The Final Cut (2004) Свали субтитрите
Имаш ли лимки?
- Да.
Добре.
- Благодаря.
- За нищо.
И така, как се казваш?
- Луис. А ти?
Алън.
- Не си от тук, нали?
- Не, тук съм с родителите си само за днес.
Какво?
Какво има там?
Не го прави, Алън. Не трябва да сме тук.
- Хайде.
- Чакай ме.
Да се връщаме долу.
- Не.
Недей!
Алън, недей!
Виждаш ли, не беше толкова зле, само не гледай надолу.
Луис! Хайде!
Виждаш ли. Стабилно е.
Луис?
- Не мога да мръдна!
Хайде!
Алън, помощ!
Чакай!
Робин Уилямс във филма
T
Th
The
The F
The Fi
The Fin
The Fina
The Final
The Final C
The Final Cu
The Final Cut
The Final Cut
The Final Cut
The Final Cut
The Final Cut
участват още: Мира Сорвино
Мими Кузук
Стефани Романов
Том Бишъпс Брендън Флетчър Винсънт Гейл
и Джим Кавиейзъл
музика Брайън Тайлър
КОДЕКС НА МОНТАЖИСТА:
1. Монтажиста няма право да продава или подарява Zoe видеокадри.
1 1. Монтажиста няма право да притежава Zoe имплантант.
1 1 1. Монтажиста няма право да смесва Zoe видеокадри от различни животи за припомняне.
Д. Монро : 0 години : 0 дена : 0 часа
Имате момче!
Той добре ли е?
- Перфектен е.
Перфектен син.
- Красавец.
Добре ли си?
- Добре е. Това бебе е красиво.
Той е моето съкровище сега.
Всичко е наред.
- Красиво момченце.
Отвори си очите, гледа ме!
- Как ще се казва?
Дани.
Дани Д. Монро : 3 години : 98 дена : 13 часа
Ела насам, скъпи. Махни се от пътя.
Виждаш ли, ние имаме най-добрите растения в квартала. Хайде.
Джейсън, моя човек направо ще разбие твоя! Д. Монро : 7 години : 127 дена : 8 часа
Не, не можеш да го докоснеш за крака даже, виждаш ли?
Боже, това съм аз, човече. Това съм аз!
Каква е тази музика. Много ми харесва.
Каквато и да е, страхотна е, човече. Наистина е... незнам...
пасва на живота някак си.
Ей, Дани, още ли рисуваш?
- Не.
Не? Не искаше ли да станеш художник като порастнеш?
Това са някой от отворените случки. Останалите имат проблеми с картината.
До тук имаме 1 час и 45 минути.
- Да, няма проблем.
Исках просто да погледна, преди помена утре.
Нали знаете. Справили сте се чудесно, мистър Хакмън.
Станало е страхотно.
- Благодаря.
Ако не се лъжа, имаше рибарско пътешествие, когато бяхме на 13,
само Дани и аз, и...
- И сем. Кейп.
Да, те. Боже, все още помня този ден.
Вие специално го избрахте. Там е.
Ами, тогава да тръгвам.
Затваряне на проекта Д. Монро. Сцена 6.
Отваряне на проекта Д.Монро, сцена 127Q.
Исусе!
- Казах ти да мълчиш! Д. Монро : 35 години : 255 дена : 22 часа
Дани, не!
- Ти! Заслужаваш си го, кучко!
Не, Боже! Моля те! Моля те! Недей! Спри!
Ти си луд! Мамка ти! Ти...
Изтриване. Сцена 127Q изтрита.
I Tech Ви представя 9-тото поколение Zoe импланти.
От Rpmi за вас.
Мислиш ли, че ще можем да си позволим един?
- Ами да.
Надявам се. Ще кажем "Сложете го ей там."
Извинете ме.
Международни ситуационни филмови серии
ОКТОМВРИ
Това момиче е пълна развалина.
Пиене, наркотици, сменя училища,
после става на 21 и научава за своя Zoe имплант.
Пълна промяна, тя е преродена. Знаейки, че някой ден някой ще я
гледа, я превръща в тази мила и любезна, любяща персона.
И какво става?
- Тя се самоубива, скачайки от балкона
на 27-мият етаж, падайки право на главата си.
Имплантът е незабавно унищожен.
- Смайваща история, синко. Моля, продължи.
Алън, каква изненада!
- Алън! Майкъл, това е Алън Хакмън.
Здрасти.
- Здрасти.
- За мен е чест.
Майки е новият ми асистент.
- Какво стана с Еди?
Еди нещо се изплаши. Повечко му дойде.
Алън, виждал ли си тези? Те не са наред.
Тези празноглави хипита ми винаги са ми изглеждали малко луди,
но сега те просто ми се струват ЛУДИ.
Чуй това: "Не е наша работа да гледаме през очите на хората,
това е работа само и единствено на Бог."
Както и да е. Как върви проекта със спомените?
Добре.
- Само "добре"?
- Само добре.
Майкъл, това огромна привилегия, да се запознаеш с този човек.
Той е най-добрият случай в града.
- Кой е асистентът ти?
Нямам асистент.
- Защото имам един приятел, той в момента
си търси работа, талантлив е...
