Dying Young (1991) (Dying.young.1991.cd2.srt) Свали субтитрите
Мамка му. Знам, че правя така. Можеш да ме удариш, ако започна. Сериозно говоря.
Удари ме. Усмири ме.
- Добре.
- Косата ми е добре. Не я докосвай.
- Залагайте.
- Залагайте.
- Ще залагам.
- Човече, нищо нямаш.
- Скъпи, скъпи, ти си на ред.
- Два долара.
- Е, хайде де.
- Блъфираш.
- Плащай или млъквай.
- Два долара. Карти за играчите.
- Плащам.
- Мисля, че трябва просто да променят правилата.
- Например, като да взимаш частичен кредит за четири..четири карти за флош.
Особенно ако имаш асо.Аз имах асо. Беше най-доброто.Най-силното. Асо от пика. Беше забавно...
Голяма, силна карта, и заслужаваше да бие чифт.
Искаш ли да танцуваме?
- Наистина си добре, нали Виктор?
- Да, благодарение на теб.
Какво?
- Не знам.
Имам чувството, че сделката ни е приключила.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами, химиотерапията ти свърши и ти си по-добре..
и .. аз все още получавам пари.
- Няма нищо.
- Не ми изглежда правилно.
Може би просто трябва да се върнем.
- Да се върнем?
Защо искаш да се върнем?
- Ами, чувствам че вече няма работа за мен тук.
- Нали?
- Предполагам, че не.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
- Искам да ти призная нещо.
- Будна ли си?
- Не.
- Добре. Тогава ще е по-лесно
Излъгах.
Никога съм нямал прятелка.
- Всичко е наред. Аз излъгах също.
Никога не съм била вищепрезидент на "Бъдещи мед. сестри на Америка".
Какво е тогава онова момиче до теб на снимката.
- Каква снимка?
- Тази в апартамента ти.
- Джийн. Джийн.
От колежа.
Тя беше...бях добре и...
бяхме влюбени, предполагам. Не знам.
Разболях се и тя си тръгна.
Сега ти си тръгваш, защото съм добре.
- Не. Казах ти, не искам да вземам парите ти повече.
- Добре. Никакви пари повече.
Тогва ще ти дам нещо друго.
- Стига толкова уроци по изкуство, моля те.
- Тогава ми остана да ти дам само едно нещо.
Сърцето си.
Можеш да имаш сърцето ми.
Не можеш да го кажа преди. Не можеш да го кажеш някой когато си болен.
- Да, можеш.
- Обичам те, Хилари...
и не искам да си тръваш.
Можеш да не ми отговаряш.
- Трябва да ти кажа нещо.
Искам да ти кажа...
Ти си като трън в задника.
Но познавам добротата в теб и знам, че ти ме промени.
И искам да ти кажа...
Благодаря.
Няма да те оставя.
Не ме предизвиквай.
Добро утро, Г-жо Мъркел.
- Ехооо? Има ли някой?
Хей. Време за уплътняване на прозорците.
- Здрасти.
- Съжалявам, че се забавих.
- Работех във винарската изба на онази старица, правих бъчви.
Луда е. Има трима съпруга погребани някаде там.
И гледа на чай. Не се шегувам.
Луда е. Трябва да я видите.
Ето каде е проблема.
Идва точно над мивката и влиза. Ела да видиш.
Усещаш ли?
- Да.
- Здрасти Гордън.
- Вик! Здрасти!
- Как си?
Какво правиш?
- Имам изненада.
- Ами, студеничко е тук.
- Наречи ме луд, но предполагам, че Гордън желае да те стопли по всякакъв начин.
- Капи ми каза, че нямате телевизор.
- Да. Ъ, не. Предполагам че ние никога...
когато и да е...
Черно-бял е. Не го използвам, така че...
- Ето. Ще го сложа на масата.
-О, леле.
- "Леле"?
- Внимателно. Боже.
- О, не. А работи.
