The O.C. - 01x01 - 01x27 (2003) (The.O.C.1x24 - The Proposal.srt) Свали субтитрите
-Ще се срещнем ли?
-Късаш ли с мен?
-Така и не се получи.
-Здрасти Кал, когато искаш да се срещнем - извести ме.
-Беше инцидент.
-Случайно спа с майката на Мариса или случайно й каза?
-Аз просто...
-Изчезвай от тук, Люк.
-Не искам да го виждам повече.
-Ами баща ти? Кейтлин?
Ами аз?! Какво ще правя без теб?
-Няма да напускаш тази къща госпожичке.
-Или какво? Ще се обадиш на полицията или на д-р Милано? Знаеш ли какво - не ме интересува.
Всъщност, защо не се обадиш на татко и на Кейлъб?
Наистина бих искала да им кажа защо избягах.
-Добре ли си?
-Да, но е наистина много тъжно.
-За филма говориш, нали? Той е причината за сълзите?
-Да, добре съм. Аз съм емоционално стабилна.
Освен това не съм единствената.
-Какво? Аз съм алергичен, нищо повече?
Тук има толкова много прах, направо е ужасно!
-Утре искам да гледаме футбол!
-Футболният сезон е чак след 5 месеца.
-По канала ESPN...? Ще гледаме старите мачове.
-Може би следващия път трябва да гледаме някоя комедия.
-Какво? Не, не, аз мога да гледам тъжни филми.
-Да, знам, че ги обичаш.
-Аз не мога Раян - чувствителен съм.
-Добре, и така, какво сега?
-Каквото Куп иска.
-Да, какво искаш да правим?
-Не знам. Вече става късно.
-Искаш да се пребираме ли?
-Защо да не си направим нощно парти?
-Съгласна съм.
-Всички сме съгласни. Ще спим на смени.
-Така все някой ще е буден.
-Правейки какво?
-Каквото поискаш от нас.
-Вижте, добре съм, ОК?
-Да, да, знаем.
-Да защо да не си добре?
-Не знам, защото момчето, което ми отне девствеността е правило секс с майка ми.
-О да, спомням си.
-Не е толкова важно.
-Защо да не идем да изпием по един сок Джамба Джус?
-Страхотна идея, обожавам да пия сок.
-Всичко с витамин С? Страхотно!
-Седни!
-Благодаря, че прие срещата.
-Не че имах голям избор...
С всичките ти телефонни обаждания и и-мейли. Блокирах дотъпа ти до пощата...
...толкова беше натрапчив!
-Блокирала си ми достъпа?
А аз мислех, че си спряла компютъра. Искаш ли нещо?
-Коктейл...
-Люк...
...казах ти - няма да оставам. Така, че ми кажи какво е толкова важно?
-Ако го пиеш много бързо мозъкът ти ще замръзне.
-Така, че го пий бавничко.
-Добър съвет.
-Е добре де, мога да пия студена напитка.
Казвам ви, много съм...
...не съм много добре.
-Май ще пропуснем коктейлите.
Превод: GhostrippeR Редактор: Conquer
-Хей!
Извинявай. Изненадан съм, че не се е случвало преди.
Не казвам, че съм разочарован, просто преди не се е случвало.
Исках да кажа, че математическата вероятност...
-Плачеш по време на филми?
Влизаш, докато се обличам.
-Какво имаш предвид?
Не виждам с какво се обличаш.
-Правиш ли упражнения?
-Не.
-Нито аз. Отивам да гледам хокей.
-Сезонът свърши.
-По дяволите.
-Къде отиваш?
-Да намеря Люк, и да го скъсам от бой.
-Къде може да е той?
-Ще отида до къщата му, до кея...
-A взе ли под внимание задния ни двор?
-Какво става момчета?
-Защо ти не ми кажеш?
-Успокой се. Не съм дошъл да се бия.
-Каза ми, че всичко е свършило.
Така е, повярвай ми. Аз просто... трябваше да поговоря с нея.
-Следващия път, когато искаш да говориш с някой - говори със Сет, с мен, с някой друг, но не и с нея.
-Никой не иска да ме изслуша.
-Спиш с майката на бившото си гадже. Много добре напредваш...
-Мислех, че сте ми приятели.
-Ти остана без приятели.
-Знам.
-Но се нуждая от помощта ви.
-Няма да ти помагам.
