The O.C. - 01x01 - 01x27 (2003) (The.O.C.1x13 - The Best Chrismukkah Ever.srt) Свали субтитрите
-Пиеш ли много?
-Предполагам. Всъщност, колко е "много"?
-Напивала ли си се така, че да не помниш нищо?
-Колко ми предлага последният фонд за височините Балбоа?
Толкова? За това ли беше цялото представление?
-Свободен ли си в събота?
-Свободен ли си в събота?
-Имам среща със Самър.
-А петък вечер?
-Та, какво да бъде?
Menorah ли искаш или захарна пръчица? Коледа или Ханука?
Не се притеснявай, приятел, защото в тази къща не се налага да избираш.
Позволи ми да ти представя нещо, което наричам...
...Коледока.
-Коледока?
-Точно така. Новият празник завладяващ нацията.
-Хей, момчета вече си имаме елха.
-Хей.
-Или поне дневната.
-Момчета помогнете.
-Запазил съм ти място ето тук. Хайде давайте.
Отлично. Малко вдясно. Не я наранявайте.
Игличките са много крехки. Чудесно.
Браво на вас. Браво на вас. Обичам празниците. Всичките.
-Не знаехме как да възпитаме Сет.
-Затова го направих сам.
И така, създадох най-великия празник познат на човечеството...
...обединих най-доброто от християнството и от юдаизма.
-И му казваш Коледока?
-Само да чуя тази дума и вече се чувствам празнично. Позволи ми да разясня.
Виждаш ли, за баща ми, беден, борещ се с живота евреин в Бронкс...
...Коледа значеше китайска храна и филм.
За майка ми, бяла англосаксонка...
...означаваше елха, и всички други украшения.
-Нали така?
-Много се гордеем.
-Не съм бяла англосаксонка.
-Разбира се.
Най-съществената част включва осем дни с подаръци следвани от един ден с много подаръци.
Та, какво мислиш?
-Излгежда добре си прекарвате.
-И за теб ще е така.
Хайде, потопи се в басейна на Коледока. Има стая за всички нас.
Има ли в семейните традиции на Атуоод, с което да се включиш...
...в универсалния празник на Сет?
-Точно така.
Атуоод и празници не е добра комбинация.
-Вие как прекарвахте Коледа?
-Не, наистина, благодаря, но...
-Хайде, човече, все нещо се е случило.
-От празниците си спомням едно как мама се напиваше...
...и ме набиваше.
-Е, тази година ще е напълно различно.
-С нови спомени. Ще бъде хубаво.
-Да. Ще направя каквото трябва.
-Така те искам. Ела насам.
-Да му се незнае.
-Това е голям празник за всички.
-Вижте, дори и аз още не съм свикнал. Дайте му малко време.
-Защо да не украсим елхата?
-Знаете ли какво? Скоро Раян ще почувства магията на Коледока.
Не се безпокойте. Ще го посветя в новата вяра.
-Нямаше ме само за 5 минути. Как превърна стаята в работилница на Дядо Коледа?
-Виждам, че някой е свалил венеца, който окачих на вратата.
-Падна. Какво опаковаш?
-Два стартови пакета Сет Коен. Имаме музика и
филм за търсене на съкровища.
Празникът не е само за деца, Раян, не е. Няма значение, че го мислят за детски.
Самър и Анна ще го харесат много.
-Ще им подариш еднакви неща?
-Да. Понякога съм толкова хитър, че сам си се чудя.
-Нищо добро няма да излезе, знаеш това.
-Не, не знам.
-Трябва да избереш, човече.
-Хей.
-Не и на Коледока. О кей? На Коледока не се избира.
-На мен не си купил нищо, нали?
-Не.
-Хайде, човече, развесели се.
Хубаво. Бъди мрачен. Щом така желаеш.
-О, Раян, какъв размер обувки носиш?
-Защо?
-Просто така.
-Това да не е списък за Коледока?
-Не. Защо питаш?
-Добре.
-Дай тогава да хвърля един поглед.
-Служебно е.
-Чудесно. Аз обожавам работата ти.
-Нали се разбрахме без подаръци.
-Ами да. Без подаръци за нас.
-Така. Ясно.
-Е, Коледоката е провалена.
-Дори не си го и помисляй. Тя е неразрушима.
Има два пъти по-голямо съпротивление от всеки друг празник.
-Баща ти отхвърли офертата ни за споразумение. Ще ходим на съд.
-Вчера не каза това. Каза, че ако не приемете неговото предложение...
-Да, обаче тази сутрин Скрудж е решил, че иска съд...
