Legend Of Earthsea (2004) (Legend Of Earthsea 2004 CD1.sub) Свали субтитрите
Безименните първенци управлявали чрез зли сили, поглъщайки планетата.
Докато Жриците не заповядали, от вярата им да се изкове мощен амулет,
който поддържал мирът в Землемория
и Безименните първенци били заключени дълбоко в храмът на остров Атуан.
Но амулетът се счупил
и злото, под формата на нашественици Каргад, славно завладявало светът...
пълзящо върху Землемория като чума.
Оцеляла само вярата на Жриците и те се молели
да опазят портата и да задържат далеч Безименните първенци.
Едно старо пророчество вещае появата на млад магьосник,
който някой ден ще се появи, за да възстанови амулетът
и ще донесе траен мир в земите на Землемория.
Това как ти се стори ?
Е, ставаш все по-добра, Диана.
Вероятно се упражняваш по-прилежно.
Така може някой ден да стигнеш до моето ниво.
Искаш да кажеш, да падна толкова ниско?
Искам да кажа - да станеш по-добра.
И искам да кажа, да си на мястото, на което никога не си била.
Само, ако знаеш как да направиш това?
Това е сръчност, която мисля, че имам.
Да, да бе ! Имаш ли я ?
Такъв ли вид сръчност ?
- Не.
Не такъв вид. Но... се радвам, че ми я показа.
Нямаш представа колко съм ядосана, Гед от Десети Лес!
Помислих, че си удовлетворена.
Полека, спокойно.
Все още не съм.
Гед ?
Гед ?
Какво има?
Гед! Гед, Какво става?
Пак ли някое от твоите видения?
Онова с вратата...
и момичето.
- Плашиш ме с това.
Плаша те?
Опитай да имаш безсмислено видение.
Може би е по-добре да се връщаш на работа?
Вече съм добре.
Спри да се притесняваш и тръгвай.
Добре...
Искам могъществото на Безименните първенци.
Но за да притежавам силата им...
Трябва първо да ги освободя.
и за това ми трябва да знам, как да отворя тази порта Косил.
Портата е заключена с тайна дума...
и тази тайна е заключена в едно съзнание.
Главната Жрица-Тар, която го е научила от предшественицата си и която ще го предаде на наследницата си
за нейният прекрасен...
прекрасен наследник.
И когато аз бъда избраната, и науча тайната...
Ще се промъкна...
в твоите покои,
ще те повикам в леглото...
и ще ти я прошепна в ухото.
И тогава...
моя прекрасна Косил,
всичко от Землемория ще бъде наше.
Е...
Проговори ли този магьосник?
Не... Ваше Величество.
Наистина? И това е...
защото ?
Той е...ъъъ
Мъртъв, Сир.
А, да.
Може би сте били твърде ...настоятелни.
О... той беше многообещаващ, Ваше Величество.
Но преди да умре, той...ъъъ
Да..? Кажи ми?
Той потвърди пророчеството, Сир.
Че този маг, който ще се появи, ще възстанови амулетът и
ще спре войните в Землемория.
За което добре съм осведомен!
Това, което исках да разбера е "Кога?" ще се появи той.
Това този магьосник го разкри, Ваше Величество.
Той вече се е появил.
- Какво?!
Той е тук някъде, точно сега, Сир.
Най-после!... И неговото име е?
Как...
се казва той?
Този магьосник умря, преди да му го изтръгнем, Сир!
Но успя да ни даде някакви насоки.
"Ще го разпознаете по урочасванията, които прави".
Гатанки !?
Мразя гатанките !
Сигурен съм, че ще запазите следващият по-дълго жив.
О, колко мило, че ме заряза !
Да не би да изпуснах нещо? Някое същинско изковаване, може би?
Спести ми сарказмът си !
Знаеш, че работим това, за да преживяваме!
И ти наричаш това живот?
- Ай!
Изкарваш си прехраната с пот на челото. Какво му е лошото на това?
Няма нищо лошо, просто това, че порт Гонт в на 20 мили по брега.
И те самите казват..,
че са тъпкани с народ...
пълни са с кораби и хора със всякакви професии от цяла Землемория.
И знаеш ли какво?
Ние никога не сме ходили там.
Не сме имали причина да отидем!
В Землемория са хиляда острова. Ако не и повече.
Бил ли си на някой от тях? Дори само на един?
Съжалявам, ако животът, който ти осигурявам ти се струва мизерен, Гед.
Това е най-доброто, което мога да ти предложа.
Осигурява ни храна, покрив над главите ни! Какво повече искаш?
Тези поправените, трябва да ги върна.
- Не и докато не свършиш тук !
Ще се върна много преди да си си тръгнал.
- Престани да си толкова точен там!
Гед, върни се веднага!
Като ново е.
Баща ти ли го поправи?
- Да. Няма по-добър в кърпенето на казани!
Казваш го като обида.
Баща ти заслужава уважението ти.
И...
Малко разбиране ...също.
Не беше лесно за него. Да отгледа детето си сам.
Вече не съм дете.
Може би, ако се опита да го види.
Може би, ако се опита да разбере кой съм аз.
Животът би бил различен за теб, трябваше майка ти да е жива.
Е, какво ще бъде заклинанието днес?
Правене на демоничен лед? Какво ще кажеш, ако аз го кажа?
В същност просто си приготвях салата, за обяд.
Искаш ли и ти?
Не.
Не съм гладен.
Майрин, как научи всичко за магията?
