Sophie's Choice (1982) (Sophies Choice CD 1.srt) Свали субтитрите
Кевин Клайн
Питър МакНикъл
В един филм на Алън Пакула
Изборът на Софи
По едноименния роман на Уилям Стайрън.
Беше 1947, две години след войната,
тогава започнах своето пътешествие до, както казваше баща ми,
"гадното" място на Севера - Ню Йорк.
Наричайте ме Стинго, така ме знаеха тогава.
Ако въобще ме наричаха по накакъв начин.
Едва бях събрал достатъчно пари, за да напиша книгата си,
тъй като исках да стана, надявах се и си мечтаех да стана писател.
Но душата ми остана заключена,
непознала нито любовта, нито смъртта.
Дори тогава беше трудно да си намериш евтин апартамент в Манхатън.
И така, започнах пътешествието си
на странно място - Бруклин.
Разбирам...
Мислите си за розовото. Всички така правят.
Вижте, последният ми съпруг Сол направи сделка.
Стотици, стотици галони от тази боя, останала излишна във флотата.
Явно не им е трябвала розова боя за лодките.
Добре, ще я взема.
Уолт Уитман.
"Йета съобщи за пристигането
на млад писател от Юга.
Съседите ви ви канят на вечеря горе, в стаята на Софи,
която е точно над вашата. Довечера в 8.
Книгата е поздрав за добре дошъл
от един от най-старите бруклински поети за най-новия.
"Софи и Нейтън."
- Курва!
- Не си тръгвай! Не си тръгвай!
Нейтън, чакай!
Чакай! Повярвай ми, Нейтън!
Казах ти да се махаш!
Стой далеч от работата ми!
Нейтън, не!
- Знаеш, че не те лъжа!
- Лъжеш ме!
Моля те, не си тръгвай! Не ме напускай!
Знаеш, че имаме нужда един от друг. Нуждаем се един от друг!
Аз? Да имам нужда от теб? Слушай какво ще ти кажа!
Имам нужда от теб колкото от шибана болест, която не мога да произнеса!
Имам нужда от теб колкото от куфарче Антаркс, разбра ли?
Колкото трихиноза!
Имам нужда от теб колкото камък в жлъчката, палегра, енцефалит.
По дяволите, Болестта на Брайт!
Мозъчен карцином!
Имам нужда от теб колкото от смъртта.
- Чуваш ли? Колкото от смъртта!
- Не, Нейтън!
Върни се в Краков, скъпа!
Обратно в Краков!
О, добър вечер!
Добре ли прекара?
Хареса ли ти малкото ни шоу?
Отиваш на малка вечерна почерпка, а?
Вратата ми беше отворена. Чудех се какво става.
Вратата ти е била отворена? Чудел си се какво става?
Е, на бас, че това е новата литературна личност от Юга.
Жалко, че няма да съм тук, за да разговаряме.
Можехме да си прекарваме чудесно като си говорим глупости.
Можехме да си говорим за спорт...
Южни спортове като...
линчуване на негри, както ги наричате там.
Чао, бедняче. Ще се видим в някой друг живот!
Добре ли сте?
Да.
Да.
Много съжалявам.
Той не е...
такъв по принцип, нали разбирате?
Няма нужда да се извинявате.
Живея тук долу. Ако имате нужда от нещо...
Благодаря.
Много сте мил.
- Елате при мен.
- Не, добре съм.
Аз съм Стинго.
Моля ви, простете ни.
Да?
Бяхме ви поканили на вечеря.
Колко сте внимателна.
Вижте, много често работя и пиша нощем.
Но, ако това ще ви пречи, не искам да...
О, Не! Когато бях малка, баща ми
пишеше и не можех да заспя без този звук.
Ще ме кара да се чувствам...
Как казвате вие? Сигурен. Сигурна.
- Баща ви е бил писател?
- Знаете ли, баща ми беше...
Баща ми беше професор по право. Пишеше статии,
предупреждаваше колежаните за Нацистите
и се опитваше да помогне на евреите, които бяха преследвани. Така че...
Да, звукът от пищешата машина ще ме кара да си мисля за баща ми
и това колко беше добър.
Искате ли да влезете?