...което означава, че трябва да прекарам празниците подготвяйки се за делото.
Защото Рейчъл е извън...
-Коледока е провалена. Рано или късно на всеки му се случва да му провалят празниците.
-Стига, престани?
Не губете вяра в чудесата на Коледока. Какво ви става...?
Ще видиш. И ти ще видиш. Всички ще видите. Всички ще видите.
-Започваш да ме плашиш.
-На мен не ми пречи.
Оки-доки, да видим сега. Коя вратовръзка да сложа?
Тази ли? Стои ли ми? Или...
-Втората, определено.
-Добре.
-Значи отиваш на интервю за работа?
-Само ще се представя. Едва ли ще излезе нещо, но...
Трябва да съм облечен като за победа, нали?
Работя по въпроса.
-Ще си намеря работа. Знам, че на празници има допълнителни разходи.
-Няма нужда от допълнителни разходи...
...защото не е нужно да го го празнуваме. Сериозно.
-Какви ги говориш?
-Може да пропуснем Коледа. Не е като...
...да не се случи и догодина, а и празниците само депресират хората.
-А ти? Депресирана ли си?
Нали трябваше след Мексико да ходиш на терапия. Ние изобщо...
-Нищо ми няма. Просто казвам.
-Ясно. Добре.
Защото няма да пропуснем Коледа. Стига.
Ще си намеря работа, ще намерим начин как да го отпразнуваме...
...и ще имаме много поводи за празнуване, нали?
Как не. Ще пропускаме Коледа.
-Сигурна ли си за тази вратовръзка?
-Да, определено.
-Добре.
-Изглеждаш чудесно.
-Да пропуснем Коледа. Ти какво си, Гринч?
-Значи Анна и Самър ще ходят на този купон?
-Да, но нито едната не е с мен.
-Те знаят ли?
-Да, теоретично и двете го знаят.
-Хайде, успокой се. Това е голям купон, o кей?
Ти като искаш не празнувай, но аз? Погледни ме.
Аз съм снежинки. Коледока наближава.
-А когато Коледока свърши?
-Мразя, когато Коледока свърши.
-Коен.
-Здравей, Раян. Исках да знам каква е уговорката за довечера.
С колата ли ще си или аз да мина да те взема?
-Хей Сет. За колко часа ще се разберем за довечера?
-Здравей, Самър.
-Здравей, Анна.
-Момичета. Мислех си дали да да не се срещнем направо там.
Какво ще кажете? Ще отидете в колкото часа си изберете.
-Прекрасна идея.
-Да. Идеално.
-Най-добре се помоли на Коледока наистина да стане чудо.
-И Исус и Мойсей са са на моя страна, човече.
-Добре, гледайте да е равномерно около основата.
-Сега, момчета, топките са ключът за цялото дърво. Те трябва да дишат.
Здравей, Кирстен, как ти се струва?
-Доста е внушителна.
-Не ти ли харесва?
-Не е това. Просто мама слагаше Коледното дърво във фоайето.
-Стара традиция, която имаме.
-Да, Кейлъб ми каза.
Но тогава си помислих, "Знаеш ли, празниците са достатъчно трудни."
Не бива да припомняме на баща ти за миналото.
Той има нужда да прекара тази Коледа добре.
Оу, каза ли ти, че имаме нужда от офиса ти?
Ще правим Дядо Коледа за децата, и ше ни трябва място за елфите.
Ти защо дойде? Башща ти каза...
...че ще работиш вкъщи.
-Така ли?
Е, той винаги е пълен с изненади.
-Размислих. Ако Поземленият Тръст е готов да даде $200 милиона...
...то той може да даде и $300 милиона.
-Мислех, че всичко е приключило.
-Винаги може да се изстиска още кръв от камъка.
-Но този камък е мой съпруг.
-Смятам, че можем да работим и на празниците.
-Звучи страхотно. Приятна работа.
-Какво искаш да кажеш?
Ще направя нещо, което не съм правила...
...никога.
-Взимам си Коледна ваканция.
-Стига глупости, Кики.
-Ти мразиш да си стоиш вкъщи.
-Не толкова, колкото мразя да се карам с теб.
Затова ти прекарай две седмици заровен в юридически документи.
А аз ще опаковам подаръци.
-Мразя Коледа.
-Е, Коледоката не е по-добра.
Нямащ и представа. Празниците правят всичко още по-лошо.
-Просто искам баща ми да спре да се преструва.
Не ми е притрябвало. И Коледа не ми трябва.
-С кого ще бъдеш?
-Бъдни вечер с татко, на Коледа с мама.
А тя ме кара да отида и на тъпия Newport Group купон довечера.
