Being Julia (2004) Свали субтитрите
Анет Бенинг и
Джеръми Айрънс във филма
ДА БЪДЕШ ДЖУЛИЯ
Живея в театъра от дете.
Това, което не знам за актьорската професия, не си струва да се знае.
Ти може да си само на 20 години и тепърва да започваш, но мисля че си гений.
Имаш магнетизъм, но не знаеш как да го използваш.
Трябва да стиснеш публиката за гърлото и да им кажеш:
"А сега мръсници, ще обръщате внимание на мен!"
И запомни едно - когато играеш на сцената, театъра е единствената реалност.
Всичко останало, външния свят - това, което гражданите наричат "истински свят",
е само една фантазия.
И аз ще се постарая, никога да не го забравяш.
Проблемът скъпи е, че аз съм неизлечима романтичка.
Вярвам в любовта,
вярвам в щастието, вярвам в нас.
Не, не вярваш. Само така казваш.
Има някой друг, нали?
Обичам те, наистина.
Обичам те...
А аз вярвах, че ще бъдем щастливи завинаги.
Ти не вярваше ли?
- С цялото си същество.
Сега повярвах...
костюми Джон Блумфийлд
музика Майкъл Дана
монтаж Сюзън Шиптън
художник Лусиана Ариги
оператор Лайош Колтай
по новелата "Театър" на У. Съмърсет Моъм
сценарий Роналд Харууд
продуцент Робърт Лантос
режисьор Ищван Сзабо
Лондон, 1938 г.
Добро утро, г-це Ламбърт.
- Добро утро, Марджъри.
Има ли някой при моя господар и повелител?
Не.
Скъпа, какво правиш тук?
Искам отговор, Майкъл.
- Какъв е въпросът?
Какво ти казах преди да си легнем снощи, а?
Предавам се. Какво ми каза преди да си легнем снощи? - Казах, че съм уморена.
Съвсем нормално е да кажеш това преди да си легнеш.
За Бога Майкъл, понякога си такова досадно, малко лайно!
Джулия, моля те, ако публиката ти те чуе какъв език държиш...
Нека чуят. Нека чуе всеки един от тях.
Уморена съм. Аз съм напълно изтощена. Имам нужда от почивка.
Признай си, Майкъл. Никога не си знаел какво значи
да изнесеш една постановка на плещите си, да се потиш вечер след вечер.
Аз съм единствената, която приема нещата сериозно Майкъл, знаеш това.
Ти само броиш парите и си въобразяваш, че е много забавно.
Свали представлението.
- Ще загубим цяло състояние.
На съдружничката ни няма да и хареса.
- Доли да върви по дяволите.
Съжалявам, скъпи. Боже, не исках да съм толкова отвратителна.
Аз... аз просто съм на ръба на изтощението.
Всичко е толкова еднообразно.
Искам нещо да се случи.
Какво?
- Де да знаех.
Моля те. Моля те свали представлението в края на месеца.
Добре. Но наистина трябва да го обмисля. Не можем да оставим театъра пуст.
Ще видя какво мога да направя. Обещавам.
Моля те.
- Обещавам.
Благодаря ти.
Тази сутрин беше много тих на излизане от къщи.
Не исках да те събудя. Толкова сладко спеше.
Направих упражненията си и отидох да потичам.
Упражнения, тичане... За Бога Майкъл,
ти си най-суетния мъж в Лондон.
- Аз суетен? Глупости.
Просто искам да запазя невероятния си външен вид, колкото се може по-дълго.
И като заговорихме за добър външен вид, забеляза ли младежа на влизане?
Не.
- Американец е.
Син на приятел на приятел на Еди Гилбърт.
- Не виждам това какво общо има с мен.
Той е запален твой почитател.
- Звучи плашещо интелигентно.
Как се казва?
- Не си спомням.
За нещастие обаче, е беден като църковна мишка.
Помислих си, че можем да го поканим на обяд.
Много е възпитан за американец.
Това е за боклука, Марджъри.
- Да, г-н Госелин.
Бих искал да ти представя съпругата си, Джулия Ламбърт.
Джулия, това е... това е... младежа за когото ти говорих.
Той иска да изучи занаята, затова го назначих в счетоводството.
За мен е чест да се запознаем, г-це Ламбърт.
Чудя се дали бихме могли да Ви убедим да дойдете с нас, да хапнем по котлет?
Майкъл ще Ви докара обратно след обяда.
- Божичко, много мило от Ваша страна.
Вие двамата вземете асансьора, аз ще сляза по стълбите.
Който стигне последен е пъзльо.
Г-це Ламбърт, може ли да Ви помоля за една услуга?
Не мога да Ви направя повече място, ако това имате предвид.
Не, не, не. Чудех се дали... бихте ли...
бихте ли ми дали Ваша снимка?
- Разбира се.
Божичко, това е върховно. Гледал съм Ви три пъти в "Сбогом, моя любов".
Не. Наистина ли? Това е толкова глупава пиеса.
О, не става дума за пиесата, става дума за Вас. Вие сте... просто невероятна.
Радвам се, че Ви харесвам.
- Харесвам? Аз Ви обожавам!
Аз съм победител.
- Браво.
Хайде г-н...
Всичко от което се нуждае актриса като Джулия е една лимузина.
Хората ходят на театър заради актьорите, а не заради пиесата.
В моя случай е вярно. Бих Ви гледал в каквото и да е, г-це Ламбърт.
Но знаете ли какво бих искал най-много да разбера? Как започнахте?
Как станахте това, което сте - собственици на театър, каймака на гилдията?
Непретенциозен живот и тежък труд. Цигара?
- Всичко дължим на един вулгарен грубиян,
наречен Джими Лангтън. Бяхме в неговата трупа в Мидълсбро.
Той знаеше всичко, което може да се научи за театъра и актьорството.
Там се запознах с Майкъл. Така започнахме.
Аз бях посредствен актьор.
- Да, но имаше присъствие.
Публиката винаги ахваше когато се появиш на сцената.
Всичко е заради невероятния му външен вид.
Боже, колко увлекателно. Колко увлекателно.
Как му завиждах!
- Много си мила, но знам много добре,
че мога да играя само дипломати, адвокати и политици.
Повече се интересувам от търговската страна. Това е...
Да, но знаеш не по зле от мен, че нямаше да постигнем нищо без Джими.
Винаги му пазя място на масата.
В случай, че се появи от някъде.
- Той е мъртъв от 15 години.
Човек никога не знае.
- Той беше чудовище.
Как се пише малкото Ви име?
- Т-О-М.
За Бога Лора, не се измъчвай така.
Никой, никога не ще узнае колко много го обичах.
Той бе моята Земя, моята Луна, звездите на небосклона.
Сбогом, моя любов.
Браво! Браво!
Не, не ми остана нищо друго, освен да направя едно турне из Канада и Австралия.
Бог да ми е на помощ.
- Глупости, г-це Ламбърт.
Не са глупости. Реших да се пенсионирам и да си отдъхна.
Ще ям картофи на обяд и картофи на вечеря.
Бира. Божичко, обичам бира!
И сиропиран пудинг, и черешови тарталети, и сметана.
Сметана, сметана, сметана...
Бог ми е свидетел, повече няма да хапна маруля.
О Боже, на бас, че знам кой е това.
Добър ден, Иви.
- О, г-жо Де Вриес, каква изненада.
Надявам се, не идвам в неудобен момент, трябва да се видя с г-ца Ламбърт по работа.
Не е полегнала да си почине, надявам се.
Изчакайте за минутка.
Познай кой е.
- Покани я.
Каза, че идва по работа, но не е ли странно, как винаги успява да се довлече,
когато лежиш по гол задник?
- Достатъчно, долна мръснице.
Покани я.
Г-жа Де Вриес.
Джулия, скъпа.
- Доли, скъпа.
