Sideways (2004) (Sideways.DVDRiP.XViD-HLS.CD1.BG.srt) Свали субтитрите
Мамка му!
ОТБИВКИ
Защо?
- Майсторите не могат да влязат с камиона.
Паркирал си лошо. Идваш ли?
- Да, да. Идвам.
Една минутка.
Събота.
Сан Диего, Калифорния.
Извинявайте, господа. Извинявайте.
Извинявайте.
Пол Джиамати
Томас Хейдън Чърч
Вирджиния Медсен
Сандра Оу
Ох, да се таковам в...
Знам, че казах, че ще дойда до обяд...
но с този ремонт в къщи...
направо е някакъв кошмар...
Трябваше да свърша сума ти неща тази сутрин...
но тръгвам веднага.
Тръгвам! На вратата съм!
Здравей, Саймън.
- Здрасти, Майлс.
Тройно еспресо, моля.
- За тук ли?
Не, не. Закъснявам. Направи го за изпът.
Дай ми и един Ню Йорк Таймс и кроасан със спанак.
Благодаря.
музика Ролф Кент
костюми Уенди Чък
монтаж Кевин Тент
художник Джейн Ан Стюарт
оператор Федон Папамайкъл
продуцент Майкъл Лондон
по романа на Рекс Пикет
Лос Анджелис, Калифорния.
сценарий Александър Пейн и Джим Тейлър
режисьор Александър Пейн
О!
- Здравейте!
Здравейте г-жо Ерганиан. Как сте?
- Заповядай, влез.
Благодаря. Джак тук ли е още?
- Да.
"... застрелян на магистрала 118..."
Вижте какво донесе котката.
Здравейте всички. Извинявайте.
- Хей!
Най-после дойде.
Донесе се най-после, г-н Точност.
Помниш ли децата ми? Алекс, Хелън?
- Здравейте. Как сте?
Помислихме, че си объркал пътя и си тръгнал към Тихуана...
Аха.
- ... и там са те арестували.
Да! Да!
- Тате!
Наложи се да ги подкупвам.
- Здрасти Майлс.
Здрасти. Как си, Кристин?
Уф, магистралата беше ужас.
Невероятно. Карахме броня в броня през целия път.
Народа се изнася за уикенда.
Е и аз малко закъснях, но...
Е, радваме се, че успя да дойдеш.
Кристин, защо не попиташ Майлс за тортата?
Добра идея. Ела с мен.
- Какво е това?
Нямаме време за това. Трябва да потегляме.
О, я стига. Ще ни отнеме само минутка.
- Наистина...
Ммм.
Джак ни каза, че ще публикуват книгата ти. Поздравления.
Ами...
- Да, поздравления.
Ами... нещата още не са много сигурни.
Е, имаше известен интерес...
- Приятелят ти е много скромен.
О, стига Майлс. Недей да скромничиш. Задоволи любопитството им.
Не ме карай да изглеждам като лъжец.
- За какво се разказва в книгата ти?
Научен труд ли е?
- Ами не... Роман е.
Роман. Да.
- О.
Въпреки, че има моменти от собствения ми живот...
така че, може да се каже, че е документален роман.
Добре. Харесвам документалистиката.
Толкова неща не знаем за света, в който живеем.
Четенето на измислиците на някого си е чиста загуба на време.
Интересна гледна точка.
Е, коя ти харесва повече?
- И двете ми харесват.
Но ако трябва да избирам, бих предпочел тъмната.
Казах ли ти!
Довиждане.
- Чао.
Довиждане.
Довиждане.
Къде се загуби, мамка му? Щях да пукна там самичък.
Трябваше вече да сме минали поне 100 мили.
- Не съм виновен, че има задръстване.
О, я стига. Пак те е подгонил махмурлука.
Е, пийнахме си снощи и какво?
Искаше ми се да взема нещо хубаво за изпът. Я провери в кутията.
Защо им каза, че ще ми издават книгата?
Защото каза, че всичко е уредено.
- Не съм. Не, не съм.
Казах, че от Конудрум са се заинтересували.
Да, Конудрум. - И че, един от редакторите ще я предложи на главния редактор.
На мен ми звучи добре. Значи си в играта.
Не. Хич не е сигурно.
Пък и Кондурум са мижаво идателство.
Не бих се надявал много.
Знаеш ли какво? Вече не ми пука.
Майната му. Не ми пука.
Май този път ще се получи. Чувствам го, човече.
Този път уцели десятката. Нали?
Гордея се с теб.
Не го отваряй. Топло е.
- Защо не?
Джак, това е "Байрон" от 1992. Истинска рядкост.
Пазех го за... Недей...
- Добре де, няма да го отварям.
Джак!
Половината отиде!
Ще млъкнеш ли, а?
Наздраве за великолепната седмица!
Хайде, не се стягай.
Да. Зашо пък не?
Въпреки, че се държиш тъпо...
радвам се, че ще прекараме това време заедно.
Да. И аз.
Отдавна го чаках.
Вече си мислех, че няма да стане.
- Човече! Това е невероятно!
100% черно пино. Контролиран регион.
Вече не го произвеждат.
Черно пино?
- Аха.
Тогава защо е бяло?
- О, боже!
Не задавай такива въпроси, като стигнем винарския край.
Ще си помислят, че си някой тъпанар.
- Отговори ми на въпроса.