Може някой друг път.
И така, ако ме извините...
Лека нощ.
"Стинко", така ли?
- "Стинго".
- "Стинго", да.
Никога не съм го чувала това име.
Няма "к".
- Разбрах.
- С "г" е.
Да, хубаво е.
Звучи... дружелюбно, васело.
Харесва ми.
Нейтън!
О, Нейтън!
Софи, не разбираш ли? Ние умираме.
Ставай, детенце.
Всички са на крак.
Побързай.
Ще ходим на пикник на брега.
- Добро утро, Стинго.
- Добро утро.
Искаме да станем приятели
и да те изведем в този хубав летен ден!
Искаме да станеш и да закусим заедно.
- И после...
- Да!
- Кони Айлънд!
- Кони Айлънд! Леле!
Извинявай за снощи.
Знам, че си мислиш: "Тези хора са странни".
В неделя обичаме да се обличаме различно и да излизаме.
- Добре.
- Добре?
Знаех си, че ще разбереш!
Виж, всички навън се обличат еднакво.
Виж бедните хора! Виж ги само!
същите скучни униформи.
Вие сте скучни! Добро утро!
Погледни този дар от Бога!
Дай целувка!
Една целувка!
- Добре. Една целувка.
Само това си си заслужил.
- Още една.
- Искам още една.
- Не.
- Трябва ми още една.
- Нейтън!
Виж какво трябва да правят ръцете ми.
Това е... Не, Нейтън Лондоу.
Ти какво мислиш, Стинго?
Ето ме и мен, симпатично еврейско момче,
гонещо трийсетте,
влюбих се в полско момиче - "шикса".
Какво е това? Какво е "шикса"?
"Шикса"? Това е момиче с еврейски произход, но с нееврейско вероизповедание..
Тя е...
Ясно. Помислих си, че тя не е била...
- Да.
Еврейка?
Не, не, не. Софи е католичка.
Добре, но вече не съм католичка, така че...
Католическа рожба!
Когато за първи път срещнах тази тук,
тя беше кожа и кости.
Беше година и половина след като руснаците бяха освободили лагера, където е била.
Да, приличаше на онова, което
плаши птиците. Сещаш ли се, как се казва?
Плаш... Плашило.
- Имах "скорбяла".
- Не, не, не.
Има предвид скорбут. И коремен тиф, анемия, треска...
Беше цяло чудо, че е излязла от лагера жива.
Да. Имам предвид...
Той смяташе, че съм болна от левкимия.
Мислех, че умирам.
Но Нейтън разбра, че е само анемия.
- Лекар ли си?
- Не, не.
Това е територията на брат ми.
- Но аз съм биолог.
- Да.
Завърших Харвард...
И взе магистърска степен
по ембриология и клетъчна биология.
- Сега правя изследвания.
- Работи във Пфайзер.
Голяма фармацевтична компания в Бруклин.
Заведох я при един приятел на брат ми,
лекар, който преподава в Колумбийския презвитериански университет.
- Да.
- Той потвърди моята диагноза.
И подложихме това сладурче
на лечение с големи дози железен сулфат
и тя разцъфна като роза.
Роза.
Роза...
Красива роза.
В теб има нещо!
Благодаря ти, че ме накара разцъфна като роза.
Не "разцъфна", има "да". "Да разцъфна".
Много е добра. Въпрос на време е да стане перфектна.
И какво? Това е абсурден език!
Има толкова много думи!
Думи за "бързина": Добре, има "бърз", "пъргав",
"незабавен" и всички означават едно и също.
- "Забързан", "Скоростен"...
- "Мигновен".
- "Хвърковат".
- "Светкавичен".
- "Експедитивен".
- "Ускорен".
"Крилат".
Не, не. Стига толкова.
Абсурдно е.
На френски е лесно. Казваш "vit".
Или на полски - "szybko", на руски - "быстрой"
Само на английски е толкова сложно.
Колко езика знаеш?
Баща ми беше полиглот, така че...
Научи ме на немски, френски, руски, унгарски,
славянските езици...
И сега кой език осакатявам?
Английски!
Сигурно баща ти е бил много интересен човек.
Да, баща ми беше
цивилизован човек.
