Un Long Dimanche De Fiancailles (2004) (Un Long Dimanche de Fiancailles CD1.sub) Свали субтитрите
сценарий Жан Пиер Жене и Гийом Лоран
В събота на 6 януари, 1917 година,
петима войници, осъдени на смърт бяха доведени в сектор Бушавел,
при река Сом.
Първият,
бих казала голям авантюрист преди, носеше на врата си метална плочка с номер 2124
Идваше от център за вербовка на Сена.
На краката си имаше ботуши
отнети от немците.
Пред войника с номер 2124,
наречен Бастош,
който се срещаше с красива рижава девойка
която се казваше Вероник Пасаван.
Беше дърводелец в Бастилията.
Понякога, между две поръчки за мебели,
ходеха да пият бира в бара на Малкия Луи на улица "Златната Ръка".
Той беше взел ботушите от немски войник, от които той вече нямаше нужда.
За да ги замени,
трябваше да запълни със слама и стари вестници, своите стари боти.
Беше даден на военен съд, заради доброволно осакатяване.
Намериха следи от барутен прах в ранената му ръка и беше осъден на смърт.
Вторият войник с номер 4077 и беше от другото бюро за вербовка на Сена.
Работеше заварчик към държавните железници в Банье.
Казваше се Франсис Ганьар, но му викаха Сису.
Той знаеше, че бедните изграждат правила, които ги убиват,
и че богатите ги продават.
Той не преставаше да говори за това, но не го обясняваше добре.
Като прибавим и евтиното вино, съпроводено от нещастието, го караше да изпитва срам от войниците
и че те все по-малко разбираха това което слушаха.
Няма проблем. Не съм направил нищо лошо!
1818 беше несъмнено, най-храбрият от петимата.
И най-опасният.
Веднъж, той уби един офицер от групата си.
Офицер, когото преби до смърт.
Стани! Стани!
Ти, напред!
Никой не го видя.
Беноа Нотр Даме беше селянин от Дордоен.
Една сутрин през август, те се дойдоха да го вземат от фермата му.
и го качиха на влака.
Под кабела!
Кабелът на телефона, беше единствения им начин за връзка със живия свят.
Чрез тънка нишка се надяваха на помилване от президента Поанкаре.
Единственият, който загуби вяра, беше той
номер 7328 от бюрото в Корсика.
Анж Басиньяно
Според хората, които го познаваха добре никога не приемаше нещата сериозно:
Той беше лъжец, мошеник, фалшификатор
и сплетник.
Преди беше сводник на Тина Ломбарди
Заради нея, той би излежал пет години, заради неспазено обещание за любов
ако говорим за мъж и жена,
но действителност... ставаше дума за сводника на града.
Това лято, на 1916 година набираха за войската отвсякъде,
за да попълнят полковете на избитите, при Вердюн
Нямаха избор.
Не е имало бой в този сектор.
- Ами, за всеки случай...
За кого са тези гробове?
Ами, истината е... че утре ще атакуваме немците...
и... копаем предварително.
Внимавайте за кабела!
Петият от тях беше градско момче, военизиран през 1917 година.
След пет месеца щеше да стане на 20 години.
Той се страхуваше от всичко:
от френските оръдия, които стреляха твърде близо,
от вятъра, който разнасяше отровен газ, от нападенията на противника, от екзекуциите.
Преди войната той не беше такъв, беше съвсем различен...
Смело се справяше по време на буря, докато работеше на фара.
Атака!
Но после коренно се промени.
Хайде момче, върни се да се видиш с годеницата си, спечели си разрешение?
Освен ако не си спечели военен съд.
Сержанте, затворете си очите за разнообразие. Той вече пострада достатъчно.
Укоряваш ли ме, или какво?
Бъдете снизходителен поне веднъж.
Достатъчно!
Хайде сержант, милост!
Казах да спрете!
Когато Матилд и Манек правиха любов за първи път,
Манек заспа с ръка на гърдите й.
Всеки път, когато го болеше раната на ръката
сякаш усещаше върху дланта си биенето на сърцето на Матилд
И всеки удар го приближаваше към живота.
Ако Манек умреше, Матилд щеше да разбере.
След новината за смъртта му
нишката на интуицията, която ги свързваше щеше да прекъсне.
Никога не губеше смелост.
По природа, Матилд беше оптимист.
Тя знаеше, че дори тази тънка нишка да не я свързва с любимия, няма значение.
