La Chevre (1981) Свали субтитрите
ЖЕРАР ДЕПАРДИО
ЧУКАЙ НА ДЪРВО
Добре ли пътува, скъпа? Наред ли е всичко?
Много, много хубаво. Имам стая с фантастичен изглед към океана.
Чудесно е, татко.
Не, добре съм. Ще се разходя малко преди обяда.
Не, ще бъда внимателна. Нищо няма да ми се случи.
Не, казах ти, не се тревожи.
Добре. Да, татко.
Мъж с парашут минава току-що пред прозореца.
Това е неверо...
Ало, татко? Да, прекъснаха ни.
Казвам ти, че няма причини да се безпокоиш.
Какво може да ми се случи?
Ранена ли сте?
Какво ми се случи?
Елате. Ще се погрижа за вас.
Е, днес определено не ти е ден.
Спешен случай. На главния изход.
Спрете!
Г- н президент. Мога ли да говоря с вас за момент?
Нямам време тази сутрин. Обърнете се към секретарката ми.
Става дума за дъщеря ви, г- н президент.
Елате.
Слушам ви.
Идеята ми може да ви се стори абсурдна, сър.
Тя изчезна преди 42 дни.
Нито полицията, нито частните ми детективи успяха да я намерят.
Г- н Мейер, консултирах се дори с медиум, един тип с махало.
Никаква идея вече не ми се вижда абсурдна.
Въпреки това ще кажете, че съм полудял, г-н президент.
Извинете ме.
Извинете!
Може ли да взема това за момент.
Имате служител в счетоводството на име Франсоа Перън.
Кажете му да дойде в заседателната зала.
Не съм сигурен, че ще проработи, но ще направим малък експеримент.
Работя от 10 години тук, г- н президент.
Всеки път, когато говорите за дъщеря си, ми разказвате за някакво произшествие.
Тя е доста предразположена към злополуки.
Тя е момичето с най-лош късмет, което познавам.
Лошият късмет е очарователен, г- н президент. Пленителен.
Г- н Перън е тук, г-н президент.
Нека влезе.
Помолете го да седне.
- Какво?
- Просто го помолете да седне.
Г- н президент?
Моля, седнете.
Седнете.
- Трябва да седна ли?
- Да.
Къде?
Където си изберете.
Съжалявам.
Благодаря ви, г-н Перън. Сега можете да си вървите.
Вашата дъщеря вероятно щеше да направи същото нещо.
Г- н Кампана е тук, г-н президент.
Влезте, г-н Кампана. Благодаря ви, че дойдохте веднага.
Това е г-н Мейер, психологът на компанията.
Г- н Мейер има идея, която иска да сподели с вас.
Седнете.
Преди да идете до Мексико за разследването...
Казах ви за лошия късмет на дъщеря ми.
Г- н Мейер се базира на тази теория...
която на пръв поглед изглежда абсурдна, но...
Продължете, Мейер.
Според мен единственият начин да открием малката...
е да дадем случая на човек, който има същият лош късмет като нея.
Човек като вас не може да я намери. Вие сте нормален.
Но човек с лош късмет ще се хлъзне на същата кора от банан, на която и тя.
Той ще може да я намери.
Мога ли да говоря с вас насаме?
Какви са тия глупости?
Оставете ни насаме, моля.
В тая работа съм от 10 години и клоуни като него никога не са успявали.
- Слушайте...
- Прекарах там 42 дни.
Направих всичко възможно. Не вярвайте на хора като него.
Те са само продавачи на надежда.
Ще заминете за Мексико с Франсоа Перън и ще започнете отначало.
- С кого?
- Франсоа Перън.
Работи в счетоводството.
Мейер го е проучил. Той е човекът, който ни трябва.
Съжалявам. Намерете някой друг.
Не ме изоставяйте, моля ви.
Не ме изоставяйте. Това е последната ми надежда.
Ето го и него.
Нает преди 2 години.
Тествах го тогава и оттогава го наблюдавам.
Той е феномен.
Изглежда съвсем нормален.
Роден е преждевременно, в седмия месец.
Познай какво се е случило с неговия инкубатор.
Счупил се е.
Не вярвам в злата орис. Това са глупости.
Чували сте за Южен Делакроа, художникът.
На 3 г. той е бил почти удушен от шнур на перде.
После мрежата му против комари се запалила. Обгорял зле.
Когато се възстановил... заминал за Марсилия
а там една прислужница го изпуснала във водата.