-Заминавам.
-Благодаря, че се отби.
-Не, имам предвид, че напускам града.
Сега, след като нашите се разведоха, баща ми иска да се изнесе, така че...
Имаме роднини в Портланд.
-Отиваш с него?
-Не казвайте на никого. Точно това се опитвах да кажа на Джули...
...и което исках да кажа на Мариса. Но искам да й го кажа аз самия.
-Виж, не знам Люк.
-Хайде, моля те, моля те! Само 5 минути!
Не искам чак толкова много за едно "Довиждане"!
След това се махам.
Моля те!
-Добре ли си?
-Да, просто проверявам вестника...
...за предстоящи природни бедствия преди откриването утре.
-Нервен си, нали?
-Не, защо да съм нервен?
Ако предишния купон с приятели се провали...
...то тогава ще се провали и следващия.
Винаги очаквам най-лошото.
Това е характерна черта на семейство Коен.
-Добро утро.
-Добро утро.
-Да!
-Какво е това?
-Ние сме бизнес партьори.
-Имаме си наше тайно ръкостискане.
-Тайно ръкостискане?
-Това са мъжки работи.
Не е възможно да ги разбереш.
-Така добре ли е?
Или съм още от начинаещите...
-Хейли, изглеждаш страхотно. Но това не е моят ресторант, така че...
...Джими?
-Да, да! Не... имам предвид....
...би трябвало да попитаме Санди...
-Нямам обувки.
-Поне това ще привлече вниманието на клиентите, замествайки пиенето на алкохол.
Комисията по алкохолните напитки не е приела лиценза ни за алкохол.
-Не могат да го направят. Те ни разрешиха.
-Сигурно е било недоразумение. Ще се обадя на инспектора.
Да видят, че ние, Коенови, сме винаги прави.
Защото най-лошото винаги се случва.
-Ела Хейл. Сега ще ти донеса обувките.
Е, харесваш ли роклята?
-Определено е много хубава.
-Е би ли седнал при мен?
-Може ли една келнерка да говори толкова...?
-Мръсно?
-Щях да кажа своенравно, но и така става.
-Хейл, това е твоят номер, не моя.
-Можеш ли да повярваш?
-Добре Куп. И така...
...какво ще избереш?
Тайтянска смес за мазане на тялото? Или ботушче с лосион?
-Виж, не съм в период на смяна на кожата.
Освен това, обещах на Раян, че ще се срещнем на кея и ще обядваме.
-Обяд на кея. Царевични питки и пица. Знаеш ли, прочетох го в една статия?
Казват, че карбамида изпраща ендорфини към мозъка и това те прави щастлив.
-А, това сигурно е Раян. Ще ида да проверя.
-Къде си оставила телефона си? В стаята на баща ти ли?
-Не в моята.
-Имаш стая?
-Изчакай.
-Ало?
-Да, Куп. Какво си направила с това място?
-Да наистина, не съм разопаковала още.
-Как можеш да живееш така? Блузите ти са на едно с потниците.
Реших, че ако не ги закача ще ми напомнят, че не съм тук за постоянно.
-Както и да е, отивам при Раян. Искаш ли да дойде или...?
-Знаеш ли какво? Ще имаш ли против, ако остана у вас да погледам телевизия?
Мащехата ми чудовище си извади мъдреца. Изморена е, пък и е...
...олигавила цялата къща.
-Добре, няма проблеми - гледай. Ще се видим по-късно.
-Не мога да повярвам, че се срещат.
-Не е така.
-Снощи изглеждаше точно така.
-Снощи не беше това, което си мислиш, че е било.
Говорих с Люк.
-Какво? Все още се виждате с него?
-Не, той дойде. Иска да говори с теб и да ти се извини.
-Не!
Няма начим да му простя.
-За Холи може, но не и за това.
-Знам...
...но това би значило много за него.
-Това, което е важно за него, не е толкова важно за мен.
Това е една голяма част от живота ми. Ще гледам да избягвам...
...този период.
-Знаеш ли какво не сме правили от доста време?
-Слушай, аз наистина харесвам екзотичните места.
Но мисля, че стаята на най-добрата ти приятелка е наистина...
...разхвърляна.
Уау! Харесва ми какво е направила с мястото!
Кашоните, чувствам се много...
Имам чувството, че се намирам на гаражна разпродажба.
