Master And Commander - The Far Side Of The World (2003) (Master And Commander DTS CD2.srt) Свали субтитрите
- Трябва да сме бързи, за да не ни видят!
Капитана познава този кораб. Той знае колко може да издържи.
- Г-н Холъм!
Г-н Холъм, трябва ми спасително въже на кърмата!
Не се връзвай, момче!
Спасително въже за кърмата!
Нос Хорн, докторе.
Затвори капака. Достатъчно вода има в грога.
Благодаря ти за това, Дейвис.
Мислите ли, че капитана ще го следва край нос Хорн с опънати платна?
Аз мисля, че ще го следва и до вратите на Ада ако трябва
Това е дяволски кораб, казах ви. И ни води право в капан
Той заобикаля нос Хорн,сър.
Не гарантирам за тази мачта, сър!. Не, и около нос Хорн!
Благодаря г-н Ламб, вашите забележки ще бъдат отбелязани в дневника.
Всички по местата си! Приберете платната, момчета.
Изтеглете и ги навийте!
Приближаваме се, Том. Сега не може да се откажем.
Дръж вятъра, Барет. Дръж курс запад-югозапад.
Запад-югозапад, сър.
Приближаваме нос Хорн, момчета!
Приберете бушприта и марсела!
Живо момчета!
Закови това, преди да сме стигнали дъното!
Джонасън, Трул! Към бизана!
Готово!
Слизайте момчета.
Г-н Холъм, помогнете на младия Уорли на брамсела на бизан мачтата.
- Трябват ми повече мъже, сър.
- Да. Върви.
Г-н Холъм, сър! Помогнете ми!
Тудор, Елърс! При г-н Алън!
Вие мъже, дръжте високо. Долното платно на бизан мачтата. Оставете го!
Помощ!
Помогнете ми!
Човек зад борда!
Загубихме бизана! Дръжте се!
Насам, сър!
Плувай към останките, човече! Плувай, човече!
Насам!
Г-н Алън, решетки, бъчви, всичко, което плува, зад борда!
Корабът се обръща напреки на вятъра! Ще го изпуснем!
Сър, останките от разрушението служат като котва!
Трябва да ги отсечем, иначе ще потънем!
Сър, трябва да го направиме! Той ще се справи!
- Хайде Уил!
- Хайде! Ръка след ръка!
За Бога, Уил, плувай! Плувай към останките, Уил!
Можеш да го направиш, Уил!
- Плувай!Хайде!
- Хайде, Уил! Плувай!
- Ще удари отново.
- Кой?
- Йоан.
- Кое?
Смъртта е фактически по-лека битка от раждането.
Когато някой загине под ножа ми, или от последваща инфекция...
трябва да си припомня, че врага го е убил, а не аз.
Този млад мъж, беше жертва на войната.
Както сам каза, трябваше да избереш по малкото зло.
Екипажа ще приеме това зле. Уорли беше популярен.
Споменали ли са нещо пред теб?
Джак, преди да ти отговоря, съм заставен да попитам,
с кого говоря, със стария си приятел или с капитана на кораба?
На капитана ще кажа, че ненавиждам доносниците.
- Сега говориш като ирландец.
- Аз съм ирландец.
Добре,а като на приятел, тогава.
Като на приятел, бих казал, че никога не съм се съмнявал във възможностите ти като капитан.
Говори направо.
Вероятно трябваше да се върнем преди седмици.
Мъжете... разбира се биха следвали Щастливия Джак навсякъде,
съвършено уверени в победата.
Но именно тук е проблема. Ти не си свикнал да губиш.
И преследването на този голям, бърз кораб с далекобойни оръдия се превръща в плесница за гордостта ти.
Не става въпрос за гордост. Това е въпрос на дълг.
Дълг. Да, чух, когато говореше за това.
Ако ти харесва - иронизирай ме. Да гледаш света под микроскоп е твоя право.
Но това е военен кораб. И аз съм готов да сторя всичко което е по силите ми, за да изпълня дълга си на всяка цена.