По чудо бил спасен, но...
се задавил с гроздово зърно.
Всичко това е автентична история.
Делакроа е пример за човек, преследван от невероятно лош късмет.
Г- н Перън е тук, г-н президент.
А сега започваме играта, г-н Кампана.
Знаете какво мисля за това.
Нека влезе.
Влезте, г-н Перън.
Познавате г-н Мейер. А това е г-н Кампана.
Седнете, г-н Перън.
Чудите се защо ви повиках.
Да, разбира се, г-н президент.
Знаете какво се случи с дъщеря ми.
Да, г-н президент. Това е ужасно.
Вие можете да ми помогнете.
- Аз?
- Да, вие.
Г- н Мейер каза, че вие имате изострена вътрешна...
и необикновена дедуктивна способност.
Ще ви помоля да идете до Мексико, за да потърсите дъщеря ми.
Вие сте последната ми надежда.
В Мексико?
Г- н Кампана ще замине с вас.
Той е професионален детектив.
Ще бъде ваш помощник.
И така, приемате ли?
Ще се радвам да работя с вас.
Досега не ви е провървяло, но с мен всичко ще се промени.
Ще дам всичко от себе си.
Ще бъдем добър отбор.
Ще потърся количка.
- Хей, това е моята количка.
- Моля?
Точно я взех за багажа си.
Не се ядосвайте. Името ви не е написано на нея.
Отварях си багажника, а той ми отмъкна количката.
Ако я искахте, защо сте я зарязали тук?
- Не съм. Бях си отворил багажника, за да си взема куфарите. - Забрави. Ела.
Не, това е неучтиво.
По дяволите. Изминах мили да открия количка, а този тиквеник ми я сви.
Не ни трябва количка за две чанти. Да вървим.
Той ме нарече тиквеник.
Това е между мен и него. Моля, не се намесвайте.
Нарече ме тиквеник?
Практикувам джудо, айкидо и карате.
Първото, на което ни учат, е самоконтрол.
Ако те обидят, не удряй. Просто го изгледай втренчено и се оттегли.
Ами бягай тогава.
Имате късмет. Вземи си количката и напусни.
Имате късмет.
Глупак.
Имате късмет.
Педал.
Пълен контрол.
Да вървим.
Извинете ме за тази демонстрация на сила, но мразя неуважението.
Това е първият път...
когато електронните врати не сработват.
По-добре ли сте?
Багажът ни е чекиран. Побързай или ще изпуснем самолета.
Замаян съм.
- Врати, които пропускат да...
- Ще изпуснем самолета.
Това е първият път.
Побързайте!
- Дявол го взел!
- Какво?
Оставих си чантата в лечебницата.
Няма смисъл!
Късно е. Ще изтървем полета.
Секунда.
Всичко е уредено.
ЗАКЪСНЕНИЕ
Ето на.
Ще ида да си взема чантата. Сега имаме време.
Нали не сте се обаждали със заплаха за бомба?
Е, нали ще хванем полета.
Направил го е, проклет нещастник.
Но ще помогне. Казах на г-н Бенс, че ще тръгваме днес, и ние ще тръгнем.
Когато потегля, трудно можеш да ме спреш.
- Г-н Перън?
- Елате с нас.
Това вашият куфар ли е?
Съжаляваме, имаше инцидент.
- Какво?
- Някакъв глупак се обадил за бомба.
Фалшива тревога. Но вашият куфар е пострадал при проверката.
Опишете подробно съдържанието й и ще ви покрият загубите.
Трябва да го чекирам.
Сега можете да го вземете и като ръчен багаж.
Закъсняхте.
Заминаваме утре.
- Има ли полети за Акапулко?
- Да, в 2:00 следобед.
В Акапулко ще вземем полет до Пуерто Валарта.
Така няма да губим ден.
Обичате ли да пътувате?
Обожавам.
Но последният път имахме проблем.
Почти катастрофирахме.
Беше на Орли. Задкрилките залепнаха при излитането.
Излязохме от пистата и заорахме в полето.
Често се случва май.
- Надявам се, сега ще излетим.
- Млъкнете.
Много се бавим нещо.
- Излетяхме ли?
- По дяволите!
Не викайте. Плашите ме.
Защо не излита тая щайга?
А, и вие забелязахте.
Ето, потеглихме.
Май не обичате да летите?
Пуерто Валарта, 4:30 следобед
Добре. Имаме престой 1 час.
