Red Dragon (2002) (Red Dragon - CD2.sub) Свали субтитрите
Редакцията не може да задържи по-дълго броя си.
Нещо просто е, засягащо всеки среден читател.
Трябва да е код от книга.
Първото изречение - 100 молитви, се отнася за страницата.
После следват редът и буквата, но от коя книга?
Не е от Библията.
- Не, Галатяните са само 6 глави,
Йона също е само 4 глави... Не е използвал Библията.
Тогава Феята на зъбите му е казал коя е книгата.
Конкретизирал я е в писмото, в онази част, която Лектър е скъсал.
Явно е така. Защо не разпитаме Лектър?
Ще използваме опиати.
Преди 3 години се опитаха да го направят,
за да разберат къде е погребал студента от Принстън,
а той им казал рецептата за смъртта.
А и ако го притиснем губим връзката.
Ако Феята е избрал книгата,
трябва да е знаел, че Лектър има копие от нея в килията си.
{s:30}Може ли да получим списък с книгите му?
- Да, от Чилтън.
Не, чакайте.
Ранкен и Уилинхан са правили полароидни снимки на всички вещи,
така че да ги върнат на старите им места.
Кажи им да ме чакат със снимки от полиците с книги.
Къде?
- В библиотеката.
Уил, тревожа се да пусна съобщението на Лектър, без да знам какво гласи.
Предлагам да го пуснем. Ще работим върху кода.
Поне ще окуражим Феята за втори контакт.
Ами ако това го окуражи да направи нещо нередно?
И аз не съм по-спокоен от теб, но това е единственият ни шанс.
Сграда на Татлър, Чикаго
Библиотека на Конгреса, Вашингтон
Господи!
Джак, разкодирах съобщението. Веднага трябва да ти го кажа.
Добре, казвай.
Домът на Греъм - Маратон, Флорида. Спасявай се, убий ги всичките.
Да?
- Болмън е разкодирал съобщението.
Какво гласи?
- Сега ще ти го кажа.
Чуй ме, всичко е наред. Вече взех всички мерки.
Казвай.
- Лектър му е дал домашния ти адрес.
Уил!
Мамо?
Сега теб ли преследва?
- Не, Лектър само му го е предложил.
Толкова ми е противна тази работа. Съжалявам, Моли.
Гадно усещане.
- Знам.
Тук сте в безопасност. Това е домът на брата на Крофърд.
Никой не знае, че сте тук.
- Да не говорим за Крофърд.
Под жълтия плик ще намерите последните ви откази за повишение.
Донесоха ми ги погрешка. Боя се, че избързах и ги прочетох.
Съжалявам.
Мисля, че трябва да махнем и тоалетната седалка на д-р Лектър.
Изловили са го в управлението. Има фалшива федерална карта.
Опитвал се да открадне снимките от аутопсията на сем. Лийдс.
Случаят е федерален, затова ни го прехвърлят.
Аз, лично, с радост бих затворил тоя тлъст сандвич,
но може би има по-добър подход.
- Какъв е той?
Мисля да му дадем материал.
Феята на зъбите е грозен и се страхува от другия пол.
Освен това сексуално малтретира жертвите от мъжки пол.
Докато са живи ли?
- Не мога да навлизам в детайли.
Но подозираме, че е продукт на приют за сираци.
Никой не би осиновил такъв загубеняк.
Това ни бе подсказано от д-р Лектър.
- Значи е вярно, че той ви помага?
Да, вярно е.
Докторът се обиди, че нищожество като Феята на зъбите го има за равен.
Кажете ми за този апартамент. От Вашингтон ли плащат за него?
Взех под наем апартамента, докато не хвърля урода на кладата.
Тук държа копия от всички доказателства,
за да мога да работя и нощем.
Постарайте се името на сградата отсреща да се чете.
Идеално.
Само помнете, взаимно си чешем гърбовете.
Аз ви пускам материала и ако Феята атакува Греъм,
първо аз получавам ексклузивно.
