Anaconda (1997) (Anaconda CD1 1997.sub) Свали субтитрите
се разказват легенди за чудовищни анаконди-човекоядци.
Някой от племената дори обожествявали гигантските змии.
Анакондите са сред най-кръвожадните и огромни създания.
В някои случаи достигат дължина до 12 м.
Тези уникални по рода си змии
не се задоволяват с една жертва.
Те бълват обратно плячката си, за да убиват и поглъщат отново.
А Н А К О Н Д А
Помогнете!
Спешно е! Моля Ви, ако ме чува някой!
Хотел "Джунгла Ариау", Бразилия Дълбоко в Амазонската джунгла
- Г-це Флорес.
- Професор Кейл. Моля.
Кога пристигна?
- Преди няколко дни.
Говорих с водачи, който може би знаят къде е племето.
- Имаше ли успех?
- Има доказателства че племето е там.
и може да бъде открито и проучено. Моят човек смята, че е между...
тези два ръкава на реката. Открил е техен символ.
Може да ни се усмихне щастието.
Заведи ме там и ще го снимам.
- На това разчитам. Затова те избрах.
- Радвам се, че го направи.
- Исках най-талантливия режисьор.
Добър екип сме.
Ужасно изглеждаш. Какво ти се е случило?
Лека атака на пираня. Едва отървах кожата.
- Много рано си станал.
- Днес е добър ден.
Не всеки ден състудентка от филмовия институт режисира свой филм.
- Готова ли си?
- Мисля, че да.
- Моите поздравления.
- Благодаря.
Явно пътуването ти ще е приятно?
Познаваш ме. Не смесвам работата с удоволствието.
Ами ако минем оттук?
Оттук път по-добър. Иначе аз не отговаря.
Е, по него се отклоняваме само 55 км. Ще заложим на сигурността.
- Матео, разбираш ли ме?
- Аз разбира.
- Тук ще намалиш, за да снимам.
- Както кажеш... шефе.
- Къде е Уестридж? Знам че е тук.
- Сигурно си отспива за красота.
Внимавай!
Бордо! Чупливо! Скъпо вино!
Добро утро.
Как беше полетът?
-Пълен кошмар. Който май продължава.
Отнеси ги в стаята ми.
Моля? Аз съм изпълнителен продуцент.
Изпълнявай тогава-багажът в стаята!
- Надуто магаре.
В някой култури е знак на почит да ти дадат да носиш багажа.
Ще ти дам една почит!
Г-н Уестридж - Тери Флорес.
- Приятно ми е.
Проф. Кейл ми показа ваши филмчета. Доста... обещаващи.
Ама че горещина. На екватора ли сме?
- Тъй или иначе, добре дошъл.
- Май те хареса!
- И ти ли го усети?
Същински Жак-Ив Кусто в по-евтин вариант.
Преживейте с мен и екипа ми вълнуващи приключения.
Не го разбрах, но все едно.
- Радвам се да те видя.
Готов съм за Рио Негро!
Проверете дали цялото оборудване е на борда.
И се молете да не сте забравили лосиона против насекоми.
Приключението ни започва на 1600 км от устието на Амазонка.
дълбоко в сърцето на тропическата джунгла.
Оттук ще поемем към неизследваните притоци и ръкави
в търсене на загадъчния Народ на мъглите - племето Ширишама
една от най-големите мистерии на тропическата джунгла.
На мен ли ми има нещо или джунглата възбужда сексуално?
- От джунглата трябва да е.
- Сериозно, само за едно мисля.
Може ли да поработя?
Помощ!
Помогнете! Заседнах!
Лодката ми се заплете в корените! Помогнете!
На оная лодка има човек.
Приближи корабчето към него!
Ще Ви качим на борда.
Слава Богу, че минахте оттук!
- Добре ли сте?
- Корените ми откъснаха витлото.
Не можем да Ви върнем в Манаус. Отиваме нагоре по реката .
Познавам хората в следващото село. Там ще ми помогнат.
Съжалявам, че Ви създавам трудности
- Няма защо да се извинявате.
Зависим от превозните си средства. Вашето се е счупило.
Да потегляме.
- Риболов местен стил.
- Не е зле!
Това трябва да го снимаме следващия път.
В "суши" бар ли сте работили, г-н ..?
- Сароун. Пол Сароун.
- От къде сте, г-н Сароун?
- От Парагвай.
Започнах да уча за свещеник.
но ми се прищя да опозная истинския свят.
И тъй - ето ме в джунглата. Намерих си мястото тук.
Че какво търси неуспял свещеник в джунглата?
Кой казва, че съм неуспял? Не съм неуспял.
И какво е сега... призванието Ви?
Змии.
- Змии?
Ловя ги за зоологически градини и колекционери.
Бракониерствате?
Да бракониерстваш е незаконно. А Вие за какво сте на лов?
Нищо няма да убиваме и да ловим.
Ще снимаме документален филм за индианците Ширишама.
- Народът на мъглитеt?
- Чували сте за тях?
- Виждал съм ги.
- Бихте ли ми показали къде?