За главния счетоводител...
"Поздрави от Акапулко!"
Ще се пукне от завист.
Кого забравих?
Тая врата, която заяде на Орли...
- Не ви ли учуди?
- Напротив.
Госпожица Мартен!
Харесвам я.
Помогна ми, когато ме удари ток.
Ударил ви е ток?
В офиса, включих кафемашината.
получих ток, сок.
Сок-ток, електро-сок. Схващате ли?
Ще ида да си измия ръцете. Връщам се веднага.
Жената при тоалетната, не ми искаше франковете. Искаше мексикански пари.
Тя каза, "Песос." Аз казах, "Нямам песос."
Накрая...
- Ще ми услужите ли със солта, господине?
- Разбира се.
Накрая ми взе франка, но какъв цирк разигра. Песос, та песос.
- Защо сте се вренчили в мен?
- Без причина.
Много солено.
- Какъв ви е планът?
- Какво?
Ще пристигнем скоро.
Натоварен сте със случая. Имате ли план?
Традиционният метод.
И какво представлява той?
Намираме хора от подземния свят.
- Подземният свят?
- От рекетьорите.
Извинете.
Претършувах тая проклета страна напразно цели 42 дни!
Но сега аз съм тук.
Не искам да ви обезкуражавам...
но тя е изчезнала преди 42 дни...
без ни най-малка следа.
Така че, не виждам...
- Слушате ли ме?
- Да.
Не изглеждат зле момичетата в тази страна.
Ще спрете ли да се правите на палячо?
На палячо? Носът ми кърви!
Отиваме в лечебницата.
Влезте.
Най-сетне.
Сестрата беше много сладка. Говорих с нея.
Казах й какво се случи на Орли, а същото нещо се е случило тук...
на едно момиче, което се е ударило във вратата.
Френско момиче. Не е ли странно?
Какво ви става?
Чакайте ме тук.
Да, приличала на нея.
Другата беше руса, но приличала на нея.
- А мъжът, който е бил с нея?
- Името му е Арбал.
Той е гангстер.
Как да го намерим?
Търсим го от 5 години.
- Това ли е всичко, което знаете?
- Трябва да попитате инспектор Кустао.
Той е в полицейския участък. Можем да му позвъним оттук.
Летищна полиция. Искам да говоря с инспектор Кустао.
- Изпуснахме самолета.
- Оставаме тук.
Как така оставаме тук?
Нашият багаж замина.
- Това може да е момичето на Бенс.
- Каква кола искате, господине?
Същата възраст и лице, но с черна коса...
и пътуваща с гангстер на име Арбал.
Ще ида да се видя с инспектора, натоварен със случая в 18:00.
Добро попадение да се блъсна във вратата.
Ако не се бях бутнал в...
Спрете да ми пробутвате тия дивотии!
- Какво ви става?
- Това е съвпадение.
Дори не сме сигурни, че е тя.
Така че не приказвайте много и ме оставете да си върша работата.
Какво става?
Държите се като шеф и това не ми харесва.
Г- н Бенс каза, че аз съм отговорен. Вие сте мой помощник.
Не ме принуждавайте да му се обадя.
- Няма да бъде лесно.
- Какво?
Нищо.
По-добре да внимавате.
Окей. Да вървим.
Всичко, което ни остана, е приятен апартамент с изглед към морето...
и тясна стая до паркинга.
Тя е за него. Апартаментът е за мен.
Ще се видим на бара след час за оперативка.
Колко време ще останете, господине?
Два или три дни, не повече.
Имате ли вода?
- В банята си, имате ли вода.
- Ами да.
Аз нямам. Не можах да взема душ. Обадих се на рецепцията.
Добре, да започваме.
- Кога ще се видим с инспектора?
- В 6:00 вечерта.
Какво предлагате?
Много е невероятно момичето да е било Мари Бенс...
но все пак ще проверим.
Ченгето на летището каза, че си изпуснала ръчната чанта.
В нея имало паспорт на името на Жинет ЛеФран. Изсмислено име.
- Не ви ли интересува това, което казвам.
- Напротив, слушам.
Казвах, че тя е имала фалшив паспорт.
Това не доказва, че е била Мари Бенс.
Освен ако не е била отвлечена, дрогирана, с перука...
Свършихте ли?
Мисля, че направих удар.
- 50 долара.
- Моля?
Тя 50-доларова проститутка.
Вие сте в тотална грешка.