- В действителност...
Не си спомням.
Не помня нищо от преди бурята, която ме запрати тук горе.
Майка ти ме намери,знаеш сам, и ме върна към живот.
Тя беше добра жена, твоята майка.
Иска ми се да съм я познавал.
Тя би била много горда с теб.
-За какво?
Не съм направил нищо значимо и може би никога няма да направя!
Знаеш ли?
Мисля, че тя би искала това да е твое.
Не мога, то си е твое.
- Гед ...
То беше с мен, когато тя ме намери.
Вземи го...
за спомен от майка ти.
Гед ?
Гед ?
Те идват...
- Какво ?
Каргад, видях ги!
Каргад ?!
- Трябва да тръгвам.
Гед !
Гед, къде си тръгнал по дяволите?
Гед, отговори ми!
Недей да тичаш, когато ти говоря.
Омръзна ми от твоето неуважение!
Видях нещо.
Отново магическа безсмислица... Ти не си магьосник, ти си ковач !
Използвай го поне.
Не искам да го използвам. По-добър съм в друго!
" По-добър" ?!
Нахално кутре! Няма...
Предупреди селото.
Кажи им да се въоръжат.
За да се бият с Каргад войните?!
- По-добре да умрат като мъже...
от колкото да бъдат повалени като зайци.
Тръгвай !
Видял ги е да идват.
А, къде е синът ти?
Ще дойде...
Няма и следа от него.
- Казах, че ще дойде!
Трябва да си спомниш.
- Не мога да си спомня, Гед.
Майрин, казвала си ми нещо за това преди.
Преди много време...
Вече нямам сили за това.
- Това няма значение, аз имам.
Всичко, което трябва да направиш, е да си спомниш заклинанието.
Време беше.
Какво си мисли, че прави?
Нямам представа.
Гед, каквото и да прави, прави го бързо, защото те идват!
Останете по местата си!
Гед, вземи този меч.
По дяволите, вземи меча!
Свикай ги.
Заведи ги по-далеч.
За какво говориш?!
- На високите скали!
Ах вие, страхливци!
Давайте! Тичайте!
Тичайте към скалите!
- Хайде, от тук, кучета!
Бързо, бързо !
Страхливци.
Хайде, от тук !
Насам!
Направих го.
Гед !!!
Последвайте ме.
- Да, Сир.
Ваше Величество.
На какво дължим тази чест?
Дойдох да търся духовно напътствие, Достопочтена Майко.
Надявам се да мога да ви го осигуря.
- Сигурен съм, че можете...
както знаете, посветих себе си и...
всичките си налични ресурси,
да приведа в ред светът на Землемория.
Думите за вашата слава достигат до нас, Ваше Височество.
Каква тежка кауза!
Но това е дълъг процес. Срещам много съпротива.
Забелязали ли сте..,
че има нации по островите, който е много по-добре да оставите...
да се управляват сами?
- В интерес на истината-забелязах.
Но отговорът ми е "Не".
Землемория се нуждае от ред и единство.
Но ако цената на единството и редът е много висока...
Достопочтена Майко, не съм дошъл да дискутирам моите военни походи.
Дойдох, да ви кажа за моите опасения...
Моите опасения, че няма да съм жив, за да видя делото си завършено.
Никой не знае времето, което му е отредено, Ваше Величество.
Така е.
Освен, може би за...
Безсмъртните.
Безсмъртните?!
Безименните първенци живеят вечно. Нали така?
Изглежда, че да.
Така, че те трябва да притежават тайната на това безсмъртие.
Не е задължително.
Безсмъртни са, но не знаят защо.
Така, че не могат да ни научат?
Безименните първенци...
не могат да ни научат на нищо, Крал Тигат.
Могат единствено да ни унищожат.
За което е и моята свят обед...
Да гарантирам, че те ще останат завинаги заключени...
... и да гарантирам вашият успех.
А, може би ограбването на великата мощ на Землемория.
Мощта на доброто?
Ако се намира в правилните ръце.
Няма правилни ръце за Безименните първенци, Крал Тигат.
Някога целият свят беше дошъл почти до края.
Когато друг Крал Каргад, имаше същата безразсъдна идея.
Те никога не би трябвало да се освобождават!
И докато аз съм замесена, това няма да се случи!
Магьосникът вече е в Землемория.
Трябва да контролирам Безименните първенци, преди той да има възможност да изпълни пророческата си съдба.
Помоли ли Тар за помощ?
- Да и тя отказа.
Не мога да я убия, преди да е предала тайната, но
тя трябва да я предаде скоро.
Само на нейната наследница.
Тогава, трябва да я насърчим да избере вече.
Тя трябва мен да избере...
- Тогава се погрижи, тя да го направи.
Той ни спаси, твоето момче.
Спаси ни всички.
Магьосник...
Кой е това, мамо?
Това ли е човекът, който изтъка заклинанието за укриване?
Ай...
И умря от високите скали.
Не е умрял.
Кай си ти?
Мир вам, Гед ...
Върна се при нас.
Върнах се от къде?
От тъмнината.
Какво направи?
- Върнах ти синът, ковачо.
Духът му, все още не го беше напуснал.
Кой си ти?!
Казвам се Оджиън .
- О, великият магьосник...
Как мога да ти се отблагодаря, магьоснико?
Позволи ми да дам на Гед истинското му име.
Не. Той си има истинско име.
Жена ми и аз, мир на праха и,
ние си го кръстихме!
