Dying Young (1991) (Dying.young.1991.cd1.srt) Свали субтитрите
Джулия Робъртс
Кемпбъл Скот
Във филма на: ДЖОЕЛ ШУМАХЕР
ДА УМРЕШ МЛАД
- Хилари
- Какво!
- Ключовете.
- Чакам те от 10 минути вече.
Погледни. Има само още 39 останали.
Обичам тази шапка.
И Роджър Калахан..
и Миси Райън..
и момчето на Кинсела..и-и неговата сестра... Как й беше името?
- Росмари.
- Росмари. Точно така.
- От цялата групичка, ти беше най-умната.
Ти имаше най-добрите доклади.
- Имаше най-добрите доклади.
А сега тя е посредник при продажбата на недвижимите имоти.
Има и Кадилак с името й написано на номера.
Ало, Ало?
Може ли поне веднъж да не пушиш докато се храниш?
Ало. О, виж това. Има само 15 останали.
Добре, какво стана с курса по биснес, тогава? Можеш да се върнеш. Можеш.
Тогава се обади на Дани. Кажи му...
Момчето ти изневери веднъж.
- Не започвай пак.
- И ти го изостави, като че ли е застрелял някой.
Върни се при него, развикай му се, наругай го...
но оправи нещата поне веднъж в живота си.
Поне те подкрепяше.
- Изпускаш го, мамо.
- 16 Ноб Хил?
- Нагоре по стълбите, госпожице.
- Продължете направо и после вдясно.
- Благодаря.
Здравейте. Какво става?
- Седнете и попълнете това, моля.
- Здравейте.
- Има ли някой химикалка?
- Благодаря ви че дойдохте. Ще държим връзка с агенцията.
- Г-це О'Нийл.
- Знам, че си нервен.
- Седнете, моля.
- Всичко е под контрол, затова се успокой.
- Да, чантите са готови. Самолета чака. Хотела е резервиран.Всички в Япония ни чакат.
- Тя не е в списъка от агенциите, Дейвид.
Да, аз имам боксерки в куфара с чорапите ми.
- Вие не сте в списъка, г-це.
- Да, не съм. Сама съм си написала автобиографията.
- Моментът, Марвин, втория. Да, обещавам.
Добре. Слушам, Марвин. Аз трябва да...трябва да тръгвам.
Вземи някакво хапче Марвин, моля те. Ще се видим в Япония.
Извинете ме.
- А, да, Г-це...
- О'Нийл.
- Страхувам се, Г-це О'Нийл... моя син я прочете...
и, ъ, много кратка история. Нуждая се от мед. сестра за сина ми.
- Вие мед. сестра ли сте?
- Не, но мислех че търсите...искам да кажа, само няколко неща..
- Съжалявам.
- Благодаря ви че дойдохте.
- Не, аз ви благодаря, че ме разходихте до тук.
- Дай й пари за такси, Дейвид.
- Не ви искам парите.
- Дай й пари.
- Не ви искам шибаните пари!
- Дай й пари за такси и наеми последната мед. сеста, с която се видяхме.
- Г-це. Г-це, моля ви, върнете се.
Г-це, колкото по-надалеч отиваме, толкова повече път трябва да бием на връщаме.
- Няма да се върна.
- Трябва да разберете, че това ми е задължение и ако трябва да ви преследвам чак до забравено от Бога място в Оукланд, ще го сторя.
О, какъв чудесен ден.
Цитирам: "Стана ужасна грешка..
Бихте ли била толкова добра да се върнете в къщата за неофициално интервю в мазето."
- В мазето?
- Да. Моля?
- Вървете напред. Всичко е наред.
- Да. Моля заповядайте.
Аз съм Виктор Гедес.
В капан сте.
- Ей, какво става тук?
Не, не. Аз..съжалявам.
Шегичка.
За разведряване на обстановката.
- Ами, сега мога да разбера защо работата е все още свободна.
- Г-це О'Нийл?
- Хилари.
- Добре.
До тук много добре.
На колко години сте?
- 23.
- Аз съм на 28.
- Вие не сте мед. сестра.
- Не, не съм.