На всяка цена?
На всяка цена!
Да следваш заповедите без да те интересува цената.
Наистина ли не претендираш за нищо лично в това, което наричаш дълг?
Заповедите трябва да се спазват.
Моите заповеди бяха да ги следваме до Бразилия... отдавна сме по-далеч...
Хванах го.
Ветровете се обръщат, сър.
Сър, просто не можем повече да поддържаме западен курс.
Ако не може да плаваме срещу проклетия вятър, Том, ще трябва да се завъртим, по дяволите. Право на юг!
Колко далеч „на юг” сър?
Колкото е необходимо, г-н Пулингс.
- Тъй вярно, сър.
- Живо!
- Право на юг, сър, г-н Бондън.
- Право на юг, сър.
Ура!
Очевидно нещо очарователно се случи, което аз пропуснах?
Насочихме се пак на север, драги ми докторе. Обърнахме се пак към слънцето.
- За слънцето.
- За слънцето!
О, и в очакване на този факт,
помолих Килик да приготви нещо специално.
- Килик!
- Тук съм вече, де...
Господа, представям ви...
нашата цел.
- Това са Галапагоските острови!
- Островите Галапагос!
Нашият китоловен флот е там.
И техните товари ще донесат много пари в чантата на стария Бонапарт.
Там трабва да бъде "Ашерон". И със сигурност натам трябва да се насочим.
И така, г-н Пулингс, ако ми позволите...
парче от Албъмарл...
А за вас, д-ре, скалата Редондо.
Отлично.
А "Ашерон"... е за мен.
# Цял и невредим отново у дома Всичко мина по вода, Джак
# Дълго се мятахме и обикаляхме морета. Сега сме в безопасност на брега, Джак
# Не забравяй старите морски другари...
# Служихме на същото оръдие в офицерската дивизия.
# Готованец бях, и те използвах през цялото пътуване
# Дълго се мятахме и обикаляхме морета. Сега сме в безопасност на брега, Джак
# Не забравяй старите морски другари. Фоли-роли-роли-ро!
”Лас Енкантадас” - Омагьосаните острови. Казват, че са пълни със странни създания.
Когато стигнем там, ще трябва да заредим вода и храна.
Обещавам ти, през това време - поне няколко дни -
ще може да бродиш, да колекционираш буболечки и бръмбари, каквито искаш.
Ти ще бъдеш първия естественик, стъпил на острова, обзалагам се.
Е, би ми харесало.
- Насекомо ли е?
- Да.
Не прилича. Искам да кажа, че прилича на клечка.
Да, в това е смисъла.
Той се преобразява, за да преживее.
Виж, тук има паяк маскирал се като мравка.
А тук има насекомо, приело образа на трън, за да се спаси от птиците.
Господ ли ги променя?
Дали Господ ги променя? Вероятно, да.
Но дали те не се променят от самосебе си?
Това е въпроса, всъщност...
Сър! Достигнахме Галапагос!
Идвам!
-Виж. Зад скалата.
- О, да, виждам.
Какво е това? Интересно, а? Някакъв вид чайка?
- Ах, гадно чудовище!
- Отвратително! Цялото е с брадавици.
Грозници, нали..
Не виждам никакви жени. Само патици и гущери.
Няма жени ли? Не е естествено.
Колко поразително.
Какво сър?
Тези птици, вид корморани са. Имат криле, но не летят.
Виждаш ли недоразвитите им криле?
Но както всичко свято, и това е загадка за науката.
Драконите изглежда не ги притесняват.
Не, това е вид игуана, мисля. За съжаление са тревопасни.
- Може ли да си вземем една?
- Мисля, че е добре да са чифт.
Така ще може да представите поколението им на краля.
- Виж! Ще плуват.
- Игуаните не плуват.
Ами тези плуват.
Проклет да съм....
два нови вида за две минути... невероятно!
Всички на борда! Готови да ги издърпате!
