Twin Peaks - 02x01 (1990) Свали субтитрите
Агент Купър! Чувате ли ме? Анди е.
Агент Купър, Анди е! Чувате ли ме?
Агент Купър!
Рум сървис.
Добре ли сте там долу?
Нося ви топло мляко.
Агент Купър!
Оставете го на масата, ако обичате. Бихте ли извикали лекар?
- Разбира се.
- Добре ли сте? Чувате ли ме?
Анди е. Чувате ли ме?
Добре ли сте?
Агент Купър, Анди е!
Затворих телефона вместо вас.
- Какво казвате?
- Затворих телефона вместо вас.
Извикахте ли лекар?
Лекар?
Затворих телефона.
Благодаря.
Няма проблеми.
- Това включва ли бакшиша?
- Тъй вярно.
Много ви благодаря.
Млякото ви скоро ще истине.
Добре.
Чувал съм за вас.
Чувал съм за вас.
Ще ти кажа три неща.
Ако ти ги кажа и се сбъднат, ще ми повярваш ли?
- Кой си ти?
- Приеми, че съм приятел.
Откъде идваш?
Въпросът е ти накъде си тръгнал.
Първото нещо, което ще ти кажа, е...
има човек в смеещ се чувал.
Човек в смеещ се чувал.
Второто нещо е...
совите не са това, което са.
И третото е...
без химикали, той показва.
Какво означават тези неща?
Това е всичко, което мога да ти кажа.
Дай ми пръстена си.
Ще ти го върна, когато тези неща се сбъднат.
- Ние искаме да ти помогнем.
- Кои вие?
Последно нещо.
Лио е заключен в гладен кон.
Има следа в къщата на Лио.
Ще ти трябва медицинска помощ.
Чук, чук, чук.
Хайде, искам да видя новото момиче.
Палавница.
В коя стая е Бен?
В стаята с цветя.
Защо ме отблъсква?
Какво говориш, Блеки?
Кой те отблъсква?
- Моля те...
- О, Блеки.
А беше толкова хубава.
Блеки, Блеки...
Копеле!
Мисля, че трябва да си ходите.
- Така ли?
- Да, наистина трябва.
Добре. Щом настояваш.
Хванах те!
Духвам от едната страна... духвам от другата...
и... къщичката е съборена!
Боже, Боже...
какво парче.
Трябва да те видя.
Махни се. Срам ме е.
- Не са ли ти казали кой съм аз?
- Собственикът?
Точно така.
-Бен? Джери е. Има проблем.
- Аз също.
Братко Бен, сериозно е.
Значи има проблем.
- Хайде, Бен.
- Идвам, Джер.
Харесваш ми. Знаеш как да ме заинтригуваш.
Това не е краят на битката.
Следващият път ще играем на различна игра.
Аз ще измисля правилата. Ще ти хареса.
Забавна игра, в която всички печелят.
Даян...
диктофонът ми е на масата.
В момента не мога да го стигна.
Само се надявам да съм натинал копчето за запис.
Лежа на пода в стаята си. Прострелян съм.
Много ме боли и има доста кръв.
За щастие снощи си бях сложил бронежилетката,
според изискванията на ФБР за работа под прикритие.
Спомням си, че си бях повдигнал жилетката, защото беше влезнала дървеница.
Ако можеш да си представиш удар върху гърдите си от три топки за боулинг
пуснати от около 2,5 метра, може да добиеш представа за чувството.
Поне едно нещо разбрах.
Да те прострелят не е чак толкова лошо, колкото си го представях.
Просто трябва да махнеш страха от главата си.
Предполагам, че това важи за повечето неща в живота.
Не е толкова зле, ако махнеш страха от главата си.
Боже. Пръстенът ми го няма.
В такива моменти започваш да се замисляш за неща, за които съжаляваш,
или които ти липсват.
Бих искал да се отнасям към хората с повече разбиране и уважение.
Бих искал да се изкача на висок хълм, но не много висок,
да поседна на влажната трева, но не много влажна
и да усетя слънцето по лицето си.
Иска ми се да бях разрешил случая с отвличането на Линдбърг.
Много бих искал да правя любов с красива жена,
която истински обичам.
И разбира се, без съмнение, бих искал да посетя Тибет.
Бих искал да си възвърнат страната и Далай Лама да се върне.
Това много го искам.
Искам някакво интересно преживяване.
Тук са.
Кожата ме сърбеше, защото някаква дървеница ме лазеше.
