Un Long Dimanche De Fiancailles (2004) (Un Long Dimanche de Fiancailles CD2.sub) Свали субтитрите
В началото са били погребани в платнището на оръдието.
Това е, моя малка Матилд... ало, Матилд!
През юни 1909 Матилд беше на 9 години.
Манек Лангоне... на 10.
Боли ли те, докато ходиш?
Беше петък или събота.
Матилд вече не помнеше.
Имаш ли приятели?
Мога ли да ходя с теб като приятел?
На риба ли ти мирише?
Качвала ли си се някога на фара?
Аз мога да се качвам по стълбите,
...защото пазачът ми е баща.
Ти си самонадеяна, горделива, куца!
Ей, хлапе, искаш ли един пердах?
Далече ли се вижда от фара?
Заповядайте!
Предателско куче!
Манек обича Матилд!
Матилд обича Манек!
Манек обича Матилд! Матилд обича Манек!
Манек обича Матилд!
- Вземи.
- Но аз не пуша!
Знам, знам. Ела тук! Ще си намериш нови приятели.
Ако пристигна преди да видя колата,
Манек ще се върне жив.
Ако пристигна преди да завие.
Ако пристигна, преди колата да завие, Манек ще се върне жив.
Ако пристигна, преди завоя.
Добър ден.
Лангоне Манек
Ти си по-възрастен от мен с една година.
А сега съм колкото теб.
Човекът, който ти е дал ръкавицата се казва Пу...
Селестен Пу. Толкова е тежко!
Детектива, когото ангажирах се казва Пир.
Жермен Пир.
Но не намери нищо, свързано с проститутката.
Теб може и да те няма Манек...
... но аз няма да се откажа.
Имам предположение за пътя на Тина Ломбарди.
Трябва да се уверя. Разбираш ли ме?
Това е причината да търся Селестен Пу.
Наистина ли трябва да продължа?
Да си тръгна без теб.
Тръгваме ли, Матилд? Ще премръзнеш.
Анж Басиньано
Загинал в бой на 7 януари 1917 година.
Тувнел?
Какво желаете?
Коя сте вие?
Вие ли ми телефонирахте?
Коя сте вие?
В дните, които последваха, нямаше новини от Селестен Пу.
Матилд се отдаде на тъгата си.
Трябва да се храни, ако иска да е здрава.
Остави й по-хубавата порция.
Дано това не свърши с някое нещастие!
Най-после на 15 септември 1920 година посред нощ
нишката на интуицията се опъна.
Победа! Най-после намерих едната ръкавица от Селестен Пу,
благодарение на Бог и един "Харлей Дейвидсън".
Включвам и възнаграждението, разбира се. Жермен Пир
Селестен Пу, на вашите услуги.
Ще ме поканите ли?
Матилд събра ръцете си една срещу друга
за да не се разтрепери и заплаче
в случай, че пожелае.
Не съм видял смъртта на годеника й, трябваше да се потърся съмишленици,
после бях с Лебег, един тип, когото бях видял във Вож, роден в Моз
ако видите съседната долина Моз, ще се замаете.
Същото е, когато правиш разлика между арабското кафе,след като веднъж го опиташ.
Имахме голям проблем, когато смесвахме кафето със въглища,
за да го разменяме с холандски тютюн.
Последният път, когато видяхте Манек,
беше ли още жив?
Невъзможно беше да не го видя, защото се криех.
Беше издълбал буква "М" на едно сухо дърво, стоеше там съвсем сам.
Трябваше му доста време да издълбае три букви "М", преди да го убият албатросите.
Албатрос?
Албатрос. Великата птица на морето,
която ни придружава по време на пътешествие,
с корабите, порещи морските вълни.
Това е Шарл Бодлер, г-це.
Но през 1915 година, това бяха немски самолети, с картечници на борда.
затова беше невъзможно да стреляме срещу светлината.
Значи вие сте му дали ръкавицата?