- Обри.
- Хъг. От “Албатрос”.
Господ да ви поживи, капитане. Бог да ви пази, всички!
- Г-н Калъми, вода и храна за тези хора.
- Тъй вярно, сър.
- Г-н Хауърд, успокойте хората си.
- Кралска Флота, оръжие към земята!
Връщахме се за свежи запаси преди по-малко от седмица.
Криеха се в този проток... Запалиха кораба .. Скапани пирати!
Оковаха екипажа, капитана е мъртъв.
Беше един голям черен тримачтов.
12,000 стерлинги първокласна мас. Повече от две години плаваме.
И накъде поеха?
Може румб на юг към югозапад, следвайки останалата част от флота.
Г-н Пулингс, запишете името на този г-н в бордовия дневник.
Г-н Алън, курс запад-югозапад.
Всички на платната!
Сър, не може ли да вземем провизии?
Г-н Моует, нямаме време за губене.
- Джак, забрави ли какво обеща?
- Въпрос на служба.
Не мога да се задържа заради някаква си игуана или гигантска чайка.
Очарователно, без съмнение, но без конкретно приложение.
Съществува възможност, мисля, която да угоди и на двама ни.
Това е дълъг и тесен остров.
Ще трябва да плуваш край него, а пък аз бих могъл да го прекося.
Знам как прекарваш часове втренчен в пустинно птиче гнездо.
Бих могъл да премина бързо, да направя само най-важните изследвания.
Мога да направя безценни открития, които да обогатят познанията ни по естествознание.
Ако приливите и отливите бяха против нас, бих казал ‘Да’.
Но те не са. Длъжен съм да кажа ‘Не’.
О, виждам. Значи след всичкото това време, прекарано в служба,
ще трябва да се примиря и да стана част от тази военна експедиция,
подминавайки чудесата на природата, и прекланяйки се пред разрушението! Не казвам нищо за покварата на властта...
- Самозабравяш се, докторе.
-Не, Джак, не.
Ти се самозабравяш. Що се отнася до мен, аз гледам на обещанието като на задължение.
Обещанието беше условно. Командвам кралски кораб, а не частна яхта!
Нямаме време за твоите проклети хобита, сър!
Вземи тази риба долу. Измий палубата.
Дейвис, не го оставяйте там. Дръжте го долу!
Г-н Блекни.
Сър, намерих интересно бръмбърче, разхождаше се по палубата.
Мисля, че е бръмбарче от Галапагос.
Сигурно е така.
Можеше да ходим цял ден по острова, и никога да не попаднем на него.
Да, това е повече от вероятно.
Може да го задържите, сър.
Г-н Блекни...
- Благодаря ви.
- Сър.
Последното оръдие стреля, сър.
- Време?
- Две минути и една секунда, сър!
Момчета, това не е достатъчно бързо. Трябва ни огън от и от двата борда, към един от техните.
- Искате ли да видите гилотина на "Пикадили"?
- Не!
- Искате ли да наричате Наполеон ваш крал?
- Не!
- Искате ли децата ви да пеят "Марсилезата"?
- Не!
Г-н Моует, г-н Пулингс, огън от десния борд!
Скачайте момчета! В такт и ритъм.
- Набележете целите си!
- Хайде момчета, побързайте този път!
25.000
Тегли!
- Докладвайте, г-н Мовет.
- Трета и четвърта дивизия готови, сър!
Добре! Дясна батарея - огън!
Минута и десет секунди!
Ура!
Добра работа момчета. От най-добрия грог за всички!
Ура!
Дайте път за капитана, момчета.
Забелязвам напредък, г-н Калъми. Добра работа.
Благодаря, сър.
Килик! Килик тук! Какво си ни приготвил за тази вечер?
- Някакво мариновано свинско.
- А-ау?
- Някакво мариновано свинско!
- Любимото ми!
...и тогава идва "Изненада" и бум - отиват в небитието!
Още една такава седмица и ще се обезводнят.