Повдигнах си бронежилетката. Три куршума се забиха в мен.
Как си обясняваш това?
Странен начин да убиеш дървеница.
Успя ли да видиш кой стреля по теб?
Видях някакво маскирано лице.
Луси, осведоми агент Купър за последните събития.
Лио Джонсън е бил прострелян. Жак Рено е бил удушен.
Дъскорезницата изгоря. Шели и Пийт имат отравяне от пушека.
Катрин и Джоси са изчезнали.
Надин е в кома, защото се нагълтала със сънотворни.
- Колко дълго съм бил в това състояние?
- 7:45 сутринта е.
Толкова събития за една нощ сме нямали от пожара в клуба през 1959.
Хари, трябва ни заповед за обиск на дома на Лио Джонсън.
Няма нужда. Лио е бил застрелян в собственият си хол.
Полицай Бренън го е намерил.
- Никъде няма да ходиш.
- Докторе...
Когато имаш воля, регенериращите способности на тялото са изключителни.
Само ми дайте няколко часа да се облека.
В момента се намирам пред дъскорезницата на Пакард, която изгоря до основи.
Според следователите пожарът е причинен от "мистериозни обстоятелства".
Боби!
Боби!
- Това е напълно против предписанията ми.
- Дългът зове, докторе.
Имаш две счупени ребра, пукнат хрущял и кой знае още какво.
Кой е това?
- Жак Рено.
- Този чувал смее ли се?
Да се смее?
Няма причина да се смее.
- Липсва ли ти Бет?
- Какво?
Майка ти липсва ли ти?
- Лельо Сара?
- Да?
- Снощи сънувах странен сън.
- Какъв?
Килимът. Точно тук.
Точно под ъгъла, в който седя в момента.
Лора имаше ли я?
Лийланд...
Добро утро, скъпи.
- Лийланд...
- Косата на чичо Лийланд е бяла.
Лийланд, върни се.
Ето го плана. Първо: намери Катрин.
Не я доближавай, само се увери, че е готова да поеме вината.
Второ: искам пълен медицински преглед на Лио Джонсън и докладите за въстановяване то му
и задоволително обяснение от Ханк Дженингс
защо Лио Джонсън не е в гробищата.
Ще се погрижа за всичко.
Върнах се. Върнах се и съм готов.
Куршумът е влетял отвън.
- Ти какво мислиш?
- Шерифе, картинката ми се изяснява.
Голяма брадва на дивана. Вечерта са летели същите гъски.
Лио се е опитвал да обърне някого към масата. Човекът е ударил телевизора и го е преместил.
Можеш да видиш следите по килима.
- Шели?
- Шели Джонсън тежи 50 кила с мокри дрехи.
Това е голям телевизор. Лио е победил и е вдигнал брадвата.
И после какво е станало?
Куршумът е влетял през прозореца и е съборил Лио на дивана.
Мислиш ли, че Шели е стреляла?
Шерифе, изкарай си Шели от мозъка. Поне за миг.
Ще говорим пак за Шели, когато разберем по кое време е била в дъскорезницата.
- Изненада. "Светът На Плътта".
- Кой брой е това?
Няма следа от кокаин нито тука, нито в камиона му. Но в камиона намерихме това.
Панталона на Лио.
- Следи от бензин.
- Дъскорезницата.
Добра работа, Хоук.
Хари! Знаеш ли кой е тук?
Какво става?
Анди е. Изглежда растроен за нещо.
Хари! Дойде агент Розенфлауър!
Анди, добре ли си?
Анди, добре ли си?
Още един велик момент в борбата срещу престъпността.
Ей, Албърт. Нямаш си и на идея колко си прав.
Нов чифт ботуши и много кокаин.
Анди...
добра работа.
Този пай е дяволски добър!
Ето очилата на Лора, които искаше.
Мерси.
Мерси.
- Дона, виждаш ли тези очила?
- Да.
Мразя ги. Повече никога няма да ги нося.
Добре.
Това за Джеймс истина ли е?
Прекара нощта в затвора.
Мислиш ли, че е заради това, което направихме?
Ние нищо не сме направили.
Баща ми каза, че Джакоби се разболял, понеже са го нападнали.
- Ние само му изпратихме запис.
- Може би ако не бяхме, нямаше да го нападнат?
Може би. Може би утре слънцето няма да изгрее, ако не си измиеш косата.
Помисли за това като почнеш да откачаш.
Станалото станало.