Вие ми спасихте живота. Поне това мога да направя за Вас.
Ще Ви посоча точно къде видях Ширишама.
Същото твърди всеки речен плъх в кой да е бар в Манаус след 5 уискита.
Пет уискита? На реката това е за закуска.
Салатата ще върви ли с "риба местен стил", г-н Сароун?
Ще върви идеално, птиченце.
Виж там.
Какво е това? Нощни бръмбари?
Красиви са нали? Семейство Лампириди Всички се събират на едно дърво
и святкат, за да покажат готовноста си за съвокупление.
- Кой святка? Мъжките или женските?
- И двата пола.
Женските пускат серия кратки елегантни отблясъци. Около 8 в сек.
а мъжките отговарят с продължителни мъжествени светлини.
Харесва ми това. Няма недомлъвки и недоразумения.
Чист инстинкт и вярност на природата.
Липсваше ми.
Непоносима врява!
Не ми пипай радиото!
С радост бих наел човек да те убие.
Някой местен би го свършил за 50 $ .
- Аз пък бих те очистил без пари.
- Заедно с цяла армия?
- Любовници на майка ти!
Приближаваме ли?
- Зад онзи завой.
- Чудесно.
Тотем-змия.
Това е тотем на Ширишама.
Ширишама боготворят гигантските анаконди като свои закрилници.
Имат легенда за пътуване до свещено езеро.
Минавало се край водопад, бранен от змии-воини.
Минеш ли край тези пазачи, влизаш в нови земи
и стигаш до стена, която е тъй висока, че засенчва слънцето.
Пътуваш край нея 5 дни, докато стигнеш края й - глава на гигантска анаконда.
- Знаете историята.
- Разбира се
Красива легенда. Но тя е на племето Маку.
- И на Ширишама също.
- Не, доколкото знам.
Сега водата е висока, но селото беше при това разклонение..
Знам го. Изкарвам си хляба с змии.
- Не се съмнявам, че Ви бива в това.
Мен пък ме бива да откривам племена.
Високото речно ниво означава, че отсамният бряг е наводнен.
и племето е било принудено да търси по-висок терен натам.
- Накъде?
- Нататък.
Уестридж, искам да те снимаме пред тотема.
Гари магнетофон. Камера.
- Начало!
Първото ни щастливо попадение: идол на Ширишама.
Ако искате вярвайте. Скоро слизам.
- Стоп!
- Много ще се радваме.
Какво значеше това?!
Ще идем да запишем звуци от джунглата.
- Само внимавайте.
Добре. Довиждане.
Гари ...
Невероятно.
- Гари ...
- Какво?
Стой.
Чуваш ли това?
Тишината...
- Какво беше това?
- Не знам.
Матео, насочи прожектора нататък.
Тези двамата имат късмет че са живи.
- Какво стана? Добре ли сте?
- Да бяхте видели какъв изстрел...
Гръмна онова чудо, което тичаше право срещу нас.
Глиган. Убива с бивните си. Насочва се към очите ти.
- Добре ли си?
- Да, благодаря.
Никой няма да слиза нощем от кораба.
- Разумна идея.
Матео, хайде да го насечем. Храна за цяла седмица.
Храна ли?
- Мой ред ли е?
- Не, мой.
Матео, не можеш ли да управляваш по-стабилно?
Излъжи ме, ако трябва.
Въжето се закачи във витлото!
Ще трябва да го откача.
- Нека по-добре аз.
Тая река може да убива по хиляди начини.
Ще се справя. Боя се само от Кандиру аку.
От какво?
- Кандиру аку. Малка рибка.
Вмъква се в пикочния канал намира си топло местенце,
вкопчва се с бодлите си и не ще да мръдне от там.
Отстранява се оперативно.
- Без мен. Връщам се в Лос Анджелис.
Тери, нещо става!
Боже!
- Пострадал е. Отивам.
- Остави на мен!
Побързайте!
Диша ли? По-бързо! Добре ли е той!
Внимателно!
Какво му стана?
Маската му.
Подложете му нещо под главата.
- Той не диша! Не диша!
Повдигнете му главата.
- Има нещо в устата.
По дяволите! Какво е това?
Стършел. Смъртоносен. Отровен.
Той не диша. Какво да правим?
- Как можа да стане това?
- Дайте спирт.
Имам уиски в манерката.
- Бързо.
- За какво е ножът?
- Вече диша.
- Това е. Прескочи трапа.
- Добре изглежда. Да тръгваме.
- Радиото не работи. Нямаме връзка.
- Не мога да го оправя, това е?
- Вече можем да потегляме.
Има мъгла.
Ако скоро не го отведем в болница, по-добре да го хвърлим в реката.
- Какво?
- Тери, имаме прожектори.
Матео, давай с пълна скорост обратно.
Срещу течението ще изгубим два дни.
Ако минем напряко по този ръкав, ще спестим 80 км.
Маршрутът, който предложи вчера.
- Да, но по друга причина.
Сега важното е да закараме проф.Кейл в болница възможно най-бързо.