Каквото и да се случи, тя винаги ще се справи.
През юни на 1920 Матилд получи писмо от един религиозен орден.
Един пациент от болницата в Рен искаше да я види.
Беше видял Манек, през януари 1917, на фронта при река Сом.
Август 1912, бях много красив мъж, не намирате ли?
Беше "Додж", директна доставка.
Кажете ми моля ви, какво се е случило с Манек?
Януари 1917, беше ми казано да придружа
осъдените на смърт до фронта.
Той е бил сред тях?
Да.
Трябваше да ги закарам до предната линия на фронта.
Жандармите слязоха заедно със затворниците до малко разрушено гробище.
Какво си мисли този глупак с немските ботуши?
Чакам.
Чакаш какво? Помилване от Поанкаре? Можеш да си мечтаеш!
Той ще я подпише! Не трябваше да ме осъдят.
Аз съм от Корсика? Корсиканец! Не съм французин!
Пусни го.
- Остави го да си пусне един.
По-добре ще е за него.
Свършихте ли, лейтенант?
Ако не беше студено, вече щеше да е с гангрена.
А Манек... тежка ли беше раната му?
Трябваше да му ампутират два пръста, но мисля, че вече не го болеше.
Трябваше да ги закарам до участък, наречен "Точка на замръзване".
По дяволите! Не могат да се оправят и ги пращат при мен.
За да ги отстраним, трябва сритам задници?
Моите заповеди бяха да ви доставя петимата затворници, другото не е моя работа.
Пет пари не давам за това ... Хвърлят ги на мен в окопа
за да ги оставя да умрат като кучета между двете бойни линии.
Да вървят по дяволите нарежданията им, сержант!
Сержант, с немците имаме човешки и тактически договори.
Секторът засега е спокоен, а това ще прати всичко по дяволите!
Супата, момчета, и за късмет е топла.
От листа от цвекло е....ето!
Нещо друго ли искаш, хлапе?
Голяма чаша шоколад и филия с мед.
Дори да трябва да убия родители си: ще ти намеря.
Позволете лейтенант.
Спокойно, той е сирак, но сигурно те харесва.
Селестен Пу е готвач е на походната кухня.
След 15 минути, всичко бе донесено.
Нося ти филия с масло и мед и...
какао от Нигерия.
Какво щастие!
Нямаш ли на кого да пишеш?
Имаш си годеницата, нали?
Матилд.
Годеницата му се казва Матилд.
Матилд.
Чувствам, сякаш сърцето ми бие по Морзовата азбука.
Ще се оженим.
Добре, че ме осъдиха, иначе трябваше да се надяваме войната да свърши.
Ще се прибера у дома веднага след екзекуцията.
Може би се преструваше, че това не се отнася за него.
Сакат е, но не е идиот.
Кажете ми какво се случи.
Отворихме проход в мрежата на укреплението
и оставихме петимата в центъра срещу огъня.
Селестен Пу беше дал на годеника ви,една червена ръкавица, да пази ръката му.
Дистанция?
Двеста метра. Твърде далеч от гранати, но близо за оръдията.
За газа да не говорим. Може да бъдат обгазени.
Мислиш ли, че някой ще се спаси?
Ако не успеят да литнат във въздуха, имат шанс да загинат от огъня, или от студ.
При всички случаи, са прецакани, освен ако немците не ги пожалят.
Дърводелецът Бастош се прости с своя капрал.
Капрал Горд. Познаваха се добре от преди войната.
Скоро... ги преместихме на предната линия.
- Мамка му!
- По дяволите!
- Мамка му!
- По дяволите!
Септември 1914, лесно правех 70 набирания
и сега съм съвсем близо до предишната форма.
Но онази сутрин, на 17 януари, Манек беше ли все още жив?
Когато станахме на другия ден, Фавар ги извика по име.
Всички, освен фермера от Дордон отговориха.
- Басиньано?
- Тук.
- Буке?
- Какво искаш?
- Лангоне?
- Да, г-не, тук съм.
Момчета, отговаряйте по-силно.
Нотре Дам? Нотре Дам?
Повече не знам.
Отидох да предам рапорта си в щаба, млада г-це.
Вие ли сте Есперанза, англичаните махнаха блокадата и можем да си вървим.
Е, какво стана с "Точката"?
Какво е това?
Списък на затворниците, подписан лично от капитана.