О, толкова съжалявам. Все те притеснявам когато имаш... друг ангажимент.
Чай?
- Прекрасно.
Не ми обръщай внимание, ще седя тихо като мушица, докато свършиш.
Иви спомена, че идваш по работа.
- Какво? О, да.
Хм, Майкъл ми каза, че искаш да свалим постановката.
Съпругът ми е непочтен, малък изтърсак.
- О, това не беше честно.
Той има пълното право да се консултира с мен.
Ние сме съдружници. Тримата. Идеалната комбинация.
Моите пари, неговото ноу-хау, твоят гений.
Изтощена съм, Доли.
Чувствам се двойно по стара. Сякаш съм на 90.
Отегчена съм. Живота вече няма смисъл за мен.
Това истина ли е или се преструваш?
Никога не мога да позная кога се преструваш.
Не се преструвам. На ръба на изтощението съм.
Чувствам се сякаш живота ми свършва.
Добре. Добре. Ще го уредим.
О, благодаря ти, ти си съкровище.
Наистина ли си на ръба на изтощението, Джулия?
Не знам. Не знам.
Намирам се в много странно състояние.
Все едно...
все едно пада завесата след 1-во действие,
а аз нямам представа какво следва във 2-ро.
Изпаднала съм в дупка.
Чакам нещо да се случи. Но какво?
Какво?
О Доли, моля те бъди ми приятелка.
Накарай Майкъл да свали представлението. Имам нужда от почивка.
Бих могла да посетя майка си в Джърси, а после да ти дойда на гости във Франция.
Бих могла да поплувам в басейна ти. Гола-голеничка.
Някой ще получи прекрасни цветя.
Тука заприлича на скапан цветарски магазин.
Кой ги изпраща? Г-жа Де Вриес?
- Твърде вероятно. Или лорд Тамърли.
Да не забравиш, че те е поканил на вечеря след представлението.
Да, знам.
Май пак ще трябва да му разиграеш малко сълзи, както винаги.
Иска ми се да ме научиш да плача с истински сълзи.
Когато ми се наложи.
О, има картичка.
От г-н Томас Фенъл, площад "Тависток". Ама че място за живеене.
Кой по дяволите, мислиш че е той, Иви?
- Някой нещастник, попаднал в магията
на фаталната ти красота, предполагам.
Сигурно му е струвало цяло състояние. Ще стои без вечеря цяла седмица.
Каква трагедия.
Всички на сцената! Моля, г-це Ламбърт.
Е, който и да е г-н Томас Фенъл, мисля че е приятно,
на моята възраст да получаваш цветя от младеж.
Искам да кажа, кара те да се чувстваш...
- От къде знаеш, че е младеж?
Може да е старец на 80 години.
- Върви по дяволите.
Благодаря.
Благодаря.
Джулия Ламбърт.
Шампанско, милорд?
- Благодаря, Антоан.
А за Вас, мадам Ламбер?
Бих предпочела бира, но не трябва, затова ще се задоволя с мехурчетата.
Благодаря мадам.
За теб е, отвори го.
Портрет на Клерон.
Тя беше велика актриса и аз мисля, че ти притежаваш много от нейния талант.
Чарлз, много мило.
- Знаех си, че ще ти хареса.
Това е един вид прощален подарък.
- Заминаваш ли?
Не. Но няма да се виждаме повече.
О Чарлз, не започвай отново. Недей. Това се превръща в ритуал. Защо?
Имаме такова хубаво приятелство, Джулия.
Единствено по рода си в моя живот, но хората говорят.
Те не разбират.
И въпреки, че ние знаем истината, ако продължим да се виждаме,
ще избухне ужасен скандал.
- Не, няма.
Майкъл и аз живеем собствен живот.
Затова бракът ни е толкова щастлив.
Малко или много.
Превзета уличница, ето какво е тя.
Никога не спира да се преструва, независимо дали е на сцената или не.
Всичко в нея е една голяма поза.
Но е убийствено красива.
- Млъкни Рупърт, такъв невежа си.
Знам всичко за нея.
И двете сме родени на островите в Джърси.
Баща и ни беше семеен лекар. Лекар от Джърси!
Какъв по-обикновен произход от този?
Трябва да проявим здрав разум, скъпа.
- Не искам да те загубя.
Имам малко приятели. Истински приятели.
Ти си единствения човек в живота ми, с когото мога да бъда наистина себе си.
В момента съм ужасно потисната. Аз... аз имам нужда от теб.
Нека продължим да се виждаме. Моля те.
Извинете, че така се натрапвам, г-це Ламбърт.
Приятелят ми и аз сме големи Ваши почитатели.
И се чудех... помните ли ме?
- Флоранс Колтрейн, нали така?
Правилно.
Рупърт и аз Ви молим да разрешите малкия ни спор.
Мисля, че познавах баща Ви в Джърси.
Той беше лекар, нали?
Често идваше у дома.
Всъщност беше ветеринар. И ходеше у вас да изражда кучките.
Цялата ви къща беше пълна с тях.
Извинете, не исках да Ви стресна.
Т-О-М.
Помните ме.
Харесаха ли Ви цветята?
О, г-н Томас Фенъл от площад "Тависток".
Да разбира се, благодаря Ви.
Не можах да избера, дали да бъде просто роза
или всичките цветя в магазина.
За това ли сте тук по това време?
Да ме попитате дали съм получила цветята?
Не. Виждате ли, аз още нямам телефон.
И аз...
бих искал да Ви поканя някой ден на чай.
Не виждам защо не.
Наистина ли?
Какво ще кажете за следващия петък? Площад "Тависток" #138, 16:30?
Добре. Ще бъда там.
Божичко, това е върховно. До следващия петък!
- О? Видях Ви като пристигнахте.
Страхувам се, че живея на 3-я етаж. Надявам се нямате нищо против.
Ами ако имам?
Ето, стигнахме.
Слава богу.
Котлона е в банята.
Е, не е "Риц", но е дом.
- Не, прекрасно е... Толкова лондонско.
Напомня ми за младините.
Трябва да пускам монети в газомера.
О да... и аз правех така.
Вземете си торта. Специално съм я купил.
Не трябва, но ще си взема.
Знаете ли, трябва да играете в киното.
Истинските актриси не се снимат във филми.
Но красивите го правят.
Гледах Ви в "Никой не е съвършен" на "Бродуей".
Тогава бях на 14.
- Ще ми се да не го бяхте казвали.
Стоях зад кулисите и... Вие ми дадохте автограф.
Попитахте ме как се казвам. Тогава знаехте как се пише името ми.
Какво е толкова смешно?
Напомняте ми за нещо.
- Какво?
Съпругът ми. Една сцена, която трябваше да изиграем.
Той не знаеше как да седне.
Джими го накара да повтаря сцената, отново и отново.
Аз... не мога да остана дълго.
Трябва да подремна преди представлението.
Но Вие току-що пристигнахте.
И не може... да си тръгнете без... без да видите гледката.
Прекрасна е.
Ако дойдете до прозореца...
Не е ли прекрасна? Обожавам Лондон.
Толкова е голям, но е толкова някак си... дружелюбен.
Всичките тези хора, всеки с неговия си живот.
Не мога да го обясня.
Когато за пръв път дойдох в Лондон, стоях на "Пикадили Съркъс" и гледах светлините,
всичките тези хора и таксита, и си казах на глас:
"Някой ден ще те покоря!".
И го покорихте.
Нима? Чудя се...
Погледни косата ми.
Ето вземете.
Благодаря.
А аз те мислех за срамежлив младеж.
Кога... кога ще Ви видя отново?
Искаш да ме видиш отново?
А Вие как мислите?
- Ще ти се обадя тези дни.
Може ли шапката ми...
Е, вече имам телефон. Номера ми е MUSEUM-4516.
Обещайте, че ще ми се обадите скоро.