- Не работя с асистенти.
Имаш ли нещо за мен Таня?
- Направо към работата.
Имах един случай миналата седмица, който подминах, но мисля че е
точно като за теб. Познаваш ли Чарлз Бенестър?
Той отчаяно си търси монтажист.
- Бенестър, I Tech адвоката?
Докато е бягал, сърцето му е спряло.
- Чакай малко, I Tech с онези кадри?
Дженифър Бенестър ги осъди заради импланта на съпругът и.
Тя пожела да си има свой монтажист също и си има причина.
Можехме да поемем този случай. След Коузлел случаят е широко отворен.
Не ми харесват грозните неща. От тях имам кошмари.
А това прасе Бенестър, той е човешки отпадък.
Хвърлих едно око на материала и веднага го върнах.
Както и да е. Наеха ме само защото ти беше зает с Монро.
Тя искаше всъщност теб.
- На разположение съм.
Добре. На нашият приятел Алън това му е специалността.
Ако не можеш да го погледнеш, той ще може.
Ще и кажа, че ще дойдеш утре. Ще те очаква.
Трябва да поспим. Да тръгваме.
- О, да. Помен след 2 дена, а ние
все още изрязваме картините. Дявол ги взел работите в последната минута.
Хайде да тръгваме.
- Ще се видим пак.
Алън.
- До скоро.
Алън. Работя над нова програма "Мисли като на 18" и бих желал да чуя мнението ти.
Моментът не е подходящ.
Да, може би някой друг път.
Сложи го при архивите много внимателно.
- Разбира се.
- Добре.
Дилайла, самоубийството би ли ми помогнало?
- Какво правиш тук?
Просто искам да си поговорим.
Заета съм.
Случаят още е отворен?
- Да.
Нападението от 11:30?
- Книги падат от лавиците.
Затваряме след 20 минути.
Това е вълнуващо. Не съм идвала тук преди.
- Винаги си искала да видиш творбите ми.
Ами ти винаги работиш тук. Любопитна съм да видя какво толкова ти отнема цялото време.
Красавица.
Ти си като собственик на погребало бюро... или като свещеник.
Или като препаратор на животни, или всички взети заедно.
Имам впредвид... ти можеш да гледаш животи след животи.
А повечето от нас имаме само един.
Как изглеждат животите на хората? Имат ли някакъв смисъл?
Всичко ми изглежда толкова масово и произволно.
Някога била ли си на помен?
- Ами, всъщност... веднъж преди няколко години.
Разбира се.
- Бившият ми приятел...
но не го понесох, не останах до края.
- Защо?
Зощото просто не беше...
...не беше той, а аз исках да го запомня по моя си начин.
Сядай.
Благодаря.
Л. Дейвис
Л. Дейвис : 82 години : 179 дена : 20 часа
Л. Дейвис : 72 години : 53 дена : 15 часа
Л. Дейвис : 55 години : 161 дена : 22 часа
Л. Дейвис : 44 години : 28 дена : 10 часа
- Сякаш си прочел мислите ми, Алън.
Сънувам сън, в който се подмладявам. Л. Дейвис : 35 години : 200 дена : 18 часа
Л. Дейвис : 21 години : 82 дена : 23 часа
Л. Дейвис : 13 години : 110 дена : 11 часа
Л. Дейвис : 9 години : 23 дена : 19 часа
Ами какво става през междинните години?
- Това е човешката природа. Запомня несиметрично.
Така ми изглежда светът. Така го виждам аз.
Как го постигаш?
Това ми е писано да правя.
- Писано ти е също и да обичаш своята жена.
Къщата е голяма.
Огромна... като тази.
Не ни пукаше чия е къщата. Чувствахме се опасни да бъдем там.
Беше толкова вълнуващо.
Мога да видя тревата, на която стояхме клекнали.
И тогава се задействаха пръскачките... на всякъде около нас и ние побегнахме.
Помня го сякаш беше вчера.
Спомняте ли си някакви моменти с дъщеря ви?
Беше много отдавна. Гледахме я на училищния бал.
Шоу на талантите. Тя беше прекрасна онази вечер.
Мисля... Чарлз и аз си помислихме какво удивително нещо беше
Усетихме го заедно. Тя бе там на онази сцена...
Боже мой. Извинете ме.
Знам, че е много трудно, г-жо Бенестър, но е важно.
Това са основите на работата на монтажиста.
Имам нужда от вас, семейството ви, да ми помогнете да избера тези моменти, които да задържа.
Няма да бъде честно спрямо съпруга ви, ако не го разбера чрез вас.
Чух, че Вие сте най-добрият, че ще знаете как да се справите с Чарлз.
Съпругът ми беше чудесен човек, мистър Хакмън.
Той заслужава да бъде запомнен като чудесен човек.
След моят първоначален монтаж ще искам да си поговоря с Елизабет.
Необходимо ли е?
Никой от вас не може да ми каже нещо, което няма да знам много скоро.
Разбира се. Да.
Ролъм.
Моля, обади се на EYE Tech склада. Кажи им, че мистър Хакмън ще се отбие.
Както кажете, госпожо.
Благодаря Ви.
