The O.C. - 01x01 - 01x27 (2003) (The.O.C.1x23 - The Nana.srt) Свали субтитрите
-Как можа да го направи?
-Ако Мариса разбере...
-Не, не бива да разбира.
Прави ли секс с Джули Купър днес?
-Между нас има връзка.
-И тя ще приключи.
Господи. Това е Хейли.
-Майка ми ще откачи.
-Тогава не й казвай. И без това не й пука.
-Щеше да й пука, ако знаеше.
-Срещна ли са Хейли. Работи като стриптизьорка.
-Искаш ли да се прибереш в къщи?
-Да.
Мъртъв си! Само да припариш до дома ми. Чуваш ли?
-Няма как да се получи.
-Да не късаш с мен?
Няма да правя повече секс с Джули Купър.
-Мариса.
-Трябва да вървя.
Мисли. Къде може да е отишла?
Не знам. Преровихме целия град. Два пъти.
Съжалявам. Нямам идея какво повече да направя.
Няма да се предаваме. Трябва да решим проблема.
Добре, когато си тръгна, беше разстроена.
Значи е отишла някъде, където ще се чувства сигурна.
Някъде, където никой няма да се сети да я потърси.
-И ние също очевидно.
-Да, може и да е звъннала... Коен?
Да. Може да му се е обадила и той да е тръгнал натам.
А може и да спи. Ей, Коен.
-Ставай!
-Ценност моя. Не може да го имаш.
-Здрасти, какво става?
-Ти спиш, ето какво става.
-Бях си опънал гърба.
-Мариса звъняла ли е?
Бих чул телефона дори и да спях, но аз не спях.
Просто си опънах гърба.
Има пропуснато обаждане, което е странно.
А ние с Раян обикаляхме с колата цяла нощ като идиоти.
Нищо от това не би се случило, ако не беше ти, така че...
Млъквай, Коен. Стана случайно.
Случайно спа с майка й или случайно каза на Мариса?
-Не ми е до това.
-Дръж го в гащите следващия път.
Тя е била.
-Какво каза?
-Не много.
Просто, че е добре и да не се опитва да я открия.
Къде е тя?
-Не е тук.
-Защо ли не ти вярвам?
Люк.
Какво става тук?
Мариса си тръгна снощи, след като се прибрахме от Ел Ей.
-Избяга.
-Защо? Какво си й направил?
-Не аз, а ти.
-Какво?
-Те знаят.
-Мълчи си, Люк.
Видяли са ни пред мотела.
И Мариса също знае.
Ще ни извините ли за малко? Трябва да си поговоря с Раян.
-Каквото и да си мислиш, че знаеш за мен...
-Не ме е грижа за теб.
Искам само да се върне.
-И наистина не знаеш къде е?
-Знам, че е добре.
Оставила е съобщение да не я търсим.
И какво трябва да направя? Последния път като избяга, почти не умря.
Ще се обадя в полицията.
Да, и какво ще им кажеш като попитат, защо е избягала?
-Трябва поне да уведомя лекарите й.
-За да можеш да я заключиш отново ли?
Ако трябва, да. Няма да я оставя да се нарани отново.
Може би трябваше да се замислиш за това, преди да спиш с бившия й приятел.
Бих си побъбрила още малко с теб Раян,
но трябва да намеря дъщеря си.
Не и ако я намеря първи.
-Твоето предложение за ДП, РА?
-Нямам представа, какви ги говориш.
Днешния план, Раян Атууд.
-Само инициали ли ползваш?
-Пестя време.
-Не и ако трябва да ги обясняваш.
-ДП.
-Днешния план?
-Точно така.
Да обиколиш из Нюпорт, за да откриеш колата й,
докато аз отида да говоря със Самър?
-По-добра идея?
Нямам. Но може и да ми хрумне след една добра и здравословна
и много обилна закуска.
Здравейте момчета. Имаме яйца, гофрети, три вида палачинки.
-Уау, Хейли! По какъв случай?
-Не бях в добра форма снощи.
Не успях да ви се отблагодаря, че ме убедихте да се прибера.
Е, гладни ли сте?
-Да.
-Господи, какво се е случило тук?
Мамо, Хейли е направила три вида палачинки и гофрети.
Много са вкусни. Опитай ги с боровинки.
Кафе? Ела седни. Само да махна това от тук.
Хейли, работа ли търсиш?
Да, това е само за ресторантите.
Не, че имам някакви други умения.
