Enemy At The Gates (2001) (Enemy At The Gates CD2.sub) Свали субтитрите
в коя сграда е?
Няма начин да знам това.
Той често сменя позицията си.
Скача от една на друга сграда.
На кой етаж?
Не знам.
Ще проверим.
Съблечете го.
Сложете му наша униформа.
Виждаш ли, доста са упорити.
Това им е хубавото на германците.
Човече, трябва да признаеш, че когато им влезе някоя идея в главите...
Точно.
Да проверим дали нашия човек е пристигнал.
Готов ли си?
А сега нашия известен овчар от Урал,
който майор Кьониг мисли за малоумник,
се надига за да се увери, че е уцелил мишената.
Майор Кьониг го забелязва.
Прицелва се в каската му.
Стреля.
Издава позицията си и бива застрелян.
Освен,.. ако майор Кьониг не стреля...
защото не е тук.
Куликов!
Не мислиш ли, че беше малко странно последното?
Изпращат го за да бъде застрелян като предишните.
Не е логично.
Не и без артилерия, или без да се опитат да го прикриват.
О-о-о, не, аз бях глупак.
Не им пука за свързочниците.
Имам предвид, както на нас за украинците.
Няма да обезпокояват майор за няколко пушечни меса.
Утре ще застреляме няколко генерала.
Кой е на ред?
Аз, мисля.
Какъв си мошеник!
Не можеш да преметнеш чичо Куликов.
Не, не, не, мой ред е да скоча пръв.
А твой ред е да получиш дупка в бричовете.
За победата.
Този снайперистки дуел се проточи твърде много.
Какво прави твоя малък другар?
Опитва, другарю Хрушчов.
Търси слабите места на германците.
Той е педантичен в подготовката си.
Водката... е лукс, който имаме.
Хайверът е лукс, който имаме.
Но време нямаме.
Той знае това, другарю Хрушчов. И двамата го знаем.
Уверявам ви, че той ще успее.
Добре.
Изглежда, че нашите съдби са свързани.
Не ти оставят свободно време.
Взех това от кухнята.
Останали са от приема оня ден. Мисля, че на другарката Филипова ще и се усладят.
Ще е очарована. Много мило от твоя страна.
Има още, ако си гладна.
Ти си евреин, нали?
Няма забрана в нашата религия, която да повелява да не се яде есетра.
Баща ми имаше предчувствие, че това ще се случи.
Имаш предвид войната?
Усещаше, че омразата към евреите се задълбочава.
Спестяваше за да купи малко земя в Палестина.
Казваше, че това е единствената земя, на която принадлежим;
единствената земя, която трябва да защитаваме.
Настояваше да се науча да използвам оръжие.
Научих се да стрелям.
Знам, че по време на война личните предпочитания се оставят настрана, но...
Искам да те помоля за услуга.
Разбира се. Всичко, което пожелаеш.
Искам да ме върнат на фронтовата линия.
Какво е станало, Таня?
Застреля го.
Застреля го, въпреки че скочи пръв.
Застреля го по време на скок.
Това беше невъзможен изстрел.
Никога не съм виждал нещо подобно.
Обеща на хората победа, която аз не мога да донеса.
Нямам шанс срещу него.
Не говори така, Василий.
Какво, ако ти кажа, че открихме начин да следим ходовете му?
Имаме някой, Василий.
Някой близък до него, който ни дава информация.
Следващия път ще си крачка пред него.
Обещавам.
Сега искам да те помоля за услуга.
Мен?
Става въпрос за Таня.
Влез.
Той дори не знае, че съществуваш.
Но в момента, ти си по-близо до него, отколкото който и да е на Земята.
Виждаш лицето му през оптиката.
Можеш да видиш дали се е бръснал тази сутрин, или не.
Виждаш дали е женен, ако носи халка.
Това не е като...
да стреляш от разстояние, по някаква униформа.
Това е човешко лице.