- Но сте била доброволка?
- Ами, да, в училище...но напуснах.
Ами, бях в "Бъдещите Мед. Сестри на Америка".
Бях вицепрезидент. Уведомете медииите.
- Не, това е...Какво правехте?
- Отивахме в болницата след училище.
- "Мърси"?
- Не, "Олд Лейди".
- В Оукланд.
- Да, откъдето съм и аз.
- Прекъснах ви.
-Добре. Загубих си мисълта.
- Работехте там?
- Да. Ами, сестрите...Не сте посещавали Католическо училище?
- Сестрите от болницата докладваха на сестрите от училището...
и ако направехме нещо като...
обличане на къса пола или
извършим някакъв смъртен грях...като френска целувка...
тогава вземахме ужастните задължения в болницата.
- Подлогите.
- Подлогите. Сменяне на чаршафи.
Почистване на всякакви неща.
Но понякога ни даваха да повиваме бебетата..
и после да ги показваме на родителите им през стъклото..като ги държим изправени.
Това е всичко.
- Аз имам левкимия.
Имам я от 10 години.
На 28 съм.
..това го казах.
Значи от гимназията.
Не през цялото време. Имах опрощение.
Водих доста нормален живот. Бях в Европа.
Завърших колеж.
С отличие. Бях стотния такъв.
Ти не си първата жена в къщата ми.
Знаеш ли нещо за химиотерапията?
- Ами, знам че това е лечение за...
- Предписаха ми да ходя на курс всеки път когато кръвната ми проба е лоша.
Той е доста...
Ами, нуждая се от помощ по време на него.
Искаш ли работата?
- Направи го да звучи толкова привлекателно.
Баща ти каза...
- Забрави за баща ми.
- Ами той каза, че се нуждаеш от мед. сестра.
- Забрави какво е казал.
- Ами, ако той е този, който наема...
- Не е той.
Той лети за Япония в луксозния си самолет. Аз наемам.
Ако избереш да приемеш работата ще работиш за мен, не за баща ми.
- Защо избра точно мен?
- Разбрах.
Имах най-късата поличка, а?
- Ами всъщност, не, имаше един с по-къса пола..
но той никога не е бил доброволец.
Както и да е...
ще имаш стая и храна...
и 400 долара на седмица.
- В брой?
- Да. Последвай ме.
- Това е стаята ти.
Ако приемеш работата.
- Луд ли е или какво?
- Колко болен?
- Рак.
- Боже мой, Хил. Може би не искам да слушам.
- Добре. Как е Джим?
- Джим е пенис.
- Как му е пениса, тогава?
- Майк, дай ни две бири.
- Добре, как изглежда той?
- От елита, Ноб Хил.
- Хмм. Мамино синче.
- Останах с впечатлението, че той беше..
- Той беше какво, Хил?
- Сладък.
- Добре, давай нататък, момиче. Ще приемеш ли?
- Незнам. Мястото не е лошо. Фантастични антики. Имам си своя баня, която не е в хола.
- Колко ще ти плащат?
- 400 долара на седмица.
- Мамка му!
Не говоря на теб.
Приемай, Хил. Майка ти ще полудее. Ще можеш да си купиш Кадилака за който тя винаги говори
Ще пазаруваш всеки ден. Можеш да ми купиш някое комплектче... Какво?
Спокойно. Не се безпокой за него.
Ей, ей, маце. Искаш ли да те изпратя до вас.
- Добре дошла.
- Мерси.
- Позволи ми да..
Това е всичко. Благодаря ти Малакай.
Това е всичко Малакай.
- Чакай.
Идването ти в тази стая не е част от сделката.
- Никога не съм си мислил, че е.
- Извинете ме.
Как сте?
- Как си, приятелю?
- Това е, Моамар.
Моамар "Кадафи".
Той ме кара всеки понеделник на химиотерапия.
Хилари О'Конър.
- За мен е чест.
- О'Нийл.
- О'Нийл. Съжалявам.
- Питър Шмид, 1886.
Барт и Кеницер, 1892.
И двамата оцеляха при земетресението.
Несравнимите Хис и Уикс, 1910.