Виждала съм помени, в които на монтажистите въобще не им пука.
Те не уважават умрелите.
- Мъртвите нямат значение за мен, госпожо Бенестър.
Приех тази работа, защото уважавам живите.
Даниел Монро - помен 5:30 до 7:30 следва прием
Помни за себе си! Помни за себе си!
Живей за деня! Живей за деня!
Ти си минало за нас! Ти си фалшива!
Защо всички не се приберете?! Приберете се, покажете уважение!
Отвори си очите!
Съжалявам, г-жо Монро. Никога до сега не е било толкова зле.
И така... това е той, а?
- Това е той.
Телма, добре ли си?
Даниел Монро
Всичко е наред.
Отвори си очите. Гледа към мен.
Как се казва?
- Дани.
Здравей Дани.
- Внимателно.
Дани.
- Да.
Имате посетители.
- Виж всички.
Виж, това е дядо.
- Има моите очи.
Да, това е много добре.
Това изглежда много добре, Дани. Измий си четката сега.
Дани.
- Хайде идвай.
Седни на сянка, мили.
- И така, Дани, още ли рисуваш?
Не.
- Не? Не искаше ли да станеш художник като порастнеш?
Вече не.
- Не? Тогава какъв искаш да станеш?
Лекар.
- Лекар, а? Интерестно дете.
И те имат пари. Защо доктор?
Защото искам да помагам на хората, когато са наранени.
Я го чуй това малко дете. Ти имаш добро сърце, Дани.
Това е всичко, което ти е нужно в живота. А сега бъди добро момче и си изяж обяда.
Сега, ще направим разрез тук. Подайте ми № 17 моля.
Всъщност, професоре, мисля че № 12 ще бъде по-подходящ.
Да, правилно. № 12.
Благодаря Ви, господин Монро.
Здравейте. Аз съм доктор Даниел Монро.
Виждам Ви в болницата последните няколколко дена и аз не мога да не забележа
тази красива жена.
Чудех се, дали бихте желали да дойдете с мен на вечеря.
Това би било страхотно.
- Браво, Дани, голям любовчия си бил!
Страна професия имаш, знаеш ли. Взимаш живота на хората и го правиш лъжа.
Флетчър, мина много време.
И години.
- Нямам време да наваксвам сега.
Кажи нещо. Моля те!
Искам да благодаря на всички. Сериозно. Това е най-хубавият ми рожден ден!
Как се справяш Алън? Да гледаш как хората спят и серат.
Как се крадат един друг и как лицемерничат.
Долна работа.
- Не мога да говоря сега. На работа съм.
Наранен съм, но не за това съм тук.
- Ще продавам книги през следващите 2 месеца.
Не, не. Нямам работа за теб.
Всъщност ти имаш нещо, което аз искам.
Какво мога аз да имам, а ти да искаш?
- Знам, че си приел проекта Бенестър, и аз го искам.
Мислех, че си се отказал от монтажирането.
Предлагам ти 500 000$ в брой.
Какво, съдебният процес ли? Защо не забравиш за това и порастнеш?
Това е истинският живот, сега.
Да не си променил цветовете на рибарската ни лодка?
Никога не бих го направил.
- Сигурен ли си? Помня, че беше зелена, не червена.
Всичките ми спомени в тази лодка, винаги са били зелени, сякаш...
в мислите ми е зелено.
- Може и да е била зелена.
Бихте ли ме извинили, трябва да тръгвам.
- Добре. Все бързате.
Красива работа господин Хакмън. Ще Ви имам в предвид за мен.
О, да. Въпросите. "Аз го помня различно", "Сигурен ли сте, че така се случи?".
Някой все още живее в миналото, Флетчър, ние не продължаваме. Имаме това, което е нужно.
И какво е това, което е нужно, Алън? Илюзия? Отдаденост? Вина?
Не. Аз нямам нито едно от тези. Не толкова, колкото ти ги имаш.
Ще подържаме връзка.
Чакай!
Какво съответствие. Как беше съчетал детайлите. Сърцето ми трептеше.
Вашият съпруг заслужаваше такъв помен, Карълайн.
Той наистина беше специален.
- Благодаря, Натали.
Д. Монро : 57 години : 78 дена : 15 часа О, Дани!
Извинете ме.
Господин Хакмън?
- Госпожо Монро.
Тези защо са татуирани така?
- Не съм сигурен.
Доста са странни, нали?
Съжалявам за Вашата загуба.
Благодаря.
Вижте, това е монтажиста!
Погледни ни!
Не те искаме!
- Ей, не го докосвай!
Махай се!
Приемане на Zoe видеоматериал: Чарлз Бенестър.
Обработване. 544 628 часа живот.
Zoe живот файлове: детство, сън, пубертет, ядене, зрителна фаза,
романтичен живот, съблазни, лична хигена, религия, трагедия, сватба, мастурбация,
страхове, спортен живот, раждане на Роуз, университет, насилие, училище, връзки,
кариера... "Наблюдението на Бенестър"
"Бенестър: Оптимист" "Случаят на недоверие отделя EYE от монтажисти"
"Киното за помен разрушено - гласен израз за Бенестър"
"Чарлз Бенестър, EYE Tech адвокат, умира от сърдечни усложнения" "Бенестър умира на 54 години"
"Документите говорят, че трябва да сме притеснени от EYE Tech наблюденията,
мисля че ако намеря нещо повече, ще направя изявление."