Не мисля че...сме големи
почитатели на телевизията. Но благодаря. Ние не сме...
- Чакай.
- Джетсонс!
- Голям фен ли си на Джетсонс, сега?
- Върни един канал.
Емили Дикенсон.
- Дънкан.
- Не е ли Емили Дикенсон?
- Правилно.
- Отговорете ми: "Коя е тази лека руска шейна, дърпана от три коня?"
- Тройка.
- Не е ли Тройка?
- А, какво е тройка?
- Това е лека руска шейна дърпана от три коня.
- Тихо. Ъ,ъ, Стъклена менажерия.
- Дънкан.
- Не е ли в Стъклена менажерия?
- Какво е Стъклена менажерия?
- Колежански зубър. Колежански зубърски отговор.
- Благодаря ти.
"Кои земевладелци са живели под Рикардос?
- "Дъ Мъртсис"! "- Не са ли "Дъ Мъртсис"?"
- Не са ли "Дъ Мъртсис?
- Невероятни сме. Ние сме чудесна умна двойка.
- Чакай! Мръднете й носа.
- Не е ли мръднете й носа?
- Леле колко си умна.
"Герой изигран от доведения син на Шърли Джоунс в музикалната семейна комедия от 70-те"
- Дейвид Касиди!
- Не е вярно? Те искат името на героя му.
- Патридж. Кейт Патридж.
- Закъсня. Съжалявам.
- Има точно определени правила по телевизията.
- Беше на време.
- Моля ви, по-тихо, опитвам се да гледам.
"С коя фраза Ралф изплаши Алис"
"Към луната, Алис!"
- Да не сте отгледани от телевизията?
Последния въпрос в колоната: " Един от двамата президенти, който може да използва "пони експрес" в офиса?"
- Бюканън.
- Не е ли Айбрахам Линкълн?
- Ха! Сгреши!
- Тихо!
"- Верният отговор е Джеймс Бюкaнън."
- О, да!
Благодаря ви много. Страхотен съм!
Изпратете ми парите по "пони експрес".
Донесете ми чека. Сложете го в косматата ми ръка.
- Гледай сега и не се плаши.
- Хей!
- Хей, чудесно успяхте.
- Как си?
- Добре.
- Бъчви.
- Да.
- Дъб, нали?
- Да.
- Голям познавач е.
- Това е бъчварницата?
- Искаш ли да те разведа? Хайде.
- Ето я и онази луда старица, която е собтвеничката.
Ще направи всичко, което поискам, защото ме обича.
- Да. Както майка обича своя син идиот.
- Това е Естел Уитиър.
Това е Хилари.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Това е Виктор.
- Как сте?
- Виктор.
- Мислехме да отидем на обяд.
- Ще кара Виктор.
- Не ме бройте.
- Ами, обядвайте с мен тогава.
- Всичко наред ли е? Искате ли още вино?
- Това е лабиринт.
- Да!
- Браво.
- Кажи му какво има вътре.
- Какво има?
- Трите ми съпруга.
- Мъртви.
- Искаше да каже, погребани.
От мен. Всеки един по реда в който починаха.
Добри мъже.
- Никой не знае къде точно.
- От доста време, всеки се опитваше да ги намери и да излезе.
Не успяха много.
- Не може да е толкова трудно.
- Повярвай ми.
Влезнеш ли и си се загубил.
- Мая Бруърс. "Възхититекен орехов вкус."
- Сигурно е така.
- Съдържа желязо.
- Желязо!
- О, Мляко на Тайгър. 95% протеини.
"Четири супени лъжици в чаша мляко."
- Достатъчно за да се задушиш.
- Помогни ми да намерим "Кралско желе". Имам нужда от "Кралско желе".
- Знаеш ли какво съдържа кралското желе?
- Това да не е тест?
- Изглеждаш изпотен.
- Тук е топло.
Топло е.
Устните ми са топли също.
Просто малко нощтно потене, Вик. Просто малко нощтно потене.
- Какво казваш, скъпи?
