Swades (2004) (Swades.2004.CD1.DVDRip.XviD-BrG.srt) Свали субтитрите
предстоящата мисия за Глобалното измерване на дъждовете.(GPM)
За да обясним мисията с нас е Джон Стоктън
ръководител по формулирането на проекта от НАСА.
Мохан Баргава...
ръководител на проекта и ръководител на совалката в мисията от Goddard.
Ти си Джон.
- Благодаря ти Джордж.
От кабинета на ръководството по бюджета определиха
в годишния бюджетен план от февруари да включат и пускането на GPM.
Във формулиращата фаза на GPM са предприети мерки които да намалят риска,
за да подсигурим данните събрани от мисията.
И ето тук е Мохан Баргава нашия ръководител на проекта.
Благодаря ти Джон. Добър ден на всички.
Преди да престъпим към фаза 2, ще направим бърз преглед на фаза 1.
Във фаза 1 фокусирахме върху определението на обсега на мисията,
приблизителните системни измервания и технологичните траектории.
Ще пуснете ли касетата моля? Благодаря.
Ядрото на сателита е проектирано като trmm космически кораб.
Ще бъде изстреляно в не синхронизирана със слънчевата орбита с наклон 65 градуса
и височина 400км.
Констелационните сателити ще се преобразуват в оперативни,
експериментални сателити, с pmw радиометри.
Те ще работят и с двете и със синхронизираната и с не синхронизираната орбита
на височина 600-900 км.
Може да задавате въпроси.
До колко е обективна програмата GPM?
Последен въпрос.
- Този бюджет оправдан ли е?
Глобално погледнато има опасност от отдръпване на водата в близкото бъдеще.
няма да е невъзможно да си представим че в 21 век, градове като
Бейджинг, Амман, Ню делхи, Сантяго, Джакарта, Мексико сити, Лима
и много други, ще изпият, изразходват заобикалящите ги води и ще загинат.
Водата намалява. Това не е ли достатъчна причина да оправдае всякакъв бюджет?
Има ли още въпроси?
Благодаря ви че бяхте тук.
- Много благодаря.
Не бях виждал Джон Стоктън да се усмихва толкова.
Наистина е много доволен от нас.
Пресконференцията мина добре. А твоята презентация - чудесно!
Това беше голям скок за нас.
Но, вече можем да се успокоим сега, когато тази фаза най-накрая е приключена.
Много си тих. Какво има?
Ще си направя кафе. Ти искаш ли?
Направи го силно.
- Разбира се.
"Две нови съобщения."
Здравей Мохан. Аз съм Пол Трайд търсих те в работата и на мобилния
но явно си на среща, обади ми се.
Добър ден, г-н Баргава, аз съм Стивън Картър от BCLS...
...молбата ви за гражданство беше одобрена. Моля обадете ми се в понеделник.
Поздравления! Молбата ти за гражданство е била одобрена.
Мохан, какво ти има?
- Нищо.
Разбирам те. Напрежението в работата си е казало думата
и сега не ти е до нищо... Нито до разговори, нито до купони!
Послушай съвета ми, ожени се!
Трябва ти партньор в живота.
Както казват - щастието е двойно когато е споделено!
Това промени животът ми!
Не Винод, не е това.
Какво е тогава?
Какво има?
Днес е годишнина от смъртта на родителите ми.
Съжалявам.
Не, всичко е наред.
Още е ярък спомена как бях в последната година на колежа в Пенсилвания
...когато разбрах новината за автомобилната катастрофа!
Сега разбирам защо си толкова унил цял ден.
Знаеш ли Винод...
има и още нещо. което глождеше
съвестта ми през последните няколко месеца.
Помниш ли Кавериамма?
Кавериамма? Старата ви домашна прислужница, нали?
Моля те не я наричай домашна прислужница. За мен беше като майка!
Извинявай. Нямах представа. Какво за нея?
Както знаеш аз бях единствено дете.
Родителите ми се отгледаха с много любов, осигуриха ми всичко.
Но заедно с тях Кавериамма също има специално място в живота ми.
Ако майка ми би ми приготвила закуска,
Кавериамма би ме нахранила.
Ако родителите ми се слагат в леглото то Кавериамма ще ми изпее приспивна песен.
От 2 до 17 годишен тя непрестанно се грижеше за мен.
Може да се каже че Кавериамма ми беше като втора майка.
Кога за последен път си я виждал?
На погребението на родителите ми.
Спомням си как плачех като дете в ръцете на Кавериамма.
Това беше много тежко време за мен.
След това се върнах тук и започнах да си живея живота.
Кавериамма често ми пишеше, и аз й отговарях.
Но след това, бях толкова погълнат от работата си, че просто загубихме връзка.
Всичко това е толкова неочаквано Мохан.
Как така днес внезапно се сети за нея?
Не е внезапно Винод.
Мисля си за нея през последните няколко месеца.
Имах кошмари за нея че е станала...
...стара, слаба и безпомощна.
Винод, направих грешка.
И сега се чувствам виновен че я пренебрегнах...
...и не бях способен да се погрижа за нея.
Станах егоистичен Винод.
Тя е единствения човек съхранила спомена за родителите ми.
Обмислях да отида до Делхи... и да я доведа тук.
Правилно! Прекрасна идея!
Но не мисля че Джон ще се съгласи.
За теб няма да има по подходящо време от сега, за да поискаш отпуска.
Имаме 28 седмици от пускането на gpm. Джон няма да откаже.
Мислиш ли?
- Да, разбира се.
Обещай да му донесеш слон или нещо такова.
Да, разбира се!
Много ти благодаря.
И така най-маловажно е да премахнем натиска на времето от
стабилизиращия участък.
Много ви благодаря господа.
Извинявай Джон.
- Разбира се, кажи.
Искам да помоля за две седмици отпуска. Трябва да отида до Индия, възможно ли е?
Всичко наред ли е там?
О, да всичко е наред. Просто остана нещо нерешено.
Кога трябва да заминеш?
Всъщност, колкото се може по-скоро.
28 седмици до изстрелването?
Осъзнаваш, че ще трябва да възложиш някой работи на други.
О, да, да. Имахме подробно съвещание с екипа и
ще бъда в постоянна връзка с Винод от тук.
Добре тогава, приятно пътуване.