- Кълна се в честта си.
Не слизай до долу.
Ще се оправя и сама.
За Бога Джулия, какво си мислиш, че правиш? Трябва да играеш курва,
а не гимназистка, която си пада по учителката по физическо.
Целуна го все едно те беше страх да не се заразиш от настинката му.
Когато целуваш трябва да има чувство, все едно костите ти се разтапят в тялото.
Езици скъпа, за това става въпрос, езици.
Виж, знам че си девствена, недей да ми ревеш. Твърде стар съм за това.
Ти си девствена, затова трябва да целунеш този симпатичен младеж,
както целуваше мъжа на твоята младост - Майкъл Госелин.
Върни се в стаята му, свали дрехите си, легни на леглото, разтвори крака
и го помоли да те задоволи, горещо, сладострастно и мощно.
Ако това не подобри актьорското ти изпълнение, нищо не би го подобрило.
Така, да го направим отново.
Какво ти е толкова смешно?
Чувствам се все едно съм на 2 годинки.
Значи си свалила 88 години за една седмица.
Кажи ни тайната,
ще я бутилираме и ще направим състояние.
По дяволите г-це Ламбърт, не изглеждаш никак зле.
Може да продължаваш да играеш 25 годишни,
30 годишни още доста дълго време.
А после какво?
Майки, баби и стари моми?
Драматурзите са негодници. Не могат да пишат за жени.
Всички те са мъже, това е проблема.
Да?
- Добро утро.
Т-О-М.
Обещахте да ми се обадите.
- Дай шанс на момичето.
Кога ще Ви видя пак?
Веднага щом намеря свободен миг.
Елате на чай след матинето.
- О, втори път няма да ме излъжеш.
Какво ще кажете за вечеря след представлението?
Щом настояваш.
- Настоявам.
Виж, това там е лорд Кръмли. А това май е лейди Лоустън.
Какво четеш, Дебрет?
- Дебрет? Не, жълта преса.
Трябва да знаеш кой кой е в този град, ако искаш да успееш.
Ти искаш да успееш, нали?
- Искам да успея с теб, Джулия?
Не ставай гнусен.
- Но аз те искам.
Искам те.
Искам те.
Уменията ти да водиш разговор са плашещо ограничени, Том.
Да танцуваме.
Колко е часът?
Ами аз... забравих си часовника.
Заложил ли си го?
Не, не, аз просто...
облякох се набързо и...
Той се отнесе с теб като с проститутка.
Не че ти не си точно такава.
Той бе моята Земя, моята Луна,
звездите на небосклона.
Снимката е на грешно място.
Сбогом, моя любов.
Тази вечер беше чудесна, скъпа.
Дяволски прекрасна. Почти ме разплака.
Почти? Ще убия този, който е преместил снимката.
Благодаря, Арчи.
Какво си направила с очите си? А? Някакъв нов грим ли е това?
Никога не съм ги виждал така блестящи преди.
Ваш ред е, г-н Декстър.
Извинявайте за снимката, няма да се повтори.
Ваш ред е, г-це Ламбърт.
- Простено ти е.
Какво и става?
Скъпа Джулия!
Тази вечер беше неотразима.
Да, първокласно изпълнение бих казал.
Благодаря.
Да, играх на пълни обороти.
И сега умирам от глад, имам вълчи апетит.
Иви, какво имаме за вечеря?
- Буламач с лук.
Божествено. Обожавам буламач с лук.
Майкъл, ако ме обичаш, ако в сърцето ти е останала
поне една искрица нежност, позволи ми да изпия бутилка бира.
Бира? Джулия!
Само този път.
Иви, това е за теб.
Моля те!
Джулия, мисля че е срамота.
Кое?
Ами, че искаш да свалим представлението.
Добрите новини са, че намерих една италианска фирма,
която иска да наеме театъра за 3 месеца.
Е казах им, че ще могат да го ползват.
Сигурна съм, че майка ти е не по-малко развълнувана от мен, че ще я посетиш.
Така ще се забавляваме на вилата ми, Джулия.
Можеш да правиш каквото си поискаш.
Да си почиваш. Каквото поискаш.
Промених си решението. Не знам защо,
но отново изпитвам радост от живота. Но...
нека мине лятото
после ще измислим нещо ново за през есента.
Но аз... вече казах на италианците.
Вземи си думите обратно.
Толкова се надявах да се видим във Франция.
Звездите са си звезди.
Забравих.
- Какво?
О Боже! "Картие".
Имаш набито око. Кога е рожденият ти ден?
20 ноември.
Честит рожден ден.
Но днес не е 20 ноември.
Не бъди толкова педантичен. Отвори го.
О това е нещото, което съм желал през целия си живот.
Благодаря ти.
О дявол да го вземе, ама че противно. Не мога да ти отвърна с нищо.
Дай ми часовника, който заложи за да ме заведеш на вечеря.
Откупи ли го вече? А, благодаря.
Ще си го нося с удоволствие.
Обичам те, Джулия.
Това е пълна лудост. Аз мога да ти бъда...
Боже, каква глупачка съм.
Проклета глупачка.
Добро утро, Иви. Къде е жена ми?
В кабинета ви.
- В кабинета ми?
Какво прави там?
Упражнения.
Упражнения?
Какво правиш?
Преплувам Ламанша. Какво си мислиш, че правя?
Да, но защо?
Г-ца Филипс каза, че тумбачето ми има нужда от стягане.
И аз го стягам.
Виж, хрумна ми една идея.
Да си наемем някоя вила за лятото.
Какво ще кажеш?
Ще говорим по-късно.
Е мислиш ли, че е добра идея да си наемем вила за лятото?
Да.
- Голф, плуване, тенис.
На Роджър много ще му хареса. Той обича голфа.
Той трябва най-после да реши какво иска в живота.
Мисля, че трябва да постъпи в университета.
Той не иска и според мен, не трябва да настояваме.
Живота си е негов.
О да, хрумна ми и нещо друго.
Помниш ли онзи младеж, с който те запознах?
Кой младеж?
- Онзи американец. Симпатичния.
Помниш ли го?
- Не.
Дето искаше да изучи занаята.
Казва се Том Фенъл.
Американец, не може да не го помниш.
Бегло.
Ами той е доста добър в работата си.
Магьосник е с парите.
Има разни американски идеи за освобождаване от данъци.
И какво за него?
Мислех да го поканим да прекара няколко седмици с нас на вилата.
И защо бихме го направили?
- Ще прави компания на Роджър.
Почти на една възраст са. Роджър ще го хареса, сигурен съм.
Да го попитам ли?
Напомни ми да не пропускам упражненията си.
Е, ще ни дойдеш ли на гости?
Майкъл казва, че къщата е невероятно уютна.
Може би не.
Заминавам в чужбина за няколко месеца.
Шегуваш се.
- Пък и ти ще бъдеш заета, нали?
Ще си избираш нова пиеса, ще четеш сценарии.
Е, какво мислиш?
Не е успял да улови правдиво очите ти.
Всъщност, една пиеса ме заинтересува.
Става дума за жена на възраст, която има афера с по-млад мъж.
О, какъв фарс.
- Защо мислиш така?
Жената ще стане за посмешище.
Не и в тази пиеса. Всичко е много сериозно. Края на първо действие е великолепен.
Тя е направо шокирана.
- Защо?
Защото се е влюбила в това момче.
И това се случва, точно когато всичко и се струва толкова скучно и безнадеждно.
Все едно животът и е свършил.
Тя намира аферата за ободряваща.
И всички и казват, че изглежда подмладена с 10 години.
Надявам се, че не е признала любовта си на момчето. Това винаги е фатално.
Как мислиш, ще ми подхожда ли?
- Не бъди абсурдна, Джулия.
Не, публиката ти няма да го понесе.