Първо, мога да позная веднага професионалистка.
И второ, знам кога една жена си пада по мен.
Просто идете до нея и кажете "петдесет"...
и ще бъдете в леглото с нея след 3 минути.
Не вярвам.
Пробвайте. Аз ще ви дам 50-ката, ако това не сработи.
- А сега за Мари Бенс...
- Направих точно каквото ми казахте.
Окей, сбъркал съм. Да забравим.
Бях шамаросан публично. Заради вас.
- Вие го направихте нарочно.
- Съвсем не!
Само за да ми се подиграете. Защото сте мръсник.
Тя е курва. За 50 долара ще излезе с всеки мъж, но не и с вас.
- И защо не с мен?
- Защо се спъвате?
Защо вашият куфар е смачкан? Защо нямате вода?
Един от вас е нарекъл момичето ми курва?
Не, той беше.
Никой никого не е наричал курва.
Това е недоразумение.
- Той каза, че тя струвала $30.
- Петдесет!
Добър удар.
Окей, всичко е наред.
Да не се ядосваме.
Извинете, може ли са представя. Аз съм Франсоа Перън.
Простете ми. Беше грешка на приятеля ми.
Аз никога не бих направил подобно нещо.
Прощавате ли ми?
Мога ли да кажа, че сте очарователна?
Съжалявам, не си нося визитка. Името ми е Франсоа Перън.
Апартамент 3. Обадете ми се. Ще пийнем по чаша.
Имаме толкова неща да си кажем, Вие и аз.
Ще се видим скоро. Обадете ми се.
Довиждане.
Готово. Всичко е наред.
О, шест без 10. Да тръгваме за срещата с инспектора, че ще закъснеем.
Седем години нещастия.
O, по дяволите.
Това беше в нейната чанта.
Може би да, може би не.
Изглежда дрогирана.
Какво ви става?
Добре съм.
Извинете ме. Трябва ми малко свеж въздух.
Много е емоционален.
Не, блъсна си главата два пъти днес.
Днес не му е ден.
Никога не му е ден.
- Падна ли?
- Вероятно.
Не мисля, че е тя.
Арбал не е тип, който ще опита да отвлече някого.
Освен това, никой не е поискал откуп.
Виждал ли го е някой оттогава?
- Не
Би трябвало да има приятели в града.
Някога живееше с момиче, Соня.
Работеше в Съни Клуб, бар с проститутки на пристанището.
Добре ли сте?
Горе-долу.
Ще ви оставя в хотела.
Да, главата ме боли.
- Къде отивате?
- В Съни Клуб.
Ще взема аспирин и ще поспя малко.
- Какъв е този клуб?
- Бар с проститутки.
Ще бъде грешка да спя точно сега.
Ще се събудя много рано утре.
По-добре да остана буден.
Ще дойда с вас.
Соня тук ли работи?
Вече не.
Напусна преди 3 седмици. Не остави адрес.
Да вървим.
- Бих искал питие.
- В хотела. Хайде.
Да попитаме някоя от нейните приятелки. Защо да бързаме?
Имаме работа утре.
Тогава вървете да спите.
Аз оставам на палубата.
- И какво ще правите "на палубата"?
- Ще разпитам свидетелка!
Имате предвид ще наемете курва за сметка на г-н Бенс. Приемете го.
- Кой казва нещо за плащане?
- Решавате ли или не?
Мога ли да ви предложа питие?
Какво обичате, госпожице?
Говорите ли испански?
Няма да бъде лесно да я разпитате.
Прав сте. Ще пробвам с друга.
Ще се оправя.
Ще я разпитам на английски.
Къде сте учили английски?
- Какво?
- Забравете.
50 долара.
Спрете. Спрете.
Хайде, Кампана, разпуснете.
Давам ви свободна вечер.
Разпитайте някоя от тях.
Престанете с тия игри! Да изчезваме!
Очевидно това момиче знае нещо.
Това момиче е намерил голям будала, това е очевидното.
Извинете, но танцът е в кръвта ми.
Дайте ми парите си.
- Мангизите ви, дайте ми ги.
- Защо?
Защото ще ви ги свие, тъпако, затова.
Как ме нарекохте?
Как ме нарекохте току-що?
- Глупак?
- Не, как ме нарекохте?
Слабоумен?
- Нарочно го правите!
- Не, не забелязах.
Добре, аз пък да. И никога няма да го забравя.
Тръгвам си, Перън.