-Да, знам. Както изглежда, външния ти живот влияе на вътрешния.
-Кой го казва?
-Прочетох го в ЕЛЛЕ Декор.
-В любимото ми списание.
-Ти четеш?
-Не се учудвай, тя е толкова депресирана. Трябва да я изненадаме, като почистим.
-Мислиш ли, че ако я подкрепим малко ще може да забрави, че...
...майка й спа с бившото й гадже?
-Това не може да е болезнено.
-Правилно. Добре, това е много мило.
Но ако сложиш огледало на тази стена, енергията ще потече в тази стая.
Знам от къде можем да го вземем.
-От железарията.
-От железарията? Магазин, от който се купуват болтове, вар и резачки?
-Не обичаш железарски магазини, плачеш по филмчета...
Следващото нещо, което ще ми кажеш, че вкизаш при Раян докато се преоблича.
-Стига! Това е лудост! Хайде да ходим към железарията.
-Питър Джонсън, от комисията по лиценза за алкохола. Прав ли съм?
Дойдохте преди около месец, като ни дадохте лиценз за алкохол.
И най-лудото нещо - отварям си пощата и чета, че лицензът ни е бил анулиран.
-Да.
-Да? Не е ли лудост!?
-Да, лицензът ви беше анулиран.
-Без лиценз, ресторантът е за никъде.
Това е Нюпорт Бийч. Тук всеки са алкохолици.
-Съжалявам, но временният ви лиценз беше издаден...
...преди документите да бъдат поети от назначения нов комисар.
-Е, и?
-Името Стийв Пайзър говори ли ви нещо?
-Не.
-Може би на Джими Купър ще му говори.
Преди г-н Купър беше финансов съветник на комисар Пайзър...
...преди да открадне 250 000$ от него.
-Сигурно се шегувате.
- Тази финансова загуба принуди шефът ми да излезе от бизнеса и да се върне обратно на работа.
Видя името на Купър на документа и каза "Няма начин!".
Искате ли съвет? Кажете на г-н Купър да се откаже.
-И така, какво искаш за обяд?
Мога да направя сандвич със сирене или... сандвич със сирене.
-Труден избор.
-Бях забравила колко хубаво беше.
-Наистина хубаво.
Хайде, обядът не може да чака.
-Имаме доста богата вечеря.
-Да не би да е баща ти?
-Не, той има ключ.
-Г-н Никълс.
-Наричай ме Кейлъб.
Надявам се не ви безпокоя?
-Не разбира се! Влезте.
-Раян.
-Г-н Никълс.
-Ще имаш ли против, ако поговоря за малко насаме с Мариса?
-Разбира се.
-Всъщност, ние с Раян нямаме тайни.
-Важно е.
-Щом е така, определено искам и той да присъства.
-Каквото ще кажа, то не бива да напуска тази стая!
Седнете.
Мариса, майка ти е прекрасна жена.
-Наистина?
-Ти значиш много за нея. Не сме прекарвали много време с теб...
...но беше важно за мен да ми дадеш благословията си.
Ще я помоля да се омъжи за мен!
-Искаш да се ожениш за майка ми?
-Много я обичам.
-Ти не я познаваш.
-Може би трябва да дадете на Мариса малко време,
това е наистина е важно решение.
-Невъзможно.
Възнамерявам да й предложа тази вечер в ресторанта...
...пред всичките ни приятели и цялото семейство.
-В такъв случай не мисля, че ще мога да те спра.
-Ще се видим довечера тогава.
Благодаря за отделеното време скъпа.
И още веднъж - това си е само между нас.
Искам да бъде изненада.
-Ако майка ми се омъжи за него, тя ще бъде най-влиятелната жена в Нюпорт.
-Не и ако кажеш истината на Кейлъб.
-Хей.
-Хей.
-Говори ли с нея?
-Опитах.
-И?
-Не мисля, че ще стане.
-Какво имаш впредвид?
-Тя има много неща на главата сега.
-Семейни проблеми.
-Дори не може да се видим за 30 секунди?
-Новият ресторант на баща й отваря тази вечер. Тя е заета.
-Напускам града завинаги.
-Тя не знае.
-Ето точно това е причината да не иска да говорим.
-Защо просто не й напишеш писмо?
Да й напиша писмо?
-Пич, застанах на твоя страна по случая с Оливър.
-Правил си секс с майка й.