Знам, че в Балбоа имат свободно място за барманка. Искаш ли да попитам?
Не е лоша идея, само че трябва да попиташ Санди, но го хвани в добро настроение.
Трябва да разкараме всичкия хляб от вкъщи.
Сега определено не е в добро настроение.
Хейли е направила 3 вида палачинки.
Яжте ги бързо. Имаме 2 часа да обезквасим кухнята.
-Какво означава това?
-Майка ми пристига по обяд.
Ако види, че ядем палачинки и то на първия ден от Пасха, ще откачи.
Харесва ми, когато идва баба и татко става примерен евреин. Трябва да тръгвам
-Да, аз също.
-Май най-добре да се облека.
Скъпа, имаме ли пилешки гърди?
Акерман ще се погрижат за храната. Ние носим виното.
Добре, но няма да ходим в Акерман.
-Как така?
-Казах на майка ми, че вечерята ще е тук.
-Какво?
-А и ако те попита...
казах й, че го правим всяка година. И че си приела юдеизма.
Шегувам се. За второто.
Няма да си мръднеш пръста. Аз ще напазарувам.
Тя ще готви. Децата ще помогнат. Хейли и Джими ще са тук. Раян може да покани Мариса.
-А Сет да покани Самър.
-А аз какво да правя?
Да седна и да гледам как майка ти окупира къщата?
Ще го направи така или иначе. Но поне ще сготви хубаво ядене.
-Готова ли си?
-Санди, не!
Не знаем къде е, но каза, че е добре.
Знам. Обади ми се.
-Какво? Самър, защо не ми каза?
-Помоли ме да не казвам.
-Самър, ако знаеш къде е...
-Не знам. Кълна се.
Ще се оправи. Но й трябва време.
Аз и Раян нямаме време. Баба ми пристига в града след час.
Баба ти? Колко мило. Искам да ни запознаеш.
-Не ти трябва, повярвай ми!
-Обичам възрастните хора.
-Толкова са сладки
-Да, добре, но баба ми не е от сладките.
-Така ли, грозна ли е?
-Не, страшна е.
-И аз мога да съм страшна. Ще го понеса.
-Да, но аз няма да мога.
Баба ми прибързва в преценките си, а и е с много категорични мнения.
Да, а аз съм тъпа и нямам никакво мнение.
-Не съм казал това.
-Не и на глас.
-Срам те е от мен.
-Не е вярно.
Не се срамувам от теб, Самър. Предпазвам те.
Ще ми благодариш, ще видиш.
-Трябва да тръгвам.
-Къде отиваш?
Да купя някои неща за трапезата.
-За кое?
-Трапезата, Пасха е.
И няма да те запознавам с баба ми.
Санди, какво правиш? Роза вече сложи тези.
Да, знам, но чаршафите са прекалено изискани.
Да, такива са. Това е плетка от 700 нишки.
-Не желая тя да го научава.
-И как ще го разбере?
-Може да провери.
-И защо да го прави?
Тя е социален работник в Бронкс от 40 години.
Колкото и малко пари да може да задели,
тя ги дава на асоциацията на самотните майки.
-Тя не купува подобни чаршафи.
-Всъщност аз ги купих.
Ти купуваш чаршафи, а аз не съм обществен защитник
така, че да изкарвам купища пари и да си отворя собствен ресторант.
-Наричат го успех.
-Не.
Не и според Софи Коен, а и самият Санди Коен..
Знаеш защо идва. Не е на гости, не е и заради празника. Не.
Тя идва да се намеси.
Да ме върне в пътя на праведността.
-Или в случая с Мама, в нейната праведност.
-Не е вярно.
-Не е ли?
-Майка ти иска само да си щастлив.
Не, тя не вярва в щастието.
Ако си щастлив, значи не работиш достатъчно.
Знам къде Роза държи не толкова изисканите чаршафи.
-Здрасти.
-Здрасти. Отивах към ресторанта...
и реших да се отбия, да видя как си след снощното ни приключение.
-Добре ли си?
-Да. Малко ме е срам.
Срам? Защо? Стига.
Намери ме в стриптийз клуб.
Няма нищо лошо в стриптийз клубовете.
Не че знам, защото аз, нали, сещаш се, просто...
-Бих знаел, ако...
-Да, разбира се.
Е, какво ще правиш? Ще се върнеш в Ел Ей? Или ще останеш тук?
Ти какво предлагаш?
Това не е мое решение...
но тук имаш семейство, покрив и хора, които ги е грижа за теб.
Така ли?