Много ти благодаря Джон.
Невероятно... Джон се съгласи много бързо. И аз трябваше да поискам отпуска.
Добре че не поиска. Иначе щеше да отмени и моята.
Може ли да взема таблата ви моля? Мога ли да ви предложа още нещо?
Не благодаря.
Говори капитана. Добро утро на всички.
Започваме снижаване
и скоро ще се приземим
в Индира Ганди международно летище в Делхи.
Надявам се че сте прекарали комфортно благодаря че летяхте с Air India.
Внимание моля.
Пристигна полет 112 от Ню Йорк.
Радвам се да те видя.
- И аз се радвам да те видя.
Как беше полетът?
- На прикачването се забавих. Иначе нормално!
Донесе ли нещо за мен?
- Да, всичко е за теб, детенце!
Значи Кавериамма... още ли живее в дома за възрастни?
Говори ли с нея?
Не, искам да я изненадам!
Много ще се радва да те види. Сигурен съм че мен ме е забравила.
Очевидно!
Извинете.
- Да? Мога ли да ви помогна?
Идвам при Кавериамма.
Кавериамма?
- Да.
О, да, Кавери! Тя вече не живее при нас.
Не живее тук?
- Беше при нас за около година...
...докато една жена дойде да я търси. И след това Кавери си тръгна с нея.
Но къде отиде?
Един момент, ще проверя в регистъра.
Бартаджи, този господин търси Кавери.
Знаеш ли къде е сега?
Бартаджи преди живееше в една стая с Кавери.
Мисля че беше споменала селото в което е живяла преди.
Как се казваше...?
Чаранпур.
- Точно така, Чаранпур.
Къде е това Чаранпур?
- За пръв път чувам за него.
Ще го намерим.
Кавери беше добра жена.
Липсва на всички ни.
Ето адреса.
Благодаря!
Кавери е щастливка.
И преди дойдоха за нея, сега отново.
Иначе, кой го е грижа за нас старците?
Да вървим.
Извинете.
Ето картата. Тук ще намериш Чаранпур.
Това е 150 пурии.
- Нищо, може и да не плащаш.
Направи ми услуга. Наглеждай касата докато аз отскоча до банката.
Вземи и за мен един заем!
- Разбира се, ще гледаш касата, нали?
Просто ще седна отзад.
Става.
- Връщай се бързо.
Извинете, никакво уважние ли нямате?
Какво има?
Виждате че събирам учебниците, и продължавате да ходите по тях.
Не съм искал.
Книгите са източник на знания и култура...
и ако не знаете как да ги уважавате, не би трябвало да сте тук.
Ами съжалявам.
- Благодаря.
Извинете, бях се загледал в картата.
Искате да купите тези учебници?
Не! Искам да ги продам!
Глупав въпрос, извинете.
- Не, аз се извинявам.
Просто съм малко раздразнена.
- Не, видях какво се случи.
Разправяхте се с мъжа, нали.
Някои хора просто нямат елементарно възпитание.
А да... Сега ще... Много учебници.
Ще ми трябва...
- Ето там.
Да, благодаря.
Това са 13 учебника по математика по 17...
...е равно на 221, плюс 22 учебника по литература по 12 е равно на...
485.
485!
Това са 8 учебника по география по 19 е 152, плюс 485 е...
637!
Наистина 637? Благодаря.
И 8 тетрадки са 113 и всичко прави...
750.
Трябва да е толкова!
750 е. Математиката ви е много добра!
Всъщност, трябва да ви дам отстъпка.
Вие избрахте учебниците, вие пресметнахте цената...
вие трябва да седите на моя стол!
Тогава ми направете отстъпка?
Съжалявам, не мога!
Всъщност името ми е Мохан Баргав. Аз съм приятел на Рахул...
...той е собственика на това място, просто отиде до банката...
...разбирате ли, разорен е... трябваше да изтегли малко пари
Аз просто го замествам.
Ясно!
Ще ви ги опаковам само ми трябва...
плик.
Аз тъкмо търсех къде е Чаранпур на картата.
Това е малко село.
Чувала ли сте за него?
Да, зная къде е.
Тръгнете по магистрала No 6 след 110 км като стигнете Чароти.
Там завийте на ляво.
След това след около 80 км ще стигнете до Азамгарх.
От там по един черен път след около 20 км ще стигнете Чаранпур.
Изглежда и географията ви е много добра!
Ето ви...
Ехо! Извинете.
Моля ви, наглеждайте касата...
Какво стана? Умори се от работата ли?
Не, едно момиче дойде, купи много учебници... но си тръгна без рестото.
Хей! Няма лошо!
Реализираш печалба за компанията още от първия ден! Наемам те!
Тя беше невероятна!
Дори ми даде указания за Чаранпур!
Чудесно, къде е?
На около 200 км от тук.
Пощади ме Мохан. Не ме карай да си зарежа магазина за да те закарам до там.
Не му мисли! Но все пак ще ми трябва кола.
Вземи моята. - Не, не. От къде да намеря каравана?
Каравана? За какво?
Не знам какви ще са условията в селото.
Добре, добре г-н НжИ. (не живеещ в индия)
Ще ти намеря каравана. Спокойно.
(песен от стар индийски филм)
Може ли да ми кажете кой от тези пътища води до Чаранпур?
Отклонили сте се от пътя.
Така ли? Не е възможно, следвах указания...
Сигурно някъде съм объркал завоите.
Било ти е писано да направиш тази грешка.
Чаранпур е доста далеч от тук. И аз съм тръгнал в тази посока.
Ако искаш, мога да ти покажа пътя!
Върви си по пътя, пътнико! О пътнико, върви!
Колко красив е само този свят.
остави проблемите зад себе си! Позволи полетата с цветя да те омаят
потопи се в звуците на природата.
Браво!
Пей.
Този път сега ме зове.
Някъде, някой ме чака!
Този път сега ме зове.
Някъде, някой ме чака!
Защо сърцето ми е нетърпеливо? Кой отдавна чака да ме види?
Може би строгия компас който следвах аз, вече съм подминал.
Върви си по пътя, пътнико! О пътнико, върви!
Животът е кола, времето е колело.
ето ти река от сълзи и градина от радост.
О братко, всички те чакат на пътя ти.
