All That Jazz (1979) (All That Jazz CD#1.sub) Свали субтитрите
Да си на въжето е животът. Останалото....е очакване.
- Това е много театрално, Джо.
- Да, знам.
- А ти справяше ли се?
- Бих искал да се бях справял.
- На теб харесва ли ти? - Ами, готино е.
Време е за шоу, народе!
# Казват, че неоновите светлини са заслепяващи на Бродуей,
# казват, че винаги витае нещо магическо във въздуха.
# Но когато вървиш по тази улица
# и нямаш достатъчно за залък хляб
# лустрото изчезва и ти си в нищото.
# Казват, че жените са мили към теб на Бродуей,
# но само един поглед към тях ме натъжава,
# защото как да си прекараш времето
# само с петаче в джоба?
# А с петаче не можеш да си лъснеш дори обувките.
# Казват ми, че няма да изкарам дълго на Бродуей,
# че ще хвана автобуса за дома, ми казват всички.
# Но те всички грешат жестоко, сигурен съм,
# защото аз мога да свиря на тази китара тук,
# и няма да се откажа, докато не стана звезда
# на Бродуей.
# Казват ми, че няма да изкарам дълго на Бродуей,
Есен?
- Това ли е истинското ви име?
- Да, сър.
- Сигурен ли сте, че не искате да го промените?
- Ами ако ми дадете работата, ще го променя.
# Но те всички грешат жестоко, сигурен съм,
# защото аз мога да свиря на тази китара тук,
# и няма да се откажа, докато не стана звезда
Виктория Портър? Това тук е, хм...домашния ви телефон?
# .......докато не стана звезда.
# на Бродуей.
# Не, не, не, не, не....
- Вие сте участвали в "Магьосника?"
- Г-н Гидиън, никога не съм участвала в спектакъл.
Трябваше да попълня нещо в бланката. Наистина имам нужда от работа, затова излъгах.
Всичко е наред, Рима. Аз самият лъжа непрекъснато.
О, да му го начукам! Той никога не ме избира.
Скъпа, аз го чуках, но той въпреки това не ме избира.
- Вие не участвахте ли в "Задръстването"?
- Да, сър.
- Кой беше режисьор на "Задръстването"?
- Вие, г-н Гидиън.
- О. И как бях?
- Страхотен.
- А кой беше хореографът?
- Вие, г-н Гидиън.
- И как бях?
- Фантастичен.
Ето така се получава работа.
Господи, надявам се да не я избере. Тя е по-грозна от циците на вещица.
Израза е "по-студена от гърдите на вещица."
- Че ти през живота си не си виждал женски цици.
- Шшшт. Тихо, вие двамата.
ОК, благодаря много на всички. Беше страхотно прослушване. Ще ви държим в течение.
Ето на това му викам истински пиянски нос.
А и ти би трябвало да знаеш, защото си истински пияч, нали, Джо?
- Да.
- Също така се претоварваш, нали?
- Да.
- И спиш със страшно много жени.
- Наистина скапващо, а?
- Точно обратното.
За мъжете ще реша по-късно. Ето кои момичета искам:
Кенди, Кейси, Рима, Дженифър и Виктория Портър.
- Тази с шокиращо розовото трико?
- Виж дали някои от тях искат да бъдат суинг танцьори.
- Тя е музикален инвалид.
- С тези крака на кого му пука?
О, Джоуи, знам, че бързаш, но искам да сверим твоя график.
- Същият както винаги.
- Джоуи? Джоуи, можем ли да поговорим за минутка, моля?
- Джоуи...?
- Какво има?
- Отново ме остави без сопран!
- Пол, моля те, нека се погрижа за това.
- А Даян?
- Какво Даян?
Работих с нея в три спектакъла. Тя беше прекрасна.
Поне може да пее. Остави ме без сопран. Трябва ми сопран!
Господа, г-н Гидиън....
Слабата танцьорка със сините очни сенки - повярвай ми, тя ще се справи с високите тонове.
Петимата мормона се съвещават. Това са момичетата, които искам. Как мислиш?
Слабото момиче, Виктория - харесвам я, тате.
Хм, тя е ОК.
Наистина прецаках този брак.
Защото мамех. Всеки път, когато имах възможност - мамех.
Ти как мислиш, Одри?
За мен са ОК. Какво правим този уикенд с Мишел.
О, Исусе....Забравих. Трябва да работя този уикенд.
О, Джо! Ти й обеща.
Знам, че й обещах, но какво да направя?
Всичко е наред.
- Съжалявам, Мишел.
- Всичко е наред.