Да.
Ако остана тук...
това значи ли...?
-Хейли.
Идвам.
-Искаш ли да влезеш?
-Не, трябва да се връщам на работа.
Ще се видим ли после?
-Ти тук ли ще си?
-Разбира се.
-Тогава ще се видим.
-Добре.
Здрасти. Как да помогна?
-Благодаря, Раян.
-Ще се оправят. Сядай!
Имаше ли късмет?
Търсих навсякъде. Къщата, ресторанта, на плажа.
-Така ли? Ще я намерим.
-Добре.
Кой ще дойде с мен до летището?
Хайде. Сет?
Раян?!
Който и да е?
Не сте готови да посрещнете баба? Никой никога не е готов за нея.
Тя е страшилище.
Ехо?
-Не може да бъде.
-Входната врата е отворена.
Някой може да влезе и да ни изтрепе всички.
Да. Това е баба.
Мамо, какво правиш тук? Тъкмо тръгвах да те посрещна.
И щеше да закъснееш. Шегувам се.
Самолетът пристигна по-рано. Взех такси да ви изненадам.
Изненадан ли си? Така изглеждаш.
-Изненадан съм.
-Скъпи мой.
Здравей, Кирстен. Я се виж.
Толкова си красива, с тази прическа и този маникюр. Класика.
Ето го и внукът ми.
Който никога не пише, не се обажда...
...защото е много зает. Толкова момичета го преследват.
-Как си. Сетчо?
-Как си, бабо?
Ти трябва да си Раян. Радвам се да се запознаем.
-Добре дошъл в семейството.
-Благодаря.
-Благодаря.
-Теб не те познавам.
Софи, помниш сестра ми, Хейли.
А да, некачественото семе.
Винаги си ми била любимка. Не казвай на другите.
Гледай ти каква къща.
И какъв двор.
И гледката към океана.
Съжалявам, но ще трябва да го кажа.
-Започва се.
-Калифорния...
не е толкова ужасно.
Добре. Къде още може да е?
Не знам коя точно беше тази жена, Раян,
но не бе моята баба.
-Беше мила.
Мила е, Раян. Това е проблемът.
Баба ми не е мила. Обичам я, но не е.
-За кого още не сме се сетили?
-Съжалявам, но какво мислиш за Оливър?
Обадих се в хотела. Той е още в болницата.
Тя бе мила дори и с майка ми, Раян.
А баба никога не я е интересувала Кирстен.
-Наистина ли?
-Шегуваш ли се?
Тя е отровата на пепелянката.
Слюнката на тарантулата.
Двама души, които не се понасят, изведнъж се разбират прекрасно. Нещо не е наред.
Не е естествено.
Знам къде е.
-Доста се забави.
-Тук ли е?
Да. Няма да ти се зарадва.
Как е тя? Добре ли е? Не вярвам, че е дошла тук.
-Аз също се изненадах.
-Трябваше да се обадиш.
-Не можех. Тя ме помоли.
-Майка й откачи.
Мисли да се обади на ченгетата, по-добре да дойде с мен.
Какво прави той тук? Ти ли му се обади?
-Не.
-Това е невероятно.
И се появява точно днес?
Стой настрана от мен, ясно?
Извинявай.
Днес? Какво има днес?
Годежното ни парти.
-Приключихте ли?
-Благодаря.
Софи, искаш ли Хейли да ти вземе нещо специално?
Не, скъпа. Сигурна съм, че това, което си приготвяте всяка година, ще е идеално.
Надявахме се, че ще ни зарадваш с твой специалитет.
-Пилешки гърди. Макарони.
-Вече не готвя макарони.
-Хайде, мамо. Това е първата Пасха за Раян.
-Откъде знаеш?
В Чино си имат евреи. Мислиш, че обичат полуфабрикати?
Хубаво е, че не е забравил стария квартал. И докато говорим затова,
познай кой се сети за теб наскоро. Шон Съливън.
-Съли.
-Той и баща ти членуваха в една банда.
-Знаеше ли за това?
-Така ли? Блъдс или Крипс?
-Беше младежка група.
-След като баща му ни остави,
трябваше доста да работя и долу горе го отгледаха съседите.
Все някой трябваше да го прави.
Кога ще видя новия ти ресторант?
-Искаш ли?
-Какво казах току що?
Отивам да се освежа и после можем да тръгнем, нали?
-Коя е тази жена?
-Не е баба.
Хайде стига.
Може да се е променила. Може да е поомекнала.