Върви си по пътя, пътнико! О пътнико, върви!
Колко красив е само този свят.
остави проблемите зад себе си! Позволи полетата с цветя да те омаят
потопи се в звуците на природата.
Накъдето и да погледна от тези пътища
отвсякъде ме залива цветния поток
полъха на вятъра, и играта на сенките.
Там в далечината, чудя се чие ли е това селце.
Как се събират дъждовните облаци,
Това носи сърцето ми в това пътуване.
Какъв сън е всичко това?
- Наистина всеки сън изглежда,
че подпалва огън в тялото ти, ако пътя на сърцето ти криволичи
трябва да виждаш ценното във всеки един момент
Само ако можеше винаги да се вслушваш в сърцето си...
Върви си по пътя, пътнико! О пътнико, върви!
Колко красив е само този свят.
остави проблемите зад себе си! Позволи полетата с цветя да те омаят
потопи се в звуците на природата.
Сърцето е толкова спокойно,
че тежестта на раменете вече я няма,
че детската невинност вече се завърна,
че някой в дългата река Ганга се къпе.
Че някой в дългата река Ганга се къпе.
Сърцето се пречисти като че всичко си дойде на мястото
Сега намерих светлина в живота.
Има любов в живота ми, песен на устните ми
това е истинската радост на живота, о пътнико!
В която и посока да поемеш, само любов разпръскваш
ти запали милиони светлини, о пътнико!
Върви си по пътя, пътнико! О пътнико, върви!
Всичко наоколо ме поздравява
реката, хълма, езерото и потока, гората и дърветата
какви знаци ми изпращат те
Върви си по пътя, пътнико!
Колко красив е само този свят.
Извинете.
Знаете ли къде живее Кавериджи.
Ей Чику! Заведи този човек до Кавериджи.
Извинете!
- Внимавай!
Амма! Амма! (майко майко)
Амма!
Амма!
Чакай малко.
Трябва да я масажираш така сутрин и вечер, Матхили!
Ще поплаче малко, но нищо.
Разбра ли? Кажи сега.
Амма, някой с много голяма кола е дошъл да те види.
Много голяма кола?
Хайде, ела! Паркира я отвън.
Идвам.
Чику, надявам се това да не е някоя от твоите лудории!
Виж.
Много е голяма, нали?
Какво става?
Кой е това?
Хайде, познай!
Не мога. Кой е това? Пусни ме!
"Atkan batkan dahi chatokan, (куплет за детството на Бог Кришна)
Ако ти си "y ashoda", значи аз съм...?"
Мохан!
Мохан!
Кавериамма.
Мохан... това си ти, наистина си ти!
Не мога да повярвам на очите си!
Знаете ли кой е това? Това е Мохан, моят Мохан!
Този за когото непрекъснато ви разказвам.
Ела...
Спри! Чакай тук. Не стъпвай вътре. Сега се връщам.
Сега можеш да влезнеш!
Кавериамма.
- Да?
Какво правиш?
Не мога да ти опиша колко се радвам да те видя Мохан.
Само да си дойде Гита. Веднага ще й кажа че съм спечелила баса.
Бас? Какъв бас?
Гита все повтаряше "твоя Мохан те е забравил, амма"
Така ли?
Но аз винаги й отвръщах: "Не, той ще дойде да ме види"
И така се хванахме на бас!
Ако ти дойдеш, тя ще трябва да ми донесе сладолед.
Сладолед? Кавериамма!
Какво?
- Изобщо не си се променила!
Не си загубила апетитът към сладоледа!
Защо не?
Да не би да сладоледът е предназначен само за децата? Не можем ли и ние старите да му се наслаждаваме?
Седни!
Добре, ти печелиш. И между другото кой е казал че си стара?
Е... коя е тази Гита?
Не си ли спомняш? Като деца често играехте заедно.
Заедно с майка си ни идваха на гости в къщата в Делхи.
Гита...
Да не би да имаш предвид Гитли?
Да! Ти така й викаше.
А това е Нандан малкия брат на Гита.
Но ние му казваме Чику.
- Чику! Здравей Чику.
Днес симулира болен корем за да пропусне училището.
На колко си години?
- Осем.
В кое училище ходиш?
Уча в Navjeevan paathshala.
Шести номер съм и съм в четвърти клас.
Девиза на училището ни е
"Книгите са източник на знание а знанието е сила"
Изглежда училището е много добро.
Защо не си отишъл днес?
- Болеше ме корема.
Наистина?
Тук ли те болеше? Или тук?
Искаш ли да видиш училището ми?
- Не, не сега.
Искам да говоря с амма.
- Не! Да отидем сега.
Добре Чику.
Мохан защо не отидеш да видиш училището с Чику.
Може да видиш и Гита. Тя преподава там.
Добре, но мислех че Чику го боли коремът!
Коремът? А да! Болеше ме, но вече мина!
Хайде да тръгваме за училището!
Това е чичо пощальон!
Не просто пощальон, дете
...аз съм и ралото и вола, нивата и семето, реколтата и зърното.
Тук аз съм всичко!
Аз разпределям писмата, удрям им печата и ги разнасям.
Когато съм на колелото, аз съм пощальона, а когато съм на стола си, началника на пощата.
Името ми е Нивааран Даял Шривастава. С какво да ви помогна?
От тук мога ли да се свържа с Америка?
Тук няма ЛСД, но ще може да се свържете през село Мизва.
Между другото, в това село няма банка, няма връзка и няма регистрация.
Извинявам се за инцидента който стана по-рано днес.
Няма нищо. Вие живеете в чужбина, нали?
- Да.
И аз знам няколко думи на английски.
Какво мога да направя за вас?
Много добре.
Виж Моханбайя, това е моето училище. ("байя" - братко)
Впечатлен съм Чику!
Беше 1942 година, когато
лозунгът на движението "Напуснете Индия" се чу за пръв път в Бомбай.
От Бомбай до Лахоре (в Пакистан) от Лахоре до Пешавари...
индийските революционери и британските войници бяха във война!
Експлозии удряха редиците, куршуми профучаваха и рикошираха
Но въпреки всичко това, нашата кауза беше на първо място, и ние никога не се предадохме!
Мен ме удари куршум в рамото.