Ковачо, подозирам, че не знаеш, как всяко живо същество...
има тайно име, в което живее неговата сила...
А в този млад мъж се крие велика мощ.
Да не би да искаш да го направиш маг?
Върнал си го, само за да го отведеш?!
- Още не знам.
Ще му позволиш ли накрая, разбере името, което душата му е избрала?
Ай.
Ти си...
Ястреб.
Това е името, което отключва твоята сила...
Не казвай на никого, освен на този, на който се доверяваш от душа.
За останалият свят, ти носиш името Гед...
Синът на ковача от селото Десети Лес.
Ястреб.
Искаш ли да учиш магьосничество, Ястреб?
Това означава да оставиш всичко, което познаваш и любовта даже, на заден план.
Такава мощ...
Да.
Тогава помоли баща си за благословия.
За благословия?!
За какво ми е?
- Приеми го като урок по... смирение.
Татко, искам да уча от Оджиън , изкуството на магията.
Моля те да ме благословиш.
За какво да ти я давам?
Когато всичко, което правя е единствено за теб!
Умирайки, твоята майка, ми остави само теб на света.
- Защото, това и тя е искала за мен, нали?
Тя искаше да бъдем семейство.
Но ние не сме.
Зная, че мога да бъда някой, завиждаш ли ми заради това?
Не ти завиждам, сине.
Страхувам се за тебе.
Наистина се страхувам.
Оджиън .
Ще се върна.
Едва ли.
Ще се върнеш ли?
Имахме хубави моменти, нали?
Ще потъна в лудост без теб.
O, Гед, не съм сигурна, че означавам нещо за теб.
Просто върви.
Благодаря.
Гед?
Надявам се да я намериш.
Кого?
Момичето, което сънуваше.
Цялата нападателен отряд замина!
Видяхме мъгла от корабът, Сир.
Погълна ги и след това ги изхвърли към скалите
Много удобна мъгла е била за онези села...
Шушука се, Сир.
- За какво се шушука?
За магьосничество.
- Магьосник тук?
Какво за него?
- Младеж, Ваше Величество. Непознат за тях.
Това ли е всичко?
А, как се казва?
- Изобщо не разбрахме, Сир.
Но той нищо не значи, мъртъв е.
- Мъртъв ?
Презирам победата му над моите мъже!
- Паднал е от скалите, докато се е сражавал.
-Умрял ли е от това?
Е, така нека да бъде.
Оттеглям се, за да се присъединя към групата в Йол, но ако има още новини за
"Необикновени магьосници"...
Искам да бъда уведомен незабавно.
Разбрано?
Това е моята задача, Сир.
- Добре.
Слагай корена върху копитото и всеки ден, до другата седмица.
Благодаря.
Какво бихме правили без тебе, учителю?
- Ще се борите, приятелю, така, както правим и ние.
Не съм осъзнавал, че да си магьосник трябва да се занимаваш с толкова скотовъдство.
Магьосничеството е да помагаш на хората, от което преживяват, Гед.
Дали животните са им болни..,
посевите унищожени..,
или са заплашени от...
... войните Каргад.
Нашата задача е да направим животът в Землемория по-приятен, както надявам се си научил.
Е, отявлен магьоснико, от както съм с теб, не съм усетил да съм научил каквото и да е.
Така ли?
Това е, защото не си забелязал още, че си тук, за да се учиш.
Викали ли сте ме, сестра Косил?
- Да. Влез, Роза.
Наблюдавам те с голям интерес.
И разбрах, че имаш голям потенциал, от колкото всеки друг, който познавам.
Потенциал ли, сестро?!
- Да...
И ако някога стана главна жрица, них искала да го развия,
за да получиш дължимото свое.
Благодаря ви, сестро Косил.
Дълбоко съм поласкана.
- Но разбира се...
за сега...
моята свещена задача е да пазя и защитавам...
нашата майка Тар.
И до тогава, се нуждая от помощта ти.
- Моята помощ ?
Майка Тар не е добре.
Полага големи грижи, за да го прикрие.
Упорито отказва да си взема лекарството.
Трябва да измислим как да го приеме.
Няколко капки, скрити в дневният и чай.
Б ..без нейното знание?
Не ми изглежда редно.
- А, правилно ли е да я оставим да погасне?
Направи го, Роза.
Заради нея...
Заради сестринството ни.
Ще бъдеш възнаградена хиляди пъти.
Истинският магьосник може ли да премества дъждовни облаци, над земи, където никога не вали?
Да Гед. Истина е.
Ще ми бъде интересно да го видя.
Може би сега е подходящо?
Оджиън ?
Какъв е смисълът да имаш сила, като не я използваш?
Това е, над което искам да помислиш, Ястреб.
Добре, разбрах.
Казах, че разбрах!
Оджиън ...
Не това, Гед.
Твърде силно е.
Ама, не се ли нуждая от силни заклинания, за да бъда могъщ магьосник ?
Не искам да ставаш могъщ магьосник.
Докато не не се обучиш.
Кое изисква...
години скитане по баирите.
Събиране на билки, опознаване на природата.
Пропиване на познанието в костите ти.
" Попиване " ?
За какво ми е такава странна и непривлекателна дума?
Мисля, че е добра дума, аз я харесвам.
Хайде... ела да ядем.
Магьоснико ?
Може ли да мърда нещо в чинията ми ?
Никога ли не си чувал за ревящата рибешка глава?
Не, не съм.
Това е от майка ми най-доброто.