Да го оставя ли тук?
- Не, дай ми го.
Не стойте като идиот, Есперанза!
Обещавам да те предложа за сержант веднага щом напуснем Босбо.
Въпреки това комендант, тази експедиция носи риск да ми резнат гърлото.
Преди това е добре да си вземеш бонбони за гърло.
Ето, опитай тези пастили. Добри са.
Няколко месеца по-късно бях ранен при Сом.
Попаднах в същата амбулатория заедно с Шардоло
една от многото в "Точка на замръзване".
Оставаха му само няколко дни живот.
Хей... Аз съм Есперанза...
Спомняш ли си "Точка на замръзване"?
Извинете, не познавам никой.
Кажи ми за моите изгубени момчета...
... как завърши тази история?
А според теб?
Никой ли не се е измъкнал?
Защо, съвестта ли те мъчи Есперанза?
По-добре да беше останал с мен.
Според теб, по-мъжествено ли е да те спипат по долни гащи
или да те убие албатрос
Бълнувате. Имате температура.
Оставихме пет живи момчета между двете бойни линии, а намерихме пет трупа.
Така че, сега...
Почти съм умрял, сержант, но си представям изражението ви, и се радвам.
Наистина ли говореше за мъжете затворници и албатроси?
Да... и без долни гащи.
Ето г-це, тук е всичко, което притежаваха затворниците от "Точка на замръзване".
Помолиха ме да го предам на семействата им
Състоянието ми не го позволява, но вие, може би.
Копие на писмото на Беноа Нотре Дам от Дордон, до жена му.
Изпратих й оригинала, когато напусках "Точката".
Белодробни усложнения от газа ли?
Нищо подобно...испански грип.
Както виждате, има много начини да умреш.
Матилд, ако не можеш да плачеш - говори!
Ако няма какво да кажеш... мълчи!
Но ако не проговориш, ще започна да плача аз.
а когато плачем, ние казваме това, за което не можем да говорим.
Разбра ли какво искам да ти кажа?
Ако е така... просто обърни главата си наляво.
И Луи, кажи на Веро, че винаги мисля за нея, и че страдам, че вече не ми говори
Сънувам Бискот и искам да се сдобрим. Сбогом приятелю. Бастош
Беноа Нотре Дам, номер 1818, намерих време да пиша.
Кажи на отец Берние ,че искам да привърши всичко до първи март,
да продаде всичко на малки вноски,
необходимо е да се погрижи за това.
Да каже на моята Батистен, че никога не съм я лъгал и манипулирал.
Никога не съм обичал някого толкова. Обичам те, Беноа.
За Тина Ломбарди от Анж Басиньано.
Ако кучето влезе, преди да ме повикат за вечеря, значи Манек е жив.
Не съм гладна.
Хайде, на масата, Матилд! На масата!
Идвам.
Матилд беше родена на 1 януари 1900 година.
Това е много удобно, за да си смята възрастта.
През 1903 родителите й загинаха при катастрофа на автобус 44.
След това, Матилд бе обладана от злото.
Пар-фюме.../от огън/...
Чичо й и леля й , Силвен и Бенедикт я отгледаха заедно,
благодарение на застраховката живот, и адвокатът на родителите й; Пиер Мари Рувиар.
На пет, Матилд бе заразена с вируса на полиомиелит /детски паралич/
Остана на легло няколко месеца, въпреки компресите със синап
махалото,
и отварите от детелини с четири листа.
Днес, Матилд е на 20 години, свири на туба,
защото това е единственият инструмент който издаваше жални звуци.
От време на време кучето пръцкаше.
И всеки път, когато го чуеше, Бенедикт не забравяше да каже
Шаг, си е загубил главата.
Матилд имаше нужда от медицински грижи за краката си.
Жорж Корню, бивш шампион на Британия по плуване свободен стил, й правеше масажи.
Първият път, малко се срамуваше,
но после свикна.
Защото имаше чувство за хумор, Матилд си представяше, че Жорж Корню се възхищава на формите й.
и малко ги желае.
По-късно, един ден, той си позволи да каже:
Наистина сте добре сложена, г-це. Уверявам ви, че няма какво повече да се желае.
По-късно Матилд не знаеше нищо друго, освен да каже:
Мой скъпи, Жорж...
Мой много скъп Жорж...
Жожо
Понякога, преди да заспи, си представяше някои ситуации в черно-бяло.
