.
Ой! Как можах да пусна брояча наобратно?
Мога да се закълна, че следвах наръчника точно.
Аз съм само ненужни останки от учен Цялата вина е моя.
Не, вината е моя също.
Сигурен съм, че съм изхвърлил повече боклук отколкото ми се полага.
Веднъж, когато тоалетната ми се счупи, аз я хвърлих в кофата за боклук.
Лила е права. Хората от 20-ти век са тъпи мърлячи.
-Особено аз.
-Достатъчно! Вие се провалихте ужасно.
Време е истинският учен да поеме нещата.
-Уърнсторм!
-Абсолютно същия.
-Д-р Уърнсторм, можете ли да спасите града ми?
-Разбира се, но ще ви струва скъпо.
-Първо имам нужда от имущество.
-Готово.
-Разрешение за научно изследване.
-Имаш го.
Достъп до лаборатория и 5 завършили студенти, поне трима от които да са китайци.
Готово. Какъв ти е плана?
Какъв план? Уредих си живота.
Сбогом, калъфи.
-Този плъх! Направи нещо!
-Иска ми се да можех но той има имущество.
Време е да се предприемат действия.
Стефани, отмени прислугата. Викни я за утре.
Е, свършиха ми идеите. Някой?
Почакайте!
Ако построим предмет със същия размер, плътност и консистенция. . .
. . .може би ще отблъсне другата топка без да я раздробява на парченца.
Къде можем да намерим материя със същата плътност и консистенция?
Уви, нямам си на идея.
Какво ще кажете за боклук?
Боже! Втора топка боклук! Това ще проработи със сигурност!
Не можеш да намериш боклук просто така по улиците.
В градът няма боклуци от 500 години насам!
-Тогава е време да се направи малко.
-Да правим боклук?
-Но как?
-Отстъпете и гледайте най-добрия.
Тази кутийка Слърм?
Сега е боклук. Тези документи?
Боклук. Тази снимка на жена ви?
Чист боклук! Пробвайте сега и вие.
Боже, момчето има дарба!
Хайде, градът е заложен на карта.
Чудесно.
Но го довършвай това. Изхвърли го. Бендър, изпий бирата и хвърли бутилката.
Правилно.
Дайте на робота още бира!
Разрушаването на тази стая даде старт. Нека Фрай да съобщи на хората!
Ню Йорк-чани, вземете урок от 20-ти век
Спрете рециклирането и хвърляйте боклуците си на земята.
Продължавайте, хвърляйте навсякъде като мен. Градът ви разчита на вас.
Ако изчисленията ми са правилни, тази топка ще изпрати другата. . .
. . .право към Слънцето!
Ако моите са правилни, всички ще измрем!
Всички да заемат местата си! Пригответе се за изстрелване!
Пет, четири, три, две. . .
. . .три, четири, пет, шест. . . .
Просто изстреляй проклетото нещо.
-Горящ боклук!
-Проработи!
И така, от името на целия град, благодаря ти, професор Франсуорт.
Награждавам те с наградата на Академията, която конфискувахме. . .
. . .от Уърнсторм след като разбрахме, че е тъп за трима.
Така ти се пада Уърнсторм!
Ще ти го върна, Франсуорт, дори това да ми отнеме 100 години!
И Фрай, много сме ти задължени.
Без твоята дарба за правене на боклук. . .
. . .щяхме всички да сме заровени с боклук от 20-ти век.
Трябва ли да празнуваме?
Какво ще стане ако втората топка боклук се върне към Земята, като първата?
На кой му пука? Ще минат векове.
Именно. Това не ни засяга.
Това е мислене на човек от 20-ти век!