Не мога да направя дъжд...
Мога да впрегна ветровете, не съм проклетия създател.
Никога не съм имал по лош късмет.
...И те му казаха... "Защо предизвикваш злото?"
Откъде е това?
Това е от Библията. От Библията е. Притчата за Йоан.
На един кораб, открили, че този Йоан, който обидил Господ
бил причината за техния лош късмет
Злото идва... от този, който Зло мисли.
Джо поназнайва това-онова за злото май
От личен опит. Нали така, Джо?
Килик казва, че сутринта на битката, не е имал куража да вдигне тревога.
После цялата му команда при оръдията беше убита, а той остана жив. Като се качи на бизана, Уил падна...
И познайте кой беше дежурен, като загубихме вятъра?
Ти, там! Застани на място!
Стража, заведете този човек долу и го оковете!
Г-н Пулингс, наказание при осма камбана!
Тъй вярно, сър.
Прати Холъм долу в кабината ми.
Човек минава край Вас, без да отдаде чест, и Вие не казвате нищо. Защо?
Щях, сър, но не можех да намеря подходящите думи...
Подходящите думи? Това беше умишлено неподчинение!
Опитах се да се разбера с хората, сър, приятелски,
но те се обърнаха срещу мен.
Винаги шепнат, когато минавам покрай тях и ме заглеждат...
Ще направя правилното. Ще бъда по-строг спрямо тях занапред.
Не си създавай приятели измежду тях, момче.
Ще помислят че си слаб, и ще те презират
- Нито пък трябва да си деспотичен.
-Не, сър.
Много съжалявам, сър.
- На колко си? 26, 27?
- Ставам на 30 следващия петък, сър.
30?
Два пъти пропуснахте повишението в лейтенант,
но вие не сте лош моряк. Не може да прекарате живота си като курсант.
Не, сър. Ще се постарая повече.
Виж, Холъм, те искат ръководител.
Силен.
Сега, намери го в себе си, и ще си завоюваш уважение.
Без уважение, дисциплината заминава зад борда.
Да, сър.
Сила, уважение... и дисциплина, сър.
Добре... това е злочест бизнес, Холъм.
Адски злочест.
- Това ще бъде всичко.
- Да, сър.
- Не съм деспотичен капитан!
-Холъм е изкупителна жертва
за целия лош късмет, реален или измислен, на това пътуване.
Г-н Ламб? Ако обичате.
Тези мъже са изтощени.
Изискваш твърде много от тях.
Стивън, поканих те в кабината като приятел.
Не за да ме критикуваш или съветваш относно екипажа ми.
Добре, ще те оставя докато не хармонизираш мисленето си?
- Какво искаш да направя? Катурни всички буретата с грог.
- Да им спра грога?
- Негъл беше пиян, когато оскърби Холъм.
Да наруша една 200 годишна традиция?
По-скоро ще ги пратя с три платна по вятъра отколкото да се изправя срещу бунт.
Като че ли разбирам бунтовниците...
Мъже, подтиснати за домовете си, затворени от месеци в дървен затвор...
Уважавам несъгласието ти с мен, но мога да си позволя само един бунтовник на този кораб!
Мразя когато говориш за службата по този начин. Унижава ме.
Мислиш ли, че искам да накажа Негъл?
Човекът, който сам преряза въжетата, изпращайки на смърт най-добрия си приятел?
Под мое командване?
Не виждаш ли? Единственото нещо, което крепи този малък дървен свят цял е дисциплината.
Джак, мъжът просто не отдаде чест!
За бога, йерархия има дори в природата, често си ми го казвал!
- Но в природата няма унижение... Няма...
- Мъжете трябва да се управляват!
Често не мъдро, но въпреки това да се управляват.
Това е оправданието на всеки тиранин в историята - от Нерон до Бонапарт.
Аз единствен се противопоставям на авторитета. Това основата на нещастието и потисничеството.
Дошъл си на грешното място да проповядваш анархията, братко!