Трябва да си мълчим за онова, което се случи миналата нощ.
Уверявам те, че и Джеймс ще направи същото.
Разбра ли?
Напълно.
Косата на чичо Лийланд е станала бяла.
Наистина?
Бяла като сняг.
Странно.
Дона, това пристигна вчера за теб.
Мерси.
- Господи.
- Какво е?
Потърси в "Храна на колела".
Ще ти го кажа просто, Купър.
Един агент на ФБР е прострелян, друг агент ще разследва.
Работил съм по доказателствата в лабораторията в Сиатъл и съм запознат със случая...
- Боли ли?
- Да.
Албърт, въпросът е, че местните не те обичат много.
Въпросът е, че Гордън Кол ми нареди да се върна.
Дишай.
Пак.
Бил си прострелян от десняк около 175 см висок
от по-малко от метър. Днес следобед ще е готова балистичната експертиза.
- Още ли не можеш да си спомниш някакви детайли?
- Не.
- Защо си си повдигнал бронежилетката?
- Дървеница.
Докато единият заподозрян е убит в болницата,
другият е прострелян в хола си.
Някой раздава правосъдие или това е обичайна практика за района?
Албърт, кое поражда това чувсто на непоносимост?
Ти ми кажи.
Ако не искаш да ти посинят и другото око,
ти предлагам да си по-толерантен към провинциалния живот.
Чудесно. Първо ще изтанцуваме един кадрил, а после може да се овъргаляме в сеното.
Влез.
Анди, как е носа?
Няма белег, само една кървава резка.
Какъв герой.
Албърт.
Агент Купър, разгадах гатанката, която ми казахте сутринта.
Има град Хънгри Хорс (гладен кон) в Монтана.
И думата "заключен". Лио Джонсън е бил в затвора в Хънгри Хорс, Монтана.
Кога?
9 февруари, 1988.
Териса Банкс.
Изглежда Лио има алиби за нощта, когато е убита Териса Банкс.
Добра работа, Анди.
Да. Бау!
Извинете.
- Тук ли е шериф Труман?
- Да, но в момента е зает.
Мога ли да ви помогна?
Страхувам се, че нямам уговорена среща.
Шерифът ме помоли да намина, когато ми е удобно.
Това е първият удобен момент.
Мога ли да попитам по каква работа сте?
Трябва да му продам едни обувки.
Обувки?
"Опа... идва майка с мляко и курабийки.
До скоро, Лорънс... чао, чао".
- Взел си тази касета от кабинета на доктор Джакоби?
- Да.
- Това е взлом, Джеймс.
- Вратата беше отворена.
- Откъде знаеше, че той не е там?
- Почуках и никой не отговори.
- Сам ли беше?
- Да.
Знам, че се опитваш да помогнеш, но някои хора няма да го погледнат от тази страна.
Особено със сто грама кокаин в резервоара.
Знаеш, че не е мой. Вероятно Майк и Боби са го сложили там.
Да.
Хари, на касетата Лора говори за някакъв тайнствен мъж.
Червен Корвет - Лио Джонсън.
Мисля, че става въпрос за някой друг, не е и Жак Рено.
Откъде знаеш?
Не бях се замислял, докато не чух записа:
"Този човек наистина запалва огън в мен".
Тогава си спомних за една от първите вечери, когато излизахме,
тя все още взимаше наркотици.
Бяхме в гората и тя започна да рецитира някакво страховито стихотворение за огъня.
И после ме попита "Искаш ли да си поиграеш с огъня, момченце?
Искаш ли да си поиграеш с Боб?
Искаш ли да си поиграеш с Боб?"
- Какво е искала да каже?
- Не знам.
Лора говореше много откачени неща.
През по-голямата част от времето не и обръщах внимание.
Но тя си беше такава.
Джеймс, ще говоря направо.
Знам, че в теб е другата половина от колието на Лора Палмър. Искам да ми я дадеш.
Как...
Беше в кабинета на Джакоби.
Беше в един кокосов орех.
Кокосов орех?
Хоук, заведи Джеймс в килията му.
- Джакоби?
- Как разбра, че в него е колието?
Лора и Джеймс са били влюбени. Това предполага, че другата половина от колието е била в него.
Но ако другата половина е била в него, той би ни я дал, за да помогне на разследването.
И тогава си помислих, че някой или нещо го е изплашило.
Издаде се, когато го попитах.
Джакоби! Изобщо не съм се досетил, че има нещо общо.
Понякога просто си късметлия.