Ако ви трябвам, ще бъда в монтажната.
Той ми обеща.
- Шибан баща.
- Семейство?
- Прецакано.
- Работа?
Всичко, което имам.
Ако бях Бог... А понякога си мисля, че съм...,
Зависи от лайната, които пушиш...
Значи, ако бях Бог, всички щяха да живеят вечно,
Нямаше да има смърт за никого.
Е, може би само за някои хора, като моя агент, който ми уреди работата в този кенеф тук...
Защо мънка така?
Ще ти кажа защо. Защото аз съм глупакът, който го оставя да мънка така.
- Опитай. ... смъртта и трипера.
До сега успявах да се предпазя от едното.
Знаете, пичове, че смъртта е безпощадно нещо.
Но ние всички имаме много различни усещания за нея.
Например за католиците смъртта е повишение.
Извини ме, Стейси.
Жените?
Надежда?
Всички глупости за "достойна смърт".
Знаете ли какво е "достойна смърт"? Я не говорете глупости.
А сега Вик О'Данте. Хей!
Красотата?
- О, ти флиртуваш.
- Мм-хм.
# Смъртта е, смъртта е,
# Чуй църковните камбани
Харесва ми, харесва ми, харесва ми!
Книги, статии в списания, телевизионни предавания, кукли Кен и Барби, споделени самоубийствени договори...,
О, човече, колко пъти трябва да гледаме едно и също нещо?
Докато се получи както той го иска.
Една дама в Чикаго, пичове, написала книга - Д-р Кюблер-Рос, благородничка.
Та тази женица, без самата тя да е умирала,
разделила процеса на умирането на пет нива.
Гняв, отричане, пазарлък, депресия и приемане. Звучи като еврейска адвокатска фирма:
"Добро утро, Гняв, Отричане, Пазарлък, Депресия и Приемане."
Гняв.
Исусе Христе! Проклето копеле, духач долен!
Пълни глупости.
Пазарлък. Какво казах? Гняв, отричане, пазарлък, депресия и приемане.
Добре, стигнали сме до отричането...отричане...
"Не, не съм аз, човече. Не, охо.. Някой друг, може би, но не и аз."
"О, не, сбъркала си човека.... Какво ще кажеш за майка ми?"
Тя е възрастна, а аз съм още сукалче - пишкам в гърне. Сбогом, мамо. Беше страхотна и те обичам.
- Но не и мен.
- Майка?
Малко закръглена. И весела.
И секси.
Пазарлък. Помните ли?
"Не можем ли да седнем и да поговорим като бизнесмени?"
"Да се договорим, а? Без твърда дрога повече. Малко трева може би, но нищо повече."
"ОК, добре, виж, обещавам да не се оставям да ме блъска метрото повече. ОК?"
Труден пазарлък. Депресия...
- Здравей, Кейти.
- "Умирам!"
"О, Боже, умирам ли?!"
Искаш ли да вечеряме заедно преди да отидеш в театъра?
- Не мога.
- "Докторът не умира..."
- Да дойда у вас по-късно?
- Да, разбира се.
- Баща?
- Лъжец, женкар. Би го харесала.
Чакай. Не знам. Може да работя да работя много до късно.
Няма проблем.
- Да. Ще поговoрим по-късно.
"При тези цени, пич, кой може да си позволи да живее?"
Така...приемане.
- Приемам.
- Спри го.
- Спрях го.
- Свършваме ли или да го пусна пак?
Не, не искам да го гледам пак, благодаря ти. Свършихме.
- Някой да има някакви идеи?
- Харесва ми, Джо. Мисля, че е много смешно.
Кой те пита теб, Стейси?
Прекалено е дълго...Не знам. Може и да се справим.
Допускаш ли, че Стенли Кубрик го лови депресия?
- Искаш ли да работиш довечера, Джо?
- Не, трябва да работя по спектакъла.
В теб наистина има нещо специално.
Добре...
Добре!
Толкова искам да бъда филмова звезда.
О?
Още от дете
исках да видя лицето си на екрана...на огромен екран.
Така ли?
"Винаги съм зависела от добротата на непознати" /Бланш Дюбоа от "Трамвай Желание" - б.пр/
Гледаш ми носа, нали? Крив е.
Наляво, виждаш ли?
Искам да кажа, че това винаги може да се поправи. Ето така.
Мислиш ли, че бих могла?
Нали разбираш? Звезда. Във филмите.
Ами, това...
Не познавам никого, който да може да отговори на този въпрос.
Това е..това е много непостоянен бизнес.
Да, знам това, но искам да чуя какво мислиш ти.