Майната ти.
Срещу този материал ще анулираме обвинението ти за 5 год.
Удоволствие е да се работи с вас.
Приятели...
Усещам се омърсен.
Ти съгласен ли си с варианта?
По-добре да погне мен, отколкото Моли и Джош.
Така че да, съгласен съм.
- Остават само 10 дни до пълнолунието.
Отвсякъде сме те обезопасили. На покрива има дежурни снайперисти.
Имаш 24-часова охрана -
в колата, в апартамента, където и да отидеш.
Носиш оръжие непрекъснато, без изключения.
Следва разследването на ФБР!
Пак ли ти?
Върни се в 4 часа, като отворя.
Ей, казах ти нещо!
- Какво?
Какво си ми казал?
Да не би на табелата да е твоето име?
Къде съм?
Какво правя тук?
По-добре вие ми кажете.
Не съм виждал лицето ви. Как бих могъл да ви идентифицирам?
Работя за Нешънъл Татлър.
Те ще платят голяма награда за мен.
Може би половин милион или дори цял милион.
Знаете ли кой съм, г-н Ланс?
Не, и не искам да знам.
Не можете да ме вините.
Според вас съм зъл, перверзен, сексуален негодяй.
Най-низшата земна твар, която ще изгори в пламъци.
Сега вече знаете, нали?
Да.
- Разбирате ли какво правя аз?
Не, но бих искал да разбера. Наистина.
Искам и читателите ми да разберат.
Аз не съм човек. Започнах като такъв,
но всяко същество, което променям, ме прави повече от човек.
Както вие сам ще видите.
- Няма нужда да виждам, не!
Но трябва, г-н Ланс.
Вие сте репортер. Дошъл сте да правите репортаж.
Отворете очи и ме погледнете.
- Не.
Ако не ги отворите сам, ще закова клепачите ви за челото.
Отворете си очите!
Господи, мили боже...
Божичко!
Искате ли да знаете какво съм аз?
Повече от всичко на света, но ме беше страх да попитам.
Виждате ли?
- Да. О, боже...
Г-жа Джакоби в човешка форма. Виждате ли я?
Г-жа Лийдс в човешка форма. Виждате ли я?
Г-жа Джакоби се променя. Виждате ли?
- Боже...
Г-жа Лийдс се променя. Виждате ли?
Г-жа Джакоби - преродена. Виждате ли?
Г-жа Лийдс - преродена. Виждате ли?
Моля ви, не!
- Не ли?
Какво не?
- Не го правете с мен!
Не с мен!
Защо писахте лъжи, г-н Ланс?
Греъм ме накара да лъжа.
Не бях аз.
- Сега ще кажете ли истината?
Да...
- За мен и за делото ми.
Да!
За моето превръщане.
- Да.
Аз съм Драконът, а вие ме наричате луд.
Отличен сте с велика трансформация,
но не разбирате нищо. Вие сте краят след раждането.
Само едно е свойствено за природата ви:
основателно да треперите пред мен.
Но вие не ми дължите страх, г-н Ланс.
Дължите ми всичко.
Четете.
Това беше всичко, г-н Ланс. Справихте се много добре.
Сега ще ме пуснете ли?
Скоро.
Но има още един начин да ви помогна да ме разберете.
Аз искам да разбера, наистина. И вече ще бъда честен в материалите.
Вие го знаете.
Господи!
Бях удостоен с голяма чест.
Видях чудото на чудесата - силата на Великия Червен Дракон.
Той ми помогна да разбера неговото великолепие
и вече искам да му служа.
Той знае, че ти ме накара да лъжа, Уил Греъм.
И понеже бях принуден да лъжа,
към мен той ще е по-милостив, отколкото към теб.
Господи...
Можем да се превърнем в кълба нерви, а можем да си извлечем поука.
И дори да го използваме, за да хванем негодника.
Трябва да има пикап или фургон, за да прекара Ланс в инвалидния стол.
Продължавайте.