- Всичко е наред, мила. Заспивай.
- Още чай, Г-жо Уитиър.
- Не, благодаря ти Анабел. Време е да им предскажа бъдещето.
- "Малкото бебе" Гордън не се нуждае от предсказване на бъдещето.
Аз вече съм му го предсказала. Първо дамите. Благодаря ти скъпа.
- Разпръскване.
Пътуване.
Заек.
- Зайче.
- Бъгс Бъни.
- Това добре ли е или е зле.
- Означава късмет.
Късмет в края на пътуване. Край на бъркотията.
- Наистина ли?
- А сега Виктор.
- Аз, мога сам да си предскажа бъдещето.
Да. Още един от многото ми скрити таланти...
наред с бочи и напредналата зидария.
Да видим дали не съм забравил.
Какво ще кажете за това.
Бъдещето ми, е нещо...кратко и трудно.
Има много неясни завои.
О, Боже мой!
Та това е лабиринта!
Не засичай още. Изчакай докато се кача там.
- Добре, добре.
- Добре, чакай малко.
- Готов ли си?
- Добре. Чакай, чакай. Тръгвай!
- Първият ми съпруг, построи проклетото нещо. Използваше го за да бяга през него гол.
- Гордън, мисля че трябва да влезем и да го намерим.
- О, не. Добре се справя.
Една минута, Виктор!
- Времето тече!
- Добре, да му намерим центъра. Ще тръгнем...
По дяволите.
Три минути, Виктор!
- Добре.
ДОБРЕ!
- Изгуби ли се! Искаш ли помощ?
- Това не ми харесва. Ще отида да го намеря.
- Не, не, не.
- Остави я да отиде.
- Виктор? Виктор?
- Изгубих си акъла заради едното...Господи.
Добре, нека да намеря центъра и излизам.
- Мамка му стара!
- Виктор?
- Господи, не. О, не. Моля те. Моля те. Не сега.
- Виктор!
Виктор!
- Моля те, моля те. Не сега.
Виктор!
- Защо крещиш? Побързай. Нямаме време.
- Изплаши ме. Защо не ми отговаряш?
- Тихо. Върви.
- Защо не ми отговори?
- Намерих гроба.
- 12.:24.
- 12:24! Победителят Виктор!
- О, Виктор.
- Господи. Да. Изплаши ме.
- Извинявай. Ще донесеш ли още едно одеало за леглото защото...
- Какво? Защо?
- Наистина е студено и не искам ти да...
- Добре...мамче.
- Благодаря ти.
- Няма защо.
- Много жалко, че лабиринтът не беше по-дълъг. Все още можехме да сме вътре.
- Винаги има и друга възможност.
- Знаеш ли, казах на Естел, че имаш неизличимо заболяване.
- Какво?
- Трън в задника.
- Трън в задника. Много мило. Благодаря ти.
- Какво има?
- Нищо.
- Можеш ли...
- Какво?
- Да го направим ли? Не. Не мога сега.
- Защото си болен ли?
- Не. Защото...
- Защотото си болен.
- Защото не мога винаги да го правя когато ти се прииска, ясно?
Вероятно просто не съм толкова плодовит колкото твоите приятели, работниците.
- Майната ти.
- Не мислиш ли, че можеше и без "Майната ти", Хилари?
Хилари.
Хилс.
Съжалявам.
- Болен ли си?
- Не.
- Щеше ли да ми кажеш ако си?
- Да.
Всичко е наред.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Как си?
- Добре.
- Познай какво? Естел ми даде тази страхотня бяла рокля от нейните за Коледното тържество. Красива е.
Искаш ли да видиш какво взех на майка ми за Коледа? Не е кукла.
Обади ли се на баща ти да му пожелаеш Весела Коледа?
- Дай му почивка, скъпа.
- Той не знае къде си, нали?
- Ще му се обадя на сутринта, става ли?
- Срещнах Гордън в града днес.
- Страхотно.