Сигурна ли си? Нямам му доверие на тоя.
Имам ли избор?
Какво е това, по дяволите? Тери, ела тук.
Това ли е реката, която познаваш?
- Това е нещо ново.
Но няма причини за паника.
Аз не съм в паника. Само виждам стена, преграждаща пътя ни.
Да видим какво можем да направим.
- Динамит?
Винаги е добре да си подготвен.
- Подготвен за какво?
Взел си динамита с някаква цел.
- Да, да ни измъкне от беда.
Ще нарушим екологичното равновесие на реката.
Мога да срина стената за 10 минути. Или пък щом си така чувствителна,
ще обърнем и ще загубим два дни. Ти решаваш.
Тери?
За Бога, взриви проклетата преграда!
Дайте ми само 10 минути.
Ще ми трябва помощ. Гари, спусни лодката.
- Тук има нещо.
- Да, има.
- Сериозно говоря.
- Аз също.
Побързайте.
Проклети змии!
- Господи! Ама че гадост!
- Бебчета!
- Как да ги махнем от палубата?
Хайде, бебенца, връщайте се при мама.
Някои не са бебенца.
Само спокойно.
- Малка гадинка!
- Сароун, махни я от него.
Някой да откачи тая проклетия от ръката ми!
- Тъй млада и вече смъртоносна.
- Махни я от мен!
Довиждане, сладурче!
Знаеше че тук има змии нали, Сароун?
- За мен бе приятна изненада.
- А горивото? Остана един варел.
- Ще стигне за 100 kм.
Около ден път. Толкова ни и трябва.
Хайде обратно при майка си.
- Как е той?
- Вече диша нормално.
Това е добре. Ще го върнем у дома.
- Не съм много наясно какво става.
Сароун трябваше да ни закара до болницата.
Държи се тъй, сякаш е господар на реката.
а се натъкваме на бариера, гъмжаща от змии. Къде ни води?
Матео, спри кораба.
Защо спираме сега?
Там сигурно има гориво.
- Познаваш ли това корабче?
- Има много такива.
Оставам с впечатление, че там няма никой.
Матео, идваш с мен.
Искам да заснема това.
- Трябва ли ти звук?
- Аз не отивам там.
Мини отзад.
- Страшничко е тук.
- Така ли мислиш?
- Помогни да го изнесем.
- Какво има вътре?
Съкровища.
Полека, камерата ми е тук.
Готово, Матео. Да тръгваме.
Идвам.
Какво е това? Ами гориво?
- Нямаше.
- Къде остана Матео?
- Не знам. Беше зад нас.
Матео!
- Ще се върна.
- Сароун, иди с него.
- Може би друг път.
- Гадняр.
Насред пустошта сме и изгубихме кормчията си!
Матео!
Хайде, стига си игра с нас!
Дани!
- Добре ли си?
- Всичко е наред?
- Не го намерих.
- Колко окуражително!
- Ето, това е.
- Само това ли откри?
- Какво е това?
- Кожа от анаконда.
Нима има толкова големи змии?
- Кожата е от 3-4 години.
Змията, която я е съблякла, е пораснала оттогава.
Някоя подобна е хапнала капитана ни.
Змиите не ядат хора.
- Нима?
Анакондата е съвършена машина за убиване, има топлинни сензори.
Не й е трудно да открие топло тяло като Матео във водата.
Удря, обвива се около теб, притиска те като любовица
и чуваш костите ти да хрущят, преди вените ти да експлодират от натиска.
Не, Матео просто се е изгубил.
- Не бълнувай!
Представете си такова чудовище уловено живо. Ще струва доста пари.
Моля Ви, не ме смятайте за чудовище. Аз не съм изял капитан Матео.
Хайде, не унивайте. Не сме сигурни, че Матео е мъртъв.
Ще почакаме тук до сутринта.
- Ти си луда!
Да не мислиш, че е отишъл на разходка? Да се махаме час по-скоро.
- Овладей се.
- Овладял съм се.
Ако ти беше там, би искал да останем
- Ако аз бях там, щях да съм мъртъв.
Иди в каютата си и заключи вратата.
- Отпращаш ме като непослушно дете.
Къде са ми обувките?
Ще насочим светлина към кораба.
Добра идея. Светлината току-виж помогнала.
Не съм много сигурна, че не е изял капитана.
Изглежда сит и доволен.
Мислиш ли, че е жив?
Не. Да си лягаме.
Опасност ...
Опасността възбужда, нали, Гари?
Лягай си. Ей сега идвам и аз. Ще поговоря с него и се прибирам.
Побързай. Страх ме е.
- Идвам веднага.
- Тя е там, нали?
- Да.
И ти знаеш как да я уловиш?
- Знам.
Но за да уловиш анаконда, ти трябва партньор.
От жива анаконда можеш да спечелиш един милион, Гари.
ТРАНКВИЛИЗАТОР ЗА ВЛЕЧУГИ
Матео все тъй го няма.
Дръж кораба стабилен, Уестридж!
Какво правиш по дяволите?
- Анаконда без примамка не се лови.
Господи!