Дона?
Здравей, Луси.
Дойдох да видя Джеймс.
Как си?
Каза ли им нещо?
Нищо не са ме питали.
Откога пушиш?
Пуша от време на време.
Помага ми да изпусна напрежението.
И откога си толкова напрегната?
Откакто започнах да пуша.
Ти каза ли им нещо?
Не съм им казал нищо за теб и Мади.
- Мислят ли, че Лио е убил Лора?
- Не знам какво мислят?
Как е Мади?
Добре е.
И тя нищо не е казала.
Искаш ли да ме целунеш?
- Какво има?
- Нищо.
Странно ли ти се вижда, че те желая?
Излизай скоро, Джеймс.
Луси...
Анди...
В тази кутия са всички броеве на "Светът На Плътта" от последните три години.
Това е снимка на Териса Бенкс.
Първата жертва на нашия убиец беше намерена преди година в южната част на щата.
Снимките на Лора и Ронет се появяват в рекламите на списанието.
Искаш да търсим снимки на Териса Банкс?
Анди, четеш ми мислите.
Луси, със шериф Труман ще сме в болницата. Вие работете.
Даян, току-що получих броевете на "Светът На Плътта".
Радвам се да видя съдействие от закона и особено от компании,
които разчитат на човешките слабости.
Луси, чувствам се малко неудобно тук с теб.
Защо? И двамата сме професионалисти.
- Дали ли сте му нещо?
- Само което му предписахте.
Мисля, че е ял от храната.
Боже, как е възможно?
Защо не кажете на психиатъра за счупените си ребра и хрущял.
Виж ти, виж ти...
Какво ви се е случило?
Не искам увъртане, магически трикове или психологически дрънканици.
Искам да ми кажете откъде имате това
или ще трябва да ви арестувам за възпрепятстване на закона.
Казах ви, след като Лора умря, го намерих в червения Корвет на мъжа.
Лио Джонсън?
Да. Закъсах с колата някъде
на пътя, близо до дъскорезницата.
Докато стоях там, проклинайки късмета си,
един мотоциклет мина покрай мен, преследван от полицейска кола.
Но го изтървахте.
Отидоха в гората. Видях ги и...
...ги последвах пеша.
- Джеймс и Дона?
- Да.
Нещо говореха, но не можех да чуя какво.
Спомням си че беше студена нощ.
Накрая закопаха нещо под един камък.
Не занех какво е, но реших да го взема за спомен.
Това беше тя.
Колието - раздвоеното сърце.
Лора всъщност водеше двойнствен живот.
Двама човека.
И когато... когато я видях за последен път,
тя като че ли беше постигнала мир със себе си.
Сега вярвам, че всъщност това е било
решение да сложи край на живота си.
Искате да кажете, че Лора е искала да умре?
Докторе, Лора Палмър не се е самоубила.
Не, но може би е позволила да бъде убита.
Още нещо.
Снощи сте били в интензивното отделение, когато е бил убит Жак Рено.
Да де, но...
- бях дълбоко упоен.
- Да сте чули или видяли нещо?
Спомням си, че чух да се включва противопожарната аларма, но...
всичко беше като в сън.
Имаше миризма.
Някаква специфична миризма.
Обикновено при задушаване жертвата освобождава газове.
Не. Не беше това.
Миришеше на...
масло.
Изгоряло машинно масло.
Как си, спяща красавице?
Боби!
Какво правиш тук? Някой може да те види.
Не ми пука. Вече не ми пука.
Лио е в болница. Някой го е прострелял.
Да, знам. Чух го от ченгета пред стаята му.
- Наистина?
- Казаха, че някой го е гръмнал.
Някой се е погрижил за копелето.
Какво ти се случи?
Боби, толкова ме е страх.
Лио се опита да ме убие.
Той знае за нас.
Заведе ме в дъскорезницата, върза ме и я запали.
Боби... той ми каза, че ще ме убие.
Няма шанс.
Няма да му позволя да ни нарани повече.
Ти добре ли си?
Така казаха лекарите.
Шели, болниците са опасни места.
Първо е пълно с болни хора.
И второ, тази храна може да те убие.
Така че ако искаш да си тръгнеш скоро,
трябва да позволиш Боби да те прегледа.
Нека погледна, госпожо Шели.
Мисля, че състоянието ти се подобрява.
Дишай дълбоко.
Скоро ще си напълно въстановена.
По-добре си върви.
Ти си моето момиче.