Цветът на червените вина се получава от люспата.
От друга страна, ширата се отделя,
така че, по време на ферментацията няма контакт с люспата.
Между другото, чете ли последната ми чернова?
Да, четох я.
- И?
Супер е.
В смисъл, има доста подобрения. Някак си по-стегнато е.
Изглежда ми, някакси по-събрано, как да кажа...
Аха. А какво ще кажеш за новия край? Харесва ли ти?
О, да. Много по-добре е от предишния край.
Няма нов край.
Страница 750 си е абсолютно същата.
Ами... на мен ми изглеждаше променена...
защото цялата развръзка е доста различна...
Да! Сигурно е от заради това!
Ей, защо спираме?
Ами, исках да спрем за малко.
- Защо?
Ами, да се обадя на майка ми.
- Майка ти?
Виж, утре тя има рожден ден.
Не мога да не се отбия. - Добре. Окснард, Калифорния.
Няма да се забавим. Тя живее недалеч от магистралата. - Добре де!
Не знаех, че има рожден ден. На колко става?
Ами... 70 и нещо.
Дръж това за минутка.
Благодаря.
Изненада!
- Изненада!
Честит рожден ден, мамо!
- Честит рожден ден.
О, Боже! Майлс! И Джак!
Каква изненада!
Не мога да си спомня от кога не си ми подарявал цветя!
Честит рожден ден, мамо.
Цветята са от двама ни.
Прочут актьор ми подарява цветя за рождения ден!? - Не е ли страхотно!
Много съм поласкана!
- Шампанско!
Прочутият актьор ще се жени другата седмица.
- Да, точно така.
Не е ли прекрасно?
Дано това момиче знае каква щастливка е...
да се омъжи за Дерек Съмърсби.
Божичко, това беше преди 11 години, г-жо Реймънд.
Обаче, беше невероятен в онова шоу!
Направо е грехота, че не стана най-голямата кино звезда.
О, Майлс,
защо не ми каза, че ще идваш и ще доведеш този красавец?
Виж ме как съм облечена!
Трябва да отида да си оправя лицето.
Изглеждате страхотно, г-жо Реймънд.
О, престани!
Настанявайте се.
Гладни ли сте, момчета?
- Да, аз съм гладен.
"Германците претърпели загуби..."
Малка закуска.
"от един милион души.
За да попълни числеността, Хитлер направил отчаян ход..."
Много е вкусно, г-жо Реймънд. Невероятно вкусно.
Ммм.
- О, това са само остатъци...
Това пилешко ли е?
Можех да ви сготвя нещо по-така...
ако някой ми беше казал, че...
ще ми дойде на гости ще доведе удивителния си приятел.
Трябваще да бъде изненада, мамо.
Щях да застеля леглата...
и леглото за гости...
Оставате.
Уенди, Рон и близнаците ще ни вземат утре в 11:30 и отиваме в "Шератон".
Там е невероятно.
Говорила си с Уенди?
- Току-що.
Тя няма търпение! А и близнаците...
Сигурно, сигурно. Да.
А и Джак гори от нетърпение да, да такова...
Знаеш.
Ама, да разбира се. Ще видим.
Момчета, правете каквото сте си решили.
Просто си помислих, че ще е добре да се съберем семейно на рождения ми ден.
Аха. Аха.
Ей сега се връщам.
Какво изгра тогава?
Онова, където бягаше за здраве?
О, това май беше "Автомивка".
"Автомивка", точно така!
Божичко. Спомням си момичето, което играеше с мен. Страхотно парче.
Аз си спомням само как бягаше.
Уха!
Е, кога е сватбата?
Другата събота, мамо. Не помниш ли, че ти казахме?
Майлс ще ми бъде кум, г-жо Реймънд. Най-важният човек.
Майлс, кога ще се ожениш пак?
Аз току-що се разведох, Филис.
Преди 2 години, приятел.
Трябва да се съберете отново...
с Виктория.
Тя беше подходяща партия за теб.
Тя беше подходяща партия за теб!
Толкова красива и умна.
Познаваш я, нали?
О, да. Познавам я добре.
Тревожа се за теб, Майлс.
Имаш ли нужда от пари?
Неделя.
Джак.
Джак.
Джак, събуди се.
Джак, не, не, не! Ще я събудим!
Мамка му! Много е рано за това! Знаеш какво имам предвид, нали?
О, за Бога! Тя е още дете!
Едва ли си пада по дъртаци като нас.
Говори за себе си. За мен се лепят мацки на всякаква възраст.
И пичове.
Не си струва. Цената е твърде висока.
Безплатен обяд няма.
- Имаш нужда от изчукване, Майлс.
Това ще бъде подаръка за моя кум тази седмица.
Ще ти уредя да те изчукат.
Прекрасно.
Нямам намерение да ти купувам писалка или нож за хартия, или други простотии.
Предпочитам нож.
- Няма начин.
Ти си официално депресиран от... колко стана, две години?
Такъв си беше още в колежа.
Аха.
- А сега е по-лошо.
Губиш си времето като преподаваш английски на шибаните осмокласници.
Те би трябвало да четат това, което си написъл. Твоите кнниги.
Работя по въпроса.
- Не се стараеш особено.
Още ли ходиш при онзи психиатър?
- Бях в понеделник.
През по-голямата част от времето му помагах с компютъра.