Червена, вълнена. Когато заминавах, годеницата ми подари шал
и ръкавици, които бе заменила на борсата
за един златен зъб, взет от мъртъв генерал.
Благодарение на него си купих и "Харлей Дейвидсън".
Сигурно ли е, че Манек е мъртъв?
Според другарите ми от ротата, които ми разказаха,
че търсили са частите му четиринадесет часа, да.
Но петият, когото застреляха, видях с очите си.
Предавам се....
Предавам се... Не стреляйте.
Милост... предавам се. Позволете ми да мина!
Идвам при вас... Обичам ви!
Добър германец, добър! Не стреля!
Милост!
Аз не съм французин! Аз съм корсиканец.
Не съм против германците.
Глупак.
Не съм французин!
Не си французин, а? Тогава да анулираме раждането ти.
Един от нашите натисна спусъка.
Тувнел.
Беше лесна мишена, а този имаше камък вместо сърце.
Бедният човек.
Харесва ли ви печеното?
Спокоен човек съм, но бих убил семейството си за пържола.
Не съм гладна!
Все едно да откажеш трюфели. Те нали харесвате трюфели.
въпреки, че идват от...
Стига! Този, който умря, с очите си ли го видяхте ?
Този същият, който беше заразен с гангрена.
Сису?
Механикът.
Другари, преди да умра.
Не съм вече доброволец!
Ще се изпикая прав, като мъж!
След това, другари! Стреляйте на воля!
Сбогом живот!
Сбогом любов!
Сбогом на всички жени!
С мен вече е свършено
Искам завинаги
тази война да свърши!
Стоя безстрашно пред вас,
за да ми вземете кожата,
защото ние всички сме осъдени,
ние всички викаме безстрашно!
А Бастош?
Беше добре прикрит, но
не можаха да го намерят.
Даже на другия ден, когато четяха имената им, той не отговори.
Вярвам, че се е върнал при цивилните.
О, не, той е дърводелец.
Причината да не видя годеника ви, е че стана едновременно, с нападението на албатроса.
Експлозията, която унищожи албатроса стана на немска територия.
А селянинът от Дордон, него също ли?
Той загина малко преди това, но това не променя нищо.
Германците нямаше да ни простят за загубата на аероплана.
Пазете се, пазете се! Да не гръмнем!
Когато те се върнаха, започна обстрела.
Скоро започнаха да бомбардират.
Тези, които са били там, нямаше да оживеят.
Краката ви треперят, не те слушат. Сърцето ти бие като на подгонено животно.
Тогава видях селянина от Дордон, който тичаше към нас.
Трябва да ги атакуваме, преди да ни избият.
Извади байонетите!
Извади байонетите!
Извади байонетите!
Всичко, което ви разказах досега ни се стори като приказка.
За Франция... напред!
Не беше момент за търсене труповете на затворниците,
защото започна атаката при Миза.
... те ни разбиха.
Кажи на Лаврю, че, документите са тук...
Дайте носилка!
Документи? Какви документи?
Не каза нищо повече.
Тази нощ имаше тройна дажба на супа.
Фавар и Шардоло правеха обичайния си рапорт.
Какво да пишем за петимата осъдени в рапорта до батальона?
Изпълнихме заповедите.
Няма да им хареса!
Ако се разчуе? Няма нищо за разбиране!
Хайде, докато не е изстинала супата!
Още не е изстинала.
Но от пет човека, сте видели да умират трима.
С очите си.
Знаете ли г-це, лъжливата надежда ви кара да страдате.
Не, не е лъжлива.
Харесвате ли пай от сливи?
Разбира се!
А малко прясна сметана?
Харесва ми, че го оценявате.
Ще я сложа в леглото.
Има нужда от почивка.
По-леко, по-леко!
Не ти достига стил! Трябва по-леко да сменяш скоростите.
Да издърпаме пощальона до следващата кутия.
Зает е заради войната, не трябва да блокира пощата.