Няма да ме заварите в хотела, като се върнете.
Писна ми от вашите глупости.
Не ми трябва помощник като вас.
Отивам си вкъщи. Уморен съм.
Вземи. Довиждане.
Много мило от ваша страна.
Няма значение.
Животът е невероятен.
Един ден съм самотен в сивия Париж...
събирайки цифри.
А на следващия съм в слънчево Мексико с красиво момиче...
изживявайки авантюра.
Аз съм късметлия.
Рецепцията ли е?
Г- н Перън не се ли е върнал още?
Благодаря.
Какво прави тоя глупак?
Сигурна ли сте, че това е пътят към хотела?
Това не е пътят.
Къде ме водите?
Какво правите?
Ако не се върна до час, отивай си вкъщи.
Довиждане.
Ако г-н Перън се върне, кажете му, че съм го търсил.
Извикайте лекар!
Момичето от бара ли беше?
Парите ми! Всичките ми пари!
- Ще се видим по-късно.
- Почакайте.
Идвам с вас.
Портиер, сложете това в колата ми.
Къде е тя?
Живее с Фернандо.
Управлява игрален клуб.
- Може ли да влезем?
- Частно парти.
- Как да се запишем в клуба?
- Пуснете ме.
Не мога да ви чуя. Отворете.
- Къде е Фернандо?
- Какво искате от него?
Искаме си депозита обратно.
$2,000.
Това е от мен. Благодаря много.
Сбогом, дами и господа.
Господа.
Трябва да преследваме Арбал, а ние се мотаем.
Дон Жуан обран от курва.
Спрете да се сополивите.
Приемам, сбърках.
Помолих ви да ми простите.
Окей, да забравим.
- Какво направихте?
- Това беше хартиена кърпичка.
Не, моята носна кърпа!
Съжалявам.
Всичко обърках.
Ще намерим този Арбал.
Как изглежда той?
Среден на ръст, набит, с тъмна коса.
- Без снимка...
- Аз имам една, разбира се.
В тая работа съм от 10 години.
Не е страшно, не помните лица. Това не е трагедия.
Аз също често забравям лица.
И доброто ченге може да не довижда.
Зрението намалява с възрастта.
Престанете.
Пуснете ме!
Ама аз вече дадох.
Познавате ли я?
Казвам се Кампана и не съм ченге. Искам просто да открия Мари Бенс.
Помогни ми и ще ти дам $1000.
Слизай!
Имате пет секунди. Едно...
Две...
Три...
четири...
Знаех си, че ще ни навлече само проблеми.
- Това е тя!
- Мислите ли?
- Проблем, това е тя!
- Нищо друго, освен проблеми!
Бедни ми приятелю.
- Какво ви става?
- Нищо. Разкажи ми за това.
Не исках да я нараня.
Когато я взех, дори не знаех коя е.
Когато разбрах, се отървах от нея. Беше твърде едра хапка за мен.
Дадох я на Фернандо.
Шефът на игралния клуб?
- Къде е тя сега?
- Нямам представа какво стана с нея.
И не искам да знам.
Да вървим.
Искам да говоря с Фернандо. Обратно в клуба.
Ама това е за трети път!
Не ме води там.
Ако разберат, че съм проговорил, съм мъртъв.
- Дай си ми парите.
- В хотела са. Да тръгваме.
- Какво става пак?
- Не знам.
Заседнали сме.
Не е истина.
- Какъв глупак!
- Кой?
Вие! Защо спряхте в тая кал?
Не викайте! Казахте да спра и аз спрях.
И вие спряхте в калта.
Може и да съм, но поне зрението ми е добро.
- Какво?
- Ако аз имах снимката на мъжа...
Нямаше да се връщам, за да го разпозная.
Каква ирония. Големият профи, сляп като прилеп.
Само ме критикува...
а когато се блъсне в плячката си, казва извинявай и си тръгва.
Внимавайте!
Перън. Нищо ли ви няма?
Не, аз съм добре.
Сериозно ли е?
Нищо, освен проблеми. Знаех си.
Мъртъв ли е?
Бензин ли надушвам?
Той е мъртъв, а в резервоара има дупка.
Мари Бенс може да е във венецуелски бордей вече.
Там много бордеи ли има?
Ще ги обиколим всичките.
Ден и нощ, без сън, ще ги обиколим всички.
Ще искаме от Бенс още пари.
Какво правите?
Оттук е напряко.