"Имаме 1,3 милиарда долара, които бихме желали да инвестираме и се чудя
дали EYE Tech има нещо..."
Какво мислиш? Ч. Бенестър : 50 години : 266 дена : 22 часа
Харесва ми. Благодаря ти, Чарлз.
- Хей, Чарли помогни ми да построим
пясъчния замък.
- Ето, използвай лопатата ми! Ч. Бенестър : 9 години : 172 дена : 4 часа
Честита годишнина.
- Използвай малко камъни.
- Има ли ключове?
Ч. Бенестър : 54 години : 175 дена : 18 часа
Здравей, скъпа. Будна ли си още?
- Не.
Татко много те обича. Знаеш, нали?
- И аз те обичам, татко.
Искаш ли да дойдеш в кабинета ми? Искам да ти покажа над какво работя.
Над какво работиш?
- Един случай, хайде.
Добре.
Как беше в училище днес?
- Добре. Четохме книга за кучето пазач Спарки.
Кучето пазач Спарки?
- Да. Той е много щастливо куче.
Татко?
- Какво, скъпа?
Може ли да си вземем домашно животно?
- Може би. Какъв домашно животно?
Примерно коте?
- Коте? Разбира се.
Влизай, скъпа.
Татко?
- Да, скъпа?
Искам да се върна в леглото ми.
- След малко, скъпа. След малко.
Изрязване. Изтриване.
Приплъзване. Събиране.
Татко много те обича. Знаеш, нали?
- И аз те обичам, татко.
Ч. Бенестър : 54 години : 176 дена : 14 часа Шоу на талантите
Как свиреше? В 4 октави?
Беше прекрасна, скъпа.
- Благодаря.
Ще кажа на Ролъм да донесе още хапки.
- Добре.
Желете ли десерт?
- Не, благодаря.
Ч. Бенестър : 53 години : 255 дена : 23 часа
Изабел искаше да дойде и да ви поздрави, но горката е заспала.
Снимката е красива. Тя е много умно малко момиче.
- Да, така е.
Дженифър и аз сме големи късметлии. Тя е дар за нас.
Търсим да опишем...
И така, как се казваш?
- Луис. А ти?
Алън.
Изображението прихванато.
Съвпадане на личността.
Търсене.
Хайде.
- Не. Не мога да мръдна. Не мога да мръдна!
Знам, че си приел проекта Бенестър, и аз го искам.
Намерих нещо, Дилайла. Имам впредвид... в новия проект, нещо много важно,
и трябва да го проуча. То е...
- Нов монтажен проект?
За това ли ми говориш, Алън?
- Повече е от това...
Алън, изглеждаше ми по-жив и някак си, нещо ти убегна.
Не съм те чувала дори от онази нощ в апартамента ти.
Имам нужда от теб.
Защо?
Защо имаш нужда от мен?
Няма място за мен при теб и дори няма място и за теб самия.
Трябва да отделиш себе си от тази машина.
Алън?
Търсене...
Алън. Изглеждаш ужасно.
- Какво е станало с лицето ти?
Това? Предпочитам да не казвам. Ела.
Ти реши, че тази сцена е лоша. Но тази жена беше такава.
Ти взе целият живот на тази жена и го унищожи от този момент нататък.
Как може да вземеш такова решение? Сведе живота й до едно...
Майкъл, Майкъл. Трябва да взимаме такива решения,
в противен случай няма да има помен.
Да, аз просто исках да купя...
- Не ти трябва да купуваш.
Просто трябва да го направиш. Довери ми се.
Алън, скъпи, изглеждаш изплашен. Извинявай за хаоса. Децата са разпиляни.
Искам да говоря с теб насаме.
Майкъл, мили, би ли отишъл до магазина да купиш цигари.
Имаме 8 пакета тук!?
- Ами отиди и ги върни, мило.
Нямаме нужда от толкова много.
Много е емоционален. Сега... Добре ли си?
Видях Флетчър вчера.
- Наистина?
Да.
- Флетчър.
Той беше чудесен асистент.
Какво стана с него, след като напусна? Видя ми се променен.
Подържахме връзка няколко години, после асистираше на Лора.
Помниш Лора. Тя имаше син, който умря от левкимия. Той беше само на 12.
Така и не го преодоля. Тя прекарваше дните си като гледаше неговите Zoe кадри.
Спря да говори с хората.
Тя дори не можеше да познае Флетчър. След това той се изгуби напълно.
Мислиш ли, че е замесен с групи против имплантите?
Чух такива слухове. Говореше се, че са организирани от бивш монтажист.
Не се бях замисляла, че може да е Флетчър.
Искаше да купи видеоматериала на Бенестър.
Тези групи, противници на импланта са станали като религиозни фанатици. "ЕYE Tech завод погълнат от пламъци"
Миналата нощ яко са поотупали Майкъл.
Вече не само говорят.