Ще израстеш, ако го опиташ когато трябва.
И какво е най-важното задължение на жриците на Атуан?
Да донесат могъществото от боговете в Атуан, на главната жрица, за защитата на цяла Землемория, сестро Тенар.
Точно така.
И какво е задължението на главната жрица, след като използва тази сила?
- Почитаема Майко... Почитаема Майко...
Моля. Дойдох да разговарям с учителката ви.
Тенар, току-що приключих с проверката на изпитните работи на младите жрици.
Ти излезе... първа.
С най-високата степен на всяка от досегашните от жрици...
в историята на нашият храм.
Завърши урокът си и ела в кабинетът ми. Искам да поговорим за бъдещето ти тук.
Поздравления, сестро Тенар.
Махай се !
Махай се !
Заповядвам ти да се върнеш от където си дошъл!
Какво е името не Землемория, си мислиш, че правиш?
Имаш ли представа...
какво за малко не се стана тук?
Съжалявам, не мислех, че ще навредя
- Не си мислил! Така ли?
Това не е твоят стил.
Магията не е игра, която играем за удоволствие или за слава, момко!
Всяка дума, всяко дело от нашето изкуство...
се прави за добро, не за зло.
Преди да кажеш или да сториш... каквото и да е.
Трябва да знаеш последствията!
Добре, разбрах
- Не!
Изобщо не си разбрал!
Иначе това нямаше да се случи.
Да, нямаше да се случи, ако не ми беше губил времето, събирайки безполезни билки
или гледайки овчи копита !
- О, забравих, че си отегчен от това да си обикновен магьосник !
Точно както ти омръзна да бъдеш ковач!
Не исках това да кажа.
Учителю, през целият ми живот, са ми казвали, че съм глупак.
Мечтател.
И сега намерих желанието да науча всичко, толкова бързо, колкото мога.
Това лошо ли е?
Не е лошо, но не е и мъдро.
Ако останеш с мен...
ще имаш нужда от търпение.
Имаш ли търпение, Гед?
Зная, че трябва да кажа "Имам", но...
това няма да е истината.
Не... не е.
Има и друг начин.
И вероятно е този...
Чувал ли си за острова Роук?
- Острова на мъдреците? Разбира се.
Но мислех, че е...
- За онези, които имат свръх естествени умения.
Каквито имаш и ти.
И какво мислиш?
Толкова е просто...
Остани с мен и остави магьосника да порасне.
Другото го искаш повече, нали?
Не искам да те напусна, Оджиън .
Дължа ти живота си.
- Нищо не ми дължиш, Ястреб.
Но ако усещаш пътеката ми за твърде дълга и бавна...
трябва да избереш сам.
Островът Роук...
или Оджиън .
Нека, тогава да е Роук.
Красив остров. Гонт.
За първи път на далеч?
Да, не си те представях като любител на сушата.
Е, не се притеснявай за това.
Ще се върнеш у дома... някой ден.
Не искаш ли да ми кажеш: "Я, по-спокойно"?
Как започна цялата работа?
Моят учител по магия ми плати плаването.
- По магия? За къде си се запътил?
Към Роук.
Как е там?
Никога не съм бил на Магьосническият остров. Защо си се запътил на там?
Ааа, да... Ти си един от онези магове, а?
По-добре да съм по-далеч от тебе, освен ако не си ми приятел.
Всички е по-добре да сме ти приятели, ако искаме по-добър вятър.
Там, подреди го там.
Можеш ли да направиш нещо по-добро от този бриз, млади магьоснико?
Не, капитане, не съм учил морско магьосничество, но мога да докарам мъгла, ако искаш?
Това изобщо няма да ми свърши работа.
Имаш ли някакви познания по компасите? Можеш ли да помогнеш в управлението на кораба?
Не, сър.
Точно за тези работи отивам в Роук.
Тогава отивай при гребците, приятелю, или ще наредя да се разкарат всички пътници от тук.
Или по-добре го вземи със себе си, така ще навиеш повече от едно въже за целият ден!
Ай... Сър.
Хайде идвай.
Е, как правиш така, че да изчезват хората?
Направихме го, мъжаги!
Умряха там, за да се бият отново за Каргад!
И Землемория ще бъде сигурно убежище!
А, Атуан най-богатият остров, Сир.
Така...
Трябва да призная, че се опиянявам от могъществото на смъртта.
Изпращайки хората си в бой усещам, че ако ми хрумне, мога да изцедя силите им.
Да контролираш живот...
това е най-великата сила.
Въпрос на време е...
Ваше величество, преди да подчиним всичко.
И всеки остров, който завземаме, първото нещо, което търсим е информация.
Информация ли, Сир ?
За онзи млад маг.
Който трябва да намерим и убием.
Заради хората ти, Джон.
Роук на хоризонта!
Предпочитам да си ти, от колкото аз, на място, като това.
Нямам търпение да започна.
Не те ли плашат такива работи?
Не.
Искал съм го през целият си живот.
По-добре да плавам в бурно море, от колкото това.
Но, на теб ти желая късмет.
Кой е там?
Кой си ти ?
Гед.
Син на ков...
Да?
Нося писмо от магът Оджиън , до Архимагът на училището.
Много добре. Влез, ако можеш.
Не мога да вляза, без да ме пуснеш.
Така е! Но не мога да те пусна, ако не ми кажеш, кой наистина си ти...
Ястреб
Ще занеса писмото ти на Архимагът.
Вестителите трябва да чакат пред външната врата.