Нали няма да се ядосате, ако ви кажа нещо?
Благодарение на мен открихме Арбал.
Ако не бях купил на тая блондинка питие...
те нямаше да ме оберат и ние...
Не вярвам в чудеса.
Вярвам в логиката. Знаете ли какво е логика?
Аз съм рационален, логичен човек.
Не вярвам, че съвпаденията ще решат случая.
Какво ви става пак?
- Не знам. Затъвам.
- Защо?
Казах, че не знам.
Спрете да се правите на палячо, когато говоря с вас.
Не се правя на палячо. Аз наистина потъвам.
Защо аз не потъвам?
Вие сте на добър пясък, а аз съм в плаващ.
Вие предложихте да минем напряко.
А вие дори не реагирате?
Ако го направя, ще затъна повече. Всеки го знае.
На картата няма никакви плаващи пясъци.
Значи е време да ги отбележат!
Дръжте се.
По дяволите. Загубих си обувката.
Никога ли не спирате?
Хайде, побързайте.
Отворете.
Ние сме невинни.
Французи сме! Отворете!
Колко време ще стоим тук?
Казах им да се обадят на инспектор Кустао.
Отворете, дявол да го вземе!
- Спрете. Това не помага.
- Не, не помага.
Аз съм тук от две години.
Ето ги, идват.
Те грабват някой наслуки и го смазват от бой.
Това им е представата за забавление.
Какво каза той?
Те ще пребият някой от нас.
Наистина ли?
Защо сте ме зяпнали така?
Ти!
- Аз?
- Да, ти.
Ела с нас.
Благодаря, приятел.
- Добре ли сте?
- Дааа.
Боли ви. Елате тук.
Починете си малко.
Ударихте ли се?
Не, не ме докосвайте.
Не се приближавайте до мен.
Вие просто нямахте късмет.
Няма такова нещо като късмет.
Ти ли крещиш? Ела с нас.
Кой?
Кампана и Перън?
Веднага идвам.
Ужасно съжалявам. Това е глупаво недоразумение.
Открили са Арбал н апътя и са помислили, че вие сте го убили.
Ще ви закарам до хотела. Извиняваме се.
Това беше Мари. Все още можем да я намерим.
Къде е тя?
Дайте да се оправя с това. Починете си.
Ще ви извикам, ако чуя нещо.
Кампана, аз съм Кустао. Да, Фернандо проговори.
Имам лоши новини за вас.
Мъртва ли е?
Все едно че е.
За да я скрият, са я качили на самолет. Но той не е пристигнал.
Сигурно се е разбил в джунглата.
Не е чудно защо не искат откуп.
Това е всичко, което знам.
Съжалявам.
Ще ви оставя вие да кажете на баща й.
Г- н Бенс.
Докато нямаме доказателство, че е мъртва, няма да повярвам.
Тя имаше твърде лош късмет, за да ни остави надежда.
Тя има фантастичен ангел хранител.
Той има толкова много работа покрай нея, че е станал експерт.
Трябва да му вярваме.
Аз загубих надежда вече.
Не можете да намерите малък самолет в дъждовна гора.
Безнадеждно е.
Не съм сигурен.
Съжалявам, препънах се в обувката ви.
Няма значение. Беше моя грешка.
Донесете ми същата закуска.
Да повикам ли прислужницата?
Не, няма значение, няма значение.
Няма значение.
Отиваме си вкъщи.
- Какво?
- Тя е катастрофирала със самолет.
За колко време ще се приготвите?
Здравейте, г-н Бенс.
Ще ви дам да говорите с него.
Г- н Мейер има идея.
Ще ви го дам да ви я обясни.
Ще наемете самолет.
Да, ще наемете самолет, ще качите Перън в него...
и ще кръжите над джунглата.
Какво?
Това пък какъв смисъл има?
Няма да споря сега. Ще ви се обадя пак. Довиждане.
От всичко най-тъпо, това е върхът на глупостта.
Какво стана?
Не искат да признаят поражението.
Какво казаха?
За вас - да летите в кръг над джунглата.
Това е странен план.
- Влезте.
- Готов ли сте?
- Имате ли вода в стаята?
- Да, оправиха я. Защо?
Да вървим.
Вече започна да ми харесва това самолетно пътуване.
Връзката ви.
Връзката ви.
Скъсах я.
Не е трагедия.
- Това е знак.
- Знак за какво?
Няма значение.
Имате ли парашути?