- Поканих го на вечеря довечера. Той няма с кого да прекара Бъдни вечер.
- Аз ще отворя скъпа!
Скъпа, Гордън е.
- Весела Коледа.
Радвам се да те видя.
- Весела Коледа.
- Дойдох както ме помоли.
- Радваме се, че дойде.
- Нищо.
- Абсолютно нищо.
Извини ме, Гордън. Аз изхвърлям боклука в къщата. Донесе ли ни някакъв празничен пудинг?
- Не. Само подаръци.
- Весела Коледа.
- Благодаря ти.
- Отовори го.
- Бълбукаща кукла.
- Да и това не е всичко.
- Бълбукаща кукла.
- Весела Коледа.
- Уиски!
- На 52 месеца е.
- Няма да му позволя и ден повече.
- Да вдигнем тост.-
Добре, тоста е за...
Колко хубаво е това.
Наистина.
Това не е като на мама. Картофите не са достатъчно едри.
Майка ми беше най-лошата готвачка родила се някога.
- Не, не, моята майка.
- Какво ти правеше на обяд за училище? Чакай. Чанта или кофа ти даваше?
- Кофа? Шегуваш ли се?
- Аз имах кофа. И имаше Шест милионов доларов човек за похлупак.
И всеки път когато я отварях, той скърцаше...и всички ме гледаха.
- Давала ли ти е, фъстъчено масло и сандвич с банани?
- Не. Пакетче фъстъци.
- Пакетче фъстъци?
-Ван Гог.
- Отговорът е Ван Гог. Какъв е въпросът?
- Закъсня.
- О, не. Отново. Питай отново.
- Кой е най-младия президент?
- Не, трябва да питаш с отговора.
- Кенеди.
- Т. Р.
- Кой?
- Цветовете на Френския флаг.
- Червено, бяло и синьо.
- Синьо, бяло и червено.
- Е, стига де.
- Кой е направил скулптурата на Пиета?
- Пробвай със спорт.
- Микеланджело.
- Кой е екзекутирала Елизабет I?
- Пройбвай със спорт, за бога.
- Мери, Кралицата на Шотландия.
Какво означава "С"-то в Ю.С. Грант?
- Добре, чакай малко.
- Сипмсон.
Грант. Грант Ууд. Грант Ууд.
Хайде, скъпа. Трябва да го знаеш отговора. Грант Ууд.
Варварски американец, скъпа.
Състезател номер едно, чакай, чакай. Няма ли да играеш, скъпа?
- Виктор, ще играем ако питаш за спорт или комедии.
- Добре, комедии. Страхотно, хайде.
- Кой е написал Лисистрата? Аристоплейнс.
- Комедии, Виктор. Хайде. Като Г-н Ед.
- Шекспир. Това е комедия. "Тя се прекланя пред завоевателя". Оливер Голдсмит.
- Това не е час по Английски!
- Всички те са ситуационни комици.
- Хилс, какво прави той? Какво правиш Виктор? За бога.
- Господи, хайде де! Девет. Добре. Девет.
Девет!
Ехоо! Има ли някой вътре!
- Гордън, недей.
- Колко са играчите по бейзбол, Гордо.
- Хайде, нека ти помогна.
Само се успокой, Виктор.
Ще се оправиш.
- Съжалявам, че донесох ботилката. Не знаех, че...
- Нито пък аз.
- Ако мога да направя нещо...
- Лека нощ.
- И помни, ако се нуждаеш от мен...
- Благодаря ти.
- Излъга ме.
- Съжалявам.
Бях полудял. Не знаех какво става.
Не исках...
Не исках да свършва. Това е всичко.
- Но ти си болен. Трябва да се върнем.
- Не, изслушай ме.
Не може ли просто да се престорим...
- Да се престорим?
- Да.
Да, че...че съм добре.
- Но ти не си добре. Ти си болен.
- Не, не, не.
- И отиваш обратно в болницата.
- Изслушай ме. Обичаш ли ме?