Боби...
обичам те.
Да... и аз те обичам.
Да. Предполагам, че и аз те обичам.
Боби Бригс.
- Какво прави тук?
- Не ми изглежда болен.
Шериф Труман, да присъствам на такова гениално разследване... е чест за мен.
Как сте? По-добре ли се чувствате?
Добре съм. Как е Надин?
В кома е. Казаха, че нищо не могат да направят, ако тя не иска да се върне.
А ти как си?
Всичко, което мога да направя, е да седя тука и да мисля за нещата, които не трябваше да правя или казвам.
Ед, не бъди толкова жесток със себе си.
Никога не съм вярвал в съдбата, агент Купър.
Винаги съм мислел, че сам си избираш пътя, сам се грижиш за себе си.
Алманахът на фермера?
Албърт, бих искал да говоря с Ед.
Албърт, ще те черпя едно кафе.
Знаех, че това ще стане. Просто не исках да го повярвам.
Може би има част от мене, която не е искала да я спре.
Трудно ми е да го приема.
- Кога се ожени, Ед?
- Веднага след гимназията.
Излизах с Норма от четири години и всички мислеха, че ще се оженя за нея.
А Надин я познавах колкото да се поздравиме.
И през пролетта, един уикенд, Норма избяга с Ханк.
Толкова бях разстроен, че погледът ми се беше замъглил.
Отворих си очите и пред мен беше Надин.
Имаше нещо толкова мило и безпомощно в нея.
Заминахме същата нощ. Отидохме в някакъв малък град в Монтана...
...и я помолих да се омъжи за мен.
Бях пиян и полудял.
И заживяхме законно и в мир.
А Норма дори не беше спала с Ханк.
Не мога да забравя лицето и, когато разбра.
С Надин заминахме за Ийгъл Пас, във вилата на баща ми.
На меден месец.
Надявах се, че ще започне да говори за развод, анулиране или нещо такова.
Но Надин беше толкова щастлива.
Знаеш ли, аз прострелях окото на Надин на медения ни месец.
Как така?
На първия ден отидохме на лов за фазани.
Надин стреляше прекрасно, вече бяхме убили няколко птици.
Исках и аз да се проявя и стрелях по посока на звука, идващ от едни храсти.
Стрелях и парченце от куршума рикошира в един камък и уцели Надин в окото.
Лоша работа.
Когато се върнахме в града, тя легна в скута ми.
Никога не плака. Никога не ме обвини.
Никога не ме е мразела за това.
След няколко месеца Норма се ожени за Ханк. Затова не вярвам в съдбата.
Каквото си постелеш, на такова ще легнеш.
Съжалявам.
Ед, имаш посетител.
Човек в смеещ се чувал.
Доведи Джеймс в управлението, когато свършите тук.
- Горкият Ед.
- Горката Надин.
- Да.
- Дааа.
Албърт, защо не отидеш да си вземеш стая в "Great Northern"?
Сестра, крайно време е да говорите с готвача.
Хари, когато Албърт свърши с "Great Northern", ще се срещнем в управлението.
Ще ви разясня цялата ситуация.
- Камъни и бутилки?
- Този път само дъска и тебешир.
- Да взема ли понички?
- Мислех, че никога няма да попиташ.
Ще дойда по-късно и ще ти донеса супа.
Храната в тази болница ще те убие по-бързо от което и да е заболяване.
Така е. Искам да ми донесеш и нещо сладко.
Имам шоколадов пай с орехи.
Норма, сериозно говоря - донеси целия пай.
Ще ти донеса два.
Опитай се да поспиш.
Синко?
Татко.
Искаш ли да седнеш при мен?
Добре.
Как беше днес в училище?
В училище?
Добре.
Това е добре.
Как беше работата?
Работата? Добре.
- Татко?
- Да, синко?
Какво всъщност работиш?
Тайна е.
Боби, искаш ли парче пай?
Боровинките са особено вкусни днес. Особено пресни и вкусни.
Не, благодаря.
Боби, може ли да споделя нещо с теб?
- Добре.
- Снощи, в съня си имах видение.
Не беше сън, а видение, нещо подсъзнателно.
Та за виднието. Имаше прекрасен планински поток.
Съзнанието ми се разбулваше малко по малко.
Във видението аз седях на верандата на...
някакъв огромен палат.
Целият беше направен от блестящ мрамор.
Познавах това място. Там бях роден и израстнал.
Това беше първото ми завръщане... съединяване с
най-дълбоките извори на същността ми.