- Това е думата, нали? "Учен"?
- Много добра дума.
Баща ми беше цивилизован човек, живеещ във нецивилизовано време.
Цивилизованите хора умираха първи.
Свириш ли на пианото?
Не, преди свирех, но...
Вече не свиря.
Вече не.
Майка ми беше чудесна пианистка.
Нейтън ме изненада с пианото за рождения ми ден.
Обичам тази част.
Когато бях малка,
спомням си, лежах в леглото
и чувах как долу майка ми свири на пианото
спомням си и звука от пишещата машина на баща ми.
Мисля, че нито едно дете не е имало по-добри родители.
И по-хубав живот.
Знаеш ли тази песен?
Стинго, давай!
Изведнъж потреперах.
Спомних си гласът на Нейтън онази нощ.
"Софи, не разбираш ли? Ние умираме."
Исках да избягам,
да опаковам багажа си и да избягам!
Но не го направих.
Останах у Йета Зимърмен
и изпълнявах предсказанието на Софи за нас тримата.
Станахме най-добри приятели.
Това е пример - колко емоционално наситени могат да бъдат англичаните.
Софи обичаше да разказва как Нейтън е спасил живота й.
За нея тяхната среща е била...
чудо!
Понеже няма как да спра Смъртта, тя спря пред мен с внимателно усърдие.
В каляската ний бяхме само двамата... и нашето безсмъртие.
Рими, рими... Не е толкова трудно да разбереш езика.
Просто ежедневни разговори. А той трябва да ни чете рими!
...колко красив може да бъде езика,
когато е написан от поет.
Нямам търпение да се видим следващата седмица. И помнете!
Не се обезсърчавайте!
Ще видите!
Някоя сутрин ще се събудите и ще разберете, че сте сънували на английски!
Извинете? Кой е написал стихотворението?
Дикенс.
- Емили Дикенс.
- Благодаря.
Добре ли сте, госпожице Завитовска?
Да.
Благодаря ви. Аз съм много добре. Аз съм малко уморена.
Забелявах, че напоследък изглеждате...
Ами... деликатно.
- Дано не се бъркам в личния ви живот.
- Не, не! Аз...
Бихте ли ми помогнал?
Благодаря.
Благодаря ви за...
загрижеността.
Довиждане!
Къде може да е записано това в каталога...
за...
американските поети на 19 век?
Емили Дикенс, ако обичате?
- В стаята с каталозите вляво.
Но няма да намерите подобно нещо.
Няма да намеря това записано?
Защо няма да... намеря това?
Чарлз Дикенс е английски писател.
Няма американски поет на име Дикенс.
Съжалявам. Но това е със сигурност американски поет.
- Емили Дикенс.
- Слушайте!
- Д-И...
- Казах ви!
Няма такъв човек. Да ви нарисувам ли картинка?
Казвам ви, чувате ли ме?
- Добре.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Просто си полежете.
Нека докторът се погрижи за всичко.
Толкова сте красива!
Да! Как успяхте да станете толкова красива?
Мисля, че...
Мисля, че ще умра.
Не, не, не...
Не, пулсът ви...
Пулсът ви е добре. Стабилен е.
Ще доживеете до 100.
Защо съм толкова уморена?
Докторът смята, че трябва да придадем малко цвят
на хубавата ви бяла кожа.
Ще ви заведа при брат ми.
Той е най-добрият лекар наоколо!
- Нека, искам вие...
- Мислехте си, че аз съм лекар?
Не, аз съм биолог.
- Добре ли се храните напоследък?
- Да! О, да.
От шест месеца съм тук, в Съединените Щати,
и се храня повече добре от когато и да е.
Може толкова време ви е липсвало желязо, че никога да не си наваксате.
Вижте, сега ще си вървя.
Може ли да дойда по-късно? Не, не ми отговаряйте. Ще дойда.
Става ли?
Става!
- Откога си тук?
- Достатъчно, че да започна вечерята.
Изглеждаш доста по-добре.
Какво си направил?
Много е хубаво.
Има телешки дроб
по венециански и специален сос
с много желязо.
И праз... с много желязо.
И плюс това ще подобри тембъра на гласа ви.