Мислиш ли, че бих могла да стана звезда?
Не.
Дори с малко помощ от камерата?
Е, това е честно.
Както каза, това е непостоянен бизнес. Значи може и да грешиш, нали?
Да.
И не танцувам чак толкова добре, нали?
Ще танцуваш, обещавам ти.
Искаш ли да си лягаме?
Да.
Съжалявам, о, съжалявам.
- Кейти!
- Трябваше първо да се обадя.
О, мамка му.
- Прецаках ли всичко?
- Не, аз го прецаках.
О, забравих да й се обадя.
О, боже, ти наистина си страхотна.
Аз съм майката на Джоуи.
Откакто се издигна, той така лапна по теб.
Аз също много държа на Джо.
От всики деца той създаваше най-малко грижи.
Работеше в тези евтини бурлескни клубове.
Винаги сред съвсем голи момичета.
Но досаждах ли му? Не.
Той никога не им обръщаше внимание. Дори не ги поглеждаше.
Amatis, обичате. Amant, обичат.
Amo, amas, amat, amamus, amatis, amant,
Хей, хлапе, какъв е този език?
О, това не е език, това са няколко вица, над които работя.
Пу...Пу...
Puella. Момиче.
Първи курс латински?
Това е на племеника ми.
- На колко години си?
- 19.
Аха. И коя година си роден?
Ъ, 1930 -та...
- Опитай 1934-та.
- Точно така. 1934-та.
- 1935-та?
- 1935-та, да.
- Сега опитай 1492-ра.
Ще се видим, хлапе.
Може да пийнем по едно някой път.
О, разбира се.
Забелязвате ли, че сервитьорките ни са мънички тук? Знаете ли защо? За да изглеждат питиетата ни по-големи.
Тази е любимата ми. С големите зърна.
И аз имам проблеми. Ходих при моя психиатър.
Казах му, че имам самоубийствени наклонности. А той - "От сега нататък ще ми плащаш в аванс."
Вижте, аз няма нужда да върша това за да живея. Имам у дома 4 чинчили в жегата.
Не, аз печеля много пари. Просто имам проблем с харченето им.
Просто имам проблем с харченето им. Това включено ли е?
Първа година латински!
Три часа през нощта е. Не е ли минало времето ти за лягане?
Не очаквам взривове от смях. Ще съм доволен и от интелгентни кимвания с глава. От каквото и да е. Помахване.
По-добре спри да лъжеш или ще ти порастне носът!
Ооо. Нещо расте.
Барабанистът не е наистина от групата, но притежава колата. Женен от 14 години.
14 години, без деца. Просто строга тъща.
Да продължим. Сега, дами и господа, пред вас е...
...позволете да ви представя г-н Джо Гидиън!
- Твой ред е!
Джои никога не е вършил нещо, с което да ме разочарова.
Време е за шоу, народе!
- Вярваш ли в любовта?
- Вярвам в изричането на "Обичам те."
Помага да се съсредоточиш.
Джо, предложиха ми да тръгна на турне с шоуто.
За колко време?
Шест месеца. Какво смяташ?
- И ти го казваш винаги?
- Казвам го често. Много често.
- Кога?
- Когато помага.
Знаеш, че те обичам Кейти, но мисля че трябва да направиш това, което е най-добре за теб.
- Просто какво смяташ ти, Джо?
- Понякога не помага.
Смятам за твое добро, мисля, че трябва да отидеш.
Ало, Майкъл? Кейти е.
Значи, хм, имаше пред вид вечеря ли?
При "Уоли" в единайсет?
Изненадан си? Аз самата съм малко изненадана.
Благодаря ти. Добре, Майкъл. Довиждане.
Аз също съм малко изненадан. Не е ли мило? Сега всички сме малко изненадани.
- Кой беше това?
- Майкъл Греъм.
- Кой е Майкъл Греъм?
- Танцьорът от мой клас по балет.
Хетеро или гей?
Какви имаш пред вид?
Имам пред вид дали иска да те свали или да бъде свален от г-н Истинския?
Той е хетеро.
И висок.
Майкъл Греъм е много хвалипръцковско име.
О, да го вземат мътните!
Как се осмеляваш да използваш моя телефон за да се обаждаш на някой, който не е гей?
Разбирам. Ти можеш да излизаш с всяко, с всяко момиче в града...
Точно така. Излизам с всяко момиче в града.
А стоя в къщи с теб.
Джо, това не е честно...разлях кафето...
Всичко е погрешно...всичко е грешно.
Това е някакъв набор от правила, който имаше за нея.