Чудех се кой поддържа тази къща.
Добавени бяха допълнителни стаи, но те бяха свързани с
оригиналната конструкция толкова добре, че не можеше да се забележи разлика.
Когато извърнах поглед от гледката, чух чукане на вратата.
Синът ми стоеше там.
Беше щастлив и усмихнат.
Очевидно живееше в хармония и щастие.
Прегърнахме се... сърдечно, нежно
нямаше отчуждение.
В този момент бяхме едно цяло.
Видението ми свърши и аз се събудих с...
огромен оптимизъм и вяра за теб и за бъдещето ти.
- Това беше видението ми за теб.
- Наистина?
Радвам се, че ми даде възможност да го споделя с теб.
Желая ти всичко най-хубаво.
Благодаря, татко.
- Ще се видим у дома.
- Добре.
Майоре? Как беше пая?
Изключителен както винаги.
Как е Шели?
Не мога да говоря точно сега.
А харесаха ли и цветята?
В нощта, когато е умряла Лора Палмър, изглежда е имала две срещи.
В дневника си е написала "Нервна съм от срещата си с "Д" довечера
и аз мисля, че става въпрос за Джеймс Хърли.
Била е нервна, защото е мислела да му каже, че повече не иска да се виждат.
Преди да излезе от вкъщи, е провела телефонен разговор.
Мислиме, че е бил Лио Джонсън, с когото се е видяла по-късно вечерта.
Лора се е срещнала с Джеймс около 0:30 часа на пресечката на Спаркууд и 21-ва,
когато скочила от мотора му и избягала в гората.
Предполагаме, че там се е срещнала с Жак Рено, Лио Джонсън и Ронет Пуласки.
После всички са тръгнали с кола към хижата на Жак.
Пътят е минавал през хижата на жената с дънера.
Пристигнали са в хижата на Жак приблизително към 1:00.
Употребили са наркотици и алкохол.
Лора е била завързана и имала сексуален контакт с Лио и Жак.
Птичката Уолдо изхвърчала от клетката си и нападнала Лора.
Лио и Жак се сбили. Жак допълзял навън и изчезнал.
Когато се върнал, Лио и момичетата ги нямало.
Предполагаме, че Лио се върнал със своя Корвет, оставяйки момичетата.
Причината е, че е имало трети човек.
Хоук откри доказателства за третия човек под прозореца на хижата.
Третият човек завел Лора и Ронет във вагона, където ги завързал - Лора за втори път, а Ронет за първи.
Убиецът ударил Ронет с тъп предмет и я проснал в безсъзнание.
Явно е бил толкова погълнат да убие Лора,
че не разбрал, че Ронет се е върнала в съзнание и е избягала.
А може би не му е пукало.
Направил малка купчинка от пръст.
Отгоре сложил колието на Лора.
После пъхнал малка изрезка с буквата "Р" под нокътя на левият и безименен пръст,
същата каквато намерихме в Териса Банкс с буквата "Т".
Оставил бележка, написана с кръв - "Огън следвай ме".
А ето го и най-интересното. Кръвта от бележката беше изследвана -
не е нито на Лио, нито на Жак, нито на Лора или Ронет.
Предполагаме, че убиецът е използавал собствената си кръв.
Кръвната му група е АВ отрицателна.
Кърпата, която Хоук намери на 8 километра от местопрестъплението, е била напоена със същата кръв.
Също така до кърпата е намерил парченца избеляла хартия.
Парченцата бяха изпратени във Вашингтон за изследване.
Знам, Анди, знам. Доста сълзливо престъпление.
Албърт Росенфелд,
не харесвам начина, по който говориш на шериф Труман и останалите.
Затова си затваряй устата!
Лора Палмър е мъртва. Жак Рено е мъртъв.
Ронет Пуласки и Лио са в кома.
Птичката Уолдо е мъртва.
Остава само третият човек.
- Искаш ли да затворя вратата?
- О, да, не искам някой да настине.
Радвам се, че дойде, Хари.
Няма проблеми. Аз се радвам, че дойдох, Пийт.
Този пушек е кофти работа.
Чувствам се, сякаш някой ми е завързал устата за ауспух на автобус.
Спокойно.
- Къде, по дяволите, е Джоси?
- Може би това ще ни каже.
"Скъпи Пийт, трябва спешно да замина за Сиатъл по работа.
Ще ти звънна, като пристигна.