След това ни арестуваха и ни хвърлиха в затвора
...а ние продължавахме да протестираме- Inquilab zindabad!(дълъг живот за революцията)
Дададжи, тогава имаше ли брада?
- Ще ми се да имах!
Тогава куршума щеше да заседне в брадата ми и да се изгуби!
Аз ... тръгвам!
Аз... тръгвам!
Ние ... двамата... тръгваме!
Ние... двамата... тръгваме!
Ние...всички...тръгваме!
Ние...всички...тръгваме!
Много добре! Камала, сега повтори...
Аз...тръгвам!
Това си ти!
Сигурно погрешно съм разбрал указанията ти и се загубих!
Извинете! Това е училище и в момента провеждаме час.
Съжалявам.
Моханбайя това е Гита Диди. И Диди диди, това е Моханбайя...
той е дошъл от Аамрика!
- Не Аамрика Чику! Америка.
Чику, какво правиш тук? Мислех че те боли корема!
Амма ме помоли да покажа училището на Моханбайя и аз просто...
Значи ти си Гита! Помниш ли ме?
Преди като бяхме деца те наричах Гитли.
Децата трябва да се учат.
Съжалявам.
Сега разбирам. Математиката, географията...
А да, между другото...
...си забрави 50 рупии в книжарницата!
Благодаря, сега може ли да излезете, моля?
Да. Много съжалявам.
Аз... тръгвам!
Аз...тръгвам!
Много добре.
Какво е това?
Това е масажор за крака, ще ти помогне за болките в краката.
В момента няма електричество.
- Защо?
Доста често имаме проблеми с тока.
- Кога ще дойде?
Никога не се знае с точност. Това става 3-4 пъти седмично.
Кои са те?
Родителите на Гита Шанта и Джагмоханджи...
Те построиха училището в Чаранпур.
Когато Чику беше само на 5, Джагмоханджи почина.
По това време Гита учеше в колеж в Делхи.
Веднага след като завърши тя си дойде тук...
...да помага на майка си в училището.
Но здравето на Шанта се влошаваше,
за това я изпрати в старческия дом да ме доведе.
Преди да умре, Шанта ми повери грижите за Гита и Чику.
Благодаря.
Много се забави. - Да, трябваше да проверя няколко домашни.
Мислех че ще мога да ги проверя на място.
Диди, диди, виж какво ми донесе Моханбайя!
Познай какво ще сготвя специално за теб Мохан!
Много мило.
Любимата ти tadka daal,
Гита! Сега ще трябва да ми купиш сладолед.
Загуби баса.
Кавериамма, липсваха ми гозбите ти.
Кheer-а беше изключително хубав.
Знаех си че ще ти хареса.
Стига за мен.
Сега ни разкажи за себе си... и Америка.
В Америка всичко е наред.
Имам всички удобства. Мога да имам всичко което поискам.
Радвам се да чуя това.
А какво става с твоята Наша? (nasha - индийска дума за наркотик)
Наша?
Защо? Да не си се отказал?
Наша?
Наса? Наса??
Това исках да кажа.
Работата ми в Наша... така де Наса върви много добре.
Значи си астронавт?
Не.
Аз съм ръководител на проекта. Глобалното измерване на валежите Gpm.
Глобалното измерване на валежите
Много добре.
Моханбайя, виж това!
Много добре. Ти си голям художник!
Чику, днес пропусна училище. И ще трябва да наваксваш с ученето.
Лека нощ Чику!
- Кажи лека нощ.
Кавериамма, дължа ти извинение.
Извинение? За какво?
Извинявай...
...че не бях там за да се грижа за теб.
За какво говориш?
Остави ме да довърша Кавериамма!
Извинявай... че не бях там да се грижа за теб.
Извинявай... че не бях при теб когато най-много имаше нужда от мен.
Извинявай... че е трябвало да отидеш в старчески дом.
Не казвай и дума повече!
Синко...
...всичко това е работа на съдбата.
Имах всичко...
всичко, освен теб!
Много ми липсваше Кавериамма.
Ще дойдеш ли с мен?
Къде?
Америка.
Не, тук съм си добре!
Просто ела с мен, там ще ти хареса.
Ще си почиваш на спокойствие. Там животът е много по-добър.
Нека си помисля за това.
Сега ела...
ще спиш тук.
Тук?
Ако не възразяваш, ще спя в караваната.
Що за нова машина е това?
Такава която те слага да спиш!
Нещо такова!
Лека нощ.
- Лека нощ.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Да?
Да??
Сър, аз съм Мела Рам!
Здравей. Какво искаш?
Сър, донесох ти закуска.
Моля ви опитайте я.
- Закуска? Не сега.
Сър, моля ви, направих я специално за вас.
Аз съм много добър готвач.
Ясно...разбрах!
Добър готвач си! Впечатлен съм.
- Благодаря ви сър.
От Америка ли идвате сър?
Имам един въпрос сър.
В Америка, има ли много шосета?
Да, има. Там им казват магистрали.
Ясно!
Искам да кажа, разбрах.
Още един въпрос сър.
Настани се удобно.
По техните магистрали имат ли dhabas? (dhaba - индийско заведение за бързо хранене)
Dhaba?
- Да.
Нещо такова. Защо?
Как мислите?
Дали индийското dhaba ще има успех по тези магистрали?
Аз мисля че ще има!
- Ще има?
Мисля че може би... благодаря за dhaba, искам да кажа за закуската!
Сега ако ме извиниш, трябва да се приготвям!
Разбира се сър.
Пак ще се видим сър.
Благодаря ти Тела Рам.
Сър, Мела Рам!
- Извинявай Мела Рам.
Сър, последен въпрос.
Сър, ще ви предложа много добра оферта, сър.
Ще отворим dhaba и ще бъдем съдружници.
Ще ви дам 50% половината от парите които изкарвам.
Дори вече измислих име на dhaba-та.
Ще се казва...
...Мела Рам dhaba. Става ли?
- Добре.
Щастлив?
- Много щастлив.
Значи се разбрахме, сър.
Jai ramji ki! (възхвала на Бог Рам)
jai ramji ki! (възхвала на Бог Рам)
Значи това е караваната ти!
Не е моя. На един приятел е.
Хубаво е! Нали Гита?
Чику беше прав.
Тази кола наистина е като къща.