Може би се радва да е тук.
-Да, нещо се е променило.
-Ще открия какво е.
Санди, недей. Каквото и да е, на мен сега ми харесва.
Тя е мила, сърдечна и отзивчива.
Аз ще отворя.
Умолявам те, остави я.
-Здравей. Как да ти помогна, скъпа?
-Здравейте.
Вие сигурно сте бабата. Аз съм Самър. Шалом.
Здравейте. Позната на Сет ли сте?
-Всъщност аз съм неговата...
-Самър.
Здрасти. Какво правиш тук?
Бях наблизо и реших да донеса малко макарони
за Пасха.
-О, колко мило, Самър.
-Нямаше нужда.
-Наистина не трябваше.
-Вие двамата да не сте...?
-Да, такива сме.
Да, да.
Чудесно. Значи ще останеш за вечеря, нали? Можеш да зададеш 4-те въпроса.
Благодаря, бабо. С удоволствие.
Тъкмо исках да направя няколко копия на книгата "Изход".
Нека аз го направя. Обожавам книгата "Изход".
Тя съдържа молитвата, която се чете на Пасха.
Някой си е научил урока, а? Сет Коен, ти си щастливец.
Благодаря.
-Слушай!
-Тя не е страшна. Ти си страшен.
Ти си страшна, като ме удряш и носиш курабийки.
Да не те е страх, че ще те изложа пред баба ти? Няма.
Ще изуча това нещо докрай, ще стана по-голяма еврейка и от теб.
Четеш го наопаки.
Мерси за курабийките.
Уау
Кога ще е сватбата?
Юни.
-Исках да ти се обадя и да ти кажа.
-Така ли?
-Мислех, че не го искаш.
-Той наистина ме обича, Раян.
А ти какво изпитваш към него?
Нямаш право да идваш в деня на годежа ми и да ми задаваш подобни въпроси.
Нямах представа, че е днес.
-Защото предполагах, че се случи това.
-Кое?
Ти избяга в Нюпорт за да си далече от него.
Да, както и ти си тръгна от Чино?
Раян, ти си тук. Виждаш ли Териса?
Казах ти, че ще дойде, ако го поканим.
-Мамо, не е дошъл за партито.
-Не е ли?
Дошъл е заради мен.
-Здрасти.
-Обеща ми, че няма да му казваш.
-Не ми е казала.
-Защо си тук тогава?
Исках да се уверя, че си добре. И да те закарам у дома.
Губиш си времето, няма да мръдна от тук.
Здрасти. Какво е това?
Спагети, курабийки, кексчета в цялата им прелест.
И покана за трапезната вечеря в нас. Дължим го изцяло...
...на баба Коен.
-Днес е щастливият ми ден.
-Още нищо не си видял.
Виж, Хейли, ние не можем... Не може така.
Но ти дойде сутринта в къщи,
дойде и в Ел Ей да ме намериш...
-Тревожех се за теб...
и исках да се уверя че си добре.
-Не мога да повярвам.
Кирстен ми е най-добрата приятелка. Санди ми е партньор.
-Ресторантът е всичко, което имам.
-Какви ги вършиш?
Да се появиш сутринта вкъщи? Да дойдеш до Ел Ей?
За да ми кажеш че си се тревожил? Ти не държиш на мен.
-Разбира се, че държа на теб.
-Да.
Но не колкото на Санди, Кирстен и на ресторанта.
-Чакай.
-За какво?
Довиждане, Джими.
Мариса, хайде. Всички се тревожат за теб.
-Кой? Люк? Майка ми?
-Това приключи.
За тях може би, но аз трябва да живея с този факт и по-добре да не живея там.
-Не можеш вечно да се криеш в Чино
-Вечно не, но за сега мога.
Териса каза, че мога да спя в стаята на Артуро и че ще ми помогне да си намеря работа,
докато спестя достатъчно пари...
-За какво? Да избягаш?
Майка ти всеки момент ще се обади в полицията.
-И на докторите...
-И какво да направя?
-Не мога да се върна там.
-Няма да мръдна без теб.
Тогава оставаш тук.
Искаше ми се да сме приключили с пода преди да го видиш.
-Подът си е наред.
-Как беше обиколката из ресторанта?
-Хубав е.
-Хубав? Само това ли? Хубав е?
Много е хубав.
-Какво? Какво очакваш да кажа?
-Мамо, това което мислиш?
Стига, спри да се правиш на Мери Попинс. Няма да се хвана.
-Защо всъщност дойде?