Майната и на терапията! Каква беше онази гадост, която пиеш? "Ксанакс"?
И "Лексапро".
Майната му и на това. Трябва да ти затегнем бурмите, Майлс.
Добре Джак. Джак...
Тази седмица не е за мен. Това си е твоята седмица.
Ще си прекараш чудесно.
Ще пием хубаво вино, ще поиграем малко голф...
ще ядем прекрасна храна, ще се наслаждаваме на гледките...
Ще те изпратим със стил, братле.
А ти ще заровиш кокалчето.
Окръг Санта Барбара, Калифорния.
Знаеш ли какво?
Да тръгнем към Санта Роса. Първа спирка Санфорд, става ли?
Звучи добре. Имам нужда от питие.
Там правят върховно пино и шардоне.
Едни от най-добрите производители в окръг Санта Барбара.
Мислех, че мразиш шардоне.
- Не, не. Обичам разнообразието.
Не ми харесва как го правят в Калифорния.
Твърде много дъб и вторична ферментация.
- А?
Виждаш ли, причината този регион да е подходящ за пино...
е студения тихоокенаски вятър, който духа вечер.
Охлажда зърната.
Пиното е тънколюспест сорт.
Не понася твърде много топлина или влажност. Деликатен сорт.
Нека ти покажа как се прави.
Първо - вдигаш чашата към светлината.
Наблюдаваш цвета и бистротата.
Трябва да го почувстваш, разбираш ли?
- Да.
Дали е гъсто, тънко, воднисто, захарно.
Разбираш ли?
- Да.
После накланяш чашата.
Проверяваш дали цвета запазва плътността си към ръба.
Така ще разбереш колко старо е виното, както и други неща.
Това важи най-вече за червените вина.
Разбираш ли?
- Да.
След това вдъхваш аромата.
Така ли?
- Давай смело.
Вкарай си носа въте. Така...
Ммм. Аромат на цитруси.
Лек дъх на ягода. Ммм...
Плодов аромат. Ммм...
Има... съвсем лек и недоловим,
много леко загатнат аромат на аспержа и...
полъх на нещо като...
като... сирене "Ементал" с орехи.
Еха!
Ммм.
Ягоди. Да.
- Добре.
Ягоди. Не подушвам сирене.
- Добре.
Остави чашата си. Нека поеме въздух.
Окисляването отваря виното.
Събужда аромата, тънките жилки. Това е много важно.
Опитай пак.
И така се прави всеки път.
Уха. Кога ще го пием?
- Сега.
Ммм! Оха!
Ммм!
- Как би оценил това, Майлс?
Ами, обикнивено първо ти наливат от кофтито вино...
обаче това е дяволско добро.
Това е нова реколта, нали Крис?
- От преди два месеца.
Прекрасно е.
- Харесва ни.
Би могъл да работиш във винарска изба, Майлс.
Аха. Няма да ми е зле.
Дъвка ли дъвчеш?
Солванг, Калифорния.
Буелтън, Калифорния.
Мислиш ли,че правя грешка като се женя за Кристин?
Ей!
Правилно ли ще постъпя, Майлс? Кажи ми истината.
Имам предвид, ти вече си го преживял.
Ами виж сега, мисля си, че досега си имал причина да изчакваш...
Имаш причина и да предложиш на Кристин.
Мисля, че е страхотно!
Време ти беше.
Искам да кажа, дръж си очите отворени. Това е.
Имам предвид, погледни ме мене. Мислех, че с Виктория ще е за цял живот.
Бащата на Кристин, говорхме си...
той ми каза, че ще ме въведе в семейния бизнес.
Това е адски много, като се има предвид колко трудно превъзмогна факта, че не съм арменец.
Много мислих за това.
Но не съм сигурен.
Имам чувството, че ще извърша кръвосмешение.
Виж, Майк се справя чудесно. Търговията му е в кръвта.
Ще спреш ли да бъдеш актьор?
- Не! Няма начин!
Просто малко финансова стабилност.
Все ще ме вземат за някоя реклама тук-таме.
Колкото да подържам форма, в случай че се появи ролята на живота ми.
Няма да станем по-млади, Майлс.
Не. Не.
Хей! Хей, хей!
- Хей!
Майлс!
- Г-не.
Отдавна не съм Ви виждал.
- Гари, радвам се да те видя.
Кога излиза романа ти? Всички го чакаме с нетърпение! - Скоро, скоро.
Това е приярелят ми, Джак. Другата седмица се жени.
Съболежнования, човече.
- Какво разливате тази вечер?
Много и все хубави вина.
- Ами?
Имаме от тазгодишното "Биен Насидо". Искате ли да го опитате?
Абсолютно.
Тук произвеждат собствени вина. Не е ли невероятно?
Много е добро. Благодаря ти.
Ммм!
Ммм.
- Какво мислиш?
Стегнато като монахинско дупе. Много добра консистенция. Хубав плод.
Сипи по едно.
Да. Пивко е.
Заповядайте, господа.
Ще ви оставя бутилката. Радвам се, че се видяхме.
Човече, да пием за последната ми седмица свобода.
Ще бъде велика седмица.
За нас!
Майлс.
- Аха?
Виж онази мацка.
А, да. Това е Мая.
Познаваш ли я?
- Разбира се, че познавам Мая.
Познаваш я?
- Да, Джак. Тук хапвам, когато съм наоколо.