-Коен ще ходят също, значи...
-Е поне ще сме и двамата разочаровани.
-Дадено?
-Дадено. Ще се видим ли след училище?
-Трябва да свърша нещо, да пазарувам. Саут Коуст Плаза.
-Ще ходиш в там? Сам?
Не мисля, че си готов за това.
Трябва да имаш със себе си опитен експерт да те пази.
-Познаваш ли някой?
-Нищо ли не избра?
-Отсреща има магазин "Всичко по 99 цента".
Вече не мога да си позволя да пазарувам тук.
-Тогава защо дойдохме?
-Ще ти прозвучи глупаво, но тук ми харесва.
Всичко е толкова перфектно.
Разхождаш се и имаш чувството, че всичките ти проблеми...
...могат да се разрешат с един лак за нокти...
...или нов чифт обувки.
-Госпожице, бихте ли ми показала чантата си.
-Хей, какво правиш?
-Не мога да ви позволя да излезете.
Ако не ми покажете чантата си, ще се наложи да извикам полиция.
Слушай, остави я намира, разбра ли?
-Раян, всичко е наред.
-Не, не е.
-Чантата. Веднага.
-Какво правиш?
-Здравей. Какво правиш? Работиш у дома?
-Аз съм във ваканция.
-А, да. Очевидно.
-Преглеждането на годишните сметки ми действа много разтоварващо.
-Дано нямам този ген.
-Трябва да се молиш да го имаш.
Виж, не съм била в отпуска отдавна и се опитвам да свикна някак си.
-Не те упреквам. Само ти се присмивам.
-Tова си го наследил от баща си.
-Оу, Боже, растат?
Спряха... спокойно. А това какво е?
-Пристигнаха за Раян от майка му и брат му.
-Ти знаеш какво каза той за празниците?
Когато говори така, нямам представа какво да кажа.
-Нито пък аз. Просто трябва да бъдеш себе си.
-Да, защото това винаги върши работа.
-Да сме семейство е трудно при всякакви обстоятелства.
Да създадеш ново? Сигурно на моменти се чувстваш объркан.
-Чувството на обърканост ми е пределно познато.
-Какво има? Дядо пак ли е ползвал кредитната карта на компанията?
Какво е този път? Проститутки?
Дядо обича да танцува с бялата дама?
-За какво говориш?
-Не знам. Какво е станало?
-Ами... Слава Богу, нищо.
Трябва да се приготвим, защото трябва да сме там рано.
-Отивам да си сложа маската.
-Ало. На телефона е Кирстен Коен от Нюпорт Груп.
Баща ми е поръчал едно проучване на възвишенията Балбоа и съм изгубила моя екземпляр.
А трябва спешно да видя документа. Възможно ли е да ми го пратите по факса?
-Не мога да повярвам. Мариса?
-Джули.
-Виж, довечера съм домакиня на най-важното събитие от моята кариера.
-Е поне запази приоритетите си.
-Знаеш ли, учудващо е как всички нещастия се случват под твоя надзор.
-Оу, и този път ли аз съм виновен?
-А откъде се е научила да краде?
-Стига.
Аз откраднах, забрави ли? Аз съм виновникът, а не татко.
-Слушай, имаме късмет, че от магазина няма да повдигнат обвинения.
-О кей? С Мариса тъкмо се опитвахме да измислим подобаващо наказание...
-Сериозно? Ще се правиш на Сталин, само, че тя няма думата.
-Никаква кола, никакви джобни, никакви развлечения.
-Значи довечера си оставам вкъщи?
-От утре. Нямам намерние да си развалям партито, заради твоите крадливи ръчички.
-Миличка, знам че по това време на годината всичко лошо изглежда още по-лошо.
Но защо го направи?
-Помислих си, че...
не бях...
Беше глупаво.
-Обадих се на терапевт по пътя насам.
-Мамо.
-Тя е права, мило.
Терапията беше едно от условията да живееш тук.
-Добре, но от Мексико насам имам напредък.
Оценките ми са добри. Благотворителност, обществена дейност.
-Уговорила съм ти час утре сутрин с д-р Милано. Той е чудесен.
-Извинявай, но мога и сама да се справя.
Това... няма да го направя отново, обещавам.
-Скъпа, обичам те.
Но не ти вярвам.
-Опитай. Може наистина да се окаже полезно.
-Да. Както и да е. Трябва да се приготвя.
А на теб ти предстои големият купон.
Сигурна съм, че не искаш да караш Кейлъб да чака.
-Хей. Какво става? Върнал си се.
Зарадваха те, нали? Майка ти и брат ти са ти купили нещо.