Хайде!
... не съм виновен, че съм асматик!
Като си асматик, защо караш колело!
Иди на море.
На морето въздухът е чист!
За Селестен трябва кола.
Мъже, като децата са?
Докато не започнат да играят на войници.
... да кажеш на отец Берние, да ги продаде преди първи март,
евтино...
Възможно ли е да говори за такива дреболии?
Съгласен ли сте?
Но, според мен има код.
За жалост, системата на номерата на влюбените е причина да пазят чувствата си.
А Бастош? Ако са видели с бинокъла, че е с немски ботуши, може да са го оставили жив!
Не е така, г-це.
Горд не е искал Бастош да остане с немските ботуши в окопа.
Ако немците видят, че си обут с тях,
ще разберат, че си ги взел от техен.
Тогава Тина Ломбарди е на грешен път.
Войникът с немските ботуши...
не е бил Бастош!
- Бил е Горд!
Точно така, г-це!
Той е придружил момчето от 171-ва
казваше се Дерошел.
Срещнах двама, които последни са ги видели.
Ти от "Точката" ли си?
Възможно е?
Капрал Горд си е загубил главата
Отишъл да прибере един младок, който не разбирал нищо.
казва се Дерошел, отишъл да му помогне, бил е с немски ботуши.
Да живее анархията!
Анархия!
Какво стана с Матилд?
Матилд! Матилд отвори!
Бъди отговорна!
Какво й направихте?
Нищо...
От три години знаеш, че Манек е мъртъв. Отвори, сега!
Това се нарича твърдоглавие.
Не, нарича се надежда, г-н Пу беше убит.
Да не би да съм казал нещо, което да ви е наранило?
Да.
Завзели са "Точка на замръзване".
Приличаш на индийска принцеса върху слон.
С нейния телохранител, в деня на големия лов за скръб.
Ето тук е!
а там по-далеч беше "Точката", а там...
... окопите на немците.
А дървото,сухото дърво, на което е изрязвал буквите?
О! Бомбардировката изравни всичко
това тук бяха само окопи.
Петимата имаха превързани ръце, намерихме ги на 20 метра от тук.
Бяха покрити с пръст и ги изравяхме.
Не ни доставяше удоволствие.
Без съмнение!
Най-младият беше още дете.
Спомняте ли си този с ръкавицата?
Ръкавица от червена вълна?
Всичките бяха с превързани ръце, и според мен
по нищо не се различаваха, но не съм видял никаква ръкавица.
Атос!
Не обичам, когато рови така.
Представяте ли си както търси, да попадне на мина - всичко ще се разлети.
понякога този глупак намира, я крак , я ръка.
Това е криптата. Имаше малка църква между нашите и немците.
Сега са останали само руините.
Мисля, че видяхме достатъчно! Не разпознавам нищо.
Тази червена ръкавица, Манек може да я е изгубил, например.
Вълнена е, с бродирани в бяло ивици.
Напомня ми преживяното през войната.
Може да я е загубил, докато е дялкал по дървото.
Не, но не е изключено.
А защо червени? Червено за живот?
Червени с избродирани бели ивици приличаха на топли ябълки.
Извинете ме, че ви повиках така, но семейството на съпруга ми
изстрада доста през войната...
не исках да идвам на масата, на бивши френски войници, пред него.
Какво знаете?
Преди да умре, моят брат Гюнтер, е видял вашия годеник
да гравира трите букви "М" на дървото.
Носил е червена ръкавица с бели точки.
Един приятел на Гюнтер ми разказа това.
Когато нашият самолет е започнал стрелбата срещу вашия годеник...
... му е прилошало. И веднага след това
...настъпил ад.
Този ден, на два пъти Бог спасил живота на тези френски войници.
А после, по време на вашата атака...
...убили моя брат!
Беше на 23 години. Дойдох да го посетя на гробището.
Съжалявам.
Времето лекува всичко.
Ще видите!
