The Final Cut (2004) (The.Final.Cut.2004.DVDRip.XviD.AC3.iNT.CD2-MiNY.srt) Свали субтитрите

The Final Cut (2004) (The.Final.Cut.2004.DVDRip.XviD.AC3.iNT.CD2-MiNY.srt)
Тук съм.
- За това ли искаше да се срещнем тук?
Мислех, че така ще е по-безопасно.
Какво прави Телма?
- Не мога да ти дам Бнестър, знаеш че не мога.
Невероятно е като се замислиш.
Един на всеки 20 от тези хора има имплант.
Как ли това бебе ще си спомня майка си след години?
Ще помни ли специалните моменти през годините или моменти, които някой като теб ще реши, че са специални.
Работата ми е да помогна на хората да си спомнят това, което те искат, Флетчър.
Да... това е доста... благородно. Но мисля, че не разбираш вредата, която причиняваш.
Няма начин да разбереш как се чувстват хората, когато разберат, че близките им имат Zoe имплант.
"Мръсник ли съм бил?", "Да кажа ли това или не?", "Какво ще си помислят след 30 години ако направя това или онва?".
Аз нямам ли правото да не бъда сниман, правото да не ме гледат някакви хора,
когато аз дори не помня, да съм бил сниман.
Не съм изобретил аз технологията. Ако хората не я искаха, нямаше да я купуват, Флетчър.
Тя запълва човешките нужди...
- Алън, ти правиш от убийците светци!?
За това ни трябва Чарлз Бенестър. Той беше публична фигура за EYE Tech от самото начало,
уважаван, обичащ семейството си, даващ пари за благотворителност,
и ако остане при теб, това ще е всичко, което се знае за него.
Но Бенестър е първият EYE Tech служител, чийто имплант е напуснал пределите на корпорацията.
Малко нереално ми се струва.
Знаем, че крият нещо за него и дъщеря му, но не можем да разберем какво.
EYE Tech не са чисти, импланта на Бенестър е доказателство.
И ти искаш да разрушиш EYE Tech с този случай.
- Абсолютно.
Пресата ще ги направи на нищо, той е перфектният кандидат...
Трябва да имам този материал.
Заради сестра ти ли е това?
Дори не споменавай името и. Ти не знаеш нищо за това.
Тя няма нищо общо с това.
Тези импланти унищожават личните ни истории. Те се превръщат в истории.
Няма да стоя докато миналото се пренаписва заради приятните ни спомени.
Кажи ми нещо. Защо твоето име е на първо място сред гадните монтажисти на животи?
Защото прощавам на хората много преди да бъдат наказани заради греховете си.
Знам какво правиш. Защо го правиш?
Знаеш ли какво е грехоядник?
Това е много древна традиция.
Когато някой умрял викали грехоядник. Грехоядниците били хора отхвърлени от обществото,
гробари...
Хората полагали тялото, слагали хляб и сол на гърдите му, монети на очите.
Грехоядниците изяждали посоления хляб, взимали парите като заплата,
и правейки това, те опрщавали греховете на прегрешилите и болните,
като осигурявали безопасно пътуване на душите към задгробният живот.
Такава им била работата.
Ами какво става с грехоядеца, който носи товара на чуждите грешки?
Тревожиш се за моята душа ли, Флетчър?
Ще имам Бенестър.
- Не мога да ти го дам.
Виждаш ли този човек зад мен?
Не искам да го замесвам в този разговор, но ще го направя, ако не ми оставиш друг избор.
Алън? Алън!
Помниш ли момента, в който се влюби в съпруга си?
Колко мило. Как ли да отговоря на този въпрос?
На кея?
Да, на кея. Той ме доведе до кея, беше пролетно време, разхождахме се, държеше се...
Това е когато бяхте в колежа?
- Да, беше в колежа.
Помня, че го погледнах и си помилих, че това е човека, с който искам да прекарам живота си.