Роналд МакДоналд, 1986.
Знаеш ли, химикалите с които ме инжектират.. всъщтност са отрова.
- Отрова?
Отново Хис и Уикс, 1911.
Да, целта е да се унищожи рака..
и, ъ, не мен.
Така че, може да има странични реакции.
- Какви например...
- Потене.
Тресене и повръщане.
Понякога ме карат да крещя.
А, Болница Мърси.
1936.
- Г-це о'Нийл.
- Какво?
- Искате ли да остана?
- Незнам. Не.
- Ще му се обадя утре.
- Добре, добре.
Всичко е наред.
Не, не. Не.
- Как е така?
- Благодаря ти. Благодаря ти.
- Много е силно!
Много е силно!
Много е...увеличено.
- Прекалено е силно.
- Не е, изключих го.
- Много е силно. Прекалено е силно.
- Изключих го. Изключих го.
- Хайде. Нека те сложа да си легнеш.
- Добре. Държа те.
- Стаята бръмчи.
- Заспивай.
- Чакай, чакай, чакай.
-Не...не разбирам.
Какво искаш да кажеш с това, "отрова"?
- Искам да кажа отрова.
- Искам да кажа, помислих че ще умре.
- Помислих си: "още един път и това момче ще е умре."
Шона, нуждая се от помощ.
Съжалявам го. Наистина.
Не мисля, че някой идва да го вижда.
Иска ми се да знам как да се грижа за него, но незнам. Той се нуждае от мед. сестра.
Той се нуждае от някой който може... да се справя с такива неща.
Не мисля, че мога да се справя с това.
Ще трябва да му кажа довечера.
- Недей.
Свързахте се с дома на Виктор Гедес. Оставете съобщение след сигнала.
- Баща ти е. Там ли си? Знам, че си там.
Обаждам се да разбера как е минала хемотерапията. Добре ли си?
Разбрах, че не си наел сестрата от агенцията. Наел си червенокосата.
Предполагам че не трябва да питам защо.
Ще се върна след няколко седмици. Обичам те Виктор.
- Вечеря.
- Благодаря ти.
- Яйца.
- Мерси.
- Това е всичко, което червенокоската можа да намери. Няма истинска храна в тази къща.
- Освен ако не искаш Туинки омлет.
- Туинки омлет.
О, боже, аз..съжалявам.
- Всичко е наред.
- Не, не е.. Съжалявам.
Важно ли е това? Дневникът ти ли е?
- Не, нищо не е. Това са, ъ, бележки.
Това е, което правя. Това е моят П. Д. Тезис.
Работя над него от 5 години.
Когато мога, ще го завърша.
Твърдо съм решил да го завърша.
- За какво се разказва.
- Искуство. История на искуството. Познаваш ли Германските импресионисти?
- В Оукланд ли живеят?
Не. Това са импресионисти.
Харесваш ли...Реноа?
Или Моне? Гоген?
Ван Гог.
- Цветята?
- Слънчогледите.
- Е, не правя точно това.
- Желаеш ли да видиш какво правя?
Климт.
Густав Климт.
Тоя беше завладян от жените.
Той се нуждаеше от тях, както повечето хора от храна.
Валъри Нойзел.
Наричаше я "Вали". Беше на 16.
За кратко, тя беше неговото олицетворение...
красота, обич, секс...
докато той се отегчи и я остави.
Тя живя само още 5 години и умря.. от разбито сърце, е написано.
Доста късно е за шпиониране, Малакай.
- Никога не е късно, сър.
- Лека нощ, Малакай.
Данте Габриел Росети.
Също завладян, но само от една жена.
Елизабет Сидел, жена му.
- Тя беше само на 28 когато се самоубива със наркотик наречен лауданум.
Красиво име за наркотик.
Розети не можеше да спре да рисува нейния образ отново и отново.
Докато не почина няколко години по-късно.
Отново Климт. Нарича се "Целувката".
- Истинско злато ли е използвал?
Трябваше да ти обясня химитерапията малко по ясно.
Не беше честно.
Така че, ако ти...ако искаш, мога да ти платя веднага.