-Ти ме покани.
Каня те всяка година, откакто Сет навърши 13.
Работих много. Знаеш по колко документи обработвах.
Знам. Затова и аз напуснах. За да имам повече време вкъщи.
Не затова напусна, Санди.
И за да имам повече време и сили да помагам на хората.
Ти не помагаш, отваряш ресторанти.
-Това не е вярно.
-Някой да те пита?
Не й дръж такъв тон в тази къща.
Съжалявам.
Но знаеш ли какво?
Няма да ти се наложи дълго да ме търпиш.
Ето я. Тя се върна. Софи Коен, каквато я познаваме и обичаме.
Мислиш, че е смешно? Ще видим дали ще се смееш като умра.
Шегуваш се. Ще ни надживееш всички от инат.
Др. Талей е на друго мнение.
Дава ми между 4 и 6 месеца.
Имам рак на белите дробове в напреднала форма.
Защо дойдох ли?
Да се сбогувам с вас.
-Защо си още тук?
-Слушай...
Помолих Териса да се омъжи за мен и тя търчи и търси теб.
Оправихме всичко и в деня на годежа ни ти пак се появяваш.
-Тук съм заради Мариса.
-Тя не те иска.
А и аз не те искам тук. Схващаш ли?
Това е партито за моя годеж.
Отивам да пийна. Като се върна да те няма.
-Няма да си тръгна без нея.
-Ще тръгнеш.
-Слушай, не се набърквай.
-Не, ти не се набърквай.
Каза ти да се омиташ. Чупка.
-Ало?
-Ти ли си ме търсил?
-Да, но...
-Къде е тя?
-Няма да ти кажа.
-Не ме карай да се обаждам в полицията.
Не искам да им казвам, че я държиш против волята й.
-Няма да го направиш.
-Доведи я вкъщи, веднага.
Мамо, моля те седни. Трябва да поговорим.
Не, не трябва. Трябва да сложим месото във фурната,
иначе ще ядем в полунощ.
-Чакай, ще помогна.
Благодаря ти, кукличке. Санди каза, че си чевръста в кухнята.
-Не сменяй темата.
-Няма никаква тема.
-Сега не говоря. Сега готвя.
-Не можеш да пуснеш подобна бомба
и да не говориш. Защо тогава го каза?
Не исках. Ти ме провокира. Изплъзна ми се.
-Казала ли си на някой?
-Не.
Нито на сестра ти, нито на брат ти. Не казвай на никой, особено на Сет.
-Защо? Той трябва да знае.
-Защото аз решавам дали трябва.
Ще му кажа, когато съм готова.
Всеки момент ще се появи тук със Самър, така че...
А някакво лечение? Какво ти препоръча др. Талей?
-Операция? Химиотерапия?
-Да, но какъв е смисълът?
Когато се срещнах с др. Талей, ракът се беше разнесъл.
Това е положението.
-И какво мислиш да правиш?
-Мисля да направя вечеря.
Ще се наслаждавам на останалите ми дни, а и се надявам ти да направиш същото.
-Искам да те види тукашен лекар.
-Няма да стане.
Имаме добър онколог. Майка ми имаше рак на яйчниците.
И лекува ли се? Химиотерапия?
С цялото гадене и косопад?
-Помогна ли й?
-Не.
Но бяхме по-дълго заедно.
-Искате да сте по-дълго с мен?
-Да.
Излезе от вкъщи на 16 години и прекоси цялата страна.
Получих стипендия. Трябваше да използвам шанса си.
Ожени се за жена, чийто баща е символ
на всичко, срещу което се борих през целия си живот.
Не съм се оженил за нея, заради схващанията и политиките на баща й.
Какви политики? Какви схващания? Господи какво правя тук?!
Мразя този щат! Мразя изгрева! Мразя океана!
Мразя и Шварценегер!
-Влез.
-Изглеждаш...
-На Териса е.
-Какво ти е на ръката?
-Драскотина.
Еди и приятелите му не ме искат тук.
-Съжалявам. Аз съм виновна.
-Няма проблем, но ние трябва да се махнем от тук.
Трябва ни някакъв алкохол да дезинфекцираме ръката ти.
Не, нищо ми няма. Ще го направим после.
Никъде няма да ходим. Вдигни телефона, а аз ще говоря с Еди.
Не, чакай, аз... Няма нужда...
-Ало?
-Здрасти. Идвай насам веднага.
-Какво става?
-Не знам, но баба е отново страшна.