Матилд, никога не стигаше докрай в представите си
и случайните пътувания на въображението, които й носеха наслада.
Преди да изчезнат, тя мислеше за годеника си, за да си достави удоволствие.
Ето така.
На твое място бих забравил това, Матилд, не можеш да ги съживиш.
А ако са живи, защо не са се върнали в домовете си?
Защото са били затворници.
Трябва да е останал при някоя немкиня, с две руси плитки
и с големи цици.
А в Бретан, можеше да яде шоколад всеки ден. Невъзможно е...
Със сигурност, това не се отнася за теб?
Не, аз предпочитам филия с пипер.
Ще се оправя, ако изям крака си.
Какво каза?
Нищо.
Чух добре!
Каза, че не искаш да имаш крак.
Манек не е бил затворник в "Точката", защото
са го пратили пред лицето на врага.
Генералите са виновни, тях трябва да ги затворят.
Или са се изгубили някъде, или са се скрили.
Не си измисляй, Матилд!
Има право. Млада си и красива можеш да си намериш мъж въпреки....
В цялата тази история нещо не се връзва.
Трябва да го намеря...
Ще продължа със... Селестен Пу
Искаш ли нещо друго, хлапе?
Може би проститутката знае нещо повече от мен.
Утре заминавам за Париж.
Какво?
Защо го правиш? За да намеря някой оцелял от "Точката".
Жермен Пир детектив
... обикновено ги взимат в плен,
не мога да си представя, че не му се отдава значение.
и ако Жермен Пир се заеме, гаранция, че ще се справи.
Сега погледнете!
Огромен влак. Извънредна ситуация През 1917 един влак с войници попада под обстрел
и 427 от тях са мъртви.
Благодарение на издирването на един чиновник
чиновник, който получил заповед за спиране но те не работели.
Бяха го прикрили тотално.
от правителството на Поанкаре.
Единствената възможност за семействата на жертвите, да приключи случая
и да намерят чиновника беше... Жермен Пир.
Шпионин или Пир.
О, Пир г-це. Но аз намерих чиновника
във високите етажи на военните.
Съгласен съм,че беше в гробището Краон.
Преди да си стегна куфара, бих потърсил Селестен Пу и проститутката.
А какъв ще бъде хонорара ви, г-н При?
Наблюдението и шпионирането, млада г-це отнема доста време.
За вас ще бъде 20 франка на ден.
Правя ви услуга!
И защо ми правите услуга?
Елен, ще дойдеш ли да поздравиш?
Не се притеснявайте за издръжката ми Жермен Пир не яде много, не пие
и е умерен в разходите.
- Добър ден.
- Добър ден.
Нотре Дам де Пари?
Не говоря за Париж, казвам ви презиме, което е Нотре Дам Беноа.
А, Беноа, Нотре Дам! Да, разбира се, смел и добър селянин.
Загина за родината, но между нас казано родината не го заслужава.
Неговата жена и синът му Батистен още ли са там?
Г-це Мине, моля ви по-тихо! Нищо не чувам.
Не, преди един ден продадоха всичко и заминаха нанякъде.
Църковна песен ли чувам при вас?
Да, църковен хор. Ние сме църква, г-це.
А вие, поради каква причина в събота не сте на църква?
- Благодаря, г-н свещеник. Довиждане.
- На вашите услуги.
"Точка на замръзване".
Не ми го побира главата. Това е гротеска.
Мислех, че се захващате само със загубени каузи.
На 10 години вашата наглост,е мила но на 20 - не!
И по същата причина, ме приемете сериозно.
Моя малка, Матилд, хабите интелекта си в мрачна химера.
"Точка на замръзване" а защо не "Юпи Тралала"?
Искам да прегледам военните архиви.
Матилд, ако в това има някаква истина,
е, че някой от петимата осъдени е вероятно пленник. И ти го знаеш!
Твоето разследване ще им донесе по-големи неприятности.
Така че, основателно е да поверят интересите си на...
... техните родители
Зарежи родителите!
Всъщност, моето щастие е част от техните интереси.
Довиждане. И благодаря Пиер Мари!
Ти не заслужаваш това, моя малка Матилд.
Мисля за твоето бъдеще.
Боли ме като виждам, че въпреки масажите състоянието ти се влошава.
Ще помисля, как да ти помогна.
Вървете,при него, преди да е напуснал Лурд.