Това е нещо като... Работният ми кабинет.
И от време на време си пийвам със служителите.
Мая е страхотна. Работи тук от година, година и половина.
Страшно гадже!
Да. Готина е. И омъжена.
Удари на камък.
Това нищо не значи.
Когато Кристин работеше в "Суши Року"...
носеше оромен годежен пръстен за да се отърве от навлеците.
Мислиш ли, че имаше ефект? Да, ама не. Как мислиш се запознах с нея?
Това момиче е омъжено за някакъв професор по философия от университета.
И защо жената на професора работи като сервитьорка? Май всичко е свършило.
Джак, та ти не знаеш нищо за тази жена.
Успокой се. Нека просто се нахраним.
Здрасти, Майлс.
- О, здравей, Мая.
Как я караш?
- Ами, добре съм. Добре.
Добре изглеждаш. Май си отслабнал, а?
Аз... не, всъщност не съм.
Все пак... благодаря.
Много работа тази вечер, а?
- Неделя е.
На дегустация ли сте тръгнали, момчета?
Знаеш как е. Знаеш.
О, това е приятелят ми, Джак. Джак, това е Мая.
Здравей.
- Здрасти.
Радвам се, че се видяхме. Чао, Майлс.
О, да... трябва да се връщаш на работа.
Божичко, страхотна е!
- Да.
И очевидно си пада по теб.
Какво друго знаеш за нея?
Ами, определено разбира от вина.
Аха, давай нататък.
Обича пино.
- Чудесно!
Тя е само една сервитьорка в Буелтън, Джак.
Какво мислиш, че ще се получи?
Ама, че си задник. Защо си такъв песимист?
Видя ли колко приятелски се държеше с теб?
- Нали трябва да изкара бакшиш.
Ти си сляп, пич. Сляп си.
Бих ти препоръчал щраусовото филе. Много е крехко. Местно производство.
Здрасти, Гари!
"Хайлайнър" ако обичаш.
- Имаш го.
Нека бъде за наша сметка.
- Да, нека те почерпим.
Здравейте, момчета. Имате ли нещо против?
О, не, не разбира се.
- Сигурни ли сте?
Заповядай. Запали си.
Всъщност, защо не дойдеш при нас?
Добре.
Как върви книгата ти, Майлс?
Последния път като говорихме почти я беше завършил.
Завърших я.
- Браво на теб! Иха!
Ще я публикуват.
Затова сме тук, да отпразнуваме.
Ами, поздравления.
Това е прекрасно!
- Да.
Наздраве!
- Благодаря.
И ти ли си писател?
Не Мая, аз съм актьор.
Наистина ли? Какъв актьор?
Ами, най вече в телевизията.
Участвах в няколко сериала.
Напоследък правя само реклами. По националната телевизия.
Подскажи ми нещо.
Ами, сещаш ли се за това:
"Заеми със само 5.8% лихва!"
Голям майтап!
Звучиш като един от онези типове.
- Аз съм един от тях.
Не, не си.
- Напротив, е.
"Консултирайте се с домашния си лекар преди употребата на продукта.
Страничните ефекти включват, мазно отделяне,
*****, загуба на апетит, ниско кръвно налягане.
Ако страдате от диабет или бъбречни заболявания..."
... си мъртъв, задник такъв.
Да.
Е, какво сте намислили за вечерта, момчета?
Вече сме доста мотани.
Май ще се приберем в мотела и ще се сгромолясаме в леглата.
Аха, доста сте пътували докато стогнете до тук.
М-хм.
- Къде сте отседнали?
Ами, във "Вятърната мелница".
"Вятърната мелница".
Момичето си търси купон...
а ти и казваш, че ще се върнеш в мотела и ще се сгромолясаш в леглото?
За Бога, Майлс!
- Виж, уморен съм, Джак.
Ти не си ли уморен?
- Мацката те сваля, човече!
Цялата грейна като коледна елха,
когато разбра, че ще издават книгата ти.
Сега ще трябва да се примиря и с тази лъжа.
Благодаря ти, Джак.
- Опитвам се да ти създам малко екшън.
Няма да е лошо да ми окажеш малко помощ.
Не беше точно така. Ти направо и налетя.
Е, все някой трябваше да каже нещо.
И между другото, бях прав. Не е омъжена.
Откъде знаеш?
- Нямаше пръстен.
Когато дойде на бара, нямаше пръстен.
О.
Понеделник.
Какви са плановете за днес, Майлс?
Аха.
Добре. Ще поемем на север.
Ще започнем пътешествието из винарските изби от там,
и ще се движим на юг.
Така, колкото повече пием,
толкова по-близо ще сме до мотела.
Какъв ти е проблема?
Какво има?
Смятам да си прекарам страхотно на това пътешествие...
И Майлс, няма да ти позволя да го прецакаш,
със твоите депресии и страхове и разни дивотии, плод на успокоителни.
Охо!
Е, картите са на масата.
Да, на масата са.
Аха. - Говоря сериозно. Не се ебавай с мен, Майлс.
Смятам да изчукам нещо преди да се оженя в събота. Разбра ли ме?
Добре, здравеняко. Разбрах те.
Всичко ми е пределно ясно. Както кажеш.
Все пак това е твоят купон.
Защо не вземеш да...
Наистина, защо не вземеш да излезеш, а аз ще си хвана влака обратно.