Да, знам, знам.
Само докато можеше да се измъкваш чрез тях.
Точно така.
Джо, не искам да излизам с Майкъл Греъм. Не искам да се срещам с никого.
Не искам да си губя времето и да играя игрички, не искам да се боря с теб.
Просто искам да те обичам.
Кейти...
Опитвам се да ти дам всичко, което мога да дам.
О, даваш, наистина. Подаръци, дрехи...
Просто искам...
...да не раздаваш така щедро оная си работа.
Това е добро.
Може да го използвам някой път.
Кейти! А относно проклетото турне... Не мисля, че трябва да ходиш.
Лошо изиграно.
Нежно и с чувство:
Не отивай!
Моля те?
- Защо според теб тя го прие?
- Сещам се за много причини...
...да иска да бъде с теб.
- Не продавай краставици на краставичаря.
# Излети с нас, излети с нас
# подгряваме, така че излети с нас
# Ню Йорк до Ел Ей.
# целия тоз път.
# Ще се качиш ли на борда?
# Ще се плъзнем като по стъкло.
- Перфектно е, нали ви казах. # Там, горе, където облаците са като възглавници.
# и си по-близо до рая от всеки друг път.
# Облегни се, отпусни се, идва снаксът
# Спри диетата, предай се,
# не спирай с един, опитай всичките.
# музиката е готова да започне
# извади слушалките, включи ги.
# Какъв е отговорът ти, приятелю?
# Ще дойдеш ли?
# На най-страхотното, най-горещото пътуване
# от всички?
О, много, много е добро!
Дори мисля, че можем да убедим някоя авиолиния да се обвърже за реклама.
- Мислиш ли? Страхотно.
- Одри?
- Ами, питай...
Да, добро е...
Нека видя какво мога да направя с него.
Мисля, че точно това е парчето от което шоуто има нужда. Живо, лесно запомнящо се. Нали, Тед?
- О, много, много живо и лесно запомнящо се.
- Може ли да го чуем отново?
- С удоволствие ще го чуя отново.
- О! Арни..
Обръщане. Шибана музика.
- Обърни се.
- Арч, гърба ти. Изправи десния крак.
Пусни партньора си бавно. Плъзгай се. Плъзгай се.
Плъзгай се!
Някога спала ли си с друга жена?
Веднъж опитах да живея с две момичета. Две момичета наведнъж.
- Живеехме заедно.
- Смеехме се заедно.
- Пиехме заедни.
- Пушехме заедно.
- Спяхме заедно.
Една сутрин се събудих... едната си беше отишла.
Беше оставила бележка на бюрото.
"Съжалявам. Не мога да те деля повече.
Искам те само за себе си или изобщо не те искам.
Моля те, опитай се да разбереш."
Не само че я разбирах, но бях поласкан.
Бях поласкан, че тя изпитва такива силни чувства към мен.
Откъде знаеш, че бележката е била за теб?
"Не, не съм аз, човече. Не, охо ...
Някой друг, може би, но не и аз."
- Какво е това Еди?
- Не към мен. Говори с него.
Джоуи, трябва да поговорим относно сроковете.
От три седмици вече сме на утроени смени. Шефовете жив ще ме изядат!
Ти имаше 82 снимачни дена при план 65.
При план за монтаж от четири месеца, ти монтираш вече седем.
Вече сме надхвърлили първоначалния бюджет с 2,2 милиона.
Джоуи, Господ е направил целия свят за шест дни. И нито веднъж не е закъснял.
А ти да не можеш да монтираш час и половина филм за седем месеца при тройни смени?
Джоуи, мразя да правя това. Обикновено съм много спокоен човек,
но цялата тази работа ужасно ме подлуди.
Трябва да се успокоя. Джоуи, цялата работа трябва да спре.
Да спре. Трябва да спре!
Просто трябва да спре!
Джош, направих промени в монолога. Мисля, че ще ги харесаш. Трябва да вървя на репетиция.
При тези цени, кой може да си позволи да живее?
- Беше ми приятно да поговорим, Джош.
- Така че, приемам!
О, Боже. По-добре е.
- Бог да ни е на помощ.
- Чакай малко. Истинско мъртво тяло.
По-добре е.
ОК, това изглежда добре. Харесва ми. Да продължим. Всички долу на първа линия.
Долу, долу. Долу, Виктория.
- И пейте. Започваме.
- Пет, шест, седем...
# И всяко място, което вземете ще бъде първа класа...
две, три, четири, пет, шест, седем, осем... И не ми харесва.
А, удвои го.
- С кое копче?