Не. Виждали ли сте някога парашут в самолет като този?
Откъде можем да вземем един?
Трябва да ми вярвате.
Нямам предвид вас.
Мисля, че можем да имаме проблем с двигателя.
Той е голям оптимист.
Той ни носи лош късмет.
Това е върхът.
Вие изглеждате много странно.
Ако искате, ще тръгна сам.
- Мислите ли?
- Разбира се.
Ще ида да разузная с пилота.
- А после ще се видим в хотела.
- Прав сте.
Глупаво е и двамата да ходим.
Ще се видим по-късно.
На добър път, Перън.
Оса. Не мърдайте.
- Какво?
- Алергичен съм. Не мърдайте.
По дяволите.
Ако ме ужили, ще умра.
Истина е.
Веднъж бях в болница цяла седмица. Бях почти мъртъв.
Подувам се и се задушавам до смърт.
Дълго ли ще трябва да чакаме?
Не знам. Не зависи от мен.
Не мърдайте.
Не мърдайте, казах.
Какво прави сега? Раздразнена ли е?
Не, много е спокойна.
Извинете ни.
Не ми пука. Плащате ми на час.
Изглежда заспала.
Ами ако изкара цяла нощ там?
Не ме карайте да се смея. Ако се засмея, песента ми е изпята.
Как сте?
Измъкнахме се. Малко се притесних.
- Ще се оправите ли?
- Така мисля.
Ще тръгна с вас.
- Не се тревожете. Ще се оправя.
- Да тръгваме.
Не е шега. Наистина съм алергичен.
Това е семейна черта. Майка ми има астма.
А когато баба ми яде ягоди...
цялото й лице се изприщва.
Потеглихме.
Какво стана?
Не знам. Пирон или игла.
- Можем ли да пушим?
- Да.
Беше като електрически удар.
- Всичко наред ли е?
- Просто перфектно.
Сигурен ли сте?
- Сигурен ли сте?
- Да, нали ви казвам.
- Този тъпак Мейер.
- Какво?
Нищо.
Фантастична растителност.
Толкова обилна, толкова избуяла.
Добре ли сте?
Разбира се, а вие?
Мексико, страна на контрастите.
Приземете се възможно най-бързо.
- Приземете се веднага.
- Защо?
O, Боже мили!
Задушавам се.
Все още ли се нуждаете от мен?
Не, можете да тръгвате.
Ще се оправиш, Перън. Има болница наблизо.
Благодаря, Кампана.
Всичко ще се оправи.
- Окей, по-добре ли сте?
- Да, измъкнах се невредим.
- Разказа ми луда история.
- Каква?
Селото му било изгорено.
И какво?
Елате тук.
Кажете ми какво се случи в селото ви.
В бълнуванията си той говореше за момиче.
"Момиче с кръгли очи дошло и селото изгоряло."
Имате ли снимка на Мaри?
Не е ли странно?
Това не е игра.
Познаваш ли това момиче?
Не иска да отговори.
Той е в шок.
Какво ще правим сега?
Да идем до това село.
Не смеех да го предложа, тъй като вие обичате логиката.
Не е логично да ме ужили оса и...
Млъкнете!
Имаше някои смущаващи съвпадения.
Колко шум вдига тоя тип.
Ходя на почивка в Испания всяка година с майка ми.
Там е много хубаво също. Но не е като тук.
Толкова неща се случиха откакто ви срещнах.
С мен също.
Не е останало много.
Има ли някой?
Точно както си мислех.
Те са напуснали след пожара.
Надявах се да има някой тук. Но е твърде късно.
- Няма да намерим никой сега.
- Защо не?
В тази джунгла, не е лесно...
да намериш индианци, които са видели момиче с кръгли очи.
Значи така, и сега?
По дяволите, ако се проваля с този случай, няма да мога да отворя собствена агенция.
Какво?
Г- н Бенс щеше да я финансира. Щях да стана детектив.
Обичам тази работа. Тежка е, но е вълнуваща.
Тази мисия беше шансът ми в живота, Кампана.
Сега мога да ви кажа една тайна.
Не съм бил винаги късметлия.
Наистина?
Бъдете честен с мен, Кампана.
Имам ли талант за тази работа?
Да.
Виждате ли, вече не мога да бъда счетоводител.
Да взимам автобуса всеки ден, да ме държат на бюро в офиса.
След всичко това.
Толкова е глупаво, след като имам дарба за това.
Елате. Да се връщаме.