Не, Майлс!
Човече, това е нашата щура седмица!
Трябва и двамата да въшим откачени неща.
Може това да е последния ни шанс. Това е нашата седмица, човече.
Това е нещо, което трябва да споделим.
Това е нашата "Сира".
Добре.
Оха!
- Нали? Харесва ли ти?
Това вино е жестоко.
Но е седяло с люспите около 2 седмици в отворени бъчви.
Това обяснява танина, нали?
- Все пак е младо вино.
Като започне да узрява, танина ще се разсее.
- Точно така. Разбира се.
Извинете ме за минутка.
- Хубава стока.
Ммм. Налей още.
Това е "Шардоне" от нашето имение.
Ето едно момиче, което знае как да налива. Как се казваш?
Стефани.
Стефани. Прекрасно.
Е, какво мислите?
Ммм. Много пивко.
Но... далеч е от съвършенството.
На мен ми харесва. Има великолепен вкус.
Има аромат на дъб.
Това е френско "Каберне".
Отглеждаме го едва от пет години.
Много малко изби в околността произвеждат оригинално френско "Каберне".
Това е от лозята ни в Санта Мария...
Носител е на сребърен медал
от изложбата в Пасо Роблес миналата година.
Хмм.
Ммм.
Виж, ще ти кажа нещо.
Никога не е имало величие във френското "Каберне", и това тук не е по-различно.
Звучи някак си неубедително, безхарактерно, презряло...
Не знам. На мен ми се струва добре.
Някъде наоколо ли живееш, Стефани?
Да, близо до Лос Аламос. И съм съгласна с вас за френското "Каберне".
Ние сме отседнали в Бюелтън.
В хана "Вятърната мелница".
Наистина ли?
- Аха.
Познаваш ли едно момиче, Мая. Работи във "Вързалото".
Да. Познавам Мая много добре.
- Вярно? Без майтап?
Снощи пийнахме по едно с нея. Майлс я познава.
Да. Може ли да преминем на "Сира", моля?
О, изгаряте от нетърпение, а?
Разбира се.
Това е "Сира" от нашето имение.
Ти си много лошо момиче, Стефани.
Знам. Някой трябва да ме напляска.
Извинете ме.
"Сира"?
Хей, хей. Отвори багажника.
Ключовете са в теб.
- В мен ли са?
Да.
- В джоба ми са.
Уредихме се.
- Какво?
Да. Тя се обади на Мая, която почива тази вечер и ще излезем всички заедно.
С... с Мая?
- Аха.
Развела се е преди година, приятелю.
Тази мацка, Стефани.
Страхотно гадже.
Сладка е, да.
Сладка? Направо е пожар!
А ти още малко и щеше да и кажеш, че ще се женя. Какво ти става?
Готино е, а?
- Красиво е.
Аха. Двамата с Виктория обичахме тази гледка.
Знаеш ли, веднъж тук си направихме пикник...
и пихме "Опус 1" от 1995.
С пушена сьомга и артишок. Но не ни пукаше.
Човече, тя имаше най-доброто небце от всички жени, които съм познавал.
Можеше да разпознае всички италиански вина.
Майлс, трябва да ти кажа нещо.
Виктория е поканена на сватбата.
Да, знам. Ти ми каза. Мога да го преживея.
Това не е цялата история.
Тя се е омъжила отново.
Тя какво?
Кога?
Преди около месец.
Може би шест седмици.
За онзи... онзи с ресторанта?
Майлс?
Майлс.
Искам да се прибираме.
Майлс, слез от колата.
Ще ме закараш ли до мотела?
Знаеш ли...
той дали ще идва на сватбата?
Ти как мислиш?
Защо не си ми казал за това, Джак?
Защото си знаех, че толкова ще луднеш, че нямаше изобщо да дойден на пътешествието.
И сега ми хрумна, че това е идеалното място да ти го кажа.
Тук сме за да забравим всичката тази гадост. Тук сме да се забавляваме, човече.
Ще бъда като шибан парий.
Персона нон грата.
Всички ще чакат със затаен дъх, дали ще се напия и ще направя сцена.
Не, не. Виж.
Говорих с Виктория. Всичко е наред.
Говорих с Виктория. Всичко е наред.
Държа се чудесно. Всички се държат чудесно.
Съжалявам. Говорил си...
зад гърба ми...
обсъждали сте го?
Какво правиш?
Върни се обратно.
Майлс!
Ела тук. Дай ми бутилката.
- Дръпни се, Джак.
Хайде...
- Дръпни се, човече!
Дай ми бутилката!
- Не.
Майлс.
Майлс!
"Много хора си мислят, че могат да го постигнат.
Какво по-хубаво от това да преследваш без страх мечтите си?
Идва ред на Джеймс Леп. При добър удар преднината ще е 5 точки."
Отивам да поплувам. Да се раздвижа. Идваш ли?
Не. Искам да гледам това.
Добре.
"Трябва да удари топката на един или два инча от левия край.
Влез!
"Страхотен удар.
- Наистина чудесен удар."
Майлс.
Майлс.
Майлс, време е за ставане.
Тази шибана кучка в джакузито...
Олеле, човече!
Това място е жестоко. Направо ще се побъркам, човече.
Хей, какво да си облека?
- Не знам.
Нещо небрежно, но готино. Мислят те за писател
Прав си. Добре.
Уф.