Четири.
Пет.
Шест.
Седем.
Осем.
Девет.
Десет.
Единадесет.
Дванадесет.
Свалете го!
Не толкова силно.
О, махни това, Бойл.
- Добре ли сте, г-н Холъм?
- Бяга от работа както винаги, и ти знаеш Блекни!
- Млъкни!
-Ти млъкни!
- Просто го остави!
- Искаш ли малко вода.
- О, благодаря ти.
Сър. Сър - г-н Холъм!.
Нищо му няма, всъщност. Мисли, че е прокълнат.
Моряците устояват на доста изпитания, но не и на Йоан.
Боже мой. И вие ли вярвате?
Не всичко го има в книгите ти, Стивън...
Той е, знам...
Йоан.
Той предизвиква всичко това
Той го привлича, не разбирате ли?
Всеки път, когато той е на пост, този кораб се появява.
Само почакайте и ще видите...
По някое време тази нощ, кораба призрак ще се върне.
И ще ни вземе всички нас, право надолу към горещото място.
Г-н Холъм.
Толкова ме изплашихте.
По-добре ли сте сега?
Да. Много по-добре, Благодаря ти.
Капитанът мисли, че ще имаме попътен вятър утре.
Сигурен съм в това.
Винаги си бил много любезен с мен.
Сбогом, Блекни.
Простата истина е, че не всички от нас стават мъже, по начина, по който искаме.
Но всички ние сме Божии създания.
Ако има между нас такива, мислили лошо за г-н Холъм,
или злословили зад гърба му,
или пък изоставяли в беда,
то молим те да ни простиш, Господи.
И се молим за него.
Хвала на Бог. Г-н Мовет?
Спри там!
- Д-ре, видяхте ли птицата?
- Каква птица беше?
Някакъв вид албатрос, сър. Ето там!
Така, така, пили-пили, пили-пили... По дяволите!
- Заобикаля, момчета!
Докторе?
Боже мой! Докторе! Докторе!
Съжалявам, човече. Птицата полетя надолу, и... Не ви видях...
- Калъми, доведи Хигинс.
- Добре съм, Джак.
Куршумът е вкарал и част от ризата вътре.
Ако не го извадим, раната ще се инфектира.
Ще се справиш ли?
Ами, ще трябва да прегледам докторските книги, да проуча някои картинки...
Да проучиш някои картинки?
Просто да влезна в крак, това е...
Би било по-лесно, ако бяхме на сушата... Тук, таковата...
Ще се справя. Ще видите.
Кораб на хоризонта, сър. Движи се на запад.
Не сме сигурни, но мислим, че е капера, сър.
По-добре да взема...
До скоро, сър.
Не грешим! Френски е!
Да вдигам ли тревога, сър?
Кажи ми само, че не е заради мен.
А, не, в никой случай. Просто исках да се поразтъпча малко.
Полека...
По-пъргаво, там!. Обезпечете фронта!
Кралската Флота бележи всеки 20 ярда, сър.
- Готов ли сте, Хигинс?
- Да, сър.
Не.
Ще направя това със съобствените си ръце.
Ако всичко е под контрол, няма да ви трябвам. Ще бъда отвън.
Свободен чифт спокойни ръце не биха били излишни;
Ако, разбира се, си в състояние за подобно нещо.
Скъпи мой докторе, бил съм сред, и около много рани през живота си.
Добре тогава.
Сложи си ръката на корема ми,
и натискай, когато ти кажа.
Хигинс, промийте, ако обичате.
Падин, моля Ви!
Ножа, г-н Хигинс.
Тампон.
Добре.
Г-н Хигинс, трябва да повдигнете реброто.
Хванете го здраво.
Точно там....
И сега го повдигнете.
Повдигнете го.
Тампон, Джак. Не виждам.
Добре ли си?
Хванах го.
Притисни по силно.
- Цялото ли е?
- Тъй вярно, сър.
Съвпада точно.
Благодаря ти, Боже!