Добро утро, г-жо. Търся Тина Ломбарди. Познавате ли...
Извинете дами, аз съм чичо на Тина Ломбарди и искам да я видя отново, аз...
Моля ви, представлявам интересите на семейство Ломбарди,
и търся Тина, става дума за малко наследство..
Вие ли търсите Тина Ломбарди?
Да, но всъщност, г-да...
Познавате ли Корсика?
О, хубаво е, и забележително!
А вашата Тина Ломбарди, явно се спотайва някъде.
За щастие в полицията ми дадоха данни че мога да я намеря в бар "Дюк".
Валентина Емилия Мария Ломбарди, наречена Тина,
родена 1916 регистрирана на 23 близо до кантон Оман, трети район на Марсилия.
След като научих това, направо полетях от радост.
Загубих дирите й в Лион, но не можех да се откажа.
Трябвало е да работи е в област Кроа Русе, откъдето е съпруга й.
Това значи ли, че се отказвате?
Разбира се, че не! Пир никога не се предава!
Пир е упорит, и за шпионина Пир не съществува нищо скрито, г-це.
Отлично, благодаря.
Не, не очите!
Какво желаете?
Това е моят годеник.
А този тук, в дъното,
вероятно го познавате.
Не, изведнъж ожаднях. Ще пиете ли вино?
По-добре е от лекарство.
Един голям мъж е казал същото.
Умрял е в Безансон през 1911 на 99 години,
и никога не е боледувал.
Ето, за късмет!
Чукам на дърво!
Войната?
Не, хиена от ботаническата градина
Исках да я погаля, за да се покажа смел. Бастош и приятелят му Бискот ми я направиха.
Бискот?
Най-добрият му приятел. Познаваха се от 1910 година, когато спасили една жена.
Бастош притежаваше талант, но Бискот...
беше художник, виртуоз в работата с дървото.
Той я направи да се движи.
Чудно, нали!
Това е за вас.
И Луи, кажи на Веро, че винаги мисля за нея, и че страдам, че вече не ми говори.
Сънувам Бискот и искам да се сдобрим. Сбогом приятелю.
Бастош.
Ако иска да се сдобрят, значи е имало спор. Каква е причината?
Мистерия.
Каквото и да правеха, се справяха двамата.
Но след някой и друг ден не ги виждахме заедно.
Бискот смени ротата си.
Загина при бомбардировката на военната болница, явно е бил ранен.
При всяко положение, се радвам, че е решил да се сдобрят.
Изглежда, че днес няма много посетители, а?
Ще ми сипеш ли едно малко?
Жадна си, а?
Има дървена ръка, но златно сърце.
Хайде, за любовта! За истинската!
Кажете ми, коя е Веро?
Вероник Пасаван. Неговото момиче!
Често се отбиваха тук.
Какво би могло да се случи, за да не му говори вече?
Според мен, причината е изневяра, която не е простила.
Ето, 1917 година е тук.
Защо точно тези досиетата са червени?
Засекретени, за сигурност.
Трябва да имате разрешение за достъп до тях.
Изяснете това.
Вървете да му помогнете.
А, да!
Да предположим, че човек, като вас,
ще позволи ли на г-н Рувие да погледне?
Ако имах този манталитет,
нямаше да съм чиновник.
Моя малка Матилд, трябва да си доволна, че получи разрешение и вече си тук.
Обикновено отнема месеци.
Какво да кажа, изглежда, че всичко е наред но всъщност е пълен хаос.
Да видим... фронта при Сом.
Сектор Бушавел, окоп 108.
Какво да ви казах? Пълен хаос!
Удостоверение за хаос.
Това може да й помогне?
Благодаря ви за съдействието...
... на генерала.
Добре, той ми е близък приятел.
Познавам много добре сектор Бушавел. Двама мои приятели загинаха там.
Имаше доста кървава сражения...
Забелязахте ли, че Париж не е същият? Невъзможно е да намериш такси до операта.
Да, прав сте.
Бихме искали да разберем какво се е случило с окоп 108.
... 104, окоп 105, 107, минахме 106
Нали виждате, хаос!
Окоп 108...това е хаос!
Ето и 108, това тук...
... Завоюван от германците през октомври 1916 година
и прекръстен на "Точка на замръзване".
А защо не "Юпи тралала"?
От 6 януари няма нищо
7 големи битки с много загинали...
Убит е капитан Фаврие, бивш професор по история...