- Бялото, долу.
А, това е гадно. Да пуснем нещо друго. Моля те, събуй си обувките.
- Какво е това?
- Това е мента.
- Мога ли да получа и аз едно?
- Не, стига, няма да ти хареса.
Да опитаме това.
Така, стоиш тук, и после скачаш на рамото ми.
О, Боже, натежаваш.
Добре, протегни крака си в арабеск. Така.
- Как вървят нещата в къщи?
- Ами добре.
Добре, сега погледни назад.
- Нещо да искаш да ми кажеш?
- Обещах на мама да си мълча.
Но ще ми кажеш.
Седни. Можеш да ми кажеш всичко. Знаеш, нали.
Дай ми ръка. Готово? Скачай.
- Просто се чудех, тате...
- Свий си коленете.
- Какво се чудиш?
Защо не си се оженил пак?
Завърти си главата.
Не се ожених отново, защото не можах да намеря никой, който да ми е достатъчно противен,
че да го подложа на това мъчение.
Ей, защо не се ожениш за Кейти? Тя е страхотна.
Продължавай да си въртиш главата.
Изпъни си крака. Да, права си.
Тя е страхотна. Точно затова не искам да се оженя за нея.
Бягай в ъгъла. Скачай и ще те хвана.
А Виктория? Не си луднал по нея, нали?
Просто тичай и скачай. Няма значение. Хайде.
- Ами блондинката?
- Каква блондинка?
Онази от Филаделфия с телевизионното предаване. Онази, за която мама непрекъснато говори.
О, тази блондинка.
Скочи и ме обгърни с краката си.
Обгърни ме, точно така.
Защо е толкова важно за теб... Следи ръката ми!
Защо е толкова важно за теб да се оженя отново?
Защото ще спреш да хойкаш.
Ей! Внимавай какви ги говориш!
- О, по дяволите, виж колко стана часа.
- О, тате, не мога ли да остана още малко?
- Не, майка ти ще ме убие.
- О, ама толкова е готско.
Не, не, абсолютно. Хайде. Откопчай си краката, хайде.
- О, много те моля?
- Не, не, не, не.
А и ако се ожениш пак, може да имаш бебе и да имам братче.
Ще се обадя в Херц да ти взема братче под наем.
- О, много смешно.
- О, всички са критични.
Време е за шоу, народе!
Време е за шоу.
Пет, шест, седем, осем.
Спри да се хилиш. Назад, назад.
Задръж, задръж, задръж, Кенди, Кейси, много добре.
Ще трябва да го направиш още веднъж, Виктория. Гари, Дани, хайде.
И спри да се хилиш, това не ти е пиеска в гимназията. Брой.
Пет, шест, седем, осем.
Чакай.
Застани на десния си крак.
Изправи левия в шпиц.
Смъкни рамото. Ето, не толкова трудно, нали?
Отново.
Пет, шест, седем, осем.
Назад, Виктория, Назад.
Назад!
Спрете, спрете.
- Съжалявам.
- Не, прав си, аз съм ужасна.
Знам, че съм ужасна. Гледам се в огледалото и се отвращавам.
Може би трябва да се откажа...Просто не мога едно свястно нещо да направя.
Виж, не мога да те направя велика танцьорка.
Дори не знам да ли мога да те направя добра танцьорка.
Но ако продължиш и не се откажеш,
знам, че мога да те направя по-добра танцьорка.
И много бих искал това.
Оставаш ли?
А ще продължиш ли да ми крещиш?
Вероятно.
Пет, шест, седем, осем. Едно и две, три, четири, пет, шест, седем, осем. Едно, две.
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем. Едно, две.
По-добре е.
Дишай дълбоко. Отново.
Задръж.
Добре, можеш да се обърнеш сега.
Дишай дълбоко.
Отново.
Добре, можеш да си облечеш ризата вече.
Е, докторе? Минава ли?
Добре. Сега струвам един милион долара.
Само ако умреш преди първи февруари.
Срокове, Голди, винаги срокове.
Да ви заведем на обяд, докторе?
# Което и място да вземеш, все ще е първа класа.
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем.
Не, и това не е добре. Да опитаме това.
- Такт 412.
- Аз правя същото като преди?
Да, същото, само че аз ще бъда зад теб.
# Което и място да вземеш, все ще е първа класа.
Две, три, четири, пет, шест, седем, осем.
Добре, нека всички опитат това. Хващайте си партньор. Хайде.
ОК, започваме. Готови?
Пет, шест, седем, осем.
# Което и място да вземеш, все ще е първа класа.
Пет, шест, седем...