Само още един въпрос. Имаше един човек на едно от вашите партита...
Мъж?
- Да, мъж с очила, може да сте го забелязала,
с много надраскани очила.
- Надраскани очила?
Господин Хакмън, каквото и да е това събитие, непознати хора нямат място в помена.
Семейство, кариера, общество. Това е всичко, което искам.
Изрежете всичко останало.
- Може ли да поговоря с Изабел?
Сега ли?
- Би било много от полза.
Да, разбира се.
Изабел?
Помниш ли какво ти казах? Господин Хакмън иска да говори с теб за татко ти.
Това е за помена на татко.
- Г-жо Бенестър, имаме проблем със събирачите.
Здравей, Изабел.
- Здравейте, господин Хакмън.
"Господин Хакмън" е много официално. Казвам се Алън.
Красива къща, какво става в нея?
- Парти за рожденият ден на господин Фоги.
Ще има ли нещо против господин Фоги ако те отведа от партито му за един момент?
Добре.
Кой е това в ръцете ти?
- Куклата ми.
Как се казва?
- Няма име, тя е просто кукла, виждаш ли?
Изабел, баща ти...
- Баща ми е най-добрият баща на света,
имаше много важна среща веднъж, но вместо да отиде, ме заведе на езда,
четеше ми приказки всяка нощ преди да заспя, понякога си ги измисляше, за да са по-дълги
и аз знаех, но не ми пукаше.
Майка ти каза, че съм тук да говоря за баща ти...
Няма нужда да го правим, ако ти не искаш.
Не искам.
- Добре, тогава няма.
Когато бях малко по-голям от теб, изгубих и двамата си родители.
Не много хора знаят какво изпитваш. Не много хора биха те разбрали...
но аз те разбирам.
Ти не ме искаш да се разхождам тук и да задавам въпроси...
и си права.
Добре.
Алън, това всъщност не беше рожденният ден на господин Фоги...
той е след седмица.
Може ли да те попитам един въпрос преди да си замина?
Имаше един човек на едно от партитата на родителите ти.
Специалното на този човек беше, че носи очила. Много, много надраскани.
Сякаш долната част на очилата блести.
- Господин Хънт? Аз го бях поканила.
Господин Хънт? Луис Хънт ли се казваше?
Той беше мой учител.
- Наистина? По какво ти преподаваше?
Вече не преподава. Той загина в автомобилна злополука преди година.
Беше много тъжно.
- Имало ли е помен, като за баща ти?
Не знам, просто имаше ден, в който говорихме за случилото се.
Благодаря ти, Изабел.
Алън?
Ще поправиш ли нещата, които татко си спомня?
В известен смисъл, да.
Ще го накараш ли да забрави, че заради мен се провали договора му с Греъм?
Ще го направя.
- И че дръпнах косата на куклата, толкова силно,
че тя заплака. Ще го забрави ли?
- Ще го забрави...
но ще направя така, че ти да не забравиш.
Алън
Хей, Алън, няма ли да се успокоиш?
Никой не ни следи, ясно?
Нали знаеш, че ти правя голяма услуга. Имаш късмет, че братовчед ми Гидиъм ще работи до късно вечерта.
Благодаря ти.
Как се казва този човек?
- Луис Хънт.
Ако е имал имплант, тук ще има запис.
Мога да си загубя работата като пускам хора тук. Хайде влизай, докато не сме си навлекли беля.
Проследи ли сме всички данни, които минават през компютъра, това е най-доброто, което
мога да направя. Моля те, побързай.
Това е много мило. Аз не знам родословното му дърво, как да работя с това?
Нашите копия се съхраняват по серийни номера, подредени в азбучен ред на кутия,
подбират се по датата на импланта.
- Това е възмутително..., има толкова, да...
2000. Боже.
Няма Хънт.
Хакмън, А. Л.
"Добре дошъл в семейството на EYE Tech" Алън?