- Трябва да е имал и стола,
или бързо да се е снабдил с него. Това е антика, няма ги по магазините.
Направи ли ви впечатление бързата му реакция?
Материалът излиза в понеделник през нощта.
Във вторник сутрин той вече е в Чикаго и хваща Ланс.
Или живее в Чикаго, или на 6 часа път от града.
{s:30}Проверете къде може да се разпространили Татлър още в понеделник през нощта.
Започнете от летищата и денонощните павилиони.
Някой продавач може да помни клиента.
Пуснете касетата за анализ, може да има нещо във фона.
Относно инвалидния стол,
искам дата на производство, марка, вероятен източник.
С Греъм ще координираме от Чикаго. Това е.
В Чикаго няма да има никакви отговори.
Ланс... беше бонус.
Просто шанс да се покаже. Той дори не пасва на модела му.
Трябват му семейства като Лийдс и Джакоби.
Трябва да се върна в Балтимор.
- След номера, който ти извъртя?
Мисля, че Лектър е открил нещо в липсващото парче от писмото.
Може да не е име, но все е нещо, от което да тръгнем.
И така е, няма да ти го каже.
- Освен ако не му предложа нещо.
Поздравления, Уил.
Много артистично се отърва от досадния г-н Ланс.
Килията ви изглежда по-голяма без книгите.
Така ли? Не съм забелязал.
- Ще забележите.
Имам и други източници.
Кажи ми, Уил, достави ли ти удоволствие...
... първото ти убийство?
Че защо да не ти е доставило, щом радва самия Господ?
Само миналата седмица в Тексас срутил покрива на църквата
върху главите на 34-ма християни, докато те се молели за него.
Не би ти се сърдил за един журналист.
- Добре, наредете ме до него.
Теб и някакъв скапан екип? О, Уил...
Къде ще отиде забавлението?
- Трябва да се рискува.
Един покрив може да падне върху всекиго.
Но не върху Моли и Джош, предполагам? Поне засега.
Той първо убива домашния любимец и после семейството.
Фреди беше твоят домашен любимец.
- Те сега са в безопасност.
Около теб никой и никога няма да е в безопасност.
Между другото, поработих върху писмото.
И черното сърце беше особено трогателно.
Какво друго имаше в писмото, д-ре?
Поставете ме редом до него. Нали това искате?
Да му помогнете да успее там, където вие се провалихте... два пъти.
Дайте му шанс да ме убие.
Продължавай тогава, прелъсти ме с предложения.
Пълно възстановяване на превилегиите плюс достъп до компютър с интернет.
1 час седмично под надзор, разбира се, но предложението важи само сега.
Изляза ли оттук, всичко свършва.
- Искаш с малко да минеш, а?
Откажете ми и вижте какво ще получите от Чилтън.
Това заплахи ли са, Уилям?
- Чакам, д-ре.
Или може би вече нямате какво да продадете.
Малка проба тогава. И защо не?
Нали видя снимките?
- Да.
Гледал си ги, но не си видял.
Трансформацията е ключът. Човекът дракон...
Грозотата му е трансформирана от силата.
Търси военен с бойни умения. Търси голяма татуировка
и пластична операция най-вероятно на лицето.
Вече подминах това и вие го знаете!
Дайте ми каквото искам. Как избира жените?
Вече ти подсказах как. Отговорът беше пред теб.
Ти го погледна, но не го видя.
- Глупости! Стига гатанки!
Кажете ми направо!
- Няма! Твой ред е.
Бях те помолил за малко любезност и ти ми отвърна с грубост.
Преди да ти кажа повече, ще ми уредиш някои неща.
Какви неща?
- Не са кой знае какво.
Да кажем вечеря и представление.
Няма ли да ми кажеш каква е изненадата?
Не.
Ти си пълен с изненади, а?
Да.
На около 2 метра от вас е. Долавяте ли миризмата му?
Малко е шумен, но е упоен. Уверявам ви.
Д-р Хезъл ще му оправи счупения зъб.