Тези лица не се забравят.
Те се връщат и оживяват в сънищата.
Данилов ли те е инструктирал да ми говориш всичко това?
Той много те харесва. Мисля, че ще опита всичко за да те накара да промениш решението си..
Той каза ли ти защо помолих да ме прехвърлят?
Не.
Тази сутрин пристигна списък в щаба.
Списък на цивилните, които са били...
натоварени и изпратени в Германия с конвой,..
който напуснал Сталинград преди три седмици.
Моите родители са били сред тях.
След около 30 km, германските войници,..
спрели влака и свалили всички.
На средата на моста, ги вързали заедно,
двама по двама.
Майки и дъщери.
Съпрузи и съпруги.
Наредили ги...до парапета,
и стреляли, по един изстрел за всяка двойка,..
за да пестят куршуми.
Получило се.
Телата на мъртвите повлекли живите под водата.
Знам, че са загинали заедно.
Никога не биха позволили да ги разделят.
Това е оръжието на Куликов. Това е добра... карабина.
Благодаря.
Знам как напуска укритието си.
Минава през завода за трактори.
Заводът е доста голям.
Знам точно къде. Той пропълзява през улея,
под решетката, където са цистерните,
после излиза от работилницата.
Между двете има място, където остава на открито.
То е под дългите метални тръби.
5 ноември 1942г.
Успех, другарю.
Знам точно къде ме чака.
Ще бъде точно над улея.
Ще му минем в гръб.
През тези тръби ще излезем на другия край на работилницата.
Следвай ме.
Ти минаваш оттук. Аз минавам по този път.
Добре?
Мамка му!
Сергей, връщай се.
- Не, ще се оправя.
- Връщай се.
Не, ти върви!
Прикрий си краката.
Хайде. Хайде. Хайде.
Другарят Сталин желае да направим едно последно усилие!
Съдбата на Родината е в опасност!
Съдбата на всичко що любите и милеете!
За тях ще се бием днес.
Чуй ме, Таня. Германците ще хвърлят всичките си налични сили.
Ако имат късмет, един на всеки десет от нашите ще се завърне жив.
Ти си високо образована. Знаеш езици.
Всеки прихванат ред, който преведеш спасява стотици животи.
Всяко съобщение, което декодираш унищожава хиляди нацисти.
Длъжна си да оцелееш.
Василий е роден да стреля с пушка. Това е, което той може.
Ти и аз сме родени с друга цел.
Ако Василий беше тук, и той щеше да ти каже същото.
Къде е той? Къде е Василий?
Дръж главата си наведена.
- Къде е той.
- Стой в тръбата, Таня.
Остани вътре. Вътре! Скрий си главата!
Много бавно.
Не стреляй.
Той е ето там.
Виждаш ли колоната пред себе си?
Искам да минеш зад нея.
Давай.
Таня, сега искам да вземеш някое по-голямо парче стъкло.
Парче стъкло.
Виждаш ли сега, пещта...
зад мен, отляво?
Да, чувам те и какво после?
- Точно така.
- Да.
Виждаш ли двете...
вентилационни шахти?
- Да.
- Погледни тази...
със счупените дъски.
Да.
Това е, което искам да направиш сега.
- Готова ли си?
- Да.
Три... две... едно...
Здравей, Саша.
Беше точно там, където ми каза.
Почти на същото място.
Наистина, доста е умен.
Разкажи ми за него.
Защо дядо му го е учил да стреля, а не баща му?
Баща му е умрял. Майка му също.
Никога ли не ти е говорил за баща си?
Не. Той не го познава.
А ходил ли е на училище?
Знае да пише. Отговаря на много писма.
Хмм. И какво, с момичета ли си пише?
Не само. Всички му пишат.
Е, няма ли си някоя любима от неговото село?
- От селото - не, но тук има.
- А тя обича ли го?
Да, нали е хубавец ...
...много смел, а тя е много красива.