Алън, добре ли си?
- Добре съм.
Добре.
"Добре дошъл в семейството на EYE Tech"
Здравейте господин и госпожа Хакмън, и добре дошли в семейството на EYE Tech.
Вие взехте важно решение. Вие поръчахте Zoe имплант за вашият нероден син.
Какво означава това?
Безсмъртие.
Вече няма най-скъпите ви моменти като сте заедно да избледняват и да изчезват с времето.
Запомнете, че Zoe импланта е изцяло органичен и расте и се развива заедно с мозъка на вашето бебе.
На практика е неоткриваем.
Кога е подходящото време да кажете на детето си за неговия чуден дар?
- Да.
На 21-вият им рожден ден. Повечето носители вече са достатъчно зрели, за да го осмислят.
И от този ден синът ви може да живее живота си, знаейки, че той ще бъде вечен.
Неговите преживявания и приключения ще бъдат преглеждани и показвани,
и от това се състоят всъщност помените.
Поздравления!
Боже, това съм аз, човече. Това съм аз!
Взимаш живота на хората и го правиш лъжа.
- Моят баща е най-добрият баща на света. А. Хакмън : 51 години : 163 дена : 23 часа
Невероятно е като се замислиш. Един на всеки 20 от тези хора има имплант.
Кога е подходящото време да кажете на детето си за неговия чуден дар?
Изрежете всичко останало. Това е всичко, което искам.
Как изглеждат животите на хората? Имат ли някакъв смисъл?
Всичко ми изглежда толкова масово и произволно.
Това е реалният живот сега. Не го прави, Алън. Не трябва да сме тук.
Хайде!!! Ти правиш от убийците светци!?
Помни за себе си! Кой е този човек?
Някой от детството ми.
Ами какво става с грехоядеца, който носи товара на чуждите грешки?
Махни се от главата ми!
Алън, телефонното ти обаждане толкова ме притесни.
Видях огледалото.
Какво е станало с теб?
- Видях нещо.
Така ли? Не може да си позволиш на работата ти да те прави такъв.
Моля те, не си отивай.
- Какво имаш за ядене в тази дупка?
Не много.
Погледни в шкафа.
В шкафа.
Видях това в един проект, над който работех. Видя ми се интересно.
Това е отвратително!
Явно ще вечеряме навън тогава.
- Искам да ти покажа нещо.
На никой не съм го показвал до сега.
П. Овейл : 7 години : 80 дена : 19 часа
Дж. Каталано : 26 години : 37 дена : 13 часа
Какво е това?
- Някои импланти имат дефекти.
Приемат различни форми от тези, които окото и мозък възприемат.
С. Флейчмън : 16 години : 58 дена : 9 часа
Какво?
А. Буутс : 33 години : 24 дена : 6 часа
Това сънища ли са?
Сънища, мечти, халюцинации.
Толкова е красиво!
Къде отиваш, Алън?
Да действаме.
Не, не още. Има някой горе. Трябва да бъде чисто, без бъркотия.
Чисто, мръсно. За мен няма разлика.
"Как действат електросинтетичните татуировки"
24 осма улица
Мисля, че е монтажист. Ще го направиш ли?
Да, ще го направя.
Здрасти.
Върви след нея.
Знаеш ли как работи това?
- Не. Съвсем не.
Добре. Рисуваме синтетични татуировки с електросинтетично мастило.
То създава магнитно поле, което взаимодейства със Zoe импланта,
блокирайки записването на видео и аудио сигнал от този момент нататък.
Първо правим аудио татуировка, и чакаме една седмица.
Ако не получиш мигрена и системата ти го приеме, ще направим и видео татуировка.
Трябва ли да покривам цялото си лице?
- Не.
Тези там, са просто... млади и сърдити.
Ти искаш да е дискретна.
Много.
- Да.
Ще боли ли?
- О да.
Флетчър, въоръжен съм.
Нашият проект...