-Да. Само, че сега имам да купувам подаръци за осем души.
А съм събрал само за един.
-Раян, това ми напомня за историята на Ханука.
Виж само. Лампата... Знаеш ли какво? Нали схващаш.
-Как беше в търговския център?
-Странно.
-Да, описа ми съвсем подробна картина. Имам чувството, че съм бил там.
-Мариса взе няколко неща без да плати за тях.
-Какво? Тоест...
-Задигна ги.
Да.
-Да, това е странно.
-Заради празниците.
И всичко, което става със семейството и...
-Разбира се, сигурно и е много тежко.
-Да.
Не мога да й помогна. Поне да й кажа нещо.
-Оу, имам нещо за теб.
-Не, не, не. Имахме споразумение.
-Но това е различно, това е условие.
Знам, че е малко смешно, но ти знаеш, всички имаме, та си помислихме...
-Страхотно е.
-Хубаво. Дано да го сполети по-добра съдба от венеца ти.
Държахме да си имаш и ти.
-Благодаря.
-Добре.
Ще направя така, че магията да се случи.
Имам чувството, че тази вечер косата ми работи за мен.
-Закъснявах. Знам. Знам.
Ще побързам. Няма да повярваш...
...с баща ти днес се споразумяхме.
Малко ме поизнуди. Е, знаеш, много ме поизнуди.
-Поиска ти повече пари?
-Само $250 милиона.
Обаче сключихме сделка.
-И той твърди, че се е съгласил заради теб.
-Така ли ти каза?
-Изглежда твоята ваканция много го е наранила.
Защото той каза, че иска да прекара празниците със семейството си.
Знаеш ли, може би... Може би се променя.
Или наистина е фантастичен лъжец. Какво има?
-Днес открих нещо.
Не знам дали е редно да ти го дам, но не знам и дали бих могла да не ти го дам.
-В такъв случай...
-Той ще разбере, че съм ти го дала.
И ще има пълно основание да ме уволни.
-Не може да бъде.
Това променя всичко.
-А аз ще трябва да се науча да си почивам, защото ще имам много свободно време.
-Съжалявам, скъпа.
-Той ще съжалява далеч повече.
-Все още ли ти се ходи на партито?
-Не бих го пропусна за нищо на света.
-Анна. Здравей.
-Имел.
-Много празнично от твоя страна.
Нали щяхме да се видим там.
-Хрумна ми, че можем да отидем заедно.
С удоволствие. Знаеш.
Но не смяташ ли, че така ще наруша...
...нашата Женевска конвенция?
Защото казах на Самър, че ще срещна и двете ви там.
Самър от къде ще разбере?
-Имел. Тя какво търси тук?
-Ти какво търсиш тук?
-Мислех, че имаме сделка Коен.
-Която ти наруши.
-Както и ти.
-Тя има право.
-Ти си на нейна страна?
-Не. Няма никакви страни, момичета.
Има само превози. с родителите ми? Ще отидем всички заедно.
-Става.
-Става.
-Имам подарък за теб. Ще ти го дам по-късно.
-И аз има подарък за теб. И аз ще ти го дам по-късно.
-Нямам търпение.
Да ги получа.
И двата.
-Сет готов ли си? Хайде, да тръгване.
-Здравей, Самър. Анна.
-Дами.
Очертава се жесток купон.
-Може би идеята не е толкова лоша.
-Какво искаш да кажеш?
-Сигурно е полезно човек да поговори с някого.
-Ти си някой. Не мога ли да говоря с теб?
-Можеш да говориш с мен, просто...
-Какво? Нуждая се от специализирана помощ, защото откраднах червило?
-Не става въпрос за червилото.
-Тогава не разбирам в какво е.
-Постъпи както желаеш.
-Естесвено.
Щом никой не кара родителите ми да ходят на терапия, няма да карат и мен.
Знаеш ли, че аз съм единсвеният нормален в семейството.
Съжалявам.
Май си оставих шала горе. Ще ми го донесеш ли? Трябва да си взема чантата.
-Разбира се.
-Рогче с гъби и праз? Ролце с раци и сирене?
-Стига, приятел. Смени поне веднъж репертоара.
-Приятно прекарване.
-Хайде, Сет. Аз съм нататък.
-Аз съм нататък.
-Така ли? Аз ще отида да потърся Раян. Извинете ме.
-Кирстен, Санди, добре дошли.
-Кики.
-Здравей.
Радвам се да те видя. Санди съобщи ли ти добрата новина?
-Каза ми.
-Всъщност, трябва да уточним...
...някой неща с теб, ако нямаш нищо против...