Мама и татко питат постоянно, кога ще се върнеш и не знам какво да им кажа.
-Мариса добре ли е?
-Как е Мариса?
Не иска да тръгне. Еди ме заплашва да ме пребие, а
Джули, че ще ме арестува.
Какво й е различното на тази вечер?
Добре, просто си ела.
Сам каза, че Мариса е добре, нали?
Нищо повече не можеш да направиш. Това е проблем на майка й.
-Не мога да я оставя тук.
-Но и не можеш да останеш. Моля те.
-Баба се развихря.
-С това, че ядем...
беззаквасен хляб.
-Безквасен.
-Добре, ще се опитам, но...
-Не, не се опитвай.
Връщай се веднага. Затварям. Самър получи херния от Юдеизма.
Коен.
Люк.
Не бива да си тук. Кейтлин е в кухнята.
Знам, знам. Исках само да се извиня.
Не си виновен ти. Аз съм възрастния тук.
Аз трябваше да преценя по-добре. И аз изгубих дъщеря си.
Няма да я затвориш в някой болница, нали?
Честно казано, не знам, какво друго да направя.
Тя е дете, Люк. Избяга отново.
И ако не се върне сама...
какво друго ми остава?
Искам да е в безопасност.
Шегуваш се.
Скъпи, хубавото на рака е, че мога да пуша, колкото си искам.
Не ми разваляй удоволствието.
Обадих се на др. Талей.
Кажи ми, че не вярно.
-Казва, че не отговаряш на обажданията му.
-Бях заета.
Няма да се излекуваш, но можеш да забавиш процеса
с облъчвания и химиотерапия.
-Да, но ще забавя и себе си.
-Може да е толкова лошо.
-Санди.
В Бронкс има деца, които разчитат на мен.
Имаш свои деца, които разчитат на теб. И внуци също.
Моля те. И за какво разчитат на мен?
Да си до тях. Това е всичко.
-Това съм искал винаги.
-Пак ли ме започваш?
Когато напуснах дома на 16, се учудих, че въобще си забелязала.
Чудно. Точно това иска една майка да чуе. Особено когато умира.
Моля те, продължи.
Нямаше те вкъщи постоянно. Работеше непрекъснато.
Грижеше се за чуждите деца, бореше се за каузи
или събираше подписи, или стачкуваше пред кметството.
Виж...
...като че ли нямаше време за нас.
-Баща ти избяга, Санди.
-Не аз.
И сега кой бяга?
Наслаждавай се на цигарата.
-Той е страхотен, нали?
-Да, такъв е.
И двамата сте страхотни.
Не знам как да ти благодаря, затова че ме прие снощи, но...
-Какво?
-Сигурна ли си, че няма проблем да остана?
Все пак сега и Раян е тук, а вие имате история зад гърба си.
Раян ми е приятел отдавна. Това е всичко.
-Мислех, че когато дойде в Нюпорт...
-Беше грешка.
Уплаших се и избягах при Раян, защото ми вдъхва сигурност.
Но след като се върнах и говорих с Еди за всичко
разбрах, че няма защо да се страхувам.
Нито пък ти.
Както каза, Раян...
не дойде тук заради мен.
Дойде заради теб.
Да вървим, хайде.
-Още ли си тук?
-Не го искам, повярвай ми.
Е, добре.
Много жалко.
Мислих си, как брат ти и Артуро лежат в затвора.
А ти и аз сме единствените останали от старата тайфа.
Мислих, че не ме искаш тук.
Помислих, че идваш при Териса. Откачих.
Но поговорих с Мариса и...
Май и Мариса не ме иска тук.
Стига. От всички възможни места тя избра Чино.
Избрала е мястото, на което само ти можеш да я намериш.
-Сетчо? Вътре ли си?
-Да, тук съм.
Ще дойда долу след секунда.
Ще ти спестя усилията.
-Може ли да вляза?
-Да, разбира се.
Заповядай.
-Къде е Самър?
-Отиде да се преоблече за вечеря.
-Не смяташе ли да ми кажеш?
-Нямаше, ако можех.
-Мислеше, че няма да мога да го приема?
-Не, знам че можеш.
Но от друга страна,
исках да прекарам повече време с теб
и да те опозная.
Да не съм умиращата баба, за която всеки разговор може би е за последно.
-Да, но би могло, нали?
-Да, но това си важи така или иначе.
Със или без рак.
Всички можем утре да сме мъртви. Никога не се знае.
-Много утешително, благодаря.