Ако тази жена ме попиташе, знам какъв съвет бих и дал. - Какъв?
Да прекрати връзката незабавно. В противен случай всичко би свършило трагично.
Но Чарлз, тя не може да направи това.
- И защо за Бога?
Защото тя е влюбена в него. Ето защо. Тя е безпомощна.
Хм.
Героинята в пиесата.
Доли, стара приятелко, как си?
Не съм те виждал цяла вечност. Сядай и се чувствай...
удобно.
Дошла си да видиш какви дивиденти има старата фирма за теб?
Майкъл, ще говоря направо.
Знаеш, че не съм клюкарка, но се тревожа за Джулия.
Мисля, че трябва да знаеш, че мълвата вече се носи.
Какво имаш предвид по дяволите?
- Абсурдно е, че на нейната възраст,
не е по-предпазлива. Да се хване с този младеж.
Имаш предвид Том Фенъл? Доли, не ставай глупава.
Не съм глупачка.
Когато някой е толкова известен като Джулия
и редовно го виждат с един и същи мъж, е хората започват да говорят.
Том Фенъл е един прекрасен американец. Чист, честен и истински джентълмен.
Той е скучен, отегчителен, елементарен и сноб.
Той използва Джулия. Той е проклет златотърсач.
Погледни ме във очите Доли и ми кажи наистина ли мислиш,
че Джулия има връзка с него?
Не.
Истината Майкъл е, че почти не я виждам напоследък.
Тя вече не ми се обажда по телефона и...
и...
Разбирам, Доли. Повярвай ми.
Тя много те обича, знаеш това,
но тя трябва да има и други приятели.
Не мисля, че хората трябва да обсъждат съпругите си с други хора.
Мисля, че това е ужасно нетактично, но нека ти обясня нещо за Джулия.
Сексът не значи нищо за нея.
В началото беше различно.
Тогава тя можеше да бъде доста досадна.
Но след като се роди Роджър, тя се промени. Бебето изглежда я накара да улегне.
Всичките тези инстинкти се пренесоха в изпълненията и.
Клюките не са добре за бизнеса, Майкъл.
Искам да кажа, ако Джулия имаше афера след афера, никой нямаше да забелязва.
Но... това момче, та той е на половината на нейната възраст.
Публиката винаги ви е приемала като предана и почтена двойка.
И сме си такива, дявол да го вземе. По наш си начин.
Отдадени, единни, но не и...
как да го кажа? Не се държим собственически.
Ние сме много модерна двойка.
Здравей Роджър, момчето ми.
- Здравей, тате.
Радваш ли се, че напускаш "Итън"?
- Мама няма ли я?
Не. Днес е събота. Има две представления.
3 шилинга и 4 пенса, г-не.
- Ще се появи утре сутринта.
Много ти благодаря.
- Благодаря, г-не.
Чакай, нека ти помогна.
Ще доведе един младеж,
горе-долу на твоята възраст.
Янки. Мисля, че ще ти допадне.
Какво има?
- Нищо.
Кажи ми.
- Ами, аз... аз не...
Ще се поболея от притеснение.
- За какво?
Кажи ми, Том. За какво?
Пари. Дължа пари.
Това ли било? Помислих, че е нещо сериозно.
За тебе може да е нищо Джулия, но аз не мога да си позволя всичко, което правим.
Нощни клубове, ресторанти...
- Скъпи.
Как може да се разстройваш за подобна дреболия?
Не се тревожи. Ще ти дам пари.
Не, не бих могъл да взема пари от теб.
Ама че глупост.
Не ми отнемай радостта
да те извадя от затрудненото положение.
Мислех тази вечер да поиграем Ма-Джонг.
Играеш ли Ма-Джонг, Том?
- Не, аз...
Извинявай, но няма да може. Ще излизаме.
Ще ходим в кръчмата да се насладим на местните таланти.
О, и аз бих дошъл с вас. Барманката няма грешка.
Боже, колко сте вулгарни всички.
- Мамче, защо не си легнеш рано.
Ще ти се отрази добре. Изглеждаш капнала от умора.
Още вино?
Първата дума е...
Първата дума...
Филм. Кино.
3 думи. Първата е...
Никога няма да го обясни. Никога.
Малко.
Много малко.
О, "мъничко"!
"Мъничко".
Втората дума.
Давай.
Втората дума е... "момченце".
Много добре, Джулия.
Мъничко, мъничко
Джулия, Джулия, в смесена компания сме.
Нека познаем и третата дума.
Третата дума. Третата дума...
Намигане! Намигане!
Сънчо! Да.
Да, да, идиоти такива. Сънчо.
Шърли Темпъл, за Бога, ама че си глупава!
Не разбрах втората дума.
Не разбрах втората дума.
Е, те я разбраха.
Английска закачка.
Добре.
Здравей.
Здрасти.
Повече вода!
Не, престани!
Казах ти.
О не, тъкмо бях изсъхнала. Том, мразя те.
Ще ти го върна!
Ти си невъзпитан простак.
А ти се измъкваш.
Хайде Майкъл, обеща ми танц.
Наистина, извинявай. Може малко да съм позабравил.
Отговори ми на въпроса, Джулия.
- Кой въпрос?
Би ли?
- Бих ли какво?
Направила турне със "Втората г-жа Танкери" за 17 лири на седмица.
Шест месечно турне, мила. Шест месеца.
Аз не бих могла да съм далеч от дома цели шест месеца.
Какво ще прави Арчи без мен?
Ще измисли нещо.
Толкова са дребнави тези импресариа.
Аз му казвам: "Дай ми 18 лири и ще го направя."
А той ми вика: "18 лири? Да не си полудяла!" Малък, безочлив мръсник.
Какво ще правите довечера?
Не знам.
Знаеш ли как се казва това момиче?
Кое момиче?
О, това е Ейвис Крайтън.
Не можеш да си я позволиш за 80 лири,
какво остава за 18.
Много духовито, не мислиш ли?
- Много забавно.
Определено не са най-престижните театри.
О не, не разбира се.
Лаустофт, Борнмут и Честърфийлд
и Бог знае къде още. 6 месеца...
Мамо, отиваме до Лондон на вечеря и нощен клуб, нали нямаш нищо против?
Не. Не, дума да не става! Всички пихте твърде много.
Том не е пил. Той ще кара. А и едно от момичетата е с кола.
Да, прекарахме чудесно.
Лека нощ, старче.
- Лека нощ, приятел.
Полудя ли? Какви ги вършиш?
Точно щях да те попитам същото.
- Върви в стаята си.
Почти не се виждаме откак си тук.
Роджър виждаш по-често, отколкото мен.
- Не сме останали насаме.
Какво ти става? Не си ме прегърнал, не си ме целунал.
Не виждаш ли в какво състояние съм?
И тази вечер... да заминете просто така,
без да ми кажеш и дума... с тази малка уличница.
Ейвис Крайтън не е уличница.
Ейвис Крайтън определено прилича на такава.
Утре се връщам в Лондон.
Чудесно. Не забравяй да дадеш бакшиш на слугите.
Или може би трябва аз да ти дам пари, а?
Твои са, вземи си ги.
- Не бъди такъв жалък глупак.
Мислиш ли, че ми харесва да бъда нечий храненик?
Мислиш ли, че ми харесва да се унижавам така, а?
Извинявай. Съжалявам, не исках да прозвучи така.
Така дори е по-лошо. Не трябваше да приемам подаръците ти.
Не трябваше да приемам парите ти.
Ще ти се издължа до края на месеца.
Извиних ти се.
Не заминавай утре за Лондон, моля те.
Обичам те, Том. Моля те.
Уморен съм. Искам да си лягам.
Получи ли си го, а Джулия? Да не ми е името Джими Лангторн.
Но имам някои забележки.
Все още преиграваш.
Трябва да се научиш на въздържание.