-Не просто съм правил секс, разбра ли?! Обичам я!
-Аз я... още я обичам!
-Нямаше нужда да го казваш.
-Но Мариса трябва да го чуе. Трябва да говоря с нея. Трябва да й обясня.
-Люк, аз не бих.
-Не мога да тръгна без да го направя.
Не мога да тръгна без да ми е простила.
-Добре, планът е: отиваме да вечеряме, за, да кажем, 10 минути, разбираш ли?
След това се измъкваме от там, връщаме се тук и правим магията.
-Отлично. Аз съм удивително тих и невидим. Шампион на училището по криеница за 1996г.
Сигурно Джоул Гордън все още ме търси. Глупакът!
-Хей! Годишникът за миналата година.
Господи, обичам годишниците.
-Виж, нека го оставим сега...
...защото имаме да вършим много работа.
-Стига!
-Просто го остави, от където го взе.
-Хей, това си ти.
-Имали сме ветроходски отбор?
-Да. Никога не отплавахме, но...
-Бил си в Клуб на комиксите?
-Бях президентът и единственият член.
-Да видим...
-Имали сме група на кинолюбителите?
-Да, но беше много отдавна.
И така, не е нужно да...
Не е забавно.
-Подна ли бях към теб?
-Не.
Ако беше подла щеше да говориш с мен.
Или, изобщо, някой да ме заговори.
-Доста неща се промениха тази година.
Хей!
"Мариса, ти си най-готината. Това лято ще бъде супер...
обичам те завинаги, Люк."
-Да.
Да, определено се промениха.
Мариса се нуждае от много фънг шуй.
-Хей, изглеждаш прекрасно!
-Благодаря.
А ти си тъжен.
Мислех си, че ще празнуваме.
-Както и аз.
Знаеш за надоразумението относно лиценза за алкохол, нали?
Това не е само недоразумение.
-Шегуваш се.
-Всичко е по вина на новия комисар, бивш клиент на Джими...
...който има да си наваксва с 250 000$.
Без лиценз, няма смисъл да отваряме.
Цял ден вися на телефона, молейки за милостиня. И накрая нищо. Човекът е сериозен.
Единственият начин да приеме е Джими да бъде отстранен от бизнеса.
-Не го обмисляш...
-Не, разбира се, че не.
-Но, има една последна възможност. И ти няма да я харесаш.
Баща ми може да бъде...
Той може да бъде много убедителен.
-Може би трябва да пийна още няколко от тези, за да искам да извикаш Кейлъб.
-Отчаяни моменти...
-Какво да се прави?
-Ей пич, как е?
-Къде беше?
-Какво?
Какво?
-Какво става?
-Нищо, нищо особено.
-Добре.
-Отивам да тоалетната. Ако някой попита - там съм за малко.
-Добре.
-Става все по странно.
-Мислиш ли, че не е възможно?
-Мариса!
-Мамо!
-Това е най-хубавият разговор, който съм водила с нея от седмици насам.
-Ще гледам да помогна.
Познават ме като много убедителен.
-Така чух и аз.
-Какво става с татко отскоро? Той е толкова топъл и сантиментален.
-Не знам.
Може би заради лекарството, което пие за кръвта.
-Ами ти? Как върви любовният ти живот?
-Знаеш ме, не много добре.
-Винс, толкова много ти благодаря!
-Колко развълнуван е Джими?
Като че ли е напълно различен човек.
Толкова е хубаво.
-Да се надяваме, че утрешната вечер ще бъде добре, колкото тази.
-Пат! Благодаря, че намина.
-С удоволствие.
-Мислех да кажа... шницела на Нана Коен разби този на баба Купър.
-Тя не би очаквала повече.
-Какво стана днес с лиценза за алкохола?
-Готов ли е?
-Работя върху него... работя върху него.
Забавлявай се Джими. Моменти като този, не се случват всеки ден.
-Знам.
Фантастично е!
-Ей!
-Как си?
-Просто се радвам, че си тук и, че не съм сама.
-Знаеш ме. Винаги съм на място в такива ситуации.
-Моля за внимание! Има нещо, което бих искал да кажа.
Надявам се, че тази вечер се забавлявате, като мен.
В последните няколко месеца не бях в течение с работата по ресторанта...
...но пък обърнах внимание на една много специална дама - Джули Купър.
-Какво прави той тук?