- Направете го отново.
- Още веднъж, всички.
Готови? Пет, шест, седем.
# Което и място да вземеш, все ще е първа класа.
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем.
ОК.
- ОК, хайде. Още веднъж, всички.
- Трябва да се махна оттук. Ще се върна по-късно.
- Как изглежда, Пол?
- Харесва ми, харесва ми.
Не, много е превзето.
А! О, по дяволите.
Не мога да се върна обратно. Не мога да гледам в очите тези танцьори.
Задръстен съм. Те ме гледат, а нищо не излиза.
- О, боже, това парче е отвратително.
- Моята песен е отвратителна?
Не, не песента. Аз,аз, начина, по който го поставян.
- Може би да го отрежем.
- Да го отрежем? Мисля да се махна.
Пол, сядай! Иди на абзатц 17.
И...
Ти чу ли какво ти казах? Нищо не се получава.
Не се безпокой, Пол, той винаги казва същото за всяко парче във всяко шоу.
Как по дяволите знаеш какво казвам винаги?
- По-добре би било да изляза.
- Свири, Пол.
Единствената причина, поради която правя това проклето шоу е, че ти искаш да играеш това тъпо 24-годишно момиче.
О, знаех си, че рано или късно ще кажеш това.
Ти мислиш, че съм прекалено стара за ролята.
Е, бъркаш.
Мога да играя 24-годишна, и ще ти го докажа.
Искаш да се откажеш от шоуто? Откажи се.
Няма нужда да правиш каквото и да е за мен.
Само не се заблуждавай, че правиш това шоу по друга причина освен от чувство за вина към мен.
Вина? Каква вина?
Че не е имало ден, в който да си ми бил верен.
О, тази вина.
Верен, верен...Винаги говориш за вярност.
Одри, как можеш да мислиш така дребнаво.
Между впрочем, как да съм сигурен, че ти си ми била вярна?
- Знаеш, че ти бях.
- Вярно, знам, че беше.
- О, това го направи нарочно.
- Да, така е.
Ти ме караше да работя през цялото време. Не ми оставаше възможност за изневери.
Каква е тази привързаност към вярността?
Какво прави вярността най-великата добродетел на света?
Извинявай.
Ами по-велика е
от незначителните афери, през които непрекъснато препускаш.
Тези Стейсита, тези Виктории...
Ти дори не криеш от Мишел аферата си с Виктория.
- Изпъни този крак.
- По-изпънат е от всякога.
О, Бонитата, Уендитата, Дебитата, Доните..
Дори не мога да запомня имената им. Дай ръка.
Свири, Пол!
Сигурна съм, че и ти не ги помниш. Кажи бързо как беше името на момичето във Филаделфия?
Блондинката с телевизионното предаване?
О, блондинката с телевизионното предаване във Филаделфия.
Помня името й. Защото това момиче значеше нещо за мен.
Блондинката с телевизионното предаване, името й беше Скъпа.
- Мила?
- Не.
Бейби?
Не мога да си спомня името й.
Дороти.
- Дороти.
- Какво значение има?
Не мога да си спомня името й.
Танцът ти изглежда добре.
Продължавай да работиш.
- Ще махне ли парчето?
- Не, не вярвам, Пол.
Ще го махне. Ще го махне.
О, Боже, този човек. Ще ме подлуди.
Време е за шоу, народе!
Още...Още не е съвсем готово.
И, Пол, не е точно по начина, по който говорихме.
- Мм?
- Малко по-различно е.
- Имаш ли нещо против да правиш това другаде?
- Съжалявам.
Ако искате да влезете, ще ви го покажа след около пет минути.
Искам чаша вода..
# Излети с нас
# Излети с нас
# подгряваме, така че
# подгряваме,
# Ню Йорк до Ел Ей.
# целия тоз път.
# Ще се качиш ли на борда?
# Ще се плъзнем като по стъкло.
# по стъкло.
# Срещни се с нашия мил и учтив екипаж.
# Те живеят само за да ти служат.
# Да ти служат, служат, служат.
# Този полет ще бъде съвършен
# след като място избереш.
# Което и място да избереш все ще бъде първа класа.
# Там, горе, където облаците са като възглавници
# и си по-близо до рая от всеки друг път.
# Облегни се, отпусни се,
# идва снаксът
# Спри диетата, предай се,
# не спирай, не спирай, не спирай с един
# опитай всичките
# опитай всичките
# Музиката е готова да започне,
# извади слушалките, включи ги.
# Какъв е отговорът ти, приятелю?
# Ще дойдеш ли?
# На най-страхотното, най-горещото
# най-страхотното, най-горещото
# най-страхотното, най-горещото пътуване
# Облегни се, отпусни се
Благодаря, много благодаря, но още не сме свършили. Мъри?