Знаеш ли, Нерон всеки ден е ядял праз,
заради гласа си.
- Това не го знаех.
За да може да си тананика, докато Сенека се дави, а кръвта му шурти.
- Нека ви помогна.
- Не, не бива да се уморявате.
Мадам ще опита ли виното?
"Шато Марго от
1937"?
Леле!
Специален ден...
и специално вино.
Знаеш ли, когато...
Когато живееш добре...
като светец, и когато умреш,
в рая би трябвало да пиеш от това.
Томас Улф!
О, Боже! Как звучи Улф на полски?
Камък, лист, тайна врата.
От камък...
- Вратата.
- Вратата.
- От всички забравени лица.
- Забравени лица.
Боже! За първи път
чувам някой да чете Томас Улф на глас на полски.
А аз за пръв път го чувам на английски.
Ако те беше чул как го четеш на полски,
щеше да го напише на полски.
- Не смятам.
Напротив! Напротив!
Ти си била в... концентрационен лагер?
Да, но аз...
не мога да говоря за това.
- Съжалявам.
Имам навика да си пъхам носа където не ми е работа.
Аз...
искам да те познавам по-добре.
Да ти бъда близък.
Емили Дикенсън?
Жената?
"Собственост на Нейтън Лондоу"
- Това си ти?
- Да, аз съм.
- Твоя ли е книгата?
- Не, твоя е.
Благодаря ти!
Благодаря.
в преклон направи.
Там съдния ден ще дочакаш -
а възглавката - кръгла;
на изгрева жълтата глъч.
Нейтън, моят нов приятел,
ме запозна с, както изглеждаше, отговорът на моят несекващ,
унищожителен нагон.
Преди да отида на психоаналитик, бях фригидна.
Представяш ли си? Сега си мисля само за секс!
Вилхем Райк ме направи нимфоманка.
Сексът е в главата!
Дори от името й настръхвам.
Лесли Лапидс.
Отворено е, влез!
Здравей!
- Леле, изглеждаш супер!
- Благодаря.
- Какво искаш за пиене?
- Ами...
Не знам, момент да помисля...
- Червено вино.
- О, Боже!
Чукане!
Страхотно чукане!
Чакай! Нека си звъни!
Здрасти, мамо!
Добре, добре. Нали ти казах, че ще се оправя.
Да, много. Сега ще видя дали цветята са поляти
и дали кучето е нахранено. О, мамо!
Да, татко! Малката ти принцеска ще се оправи.
Добре, чао!
Няма да ги има за уикенда, а прислужницата е болна.
И се тревожат как ще оцелея през уикенда
сама в апартамента. Затова напълниха хладилника, сложиха ключалки навсякъде
и кой знае какво още!
Тогава осъзнах, че с Лесли ще сме самички.
Нещо в мен преля.
Преля и се превърна в поток, течащ по чистия килим
потече навън по улица Пиерпо...
и се вля във реката от плътски желания на Бруклин.
Лесли. Цял уикенд само двамата.
Чел ли си "Любовникът на лейди Чатърли" на Дейвид Хърбърт Лорънс?
Не.
Той знае!
Знае толкова много за чукането.
Казва, че...
Казва, че когато се чукаш, отиваш при Богове на Злото.
Стинго, сериозно говоря.
Като се чукаш, отиваш при Боговете на Злото.
Ами да отидем при тях!
Какво има?
не мога да стигна докрай!
Стигнах до един етап в психоанализите ми.
Преди етапа с произнасянето, не можех да казвам...
никоя от тези думички.
Тези, шест-буквени англо-саксонски думички, които всеки би трябвало да може да казва.
Сега вече мога да го произнасям.
Лесли може да казва "чукане", но не може да го прави!
Нейтън? Толкова се радвам, че...
Да, малкият Стинго.
- Стинго?
- Да?
Искаш ли да се качиш за по чашка?
Разбира се.
Когато Нейтън прави нещо, губи представа за времето...
Стинго, изглеждаш страхотно. Облякъл си лайняното сако.
Лененото само.
А, да! Правилно, "Лененото сако".
Много ми харесва тук.
Радвам се, че не можеш да спиш.