Така трябва да е, но не съм вестител, Дойдох, за да се уча тук.
Мазен, като клюкар.
На тези смешки тук в Роук ли ви научиха?
Вероятно си отдалеч и...
и несъмнено си объркан...
Позволи ми да те информирам, че имаш честта да говориш с Джаспар от Иолг.
От школата на Хавнър.
О, Джаспар! Радвам се, че си взел инициативата да разговаряш с новопристигналият.
Аз съм Архимаг Немерл.
Архимагът на това училище.
Чест е да бъда тук, сър.
Чуйте това:
От Оджиън от Гонт.
"Изпращам ти младеж, който би могъл да бъде най-великият маг на Землемория..."
"ако вятъра го завее на там...".
Доста уважителна причина от такъв виден магьосник.
Много съм впечатлен.
Особено изпратено от един от нашите отлично завършили студенти.
Оджиън е учил тук?!
- O, да.
Един от най-видните ни възпитаници.
Добре дошъл в Роук, Гед от Десети Лес.
И дано престоят ти тук, ти бъде полезен.
А, също и на Землемория...
Джаспар.
Да, Архимаг?
Разведи Гед наоколо. Представи го на останалите студенти.
И му обясни някои от обичаите ни тук.
Сега ли, Архимаг?
- Да, защо не?
Утре започваш програма, която е достатъчно тежка...
Докато не станеш това, което е заложено в теб да бъдеш.
И ако вярваме на Оджиън , то си е и без това много.
Ами...
От къде да започнем?
Притеснявам се, че бях заек преди много време!
От тук, тогава.
Можеш да го почистиш в малко сол.
- A... Веч !
Перфектната компания за твоята маса, Гед.
Веч е син на рибар, така, че може да ти разкаже за...
всичко за стръвта, а ти си син на ковач и можеш да му разкажеш за...ъъъ
духалата.
Много е добър в това.
Използва унизителни факти, за да ги използва като инсинуация...
Ако и магията му беше поне на половина толкова добра!
Дай да ти вземем някаква храна.
Не може ли да намериш някаква нормална храна? Разбираш ...по вторият начин.
Това е на младежа първият му ден, така че...
покажи малко състрадателност.
От къде си, Гед?
- Гонт, а ти?
Вимиш.
Аа, Вимиш.
Ами.
Никога не си чувал за него, нали?
- Не, в същност.
"Не в същност."
Ще те измъкна от това неудобство, приятелю, но това което трябва да знаеш, е че Вимиш ...
там е раят на...
Землемория.
- До толкова, че да ти се прииска да офейкаш от там?
Не и обръщай внимание, Гед. Виж.
Вимиш
е точно до Ифиш.
Който е точно срещу...
Унтарк.
А това...
това е заливът, където можеш да чуеш морските сирени на пълнолуние.
Добре дошъл в Роук, Гед.
О, Тенар, Караш ме да се смея с глас.
O, Косил ?
Имам някои много добри новини.
Тенар току-що завърши като първенец, сред останалите млади жрици.
Браво, Тенар.
Толкова се радвам за теб.
Помня, когато дойде тук за първи път.
Малко изплашено сираче, пълно с въпроси...
Беше малко чаровно бездомниче.
Жадно за познание, нали Почитаема Майко ?
А ти, Косил...
Ти си толкова... мъчнопреодолима.
Ще го приема, като комплимент.
Аз те претоварвам...
да се грижиш за толкова много неща, от години.
Реших да помоля Тенар,
да поеме някои от твоите задължения.
Както решиш, Почитаема Майко.
Болна ли сте?
Нещо сякаш се бори в мен.
Ако ме извините, ще полегна за малко.
Урок 14 от глава Изкуството на Преобразяването...
Камъче.
Прочетете го на глас, дами и господа.
Иш тар шалиф, иш тар
Предпочитам кремка.
Предполагам това става само.
Това е вече друго.
Брилянтно.
Опитваш се да ме накараш да се чувствам, като консуматор?
Диаманти!
Браво, Гед.
Погледнете тук, всички.
Перфектни... диаманти.
А тези са за теб.
Е, поне за малко.
Не очакваше да са в този вид завинаги, нали?
А, защо не, ако магията е достатъчно сила?
Защото, за да преобразиш камък в скъпоценност, трябва да му смениш и истинското име.
Това може да се направи, но не се прави.
Дори и за песъчинка, докато не знаеш, добро или зло ще произлезе от това.
Не разбирам. Доброто или злото не се ли превръщат едно в друго?
Ако един остров в Землемория стане целият диамантен, колко хора, мислиш, че ще оцелеят там?
Нещата са...
точно, каквото са...
по някаква причина.
Най-малкото трябва да разберете причината, преди да решите да ги променяте.
Това добре, но все още искам да знам как?
- Сигурен съм, че ще научиш, Гед. Сигурен съм.
Но няма да го научиш тук.
Не и докато не си се научил на мъдрост.
По някакъв начин, това е най-опасното в изкуството.
Защото предметите да се местят във времето и пространството, по ваша команда.
Както направих аз, с това създание тук...
Еленско месо!
Не познавам друг човек, който да гледа на останалият свят, чрез стомаха си.
Сега познаваш, приятелю.
Мастър Симонер, говорехте за времето, като част от пространството.
Това означава ли, че магьосникът може да процедира към каквото и да е, живо или мъртво?
Няма магьосник, който ще процедира към мъртвите, младежо.
Защото не могат да бъдат безопасно върнати, от където са взети.