За цяла седмица. Заслужи си всяко пени от нея.
И, ние можем...ние можем просто...
нали разбираш, ние можем просто...
- Всичко е наред.
- Благодаря ти, Моамар.
- Ще го махна за малко.
Четох днес, че степента на оцелелите болни от левкимия
е 50% сега...
и даже се покачва...
със агресивна терапия.
Готово.
Достатъчно агресивна ли беше терапията за теб?
Ще те стопли само след минутка, ок?
- Какво искаш да направя?
- Нищо!
- Какво искаш да направя.
- Нищо.
Нищо не можеш да направиш.
Абсолютно нищо не можеш да направиш мама му стара!
Мамка му!
Мамка му!
- Тук съм.
Всичко е златно. Точно така. Всичко е златно. Може да е фалшиво, може да кажете...
- Тя има зъби. Виждаш ли?
Това е толкова рядко. Никога няма да видиш такава.
Искам да кажа, всеки може да рисува малка затворена уста..
Исусе, Мери и Йосив! Кажи ми, че това не е змия.
- Това е част от змия. Цялата е много скъпа.
- Той яде това?
- Той не яде.
- Добре, Хилари, скъпа, направи му свински бут.
Искам да кажа, топъл е. Залепен е за ребрата.
- Има твърде много мазнина и сол.
- Можеш да направиш две-три вечери от него и няколко сандвича.
Баба ти никога не ядеше Китайски змии на обяд, за бога.
Или Леля ти Елма, която доживя до колко..
- 206?
до 92 години, благодаря ти много.
Тя пушеше по кутия "Лъки" и изпиваше бутилка скоч всеки ден от нейния живот. Нека Бог пази душата й.
- Плати ли ти вече? Предложи.
- И ти каза "Няма проблеми".
- И не съм женена и Розмари Кинсела има Кадилак.
- Къпеш ли го?
- Не, мамо, не.
Човекът има рак и тежи 60 кг, но аз му казах..
"Искаш ли да си чист, слабчо? Тогава си мръдни хърбавия задник и се изкъпи сам".
- Аз само мислех, че може да си мед. сестра вместо чистачка.
Кой взима по-голяма надница от мен, междодругото.
И е възможно, дали е просто възможно...
той да иска малко повече от ... вечеря със свински бут, а?
- Съжалявам. Много ли беше висока музиката?
- О, не. Може ли да влезна?
- Секунда само.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Всичко наред ли е?
- Аха.
- Имаш нещо на,ъъ...
- Благодарих ли ти за снощи?
- Каза "мамка му" много пъти.
- Ами, благодаря ти.
Ами почти 8:00 е.
И, ти няма да излизаш.
Искам да кажа, че можеш. Можеш. Позволено ти е.
Не трява да стоиш в къщи. Това не е част от срещата.
Обаче ти няма да излизаш.
Kакво ще кажеш за "среща".
- Аз, ъ, позволих си да влезна. Да.
- Позволи си да влезнеш, да.
- Да ви оставя ли сами?
-Не е необходимо, сър. Пощата ви.
И вестника ви.
- Благодаря ти за личното доставяне.
- Удоволствието е мое, сър.
И една допълнителна новина. Баща ви се връща в края на седмицата.
И може ли да приема от силната миризма на майонеза във въздуха...
че ще вечеряме довечера.
- Всъщност не. Излизаме.
Нали?
Излизаме?
- Разбира се.
- Излизаме?
Изглеждаш страхотно. Във вестниците, където са ресторантите, казват че това е най-доброто ново място в града.
Най-доброто...Не е ли страхотно?
- Страхотно е.
- Майка ми казваше, че не нужно да харесваш всичко, но трябва да опиташ всичко.
Майка ми винаги казваше: "Подайте ми кърпичка".
Какво е това?
- Гола крава.
- Мъртва.
- Какво ще стане ако повърна?
- Тогава ще се погрижа за теб.
- Пробвай.
- Карпачио.
- Не е ли страхотно?
- Страхотно е.
- Колко струва?
- Незнам. Не беше ли 30?
- 30?
- Какво?
- Не, страхотно е.