Лейтенанта... застраховател!
Капралът.... е, добре, май е това...
Ето, това е интересно, част от информацията в досието е засекретена.
Засекретена? Какво ли значи.
Съжалявам.
Ако може...
Не, невъзможно е!
До тук може само да стигнете.
Извинете ме.
Дори генералът, не може да направи повече. Ако обичате.
Ще ви бъда благодарен, ако остане в тайна...
- Няма проблем!
- ..това търсене.
Съжалявам, че не можах да ви бъда полезен, в търсенето ви тук.
Направихте всичко възможно.
Всичко е хаос!
Непоправима сте, скъпа...!
... да, съвсем невъзможно е!
Ако не е с печат от министерството е невъзможно.
Надявам се, на този лист да няма печат "Строго секретно!".
Пиер Мари, ако е важно, трябва да ми кажете!
Не е нищо. Просто друга присъда.
От президента на Републиката?
Да, от време на време президента наказва тези, които го заслужават.
Защо не, момиче.
Ще ви придружа.
Капрал Буке Превер, капрал Ениа Франсиз
Войник Нотре Даме Беноа, войник Басиняно Анж.
Войник Ланконе Манек.
Заради доброволно осакатяване се осъждат на смърт.
Ако докато преброя до седем, влакът не влезе в тунел,
или кондуктора не дойде - Манек е мъртъв.
Едно, две, три,
четири, пет, шест,
Билета ви, моля.
Приятна вечер ви желая!
Щом започнат отново да печатат вестниците ще поместим твоята обява.
Това ще попълни цялата информация за "Точка на замръзване".
Не знам за другите, но войната явно отваря апетита му.
Трябва да те затворят в лагер.
Защо да го правя?
За да промениш идеите си.
Можеш да си намериш добро момче!
Защо да го правя?
За да се омъжиш, да си имаш семейство.
Кажи й!
Бих искала малко вино?
Сега и вино ли ще пиеш?
Една чаша вино винаги е по-добра от лекарство.
Къде разбра това?
Срещнах един мъж в "Златната Ръка", собственика на бара е с дървена ръка,
един човек го е казал, преди да умре на 99 години в Безансон през 1911 година.
Би ли повторила?
В Безансон през 1911 година...
... един стар мъж живял до 99 години, и умрял го казал на племенника му, който има дървена ръка.
този дето е собственик на бара и загубил ръката си, а барът се казва "Златната Ръка".
Спомних си го, защото искам Силвен да го запомни добре.
Е, тя вече се напи!
Виж!
Това е убиец албатрос!
Използва вятъра, за да лети по-добре.
О, камъчетата ми!
Вероник Пасаван, 17 юли 1920 година
Г-це, пиша ви от при малкия Луи, който ми говори за вас.
Трябва да ви разкажа какво направих и което доста ме смути.
Връщах се от ателието на Бастош заради негово желание.
Бих искала да поговорим за Бастош.
Бастош? Той е мъртъв...
... на фронта на Сом, не знаехте ли?
Знам друго нещо.
Какво?
В болницата, където работя има отделение за болни от сифилис.
Един от тези болни ми повери това за вас.
Ако предпочитате да не умрете, покрита с рани от абсцеси, ми отговорете.
Приятелите, с които Бастош се крие...
кажете ми... Кажете ми къде се крият!
Е, вече са се превърнали и в мъченици.
Тина Ломбарди знае нещо, което крие.
Какво каза?
Ломбарди, знае нещо, което крие от нас.
Нещо, което ми показва, че Бастош се е спасил!
Той и другите осъдени.
Вероятно, Тина мисли, че това е нейният Анж.
Но ако Бастош е избягал, сигурна съм, че е помогнал и на Манек.
Значи са избягали! Дай ми това!
Ако кравите летяха, млякото щеше да е в облаците
Може би, но няма съмнение, че всичко зависи от мен.
Хубава работа, а? Всеки път, когато идваш слагам нови камъчета след теб!
Моето мнение е че, каменната пътека въпрос на стил. За младата г-ца!
Чугунолеярна Р. Лепренс, Париж юли 1920 година.
Г-це, предприех да ви пиша тази събота, с уважение и като предупреждение
защото разбрах, че издирвате Селестен Пу и другите оцелели
от "Точка на замръзване", когото познавах добре.
Той беше най-добрият дърводелец, който някога съм виждал.