Това няма да те измъкне от тук, по-рано от нас.
Изобщо не искам да си ходя! Във всеки един момент научавам истинското име на нещо и печеля сила над него.
Искам да взема колкото е възможно повече сила.
Е, свърших. Следващото?
Мастър Име, искам следващото си!
- Да, друго?! Да, добре. Сега.
Ти си по средата на...
Чакай да видя...
" Камус" ...
"Кастър", "Сервис"...
Да! Ето го.
С тази скорост, ще станеш най-силният магьосник в Землемория.
И най-намазалият около нас.
Хайде де! На зубреща думи диета сме от три месеца,
Искам нещо, което наистина да мога да сдъвча!
Какво става тук?
[Джаспар: "Благодаря ви..."]
Появил се е "Невероятният Джаспар" и се кани да предизвика нещо.
[ Задръжте аплодисментите за накрая... ]
Млад аристократ, снизходително изпълнява магическо шоу.
Струва ми се, че впечатлява дамите.
- Не знаех, че толкова лесно се впечатляват.
Ковачо !
Вероятно ти също би искал...
да ни впечатлиш с твоя демонстрация.
Дори и нещо дребно, за твоите възможности ще е изглежда огромно.
Например мозъкът ти.
Можеш да опиташ този трик върху себе си, Джаспар, просто...
аз съм по нисш от тебе в малките неща.
Сигурен ли си, че искаш да го пробваш?
Защо не, мисля, че ще се забавлявам.
Виж колко е свободен!
Освен това, всеки магьосник може да промени видът на солта.
Никой не повдига въпрос за възможности, тук става дума за нарушаване на правилата.
Нека са нарушени, Веч ! Нека са нарушени.
Да, пробвай да го кажеш на Архимага!
Докато говорим за нарушаване на правила...
разбрах, че великолепният Джаспар се кани да работи като корабен магьосник.
Ще му помогна, само да се дипломира.
Това си е удар за някой на неговата възраст, не мислиш ли?
Сигурен съм, че го заслужава и ще върши чудесна работа.
О, моля те...
И двамата знаем, че е второстепенен заместител, с големи дебели роднини.
Хората харесват аристократ-магьосник, той ще се оправи.
Да, добре. Ти се справяш много по-добре.
Може би, ако си толкова сигурен в хората, ще млъкнеш за момент.
Добре.
Добре, гледай сега... Мисля, че накрая го разбрах.
Гед, ти успя !
Искам да кажа...
Какво направи?! Това е лудост, Гед!
И опасно !
Да го вземат дяволите! Аз не съм птица.
Опита ли вече да се превърнеш в нещо, Джаспар ?
Много по-впечатляващо, от колкото да правиш ябълкови дървета, не мислиш ли?
Няма нужда да споменавам името на студента, който го е направил.
Той сам си знае.
Но искам да използвам момента...
да ви предупредя за опасността от превръщането.
Може би сте чували приказката за магьосникът Бордгер от Уей.
Който обичал да се превръща в мечка.
И го правел все по-често.
Докато мечката не го завладяла
и човекът не изчезнал в нея.
И като мечка...
той убил собственият си син в гората.
И след това бил уловен и убит.
Превръщането не е нещо, с което можете да си играете!
Това ясно ли е?
[ Ясно е, Архимаг]
По-низък си, от колкото предполагах, Джаспар.
Не знам за какво говориш изобщо.
Говоря за подлостта да ме изпортиш на Архимагът, за нещо, което ти не умееш!
Нямаш никаква представа какво умея аз, хлапако.
Няма да тичаме в кръг.
- Не мисли, че аз искам.
О, ти това искаш, ковашко момче!
Целият си живот си прекарал, опитвайки се да си това, което не си.
Скапа се да ми докажеш, че си ми равен, но не и да покажеш на себе си, какво наистина си!
А, да...
Бруталност и надменност, а?
Все неща от твоят занаят!
Да, но не и магическата мощ, на която държим тук!
Мислиш ли, че имаш повече магическа сила от мен?
Това ми звучи като предизвикателство!
Добре, ковачо, приемам.
- Не беше предизвикателство! Кажи му, Гед.
Спрете и двамата, дуелите с магия са забранени! Знаете това!
Я, какво било! Не се бъркай, където не ти е работа! Можеш да го оттеглиш!
Не, нека остане.
Гед, зарежи тази работа.
Какво ще кажеш за призоваване на духове?
Мислиш ли, че не мога да го правя ?
От мъртвите.
Какво ще кажеш за лейди Елфаран? Можеш ли нея да я призовеш, или това е много трудно за теб?
Побърка ли се?
Аз нямам проблем с това.
Гед, не го прави!
- Защо не?
Защо не, наистина?
В гората на Роук, в полунощ.
Ти не си призовател, Гед.
И както за лейди Елфаран ...
- Защо не тя? Като всички останали е?
Джаспар тези ги дръж далеч.
Правенето на магия, без причина е като разпалване на пламъци в гора. Знаеш го, кажи им го!
Няма значение.
Той и без това не може да го направи и не може да ги засегне.
И в това сме дошли да се убедим.
Ще видим.
Вдигай всички на крак, трябва ми вашата сила!
Какво става?!
Безименните първенци! Трябва да се молим
- Събуди останалите!
Призовавам те, лейди Елфаран!
Какво става?!
Дайте да се опазим, сестри!
Молете се, сестри! Молете се!
Какво направи?!
Добре ли си?