-Джули свърши прекрасна работа за Дей Кор, нали?
-Хайде да вървим!
именно...
-И днес, вечерта, в която отваря ресторанта...
-Никой не иска да говори с мен, дори не ме поглеждат.
-Пийнал ли си?
-Бих искал да й покажа колко специална е за мен.
-Искам да кажа на Мариса, че не беше просто секс - аз обичам майка й.
-Добре, но не мисля, че е добра идея.
-Джули Купър...
...ще се омъжиш ли за мен?
-О, Господи!
Да, разбира се, Кал!
-Кики!
-Хей, Люк! Хей, Люк!
-Виж, Люк...
-Не ме предизвиквай!
-Просто ми дай ключовете и ме остави да те закарам да вас.
-Къде по-точно?
-Не мога да повярвам, че той се появи тук.
-Трябва ми колата ти. Трябва да го последвам.
-Не!
-Все едно казваш, че нищо не е направил.
-Не съм на негова страна. Не съм на ничия страна.
-Знаеш ли какво? Може би трябва да си.
Той трябва да остане сам, за да помисли върху това, което е направил.
-Той се чувства много зле заради това.
-Не е такa...
-Точно за това напуска.
-За какво говориш?
-Баща му се мести в Портланд и той отива с него... заради случилото се.
Може ли ключовете? Пил е доста.
-Много добре. И без това не исках.
-Баща ми ще се жени за Джули Купър.
Джули Купър ще ми е мащеха.
-Може би трябва да ти взема още една бутилка.
-Да, вземи й.
-Те двамата стават ужасна комбинация. За нас настъпва апокалипсиса.
-Хайде донеси соса.
-Само помисли.
Всичкото това време, идвал си у нас за вечеря...
...с баща ми сте плавали на яхтата. мислил ли си някога, че ще се ожени за бившата ти жена?!
-Да, дай ми и на мен чаша.
-Никога!
-Джимбо, от светлината, под която го виждам, това е най-хубавото нещо, което е можело да ти се случи.
-Няма нищо хубаво в това. Този брак е астероид...
...който удря Земята. Сега трябва да открием оцелелите видове.
-Готово! Виж!
-Уау, забил си пирон! Боб Вила те наказва, Коен.
-Какво?! Защо?!
Това не трябваше да става.
-Трябва да намериш кабърчето.
-Точно както ти направи, Самър?
-Просто ми дай търсачката за кабърчета.
-О, Самър, мисля, че ти си търсачката на кабърчета.
-Виждаш ли този чук?
-Как изглежда търсачката на кабърчета?
- И нивелир.
-Какво е нивелир?
-Не знаеш ли какво е?
-Ниво е нещо което преминаваш във видео игра.
-Забавно, да. Точно ти ли не знаеш инструментите?
-Моето семейство не е на строители.
Ние наемаме хора да строят. Защо да не вземем предприемач?
Или пък да боядисам?
-И тук си мисля, че можеш да боядисаш само тавана.
-Мариса, чуй ме, аз ...
-Не, не. Аз съм човече.
-Добре съм пич.
-Не звучиш така.
-Е, изпих няколко бири в парка...
...и се кефя на Сегер. Знаеш как е.
-Не много.
-Хей Раян, направи ми услуга.
Кажи на Мариса, че размислих.
ОК? Не заслужавам прошката й.
Аз съм...
Аз съм отрепка. Аз съм...
Всичко, което съм направил е, че я зарязах. Кажи й го.
-Не, кажи ми просто къде си?
Не можеш да напуснеш без да кажеш "Сбогом", нали?
-Да.
Сбогом!
-По дяволите, по дяволите!
-Няма ме в момента. Оставете съобщение.
-Джули!
Аз...
...утре си заминавам.
Много искам да те видя.
Идвам... идвам да те видя.
Дължиш ми "Сбогом"!
-Без алкогол за лиценза, ще ни видях сметката.
-Наистина? Кал, нямах си и идея.
-Няма смисъл това място да се отваря.
-Затова се надявах, че ще ми направиш услуга.
-Какво?
-Не ме ли чу?
-Просто исках да го кажеш пак.
-Ако се отнасяше до мен, щях да се откажа от ресторанта. Става въпрос за Джими.
-Барът е всичко, което има.
-Значи, ако той се махне ще ти дадат лиценза.
Доста страдаш за него. Слушай, Сандфорд...