Радвам се, че дойдохте, г-це Маклейн.
Благодарим за инфрачервения филм.
Още две крачки.
Ще поставя лявата ви ръка на ръба на масата.
Той е точно пред вас. Не бързайте.
Ди?
- Тук съм.
Давай.
Ето.
Пробвайте с това.
9 стъпки от входната врата до часовника. Вход към втора стая.
Извинявай, навик ми е.
Живият тигър, тази къща, музиката...
Не мисля, че някой въобще те познава.
Но пък всички любопитстват за теб, особено жените.
Какво искат да знаят?
Намират те за много тайнствен и интересен.
Казвали ли са ти как изглеждам?
Казаха, че имаш забележително тяло.
Че си много докачлив за лицето си, макар че не би трябвало.
И... ме питат дали си толкова силен, колкото изглеждаш.
И?
Казах, че не знам.
Къде си, Ди?
Ето те.
Искаш ли да знаеш какво мисля аз?
Искам да ми покажеш къде е банята.
Трябва да поработя малко.
Ако щети преча, мога да си тръгна.
Не, искам да останеш. Трябва само да изгледам един запис.
Няма да се бавя много.
Трябва ли да го слушаш?
Не.
- Може ли да оставя музиката?
За какво става дума?
За едни хора, с които ще се срещна.
И какво е това? Някаква корпоративна домашна работа?
Домашна работа... Да.
Разумно хрумване.
Щом е толкова важно за теб.
Толкова си твърд...
Не, няма да ти я дам!
Моля те, само за...
Само за малко.
Не, причиняваш ми болка!
Не, тя е...
Тя е мила. Добра е.
Снощи прекарах прекрасно, Ди, но тази сутрин сякаш си друг човек.
Станало ли е нещо?
- Трябва да тръгвам.
Трябва да замина.
- Къде?
На едно пътуване.
Ще те видя ли отново?
- Реба, трябва да слезеш.
Слизай вече.
Г-н Греъм, ето ги личните вещи на Джакоби, както бяхме говорили.
Дано ви помогнат. С уважение, Байрън Медкаф.
Влизам...
Колко пъти ще гледаме това?
- Виж ги живи, каза той.
Пред теб са. Има нещо в тези записи, заради което той каза,
че гледам, но не виждам.
- Лектър е казвал много неща.
Новата врата, но вече знаем за нея.
Уил, не можем да си позволим още...
- Не, аз мога.
Инвентаризацията вече е приключила, г-н Греъм.
Хубаво е най-сетне да свържа лицето ви с името
след тази дълга кореспонденция.
Но знаете ли, не изглеждате така, както очаквах.
Как мислехте, че изглеждам?
По-различно.
За това му е трябвала ножовката. Смятал е да среже тази ключалка.
Но това е друга врата.
Не разбирам. Тази, която видях, беше от стомана, с райбери.
Джакоби са си монтирали нова врата към края на януари. Пише го някъде.
Мислиш, че е знаел за вратата?
- Донесъл е ножовката.
Бил е сигурен, че ще му потрябва.
- Ще знае 2 месеца предварително,
а няма да провери отново?
- Не знам.
Но е бил готов с ножовката, както е бил готов за дома на Лийдс,
само че там е бил с резачка за стъкло.
- Явно е видял стъклената им врата,
когато е бил в квартала.
- Не, тя не се вижда от двора.
Точно пред нея е стълбата за верандата.
Джак, той е бил запознат с къщите отвътре.
Забележителен е, нали?
На 200 години!
И е толкова запазен.
Толкова жив.
Изглежда почти като жив, нали?
Докладите от...
Г-н Медкаф, още ли пазите справките за чековите книжки на сем. Джакоби?
Търсим всякакъв вид услуга, включваща идването на непознат в дома.
Било то за ремонт или доставка.
Знам, че вече проверихме това, но сега искам да се върнем по-назад,
чак до 4-ти януари.
Да. Спешно е.
Без каишка.