Тенар...
Нещо ужасно се случи тази нощ.
Нещо отвъд това, което познаваме.
Може би нашата вяра надделя.
Аз го видях.
Кого?
И ми се стори, сякаш го познавам.
Много добре. Да
Ето, готово, и.. Свещ? Така. Готово.
Спокойно, момчето ми.
-Къде съм?
Сега идваш в съзнание от дни на сам.
-Махни това от мен!
-Трябва да благодариш точно на това.
Какво направихме? О, моите заклинания.
Няма да има нужда от тях повече.
Господарю!
Господарю!
- А, генерал Дор, точно на време.
Вярно ли е, Сир ?
За нападението на Роук ?
- Напълно си прав.
Нашият маг току-що се разкри сам.
Въоръжи наличните, приготви корабите и нареди на останалите да ни последват, възможно най-скоро.
Архимаг.
Гед.
Как се чувстваш ?
Съжалявам много.
Толкова се срамувам.
И аз се срамувам, заради теб.
Че тази институция е обучила някой, който би последвал такъв акт на глупостта.
Архимаг, аз не...
- Имаш велика сила в себе си, Ястреб.
И съвсем злоупотреби с това!
Опитал си се да призовеш дух от мъртвите.
А, вместо това извади най-ужасното зло, което нашият свят е познавал.
Освободи Безименен Първенец.
Това ли е било онази сянка?
Това е била сянката на невежеството ти.
Сянката на високомерието ти.
Освободи в светът същество на абсолютното зло, което
е тук, за да ловува с оглозганата си душа.
То ще те намери. И ще те завладее.
Ще ме завладее?!
Ще подчини душата ти.
И както твоята сила е велика, така и то ще се стане велико.
И цяла Землемория ще бъде в опасност.
То сега е сянка,
но скоро ще убие
и погълнало тялото на жертвата си, ще стане дори по-ужасно!
Гебет !
И тогава ще имаш сериозна причина да се страхуваш.
Няма ли начин да го победя?
Няма ли начин да го победя? Нито една !
Докато не узнаеш истинското му име.
Тогава трябва да отида до Мастер Име.
- Гед...
Той няма как да го знае.
Тогава какво да правя?
Когато си излекуван съвсем,
трябва да напуснеш Роук, за винаги.
Да напусна Роук?
И къде да отида?
Там, където то най-малко очаква да те намери.
Това е единствената ти надежда.
Но първо оздравей.
Ще имаш нужда от цялата си сила.
И в моментът, когато ние задъхани тичахме надолу, младият магьосник беше нападнат.
От онзи могъщ звяр-сянка.
Беше ужасно.
- Кой е този магьосник ?
Не зная.
Ако се окаже вярно видението ти,
това е особено зъл маг.
Как така?
- Защото...
ако двете са свързани,
това изразява най-злокобният акт.
Един от Безименните първенци е бил освободен.
Никога не се е случвало...
някого или нещо, в историята на храмът, да бъде по-могъщ, за да победи нашата вяра.
Но какво стана на Портата, могъщество отвъд моите сили...
И ако е така...
нашият храм е в опасност.
Не.
Не, не и ако ти ни водиш, Почитаема Майко !
Не знам, дали все още имам...
силата, която ще ми е нужна.
Гед.
Много се радвам да те видя.
Всички тук се страхувахме да не не умреш.
Как се чувстваш ?
Немощен.
Бесен съм на себе си и на тази тъпа, тъпа работа!
Наистина май този път оплетох конците.
Да и по най-високата скала.
Но си жив.
Това е важното.
Това изглежда доста противно.
- О, но не е.
Онова нещо притежава нечувана сила.
Перна ме като буболечка!
Наранен ли си?
Егото ми най-вече.
Но то можеше да те убие, Гед.
Така или иначе, че го направи.
Какво искаш да кажеш?
То е моята съдба.
Има единствената цел да ме види умрял.
И да влоши нещата, колкото може повече.
Магьосническото ми обучение е в края си.
Какво?!
Архимагът ме помоли да напусна Роук.
Това не е много весело от негова страна.
Но може и да проработи добре.
Аз също напускам Роук.
Вече имам назначението си за магьосник !
Завърши ли вече? Взе ли каквото можа?
Да бе, да не повярваш!
Толкова се радвам за теб.
- Познай, обаче, къде ще работя?
У дома !
- Вимиш ?!
"Раят на земята"? Това е чудесно!
- Ето това е...
Идваш с мен, ще заминем за Вимиш заедно.
Оценявам предложението ти, Веч.
Не мога да ти опиша колко значи за мен
- Но?
Не мога да ти го причиня.
Да те превърна в беглец, докато не те залови сянката или, докато аз не умра.
Не мога да внеса това в животът ти.
Или в животът на хората, за които ще се грижиш.
Добре.
Но ако някога имаш нужда от мен...
Извикай ме, чрез истинското ми име.
Естариол (ст.гр. "Звезден небосклон")
Естариол.
Аз съм Ястреб
Докато се срещнем пак, приятелю.
Това е Роук там, Сир.
Ще се бием до края на деня, до последният ден.
Хубаво.
Каква странност? Какво ли причинява онова? Там !
На меч, всички !
Да, Сир!
Кой по дяволите си ти?
Архимаг Немерл.
Архимагът на Роук.
Определено знаеш, как да си проправиш път.
Е, Архимаг, на какво бих дължал това... удоволствие ?
Моето желание е да избегна ненужната загуба на животи, Тигат !