-Няма защо.
Разкажи ми за Сет Коен. Обичаш комикси? Музика? Филми?
Да, в момента всичко ми се вижда тривиално в сравнение с...
знам ли, с рака.
Да, затова не исках да ти казвам.
Няма ли да се подложиш на химиотерапия? Не те ли интересува?
Чакай малко. Слушай.
Много е сложно.
Уплашена ли си?
Ти как мислиш?
Не знам.
Татко казва, че не се страхуваш от нищо.
Баща ти не ме познава толкова, колкото си мисли.
Да, но ти си тази, която не иска да е наоколо.
Чия е вината тогава?
-Здрасти.
-Здравей.
-Какво мислиш за Чино?
-Мисля,
че тук мога да си намеря по-малко проблеми в сравнение с там, откъдето идвам.
Съжалявам за всичко.
Пътуването до Ел Ей, майка ти. Но трябва да се върнеш.
-Колкото повече отлагаш, толкова по-зле става.
-По-лошо от това?
-Ще те изпрати в болница.
-Нека опита.
-Опита преди и почти успя.
-Този път първо трябва да ме намери.
-Какво правиш?
-Махам се от тук.
-И къде?
-Не знам.
Не знам къде. Не знам какво ще правя.
Нищо не знам, освен че не мога да се върна там.
-Не мога все да те гоня.
-Кой го иска от теб?
Дори не знам защо дойде.
Помисли малко върху това, вместо да мислиш само за себе.
-Махни се от пътя ми.
-Няма да се махна.
-Сериозно!
-Няма да се махна.
Махни се!
Махни се.
Махни се от пътя ми!
Не мога да се върна там.
Добре.
Всичко е наред.
Добре. Ще се оправим.
Раян? Вътре ли си?
Да, един момент.
Един човек тук иска да те види.
Добре.
Здрасти. Сет ми каза, че си в Чино.
-Не можеш да идваш тук. Какво искаш?
-Дойдох заради Мариса.
-Не можеш да останеш тук.
-Джули мисли да се обади на ченгетата, ако...
Мислиш, че Мариса ще дойде с теб? Ти си последният, който иска да види.
-Да, но ще й се наложи.
-Тръгвай си от тук.
-Махни се от пътя ми.
-Слушайте, момчета...
Това е парти по случай годежа ми. Я се успокойте малко, а?
Раян, дръпни се.
Мариса, здравей. Аз...
Изчезвай от тука, Люк.
-Не е това, което си мислиш.
-Тя ли ти нареди, да ми го кажеш?
Че само това си мисля? Че съм луда?
-Тя не е виновна.
-Хващай пътя.
-Мариса, ако дойдеш с мен...
-Разкарай се, веднага.
Съжалявам.
Тук мирише много хубаво. Вярно ли ще ядем след шест часа?
Вечерята на Баба ще стане по-скоро, нали?
Чела ли си "Изход"?
-Държиш я наопаки.
-Не казвай на никой.
-Няма проблем. Трудно е да си евреин.
-Нямаш си и представа.
Знаеш ли какво е направило баба да е отново страшна?
Всъщност...
Какво? Какво става тук?
Нищо. Отивам да уча.
Ще се видим на вечеря... Трапезата. Съжалявам.
-Казала си й, нали?
-Никога не бих направила това.
Тогава за какво си говорихте?
Колко си страшна.
Страшна съм.
И аз щях да съм страшна, ако се разболея и трябва да разчитам на децата си.
Разликата е там, че аз няма да разчитам на децата си.
-Не, ти по-добре да си умреш.
-Браво, Кирстен.
Тази искреност. Откъде я извади?
Не ме познаваш, а никога не си искала да ме опознаеш.
-Това ти струваше сина ти.
-Синът ми направи своя избор.
Може би. Но сега ти можеш да направиш твоя.
Можеш да получиш най-добрата терапия, можеш да опознаеш внука си
и можеш да допуснеш Санди в живота си.
Но, това не е толкова важно за теб.
Да се чувствам виновна, а? Много впечатляващо.
Сигурна ли си, че не си еврейка?
Как е тя?
Добре е. Но съжалявам Люк.
Тази плесница ще го грее поне седмица.
Съжалявам.
-Появих се, съсипах партито ви.
-Ей, да ти изглежда съсипано?
А и това е моето годежно парти.
Ако го беше пропуснал, щях да те набия.
Трябваше да те поканя.
Покани ме на сватбата.
Да. Ела с Мариса.