Медкаф...
- Без каишка.
Кучето е без каишка в квартал, пълен с кучета,
но той знае точно кое е тяхното.
Също както с котката на Джакоби. И тя е без нашийник, но той знае коя е.
Знае за вътрешната ключалка, знае и за стъклената врата.
Знае къде са и откъде да влезе.
Всичко, което знае, е на тази...
Господи!
Медкаф още ли е на телефона?
Байрън, Греъм е.
Ти каза, че е взел някои от личните вещи на Джакоби.
Имаш ли списък?
Искам да знам дали една от вещите е домашна видеокасета.
Тричасова.
Има ли?
"Хромалукс".
Току-що се получи факс.
Инцидент в бруклинския музей.
Някакъв нападнал две служителки и познай какво още.
Изял картината с дракона.
Това е той. Трябва да е той.
Като е държал толкова на картината, защо я е унищожил?
И защо не е убил двете жени в музея? И двете добре са го огледали.
Може би се опитва да спре.
Г-н Крофърд, това вашето са догадки,
а аз имам 382 служители, които си имат профсъюз.
Не мога да ви предоставя досиета им, не и без заповед от съда.
Става дума за неприкосновеност. Компанията се излага на...
Един от тях е убил 11 души, за които знаем.
Ако тази вечер той се измъкне, как ще се изложи компанията ви?
Изкарайте си заповед, едва ли е...
- Нямаме време.
Чуйте ме, търсим бял мъж, между 25 и 35 год. Десняк...
Ама това е...
- Чуйте ме, моля ви!
Много е силен, вероятно културист. Може би е обезобразен по лицето.
Кара ван или фургон.
Прилича на г-н Ди.
- Божичко!
Кой е г-н Ди?
- Франсис Делархайд -
мениджър по техническото обслужване.
- С какво точно се занимава?
Грижи се за оборудването и трансферите.
Има ли достъп до видеокасетите?
- Има достъп до всеки запис тук.
Благодаря, че ме докара, Ралф.
Няма проблем.
Реба, слушай, не знам дали е подходящо да го кажа...
Слушам те.
- Ако Делархайд е толкова странен,
може би трябва да се държиш настрана. Та ти нищо не знаеш за него.
Оценявам загрижеността ти, Ралф.
Обещавам, че ще го обмисля.
Приятна почивка.
- Благодаря.
Ще се видим след една седмица.
Лека нощ.
Беше чудесно. Лека нощ.
Не мисля, че е разумно...
Реба?
Събуди се.
Разхождала си се в къщата, докато съм спал, нали?
Онази нощ... Откри ли нещо странно?
Взе ли го? Показа ли го на някого?
Това ли направи?
- Ди?
Какво има? Какво става?
Стой мирна или ще ни чуе.
- Кой?
Той е горе.
И иска теб, Реба.
Мислех, че си е отишъл, но се е върнал.
Плашиш ме.
Не исках да те дам на него.
Днес не мислех за теб и той не можеше да те има.
Но съм грешал.
Ти ме направи слаб и после ме нарани.
Не.
Не, не можеш да я имаш.
Моля те, не ме давай на него!
Не го прави!
Аз съм за теб. Ти ме харесваш. Знам, че ме харесваш.
Вземи ме със себе си.
Да, ще те взема със себе си.
Пипни това. Това е пушка, Реба.
22-калибров Магнум. Знаеш ли какво причинява?
Щеше ми се да ти вярвам. Исках да ти вярвам!
Толкова ми беше добре с теб!
И на мен с теб, Ди...
Моля те, не ме наранявай.
Всичко свърши за мен.
Моля те, Ди!
Не мога да те оставя на него!
Знаеш ли какво ще направи? Ще те мъчи до смърт.
Толкова лошо ще те изтезава... Не мога да го допусна.
По-добре да дойдеш с мен.
- Моля те, измъкни ни оттук!
Ще застрелям теб, а после и себе си.
Ди, недей!
- Трябва да те застрелям!