Надявам се, че си прекарваш добре в дъскорезницата.
Има бира в хладилника. С любов, Джоси".
- Оставила ли е телефонен номер?
- Не.
- Казала ли е къде ще отседне?
- Не, тя ходи до Сиатъл веднъж на три месеца.
Според мен ходи там, за да се отдаде на тайния си порок.
- Кой?
- Пазаруване. Изкупува половината магазини.
Пийт. Не успяхме да открием Катрин.
Да. Разбрах.
Знам, че се надяваш на най-доброто, но трябва да се приготвиш за най-лошото.
О, Боже.
Винаги съм мислел, че аз първи ще си замина.
Ако има някой, който би оцелял след атомна война,
бих заложил на нея.
Да, тя беше като тигър.
Ако трябва да съм честен,
животът с нея беше ад.
Истински ад.
Но...
понякога имаше малко и от рая.
- Сигурен съм, че е така.
- Господи.
Предполагам, че ще отнеме известно време да го преодолея.
Предполагам.
Господи, колко жалко звуча.
Аз я обичах.
- Хижа "Синият Бор".
- Бих искал да говоря с Джоси Пакард.
- В момента я няма.
- Можете ли да ми кажете кога ще се върне?
Ами извън града е. Кой я търси?
Бих искал да проведа международен разговор.
С Хонг Конг.
Ядях го, но не знаех какво е всъщност. После го прочетох в едно френско списание.
Взимата цялата глава и я потопяват в някакъв бламаж пудинг.
После я овалват в брашно, пълнят я с орехи
и джинджифил.
Увиват я във фолио, а краищата запечатват
с захарна глазура.
- Звучи невероятно.
- Заслужава си да умреш за това.
- Днес виждал ли си Одри?
- Не.
- Ханк Дженингс.
- Джери и Бенджамин Хорн.
- Къде е Джоси?
- Замина снощи.
- Защо?
- Иска да е по-далече от дъскорезницата.
Звучи разумно.
Следващият въпрос - Лио Джонсън.
В кома е. Мозъкът му е увреден.
На Лио? Как са го намерили?
Защо не е мъртъв?
Прострелях го през прозореца с 44-ти калибър.
Не можех да рискувам да влезна вътре.
Времето не беше подходящо. Имаше патрули навсякъде.
- Някой видя ли те?
- Не.
Лио цепеше дърва.
- Цепел е дърва? В къщата?
- Познавате Лио.
- Цепел е дърва в къщата?!
- Да, знаеш го Лио.
Добре. Кой е следващият?
Катрин.
Мъртва ли е?
Звънях и по телефона, но никой не вдигна.
Сигурно е затрупана под развалините.
Ще е късмет, ако и открият зъбите.
А бяха хубави зъби.
Прекрасно. Прекрасно.
Господа...
ако успеят да свържат пожара и смъртта на Катрин
с Лио като наш съучастник,
ще се откажа от секса.
Това е поверително.
Какво ще правим със счетоводната книга?
Ханк...
остави мисленето на братята Хорн.
От теб се искат мускули. Успокой се и остави работата на нас.
Ти наистина ме нервираш.
Ама и вие сте.
Влез.
Защо вратата на стаята ми е заключена? И коя е тоя гардероб?
Собственикът е малко разочарован от представянето ти снощи.
Ами собственикът не е точно мой тип.
А какъв е точно твоят тип?
Не си ти. Без да се обиждаш.
Хей!
Нека изясним нещо, принцесо.
Добре.
Не искам повече оплаквания от теб.
Щом работиш за мен, всеки е твой тип.
Норма?
Здравей, Дона е.
Обаждам се за "Храна на колела".
Бих искала да поема поръчките на Лора, ако няма проблем.
Добре. Чудесно.
Мога ли да използвам колата на заведението?
Добре.
Чудесно.
Ще се видим утре вечер.
Гърстен ще ви каже програмата за вечерта.
Има много добри новини. Всички се гордеем с нея.
Добър вечер, аз съм Гърстен Хейуърд
и искам да приветствам всчики ви в Клуб Хейуърд.
Тази вечер ще ви изсвиря избрани произведения.
Добрите новини са, че
бях избрана да играя принцеса в училищната постановка.
Това ми е роклята.
Също така имам най-високият успех по математика и английски този срок
също както сестрите ми Хриет и Дона преди мен.
Така че вече няма да се притеснявам, че ще ги засрамя.
Преди да почна да свиря, Хриет би искала да прочете стихотворение за вашата дъщеря
и нашата приятелка Лора.