Има си и кухня...
И телевизор...
И баня...
Също и легло.
Тази кола е като къща на колела!
Да... Абсолютно!
Много е удобна.
Сега трябва да тръгваме.
Не искаме да изпуснем Панчаята. (събрание на управата на селото)
Хайде. Да тръгваме. Хайде, бързо.
Областния съвет се съвещава върху всички искания...
...поставени на предишната среща на управата на селото.
Решенията ще бъдат взети скоро.
Садананджи, моля те кажи ни кога ще бъдат поставени останалите електрически жици?
Планираме да започнем работа възможно най-скоро.
Панчаятът се...
- Един момент Садананд Бажпериджи.
Никога преди не съм присъствал на Панчаят.
Когато и да ви попитат, винаги казвате, "планираме да започнем работа".
Вие спирате напредъкът, офицер
добре сте осведомен че ни се налага да се справяме с този проблем от много време насам.
75% от селата непрекъснато имат проблеми с електричеството.
А останалата 1/4 все още живеят в тъмнина.
Това е все едно да пазите задните редици когато фронта още е отворен.
Каква е ползата тогава от тези електрически жици?
Дададжи, правителствения инспектор вече документира наблюденията си...
сега това е въпрос на няколко дни.
Няколко дни?
До няколко дни аз ще съм пред вратите на Рая.
Тогава ще може да осветите погребението ми с електрическа крушка.
Дададжи, не казвай това, може да живееш дълъг живот!
Моля те не се сърди Дададжи, но и аз имам оплакване от селото.
Какво?
- Някой е чул че Дуки, Сантрам и...
...техните момчета крадат електричество от стълбовете.
Не сме ние. Сантрам в виновникът.
Я да мълчиш! Кога сме крали електричество?
Сега разбирам защо нямаше ток миналата вечер.
Всички да се успокоят!
Саданджи, тази работа трябва да се свърши скоро.
Иначе ще отнесем въпроса до по-горна инстанция.
Сангам, кое е следващото дело?
Дело No. 35, училището!
Да Гитаджи?
Бих искала да продължа да уча децата в съществуващата вече постройка.
Новото място което предлагате...
...е прекалено малко...
...а също така и прекалено далеч. Децата няма да могат да вървят всеки ден по толкова много.
Но за какво ти трябва толкова голямо пространство за училището?
Дори нямате достатъчно деца за да попълните класовете.
Повече деца ще дойдат да учат в училището.
Това го повтаряш от една година!
Тя се старае! Всички се стараем!
Виж Дададжи, училищното пространство ни трябва за Панчаятът.
Tehsildars също искат да имат офис в училището.
Селото се нуждае и от свободно място за житницата.
Така ще се икономиса от центъра на селото.
И мястото което ти предлагаме е достатъчно добро за преподаване.
Не, няма да е достатъчно.
Искам да събера още няколко на нови класа в училище.
Искам да помогна на тези деца
които са напуснали училище през последните няколко години.
А и има селяни които не пращат децата си на училище.
Днес, се обръщам с молба към всички тях, да пратят децата си на училище.
Добре Гита.
Ако успееш да запишеш повече деца за следващите три месеца,
тогава сме готови отново да преразгледаме случая.
Но ако няма нови попълнения...
тогава ще трябва да се съгласиш за новото място.
Панчаятът за този месец се закрива.
Ела Мохан, нека те представя на членовете на Пнчаятът.
Това е моя Мохан. Тъкмо пристигна от Америка.
Мохан ... това е кмета на селото ни, Вишнудутджи.
Здравейте.
Намасте! (поздрави)
- Благословен да си, синко!
Мунишварджи.
Бог да те поживи, синко.
Гункадинджи.
- Намасте.
Фатимаби...
- Дълъг живот, синко.
...и Нараянджи.
Бог да те поживи, синко.
Нека Бог Рам те закриля.
С какво се занимаваш в Америка?
Работя в една компания казва се Наса.
Ами, какво произвежда тази компания?
Правим сателити.
Какво е това?
Е хайде де, Фатима...
...нали знаеш онези неща в небето.
Всъщност сателитите са...сателитите са...
- Остави ме аз да обясня.
Сателитите са като луната, обикалят земята,
и ни помагат да разберем кога, къде и колко ще вали
предвиждат промените в атмосферата,
изпращат ни информация за всички тези неща.
Така значи!
- Нали това ми обясни на мен?
Брей, Кавери впечатлена съм! Нямах си и идея че знаеш...
...толкова много за тези неща.
Всичката тази работа която описа я върши и нашия Шадев
без никакво обикаляне, повярвайте ми!
Ей Шадев, кажи ни!
Небето е чисто.
Няма да има облаци поне следващите два дни.
Много добре! И аз правя нещо такова.
Моханбайя! Виж! Това е храмът!
Красиво е!
Красиво! Това какво е?
Това е гордостта на селото ни.
Това са отпечатъци от краката на Бог Рам и Сита.
Какво?!
Отпечатъците на Рам и Сита!
Чаранпур! Ясно.
Това обяснява името на селото Чаранпур. ( чаран означава крак, стъпало)
Как си?
- Добре съм.
А Кавериамма? Как е тя?
- И тя е добре.
Опитвах се да ти се обадя на мобилния.
Тук няма обхват.
Винод аз съм в едно село казва се Чаранпур не е далеч от Делхи.
Както и да е. А какво за идеята за техниката на GPM
и за намаляване на риска казаха че трябва да бъдат инициализирани.
Ще ти изпратя графиките по е-мейла веднага!
Непременно. Но тук интернет връзката е слаба.
Няма да мога да изтегля графиките.
Защо не изпратиш диска на Рахул в Делхи? Той ще ми го изпрати на мен.
Добре.
Чику, ела тука.
Още нещо! Седмицата мина много бързо.
Добре.
Изглежда ще трябва да остана тук малко по-дълго отколкото очаквах.
Кавериамма има някаква наложителна работа тук
заради която не може да замине точно сега.
Добре. Няма проблеми.
Ще ми дадеш ли да говоря с Джон за това? Там ли е?
Не се тревожи за това, аз ще се погрижа.
До чуване.
- Чао.
Jai ramji ki. (възхвала на Бог Рам)
Брей, брей... започнал си да усвояваш селския жаргон. Jai ramji ki! - Чао.