Познавам я много добре. Съседка ни е.
Учила е в университета. Прекрасна двойка са.
Сигурно, по-късно ще се оженят.
Поне аз така мисля.
Ами ти, Саша,
защо помагаш на германците?
Защото са по-силните. Защото ще спечелят войната.
И защото обичаш шоколад, а?
Всички хора тук, знаят че ще умрат.
Ето защо, всяка следваща нощ, до която успеят да доживеят,
е подарък за тях.
Извинете ме.
Така всяка чаша чай,
всяка цигара...
се превръща в празненство.
Защото за повечето от нас, това може да бъде последната нощ.
Това е нещо, с което трябва да свикнеш тук.
На всеки времето е отредено.
В гората, вълкът живее три години,
магарето живее девет.
Аха, това някаква уралска поговорка ли е?
Нещо не и схващам смисъла.
Магарето живее по-дълго, защото е по-полезно.
Да... в това има смисъл.
Но магаретата не живеят в гората.
Е... ти се справяш засега.
Значи... аз съм магаре?
Хора като теб и Данилов...
трябва да оцелеят.
Хора които четат, които са образовани.
Ще има нужда от вас, когато войната свърши.
Ами ако ти оцелееш?
Какво тогава ще прави никому ненужния Василий Зайцев?
Искам да работя във фабрика.
Дядо ми ме заведе веднъж, в една фабрика.
Имаше там един човек, беше се качил нависоко на--
един мостик.
Не носеше дочени дрехи като останалите.
Хората, които ръководеше, не осъзнаваха какво вършат.
Но за него, там горе,
всичко беше просто и ясно.
Тогава си помислих, "Един ден, аз мога да бъда този човек."
Тъжно е да имаш мечта, която знаеш, че е неизпълнима.
Че защо не?
Ще надживееш всички ни.
Хмм.
Ще бъдеш най-старото магаре в гората.
"150 метра делят немците от Волга.
"Днес, целият свят наблюдава тези 150 метра.
Това е разстоянието, което направи от Сталинград..."
столица...
на войната.
Твоята позната, Таня...
виждал ли си я?
Тя е сега там, при снайперистите.
Кажи на майора, че изпращаме всичките си снайперисти...
да поддържат атаката на фабриката.
Кажи му, че Василий ще бъде там.
- Трябва да говоря с теб.
- Разбира се.
- Трябва да говоря с теб.
- Разбира се.
- Данилов.
- Хмм?
Трябва да спреш да пишеш за мен.
Няма да успея да се добера до него, защото не съм достатъчно добър.
Рано или късно, той ще ме намери, и ще ме убие.
Казвал съм ти и преди да не говориш така.
Този път е различно.
Ти ми изгради един измислен образ...
нещо което аз не съм, всъщност.
Не мога да нося тежестта му повече. Искам да се бия.
Искам да се бия просто, като обикновен войник.
Разбирам.
Проблема е обаче, че ти не си прост войник. Ти си изключителен, необикновен случай.
Не, ти ме направи такъв.
Обикновен човек съм, нищо повече.
Защо ми казваш всичко това сега?
А? Какво се е случило?
Какво се е променило?
Говорил ли си с Таня за мен?
- Да.
- Е и...
тя промени ли си решението?
Не зная.
Трябва да размисли. Така ще е по-безопасно за нея. И ти го знаеш.
- Да.
- Ще е по лесно да бъде преназначена.
Немците подготвят нова атака на центъра на града.
А пропагандната война е много важна за морала. Нуждаем се от теб повече от всякога.
Саша. Чакай. Саша!
- Кажи му какво си научил, Саша.
- Здравей, Саша.
Имаше прах по ботушите на майора.
Саша е заблудил майора, че е преминал на тяхна страна.
Няма нужда да ти обяснявам, какъв риск е поел.
Прахта беше жълта. Има само едно място в града, където е с такъв цвят--
на гърба на химическата фабрика, има голяма купчина на релсите.