И мога да ви уверя, че благодарение на него, нищо не ми е липсвало.
Оливие Негретон, Производител на механични играчки.
Селестен Пу, беше дар от съдбата. Наричахме го спасител.
Фалшифицира количествата на загубите, за да увеличи приходите ми.
поради това, получаваше двойно възнаграждение.
Ако го видите някой ден, му предайте, че стария Фонтеноа, не забравя добрините.
Етиен Морио, професор 3 август 1920 година
Той не е загинал напразно за нас, за разнообразие го направихме наш талисман.
Добро утро г-жо, Жермен Пир, частен детектив.
А, да. Матилд ни говори за вас.
Силвен, би ли дошъл при нас, да ни помогнеш, вали дъжд.
Големият шпионин се прокрадва като лъч, и може да освети всичко.
Във всеки случай, ни е необходим късмет за да хвърлим ръкавицата.
Жалко.
Малка Елен, донесох ти малко солени бисквити.
Харесват ли ти? Какво ще кажеш Елен?
Не е ли по-добре да отидем в кухнята?
Благодаря ти, Бенедикт.
Добре, оставям ви.
Пу е мистерия, но с Тина Ломбарди не е същото.
Тя гори следите си.
Знам, и често сменя костюмите си.
Имаме ли нещо ново за Бискот?
Ето, това е Бенжамен Горд.
Снимката е направена същият ден, когато печелят награда в Сент Антоан.
за шеста последователна година.
Но!
Да, г-це.
Бискот, най-добрият приятел на Бастош, е същият Бенжамен Горд.
А войниците от неговата рота...
...ми разказаха, че двамата били свързани, преди нещата да се объркат.
Кажи ми, защо!
Няма да се бия с вас.
Успокой се.
Каква идея, а? Не беше моя идеята?
Хайде! Негова беше идеята!
Това скарването му с Горд.
Романът на Вероник Пасаван и Бастош свършва през юни 1916 година,
и веднага след това, Бастош се сбива с Бенжамен Горд.
- Задачка на Питагор, а?
- Разбира се.
Затова не са ги виждали заедно в "Точка на замръзване".
"Точка на замръзване" е мястото, където всичко приключва.
Не, където започва, г-н Пир.
Където започва всичко.
Тина Ломбарди е сигурна, че Бастош е жив.
Какво различава Бастош, от останалите тази вечер в "Точка на замръзване"?
Това, че е дърводелец?
Още нещо отличава Бастош от другите четирима...
...немските ботуши.
Той единствен е носил немски ботуши.
Разбира се! Това е причината.
Тина Ломбарди е трябвало да търси
човека с немски ботуши, който се е спасил.
Това трябва да е достатъчно, за да забележат и неговите приятели.
Трябва да се преоблека
ще ме вземат за клошар...
... един от мъжете носи ботуши, които взе от немец.
... имаш ли някакви тук, или трябва да намериш.
Благодарение на немските ботуши, разбрахме, че този Бастош се е простил с най-добрия си приятел.
Точно така! Кой знае какво е щяло да стане тази нощ?
Ако не прекъсна обелката,
Горд е спасил не само Бастош, а и Манек.
Трябва да сложиш кейка във фурната утре сутрин.
Трябва да се върна в Париж.
Какво?
Трябва да се върна в Париж.
Отново? Ще пропилееш наследството на родителите си.
По дяволите родителите!
Извинете, Елоди Горд?
Продава там морковите.
А, благодаря ви, г-не.
- Елоди Горд?
- Да.
Вземете.
Не го познавам.
Защо казвате, че не го познавате? Погледнете, за всеки случай!
Защо Бастош и Бискот са се скарали?
Заради вас ли?
Нямам какво да ви кажа.
-Не, трябва да разбера.
-Оставете ме!
И двамата са били заедно в "Точка на замръзване".
И моят годеник е бил там също... с Бастош.
Всичко е толкова гадно!
Искам да разбера.
Искам да разбера.
Няма нищо за разбиране. Не мога да ви кажа нищо.
Дайте ми адреса си. Въпреки, че почеркът ми е лош,
ще ви разкажа всичко, което знам в писмо. Обещавам ви!
Няма ли нищо за мен?
Какво каза?
Има ли писмо за мен?
Само списание... говорят за целия свят, но не и за Елоди Горд.
Колко жалко.
Грешиш!
Пишат интересни неща.