Един момент.
Колко ще струва? 518 рупии?
518 рупии сър!
Един момент сър.
Сър, току що спомена думата "интернет"
Чувал съм думата "интернационален"
Но "интернет"? Какво е това? Мисля че съм го чувал и преди.
Интернет... интернет е средство чрез което можем...
...да се свързваме и комуникираме с хора от всички части на света.
Няма нужда от пощенска станция! Казва е електронна поща.
Електронна поща! Наистина? Фантастично!
Ако този е-майл по някакъв начин се въведе в това село,
ще бъда на седмото небе.
- Защо?
Защото тогава няма да трябва да разнасям никакви писма.
Просто ще си седя тук и ще Email-вам на всички.
Email е истинско чудо
ще разбие стените които…
...разделят дома и целия свят.
Благодаря ви сър.
- Добре.
Мохан време е да ставаш!
Кавериамма, не ме буди! Не съм спал така от години.
Ставай. Имам много работа за вършене.
Гостите ще са тук в 11. Къщата трябва да е почистена.
Какво става? Какви гости?
Потенциален младоженец ще дойде с родителите си да се запознаят с Гита.
Какво?
Те са от Азамгарх.
- Гита ще се омъжва?
Да!
- Да?
Гита ще се омъжва...!
Забравих да ти кажа снощи.
Преди около два месеца Вошвасджи, бащата на момчето ми писа.
Днес най-накрая ще дойдат тук.
Но защо е всичко това?
- Какво искаш да кажеш?
Искам да кажа... искам да кажа защо е това бързане? Тя е още дете!
Много странно ти да го кажеш! Хайде, приготви се.
Защо трябва аз да се приготвям? Да не идват мен да гледат!
Това е Гита.
- Намасте!
Това е Рагунат.
- Намасте!
Моля седни.
Извинете ме, сега ще се върна.
Чух че... преподаваш в училището тук.
- Да.
Ние имаме бизнес за химикали.
Така ли?
Това което искате е неприемливо за мен.
Преподаването е моя професия и хоби.
И бих искала да продължа тази работа и след брака.
Женските ръце са предназначени само за къщната работа.
Не съм съгласна! Бих искала да се грижа както за къщата така и за работата си.
Държа да отбележа, че не харесваме жените от семейството да работят на вън
пък и не виждам защо би искала да продължиш да работиш след женитбата?
Ами ако аз заявя същото на вашия син?
И моите родители са ме отгледали с много обич и грижи...
и очакват да живея животът си със
самоуважение, независимост и самоувереност.
Синът ви желае да бъде Някой, да се издигне в обществото,
тогава защо жените не могат да имат същите желания?
Когато са на полето жените са равносилни.
Жената може много повече от това да носи гривни.
И след женитбата, не са ли къщата и децата отговорност...
...както за жената, така и за мъжът?
Защо не може съпругът и съпругата да работят като отбор?
Защо единият от тях трябва да се жертва повече от другия?
Не мога да приема условието да не ми се позволява да работя след женитбата.
Искаш да кажеш... отхвърляш ли предложението ми?
Нямам какво повече да кажа...
Така мисли новото поколение.
Мисля че няма защо да продължаваме
Съжалявам, Шардаджи, Вишвасджи.
Няма нищо.
Разтревожена съм заради това което стана днес.
- Но чувствам че постъпих правилно.
Не мисля че трябваше да изразяваш изгледите си по този начин.
Каквото и да е, това беше против принципите ми.
Кавериамма, Гита беше права.
Но Мохан, той беше добро момче.
Можеш да промениш възгледите на хората за животът с течение на времето.
Е тук имаш право.
- Не, нямаше да мога да го променя.
Навиците могат да се променят с времето но нравът и убежденията не могат.
Абсолютно сигурна съм
че следващото им искане щеше да бъде голяма зестра.
Съвсем възможно е. Напълно съм съгласен с теб.
Този начин на мислене е обгърнал културата и традициите и точно той най-много ни пречи.
Извинявай.
Без култура и традиции страната ще остане без душа.
Но Мохан, тук не говорим за страната.
Знам Кавериамма, но всичко е навързано, нали?
За каква душа говориш Гита? Зарити сме с проблеми.
Ще възразиш ли ако кажа че неграмотността се е увеличила?
Че имаме административни проблеми!
Все още сме недоразвити.
Така е! Неграмотността и бедността вървят ръка за ръка!
Кавериамма, селото ти даже още няма електричество.
Кастова дискриминация, свръх населеност, безработица и корупция...
...състоянието ни е отчайващо. Подай ми солта.
Отклони се от темата. Но след като така и така започна, нека ти кажа...
...че правителството се опитва да намери решение на тези проблеми.
Да! Да! Ще видим колко са им добри решенията които ще дадат.
Инфраструктурата с която разполага правителството не е достатъчна да се...
...справи дори с 1/4 от съществуващото население,
правителството никога не успява да задоволи нуждите на народа.
Правителството прави усилие.
Какво искаш да кажеш с това "усилие"?
Само да измислят решения и да събират пари за финансирането им
с това ли се изчерпват задълженията на правителството?
Дали тези пари стигат до обикновените хора...
...дали обикновения човек има облага от техните решения или не...
...не са ли отговорни и за това?
Да, така е.
- Тогава...
Но ти какво си мислиш че представлява правителството?
Правителството е система, от която е част и народът.
Ти, аз, това село... всички ние!
Значи ако системата има пропуски, то за оправянето ...
...на тези слабости ние също носим отговорност.
Бог помага само на тези които сами си помагат.
Да Кавериамма, но нещата тук не се променят.
Защото никой не иска да се променят!
Лесно е да критикуваш. А ти правиш ли нещо по въпроса? Не!
Извинявай.
Аз поне не защитавам правителството като теб.
Аз строя сателити и помагам за напредъка на технологиите.
За всички, за човечеството!
Още къри?
- Не!
Но ти правиш всичко това там.
А аз го правя тук, в селото.
Опитвам се да направя това място по-добро!
Гита...ти си типична индийка!
Вие индийците не приемате критика!
Вие индийците?
Съжалявам, исках да кажа ...ние индийците...!
Както и да е, осъзнаваме че от много време в страната нищо не се е променило.