Добра работа си свършил.
Саша...
изчакай ме отвън.
- Данилов,
- Ахам?
нямаш никакво право да използваш така хлапето.
Не, не, не съм го накарал аз, Василий.
Направил го е доброволно, по своя воля.
И знаеш ли защо?
Защото той вярва в теб!
Утре сутринта, ще превземем обратно химическата фабрика.
Саша е казал на майора че ти ще бъдеш там,
така че сега знаем къде трябва да го причакаш.
- По средата на нападението.
- Изпълнявам заповеди.
Предлагам, и ти да сториш същото.
Сега, забелязвам рисковете.
Всичко ще е наред.
Другарю.
Там горе са немците.
А вчера там бяха руснаците.
Почти стигнахме.
Саша...
играеш една доста опасна игра.
Аз искам, ти да спечелиш.
Виждаш ли това там? Продължаваш да вървиш по реката.
Безопасно е... за известно време.
Той е мъртъв. Намерихме това в дрехите му.
Причината, поради която, бяхте изпратен тук престана да съществува.
Извинете ме, г-н генерал,
но аз не вярвам--
Утре вечер излита самолет за Берлин.
Ще бъдете качен на него.
До тогава, ще ви помоля да ми предадете отличителните си знаци.
Представете си как руската пропаганда ще се възползва от смъртта ви.
Ако загинете тук до утре, ще бъдете поне без самоличност.
Вече един път бяхте на косъм от смъртта.
Също, моля ви да вземете и този Кръст за военни заслуги.
С него посмъртно бе награден...
един лейтенант от 116-та пехотна дивизия...
който загина още през първите дни на битката.
който загина още през първите дни на битката.
Този лейтенант беше мой син.
Ако превземат площадката, всичко ще е загубено!
Ела тук.
Какво ти бях казал?
Прекалено много развихри въображението си!
Ако наистина се потвърди, че е мъртъв, сме разбити!
- Всъщност, ти ще го отнесеш.
- Не е вярно.
Прехванахме това от тяхната щаб квартира.
Пропагандата им ще изложи тялото му пред войската ни.
Те лъжат.
Това е добре. Много добре.
Напиши го, тогава. "Василий Зайцев не е мъртъв.
"Ето какво прави той, закусвайки тази сутрин.
Ето снимката му, на която чете днешния вестник." Ти си поета.
Какво?
Няма да отстъпвате и крачка от бреговата ни позиция!
Не ме интересува, че сте изгубили половината от хората си!
Изгубете и другата половина, или изгубете и себе си!
Той върна ли се?
Скоро ще се върне.
Немската атака прекъсна линиите ни. Затова и той закъснява.
Може ли да излезем навън?
Писах на майка ми за теб.
Тя поиска от мен да ти кажа, че когато войната приключи,
и има нещо от което се нуждаеш-- нещо, каквото и да е--
нашето семейство ще ти го предложи.
Знаеш, че съм тук заради теб.
Те казват, че Василий е мъртъв.
Василий Зайцев няма да види своите близки другари отново.
Предайте се! Това е единствената ви надежда.
Натъжен си.
Защото Зайцев е мъртъв ли?
Няма нужда да го прикриваш. Няма нищо срамно в това.
Ти си руснак като него.
Не ги слушай.
Това е само пропаганда.
Той не е мъртъв.
И знаеш ли защо?
Защото аз още не съм го убил.
Ще ти разкрия една малка тайна.
Но само на теб, защото знам, че мога да ти се доверя.
Но трябва да се закълнеш, че няма да кажеш на никой за това.
Заклеваш ли се?
Намерих разкошна позиция за стрелба.
Намира се на изхода от железопътното депо.
Ще се скрия във водонапорната кула.
Утре. Там ще го причакам.
Ще видиш. Ще бъде там.
Той винаги идва.