Знаеш ли, ако искат живота на Бенестър, не си струва да се бориш за това копеле.
Върни видеоматериала на вдовицата му и всичко ще се приключи.
Не мога да го върна. Има някой на този материал, който не съм виждал от години.
Мразя като стане така.
- О, да. Беше на едно парти, сред тълпата,
така и не казаха името му. Трябва да го открия, но не е централна фигура в живота на Бенестър.
Ще отнеме много дни, докато успея да открия човека чрез материала.
Кой е този човек?
Някой от детството ми. Живота на Бенестър е единствената ми следа.
Добре. Отиди при семейството, ослушай се, кажи им, че правиш разследване за проекта.
Може да се окаже по-бързо от това, отколкото да чакаш системата.
Пази се, Алън.
Я ми кажи, кака така се познаваме с теб?
Не се познаваме.
- Това е грешен отговор, приятел.
Имаме общ познат-Били Финч.
- Били кой?
Не ми играй игри, познавам те добре. Знам всичките ти малки тайни, Оливър.
Откъде знаеш името ми?
- Знам, че си удошил онези котенца, когато си бил на 13.
Знам, че този белег на главата ти е направен от теб самия и знам, че си видял
оръжието на Били, с което е убил брат си.
Казват, че приятели са ти помогнали да се преместиш. Добри приятели са ти помогнали, нали?
Точно както е искал Били. Оръжието.
Вземи го..., вземи го.
и тези, вземи ги, вземи ги всичките. Върви си моля те, ок? Просто си върви.
Пази се, Оливър. Пази се.
Тук съм.
- За това ли искаше да се срещнем тук?
Мислех, че така ще е по-безопасно.
Какво прави Телма?
- Не мога да ти дам Бнестър, знаеш че не мога.
Невероятно е като се замислиш.
Един на всеки 20 от тези хора има имплант.
Как ли това бебе ще си спомня майка си след години?
Ще помни ли специалните моменти през годините или моменти, които някой като теб ще реши, че са специални.
Работата ми е да помогна на хората да си спомнят това, което те искат, Флетчър.
Да... това е доста... благородно. Но мисля, че не разбираш вредата, която причиняваш.
Няма начин да разбереш как се чувстват хората, когато разберат, че близките им имат Zoe имплант.
"Мръсник ли съм бил?", "Да кажа ли това или не?", "Какво ще си помислят след 30 години ако направя това или онва?".
Аз нямам ли правото да не бъда сниман, правото да не ме гледат някакви хора,
когато аз дори не помня, да съм бил сниман.
Не съм изобретил аз технологията. Ако хората не я искаха, нямаше да я купуват, Флетчър.
Тя запълва човешките нужди...
- Алън, ти правиш от убийците светци!?
За това ни трябва Чарлз Бенестър. Той беше публична фигура за EYE Tech от самото начало,
уважаван, обичащ семейството си, даващ пари за благотворителност,
и ако остане при теб, това ще е всичко, което се знае за него.
Но Бенестър е първият EYE Tech служител, чийто имплант е напуснал пределите на корпорацията.
Малко нереално ми се струва.
Знаем, че крият нещо за него и дъщеря му, но не можем да разберем какво.
EYE Tech не са чисти, импланта на Бенестър е доказателство.
И ти искаш да разрушиш EYE Tech с този случай.
- Абсолютно.
Пресата ще ги направи на нищо, той е перфектният кандидат...
Трябва да имам този материал.
Заради сестра ти ли е това?
Дори не споменавай името и. Ти не знаеш нищо за това.
Тя няма нищо общо с това.
Тези импланти унищожават личните ни истории. Те се превръщат в истории.
Няма да стоя докато миналото се пренаписва заради приятните ни спомени.
Кажи ми нещо. Защо твоето име е на първо място сред гадните монтажисти на животи?
Защото прощавам на хората много преди да бъдат наказани заради греховете си.
Знам какво правиш. Защо го правиш?
Знаеш ли какво е грехоядник?
Това е много древна традиция.
Когато някой умрял викали грехоядник. Грехоядниците били хора отхвърлени от обществото,
гробари...
Хората полагали тялото, слагали хляб и сол на гърдите му, монети на очите.
Грехоядниците изяждали посоления хляб, взимали парите като заплата,
и правейки това, те опрщавали греховете на прегрешилите и болните,
като осигурявали безопасно пътуване на душите към задгробният живот.
Такава им била работата.
Ами какво става с грехоядеца, който носи товара на чуждите грешки?
Тревожиш се за моята душа ли, Флетчър?
Ще имам Бенестър.
- Не мога да ти го дам.
Виждаш ли този човек зад мен?
Не искам да го замесвам в този разговор, но ще го направя, ако не ми оставиш друг избор.
Алън? Алън!
Помниш ли момента, в който се влюби в съпруга си?
Колко мило. Как ли да отговоря на този въпрос?
На кея?
Да, на кея. Той ме доведе до кея, беше пролетно време, разхождахме се, държеше се...
Това е когато бяхте в колежа?
- Да, беше в колежа.
Помня, че го погледнах и си помилих, че това е човека, с който искам да прекарам живота си.
Само още един въпрос. Имаше един човек на едно от вашите партита...