Наистина ли? И каква загуба на животи ще е това?
Много живи хора, ако се опитате да завземете Роук.
Защото оръжията на Роук, са застрашителни.
О, сигурен съм, че са такива !
Но това, което искам в действителност е малко информация за един млад незначителен маг.
Не е възможно.
- Магът?
Или информацията ?
- Нито едното. Тигат.
И това е последната ми дума.
- Ах !
Каргад !
Хванете го !
Пробвай пак, когато можеш. Тигат !
Преди да ни изтребиш всичките.
- Убийте го !
Как смее да ви говори така, скъпи Сир !
Чу го. Той е "Архимагът на Роук".
Скоро ще бъде история.
Сега...
Когато останалите от войската пристигнат,
Вземи половината и предотврати нападение от тук.
И претърсете всеки остров,
в радиус на дневно пътуване, от Оскил до Илиън.
Разбира се, Сир.
А, другата половина ?
Остави ги да накарат този помпозен, евтин магьосник да си плати.
Чуй ме... Не знаех, че ти е жена.
И докато не я взех с мен.., не съм първият, знаеш, ко...
Гед!
Не мога да повярвам.
Искаш ли още?! Хайде !
Този беше ревнив рогоносец.
Дай да те черпя едно ! Хайде.
Наздраве.
Какво правиш тук Оскил ?!
Аз? Не съм много сигурен. А, ти ?
По път съм за в къщи, след уморително плаване.
А, как е онзи очарователен капитан ?
Мина много време от както не съм го виждал.
А, ти ? Когато се запознахме,
Беше на път да ставаш магьосник, нали ?
Аз съм магьосник. Вид маг.
- Е, много добре !
Какво ще правиш сега ?
В същност обмислям да не се връщам в Роук.
Наистина ли ?
Заради една история.
- О, и сега ?
Да кажем, че ще опитам някъде другаде.
Е, не е толкова лошо.
Чувал ли си някога за място, наречено Теренон, от другата страна на острова?
Не мога да кажа, че съм чувал.
- Е, сега чу. На там съм се отправил.
И това, което съм чувал за там, е че нямат магьосник от години.
Защо не дойдеш с мен ? Ще пренощуваме тук И на сутринта, тръгваме за натам.
Там има много готини козарки,
ако нямаш нищо против да ти се отблагодаряват ?
Добре, съгласен съм.
- Е, наздраве, тогава !
Гостилничарю !
Още едно от твоето специално, за моят стар приятел.
Какво е това мрачно място?
Мисля, че е по-ведро от другата страна на планините.
Казвам, че май ще е по-приятно, ако минем от там, от където дойдохме.
Но ще трябва да се връщаме с часове.
Колко време, ти казаха, че ще вървим през този лес?
Умирам си за малко храна и една баня.
Заспа ли, докато вървиш ?! Колко ще вървим през този лес ?
Какво има ?
Скьор!
Гебетът!
Гед ...
Гед!
Ястреб...
Вест, или вестител си ти ?
Изглеждаш ми странно познат.
Не те ли кръстих аз ?
Май си имал неприятности, от както се разделихме.
Върнах се при учителя, който напуснах...
като глупак.
Да видим какво добро дело, можем да направим от това.
В спомени ли потъна ?
Да, спомних си защо те напуснах.
Остави това и дай да минем към разказа ти.
Както видя, вече се превръщам в разни неща.
Ако не ме беше изпратил там, нямаше стане всичко това.
Той ще ме намери, рано или късно.
Докато не разбереш името му.
- Никой не му го знае.
Тогава ти трябва сам да му го изтръгнеш.
Да му го изтръгна ?
Бих се вече два пъти с него, но намирах само поражение.
Може би третият път ще успееш.
- Оджиън , той е по-силен от мен.
Ако се каниш да ми предложиш да стоя тук, отговорът ми е "Не".
Не мога да ти навлека това и на теб.
Хубаво.
Но в такъв случай...
имам лоша новина за теб.
Кажи я.
Трябва да се върнеш.
Да се върна ?
Да.
Докато продължаваш да бягаш,
злото ще те ръководи,
като избира какво да правиш.
А, Ти сам трябва да избереш.
Трябва да търсиш... това, което търсиш.
И да избера то да ме погълне ли ?
Така, че аз и това същество да сме една опасна сила за цяла Землемория ?
Трябва да приемеш този Гебет(кукла), като твоя съдба.
Ако се криеш, когато той те намери...
ако се биеш по неговите правила...
Той ще надделее.
Но ако започнеш да търсиш...
Ще мога да го унищожа ?
Не зная това.
Но това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.
Ако искаш да го уловиш...
трябва да станеш ти ловецът.
Знаеш ли, учих от велики магьосници.
И живях на острова на мъдростта.
Но ти си остана моят истински учител, Оджиън.
По-добре късно, от колкото никога.
Но може би ти ще излезеш моят учител накрая.
Благодаря ти, магьоснико.
Нека да ти бъде полезно, колкото може повече.
А, сега, учителю...
Трябва да тръгвам на лов.
Викали сте ме, Почитаема Майко ?
Сестра Косил,
нашият свят се смрачава
а, аз се влошавам.
Настъпи моментът...
да определя наследницата си.
Искаш ли да събера жриците за конклав ?
Това е, за което те повиках.
Всички те познават...
като моята здрава дясна ръка.
Време е вече и да разберат,
кой ще ръководи храмът, когато аз си отида.