Но аз все още искам да опитам да променя нещата.
Ти даде надежда на всички ни.
Не съм...
Да, си!
- Не, не съм!
Упорита е!
И ти не падаш по-долу!
Какво ли още ще стане с това момиче? Той беше толкова добро момче.
Има и други момчета...
- Зная.
Но не е лесно да се угоди на Гита.
Тя има толкова много очаквания.
На всичкото отгоре и това което става с училището.
И преди да се разрешат тези два проблема ти няма да можеш да заминеш с мен.
Имам план... нека си разделим задачите.
Аз съм момче... исках да кажа...
...ти намери момче а аз ще намеря деца за училището.
И всички проблеми на Гита ще бъдат разрешени.
Какво каза?
Нищо.
Приветствай Богът на силата!
Това е първия урок в борбата.
Запомни го.
Няма писмо за теб Моханбабу.
Ти си и борец?
Занимавам се с борба още от детството ми.
Това ми е любимото хоби.
- Много добре.
Само от любопитство, до кой клас си учил?
Искам да кажа, сигурно си се трудил много докато стигнеш до този пост.
Завършил съм университет!
Късметлия си!
- Късметлия... така е!
Но също и много учих докато достигна този пост.
Сигурен съм в това!
Но поне си имал възможността да завършиш средно училище.
Много ми е мъчно за децата от селото.
Защо?
- Ще ти обясня.
Какво мислиш по въпроса за училището?
Въпроса за училището? Много е просто.
Училището трябва да се премести от тук. Мястото е необходимо за Панчаятът.
Затова ми е мъчно за децата от селото.
Виж... Панчаятът не позволява на училището да остане на мястото си
и с какво ще помогне това на децата които са учили до 4ти клас?
Ако искат да успеят в живота като теб, тогава трябва да ходят в средно училище.
Така е...!
Виж!
Ако си остане тук училището децата ще се учат тук.
След това може да започнат да пишат писма на родителите си.
Помисли си само колко работа ще ти спестят.
Мисля че училището не трябва да се мести от тук.
Ще поговоря с хората от селото.
Трябва!
- Определено.
Възхвала на Богът на силата.
- Възхвала на Богът на силата.
Моханбабу...
Да?
Защо не се отбиеш някой път към борческият ринг?
Разбира се, защо не?
Какво ще кажеш за една борба?
Разбира се!
Моханбабу, имам изненада за теб...
ето..хапни си pakodas
Направих го специално за теб.
Само това ли можеш да приготвяш?
- Не сър, мога да сготвя каквото поискаш.
Ясно. Слушай Мела Рам...
моля те не казвай и дума.
Знам какво си мислиш.
- Какво?
Всъщност като се замислих... сигурно не се чувстваш добре.
Ще ти дам 60%.
Ще ти дам 60% от нашето партньорство.
Добре.
Обядът и вечерята ти ще са за сметка на заведението.
Смених и името на нашата dhaba.
Можем да я наречем Мохан Мела Рам dhaba
или Мела Рам Мохан dhaba.
Ти избери.
Първото звучеше по-добре. Мохан Мела Рам dhaba.
Добре тогава сър... значи се споразумяхме, нали сър?
Но преди това, ще трябва да ми помогнеш.
Да ти помогна? Как?
- Искам да изпратя децата от...
...твоята общност на училище за което ми е необходима твоята помощ.
Разбрах.
Но това е малко трудно сър.
Ами, тогава твоето заминаване за Америка,
също изглежда малко "трудно" за мен.
Лесно е сър.
Готов съм. Само ми кажи какво трябва да направя.
Нашите и техните деца в едно училище?! Никога!
Лъвовете и овцете никога не пият вода от едно и също място Моханбабу.
Ами...
...ти от кои си?
В смисъл...
...от коя каста си?
Аз съм брамин!
Тогава се научи да се държиш като такъв.
И какво се очаква да правя?
Чухме че ядеш храна, приготвена от Мела Рам.
Известно ли ти е той от коя каста е?
Но какво значение има? В кой век живеете бе хора?
Не смей да унижаваш вярванията ни!
Ти като си пропаднал, искаш и нас да повлечеш надолу ли?
И ти Нивааранджи, изглежда вече си сменил страните!
Аз само правя това което смятам за правилно.
Ако имаш някакви възражения не е нужно да го приемаш.
Хей Бирса. Моханбабу иска да си поговори с теб.
Какво е станало сър? Нещо нередно ли сме сторили?
Не, не изобщо. Просто дойдох да попитам...
...дали би искал да изпратиш децата си на училище?
Селяните не ни позволяват даже да работим в селото...
...защо мислите ще се съгласят да образоват децата ни?
Не се тревожи. Децата ти ще ходят на училище.
А пък и каква полза от това учене сега, когато са на възраст за женене?
Дъщеря ми Лажва скоро ще се сгодява.
Брак между деца!
Не виждате ли в какво положение сме? Едва успяваме да си напълним стомасите.
Кой ще плаща за училището им?
Гитаджи, не учи децата за пари.
Преподаването е нейна страст... нейния живот!
Ако говорите с нея
мога да ви уверя че тя ще ви помогне.
Селяните не искат да ни виждат наоколо.
Послушайте ме...
Остави господине.
Образованието не е тяхната съдба.
Не е съдбата на моите деца.
Какво реши Вишнуджи?
Учението няма да напълни празни стомах!
Грънчарството ще е тяхната прехрана
защо да хабят време в учене?
Ти ли си направил тези? Красиви са.
Кажи ми. За колко даваш тази делва?
30 рупии.
- Какво!
Имаме търговец в града, който ги купува от нас.
Понякога цената стига даже до 50.
Няма да я продадем за по-малко от 30.
Цената на тази делва в града е 100 рупии че и повече.
Може би ако хората ви бяха образовани нямаше да ви лъжат така.
Знам че това изкуство е предавано от предците ви от много поколения.
Съгласен съм че децата ви трябва да продължат тази традиция.
Но в тези дни, за тях е решаващо това дали са образовани.
Не е ли така Нивааранджи?
- Абсолютно.
Защото образованието ще им помогне да докарват тези творби до достоен край...
...и да взимат подобаващата цена.
Ти ни продаваш едни мечти! Не ни показвай тези мечти.