Ще се връщам, той ще се притесни.
Може да се каже, че е напълно загубена!
Кое?
Надеждата!
Какво става сега?
Тина Ломбарди.
Ще я гилотинират. Заради убийство на офицер.
Убила е Лаврю и Тувнел.
Обвиняват я и за смъртта на маршал Петон.
Като си помисля, че използвахте инвалиден стол, за да ме впечатлите.
Вие сте единствената, с която приех да говоря...
защото мисля, че си приличаме.
Добре! Да ги оставим сами.
Ще направя всичко, което искате.
Не разбирам. Бих се страхувала, ако бях на ваше място.
Не се страхувам.
И не съжалявам за нищо.
Освен за косата си.
Ще трябва да я отрежат, преди да ме екзекутират.
Ще изглеждам като Жана Д'Арк преди да се срещна с моя Анж.
Защо маршал Петен го е арестувал?
Идеята да захвърлят осъдените войници между двете бойни линии, е негова.
А защо не Поанкаре, заради отказа му да ги помилва.
Не знаехте ли?
Той ги е помилвал, и петимата.
Друга присъда.
Лаврю, документите са отзад...
Защо Лаврю го е направил?
Защото свинята си е свиня! Не е искал да се занимава повече.
Той ми имаше доверие. На мен го показа.
С вас г-це, направихме едно и също разследване.
Всяка по свой начин.
Докато търсех ветерани от "Точката",
попаднах на една сестра, която е помагала на моя Анж и другите осъдени.
Този тип, Филипо, единствен си спомня и петимата.
Силен младеж, ранен в главата.
Силен младеж, ранен в главата, с немски ботуши.
Беше сигурен, че младежът е бил с немски ботуши.
Да мисля, че беше така...
... сега съм сигурен!
... здравеняк, ранен в главата.
Трябва да говорите със лекарите които са му помогнали.
Никой друг освен вас, не чувства надеждата, която аз загубих.
Скоро след като разбрах загубих илюзиите си.
Сержант Фавар.
Разбрах, че тази свиня Тувнел е стрелял по моя Анж просто така.
С един изстрел.
Друго не ми трябваше.
Намерих начин
да елиминирам всички виновни за страданията на моя Анж.
Вашият Анж е оставил това за вас.
Отмъщението е безсмислено. Опитай се да бъдеш щастлива без мен.
Не пропилявай живота си заради мен. Твой Анж завинаги!
Горд, е този който сменя немските ботуши с Бастош.
Той здравеняк ли е?
Бискот?
Не, той не беше атлетичен приличаше на мен и вас.
А Жан Дерошел, познавахте ри го случайно?
Дерошел?
Може би, само той не беше виждал слънце и море.
Извинете ме, но трябва да ви оставя. След час заминавам за Венецуела.
- Късмет, Селестен.
- На вас също.
Като си помисля, че аз самата скрих заповедта за помилване от Поанкаре.
Сега можеш да разбереш защо не хвърлям нищо в огъня.
Трябва да се върна и да намеря тази заповед, Пиер Мари.
Предполагам, че пак отиваме на лов.
Син на продавача на книги Пол Дерошел.
умрял февруари 1897 година.
Жан Дерошел, точно така!
Да, на Сена.
Да, много добре. Благодаря.
Кажете ми, г-н Пир, Тина Ломбарди, добави ли нещо ново в разследването ви!
Не ме е канила, а и не бих искал да кръстосам пътя си с нейния.
Да приема ли че се отказвате?
Не, не се отказвам... шпионите наблюдават от разстояние.
Между другото, имам нова следа за вас.
Жан Дерошел,
евакуиран на фронта на Сом на 17 януари 1917, единствен родител - неговата майка,
вдовицата на Пол Дерошел,
Живял на улица 22, апартамент 7, ето.
О, как го намерихте?
Трябва да ме придружите? Да.
Приятелят на моя брат, за когото ви говорих
си спомни нещо,
което може да ви заинтересува.