И, за Бога, спри да ревеш!
Всички знаем, че сълзите ги пускаш и спираш като с кранче.
Хайде спри ги, а?
Проклет да съм!
Този път плачеш наистина, прав ли съм?
Не бих казал, че не успя да ме трогнеш,
но трябва да се научиш да го правиш така,
че да изглежда истинско.
Да бъде истинско. Това е изкуството на актьора.
Вслушай се в природата си, сладка моя,
в противен случай ще се превърнеш в развалина от нерви.
Ще се пропиеш, и ще свършиш, играейки спиртосани курви
някъде из третокласните театри на Шотландия.
Техниката, това трябва да усъвършенстваш.
Техниката.
Видях, че свети. Може ли да вляза?
Разбира се. Всичко наред ли е?
Да. Плакала си.
Не. Просто сънувах кошмар.
Какво има, съкровище?
Снощи забърсахме няколко момичета.
Кои вие?
- Том и аз.
Том ме накара да обещая, че няма да ти казвам.
Каза, че ще побеснееш.
Проститутки ли бяха?
- Не, местни актриси.
Джоан ме помоли да я уредя за дубльорка в следващата ти пиеса.
Значи са били проститутки.
Трябваше да ти кажа.
Да ми кажеш какво?
Мисля, че беше крайно време да разбера за какво става въпрос.
Роджър, какво имаш предвид?
Любов.
- Любов?
Е не е нещо кой знае какво.
Не знам защо всички толкова го правят на въпрос.
Мамо, какво ти е?
Ти си разстроена.
Защо плачеш?
Защото си такова дете.
Не плачи.
Имах нужда да ти кажа. Все някога трябваше да стане.
Това ме кара да се чувствам толкова стара.
"И времето нямаше власт над нея, нито можеше да похаби безграничната и красота."
Ако бях Клеопатра, щях да осъдя автора на тези слова на смърт.
Честно казано не ми хареса особено.
О, ти много, много млад.
Ще го израста.
Може би ще замина в чужбина.
- Така ли, къде?
Не знам. Италия, Франция. Някъде в чужбина.
Колкото до това...
Джоан има ли някакъв шанс да ти стане дубльорка?
Кажи и да ми пише.
Благодаря ти. Лека нощ.
- Лека нощ, скъпи.
Дубльорка, как ли пък не.
Почакай. Вземи.
Знаеш от кого.
Не искам да ме безпокоят.
Как мина матинето?
Добре,
но не се чувствам много добре.
Вземи си стол. Седни.
Какво има?
Нищо. Не можах да спя.
Получих картичка от Роджър.
Той е в Неапол. Пише, че си прекарва страхотно.
Сигурно, но едва ли си дошъл да ми кажеш това.
Не, има нещо друго. Аз...
Не мога да ти се издължа.
Знам, че казах до края на месеца.
Но нямам пари.
Ще ти се издължа.
Не мога да се примиря, че трябва да те моля за отсрочка, но...
Не бъди такъв идиот, Том.
Толкова е унизително, Джулия. Божичко, как мислиш се почувствах,
когато каза, че ще ми платиш бакшишите?
Извиних ти се. Не го направих нарочно.
Ревнувах те.
Прекарваше цялото си време с Роджър.
Ревнувах те.
Ревнувах те, че излизаш и си прекарваш добре без мен.
Толкова ли е ужасно?
Не трябваше да приемам подаръците ти.
Ти си всичко за мен на този свят. Знаеш го.
Обичам да бъда с теб. Не искам да те загубя.
Имам много малко приятели. Истински приятели.
И ти си единствения човек в живота ми,
с когото мога да бъда наистина себе си.
Нека...
Нека продължим да се виждаме. Моля те.
О, Джулия.
Винаги съм казвала, че си щастливка.
Можеш да плачеш без да ти се подуват очите.
Върви по дяволите.
Изглеждаш доста по-щастлива, това мога да ти кажа.
Надявам се да има основателна причина за това.
Ако си мислиш това, което си мисля, че си мислиш,
е спри да мислиш!
Както и да е Иви, знаеш ли какво си мисля?
Не, какво си мислиш?
Какви балами са мъжете.
Не могат да си държат онази работа в панталоните.
Това поне е сигурно.
Ти си една противна старица.
Да, сега съм по-щастлива. Сега всичко ще си дойде на мястото.
Не мога да спра чувствата си...
Иска ми се да можех.
Дълбоко в себе си, чувствам...
Какво?
Някакво презрение към това момче.
Той е толкова прозрачен.
С мен ли танцуваш, или с някоя друга?
Извинявай, аз... аз...
Не ми излиза от ума това, което ми каза нейно кралско височество. - Какво ти каза?
Каза, че трябва да отида да и погостувам в къщата им в провинцията.
Та си мислех, смяташ ли, че мога да я поканя на танц?
О, ти си такъв отвратителен сноб, Том.
Знам. Затова Англия е най-доброто място за мен.
Радвам се, че се скарахме. Сега сме по-близки от всякога.
Том?
- Какво?
Може ли да те помоля за една услуга?
Каквото поискаш.
Познаваш Джулия Ламбърт добре, нали?
Не, познавам я бегло.
Не си ли спал с нея?
Ти полудя ли? Та тя може да ми е майка!
Та какво за нея?
Носят се слухове, че ще поставя нова пиеса,
наречена "В наши дни",
и че в пиесата имало роля за мен.
Та се чудех дали би могъл...
Да говоря с нея?
Да. Моля те, Том.
Другата седмица имам представление.
Пиесата е ужасна, но ролята е хубава. "Витрината на магазина".
Ако я доведеш да ме гледа...
Това ли е всичко? Смятай, че е станало.
Мога да накарам Джулия Ламбърт да направи, каквото си поискам.
Тя ме слуша като кученце. Ролята е твоя.
Не ставай глупав.
Ще се радвам да се явя на прослушване. Какво остава за ролята.
Ти ще играеш в тази пиеса. Или аз повече няма да те целуна.
Трябва да кажа, че не вярвах, че ще бъдеш толкова упорита.
И аз не вярвах. Но коремчето си е коремче.
Видях проектобюджета за "В наши дни".
Изглежда обещаващо.
Трябва да започнем прослушванията между другото.
Чувала ли за някоя си Ейвис Крайтън?
Май съм я чувала.
- Казаха ми, че била доста добра.
Чудех се дали може да изиграе Сибил?
Познай от кого чух за нея.
От кого?
От Том.
Той казва, че е умница.
Участва в някаква постановка в неделя.
Том мисли, че си заслужава да отидем и да я гледаме.
Защо ти не отидеш?
- Не мога.
Канен съм у Сандвич да играем голф. Ще остана да преспя.
Много ли ще ти бъде досадно да отидеш?
Том ще те заведе.
Ще си помисля.
Хм, аз ли закъснях или ти си подранил?
Завесата се вдига точно в 20:00.
Мразя да влизам, когато пиесата е вече започнала.
Ще ми припомниш ли
как беше името на актрисата, която ще гледаме тази вечер?
Ейвис Крайтън. Познавате се.
Беше поканена на обяд в Таплоу. Даже се скарахме заради нея, не помниш ли?
Не си спомням.
Нямам търпение да чуя, какво мислиш за нея.
Тя е толкова изнервена, че ще я гледаш.
Вярно е, че тези представления са като репетиции, но знам, че ще проявиш разбиране.
До дъно.
Получих писмо от Роджър.
Прекарва си страхотно. Сега е в Рим.
Така ли? Тя е много красива.
За кого говорим?
Ейвис Крайтън.
Да, има страхотна фигура. Страхотен рус цвят.
При наличието на перхидрол и боички
не бих казала, че блондинките са дефицит.
Нейната е естествена.
Чудя се откъде си сигурен.
Не избързвай, Джулия. Всяко нещо с времето си, карай полека.