Намасте Сарпанчджи.
Намасте Нивааранджи. Добре дошъл Моханджи.
Моханбабу иска да поговорите за...
Зная, зная. Нека аз да говоря първо...
и двамата ми внука са записани в училището.
В тази къща много уважаваме образованието.
Но аз разбрах че имаш също и две внучки
и двете са напуснали?
А да, Кусум и Суман...
и двете учиха до четвърти клас.
Колко още могат да научат?
За тях е време да научат къщната работа
да готвят и такива неща.
Все пак това по ще им помогне като се омъжат.
Как може да говориш така?
Образованието насажда увереност в момичетата.
Не искаш ли да ги видиш изучени и да живеят животът си
със самоуважение... независимост и... самоувереност?
Жената може много повече от това да носи гривни.
Съгласен съм Моханджи!
Но Чаранпур дори няма средно училище
в което да учат тези момичета.
Но село Мизва има. Можеш да ги пратиш там.
Но сега не е нужно да се тревожиш за това
защото Гитаджи планира да отвори средно училище тук в Чаранпур.
Ако разбира има твоята подкрепа.
Подкрепи ни.
Не Моханбабу! Невъзможно е.
Но колко още ще продължавате да контролирате животът на децата само заради кастата им?
Кой си ти че да ни казваш какво трябва да правим?
До колко познаваш начините и проблемите в това село?
Приемам че си роден в тази страна,
но това не означа че може да ходиш наоколо и да проповядваш.
Много добре разбираме какво трябва да се направи за напредъка на селото.
Но единствените които ще загубят са децата.
Достатъчно! Не искам да споря с теб.
Татко.
За Бога, стой настрана от делата на селото.
Моханбабу, ти си гост тук
разходи се наоколо, наслади се на селото... защо си се захванал с всичко това?
Внимание! Ще има прожекция на филм в Чаранпур.
Довечера Пачеятът организира прожекция в селото.
Трябва да дойдеш да гледаш... ще ти хареса!
Слезте долу.
Добре сър, ще се видим после.
Защо? Няма ли да гледаш филма?
Аз ще седя от тази страна и ще гледам филма.
Добре.
Между другото, кой филм ще ни пуснат?
Yaadon ki baaraat! (събиране на спомени)
- Какво събиране?
Събиране на спомени!
- О, аз чух...нашите спомени!
Млъкни
Шегувам се! Това е един от любимите ми филми.
Моля, загасете фенерите филмът започва.
Драги господа от управата и любители на изкуството!
Важно съобщение:
Майките трябва да държат децата си под око по време на прожекцията.
И моля, не безпокойте съседа си.
Представям ви раздялата и събирането на трима братя.
Днешния филм е...
Сега ще пеят песента която пеем на рожденият ти ден.
Какво стана?
Какво стана с филма?
Пак спря тока!
Чику, няма нищо.
Не. Няма да дойде.
Колко време ще отнеме?
Ще трябват поне 20 минути докато запали генераторът.
Побързай.
Не плачете деца!
Тихо, тихо!
Седни.
Всички деца от другата страна, тихо! Не плачете.
Сега, слушайте внимателно.
Всички да погледнат към небето и да ми кажат какво виждат.
Звездите!
Сега ми кажете... можете ли да видите звездите подредени като плуг?
Плуг?
Да плуг. Виждате ли го?
Не.
- Ще ви помогна.
Погледнете...
...виждате ли най-ярката звезда на небето?
Виждате ли я?
- Да.
Точно от тази звезда на дясно има три звезди в линия.
Да.
Виждате ли ги?
- Да.
Сега под третата звезда, пет звезди оформят извивка на ляво.
Виждате ли ги?
- Да.
Сега погледнете на тях като на едно.
Гледайте внимателно и ще видите формата на плуг.
Виждам го!
Да, плуг.
Това което трябваше да разберем е...
...че от звездите можем да
...направим всичко, стига да пожелаем.
Но ако погледнем всяка звезда поотделно, може да е красива
...но е нищо повече от една блещукаща самотна звезда.
Тази звезда, ей онази и всяка малка звезда.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
представи си и тази която е най-далеч.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
малки са те, но заедно блещукат
и целия небосклон със светлина покриват.
малки са те, но заедно блещукат
и целия небосклон със светлина покриват.
Блещукащи звезди, две звезди
шепа, стотици звезди трептящи светлинки
всяка звезда е горяща искра!
Ти си виждал дъгата
колко са й цветовете?
Седем цвята казват
а колко още нюанси се крият?
Знай това от рано, ако цветовете бяха по сами
как би могло дъгата да е с цялата си красота?
Ако ние не се хванем за ръце да се борим срещу несправедливостта
то тогава не би имало нито народ, нито доверие
знай това и не отричай.
Звезда, звезда
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
представи си и тази която е най-далеч.
малки са те, но заедно блещукат
и целия небосклон със светлина покриват.
Блещукащи звезди, две звезди
шепа, стотици звезди трептящи светлинки
всяка звезда е горяща искра!
От капките една по една
потокът става на река
океанът е също от капки направен
но за капките, това е нищо.
Но разберете това, ако капките бяха по сами
нищо нямаше да стане.
Нека ние водим останалите изостаналите и всички
самотата не е добро.
Защо не се обединим тогава?
Звезда, звезда
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
представи си и тази която е най-далеч.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
малки са те, но заедно блещукат
и целия небосклон със светлина покриват.
Блещукащи звезди, две звезди
шепа, стотици звезди трептящи светлинки
всяка звезда е горяща искра!
Селянинът, който управлява плугът по златната земя
говедаря, който се грижи се за кравите, за да потече от мляко река
ковачът отливащ желязо, във формата на сечивата
глината която грънчаря превръща в стомна
всички тези изкуства резултат на усилията и желанието за работа
Никой с никой не враждува всички са обединени в едно.
Вслушайте се! Всички сме едно. Няма свои няма чужди.
Виж и ти тази проста истина, приятелю!
Звезда, звезда
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
представи си, и тази която е най-далеч.
Тази звезда, онази там и всяка малка звезда.
малки са те, но заедно блещукат
и целия небосклон със светлина покриват.
Блещукащи звезди, две звезди
шепа, стотици звезди трептящи светлинки
всяка звезда е горяща искра!