Ударил си си устата? Говориш странно.
Прехапах си езика.
- Да ти донеса ли нещо?
- Не, не, няма нужда.
Трябва просто да не го пипам.
Разместила си всички мебели?
Да, харесва ли ти? Правя го, когато не мога да заспя.
Харесва ми, защото не трябва да...
Не трябва да мислиш за нищо.
- Ами тогава ще го пробвам.
- О, не!
Стинго, не трябва да си разместваш мебелите.
- Можеш да местиш планини.
- Дори не мога да си мърдам езика.
Може да си го движил прекалено много.
Защо всички жени не са като теб?
По-добре благодари, че не са. Виждам, в живота ти има много жени.
Много красиви жени,
които те обожават и правят любов с теб.
Понякога...
ми се струва, че винаги ще бъда сам.
О, Стинго... Не съм честна спрямо теб.
Смятам, че Стинго е много млад талантлив американец.
Няма истински проблеми, но...
Не знаеш дали съм талантлив.
Не ти питам за работата ти
и за какво става въпрос, защото знам, че писателите
предпочитат да не се шуми около работата им.
За едно момче е.
12-годишно момче...
- И...
- Автобиографично ли е?
Донякъде.
Говори се за годината, когато майка му умира...
Не знаех, че майка ти е починала.
- Когато бях на 12.
- Много ли я обичаше?
Не достатъчно.
- Какво искаш да кажеш: "Не достатъчно"?
- Искам да кажа: "Не, достатъчно".
И това е лошото...
Надживяваме онези, които обичаме, имам предвид...
Вината.
- Баща ти?
Била си женена?
Да, бях.
Бях много млада. Бях женена за...
ученик на баща ми.
Асистент в университета.
Баща ти е пишел статии за нацистите?
Сигурно си е имал проблеми.
те имаха...
аз имах...
предчувствие и...
имах малко пари и...
избягах от църквата и отидох в университета
и видях, че вратата е заключена и...
имаше много, много германци...
и видях професорите. Бяха натоварени в камион,
част от брезента се беше помръднал
и аз видях лицето на баща си и лицето на съпруга си.
И...
Аз гледах...
Но германците го дръпнаха и...
Никога повече не ги видях.
Отведоха ги в Сасемхоузен и на следващият ден ги застреляха.
- А майка ти?
- Майка ми...
Майка ми се разболя от...
т-т-туберкулоза. Туберкулоза и...
Тя е много болна, разбираш ли? Умира. Но аз нищо не мога да направя.
Мислех, че, ако дам месо на майка ми,
ще укрепне, затова отидох в провинцията и...
селяните... те продаваха... шунка.
Та купих я на черния пазар и...
я занесох обратно. Но е забранено и всичкото месо отива за германците.
Ако те хванат...
Скрих го под полата си във влака.
Преструвах се на бременна.
Толкова ме беше страх!
Треперех. И тогава германецът,
който стоеше пред влака, ме видя.
И аз си стоях, той дойде до мен,
взе шунката под полата ми и...
Изпратиха ме в Аушвиц.
Изпратили са те в Аушвиц, защото си откраднала шунка?
Не, изпратиха ме, защото видяха, че се страхувам.
Знаеш какво значи?
- Да.
Опитала си се да се самоубиеш в Аушвиц.
Не, това беше после.
След това бях в...
- След освобождението.
- След като си била на сигурно място?
Да, сигурно...
Бях на сигурно място, в Швеция. Бях в бежанските лагери.
Там не беше зле. Опитват се да ти помогнат.
Опитват се, но...
Знаех, че...
Христос беше отвърнал лице от мен...
Само Исус, когото вече не го е грижа за мен, може да
убие хората, които обичам,
а мен да остави жива
с този срам! О, Боже! Отидох в онази църква,
взех чашата
и прерязах китката си.
Но, разбира се, не умрях!
Разбира се, че не.
Стинго...
Има толкова неща, които не разбираш.
Има толкова неща, за които не мога...
за които не мога да ти кажа.
Довери ми се.
Довери ми се.
Просто ми се довери.
О, Боже! Ето го Нейтън!
Нейтън!
Тази седмица съм нощна смяна в Бруклинската Болница.