Щях да ви наема.
- Щяхме да бъдем добър отбор.
- Със сигурност щяхме.
Много е тъпа тази маймуна.
Видяхте ли това? Не беше ли откачено?
Вие имате повече нужда от мен.
Какво ви става?
Какво става?
Видях индианец там.
Мисля, че имаше очила.
Странно, индианец с очила.
Как изглеждаха тия очила?
- Забравих.
- Наистина ли сте ги видели?
Да... не.
Аз карах и си помислих, "Той носи очила."
- Той сигурно е далеч оттук вече.
- Това може би бяха очилата на Мари.
Или сутиенът на вуйна ми!
Уплашихте го. Сега няма да го намерим.
Много е топло и на мен ми писна.
Не мърдайте и милиметър.
Не мърдайте.
Какъв глупак!
Ранен ли сте, Кампана, ранен ли сте?
Животът беше досаден преди да ви срещна.
Къде отивате?
- В мисията на 13 мили оттук.
- За какво?
Те ще имат превръзка за крака ви.
Оставете. Само драскотина.
Може да се инфектира. Не спорете.
Това ли е мисията?
26 юни. Преди три седмици.
- Земетресение ли е имало?
- Не знам.
Може би торнадо.
Напомня ми за къщата на родителите ми край Париж.
Торнадо в Париж?
Не, забравих газта и...
Странни неща стават в този район.
Първо селото, сега тази мисия.
Серия от бедствия.
Надясно или наляво?
Надясно или наляво?
Пътят отива надясно. Изглежда наляво е по-пряко.
- Накъде?
- Как го чувствате?
- Инстинктът ми казва, да идем наляво, но...
- Ляво.
Загубихме се.
Просто ще се върнем обратно.
Не разбирам.
Какво търсите?
Търся Мари Бенс и тя не е тук.
Тук няма нищо.
Забърках се в тези лайна и сега се загубихме.
Какво ви става, Кампана?
Кръглооко момиче. Очила. Индианци.
Газова експлозия край Париж.
И аз се побърквам, това е.
Да вървим, по дяволите. Оставете ме да карам.
Трябва да намерим този път.
- Почти сме без бензин.
- Какво?
Имаме за 10 км, не повече.
Няма много народ тук.
- Окей, да вървим.
- Дума да не става.
Видяхме кола в 18 часа. Можем да чакаме месеци.
Правило номер 1: Никога не оставяй колата. Оставаме тук.
Аз съм отговорен, аз решавам, и казвам да вървим!
И аз казвам да идем в колата и да спрете да ме дразните. Това е заповед.
Заповед? Вие вече ми давате заповеди?
Заради вас, правете каквото ви казвам.
- Аз съм шефът.
- Не сте.
Какво?
Знаете ли защо ви избраха?
Вие сте точно като Мари.
Не можете и крачка да направите без да причините бедствие.
Затова ви избраха.
Принудихте ме да ви го кажа.
Загубихме се, заради този глупак Мейер...
и теорията му за лошия късмет.
- Това не е вярно.
- Напротив, така е, бедни ми приятелю.
"Вашите дедуктивни способности." Те ви се присмяха в лицето.
Съжалявам, но не искам вие да умрете в тази джунгла.
Поспете малко в колата.
Ще ви фрасна по муцуната.
Това беше тяхна идея, не моя.
- Пригответе се.
- Не ставайте глупак. Само ще се нараните.
Ще се самонараните.
Да се ударя сам?
Внимание, има дърво.
Секунда.
Окей, давай.
А сега се успокойте.
Перън! Чувате ли ме?
Горкият глупак.
На сигурно място сме.
Те ще се погрижат за вас. Всичко ще бъде наред.
Сигурно има сътресение. Можете ли да правите рентгенови снимки тук?
Не се безпокойте. Ще се погрижим за него.
Имате ли хирург? Той може да се нуждае от спешна операция.
Не се безпокойте.
Роднина ли сте му?
Да.
Грижете се добре за него.
Удари си главата, г-н Бенс. В кома е.
Все още не знам. Чувствам се, сякаш съм виновен.
Тази луда теория. Трябваше да я отхвърля.
Не, не се чувствайте виновен. Искахте да вярвате, че ще проработи.
Аз почти повярвах.
Къде съм?
Не знам.
Чувате ли птиците?
Да, много е хубаво.
Много е хубаво.
Къде сме?
Къде е той?
Превод: V2000