Боже, това не се пие.
Ще трябва да сварят ново.
Джулия, моля те, недей. Ще закъснеем.
Първите няколко минути не са от значение.
Но аз обещах, че ще бъдем точни. Тя има прекрасна сцена в самото начало.
Съжалявам, но не мога без кафето си.
Уилсън, ще свариш ли ново?
Това има вкус на разслабително.
Браво!
Кога каза доктора, че ще дойде?
Всеки момент.
Коя е Ейвис?
Хубавката.
О Синтия,
надявам се, че можеш да ми помогнеш.
"Казват, че той върши чудеса."
Казват, че той върши чудеса.
Толкова искам да го видя отново.
Г-це Ламбърт, каква чест.
Беше чудесна.
Толкова се радвам да се срещнем отново.
Толкова мило, че дойдохте.
Страхувам се, че пиесата не я бива особено,
но ми хареса ролята.
О скъпа,
моля те не плачи. Изнервена си.
Нервите са данъка, който плащаме на публиката.
Изключая първите няколко момента,
беше чудесна, истински чудесна.
Благодаря Ви, г-це Ламбърт.
- Няма защо.
Лека нощ, г-це Крайтън и благодаря.
Прекрасно изиграхте слепец.
О, благодаря.
Попитай я.
Г-це Ламбърт,
вярно ли е, че скоро поставяте нова пиеса?
Да.
- Ще се намери ли в нея роля за мен?
Може ли да се явя на прослушване?
Ще кажа на г-н Госелин за Вас.
Ако Вие кажете добра дума за мен, това много ще ми помогне.
По-често аз се вслушвам в съветите на съпруга си, отколкото той в моите.
Лека нощ. О, и моля те, не унивай.
Ще стигнеш далеч.
Не ти хареса особено, нали?
Напротив, мисля че е доста способна.
Толкова е енергична.
Не ми се ходи на ресторант.
Болтън, карай към къщи, моля.
Майкъл, не е у дома. Можем да поговорим.
Кажи ми, спал ли си с Ейвис Крайтън?
Разбира се, че не.
- Защо не? Тя е красавица.
Тя не е такова момиче. Аз я уважавам.
Хм, знаеш ли какво си мисля?
Мисля, че си лудо влюбен в нея.
Не си ли?
Няма нужда да ми разрушаваш хубавата къща.
Да, съжалявам. Не знам защо го направих.
Направи го, защото нямаш смелост да ми кажеш истината.
Влюбен си в това момиче, нали?
Защо не си признаеш?
Сигурно защото си мислиш, че ще проваля шансовете и да играе Сибил
в новата пиеса.
Би трябвало да си ме опознал добре до сега,
не бих позволила на чувствата да навредят на бизнеса ми.
Какво имаш предвид?
Мисля, че тя определено е находка.
Ще кажа на Майкъл.
Ще настоявам тя да играе ролята.
О Джулия, ти си съкровище!
Божичко, толкова държа на теб.
Ти...
Аз държа на теб.
Харесваше ми да спим заедно.
И ми харесва да си мисля, че на теб ти харесваше да спим заедно.
Но нека погледнем истината в очите,
аз никога не съм бил влюбена в теб,
а и ти
никога не си бил влюбен в мен.
И двамата знаехме, че няма да продължи дълго.
Ти си влюбен в това момиче, нали?
Признай си.
Да.
Сега си върви. Моля те.
За Бога, Джулия, какви ги вършиш?
Разочароваш ме.
О Боже, о Боже, наистина ме разочароваш.
След всичко, на което съм те научил?
Не може просто да стоиш така, като резервен букет на сватба.
За Бога Джулия, вземи се в ръце.
Само ти си важната. Ти. Само ти.
В любовта и в театъра всичко е позволено, драга.
Никой не ще узнае, колко много го обичах.
Той бе моята Земя, моята Луна,
звездите на небосклона.
Сбогом, моя любов.
Добър вечер, г-н Госелин.
Не те очаквах тази вечер.
Как беше голфа?
- Не можах да се концентрирам.
Как беше момичето?
Блестяща.
- Наистина ли?
Много е талантлива.
Да, но може ли да играе?
Да, може да изиграе Сибил.
Много е хубава. Прослушай я.
Ще видиш какво имам предвид.
Гледах представлението тази вечер.
Извикаха ни на бис пет пъти.
Джулия, трябва да ти кажа нещо.
Недей да побесняваш, просто слушай.
Какво?
Защо игра толкова посредствено?
Посредствено?
Това показва, колко малко разбираш.
Никога не съм играла по-добре.
Глупости. Беше ужасна.
Тази нощ публиката ме обожаваше.
Публиката са пълни глупаци.
Беше посредствена.
Фалшива от начало до край.
Как смееш да ми говориш така, нищожно лайно такова?
Излез от стаята ми! Какво разбираш ти?
Можеш да ме удряш, можеш да ме ругаеш, да викаш колкото си щеш.
Факт е, че твоята игра отиде по дяволите.
Нямам намерение да започвам репетиции за "В наши дни",
ако ще ми играеш като астматична кабаретна актриса!
Тогава си намери някоя друга да изиграе ролята!
Не ставай глупава, Джулия!
В събота свалям представлението.
И след това искам да заминеш за чужбина.
Да си починеш.
Да отидеш на гости на майка си в Джърси.
Ще започнем репетициите на "В наши дни" когато...
когато се върнеш.
Толкова зле ли бях?
Да.
Не позволявай на външния свят да похаби таланта ти.
Помни какво казваше Джими Лангтън:
"Единствената ти реалност е театъра".
Мразя се. Аз съм уличница.
Аз съм пропаднала кучка. Пропаднала до самото дъно.
И въпреки това си велика актриса.
Не и тази вечер.
- Не. Не и тази вечер.
О скъпи, изтощена съм... Аз...
толкова съм глупава. Трябваше...
Прав си. Прав си.
Единствения изход е да се махна от тук.
Благодаря ти.
Толкова се радвам да те видя.
И никакви бъдещи пиеси, това е много важно, Джулия скъпа.
Леля Кари и аз много ще внимаваме да не започнеш отново с работата.
И трябва да носиш чорапи и вълнени жилетки.
По-скоро бих се увила в саван.
О добре, ще обсъждаме това на сутринта.
Г-ца Ейвис Крайтън.
Добър ден.
Аз съм Майкъл Госелин.
Добър ден, г-н Госелин.
Какво ще ни изпълните?
Мислех да ви изпълня нещо от "Дванайста нощ".
Виола.
- Добре. Когато сте готова.
Сега го направете все едно сте настинала.
Моля?
Направете го отново, но този път
все едно имате силна хрема.
Благодаря ви. Можете ли да кихнете?
Какво да направя?
- Една голяма силна кихавица.
Мисля, че мога.
Получих я Том, получих я!
Получих я!
- Получила си я!?
Тя идва.
Не драматизирай, скъпа. Само кажи: "Имаш телеграма",
все едно е най-естественото нещо на този свят.
Да, но аз мразя телеграмите.
Джулия скъпа, седни и не се тревожи.
Какво е станало?
Страхувам се, че има телеграма за теб.
О, колко очарователно.
Едва сега разбирам колко ми липсваше през всичките тези месеци.
И ти. Боже, как ми липсваше. Хайде, разкажи ми клюките.
Така, да видим. Джони Гор-Баркър избяга с Бънти Робинсън.
Не.
- Да.
Не може да бъде. Тя прилича на автобус.
О, не мисля, че Джони Гор-Баркър може да различи автобус.
Всички говорят за онова новото момиче,
но ти разбира се знаеш това.
- Какво момиче?
Онова, което ще играе в следващата ти пиеса.
Казва се Ейвис Крайтън или нещо такова.
Майкъл казва, че тя ще стане новата Джулия Ламбърт.