Реба...
Не мога да го направя.
Не мога!
Господи!
9 стъпки от вратата...
Какво е това? Какво е това, по дяволите?!
Тук е домът му.
Господи...
- Къщата му гори.
Къде е Делархайд? Къде е?
Вътре е, мъртъв е. Мъртъв е.
Застреля се в лицето, пипнах го. Подпали къщата.
Подпали... къщата.
Добре ли си?
Това беше всичко, но ако искате, мога да намина преди да си замина.
Разбира се, защо не. Как бихте устояли на такава хубавица!
Каквато и част от него още да е била човешка,
е съществувала само заради вас. Вероятно сте спасили няколко живота.
И не сте привлекли изрод, а човек с изрод на гърба.
Трябваше да се досетя.
- Понякога не става.
Повярвайте ми, говоря от опит.
Чуйте ме, у Делархайд много неща са били объркани,
но вие сте си съвсем в ред, без да броим косата ви.
В окаяно състояние е.
Ще направите ли нещо по въпроса, за следващия път, моля!
Би било хубаво.
- Благодаря.
Починете си. Ще се оправите.
Намерихме това в сейфа му.
Сигурно би искал първи да погледнеш. Заслужи си го.
Това, което прочетох в дневника, беше толкова тъжно.
Но не го съжалявам.
Той не се е родил чудовище.
Изграждал се е такъв години наред.
Ще препечем ли още гъби?
- Искаш ли?
Да.
- Прибрани са в кутията.
Крофърд.
- Джак, останките не са на Делархайд.
Какви ги говориш?
Нали намерихме ченето?
Но ДНК-то на костите е друго.
На кого е тогава?
Издирва се служителя на Хромалукс Ралф Менди.
Трябвало е да ходи на почивка, затова никой не го е потърсил досега.
Защо се бави толкова?
Печели 20 мин. от лягането.
Ще ида да видя какво прави с тези гъби?
Джош, какво правиш?
В момента ни няма, оставете съобщение.
Делархайд още е жив, Уил.
Изпращам ти охрана, но ще й трябва време да пристигне.
Уил?
За бога, Уил, къде си?
Хвърли го. Веднага!
Синът ти ще се промени.
После и жена ти.
Ти можеш да гледаш, след което ще се погрижа за теб.
Виж се само! Не съм виждал толкова гнусно дете!
Напикал си се в гащите?! Как посмя?!
Мръсно малко зверче! Искаш ли да ти го отрежа?
Това ли искаш, урод малък? Да ти го отрежа, а?
Не ми плачи, малък педал!
Извини се! Кажи: Съжалявам, татко. Аз съм малък мръсен звяр.
Аз съм урод. Кажи го!
Тате...
- Казвай или ще го отрежа!
Аз съм мръсно малко зверче!
Урод обезобразен, който никой няма да обича!
Бягай!
Лягай долу!
Добре ли си?
Джош!
- Мамо?
Уил!
Къде сте?
Като че ли чух нещо.
Уил?
Моли, залегни!
Уил!
Застреляй... го.
Застреляй го.
Мамо.
Мамо.
Скъпи ми Уил, сигурно вече си оздравял.
Поне външно. Надявам се, че не си твърде грозен.
Каква колекция белези имаш, а?
Никога не забравяй от кого са ти най-хубавите и бъди благодарен,
защото белезите имат силата да ни напомнят,
че миналото е било реално.
Ние живеем в примитивно време, което е нито диво, нито мъдро.
Полумерките са неговото проклятие,
защото всяко рационално общество или ще ме убие, или ще ме използва.
Много ли сънуваш, Уил? Защото аз често си мисля за теб.
Твой стар приятел, Ханибал Лектър.
Ханибал, имаш посетителка.
Иска да ти зададе няколко въпроса. Казах й, че сигурно ще откажеш.
Млада жена е. Казва, че е от ФБР, но е твърде хубава, ако питаш мен.
Ще й предам, че си отказал.
Как се казва?