Пушек, пушек.
Пушек...пушек...
Светлините угасват и прожектор светва ето тук.
Добре дошли. Добре дошли на борда на "Air Rotica".
# Излети с нас.
Летим не само от бряг до бряг...
...но и навсякъде, където вашите желания и фантазии искат да ви отведат.
# Излети с нас.
Нека да се запознаем.
- Помнете, че може да ви заведем навсякъде.
- Те си свалят дрехите.
Мм-хм.
Просто протегнете ръка и се представете.
- Казвам се Сам.
- Казвам се Ото.
- Казвам се Дженифър.
- Името ми е Рима.
- Гери.
- Джон.
О-о. Мисля, че току-що загубихме семейната публика.
- Казвам се Кандъс.
- Казвам се Дженифър.
- Казвам се Рима.
- Казвам се Дани.
- Казвам се Есен.
- Казвам се Сандал.
- Казвам се Джон.
- Казвам се Гари.
И не забравяйте за груповия ни полет в удоволствията, удоволствията,...
Сега Синатра никога няма да я запише.
Тогава един актьор идва от края на сцената и казва...
- "Не само по време на този полет, но и на всички останали..."
- Довиждане.
- Ще се видим.
- Надявам се да се видим скоро отново.
"...на всички останали истински човешки комуникации."
- Ами...
- Довиждане.
"Нашето мото е: ще ви заведем навсякъде, но няма да ви закараме никъде."
Не искам да наранявам чувствата му, но не можем да пуснем това на сцената.
Действие пето.
Е?
Да, ами, това е...това е, хм...
интересно.
Да, много интересно.
Хареса ли ви?
- Необичайно е.
- Мм-хм, много необичайно.
О, не мисля, че им хареса.
Ти какво мислиш?
Не знам за публиката, но мисля, че това е най-доброто нещо, което някога си правил.
Копеле гадно!
Исусе Христе! Секс, секс, секс - той може ли да мисли за нещо друго, освен секс?
Това е неговата болест.
Нее, нищо от това, което правя не е достатъчно добро.
Не е достатъчно красиво, не е достатъчно смешно, не е достатъчно дълбоко...
Не е нищо достатъчно.
Значи, като видя роза, това е съвършенство.
Казвам, съвършенство. Искам да погледна нагоре към Господ и да кажа: "Как, по дяволите, създаде това?"
- "И защо, по дяволите, не мога аз да създам нещо такова?"
- Това сигурно е една от добрите ти наизустени реплики.
Да, така е. Но това не означава, че не го мисля.
Ако бях Бог...
А понякога си мисля, че съм...,
Зависи от лайната, които пушиш...
Значи, ако бях Бог, всички щяха да живеят вечно,
Нямаше да има смърт за никого.
Знаете, пичове, че смъртта е безпощадно нещо.
Смъртта е в
книги, статии в списания, телевизионни предавания, кукли Кен и Барби, споделени самоубийствени договори...,
Погребани в малки кутии за обувки.
Познавах един пич, който купи две такива. Падаше си по некрофилия,
Ако го отрежем...
- Добре, малки неща. Ооо.
- Страхотно е.
Една дама в Чикаго, пичове, написала книга - Д-р Кюблер-Рос, благородничка.
Та тази женица, без самата тя да е умирала
разделила процеса на умирането на пет нива.
Гняв, отричане, пазарлък, депресия и приемане.
- Това е.
- Звучи като еврейска адвокатска фирма:
- Има ли време за някои промени?
- Не и за прожекцията довечера.
- Не мога да повярвам, че хората ще гледат това.
- Нито пък аз.
- Това е бомба.
- Наистина ли?
Да, наистина. Ще трябва да произнесеш реч. Кажи им, че това е груб монтаж, че не сме свършили още...
- Кажи им каквото извинение се сетиш.
- Защо ти не им кажеш?
- Мен няма да ме има.
- Няма да дойдеш? А къде ще си?
Ще се скрия някъде, сигурно ще повръщам или ще се наливам, или и двете.
Ще започнем да премонтираме от понеделник.
И им хареса тази любовна история?
О, съжалявам, не вдигах телефона.
Мисля, че ми казаха колко много го харесват.
Просто не вдигах телефона... Хайде стига, на краставичар, краставици.
Не, и аз не ти вярвам.
Ще я върна в къщи в 10:30, не се безпокой. Чао.