Да, да, той ми писа.
Идеята беше моя. Радвам се за нея.
Тя е много красива.
Колко безумно щедро от твоя страна.
Лондон беше пощурял от твоите лудории, Джулия.
Наистина ли?
Помислих, че имаш нужда от рамо, на което да се облегнеш.
Най-лошото мина ли?
Мисля, че моята суетност пострада повече от сърцето ми.
Толкова съжалявам, че си страдала, Джулия.
Обичам те. Винаги съм те обичал. Винаги ще те обичам.
Чарлз, ние сме на мили от дома.
Тук никой не ни познава.
Само че, мила...
Какво?
Не позволявай суетността ти да бъде наранена отново.
Не го заслужавам. Не бих ти го причинил.
Обичам те по мой си начин.
Джулия, винаги сме знаели какво означава това.
Как може да си в театъра и да си толкова наивна.
Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш.
Но...
Но какво?
Аз съм на другия бряг.
Чарлз...
О, скъпи.
Здравей.
О, Боже.
Толкова се радвам, че отново си с нас.
Е, ролята не е голяма, но е в Уест Енд.
Здравей, скъпа.
Здравей Майкъл,
Искам да ти представя нашия бележит автор,
Г-н Уолтър Гибс.
Нямате представа, колко съм горд, че ще участвате във "В наши дни".
Колко мило от ваша страна,
но сте ми написали чудовищен монолог в края на пиесата.
Надявам да мога да го науча.
Помниш г-ца Крайтън.
Г-це Ламбърт.
- Как бих могла да я забравя.
Тя ще играе Сибил.
- Г-це Ламбърт, искам да знаете...
Виждала ли сте скоро Том?
- О, един или два пъти.
Г-це Ламбърт, бих искала да знаете,
че ще дам всичко от себе си в тази роля.
Абсолютно всичко от себе си.
Полека, полека, не бъдете разточителна.
Добре всички, да започваме.
Да.
Намери си стол.
О Милисънт,
и после го попитах дали може да ми помогне.
Помолих го да ми даде писмо до банката.
Той вдигна кърпата.
Носът му беше яркочервен и от очите му течаха сълзи.
Изглеждаше ужасно. Каза ми:
"Страхувам се, че съм хванал ужасна хрема."
Добре.
Надявам се, че не си я прихванала от него.
Не можеш да си позволиш да се разболееш, когато имаш толкова много работа.
Продължавайте.
И тогава той кихна.
Не мисля, че някога съм чувала такава кихавица, Милисънт.
Започна с чудовищно поемане на въздух.
Чакай, чакай ще ти покажа.
И аз казах: "Наздраве!".
А той ми отговори: "Няма да Ви благодаря,
защото казват, че носи нещастие."
Трябваше да го предвидим. И нямаше да се случи.
Но в днешно време се интересуваме само от външния вид.
А той имаше най-прекрасния външен вид.
Ала-бала. Лош късмет е да се казва последната реплика.
Така, добре. Е може да се каже, че началото беше добро.
Как беше?
- Не можеше да е по-добре.
Добро четене. Доволна ли си от трупата?
Направил си прекрасен кастинг.
Момичето е умница, нали?
- Да, наистина.
Предай много поздрави на Роджър.
Не мога да ти го кажа в лицето, затова ще го кажа на гърба ти.
Липсваше ми.
- И ти ми липсваше, Иви.
Правих обичайните неща.
Наслаждавах се на гледките. Поработих върху италианския ми.
И доста ходих на опера.
Реши ли какво ще правиш занапред?
Искам да престана да живея в такава притворна атмосфера.
Това е твоя свят, не моя.
И той ме задушава.
Какво имаш предвид?
Веднъж, когато бях дете, стоях зад кулисите и те гледах на сцената.
Трябва да е била много трогателна сцена,
защото не можех да спра да роня сълзи.
Ти дойде към края на сцената, близо до мястото, където бях застанал,
обърна се с гръб към публиката и каза... с най-обикновен глас:
"Какво си мисли, че прави осветителя със тези прожектори, по дяволите?"
И тогава без да си поемаш дъх, ти нададе силен вик на страдание
и продължи със сцената.
- Това е било игра.
Ако аз... Ако аз наистина изпитвах всички емоции, които играя,
досега щях да съм развалина.
Ти имаш представление за всеки.
За слугите, за татко, за всички.
И аз не мисля, че ти наистина съществуваш.
- Роджър!
Веднъж ми каза нещо, не помня точно какво,
и същата тази вечер ти каза същото изречение на сцената.
Дори и нещата които казваш са втора ръка.
Искам само да си щастлив.
Трябва да обсъдиш това с баща си.
Татко е по-зле и от теб.
Но слава Богу, той играе само една роля. На най-чаровния мъж в Англия.
Тогава го обсъди с някого на твоята възраст
Например с Том.
- Том?
Мислех, че го харесваш?
Не, изобщо не го харесвам.
Напуснала си го, нали?
Аз...
Да, напуснах го, малко или много.
Това е добре. Той не беше достоен за теб.
Роджър, мислиш ли, че остарявам?
Не. Не и ти.
Чувам, че малката мръсница на Том играе в твоята пиеса.
Между другото, тя се заиграва с татко.
"Как е братовчедка ти Милисънт?"
И аз казах, че си добре.
Той искаше да знае...
- Майкъл...
не е много добре да седим заедно на пейката.
В крайна сметка, това си е сцена на г-ца Крайтън,
а аз твърде много доминирам тук.
Добре, премести се щом искаш, но къде?
Ето там, на табуретката, с гръб към публиката.
Аз съм само подържаща в тази сцена.
И чувствам, че не е редно да сме на едно ниво с г-ца Крайтън.
Аз нямам нищо против, г-це Ламбърт.
- Не, не, не.
Аз се чувствам неудобно. Чувствам се свидлива.
Майкъл, какво ще кажеш да бъда тук, когато започва сцената?
Мога да седя с лице към люлката.
Така няма да ми се налага да се движа.
Мога да си седя тук докато г-ца Крайтън напусне сцената.
До бурните аплодисменти, за което не се съмнявам. Е?
Ами... нямам нищо против да опитаме.
Започнете отначало.
Как беше интервюто ти със сър Филип?
Беше като в роман на Дикенс.
Той имаше най-ужас...
Виждаш ли? Много по-добре е като седя тук, нали?
Да, така е. Щом нямаш нищо против да седиш така 10 минути.
Защо да имам против? Аз го предложих.
По-ниско. По-ниско.
Така е добре.
Беше като в роман на Дикенс.
Той имаше най-ужасната настинка.
Аз попитах:
"Да дойда ли някой друг път?",
а той отвърна:
"Не, не, не... "
Благодаря ви,
Дай ми всичката светлина, която можеш.
Не мога да поставям комедия в тъмнина.
Доли, скъпа.
- Как върви?
Прекрасно. Как беше във Франция?
- Прекрасно. Как е Джулия?
Чудесна.
- А новото момиче?
Готови сме, г-н Госелин.
- Благодаря, г-н Търнбул. Доли, сядай.
Г-ца Ламбърт, г-н Декстър, г-ца Крайтън на сцената.
Спрете да блъскате.
Майкъл,
Бих казал, че е твърде обикновена, Джулия.
Именно. Но я искам по две причини.
Първо е страшно удобна за бързо преобличане,
закопчава се на гърба.
И второ не искам по никакъв начин
да отвличам вниманието от г-ца Крайтън.
Добре. Арчи, как е?
Панталоните имат нужда от малко скъсяване, но това е всичко.
А г-ца Крайтън?
Не мисля, че роклята и е по-мярка.
Особено в талията.
А тя има толкова стройна фигура.
Май трябва да се стесни поне с половин инч.
Не ми харесва.
Джулия изглежда много ангелски.
"В наши дни" от Дж. Л. Има и дата. Много добре.