Мъж?
- Да, мъж с очила, може да сте го забелязала,
с много надраскани очила.
- Надраскани очила?
Господин Хакмън, каквото и да е това събитие, непознати хора нямат място в помена.
Семейство, кариера, общество. Това е всичко, което искам.
Изрежете всичко останало.
- Може ли да поговоря с Изабел?
Сега ли?
- Би било много от полза.
Да, разбира се.
Изабел?
Помниш ли какво ти казах? Господин Хакмън иска да говори с теб за татко ти.
Това е за помена на татко.
- Г-жо Бенестър, имаме проблем със събирачите.
Здравей, Изабел.
- Здравейте, господин Хакмън.
"Господин Хакмън" е много официално. Казвам се Алън.
Красива къща, какво става в нея?
- Парти за рожденият ден на господин Фоги.
Ще има ли нещо против господин Фоги ако те отведа от партито му за един момент?
Добре.
Кой е това в ръцете ти?
- Куклата ми.
Как се казва?
- Няма име, тя е просто кукла, виждаш ли?
Изабел, баща ти...
- Баща ми е най-добрият баща на света,
имаше много важна среща веднъж, но вместо да отиде, ме заведе на езда,
четеше ми приказки всяка нощ преди да заспя, понякога си ги измисляше, за да са по-дълги
и аз знаех, но не ми пукаше.
Майка ти каза, че съм тук да говоря за баща ти...
Няма нужда да го правим, ако ти не искаш.
Не искам.
- Добре, тогава няма.
Когато бях малко по-голям от теб, изгубих и двамата си родители.
Не много хора знаят какво изпитваш. Не много хора биха те разбрали...
но аз те разбирам.
Ти не ме искаш да се разхождам тук и да задавам въпроси...
и си права.
Добре.
Алън, това всъщност не беше рожденният ден на господин Фоги...
той е след седмица.
Може ли да те попитам един въпрос преди да си замина?
Имаше един човек на едно от партитата на родителите ти.
Специалното на този човек беше, че носи очила. Много, много надраскани.
Сякаш долната част на очилата блести.
- Господин Хънт? Аз го бях поканила.
Господин Хънт? Луис Хънт ли се казваше?
Той беше мой учител.
- Наистина? По какво ти преподаваше?
Вече не преподава. Той загина в автомобилна злополука преди година.
Беше много тъжно.
- Имало ли е помен, като за баща ти?
Не знам, просто имаше ден, в който говорихме за случилото се.
Благодаря ти, Изабел.
Алън?
Ще поправиш ли нещата, които татко си спомня?
В известен смисъл, да.
Ще го накараш ли да забрави, че заради мен се провали договора му с Греъм?
Ще го направя.
- И че дръпнах косата на куклата, толкова силно,
че тя заплака. Ще го забрави ли?
- Ще го забрави...
но ще направя така, че ти да не забравиш.
Алън
Хей, Алън, няма ли да се успокоиш?
Никой не ни следи, ясно?
Нали знаеш, че ти правя голяма услуга. Имаш късмет, че братовчед ми Гидиъм ще работи до късно вечерта.
Благодаря ти.
Как се казва този човек?
- Луис Хънт.
Ако е имал имплант, тук ще има запис.
Мога да си загубя работата като пускам хора тук. Хайде влизай, докато не сме си навлекли беля.
Проследи ли сме всички данни, които минават през компютъра, това е най-доброто, което
мога да направя. Моля те, побързай.
Това е много мило. Аз не знам родословното му дърво, как да работя с това?
Нашите копия се съхраняват по серийни номера, подредени в азбучен ред на кутия,
подбират се по датата на импланта.
- Това е възмутително..., има толкова, да...
2000. Боже.
Няма Хънт.
Хакмън, А. Л.
"Добре дошъл в семейството на EYE Tech" Алън?
Алън, добре ли си?
- Добре съм.
Добре.
"Добре дошъл в семейството на EYE Tech"
Здравейте господин и госпожа Хакмън, и добре дошли в семейството на EYE Tech.
Вие взехте важно решение. Вие поръчахте Zoe имплант за вашият нероден син.
Какво означава това?
Безсмъртие.
Вече няма най-скъпите ви моменти като сте заедно да избледняват и да изчезват с времето.
Запомнете, че Zoe импланта е изцяло органичен и расте и се развива заедно с мозъка на вашето бебе.
На практика е неоткриваем.
Кога е подходящото време да кажете на детето си за неговия чуден дар?
- Да.
На 21-вият им рожден ден. Повечето носители вече са достатъчно зрели, за да го осмислят.
И от този ден синът ви може да живее живота си, знаейки, че той ще бъде вечен.
Неговите преживявания и приключения ще бъдат преглеждани и показвани,
и от това се състоят всъщност помените.
Поздравления!
Боже, това съм аз, човече. Това съм аз!
Взимаш живота на хората и го правиш лъжа.
- Моят баща е най-добрият баща на света. А. Хакмън : 51 години : 163 дена : 23 часа
Невероятно е като се замислиш. Един на всеки 20 от тези хора има имплант.
Кога е подходящото време да кажете на детето си за неговия чуден дар?