- Какво?
- Просто ми кажи. Знам, че ти е трудно. Съжалявам. Просто ми кажи.
Кажи ми.
- Не ми харесва това.
- Добре, добре, добре.
Няма да се върна. Никога няма да се върна.
Излъгах те. Не бях свършил с химиотерапията.
- Какво!
- Тихо. Тихо. Красавицата ми. Съжалявам. Трябваше.
Тя ме убиваше. Ти видя.
Затова избрах теб. И не само за да дойдеш тук с мен...
но и за да останеш с мен, каквото и да се случи.
- Не.
Просто остани с мен...или както искаш.
Просто никакви болници.
Никакви лечения. Стига толкова.
Достатъчно ми е, Хилъри.
Стигат ми 10 години.
Това не е живот.
Искам да живея.
Имам живот с теб.
Ако ме обичах, ще ми помогнеш.
- Как?
Остави го да се случи.
Просто го остави да се случи.
- Да те оставя да умреш?
- Не. Няма да ти помогна да умреш.
Защото си решил?
Не си го обсъдил с мен, а просто си решил?
И после искаш да ти кажа...
Искаш да ти кажа, че те обичам?
И тогва ти ще кажеш, "Ами, добре. Сега ще умра и ще те оставя."
- И ме остави да повярвам, че имахме...
че съм част от нещо истинско за първи път в живота си.
И всичко това е било скапана лъжа!
- Не, Хилъри, повярвах в това също.
Помислих, че този път няма да се разболея пак.
Мислех, че ти можеш...
- Какво? Какво мога?
Имаш ли си на идея какво е за мен да съм тук?
Знаеш ли, всеки ден...
всеки скапан ден се събуждам да видя дали си все още жив.
Гледам дали се храниш, дали ходиш до тоалетна.
И ти си знаел, че ще се разболееш отново през цялото време и не ми каза.
Как се предполагаше, че трябваше да разбера, като не съм мед. сестра? Не съм скапана мед. сестра.
Мислиш, че нямам чувства защото съм глупава? Майната ти, защото имам!
Имам чувства и не мога да те гледам как умираш.
- Да, моля.
- Г-н Гедес, Хилари О'Нийл е. Аз съм на сина ви...
- Знам, точно коя сте, Г-це О'Нийл.
Трябва да ви кажа, че ако сина ми е в опасност..
- Ами...той е. Затова ви се обаждам.
Той е много болен и мисля, че трябва да дойдете да го вземете сега.
- Да. Добре. Къде?
Къде е той?
- Той е...
- Г-це О'Нийл...
моля ви.
- 3-та главна улица, Мендосидо.
Добре. Добре. Направи правилното нещо.
Боже, Виктор. Мамка му!
- Накарах полицията да те търси. Наех двама дедективи да те търся.
Просто не разбирам защо...
Незнам защо се измъкна по този начин.
Толкова ли ме мразиш?
- Не, не.
Ти си ми баща.
И аз те обичам.
Но вече не съм момче...
и просто исках да съм насаме с Хилари, това е всичко.
- Добре. Няма проблеми.
Но когато свършиш с лечението.
Искам да кажа, Боже, как можа да го прекъснеш на средата.
- Исках...тя да ме види с коса.
- Тогава защо не ми каза?
- Мислиш, че нямаше да те разбера ли?
- Щеше ли да ме пуснеш?
- Не. Виктор, повярвай ми, повярвай ми...
аз също щях да искам да избягам и да се скрия с красиво момиче.
Това е очарователна виличка.
- Беше.
- Но ще трябва да те заведа обратно в болницата веднага.
- Добре, но утре.
- Не.
- Ще се прибера с теб утре.
- Виктор, изслушай ме.
- Има парти довечера.
- Добре, но..
- Трябва да я видя за последен път.
Трябва.
Моля те.
- Добре.
- Някой изпусна нещо там.
Силвия, донеси нещата и ги сложи тук.
Съжалявам, не мога да дойда на партито ти довечера, Естел.