Ето ви списъка. Може ли да опаковате всяко поотделно
и да ги изпратите в театъра, но не по-късно от 17:00 днес.
Разбира се г-це Ламбърт.
Очаквам пиесата с нетърпение
Ще бъде прекрасен подарък.
Да.
Т-О-М.
Джулия.
Да не се сгодявате с Ейвис?
О, това ли. О, не. Не. Това е подарък за премиерата.
Тя не иска да се сгодява. Иска да запази свободата си.
Не иска нищо да пречи на кариерата и.
Нейната какво?
О, да... разбирам какво имаш предвид.
Ще бъда там тази вечер. Майкъл ми уреди ложа.
Това ли е всичко, г-не?
Да.
Том, защо не ме поканиш на чай?
У вас. Заради доброто старо време.
Защо не?
Дай го на Ейвис.
Може да и донесе късмет.
Държа в ръцете си това парче хартия,
подписано от мен, хер Хитлер и Бенито Макарони, в Мюнхен.
Споразумение за мир.
Но ако все пак избухне война,
то тогава техни Величества, кралят и кралицата,
и техните 2 чудесни дъщери, Елизабет и Маргарет-Роуз,
както и аз заедно с цялото правителство,
ще отплаваме незабавно към Канада.
А вие оставате тук.
Е, успех. Ще бъдеш сензация.
Ужасно съжалявам.
Успех, Джулия.
Ще дойдеш на празненството довечера, нали?
Разбира се, не бих го пропуснала. Благодаря и на двама ви.
Да, благодаря Ви. Благодаря.
Имате ли уиски под ръка?
Не, не, не тук. Приготвил съм всичко на бара.
Скъпа, ще се висим по-късно.
Доли, ще обиколя останалите гримьорни и ще се видим във фоайето.
И доведи нашия бележит автор, нали?
Да, разбира се.
Тръгваме ли?
Половин час, г-це Ламбърт.
Толкова съжалявам.
Здравейте, г-н Декстър.
Аз съм.
Половин час, г-це Крайтън.
О, Майкъл.
Благодаря ти за всичко, Майкъл.
Това е подаръкът ти за премиерата.
Смятам да те взема на договор.
О, Майкъл.
- Ето го.
Подпиши се на първа страница.
Заповядай.
- О, благодаря.
Добър вечер, г-жо Де Вриес.
Добър вечер, Роджър.
- Чарлз
Лельо Доли.
- Миличък, не ме наричай "лельо".
Трябва да влизаме.
- О, да.
Нервен съм. Отивам да си взема питие.
-Натам. Натам.
Ще те чакаме горе. В теб ли е билета ти?
Завесата се вдигна, хайде идвай.
Г-не.
- Благодаря.
Не, не, не...
Той имаше най-прекрасния външен вид.
Не, не, не...
Не тази, тъпа краво. Бързо.
Какво си намислила?
Дай ми я.
Как беше интервюто ти със сър Филип?
Беше като в роман на Дикенс.
Той имаше най-ужасната настинка.
Беше в леглото и си правеше инхалации.
И аз...
Аз му казах:
"Да дойда ли някой друг път?",
а той ми отвърна: "Не, не... "
И аз правех така като дете.
Много често настивах.
Винаги хващах хрема. Кихах ужасно много.
Винаги си правих инхалации с камфорово масло на пара.
О, Милисънт.
Тогава го попитах, дали може да ми помогне.
Попитах го дали може да ми даде писмо за банката.
Той повдигна кърпата.
Носът му беше яркочервен и от очите ми течаха сълзи.
Изглеждаше ужасно. И тогава той ми каза:
"Страхувам се, че съм хванал ужасна настинка"
Лъжеш ме, Сибил.
Не ми разиграваш тази настинка, ами си я хванала от сър Филип, нали?
Кой написа тези глупости?
Защото сте се гушкали двамата, нали?
Той ли ти посегна?
Кажи ми истината, Сибил
Той кихна.
Не мисля, че съм чувала такава кихавица, Милисънт.
Започна с чудовищно поемане на въздух.
Чакай, чакай, ще ти покажа.
Аз казах...
О, Боже мой!
"Наздраве!"
Аз казах: "Наздраве!", а той отвърна: "Няма да ти благодаря,
защото носи лош късмет. "
- Лош късмет, наистина.
О, сега разбирам!
Сега вече разбирам!
Ти си имала вземане-даване със сър Филип и младия Бен.
Нищо чудно, че си настинала.
Засрами се, Сибил.
Кой от двамата ще бъде? Стареца или младежа?
Глупав въпрос, предполагам. Аз знам кого бих избрала.
Не, не, не си тръгвай.
Стой там където си. Не съм свършила с теб.
Съвсем не.
Искам да знам.
Той ли ти посегна? Или ти започна всичко?
Говоря за стареца, не за младежа.
Боже, колко е объркано.
Боже!
Божичко! Божичко!
О не, не, не плачи.
Това само ще те накара да се чувстваш по-нещастна.
Ще ти кажа какво си мисля, че се е случило.
Сър Филип е станал малко дързък към теб, нали така?
А ти, ти не си могла да устоиш.
Трудно е да бъдеш дързък, когато имаш ужасна настинка.
Какво ти каза той?
"Моля те, моля те, направи стареца щастлив!"
Ти си лошо момиче, Сибил. Много лошо.
Сър Филип за разнообразие, а?
Винаги съм намирала това за крайно неприятно.
Дори и за разнообразие.
Мисля, че трябва да го накажем, не си ли съгласна?
Или да накажем теб.
Може би трябва да накажем теб.
Но как? Това е въпроса - как?
Хм?
Знам. Ще кажа на Бен.
О, не се преструвай, че си го забравила. Бен.
Б-Е-Н.
О скъпа, разстроих ли те?
Не ми обръщай внимание, Сибил. И запомни: Няма правила на война и в...
война и в...
О, по дяволите, думата ми бяга.
Браво! Браво!
Браво!
Ти си чудовище.
Прекрасно, славно чудовище.
Страхотно беше! Ти беше изключителна!
О, скъпи.
Истинска бомба. Да.
Не променяй нищо. Остави го така.
Боже, дано си спомня какво точно казах.
Ти си толкова лоша.
Затова ме обичаш.
- Да.
Тази крава!
Тя е долна, отвратителна, жестока!
Тя е лицемерна кучка!
Имаме хит, Том. Очевиден хит, момчето ми.
Искам да си вървя.
Никога повече няма да стъпя на сцената!
Не ставай глупава, ти беше чудесна.
Абсолютно изключителна.
А имаш и подписан договор. Ясно е, че пиесата ще се играе много дълго време.
Ще имаш възможност да ошлайфаш изпълнението си.
Помисли си, 8 представления на седмица, в продължение на година,
да играеш с Джулия Ламбърт.
Никога няма да забравиш това преживяване.
Забавлявай се, прекарай си добре.
Не! Не!
Ти си най-великата актриса в Англия.
Трябва да тръгвам. Ще се видим на празненството.
И се опитай да не закъсняваш. Ще бъде направо божествено.
Ще бъда там.
Чудесно!
- О, скъпи.
Великолепно. Безусловно прекрасно.
Шампанско, мадам Ламбер?
Не. Бира. Голяма.
Всички говорят за прекрасното Ви изпълнение тази вечер.
А, благодаря ти.
Единствената реалност за теб е театъра.
Всичко друго, външния свят,
това което гражданите наричат "истински свят", е само една фантазия.
И аз няма да ти позволя да го забравиш по дяволите.
Глупости.
Очаквате ли гост?
Да донеса ли още едни прибори?
Не, благодаря ти, Антоан.
Реших да не ходя на тържеството за премиерата.
Искам да вечерям сама тази вечер.
Съвсем сама.
Превод и субтитри: St. Squiffy