...никога не смесвай бизнесът с приятелството.
-Прав си.
От сега нататък, ще правя всичките си сделки с теб.
Когато ме помоли да защитя чичо Шон, аз се съглсих. Длъжник си ми.
Не ти го дължа. Харесва ми да си зависим.
-Искам вода. Опитвам се да заспя.
-Е, по-добре да се връщам при годеницата си.
-О, да. Всеки момент ще повърна.
-Люк, обади ни се, когато чуеш това.
-Раян.
-Да.
Когато го видях на партито снощи...
...си пожелах нещо точно като това.
-Не си виновна за това.
-Как е той?
-Вече е по-добре.
Сега само трябва да се възстанови. Най-лошото е вече в миналото.
-Трябва да се обадя на родителите си.
-Хей...
...за сега той спи. По-добре се прибирайте.
-Да наистина, така че да тръгваме.
-И да поспим.
-Наистина се радвам, че Люк ще се оправи.
Пак ще дойдем.
-Аз ще остана за всеки случай.
-Добре.
Тогава ще остана и аз.
-Чух, че бил пиян...
...което не ме вдъхновява, особенно много, да се занимавам с лиценза за алкохол.
-Искаш ли нещо за ядене?
-Не, не, не съм гладен.
Не се притеснявай, аз ще се оправя с хората от градския съвет. Ти отбранявай крепостта.
-Не е необходимо. Погрижи се за морския фар. Ти си моряка.
-Как ще наричаме ресторанта? Кораб или крепост?
-Поне за сега ще е потъващ кораб.
-Добре, това изобщо не беше много приятна метафора точно на откриването.
-Защо не седнеш?
-Не мога. Ще видя какво толкова става с лиценза за алкохол.
-Ти го пречката Джими.
Името Стийв Пайзър да ти е познато?
Върнал се на работа, след като финансовият му съветник го разорил...
...а неговата длъжност е комисар на Комисията по алкохола.
-Ресторантът щеше да бъде...
...шанс за мен...
...да избягам от миналото си.
Май няма измъкване, а?
-Е, може би има един възможен, последен шанс.
Кейлъб.
Помолих го за помощ.
-Ти мразиш да му се молиш.
-Това беше изключение. Нямах избор.
-Да. Трябваше да ми кажеш истината, за да я приема такава, каквато е.
-Както казах - нямах избор.
-Хей... той се събуди.
Отивайте си у дома. Благодаря ви много за чакането.
-Чакайте!
Ще му кажете ли, че съм тук...
...и че бих искала да го видя?
-Ще започна прослушването на оркестър скоро.
Трябва да се моля на човека, който ще ни прави видеото...
...и на фотографа, и на гравьора. Знаеш ли, трябва да кажа на Даян Кан.
Тя се е женила поне дузина пъти.
Защо не се радваш?
-О Джули, беше тежка нощ.
Хей, къде отиваш? Защо не спиш?
-Защото Самър ме надзирава.
Раян върна ли се от болницата вече?
-Болница?
-О, не чу ли?
Люк се ударил с пикапа си в някакъв стълб снощи.
-Така ли?
-На няколко преки от тук.
Бил пиян. Толкова необичайно на него.
-Може би...
...не се е възстановил напълно от всичко това около баща му.
Унижението, семейството му се разпада...
-Да, може би е това.
-Ще ми налееш ли един Блъди Мери? Това ще ни е последната алкохолна напитка.
-Какво? Това ли беше?
-Това е последната дума.
Няма лиценз. Няма отваряне. Няма ресторант.
-Няма завръщане.
-Това ли беше най-доброто, което можеше да направиш?
-Нима той е по-голямо магаре и от теб?
-Нямаше никакъв ефект върху този Пайзер.
Знаеш как да ядосаш хората Джими. Би могъл да ме научин на едно две неща.
-Изглеждаш много самодоволен.
-Всичко си има причина, за да се случи.
-Няма ли поне малко съчувствие към лошия ни късмет?
-Знаеш какво казват: "Нещастието за един е щастие за друг."
-Кой го казва?
-Аз.
-Никога не съм виждал усмивката му.
-Не знаех, че има зъби.
-Пийнете малко. Трябва да поговорим.
-Наздраве!
-Добре ли си?
-Толкова съжалявам.
Не исках да стане така.
Не го исках.
Аз просто...