Виктор е много болен и аз трябва да се обадя на баща му да дойде да го вземе.
- Знам.
Виктор ми се обади. С баща си ще дойдат довечера.
Знаеш ли...хората го смятат за смешно, че погребах тримата си съпруга.
Като шега е тук.
Незнам само защо.
Въобще не е смешно...да гледаш някой който обичаш
да се разболее, нали?
Не ти давам съвет, скъпа.
Но ако бях на теб...
щях да дойда на партито довечера.
- Здравейте. Аз съм бащата на Виктор.
- Здравейте. Аз съм Гордън. Приятно ми е да се запознаем.
- Благодаря ви, Г-це О'Нийл.
Спасихте му живота.
- Той тук ли е?
- Да.
- Ами, стоеше точно там преди малко.
- Искаш ли да танцуваш? Хайде да танцуваме.
- Не, не мисля, че аз...
- Хайде, да танцуваме.
- Какво има?
- Ами...Ще се върна.
Съжалявам. Трябваше да се обадя на баща ти.
- Връщам се с него.
- В болницата ли?
- Да.
- Добре.
Те ще се погрижат за теб.
- Кажи на Гордън, че е по-добре да се грижи дяволски добре за теб.
- Не, не е това, което изглежда.
Аз ще се връщам в Оукланд скоро и...
и ще те посещавам ако разрешиш.
- Мисля, че е по-добре просто...
- Довиждане.
- Да, помня ги. Разбира се.
- Те се преместиха в околността и ще се радват да ви видят.
- Защо не се отбиете и да ги видите?
- Следващия път, когато идвам ще го направя.
- Г-н Гедес.
- Мислех, че Виктор се прибира с вас.
- Да. Утре.
Той поиска да прекара ноща сам.
Не се безпокойте. В безопасност е сега.
Каза, че ще ми се обади на сутринта.
Весела Коледа, Г-це О'Нийл.
- Тръгваш ли си?
- Господи.
- Мислех, че това е моя мръсен номер.
- Стига вече номера, Хилъри...
и стига вече болници.
Не искам да те наранявам повече. Никога не съм искал.
Знаеш ли, ти си първия човек за 10 години, който ме накара да забравя, че съм болен.
Просто исках да остана тук с теб.
Да правим любов.
- Тогава къде си тръгнал?
Ще се криеш някъде, докато умреш?
Не мога да ти позволя това, Виктор. Не мога да те оставя да се предадеш.
- Предадох се, когато ме изостави.
- Не, не си. Предаде се преди това.
- Хилъри...повече не искам да съм болен.
- Знам. Затова искам да се върнеш с мен.
- Не мога.
- Защо?
- Ще те карам до болницата. Ще се грижа за теб.
- Не мога да го направя.
- Защо?
- Не мога да го направя.
- Кажи ми защо.
- Защото...
Защото ме е страх.
- Страх те е от какво?
Да се надявам!
Боли ме да съм край теб, Хилъри защото...
ти ме караш да живея...толкова много.
- Тогава живей, Виктор.
Не знеш какво ще се случи. Не знаеш кога ще умреш. Никой не знае.
Но сега сме двамата. Бори се, Виктор. Живей с мен.
- Не мога. Не мога да го направя.
Погледни се.
Ти си толкова...
млада...
и толкова красива и умна.
Можеш да направиш всичко, което полежаеш, Хилъри.
Защо искаш да направиш това?
- Защото те обичам.
И ако се върнеш с мен в болницата и се бориш за нас...
ако се бориш за нас, никога няма да те оставя, Виктор.
Но трябва да се бориш. И ако се оправиш...
когато се оправиш...Аз ще бъда до теб.
А ако, ако, умреш, аз ще държа ръката ти.
Ще държа ръката ти.
И последното нещо, което ще видиш...
ще съм аз, защото те обичам.
Наистина те обичам.
- И аз те обичам.
Превод за вас: Стефан Чакъров