Президента на Републиката е наредил следствие за осъдените в "Точка на замръзване"?
Не, има само снимка на някакви, дето напуснали влака посред нощ,
по пижами.
Да намерят него и мен по пижами.
Искам да си с пижама в леглото.
... и намерихме пет студени трупа. А сега?
Не стига, че си крадец, а сега и пироман.
- Всичко това за мен ли е?
- Не.
Само това.
Поне веднъж пътеката остана здрава, след посещението на пощальона.
Доста е твърда! Достатъчно!
Този път няма камъчета.
- Добър опит.
- Достатъчно, моля.
Г-це, понеже ви видях, ви имам доверие.
Когато се запознах със съпруга си, той вече имаше четири деца от първия брак,
но нито едно от него.
От благородство се беше оженил за една млада вдовица, болна от туберкулоза и
от полска националност, също като мен.
Той осинови децата, преди тя да умре.
Аз бях самотна майка с тригодишна дъщеря.
Когато се събрахме, семейството ни имаше пет деца,
но не можехме да имаме наше, заради съпруга ми.
Живяхме щастливо четири години.
Имахме планове. Мечтаехме поне веднъж през живота си да видим морето.
Но тогава дойде войната.
В началото ми се струваше, че приятелят му Бастош остана с него, защото бяхме заедно,
Но когато се върна за първи път, през септември 1915 година
точно преди кампанията в Артоа,
веднага разбрах, че нищо няма да е вече както преди.
Това ми дава сила да продължа.
В деня на битката, видях другарите си как избухваха в пламъци
сякаш бяха фойерверки.
Дори веднъж използвахме трупа на наш приятел ,
за да се прикрием от огъня.
Мислех за случилото се известно време,
Това беше втората нощ, която ни раздели.
Разбираш ли, че ако дезертирам, ще ме арестуват.
Единствената възможност да се уволня, е да имам шесто дете.
Това шесто дете, ще ме изпрати обратно у дома.
Както вече ви казах, той беше стерилен.
Не можех да си представя за какво мисли.
Но да се върнем към смисъла.
Но ако аз те помоля, Елоди, не е прелюбодеяние.
Все пак ще е от Бастош.
Не пипай!
Всеки от петимата приятели би го направил за другия.
Единственото, което ме притеснява е, че ще чакаш девет месеца.
А дотогава войната ще е свършила.
Никога няма да свърши!
Тези девет месеца, са надежда за мен.
Не изпитваш ли никакво състрадание?
Ето така, един добър ден намерих
получих една кутия за писма стил Клевер Буке, от Бастош.
От прозореца видях един мъж който не смееше да се качи.
- Добър ден.
-Добър ден. Елоди?
- Да направя ли кафе?
- Да, благодаря ви много.
- Елате!
- Не, първо вие.
Много благодаря.
- Със захар?
- Не, благодаря.
- Това седеф ли е?
- Да, Бенжамен я е правил.
- Това е защото.... ние...
- Ако ви познавах преди
Децата, не са ли тук?
Да, но играят на двора.
- Малко ликьор в кафето?
-Да, ако..
Всъщност не... не мога! Не ми харесва.
И за мен е непривично.
Елоди, ако му кажем, че сме го направили,
за известно време ще го успокои. Това ще е най-доброто разрешение за вас
... за мен. За всички.
Когато се усмихваш, усмивката ти се затваря със скоба.
Ще се затвори, вероятно по-късно.
В другиден на гарата.
Дай ми една малка усмивка.
Ще я заключа с катинар.
Не можах да забременея.
Но много скоро, съпругът ми започна страшно да се измъчва.
Това беше ревност.
Къде? Кога? Колко пъти? В каква поза? Изпита ли удоволствие?
Превърна се в изтезание за него и за мен.
Ето това е. Бастош, както знаете е мъртъв.
А моят съпруг загина при бомбардировката на болницата.
Отдавна не съм била толкова искрена, г-це.
Защото понякога ми се струва, че ще полудея.
Елоди Горд.
Матилд, побързай, г-н Рувие те търси на телефона. Побързай че те чака.
По-бързо, по-бързо!
-Ало.
- Матилд, Пиер Мари е.
Имам лоша новина за теб.
Въпреки, че лошото веднага се научава,
но не можеш повече да го отхвърляш.
Ето, с две думи: Имаше право за нещо
Манек и четиримата му другари, са намерени мъртви в този окоп, където са били изоставени.