Двама френски войници, са го ескортирали в понеделник сутринта,
до неутралната територия.
Те са видели труповете на осъдените, имало е нещо като малка изба
и двамата французи изглеждали учудени.
Не знам дали това ще ви помогне с нещо?
Благодаря.
... кажи отец Берне да приключи всичко до първи март.
и да го продаде по-евтино,
трябва той да се погрижи.
трябва да го продаде евтино.
Според мен прилича на код.
Матилд, трябва да телефонираш.
Не е открил нищо за петимата.
- Знам.
Ало, слушам ви.
Да г-це, спомням си.
Пиер Берна? Не ми говори нищо.
Поне тук не познавам.
Беноа Нотре Дам обработва земите си с животни, не с механика.
Благодаря отче.
Трябва да разкодирам това писмо.
Нищо не разбирам.
ще бъда... Берне... март... продай всичко
всичко... няма нищо... слушам... никой
Беноа.
Извинете г-не, къде се намира фермата "На края на света"?
Последната къща, накрая на пътя.
А ако не дойде?
Ще дойде, не се притеснявай. Върни се след два часа.
Здравей Матилд.
Според мен е опасно да се виждаме.
Един ден видях твоята обява във вестника.
Знаех, че е въпрос на време, да ме хванат жандармите.
Не се безпокоя, да се оставя в ръцете им.
Съжалявам за миналото.
Знам, че си крадец, а сега и пироман!
Не мога вече да убивам.
Сега, ако трябва да убия пиле, жена ми го прави.
Войната ми отне желанието.
Знаете какво искам да чуя!
Дали е жив?
Последния път, когато го видях, не беше много добре.
Но на пръв поглед изглеждаше силен.
Да не оставаме заедно.
Когато свърши битката можах да се наспя. за да събера сили.
- Буке!
- Какво искаш?
Нотре Дам? Нотре Дам?
По-късно, малкият корсиканец реши да се предаде. Почти веднага го убиха.
След това годеникът ви изряза буквата на дървото, и тогава албатросите на немците дойдоха.
Помня, че нещо ме удари и паднах на земята.
Не разбрах какво се случи.
Това, което видях, беше този трап който отвори бомбата.
За Франция! Напред!
Влязоха на неутралната територия, после на втората немска линия
и бяха избити от немския обстрел. Няколко часа по-късно ме събуди глас.
О, боже мой! Бастош е мъртъв!
Не може да се мине оттук.
Ще се върнем по-късно да го потърсим. Може да го видим.
О, Бастош е мъртъв!
Какво? Ела да погледнем! Виж, погледни този там!
- Още мърда.
- Остави го, вече издъхва.
Експлозията закри трапа. Един тип дойде, обут в немски ботуши.
Бастош е мъртъв!
Ние всички сме мъртви.
Познах приятелят на Бастош, с когото си бяха разменили ботушите.
След като се наядох, изпуших тютюна му.
Чух още гласове.
Ето тук! Да се приближим.
Не прилича на него!
Кой ли е там долу?
Селянинът от Дордон, долу ли е?
Г-не!
- Студено ми е!
- Спокойно.
Въпреки, че беше в такова състояние,
годеникът ви искаше да живее,
видях го в очите му.
Взех го на раменете си и го пренесох през окопите.
Изгаряше от температура, усещах топлината му на гърба си.
Също така и бълнуваше.
Говореше, че едно сърце тупти в дланта му.
Ей капрал, болницата е на не повече от 500 метра.
Имаш ли нужда от носилка за приятеля си?
Не. Ако познавате някой от "Точката" кажете, че
капрал Горд е отишъл към болницата с войник Дерошел.
Добре, както искаш.
Пристигнах малко преди експлозията.
Трябва да доложа в командването
че идеята да разположат болницата в хангар,
и дирижабъл пълен с кислород, е безумие.
Хлапето беше евакуирано с конвоя който тръгна.
