Serial Experiments - Lain - 01 - 13 (1998) (Serial Experiments Lain - 13.sub) Свали субтитрите
Тук ли съм? Или съм там?
Там, аз съм навсякъде. Знам това.
Свързана съм там, в крайна сметка.
Нали?
Но къде е истинската мен?
О, да... Няма истинска мен.
Съществувам само в онези хора, които знаят за моето съществуване.
Но тази мен, която говори в момента...
Това съм аз, нали?
Тази мен, която говори... Тази мен... Коя е тя?
Арису!
Тялото не означава нищо за теб, нали?
Арису...
Не!
Обърквам всичко, което се опитам да направя за теб, а, Арису?
Честно, аз...
Арису!
Арису!
Съжалявам...
Съжалявам...
Арису, съжалявам...
Свърших.
Хей, не си си изяла всичко.
Казва, че е на диета.
Защо не кажеш на целия свят?
О, днес трябва да получа колет. C.O.D. е.
Ако дойде, ще го платиш, нали?
Отново компютърни части?
Хей...
Да?
Не, нищо.
Арису!
Арису! Ще излизаме довечера, нали?
Сайберия! Сайберия!
О. Разбира се, защо не?
По-добре да й пратя мейл, тогава.
Арису? Мейл на кого?
О, не ми казвай, че искаш тя да идва пак...
"Тя"?
Чиса?
Да. Чиса Йомода.
Арису, убеди ни веднъж да я вземем в Сайберия,
но на нея сякаш не й пукаше.
Безсмислено е да я каним.
- О, разбирам...
- Ъъ?
Нищо.
Замислих се за нещо странно.
Нещо странно?
Ако не помниш нещо, то никога не се е случило.
Да не помниш?
Ако не те запомнят, никога не си съществувал.
За кого говориш?
За кого говориш?
Както казах. За никого.
`Айде, да ходим да се учим.
Арису!
Давай!
Не, трябва да го направя пак?
`Айде, още веднъж!
Побързай!
Чакай ме!
Ти си такъв загубеняк!
Мейл?
Какво е?
Кое е това момиче?
Не знам.
Сега какво?
Хей, хубава машина!
Моята също е добре изпипана.
`Айде! Побързай!
`Айде! `Айде!
Мама чака!
Добре, добре... Чао.
Да вървим!
Чакай! Да пробваме пак!
Побързай, Таро!
Не е честно! Да пробваме пак!
Ще напусна. Ще напусна онази дупка.
Тъпотиите, които ме карат да правя...
Всичките ме подценяват...
О, добре.
Ще напусна... Ще напусна!
Ще напусна!
Ще напусна днес със сигурност!
Това, което не се е случило не се помни.
Паметта е само запис.
Трябва само да го презапишеш.
Вярно ли е?
Защо плачеш?
Защото се изтри от паметта на всички ли?
Но не е ли това, което искаше?
Да, но...
Никой не умира и никой не е наранен.
И никой не те мрази.
Да, но...
Информацията на мъртвите хора не изтича вече от Мрежата.
Така, че Лейн не е нужна никъде вече.
Това искаше, нали?
Звучиш точно като него.
Него?
Този мъж никога не е съществувал сега.
Дори да съществуваше, нямаше да му хрумне да се прави на Бог.
Сега съм никъде...
Ако съм никъде, коя съм?
Къде съм?
Сама си го каза.
Мрежата е по-висок пласт на реалния свят.
За това онзи мъж грешеше.
Мрежата е поле за предаване на информация.
Информацията не застоява там.
Информацията функционира като е винаги в движение.
Наистина ли?
Спомените на хората са не само лични или една част от историята на човечеството.
Не, не са дори споделено подсъзнание.
Мислиш ли, че хората биха могли да създадат нещо, което би могло да съхранява...
...памет, която е така необятна?
Мрежата просто беше свързана с нещо друго...
Но къде беше свързана?
Наистина ли хората трябва да знаят това?
Виж колко далеч са стигнали без да го знаят.
Човешкият свят създава и се моли на неговите различни богове,
а хората се самоубеждават, "Светът е такъв."
Не ми харесва как го казваш.
Във всеки случай, Лейн го казва. Аз.
Не го разбираш, нали?
О, да... Лейн никога не е била човек, нали?
Лейн е въздесъща, съществува навсякъде.
Лейн наблюдава тихо.
Точно така, Лейн не Бог!
Не...
Грешиш!
Ще бъде толкова по-лесно, ако станеш Бог.
Мисля, че ще е много по-лесно, отколкото да си човек.
Няма да ти се налага да правиш нищо. Само да стоиш и да наблюдаваш.
Никой няма да гледа отвисоко Лейн.
Никой няма да мрази Лейн.
Това е...
Хей, Лейн... Нека започнем всичко от начало!
Искам да кажа, иди и рестартирай всичко, в крайна сметка...
Спри!
Тогава какво си, Лейн?
Аз...
Аз...
Къде съм?
Ела, Лейн.
Татко?
Няма нужда да носиш това повече, Лейн.
Татко, знаеш ли?
Какво?
Аз... Всички, аз...
Обичаш ги?
Не е ли така?
Лейн, ще направя малко хубав чай следващия път.
Хей, със сладки! Определено. Те са страхотни!
Значи спомените не са само за миналото, нали?
Може да са за в момента, или дори за утре...
Невероятно!
Нали? Но почакай за малко...
Изслушах какво имаше да кажеш.
Много търпеливо, мога да добавя.
Трябва да избера пердетата за спалнята ми, нали?
Да, г-жо.
Каквото кажете.
Добре тогава. Това е добър ученик.
Нещо не е наред?
Не.
Извинявай, ще почакаш ли за минута?
Хей, какво...
Здравей.
Здравей.
Срещали ли сме се преди? Срещали сме се, нали?
Да не ходеше в училището, в което бях стажант-учител?
Не, не може да е от там...
Нека помисля...
Приятно ми е да се запознаем.
Ъ?
Приятно ми е да се запознаем. Не сме се срещали преди.
О. Добре, и на мен ми е приятно да се запознаем, тогава.
Аз съм Арису.
Странно име, а? Малко ме е срам от него.
Как е твоето?
Лейн.
Лейн...?
- Приятелка?
- Не, припознах се.
Е, довиждане, Лейн.
Може би ще се срещнем пак някой ден.
Чао.
Чао, Лейн.
Права си. Може да се срещнем по всяко време.
Аз съм тук, така че ще бъда с теб завинаги.
Мислех, че съм невинен, но ме наказват.
Не го започнах аз, но трябва да го завърша някак.
Не мога да кажа, че не знаех, но не помня да съм участвал.
Чувствам, че свободата ми излиза много скъпо,
но не помня да съм продавал душата си евтино.
Хей, хей!
Докато не загина и не се сбогувам...
Хей, хей!
...никой не ще ме залови.
Вероятно не познаваш вечните изгнаници...
...които обитават далечната нощ.
Превод: Anitoy Редакция: MOSI