Cube (1997) (The.Cube.SE.1997.XviD.AC3.CD2-WAF.srt) Свали субтитрите
Знаеш ли колко ще обикаляме? Предлагам да минем оттук.
- Да, бе!
Колко обувки имаме?
Събуй и него.
Знаем как се задейства. Трябва да бъдем тихи.
Страхотно, да бъдем тихи.
Радвам се, че го разбираш, защото ти си пръв.
А този няма да дойде
- Ще дойде.
- Няма начин.
- Няма да го оставим тук.
Той е неуправляем. Ще убие някого.
Като стигнем до ръба, ще се върнем за него.
Прав ли съм?
- Засрамете се.
Вижте се само?
В какво се превърнахте?
Те може да са ни взели живота, но ние сме човешки същества.
Само това ни е останало.
Ще се върнем за него.
Това е лъжа и ти го знаеш.
Той ще мълчи.
- Какво правиш. Ще го почакам. Не.
- Излез, аз съм тука
Оттук.
Шибано копеле!
Стига.
Той е опасен.
Остави го!
Законът на джунглата. Той застрашава глутницата
Пусни го, нацист такъв!
- Как ме нарече?
Куентин, пусни това нещастно момче.
Слушай ме, жено.
Всеки ден се занимавам с такива като тебе.
Вие съществувате, само защото аз се грижа за вас
Добре познавам твоя тип.
Нямаш деца, нито мъж, който да те чука.
затова си пъхаш носа,
в чуждите работи.
Изпуснала си влака.
Пресъхнала си отвътре?
Това е твоят проблем.
Как смееш да и говориш така?
Ти изобщо не я познаваш! Никой тук не познава другите.
Познавам я.
- Не е вярно.
Нищо чудно, че жена ти си е отишла.
С целия този сподавен гняв.
И слабостта ти към момиченцата.
Бог да ти е на помощ.
И децата ли си биеш?
Някой освен мене интересува ли се какво има зад тази врата?
Отвори я.
Врата номер 6? Не номер едно или номер две?
Хайде, отваряй.
Покажи се, слънчице.
Тъмно е.
Старата ми дружка, обвивката.
Ето я! Здрасти!
Дръжте ме.
Нищо не виждам.
Няма за какво да се хвана.
Трябва да опитаме нещо.
Да видим дали вратата е там.
Някой ще се спусне да провери.
Но как?
Ще направим въже. Събличайте се.
Ще се вържа през кръста.
Не можеш да отидеш. Сигурно тежиш 100 килограма.
Ще се скъса веднага. Аз съм най-лека.
- Не става.
- Аз ще отида.
Аз ще отида, Холоуей.
Тя е права - много си тежък.
Аз съм най - леката след Левин.
Пък и аз съм на ред.
- Откога знаеш, че пускат хора тука?
- От няколко месеца.
- Не е много в сравнение с целия ти живот.
- Зная.
Ти ми отвори очите и това и нещо.
Дейвид.
Хелън.
Страхотна си, Хелън.
Въжето свърши.
Тук няма нищо.
Дръжте здраво.
Ще се разлюлея.
Ще опитам отново.
Последно.
Побързай! Тежиш ни.
Какво става, по дяволите?
Качвай се нагоре!
- Куентин!
- Хвана ли я?
Какво става? Куентин, добре ли е тя
Изпусна се.
Холоуей. Шшшт. Тихо. Казан
- Ще престанеш ли най-после?
Успокой се, миличка.
Не искам да говоря с тебе.
Трябва да слезем до дъното.
Оттам ще стигнем обвивката.
Ще бъде много трудно само с една обувка.
Но трябва да го направим, докато имаме сили.
Трябва да продължиш с числата.
- Не мога да мисля.
- Можеш. Ти имаш дарба.
- Не е дарба. Просто мозък.
Остави я да поспи. Отдавна не сме спали
- Добре.
Един час.
- И как ще определиш кога е минал един час?
- Един час е колкото кажа аз.
- Какво правиш?
Трябва да слезем долу. Там е тихо, ще се съсредоточиш.
Искаш просто да ги оставим?
- Те ни пречат.
Ние сме ключът. Аз ще водя. Ти ще мислиш.
Опитай се да разбереш как работи умът ми.
Как прониквам в главите на хората като рентген.
Видях го да седи на бюрото си. и да планира всичко
Той няма да те остави да решиш загадката
защото това е целта. Ние сме целта.
Кубът...сме ние...
- Ние се пасваме. Като числа.
като мъж и жена. Двете половини на едно цяло.
Ще те заведа долу, прекрасен ключ.
Ще те пъхна в ключалката.
Време е да слизаме.
Дръпни се от нея.
Левин, всички те са шпиони.
И той, и лудият. Холоуей имаше вътрешна информация за семейството ми...
но тя падна, нали? Тя премина границата.
- Ти я хвърли долу.
Махай се, Куентин.
Остави ни обувката, свиня!
Тя няма да ти трябва.
Ще дойдеш ли с нас, Уърт? Надолу през люка.
Какво му става?
Но как...
Това е Мушитрънчето. Старият ни приятел.
Как може...
Вървяли сме в кръг.
Невъзможно.
- Къде сме?
- Не зная!
Къде се намираме?
Разбери сам!
И без това нищо не правиш.
Само командваш, убиецо!
- Май беше прав, Уърт.
Няма изход.
- Дръпни се от мене.
- Не убиха ли Рен в онази стая?
Защо сега там няма нищо?
- Това е ръбът.
Но преди не бяхме на ръба. Къде е стаята, в която умря Рен.
- Майната ти!
Гениално.
Какво значение има? Всички ще умрем.
Чувате ли какво ви казвам? Тук по-рано имаше стая.