О, по дяволите.
Ало, Стейси? О, слушай. Аз съм на една среща.
Само не се паникьосвай на стълбището.
Най-малко трима човека казаха колко много им харесала прожекцията.
Единият беше моят продуцент, другият - адвокатът ми, а третият - майката на Мишел.
О, Джо, всички го харесаха. Опитахме се да ти го кажем това снощи. Ти не искаше да чуеш.
Знаеш ли, това е първия забранен за деца филм, който гледам и ми хареса.
- Разбра ли го?
- Ами разбрах всичко
освен сцената, където две момичета са заедно в леглото и се целуват.
Това какво трябваше да означава?
- Готова ли е вечерята?
- Не.
- Това какво трябваше да означава?
- Ами, Мишел, хм,
има определени жени, които...
- Които?
- Много ти благодаря.
Има определени жени, които не харесват връзката си с мъже, така че...
Мисля, че лезбийските сцени бяха много разочароващи.
Трябваше да ги отрежа.
- Какво става тук?
- Няма значение, ще разбереш.
- Мога ли аз да направя нещо?
- Само изгаси лампите, като ти кажа.
- Пусни грамофона, когато ти кажем.
- Да, госпожо.
О, не, не...
- Откъде взехте тези цилиндри?
- Няма да ти кажем.
Това е нещо, което ние знаем, а ти ще трябва да откриеш.
- О, лампите, лампите, лампите.
- Джо, би ли изгасил лампите, моля те?
А сега включи тези насочените светлини.
Да, госпожо.
Трясък!
Дами и господа в чест на Ел Стинко, прожекцията в Ел Блото
на новия филм на Джо Гидиън, "Изправянето",
сме горди да ви представим тези две танцуващи сензации Джагър и Гидиън!
- Гидиън и Джагър.
- Гидиън и Джагър.
Пусни ни музика, Джо. В един недорепетиран знак на почит.
- Седни, Джо, седни.
- Седни, тате.
И...давай!
- Нервна съм.
- И аз съм нервна.
Давай, давай.
# Когато тромпетите...свиреха меко
# и всеки имаше само по едно гадже
# Не е нужно да си спомняме кога,
# защото всичко старо пак е ново
# казах, всичко старо пак е ново.
# Танцувайки на твоите ...Лонг Айлъндски партита от джаз ерата.
# Келнер, дай ми още бакарди.
# Да поръчаме сега, каквото се е поръчвало тогава
# защото всичко старо пак е ново
# Извади белия си костюм, обувките за степ и доброто си настроение.
# Да се върнем в миналото, щом бъдещето не върви.
# Филмови величия, които си мислел за отдавна умрели
# сега са в рамка до леглото ти.
- Струва ли ти се познато, Джо?
# Не изхвърляй миналото.
# Може да ти потрябва в някой дъждовен ден.
# Мечтите могат отново да се сбъднат.
# защото всичко старо пак е ново
# казах, всичко старо пак е ново.
# Извади белия си костюм, обувките за степ и доброто си настроение.
# Да се върнем в миналото, щом бъдещето не върви.
# Не закачай Грета Гарбо
- Давай, хвани го! # Бъди филмова звезда по свой начин.
# И не изхвърляй...не изхвърляй миналото.
# О, ние всички ще се нуждаем от него някой дъждовен ден.
# Мечтите могат отново да се сбъднат.
# защото всичко старо пак е ново.
# защото всичко старо пак е ново.
- Красиви картини. # Бих могъл...
# Бих могъл...
# Да се влюбя...
- Внимавай с крака.
# Да се влюбя...
# ...в...
# ...теб отново!
- Можем ли да го направим отново?
- Не искам повече.
Време е за шоу, народе!
Тези две колони се завъртат при "От Ню Йорк до Ел Ей."
И тук, от другата страна същото нещо.
Има две стълбища ето тук надолу и още две към оркестъра.
О, да, и това в центъра се отмества за интериорните сцени,
и тук горе, това е Стен.
Ще го опознаете като започнем.
ОК, сега, това, което искам да направим е да прочетем сценария,
който, честно да ви кажа, не ми е много познат и на мен.
И като го прочетем, ще кажете на мен и на Пол грубото си усещане за това какво имаме.
ОК, не актьорствайте. Хайде всички, полека, маркирайте.
Добре, запалете лампите.
Одри, минава първото ти изпълнение и започваш да четеш от втора страница.
Разбираш ли, Сами, в Калифорния всички се нуждаят от кола.
Имах приятел, който си купи Мерцедес само за да ходи до банята с него.