Мястото е страхотно.
- Не е страхотно, нали?
- Виктор....Искаш ли наистина да се забавляваш.
- Това е Виктор. Това е Джим.
- Как си Джим?
- Добре, добре.
- Хайде. Да танциваме.
- Ще танцуваме ли?
- Не, не, аз ъ..
- Ще ми подържиш ли якето?
- Да разбира се.
- Шегувам се.
- Здрасти.
- Беше страхотна.
- Мерси.
Това място също не е толкова страхотно, нали?
- Ще отиваме ли обратно към ресторанта?
- Не.
Артър Рубенстайн. Бил e почти на 80 когато е свирил това.
Срещал съм го. Майка ми ме заведе в апартамента му.
Стиснах му ръката.Имаше размер като на баскетболист.Този малък, хърбавичък човек.
- От къде го е познавала?
- Той беше клиент на фирмата за адвокати на баща ми.
- Впечатлена съм.
- Баща ми е много внушителен човек.
- Ще получа ли цигара ако го изпия?
- Не.
- Как е този?
И хитовете продължават.
- Незнам, ужастно късно е.
- О не. Само още една. Тя е най-добрата.
- Сигурна съм че имаш й история към нея за някоя красива умряла жена.
- Да. Майка ми.
Това беше любима й песен.
Тя почина когато бях на 9. Беше красива.
- Съжалявам.
- Ще танцуваме ли?
- Благодаря ти за срещата.
- Свърших с химиотерапията.
Това беше последната.
- Наистина ли?
Да. Беше курс, който свърши.
- Мислех, че трябва да си направиш тест.
- Искаш ли да се обадиш на доктора ми?
- Не.
- Давай. Номера му е на бюрото ми.
- Казай не.
- Съжалявам.
Ето какво получваш защото ми спасяваш живота.
Повярвай ми, свърши.
И за да го отпразнуваме заминаваме.
- Къде?
- На север.
Не съм излизал от тук с години.
- Какво ще каже баща ти?
- Ще му се обадя на сутринта.
- Почивка.
И искам да завърша моята теза. Вратите скърцат на всеки 5 минути тук.
- Веднъж на две седмици.
- Ще бъде приключение.
Заслужаваме приключение, безопасно приключение.
Само на няколко часа път е точно зад болницата.
Виж, ще подпиша договор, ок?
"Аз, Виктор Годес, обещавам да се върна ако нещо се случи. Каквото й да е."
- Като да умреш ли?
- Не. Няма да умра.
Ще започна да се възстановявам, но не мога без помощ.
Не мога да се справя без теб.
- Имаме ограничение 55 мил/ч.
- Какво?
- Ако караш по-бързо тая таратайка ще избухне.
- Това не е таратайка. Това е Кадилак 1974
Купен и платен почтенно.
- Хубав цвят също.
- Това е як цвят. Това е яка кола. Можеш ли го кажеш, Виктор? "Яко"?
- Мога да кажа, че караш с "70 мил/ч". Това мога да кажа.
- Ами, тогава..защо не покараш ти?
- Не. Моля те не прави така. Не мога. Не мога да карам, Хилари.
- Шегуваш ли се?
- Благодаря ти за разбирането.
- Съжалявам.
- Баща ми има шофьор. Никога не се научих как се шофира.
- Мисля, че е време да започнеш да се учиш.
- Не, моля те не го прави!
- Яко е, а?
- Вземи...вземи волана.
- Помагам ти. Помагам ти, остани между линиите.
Ето така. Добре се справяш. Ето така.
- Знам защо ти харесва тук.
- Защо?
- Защото всички тези сгради имат дати на тях.
О, погледни това. Не, не, не гледай. Гледай пътя.
- Караш малко бързо?
- Какво?
- Шегувам се. Караш като костенурка.
- Виж. Здравейте! Точно се нанасяме!
- Мила и приятна съседка.
- Ето, дай на мен.
Всичко е наред.
- Всичко е наред.
- Добре ли си?
- Толкова е красиво.
- Какво е това?
- Това са ампули с морфин.
- За болка.
- Не се ли преполага доктора да прави това?