Не сме се движили в кръг, стаите се въртят.
- Разбира се.
- Стаите?
Това обяснява шума и разтърсването.
През цялото време сме се въртяли.
Единственото логично обяснение.
Каква съм идиотка!
- Какво измисли, Левин?
Числата са координати на точката, нали?
- Така е.
- Как се изчислява движението на точка.
- С пермутации.
- Перму...какво?
Пермутации. Всички координати, през които минава стаята.
Карта, която показва откъде тръгва, колко пъти се пести и къде отива,
- Числата казват всичко това?
- Не зная,
Досега виждах само изходното положение,
Виждах куба преди да започне да се движи,
- Добре, но той се движи.
Как ще се измъкнем?
- 27.
Зная къде е изходът.
- Къде?
- Не се доближавай.
- Дръпни се, Куентин
Просто искам да зная. Ти не искаш ли?
Помните ли стаята която имаше координата по-голяма от 26.
- И какво?
- Тази координата я поставя извън куба.
- Връзката.
Точно така. Но само в изходно положение.
- За какво говорите?
Отначало стаята е извън куба, после се движи из него,
Но по някое време ще се върне на мястото си.
- Така че имаме връзка. Само за кратко време
Когато стаите са в изходно положение.
вратата е отключена.
Но когато се разместят, вратата се заключва.
В такава огромна структура пълният цикъл сигурно трае няколко дни.
- И кога се отключва?
- Недей.
За изходните координати, събираме числата. За да намерим пермутациите, ги изваждаме
Това е!
Тази стая минава през 0, 1 и -1 по оста хикс.
2, 5 и -7 по игрек.
И 1 , -1 и нула по зет.
- И какво значи това?
Шибана математика?
Трябват ми номерата на стаите около нас за отправни точки.
666, 897, 466.
567, 898.
И 545. Записа ли?
656, 778, 462.
Достатъчно.
Х = 17, у = 25, z = 14.
Тази стая ще се премести два пъти, преди да се върне в изходно положение.
Ще успеем ли?
- Може би.
Да тръгваме!
Ами капаните?
- Майната им, да вървим.
- Ти изхвърли последната ни обувка.
- Технически мога да откривам капаните?
- Мислех, че при тях има прости числа
Но това са произведения.
- Можеш ли да ги пресмяташ?
Числата са огромни.
- Но ти можеш.
Трябва да изчисля броя на множителите.
Ако имах компютър.
- Не ти трябва компютър. Трябва ми.
Няма да умра като плъх в лабиринт!
Никой не може да го сметне наум.
Виж какви са числата! Няма начин да изчисля простите множители!
Не мога даже да започна. Това е астрономическо!
- 2.
Астрономическо.
- Какво каза?
- Астрономическо.
- Преди това.
- Множители.
Колко множители, Казан? 567.
- 2..
- Шегувате ли се?
- Казан, простите множители на 30?
- 3.
Ами на 7?
- 1. Бонбонче.
- Нямам бонбони.
- Искам бонбонче.
Ще ти дам кутия бонбони за всеки отговор.
Бонбоните да сa в пликчета.
Щом ги искаш в пликчета, ще бъдат в пликчета.
Не обичам червените.
- 898.
- 2.
- 545.
- 2.
- Той изчислява множителите.
- Астрономическо.
- Значи откачалката е гений?
- При тези числа, стаята е чиста.
Има само един начин да разберем
Недей!
Чисто е.
Казан, приятелю.
Какво е числото?
Гледай тука!
Накарай го да смята!
Сега ще посмятаме. Ти обичаш да смяташ, нали?
- Прости числа?
Колко са множителите на 656?
- 2
779?
- 2.
462?
- 3.
Чисто е.
Хайде, тръгвайте! Ти също, Уърт!
Размърдай си дръгливия задник.
Още не съм свършил с тебе! Левин, отвори вратата.
Накарай Айнщайн да смята.
- Давай!
- Уърт!
563!
Моля те, Казан, 563?
- Копелета, ще ви избия!
2.
- Чисто!
1.
- Не става!
Опитай надолу.
- Мъртъв ли е??
- Не съвсем.
Даже никак, Уърт.
Ще се измъкна оттук и ще те хвърля в първия капан.
- Къде е той?
- Ела тука! Казах да дойдеш тука!!
Пипнах те. Оттука.
2.
- Чисто!
4.
- Чисто!
Това доказва нашата теория. Числата.
4, 2, 3.
- Чисто.
Казан!
- Слушай.
- Не се е отдалечил много.
- Ще го доведа.
- Какво мислиш?
- Не ни остава много живот.
- Казан!
- Не съм мръднал.
- Трябва да се качиш тука?
- Не искам.
14, 26, 14.
Уърт, идвай веднага!
- Пет пликчета бонбони.
- Общо 27 пликчета.
- Имаш ги.
При следващото движение тази стая прави връзка!
Идваме!
Оттука! Бързо!
Нямаме време.
- Уорт? Уорт?
- По-добре съм.
- Ще се справиш.
- Накъде?
- О, не!
- Още малко. Имай търпение.
- Знаеш ли какво?
- Не.
Това е стаята от която тръгнахме. Бях права.
Изобщо не трябваше да излизаме оттам.
Връзката.
Червено.
4, 2, 4.
- Чисто!
- Тръгвай.
- Какво ти става? Не можеш да се откажеш сега?
Ти нямаш вина!
- Няма какво да правя навън.
- Какво ли има там?
- Безгранична човешка глупост.
- Аз мога да се справя.
Казан, излизай през вратата!
Червено, Казан!
Превод и субтитри aCiD Media за контакти e-mail: acid@mail.bg or acid@digicom.bg