Изрежете всичко останало. Това е всичко, което искам.
Как изглеждат животите на хората? Имат ли някакъв смисъл?
Всичко ми изглежда толкова масово и произволно.
Това е реалният живот сега. Не го прави, Алън. Не трябва да сме тук.
Хайде!!! Ти правиш от убийците светци!?
Помни за себе си! Кой е този човек?
Някой от детството ми.
Ами какво става с грехоядеца, който носи товара на чуждите грешки?
Махни се от главата ми!
Алън, телефонното ти обаждане толкова ме притесни.
Видях огледалото.
Какво е станало с теб?
- Видях нещо.
Така ли? Не може да си позволиш на работата ти да те прави такъв.
Моля те, не си отивай.
- Какво имаш за ядене в тази дупка?
Не много.
Погледни в шкафа.
В шкафа.
Видях това в един проект, над който работех. Видя ми се интересно.
Това е отвратително!
Явно ще вечеряме навън тогава.
- Искам да ти покажа нещо.
На никой не съм го показвал до сега.
П. Овейл : 7 години : 80 дена : 19 часа
Дж. Каталано : 26 години : 37 дена : 13 часа
Какво е това?
- Някои импланти имат дефекти.
Приемат различни форми от тези, които окото и мозък възприемат.
С. Флейчмън : 16 години : 58 дена : 9 часа
Какво?
А. Буутс : 33 години : 24 дена : 6 часа
Това сънища ли са?
Сънища, мечти, халюцинации.
Толкова е красиво!
Къде отиваш, Алън?
Да действаме.
Не, не още. Има някой горе. Трябва да бъде чисто, без бъркотия.
Чисто, мръсно. За мен няма разлика.
"Как действат електросинтетичните татуировки"
24 осма улица
Мисля, че е монтажист. Ще го направиш ли?
Да, ще го направя.
Здрасти.
Върви след нея.
Знаеш ли как работи това?
- Не. Съвсем не.
Добре. Рисуваме синтетични татуировки с електросинтетично мастило.
То създава магнитно поле, което взаимодейства със Zoe импланта,
блокирайки записването на видео и аудио сигнал от този момент нататък.
Първо правим аудио татуировка, и чакаме една седмица.
Ако не получиш мигрена и системата ти го приеме, ще направим и видео татуировка.
Трябва ли да покривам цялото си лице?
- Не.
Тези там, са просто... млади и сърдити.
Ти искаш да е дискретна.
Много.
- Да.
Ще боли ли?
- О да.
Флетчър, въоръжен съм.
Нашият проект...
Какво има, Дилайла?
- Нали знаеш за онзи мой сън, който все се повтаря?
Нали знаеш за онзи мой сън, който все се повтаря, в който ставам все по-млада? Пак го сънувах.
За това ли си толкова щастлива?
- Да.
Тогава ще стана нещастен.
- Това е доста глупаво. Ти си глупав.
Как може да не си щастлив в този момент?
Мисля, че първата книга е доста тъжна. Защо правят детските книжки толкова тъжни? Дж. Уест : 34 години : 114 дена : 5 часа
Винаги са ужасно трагични.
Дж. Уест : 35 години : 3 дена : 12 часа
Дж. Уест : 34 години : 61 дена : 20 часа
Не е много трудно да накараш това нещо да пусне някой диск.
Въобще даже не е трудно.
- Дилайла...
Млъквай! Това беше старото ми гадже, ти копеле.
За това... за това ли искаш да бъдеш с мен? Защото си ме видял на записа и съм ти харесала?
Не.
- Тези моменти, те ми принадлежат, Алън.
Добрите и лошите.
Те са мои и негови.
Кой си ти, че да ми ги отнемаш?!
Не!!! Не ме докосвай!
Кой си ти?
- Моля те, моля те недей.
Кой си ти, Алън?!
- Не, не!!!
Не! Не!!
Защо го направи?
Мои!!!
Все още си тук. Човече...
Алън, това нещо е за боклука. Самият имплант е разрушен.
Дори самият Бог не би успял да възстанови самият видеоматериал.
И ти го знаеш.
- Значи трябва да влезем в нечий друг живот.
Добре. Е, къде е?
Моят имплант.
- Какво?
Този в главата ми.
И теб ли искаш да ударят? Всички други сме вече удряни.
Заслужих си го.
- Заслужаваш много повече от това, Хакмън.
Защо не ни каза, Алън?
- Защото не знаех, докато не открих файловете в EYE Tech.
Не съм предполагал, че родителите ми са можели да си позволят импланта ми.
Явно доста са се потрудили.
- Как така не знаеш?
Те умряха, преди да ми кажат.
Никога не е ставало на въпрос.
- Знаеш кодекса, Алън.
Това е един от основните закони: "Монтажиста няма право да притежава Zoe имплант".
Трябва ми достъп до този материал. Трябва ми сега.
Така ли? Ами това е невъзможно.
- О, не. Възможно е. Правено е преди... от теб.
Опитът да се пусне видеоматериал, докато преносителя беше още жив.
Да, правил съм го. Само че жената повече не се възстанови.
И няма да го пробвам отново.
- Ти знаеш ли какво е да си преследван?