Искам също да се закълнеш, че отсега нататък, ще си седиш вкъщи.
Заклеваш ли се? Да, нали?
Добре.
"Ние знаем, че той е жив. Той няма да ни предаде.
Ни знаем това, защото сега той е част от нас. Василий е безсмъртен."
Къде беше? Търсихме те навсякъде.
O, не си ли чул? Бях умрял.
Поне възхваления снайперист Зайцев...
Василий умря.
Истинският.
Аз...
Аз бях заспал,
и пропуснах шанса си.
След това, се бях свил в един ъгъл, криейки се...
от един човек, който искаше да ме убие.
Ще говоря с Хрушчов.
Ще те изпрати обратно в старата ти дивизия.
- Къде е Таня?
- В заслона е.
Бях вече там. Няма я.
Казах и, че не си умрял.
Майорът каза така. Каза че другите немци лъжат.
Каза ми, че ще те причака при депото.
Василий.
Василий.
Василий.
Малкия ми Саша.
Знаех си аз.
- Василий.
- Таня.
Знаех си, че не си умрял.
И как така?
Защото току що, се бяхме срещнали.
Молех се на Бога за първи път от времето когато бях малко момиченце.
и когато отворих очи, Саша стоеше пред мен...
чакайки да ми предаде добрата новина.
Мисля, че те обича повече, отколкото аз те обичам.
На вниманието на военното командване.
Обръщам внимание на коменданта на гарнизона на промените забелязани в последно време...
в поведението на редник Василий Зайцев.
На няколко пъти той направи опит да се отклони от военните си обязаности,
изказвайки съмнение в шансовете ни за победа...
правейки пораженчески коментари на публични места.
Необяснимо дългото времетраене на неговия двубой...
с нацисткия снайперист може да се обясни само...
с отсъствието му на вяра в комунистическия идеал.
Добро утро, Саша.
Той отново знаеше къде да ме намери.
Не ти ли се струва странно това?
Освен мен, знаеше само ти.
Не ти се сърдя, Саша.
Извършил си смела постъпка.
Избрал си бойния си лагер. Уважавам това.
Но това не е моя лагер.
И двамата сме войници,
но ние двамата сега сме врагове и трябва да разбереш това.
Ядосан съм ти, Саша, че не си остана вкъщи, както те накарах да се закълнеш.
Ядосан съм ти, че ме караш да направя това, което възнамерявам.
Не съм виждала друг да се мръщи толкова в съня си.
От колко време ме наблюдаваш?
Цяла нощ.
Щастливо похъркваш от часове.
Аз не хъркам. Нали не хъркам?
Като прасе.
Предполагам, и че съм говорил насън също.
Да.
Има нещо, което трябва да ти кажа.
Когато идвахме...
с влака насам...
бяхме в един и същ вагон.
Не, не е възможно.
Видях те, ти беше.
Четеше книга, и след това заспа.
Не смеех да те погледна, толкова красива беше.
Беше плашещо.
След това, не можех да спра да мисля за теб.
Караш ме да се смея.
А след това се замислих за всички мъже, които ще могат да те прегърнат...
ще те накарат да се засмееш...
какви късметлии ще са само.
А сега аз съм този, който лежи до теб.
- Хърках ли?
- Като прасе.
Какво?
- O, Боже!
- O, не.
- O, Боже!
- Таня, не.
- Таня, не!
- Не, махни се от мен!
- Махни се от мен! Махни се от мен!
- Това е, което той иска!
- Това е неговата воля!
- Махни се от мен!
- Не, той ще те убие. Ще те убие!
- Пусни ме!
- А аз ще тръгна след теб, и той ще убие и мен.
- Пусни ме!
- Пусни ме!
- Това е което той иска! Но ще го пипна.
Обещавам ти, че ще го пипна.
Ще ти донеса пушката му. Обещавам ти, Таня.
Имам нужда от теб.
Трябва да напуснете това място г-жо Филипова. Сталинград може да падне.