Какво има, Дилайла?
- Нали знаеш за онзи мой сън, който все се повтаря?
Нали знаеш за онзи мой сън, който все се повтаря, в който ставам все по-млада? Пак го сънувах.
За това ли си толкова щастлива?
- Да.
Тогава ще стана нещастен.
- Това е доста глупаво. Ти си глупав.
Как може да не си щастлив в този момент?
Мисля, че първата книга е доста тъжна. Защо правят детските книжки толкова тъжни? Дж. Уест : 34 години : 114 дена : 5 часа
Винаги са ужасно трагични.
Дж. Уест : 35 години : 3 дена : 12 часа
Дж. Уест : 34 години : 61 дена : 20 часа
Не е много трудно да накараш това нещо да пусне някой диск.
Въобще даже не е трудно.
- Дилайла...
Млъквай! Това беше старото ми гадже, ти копеле.
За това... за това ли искаш да бъдеш с мен? Защото си ме видял на записа и съм ти харесала?
Не.
- Тези моменти, те ми принадлежат, Алън.
Добрите и лошите.
Те са мои и негови.
Кой си ти, че да ми ги отнемаш?!
Не!!! Не ме докосвай!
Кой си ти?
- Моля те, моля те недей.
Кой си ти, Алън?!
- Не, не!!!
Не! Не!!
Защо го направи?
Мои!!!
Все още си тук. Човече...
Алън, това нещо е за боклука. Самият имплант е разрушен.
Дори самият Бог не би успял да възстанови самият видеоматериал.
И ти го знаеш.
- Значи трябва да влезем в нечий друг живот.
Добре. Е, къде е?
Моят имплант.
- Какво?
Този в главата ми.
И теб ли искаш да ударят? Всички други сме вече удряни.
Заслужих си го.
- Заслужаваш много повече от това, Хакмън.
Защо не ни каза, Алън?
- Защото не знаех, докато не открих файловете в EYE Tech.
Не съм предполагал, че родителите ми са можели да си позволят импланта ми.
Явно доста са се потрудили.
- Как така не знаеш?
Те умряха, преди да ми кажат.
Никога не е ставало на въпрос.
- Знаеш кодекса, Алън.
Това е един от основните закони: "Монтажиста няма право да притежава Zoe имплант".
Трябва ми достъп до този материал. Трябва ми сега.
Така ли? Ами това е невъзможно.
- О, не. Възможно е. Правено е преди... от теб.
Опитът да се пусне видеоматериал, докато преносителя беше още жив.
Да, правил съм го. Само че жената повече не се възстанови.
И няма да го пробвам отново.
- Ти знаеш ли какво е да си преследван?
Един спомен. Един-единствен инцидент ме направи това, което съм.
Той няма да ме остави. Вината ми ме разкъсва, но сега имам шанс да открия истината, трябва да го направя.
Алън, ти проникна с имплант сред нас. Защо да ти помагам?
Ако се опитам сам, ще умра.
И ще се опитам сам.
Приятели сме от много време, мили мой.
Не мога да те оставя да се самоубиеш, нали?
Но трябва да разбереш, че ти никога повече няма да монтираш.
Добре.
Последният път, когато опитах, нервната система на жената моментално се срина, не и понесе.
Беше на легло до края на живота си.
И запомни, не може да копираш нищо в харддрайверът, можеш само да гледаш.
Знаеш ли точно на коя сцена ще отидеш?
- Определено да.
Имаш 5 минути. Повече от това е прекалено рисковано.
Добре.
А. Хакмън : 51 години : 184 дена : 20 часа
А. Хакмън : 51 години : 184 дена : 20 часа
А. Хакмън : 12 години : 30 дена : 19 часа
А. Хакмън : 10 години : 200 дена : 10 часа
Кристъл.
Помня...
А. Хакмън : 10 години : 89 дена : 20 часа
Това съм аз.
Алън.
Почти съм там.