Един спомен. Един-единствен инцидент ме направи това, което съм.
Той няма да ме остави. Вината ми ме разкъсва, но сега имам шанс да открия истината, трябва да го направя.
Алън, ти проникна с имплант сред нас. Защо да ти помагам?
Ако се опитам сам, ще умра.
И ще се опитам сам.
Приятели сме от много време, мили мой.
Не мога да те оставя да се самоубиеш, нали?
Но трябва да разбереш, че ти никога повече няма да монтираш.
Добре.
Последният път, когато опитах, нервната система на жената моментално се срина, не и понесе.
Беше на легло до края на живота си.
И запомни, не може да копираш нищо в харддрайверът, можеш само да гледаш.
Знаеш ли точно на коя сцена ще отидеш?
- Определено да.
Имаш 5 минути. Повече от това е прекалено рисковано.
Добре.
А. Хакмън : 51 години : 184 дена : 20 часа
А. Хакмън : 51 години : 184 дена : 20 часа
А. Хакмън : 12 години : 30 дена : 19 часа
А. Хакмън : 10 години : 200 дена : 10 часа
Кристъл.
Помня...
А. Хакмън : 10 години : 89 дена : 20 часа
Това съм аз.
Алън.
Почти съм там.
А. Хакмън : 10 години : 12 дена : 6 часа Ето го.
Ела и ме хвани.
Да се връщаме долу.
Недей!
Ще се срещнем пак на долният етаж.
Чакай ме, идвам.
Не. Почакай. Почакай!
Вече не е стабилно.
Луис, моля те. Просто спри!
Не мога да помръдна!
- Добре, Луис. Ще се справиш. Само няколко стъпки.
Хвани ме за ръка! Чакай!
Алън! Приключвай! Свършвай!
- Алън, откачи се!
Не мога.
Алън!!!
- Алън!!!
Алън?
Добре съм.
- Имаш ли представа, че беше на косъм?
Видях го.
Опитах се да помогна. Казах му да се върне,
но той не ме послуша.
Той падна...
но дишаше.
Не беше кръв.
Беше боя.
Сега си спомням.
Благодаря ви.
Това ли търсите?
Имплантът е вече история. Ще трябва да си намериш друг перфектен кандидат.
Знаеш ли колко труд хвърлих, за да се добера до този имплант? Знаеш ли?!
Възникнаха непредвидени усложнения.
- Аз бях усложнението!
Какво все още не си разбрал?
- Явно никога няма да разбера.
Басирам се, че си пази записки. Нали Алън?
Целият ли?
- Целият.
Беше ужасен инцидент. Понякога по-старите контейнери могат да повредят Zoe имплантите.
Няма замяна за живота на съпругът Ви.
Той заслужаваше помен, както и място в Zoe родословното дърво.
Съжалявам.
Вие ще... се откажете от хонорара си...
- Разбира се.
И повече няма да говорите за Чарлз, със когото и де е.
Каквото и да правиш, инцидентите се случват.
Може би... е по-добре някои неща да останат забравени.
Може би.
Боже, Изабел, изплаши ме.
Изабел, мила, какво има?
Изабел.
Изабел, какво...
Какво има скъпа?
Изабел!
И. Бенестър : 10 години : 181 дена : 8 часа
ЛУИС ХЪНТ Винаги в нашите спомени
Приятел?
Да, нещо такова.
Чувам, че вече не монтираш.
Дойде ми до гуша от живота на хората.
Спри, Алън! Не мога да те оставя да си отидеш.
- Какво пък сега?
Нещо, което се носи из моето обкръжение.
Мълвата е, че монтажист е дошъл да си направи синтетична татуировка.
И този монтажист... си ти.
Ти видя импланта, беше разрушен. Безполезно е.
Ти. Материалът за Бенестър го няма, но ти си видял животът му!
Той е закодиран в твоят имплант.
А. Хакмън : 51 години : 186 дена : 7 часа
Той ще го разбере.
А. Хакмън : 10 години : 89 дена : 20 часа
... да ме хванеш!
- Моят баща е нй-добрият баща на света,
имаше много важна среща веднъж, но вместо да отиде, ме заведе на езда,
четеше ми приказки всяка нощ преди да заспя, понякога си ги измисляше, за да са по-дълги
и аз знаех, но не ми пукаше.
Майка ти каза, че съм тук да говоря за баща ти...
Няма нужда да го правим, ако ти не искаш.
Татко?
- Да, скъпа?
Алън, моля те! Рожденият ден на Джон е!
- Ще има кюфтета.
Италианска кухня, ти я обожаваш. Вдигам тост! А. Хакмън : 43 години : 14 дена : 19 часа
Честит рожден ден, Флетчър.
- Благодаря, сърдитко.
Алън! Алън, остави вестника. Хайде!
Не можеш ли да се развеселиш, поне за момент? Хайде.
А. Хакмън : 49 години : 94 дена : 23 часа
А. Хакмън : 49 години : 14 дена : 19 часа
Това е за наше добро, Алън.
Животът ти ще има смисъл.
Обещавам.
А. Хакмън : 49 години : 94 дена : 23 часа
N-Y Production