Тя беше Лора
Аз я видях пламтяща
в тъмнината
Аз я видях да се смее
Ние плачехме, а аз я видях да се смее
Докато ние тъгувахме, аз я видях да танцува
Това беше Лора
Тя е жива в сънищата ми
Това беше Лора
Светлина в живота
С усмивката си казваше
можете да плачете
Тъмнината беше нашата мъка танцът бе нейният зов
Това беше Лора
И тя дойде да ме целуне за сбогом
Беше прекрасно. Благодаря ти.
- Гърстен.
- Ще ви изсвиря "Рондо Капричиозо" от Менделсон, опус 14.
Трябват ми адресите за "Храна на колела". Започвам утре.
Чудесно.
Тежък ден, а Уил?
Имам чувството, че цял ден само опери слушам.
В медицинското училище ни научиха да спиме по три часа в денонощието.
- Ужасно е това, което се случи с дъскорезницата.
- Казват, че около 150 души са останали без работа.
Ужасно, наистина ужасно.
Предполагам, че това отваря вратите на Бен Хорн и неговият благоустройствен план.
Като негов адвокат, и твой разбира се, не мога да коментирам.
Като твой лекар, Лийланд...
какво по дяволите се е случило с косата ти?
Странно, нали?
Сутринта станах, погледнах се в огледалото и бях така.
Беше се променила през нощта.
- Имайки предвид всичко, което преживя.
- Знаеш ли кое е смешното? Като се погледнах, осъзнах, че съм обърнал нова страница в живота си.
Все още чувствам голяма мъка, да, но вече не е толкова съкрушаваща.
Физически усещам като че ли голяма тежест е паднала от сърцето ми.
- Може би е така.
- Може би.
Боже, иска ми се да запея.
- Това е много добре.
- Не, наистина искам да изпея песен.
- Лийланд...
- Хайде всички. "Бъди щастлив".
- "Бъди щастлив".
- "Бъди щастлив"?
Дона, донеси ми чантата.
Лийланд!
- Татко, той добре ли е?
- Сигурен съм, че не е сериозно.
Боже... чувствам се щастлив. Чувствам се щастлив.
Нека танцуваме!
Даян, часът е 23:55.
Около 19 часа след като ме простреляха,
което почти ме накара да си напиша завещанието.
Изморен съм до смърт.
Човек не може да издържи толкова дълго без почивка.
Според изследвания, направени от американски учени по време на войната в Корея,
липсата на сън е еднопосочен билет към постоянната психоза.
А аз от три дена не съм почивал.
Снощи бях толкова глупав, Даян,
лежейки тука и чудейки се дали ще живея или ще умра
и ми се стори, че видях великан в стаята си.
Но тази история ще ти я разкажа друг път.
Аз съм Дейл, стая 315, хотел "Great Northern", край на записа.
Агент Купър... агент Купър...
Агент Купър, там ли си?
Оставих ти бележка. Намери ли я?
Пъхнах я под вратата. Трябва да си я видял.
Аз съм в "Едноокия Джак".
Дадоха ми успокоителни, защото малко прекалих.
Не че не мога да издържа.
Ще помогна в разследването ти,
независимо колко е опасна ситуацията.
Точно сега не бих отказала малко помощ от експерт.
Само искам да знаеш, че има връзка между магазините на Хорн и "Едноокия Джак".
Това е баща ми. Той притежава мястото.
Един възрастен, плешив човек на име Батис вербува момичета от парфюмерийния щанд.
Утре ще се опитам да разбера как Лора и Ронет са попаднали тук.
Надявам се, че не ми се сърдиш, че се опитвам да ти помогна.
Правя го с най-дорби намерения.
Ако има начин...
Ако има някакъв начин на света да ме чуеш в този момент...
моля те, помогни ми.
Помогни ми.
Съжалявам, че те събудих.
Не съм сънувал.
Забравих да ти кажа нещо.
Беше прав за смеещия се чувал.
Нещата, които ти казах, не може да са грешни.
По-добре първо да слушаш, а после да говориш.
Вярвам ти.
Не търси всички отговори наведнъж.
Пътека се прави като се слагат камъчетата едно по едно.
Някой е видял третият човек.
Трима са го видели, наистина, но не и тялото му.
Само един, когото ти познаваш.
Сега готов ли си да говориш?
Още нещо.
Забрави нещо.
Какво?
СУБТИТРИ BigBo