Имаш ли други обувки?
Ъ-ъ.
Хмм.
Здрасти, мила.
Да, обаждам се да видя как сте.
Майлс и аз се приготвяме да излезем на вечеря.
Сигурно ще закъснеем и реших да ти пожелая лека нощ сега.
Аха. И ти ми липсваш.
Аха. И аз те обичам.
Опитай се да бъдеш себе си - нормален веселяк. Става ли?
Човекът, какъвто беше преди депресията. Помниш ли този човек?
Хората обичаха този човек.
И не забравяй, романът ти излиза през есента.
Така ли? Колко вълнуващо! И какво е заглавието?
Ела тук, Майлс. Ела тук.
Не ме саботирай.
Като не искаш да сваляш мацки, недей.
Но не ме саботирай.
- Йес капитане! Дадено.
И ако на тях им се пие мерло, ще пием мерло.
Ако някой си поръча мерло, аз си тръгвам! Няма да пия шибано мерло!
Добре, добре. Успокой се, Майлс.
Божичко. Няма да има мерло.
Носиш ли си хапчетата?
Добре.
Ела тук.
Не пий твърде много. Чуваш ли ме?
Не искам да ми припадаш или да минеш на "тъмната страна".
Никакво минаване на "тъмната страна"!
- Добре де!
Здрасти, търсим едни приятели.
Добър вечер, дами. Как сте?
Здравей, Майлс.
- Добре. Вие как сте?
Здравей, Мая.
Изглеждаш великолепно. И ти.
- Благодаря.
И ти не си много зле.
- Благодаря, благодаря.
Е, какъв е специалитета на заведението?
Какво пиеш?
- О, това е "Фидълхед", совиньон блан.
Аха, разбирам. Добро ли е?
- Опитай го.
Кога свършваш в Ка... как беше?
- Калайра.
Калайра.
- Днес излязох по-рано, иначе: 17:30, 18:00.
Имаше още работа за вършене.
- Майлс и аз, ние...
Хубаво е.
- Отлежало е 12 месеца в дъбови бъчви.
Френски дъб.
- Совиньон блан?
Хмм, интересно. Хубаво е.
Познавам производителката. Често идва в ресторанта.
Какво правиш когато затваряш?
- Приключвам касата.
Почиствам, прибирам. Приготвям чашите за следващия ден.
Аха.
- Разни такива дреболии.
А, има ароматна жилка на карамфил.
Да. Знам. Обожавам това.
Да. Ммм.
Извинявай. Добро е.
Не, не. Ще ти поръчаме чаша.
- Аха! Кой да се сети!
Добре, става.
О, това е... това...
Той може да го каже, и не е някоя мръсотия?
Не съм го чул да казва това!
Каквото и да кажа, той отвръша...
- Много добре.
Не, всъщност не... Не, това. Не, по-добре - това...
И аз ще поръчам от същото.
Нали?
- Да, разбира се.
Точно това казвах.
Първото ецаревична супа...
после имаме свински медалион, поръсен с черни трюфели...
с гарнитура от пълнени зеленчуци и картофи с уасаби.
И накрая...
Трябва да обясня акредитивите си.
- Давай.
Майлс, на какво ти напомня това?
"Червено вино. Червено вино."
Предявили му сума ти обвинения.
Нали?
- На тази жълтеникава светлина.
Точно така.
Все пак тази вечер празнуваме книгата на Майлс.
Вече е издаван автор.
- О! Еха!
Еха, Майлс!
О!
- Е в този случай...
И после си мислят, че си нямаш представа. Че нямаш контрол над него.
Древни методи на обработка на гроздето.
Сега методите са други, модерни.
Това е традиционния начин. Но въпроса е спорен.
И всеки се връща към това.
Само че се получава едно непрекъснато нагъване.
Това не е... Това е рибарник.
- Аха.
Устните ти изглеждат меки.
Цялото това пространство е...
- О, не. Имаш предвид за какво се използва?
Как наричат...
Малибу. Каньонът Малибу.
Не знам какво по дяволите се опитвам да кажа.
Ало?
Виктория?
Майлс?
Ехей Виктория, как си по дяволите?
Какво... Какво ти е щукнало, Майлс?
Нищо, аз...
Току-що научих, че си се омъжила повторно.
Поздравления. Аз...
Не мислех, че ще имаш кураж да го направиш отново.
О Майлс, ти си пиян.
Само малко от местното пино, знаеш как е.
Малко бургундско. Онова старото "Кот дьо Бон".
Къде си?
- Едно местенце в Лос Оливос.
Нови собственици. Уютна атмосфера.
Отлична храна. Трябва... трябва да го пробваш.
Снощи във "Вързалото" се сетих за тебе.
Ало?
Майлс, не ми се обаждай когато си пиян.
- Не, аз...
Добре, аз само... Исках да знаеш, че...
реших да не идвам на сватбата....
Затова, ако си имала опасения, че ще налетим един на друг или нещо такова...
е, няма нужда да се притесняваш повече.
Мене няма да има там.
Това е малък сватбен подарък за теб и как му беше името...
Как му беше името?
Кен.
Кен. Точно така.
Кен.
Ще затварям, Майлс.
Не... знаеш ли, просто... Аз... аз чух за това...
едва днес.
Че си се омъжила отново.
И аз такова... останах слисан.
Просто... не можах да повярвам.