А. Хакмън : 10 години : 12 дена : 6 часа Ето го.
Ела и ме хвани.
Да се връщаме долу.
Недей!
Ще се срещнем пак на долният етаж.
Чакай ме, идвам.
Не. Почакай. Почакай!
Вече не е стабилно.
Луис, моля те. Просто спри!
Не мога да помръдна!
- Добре, Луис. Ще се справиш. Само няколко стъпки.
Хвани ме за ръка! Чакай!
Алън! Приключвай! Свършвай!
- Алън, откачи се!
Не мога.
Алън!!!
- Алън!!!
Алън?
Добре съм.
- Имаш ли представа, че беше на косъм?
Видях го.
Опитах се да помогна. Казах му да се върне,
но той не ме послуша.
Той падна...
но дишаше.
Не беше кръв.
Беше боя.
Сега си спомням.
Благодаря ви.
Това ли търсите?
Имплантът е вече история. Ще трябва да си намериш друг перфектен кандидат.
Знаеш ли колко труд хвърлих, за да се добера до този имплант? Знаеш ли?!
Възникнаха непредвидени усложнения.
- Аз бях усложнението!
Какво все още не си разбрал?
- Явно никога няма да разбера.
Басирам се, че си пази записки. Нали Алън?
Целият ли?
- Целият.
Беше ужасен инцидент. Понякога по-старите контейнери могат да повредят Zoe имплантите.
Няма замяна за живота на съпругът Ви.
Той заслужаваше помен, както и място в Zoe родословното дърво.
Съжалявам.
Вие ще... се откажете от хонорара си...
- Разбира се.
И повече няма да говорите за Чарлз, със когото и де е.
Каквото и да правиш, инцидентите се случват.
Може би... е по-добре някои неща да останат забравени.
Може би.
Боже, Изабел, изплаши ме.
Изабел, мила, какво има?
Изабел.
Изабел, какво...
Какво има скъпа?
Изабел!
И. Бенестър : 10 години : 181 дена : 8 часа
ЛУИС ХЪНТ Винаги в нашите спомени
Приятел?
Да, нещо такова.
Чувам, че вече не монтираш.
Дойде ми до гуша от живота на хората.
Спри, Алън! Не мога да те оставя да си отидеш.
- Какво пък сега?
Нещо, което се носи из моето обкръжение.
Мълвата е, че монтажист е дошъл да си направи синтетична татуировка.
И този монтажист... си ти.
Ти видя импланта, беше разрушен. Безполезно е.
Ти. Материалът за Бенестър го няма, но ти си видял животът му!
Той е закодиран в твоят имплант.
А. Хакмън : 51 години : 186 дена : 7 часа
Той ще го разбере.
А. Хакмън : 10 години : 89 дена : 20 часа
... да ме хванеш!
- Моят баща е нй-добрият баща на света,
имаше много важна среща веднъж, но вместо да отиде, ме заведе на езда,
четеше ми приказки всяка нощ преди да заспя, понякога си ги измисляше, за да са по-дълги
и аз знаех, но не ми пукаше.
Майка ти каза, че съм тук да говоря за баща ти...
Няма нужда да го правим, ако ти не искаш.
Татко?
- Да, скъпа?
Алън, моля те! Рожденият ден на Джон е!
- Ще има кюфтета.
Италианска кухня, ти я обожаваш. Вдигам тост! А. Хакмън : 43 години : 14 дена : 19 часа
Честит рожден ден, Флетчър.
- Благодаря, сърдитко.
Алън! Алън, остави вестника. Хайде!
Не можеш ли да се развеселиш, поне за момент? Хайде.
А. Хакмън : 49 години : 94 дена : 23 часа
А. Хакмън : 49 години : 14 дена : 19 часа
Това е за наше добро, Алън.
Животът ти ще има смисъл.
Обещавам.
А. Хакмън : 49 години : 94 дена : 23 часа