Аз си нямах никого. Наистина никого, нямах семейство...
Не знам.
Но...
...аз се махам.
Гледай нещата за теб да се наредят отново, както бяха.
Защото докато не се махна, те все още ще са зле.
Но искам да знам едно нещо преди да замина.
Можеш ли да ми простиш?
-Да.
Да.
Люк...
...ще ми липсваш.
-Кой би си помислил, че ако някой от нас се мести в друг град...
...то това ще съм аз?
Мислех, че ще изживея в Нюпорт целия си живот.
-Така ще започнеш нов.
Да, ще заживея в Портланд...
...ще се срещам с момичето на капитана на футболния отбор.
-И ще да те сритат...
-Да.
Като за добре дошъл.
Ще ви пиша. Може да се връщам от време на време...
...за да ви кажа "Здравейте".
-Успех човече.
-Искаш ли да те закарам до вас?
-Мразя я толкова много.
Тя за малко не те прогони, почти съсипа татко.
Тя почти уби Люк.
Трябва да направя нещо.
-Добре.
И така, къде отиваме?
-Мариса. Здравей!
Влез. Всичко наред ли е?
-Всъщност не, не е.
Трябва да поговорим за майка ми.
-Точно си мислех същото. Седни, моля.
Знам, че нещата между теб и майка не вървят добре напоследък.
Може ли да оставите миналото зад вас?
-Нямаш си и на представа каква е...
...или по-точно какво е направила.
-Знам.
Знам.
Всичко.
Трябва да използваме този случай за да забравим грешките.
Да започнете отначало.
Семейството е много важно за мен, Мариса.
Искам ние да бъдем истинско семейство.
Сестра ти го заслужава, както и ти.
-Ние вече си имаме баща.
-Осъзнавам това. Не се опитвам да го заместя или да го отстраня.
Всъщност точно обратното. Вече...
...съм единствения шанс, който баща ти има.
-За какво говориш?
-Тази сутрин предложих да купя Фара...
...от баща ти и Санди за няколко милиона долара.
Обмисляйки факта, че ресторанта никога няма да отвори, да изработи и цент...
...бих казал, че това е добра сделка. Но може да си сменя мнението...
...да реша, че това е лоша инвестиция...
...баща ти ще бъде унищожен.
Без пукнат грош.
Ще се махне от града.
-В който съм аз.
-Ти си много важна за майка ти.
Тя е много важна за мен.
Бъди част от семейсвтото ми.
-Какво точно значи това?
-Е, ти си вече част от сватбата. Когато с майка ти заживеем заедно...
...ще дойдеш да живееш с нас.
-Шегуваш се, нали?
-Това е всичко за нея.
-И ако направя това, значи, че ще купиш ресторанта?
-Този разговор ще си остане само помежду ни.
-Не искаш майка ми да знае, че ме изнудваш за да живея с вас?
-И така, споразумяхме ли се?
Чудесно. Сега, има ли нещо, за което искаш да ме питаш?
-Добре ли си?
-Аз съм затворник в собствения си живот. Добре съм.
-Е, направи каквото искаше.
-Да.
Спи ми се, ще поспя малко.
-Да, добре. Ще ти се обадя ...
-Казах ти да не докосваш нищо повече.
-Много си загубен, Коен.
-Ти си загубена, жено.
-Добре, вземи.
-Не, не искам
-О Боже мой!
-Сълзите ти са от радост, нали?
-Аз...
Дори не знам какво да кажа.
-Самър направи всичко.
И хамалството и прокарването на иснсталацията, а аз боядисах.
Знам, че харесваш Париж.
-Удивително е!
Толкова е готино.
-Прегледахме ти всичките играчки и не можахме да намерим пластмасови коне...
...но намерихме това.
-Плюшено мече!
-Да, тя ще те пази с неговия загрижен мечешки поглед.
-От къде знаеш, че е загрижен мечешки поглед?
-Аз го нарисувах.
-Да, ти!
-Аз, да!
-Благодаря ви приятели.
-Наистина се нуждаех от това.
-За нищо.
-Направихме го за теб. Трябваше да видите Коен с циркуляра.
-От къде знаеш за загрижения мечешки поглед?
-Пич, остави този въпрос сега.
-Не, просто съм любопитен.
-Сладка ли е?
-Тя е като... като...
. :: Превод: GhostrippeR :: .
Редактор: Conquer