Пациент ми е онази жена, по-гадна и от майка ми!
Е, лека нощ Астрид! Лягам си!
Това беше Астрид.
Още едно питие?
- Бутилката е празна.
- Ами...
Знам къде Нейтън държи друга бутилка.
Внимавай, тъмно е..
Ще си по-спокойна, ако просто му се обадим в лабораторията.
Не може. Той не обича да му се обаждам.
Нали се сещаш, на работа.
Но всъщност...
Обадих се преди час!
Но нямаше сигнал.
Сигурно нещо е станало с телефона.
Да, сигурно.
Убедена съм. Понякога, когато не може да спи,
излиза и обикаля града.
Ходи по кварталите...
Е, не знам къде ходи, но... Веднъж се прибра с
посинено око и цялата му челюст беше подута.
Мислех, че е счупена.
Може да се нарани.
Не знам къде е, но смятам, че трябва да се обадим на полицията.
- Сега.
- По-добре да изчакаме два часа.
Почакай докато централата се оправи.
Тогава ще му се обадим.
Телефонистката сигурно е заспала.
Да, сигурно е заспала.
- Убеден съм.
- Мисля, че си прав.
Виж, фашистки буквар.
Ей там трябва да има всичко за нацистите.
Той е обсебен от нацистите, които бягват от правосъдието.
Мислиш ли, че това е започнало след като сте се срещнали?
Виж, знам, че не трябваше да му казвам за това място, но
какво можех да направя? Знам, че вината не е моя, затова, че той...
Разбирам. В крайна сметка той е евреин.
Да, но не мислиш ли, че и аз съм ядосана?
Че тези ужасни нацисти оставиха баща ми...
Толкова добър човек, опитващ се да помогне на евреите, е убит!
Не смяташ ли, че и аз съм ядосана? Но ти не разбираш Нейтън.
Не го...
...познаваш. Знаеш ли на какво е способен?
- Понякога си мисля...
- Какво си мислиш?
- Какво си мислиш?
- О, Нейтън!
- Добре ли си?
- Да. Ами вие двамата?
Знаеш ли колко се уплаших?
Толкова съм глупава!
Толкова се упаших, че нещо ти се е случило.
Можех да ти се обадя, но не исках да те будя.
Правим нещо много важно в работата. Много важно!
Чудесно, Нейтън!
Да, чудесно.
Но ти си бил тук...
със Софи.
Стинго... Той... Стинго се върна след срещата си!
Чух вратата и си помислих, че си ти.
Изтичах, обаче...
Както и да е. Викнах го и го поканих за едно питие.
Защото се притеснявах, а той е толкова добър приятел...
и остана да ми прави компания.
Сега вече видя моята "светая светих".
Сега знаеш всички тъмни тайни на Нейтън.
Едва ли.
Избиха 6 милиона евреи,
а никой нищо не направи!
Харесва ли ти купонът с линчуването, южняко?
Мисля, че има на какво да ме научиш.
Аз ще тръгвам.
Стинго, чакай. Стинго е най-добрият ни приятел, защо се държиш така?
Той е най-добрият ни приятел. Можем само да му благодарим. Изслушай ме.
Бях упашена. Не знаех какво да правя.
Това е истината.
Извинявай, приятел. Съжалявам.
Разбира се, че Софи е права.
Трябва да ми е станало нещо заради работата.
- Занимаваме се с нещо голямо.
- Знам, скъпи.
Аз съм поредният луд учен.
Тръгвам.
До утре!
Благодаря.
- Благодаря ти, че се грижиш за Софи.
- Няма проблем.
- О, Нейтън!
- Съжалявам.
Вече ти казах - съжалявм!
Скъпа, върнах се!
- Добре.
- Добре ли си?
- Сигурен?
- Да.
На Юг не хващате ли разни неща?
- Как е?
- Добре. Какво става?
Мисли бързо!
Дойде и всичко развали.
най-доброто в Бруклин.
Мамка му!
Софи сигурно си дремва след работа.
Вече не може да спи. Не и след войната. Как е?
- Добре, благодаря.
- Я да видя.
- Не!
- Хайде, де!
Няма да се меся, няма да коментирам, дори няма да...