О, аз знам точно какво да правя.
Имам многогодишен опит.
- Нуждаеш ли се от една?
- Не.
- Сложи ги на страна. Не ми трябва.
О, Съжалявам.
- Няма проблеми. Свърших.
- Хайде.
- Ще ме зяпат.
- Не, няма.
- Някой ще попита: " Ей, човече, защо нямаш коса?".
- Ще бъдат доста заети с пиенето.
- Бил съм на такива места. Винаги питат.
- Две бири.
- Мерси. Запази си чашите.
- Вие се нанесохте в къщата на Демазиан?
- Носите ли си дебели дрехи?
- Боже, ще замръзнете до смърт от студ там.
- Уплътнете я. Това ще помогне.
- Уплътнявал съм около 30 къщи.
Работи безпогрешно.
- Искаш да кажеш, че си се събличал в 30 къщи.
- Както й да е, мога да направя и вашата.
- Капи.
- Хилари, бирата е за сметка на заведението.
- И така, Виктор, защо си си обръсна главата.
- Той е Хаър Кришна.
- Не, нали знаете, на летището, мъжете в жълто..
- Жълто като минзухар.
- Облечени в роби, раздавайки цветя.
- Маргаритки.
- Стига де.
- С техния малък цимбал, пеейки.
- Пей.
- Какво?
- Попей ни, скъпи.
- Да, изпей няколко ноти.
- Не. Не мога.
Не мога. Не съм на работа пък и върнах моята роба и цимбали.
- Защо?
- Защото трябва да си ерген. Ние сме като свещениците.
- Да. Стриктни сме, наистина.
- И аз не трябваше да ви казвам това, но..
- Всичко е наред. Довери ни се.
- Доста лично е.
- Ами, истината е, че се появи Хилари.
Аз бях на летището, на "Юнайтед", което както знаете е най-доброто място.
И, спирах хора...давах им цвете и казвах:
"Бог е любов. Приятен ден." и тогава спрях Хилари.
Тя се обърна към мен и аз вече знаех.
Спях да си бръсна косата на следващия ден и се качихме на колата и дойдохме тук.
Вероятно нейното любимо ваканционно място. Нали, скъпа?
- Добър опит, хлапе. Това ще ти струва 2.50 за бирите.
- Това беше добро. Наистина добро.
- Добре ли си?
Имаш ли нужда от мен?
- Съжалявам.
Да, имам нужда..
Не мога да заспя.
Имам нужда да легна...
до теб. Искам да кажа,
имам нужда да...искам да спя...
в твоето легло.
Не...повярвай ми, не съм заплаха. Не и след химиотерапията. Аз просто не мога...
Това не е част от сделката. Кажи ми да си вървя.
- Не, няма проблем.
- Какво означава тотаировката ти?
- Сила на сърцето.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Ако изпия това ще получа ли цигара?
- Чакай малко.
Ще ти покажа нещо.
Почувствай го. Почувствай го.
- Расте.
- Да.
- Нямам температура, нали?
- Не.
- Чакай малко.
Имам идея.
- Всичко е наред.
- Исках да ти кажа за това, но...
- Но какво?
- Но не се ядосвай.
- Защо?
- Ами, свързано е с...нещо към, което си чувствителна.
- Готвенето ми? Облеклото ми? Косата ми?
- Образованието ти.
- Нали знаеш, че прекарах целия си живот в учене.
Години наред лежах в леглото и четях. Не като теб.
- Спейки с работници по конструкциите.
- Не. Животът.
- Опитвам се да науча малко за него от теб и искам да ти дам нещо в замяна.
Да те науча. Не като в училище, но..
Виждам в теб...не ме интересуват шегичките ти или нещо друго.
Виждам интерес...
за нещата.
Кажи ми ако греша. Кажи ми да вървя по дяволите.
- Върви по дяволите.
- Кажи ми, че не си заинтересувана.
- На какво ще ме научиш?
- Ами ти си като Климт, нали? Започваме с книга за съвременното искуство.
Ще я разгледаш, ще я прочетеш. После ще поговорим. Това е всичко.
- Ти ще говориш.