Последните лодки отплуват. Немците ще бъдат тук всеки момент.
Донесъл ви е пропуск. Ще бъдете на сигурно място на другия бряг.
Съберете си багажа и ще ви помогнем да го занесете до пристана.
Никъде няма да ходя. Това е моят дом.
Това е домът на моя Саша. Не мога да го напусна.
Трябва да ви споделя нещо г-жо Филипова.
Нещо, което трудно ще осъзнаете.
Става въпрос за Саша.
Отишъл е при германците. Предал е родината си.
Вече е на страната на врага. Няма да се върне.
Божичко.
O, Боже.
Станал е предател.
Бедното ми мъниче.
Какво е направил?
Значи, ще остане там, от другата страна?
Да... там ще е.
Не мога да понеса това, другарю комисар,
но може пък и да е за добро.
Ако немците спечелят, той ще бъде на сигурно място.
Зная че не е редно, но може пък да е направел правилният избор.
- O! O, Tаня!
- Taня?
- O, Taня!
- Taня!
O, Боже мой! O!
Трябва ми лекар! Лекар!
Имам пропуск. Имам пропуск!
Пуснете я да мине.
Моля ви!
- Безсмислено е. Няма да оживее.
- Не! Тя ще се оправи!
Тя ми е дъщеря! Това е дъщеря ми!
- Моля ви!
- Добре.
- O, благодаря ви!
- Пренесете я на лодката.
Аз съм добре. Евакуираха ни на другия бряг. Пази се мой малък Саша.
Къде е той?
Къде е майора?
На няколко сантиметра от теб.
Бях голям глупак, Василий.
Човекът си ще си остане човек.
Не може да се промени.
Толкова усилия положихме да създадем едно равноправно общество,..
в което до не завиждаш на ближния.
Но винаги все нещо остава за завиждане.
Една усмивка...
едно приятелство.
Нещо което нямаме и искаме да си присвоим.
На този свят-- пък бил той даже и Съветски--
винаги ще има бедни и богати.
Богато надарени...
бедно надарени.
Богати в любовта...
бедни в любовта.
Таня няма да се върне.
Тя е мъртва, Василий.
Разкъсана от шрапнел. Станало е бързо.
Не мисля, че е усетила нещо.
Връщала се е при теб.
Щом завела г-жа Филипова при лодките, тя тръгнала да се връща при теб.
Беше права. Ти си добър човек, Василий.
Искам да ти помогна, Василий.
Нека направя за теб едно последно нещо.
Да ти се отплатя с нещо полезно.
Нека ти покажа къде е майора.
Недей. Не го прави!
Два месеца по-късно
Два месеца по-късно 3 февруари 1943
Днес, 3 февруари 1943, е зловещ ден за Хитлеристка Германия...
и за безкрайните колони от хиляди германски военнопленници.
Това е паметна дата, дата на надеждата за нашата Родина.
След 180 дни на епична битка...
за Сталинград,
в резултат на доблестта и изключителната саможертва на нашите войници,
командващият нашата велика Червена Армия...
получи безусловната капитулация...
на фашистките окупатори.
Съжалявам. Не, младежо, не мога да намеря...
- такова име в книгата.
- Бихте ли проверили отново?
- Това е адресът и нейното име.
- Не е тук.
Да, това е нашият адрес, но тя вече не е при нас.
- Това е адресът. Тя е била тук.
- Съжалявам.
- Тя ми писа.
- Проверих вече три пъти. Няма я тук.
Повярвайте ми, няма Таня Чернова. Не мога да ви помогна.
Съжалявам.
Няколко пъти награждаван с орден Ленин, Василий Зайцев по-късно е произведен в Герой на Съветския Съюз.
Неговата пушка все още може да се види в Сталинградския исторически музей
наред с другите велики символи на победата над Фашистка Германия.
Превод и субтитри: THIEVERY StudiO