Предполагам съм си мислел, че все още има шанс...
за нас, някъде там занапред.
И аз...
Майлс.
- Да?
Може би ще е по-добре да не идваш на сватбата.
Добре, Вики. Както кажеш.
Ти си шефът.
Ами... не знам.
Добре дошъл отново.
Забавлявай се.
Добре ли си, Майлс?
- Да, добре съм.
Благодаря.
Извинете ни господа.
- Извинете ни.
Разбира се.
Ммм.
- Добре.
Не се бавете много.
Няма.
- Добре. Чао момичета.
Мамка му! Какво ти става?
Помниш ли какво ти казах отвън?
- Аха...
Стегни се, Майлс!
- Добре съм. Добре съм.
Къде беше?
До тоалетната.
До телефона ли беше?
Не...
Не.
- Защо винаги го правиш?
Виктория си замина. Няма я.
Пуф! Отлетя с вятъра.
Човече, проваляш си страхотна възможност тук с Мая.
Мая... Шибаната Мая... Тя е страхотна!
Готина е, забавна е, познава вината.
Защо се държиш дървеняшки?
Момичетата искат да се забавляват с нас.
А?
И каква беше тази 10 минутна лекция за как беше... "Вувре"-то?
Майтапиш ли се с мен? На кой му пука?
Да кажем, че се чувствам некомфортно от цялата тази работа.
Забрави ли гадните моменти, които си имал с Виктория?
Колко нищожен те караше да се чувстваш?
Нали затова започна да кръшкаш с Бренада?
Млъкни. Затвори си устата. Млъкни.
Не забелязваш ли как те гледа Мая?
Стегни се човече. Хванал си я на въдицата.
Прибирай улова. Хайде, успокой топката.
Ето. Пийни малко минерална вода.
Хей!
Хей!
- Ммм.
И така, ще поръчаме ли нещо за десерт?
Ами ние, мислехме... Искате ли да отидем у нас?
Имам вино, имам страхотни сирена, музика, каквото поискате.
Да!
Келнер!
Ела тук.
Аха.
Един за теб, три за мен.
- Ммм.
Сигурен ли си, че го искаш?
Ето ни!
- Хей!
Хей!
- Къде се бавите, момчета?
Объркахме пътя, балгодарение на този Магелан.
Здрасти.
- Здравей.
О, Майлс.
- Да?
Мая е отзад, стаята след кухнята.
- Добре.
Благодаря.
Здравей.
Здрасти.
Има ли нещо добро?
- О, да.
Стеф познава пиното и "Сира".
Хей, Стеф!
- Да?
Наистина ли може да отворим което искаме?
- Да, да. Няма проблем.
Освен онази бутилка "Ришбург".
"Ришбург"? Тя има "Ришбург"? Мили боже!
Явно жестоко съм подценил Стефани.
О Боже мили, погледни това!
Мисля, че... това по ще ни пасне.
"Андрю Мъри".
Ами добре. Става.
Е, какви съкровища има в твоята колекция?
Всъщност не е истинска колекция.
По-скоро е малка сбирка в един шкаф.
Никога не съм можел да си го позволя.
Живея от бутилка до бутилка.
Имам някои неща. Спестявах по нещичко.
Предполагам, че звездата е "Шваль Блан" от 1961 г.
Имаш "Шваль Блан" от 1961 г. и то просто си седи в шкафа?
Да, имам.
- Иди и го донеси.
Добре.
- Не се шегувам! Побързай!
Добре. Ще го донеса.
Реколта '61 е на върха в момента. Поне така съм чела.
Точно така е.
Вече може да е късно. Какво чакаш?
Ами не знам. Специален повод със специален човек.
Пазех го за 10 годишнината от сватбата ми, но... - Ммм.
Знаеш ли, деня в който отвориш "Шваль Блан" от 1961 г...
сам по себе си е много специален.
Откога се занимаваш с вино?
Сериозно от около 7 години.
Коя бутилка те запали?
- "Сасикая" от 1988 г.
А! Браво, поздравления!
- Ммм.
Да.
- Много е добро.
Ами...
- Това става. Да.
Хмм.
Ммм.
О, това е чудесно. Много е добро.
Трябва да го изчакаме минутка, но е много пивко.
Как ти се струва?
Мисля, че малко са го изтървали.
Има твърде много алкохол. Заглушава плодовия аромат.
Хм.
Да. Да.
Право в целта.
Много добре. Чудесно.
Благодаря.
- Ммм.
Това детето на Стефани ли е?
Да. Казва се Сиена.
Сладурана.
- Много е сладка.
Къде е тя?
При баба и.
- О.
Майката на Стеф. Повечето време прекарва там.
Ти имаш ли деца?
Аз ли? Не. Не.
Не. Провалих се с децата.
Поне беше единственото хубаво нещо от развода ми - нямахме деца.
Аха. При мен беше същото.
Добре.
Да влезем вътре.
"Само 4.8% лихва върху заема..."
Изглежда приятелите ни добре се забавляват.
Аха, може да се каже.
Да.
За какво се разказва в романа ти?
За какво...? О, боже!
Ами, трудно е да се обобщи.
Той...
започва като разказ от първо лице...
за един човек, който се грижи за баща си, който е прекарал удар.
До известна степен е плод на лични преживявания.
Но само малко.
Какво е заглавието?
"Денят след вчера".