Добре ли е?
Раната на бедрото не е тежка,
но има двустранна пневмония.
Регистрирах и двама ви с имената, които са на металните пластинки на врата ви.
Не ми трябва да знам повече. Късмет и на двамата!
Ръчката! Ръчката!
Моля ви!
След това се добрах до Берне, ходейки.
Не знаех дали жена ми е получила писмото,
така че, всеки ден стоях и я чаках на спирката.
За да продаде фермата, трябваше да дойде тук.
Продадохме я и веднага, намерихме тази.
Нарекохме я "На края на света".
Довиждане.
Забавно е, имате пълна линия на живота!
Нормално е.
Прекалено... в "Точка на замръзване" също като вашия годеник.
Ако някога откриете Жан Дерошел жив.
Поздравете го от мен, ако го намерите.
Идваш за закуска! Заповядай с нас на масата, ако желаеш!
За щастието на Матилд!
Много добре. Веднага отивам.
На ваше място, бих я събудил.
Какво става?
Жив е!
Не мърдай Матилд, не мърдай от къщи, докато не дойда
Идвам. Жермен Пир
Какъв идиот съм!
Изглеждаше, че ще вали.
Той е жив, това е важно, но е забравил всичко.
Тотална амнезия. Трябва да се учи на всичко отново.
Психиатрите, които го лекуват от 1917 година, са загубили надежда.
Но, внимавай! Не се знае какво му е.
... от амнезия до амнезия има разлика.
Къде е? В Мйи Ла Форе.
Не е за вярване. За втори път се оказа сирак. Загуби и майката осиновителка.
Пиер Мари, предполагам, че не се познавате с г-н Пир?
Само репутацията му.
Приятно ми е.
Матилд, ще повярвам, когато го видя с очите си.
Със собствените си очи!
Когато Жан Дерошел се ражда, майка му е на 40 години и няма други деца.
Когато жандармите идват да го вземат....
- ...за да го заведат на фронта.
- Да.
...изпада в депресия.
Един ден, след като я посещава приятел на сина й, за нещастие...
Шардоло!
Шардоло!
... за нещастие това беше Жан.
Беше засегнат от снаряд, и няколко часа след това почина.
Трябва да ви кажа и.
че е възможно, един осъден, да приеме идентификацията на Жан.
Заради смяната на плочките.
Мисля, че доста мъжко от нейна страна, когато един ден отива в болницата
да заяви, че това е нейният син.
Той спи. Ще ви оставя.
Добро утро! Коя сте вие?
Твоята майка, скъпи!
Аз съм твоята майка!
Направих се, официално запитване г-жа Дерошел е починала преди два месеца.
Хвърля се под един камион, без явна причина,
и това не е измислица.
Вече разбрахме!
Не, г-жо... Не се тревожете. Г-жа Дерошел не е страдала, умряла е веднага.
Не плача за това.
Толкова съм глупава!
Не вярвах, че може да е истина. Откъде можех да знам!
Не знаех.
Както я нарече по-късно, експедицията до Мий,
слънцето, небето и цялата природа, бяха с нея.
Отвори дамската си чантичка, и направи най-доброто на което бе способна.
Бяло, за да изглежда свежа. Малко руж на устните, за всеки случай,
На веждите си сложи малко молив и черно на миглите, за да подчертае очите.
Знаеше, че само това може да я успокои.
Бяхме предупредени за посещението ви.
Каза ни, че младото момиче много ще ни хареса, когато го видим.
Трябвало е да ви попитам за името, което той много харесва.
Той е в градината. Чака ви.
Боли ли те, когато ходиш?
Искаш ли да видиш какво правя?
Веднага щом го завърша, ще ти покажа.
Но защо плачеш?
И Матилд се облегна на на стола си,
с ръце на колене си и гледайки го.
И в нежността на въздуха, на светлината в градината,
Матилд го гледаше и гледаше...
... и го гледаше.