Добре, кой иска торта?
Аз не мога. Трябва да се връщам.
Бабата на Сет е дошла, голяма вечеря.
Не мога да отсъствам.
Добре, все пак вие двамата останете, колкото пожелаете.
Хайде, Еди, майка ми има нужда от помощ в кухнята.
-Ям торта.
-Не, не ядеш.
Да, добре. Видяхте ли?
Още не сме женени, а ме юрка здраво.
-Не искам да се връщам.
-Знам.
Но ти не си направила нищо лошо. Те са виновни и го знаят.
Майка ти се е побъркала. Опасява се, че ще кажеш.
И защо да го казвам?
Не искам да ги виждам и не искам да се прибирам.
Добре, а баща ти?
Кейтлин? Самър?
А аз? Какво да правя без теб?
Може би ще те превъзмогна, но ще ми трябва време.
Не намерих ритуалния поднос, затова ще използвам този.
Нямаме ритуален поднос, мамо.
Това всъщност ни е първата, която празнуваме. Обикновено ходим при Акерман.
Но сега ти си тук. Раян също.
Търся домове за деца като Раян
и то вече 40 години.
-Знам, мамо.
Да, но никога не съм се и замисляла да взема някое у дома.
-Искаше да ми натриеш носа ли?
-Той е добро хлапе.
Трябва да прекараш малко време с него.
Не мога.
Утре сутрин си заминавам.
Не искаш да си изпусна първото посещение от терапията, нали?
Мамо, благодаря ти.
Можеш да се лекуваш и тук, ако искаш.
Не, скъпи. Мерси, но др. Талей ми харесва.
А и сестра ти е там и брат ти.
-А и знаеш, че мразя Калифорния.
-Тогава аз може да идвам.
Моля. Все пак майка ти ще е на химиотерапия.
Най-малкото, което можеш да направиш.
-Сигурна ли си, че го искаш?
-Трябва. Дрехите ми са вътре.
Може и да не си е вкъщи.
-Слава богу, че се върна.
-Не съм.
-Дойдох само за нещата си.
-Нищо подобно.
Няма да напуснеш къщата.
Или какво? Ще се обадиш в полицията или на др. Милано. Добре, давай!
Защо не се обадиш на татко или пък на Кейлъб?
С удоволствие бих им казала, защо избягах.
Взимай си нещата и се махай.
С удоволствие.
Хей.Ти си тук.
Да, проблем ли е? Не бях сигурен.
Не, няма проблем. Влизай.
Един малък...
букет за празника.
-Мерси.
Слушай, помислих върху това, което ми каза днес,
докато ядях курабийки,
а ти донесе цяла кутия
и ти си права. Права си за всичко.
Не, ти беше прав. Съжалявам.
Прав ли бях? Сигурна ли си? Рядко съм прав.
Не, все пак най-накрая се разбираме с Кирстен.
И имам втори шанс пред баща ми.
Защо да рискувам всичко това?
Защото ще е весело и аз се самоизяждам...
и защото си невероятна, не мога се справя със себе си.
Така ли?
-Да го направим ли наистина?
-Вече го започнахме.
Но остава въпроса,
как ще кажем на Кирстен
без да получим телесни повреди?
Не се налага да разбира веднага, нали?
В другите дни, храната не се потапя в солена вода.
Но тази вечер потапяме в солена вода или ябълков сок.
Наизуст ли го каза?
-Добре ли беше?
-Перфектно!
Можеш да гледаш в книгата. Не ти ли го казах?
-Не! Коен!
-Добра си, ти си моята малка...
-Здрасти, съжаляваме, че закъсняхме.
-Здрасти.
-Съжалявам, Куп.
-Няма проблем. Наистина всичко е наред.
-Видя ли се с Люк?
-Няма да го виждаме скоро.
-Какво си направил?
-Аз не съм. Мариса го зашлеви.
-Браво, Куп!
-Твърде много време прекарва с теб.
-Готови ли сте за вечеря?
-Да!
Лошо, защото Пасха тепърва започва. Хайде!
-Какво става у дома?
-Ти ми кажи. Аз бях в Чино.
"Тази вечер, е първата от Пасха.
Празник на новото начало
и на свободата.
Свобода от оковите, които ни тежат.
Свобода да се съберем и да проявим отговорност
към себе си, към семейните си, към нашата общност.
и към света."
Можем ли да почваме вече?
Раян, имаме още поне шест часа.
Приготви се.
Да вдигнем чаши.
Редактор: Conquer