Имаш предвид днес.
Ами да... Искам да кажа така е, но... Така е по-...
Значи е за живота и смъртта или...
Да...
Всъщност не.
Прескача насам-натам.
В известен смисъл е за това. Разбираш ли какво искам да кажа?
Виждаш всичко от гледната точка на бащата.
Случват се много неща. Паралелни разкази.
Малко е объркано.
А тогава, накрая, цялата фабула се разплита...
или се заплита...
в някаква мистерия а ла Роб-Грилет.
Разбираш ли?
Но всъщност няма истиска развръзка.
Еха.
- Просто...
Мисля, че е чудесно, че ще го издадат.
Наистина. Искам да кажа, знам колко е трудно да напишеш нещо.
Да.
Ето аз трябва да предам работата си до петък...
и ужасно ме е страх, все едно съм ученичка.
Работа, а?
- Да.
Уча за магистърска степен по градинарство.
*****
Градинарство? Наистина?
- Аха.
Дори не знаех, че тук има колеж.
Пътувам до Сан Луис Обиспо два пъти в седмицата.
Градинарство? Уха.
Искаш да работиш във винарска изба ли?
Може би.
О.
Хмм.
Е, кога ще мога да прочета книгата ти?
Ами, знаеш ли, имам един ръкопис в колата.
Не е минал редакция и...
сигурно е пълен с правописни грешки.
Ако нямаш нищо против грешките.
- О не. На кой му пука?
Аз съм кралицата на правописните грешки.
Добре.
Ммм.
Ах.
Може ли да ти задам един личен въпрос, Майлс?
Разбира се.
Защо толкова обичаш пино?
Сякаш за теб това е нещо много важно.
Ами, не знам... Не знам.
Сигурно защото трудно се отглежда.
Но ти знаеш това, нали?
То е... тънколюспесто...
темпераментно, узрява бързо.
То не е... знаеш, не е от оцеляващите видове...
като кабернето,
което расте почти навсякъде
и вирее добре дори когато е занемарено.
Не, пиното има нужда от постоянно внимание и грижи.
И всъщност, то може да расте само
в няколко специфични кътчета на Земята.
И само...
най-търпеливите и грожьовни стопани...
успяват да го отгледат.
Само някой, който е отделил време
за да разбере потенциала на пиното,
може да постигне изразителния му аромат.
И тогава... Искам да кажа,
неговият аромат е толкова блестящо натрапчив,
вълнуващо загатнат...
древен като планетата.
Искам да кажа, че кабернето също има силен и благороден аромат,
не знам защо, на мен ми се струва някак си прозаичен, за сравнение.
Не знам. Не знам.
Ами ти?
Какво аз?
Не знам. Защо се занимаваш с вино?
Ами аз... мисля...
Започнах покрай бившия ми съпруг.
- Аха.
Той се фукаше с колекцията си от вина.
Знаеш как е...
- Да.
И тогава открих, че имам много чувствително небце.
И колкото повече пиех,
толкова повече ми харесваше какви мисли навява виното в мен.
Като например?
Като например какъв позьор е.
Еха!
Не, искам да кажа, че обичам да си мисля за живота на виното.
Аха.
Като за нещо живо.
Обичам да си мисля за това,
какво се е случило през годината когато е расло гроздето...
как го е огрявало слънцето...
дали е валяло дъжд.
Обичам да си мисля за...
хората които са го отгледали и набрали...
И ако виното е старо, колко от тях вече не са между живите.
Харесва ми как виното продължава да се развива.
Ето, да речем че днес отворя бутилка вино,
ще има съвсем различен вкус отколкото, ако я бях отворила в някой друг ден.
Защото бутилката вино живее собствен живот
и постоянно еволюира и придобива сложен аромат,
докато достигне апогея си...
Като твоята бутилка от 1961 г.
И тогава започва бавният,
но необратим упадък.
Хмм.
И е толкова невероятно вкусно.
Да.
Но знаеш ли,
обичам и други вина освен пино.
Напоследък много си падам по "Ризлинг".
Обичаш ли "Ризлинг"?
Аха.
Отзад има тоалетна, нали?
Да. Мини през кухнята.
- Ей сега се връщам.
Боже, ама че си загубеняк!
Направо ми се гади от теб!
О, Боже. Я се стегни.
Здравей.
Припи ми се вода.
- Добре.
Искаш ли малко вода?
- Не.
Добре. Стана късно.
Наистина трябва да тръгвам.
Ще се оправиш ли до "Вятърната мелница"? Два пъти надясно и после в ляво.
Ясно.
- Добре.
Прекарах чудесна вечер, Майлс. Наистина.
Чудесно. И аз.
Е, ще се видим наоколо...
- Ти...
Още ли искаш да прочетеш романа ми?
О да. Разбира се.
Добре.
Чудесно.
- Само минутка.
Ето.
- Уха.
Е, надявам се да ти хареса.
Можеш да спреш да четеш когато поискаш. Няма да се обидя.
Добре.
Е, лека нощ, Майлс.
- Лека нощ.
Вторник.
Мамка му.
Мамка му!
Тази мадама е невероятна, човече! Невероятна!!!
Уха! Човече!
О, тя е мръсница, Майлс.
Мръсница, мръсница, мръсница!
Радвам се, че излезе от коловоза.
- Да, братле.
Поздравления. Мисията е изпълнена.