Виж, това няма да го показвам на никого!
Аз не съм който и да е. Аз съм ти приятел. На Юг нямате ли си такива?
"Приятел" е човек, свързан с друг. Човек, който те обича и е привързан към теб.
Човек, който те подкрепя.
- Когато започнах, се заклех,
че няма да го покажа на никого, не и преди да е готово.
Чак тогава ще го покажа.
- Ами...
Добре. Страх те е, че някой няма да го хареса.
Ужасйн си. Толкова те е страх, че...
Добре, добре!
- Това ще ти даде най-обща представа.
- О, Боже!
- Ами страницата в пишещата машина?
- Не, това е...
Нейтън! Престани!
Добре.
Стинго, какво толкова може да се случи?
Може да разбера, че не можеш да пишеш!
- Чао! Мамка му!
- Нейтън, върни се!
Ще ти го върна, приятел!
Хубаво! Хубаво!
Стинго, секунда!
Чакай! Нейтън ми заръча да те заведа на кино.
Направи ме твой пазач, докато не го прочете.
Сега не можеш да се нараниш!
- Нейтън сигурно вече е свършил.
- Да.
- Хайде, да видим.
- Предпочитам да почакам тук.
- Не, хайде, де!
- Ако има нещо да ми каже,
го прати долу, при мен.
- Не ставай глупав!
Браво!
На този мост, на който
толкова много американски писатели са стояли и посягали за думи,
всички те - гласът на Америка,
гледайки към земята, която им даде Уитман.
От Изтока той сънува бъдещето на своята страна, писа
по времето, когато
писаха и Томас Улф и Харт Крейн.
Ние приветстваме Стинго в пантеона на Боговете.
Неговите думи са всичко, което знаем за безсмъртито.
За Стинго!
Как съм могъл да не се увлека безнадежно по такъв
щедър наставник, разкриващ нови хоризонти?
Нейтън беше ужасно чаровен.
Софи!
Къде си?
Стинго!
- Нейтън!
- Направихме го!
- Какво? Какво сте направили?
Нейтън!
Помниш ли когато ти казах, че ще открием нещо важно? Днес успяхме!
Какво? Какво, какво?
Не мога да ви кажа. Ще разберете довечера.
- Не, какво значение имат няколко часа?
- Не, не мога да ви кажа!
Скоро целият свят ще знае...
Едно от най-важните медицински открития на всички времена!
Не мога да ви кажа.
Става въпрос за Стокхолм. Догодина, ние тримата.
Става въпрос за шибаната Нобелова награда!
- Леле!
- Съжалявам, първо трябва да стигна дотам.
Чакайте! Нося ви по нещо.
О, Нейтън, какво е?
- Един за теб.
- Какво е?
- Тези са с това.
- О, Боже!
- О, Нейтън, колко хубава рокля!
- Харесва ли ти?
Пробвай я! Хайде, облечи я!
- О, Нейтън!
- Хайде!
Пробвай я! Моля те, искам да я видя.
- Няма да стане!
- Искам да видя как ти стои!
Дръж.
- Няма връхна част.
- Ти си върха.
Нейтън, много е хубава!
- Трябва да се връщам в лабораторията.
- Защо не останеш при нас?
- Довечера ще празнуваме.
- Погледни!
Не мога. Трябва да се връщам на работа.
Довечера ще празнуваме. Увери се, че Софи ще се върне вкъщи.
- Облечи тези дрехи довечера.
- Ооо, обувките!
Довечера! Довечера ще ги видя.
О, миличък, толкова се гордея с теб!
Довечера!
Ти ми даде идеята да го купя.
- Май е като моя.
- Много хубав часовник, нали?
Доктор Катс, шефът ми, и жена му...
Нейното семейство се занимава с бижута, та той ме заведе там,
за да го гравираме.
- Отваря се отгоре, точно като моя!
Какво? Е, не го пипай така!
- Ще оставиш пръсти навсякъде.
- Нейтън няма да разбере.
- Мислиш ли, че ще му хареса?
- О, разбира се!
Много ще се зарадва.
много пари. Повече отколкото мога да си позволя.
На кого му пука?
Днес парите не са най-важното!