-Ела Санфорд, това е купон.
Сетих се за дните си в Бъркли. Може и да сгазиш лука.
-Да сгазя лука. Много смешно.
Ей сега ще го закова.
-Как ти се струва?
-Кое?
-Партито. не си казала нищо. Харесва ли ти?
Знам мнението ти за дръвчето...
...но опитай се да го надмогнеш.
-Чудесно е.
-А Кейлъб как го намира?
-Каза ли ти нещо?
-Нямах възможност да говоря с него.
-Искам това празненство да остане незабравимо за него.
Така ще бъде.
-Добре ли си?
-Да. Защо?
-Не знам.
днес се случиха доста неща...
...a освен това не искаше да идваш тук.
-Искам да съм там, където си и ти, а ти си тук, така че...
-Мариса. Облякла си Шанела. Много си красива.
Раян. Още не си поздравил Кейлъб.
Да, защото говореше с други хора, мамо, и не му беше удобно да го притеснява.
-Е, вече е готов...
-Ами аз не съм.
-Мариса.
-Мамо.
-Ти си гост на това празненство.
-Ти ме накара да дойда.
-Имаш си достатъчно неприятности.
-Значи нямам какво да губя.
-Така ли ще контактуваме от сега нататък?
-Не знам. Ще попитам психоаналитика си.
Знаеш ли какво, отивам до тоалетната.
-Мразя празниците.
-Мненията съвпадат.
Кейлъб. Имаш ли време да поговорим?
-Не.
-Хайде, отдели малко.
-Какво е това?
-Геологическо проучване на Хейтс...
...ти си го поръчал и странно как не си извадил екземпляр на мен.
-Сега нямам време за това.
-Според мен имаш.
Нека обобщя, това, което на теб вече ти е известно.
Възвишенията са сеизмично нестабилно, целият район не подлежи на застраховане.
-Не струва нищо.
-И твоята теория също.
Невъзможно е да получиш разрешение за строеж.
-И си знаел това.
-Какво искаш, Санди?
-Искам да откупя the Хейтс.
За един долар.
-Не говориш сериозно.
-Весела Коледа.
-Е готов ли си за подаръка?
-Да, готов съм. Давай кючовете. Да видим как ще карам метла.
-Много смешно, Сет. Винаги разваляш настроението.
-Права си.
-Готов?
Приключенията на Сет Коен и капитам Оатс.
Част 1: "Увереност."
-Ти ли го направи?
-Не, купих го по интернет.
-Не мога да повярвам. Страхотно е.
Хей, този Сет в комикса изглежда красив и внушителен.
-Позволих си известна свобода.
-И не е бъбрив като мен.
-Фантастично е.
-Благодаря.
-Как я кара Сет?
-Той е добре, според мен.
Понякога трудно отгатвам как е. Защо?
-Някога правил ли е нещо...
...което те кара да се съмняваш в себе си като родител?
-Е, имаше един идеален дом и Тихуана...
...и един Рейндж Роувър...
...и кино, което не ми мина.
-Но те са деца. А децата вършат глупости. Забъркват се в каши, нали?
-Родителите ни биха получили инфаркт, ако бяхме научили поне половината от нашите изпълнения.
-Стига, ние бяхме добри деца. Така си беше. Нали?
-Бяхме добри деца.
-Да.
-И имаме добри деца.
-Добре, изчакай секунда. Какво правиш тук?
Защото Анна отиде да вземе нещо за пиене. Тя ще се върне след малко.
-Ела насам.
-Защо?
-Просто ела насам.
-Добре.
-Стой тук.
Разбрах, че харесваш комикси, Коен.
-Вярно е.
-Весела Коледа.
-Господи, мисля, че ще припадна.
-Не те пускам никъде.
-Добре.
-Да?
-Какво е това?
-Това е подаръка от Анна. Направила го е за мен.
-Направила го е?
-Да.
-Удивителен е.
-Знам, но и твоят е страхотен. Супер страхотен.
-Хей, ето те...
...а.
-Хей, Анна, Самър само ми даваше подаръка си. Хубав е.
-Ти си жената чудо?
-Да. И?
-Изглеждаш...
...страхотно.
-Това моята книжка ли е?
-Господи, а аз ти съчиних комикс.
-А аз се направих на курва.
-Жената чудо не е курва, чу ли?
-Какво правиш?
-Не знам, това е ужасно.
-Спрете, момичета, моля ви.
Дайте да не преобръщаме влака заради едно камъче, става ли?
-Да не изхвърляме бебето заедно с водата от коритото.
-Дайте да измислим още метафори.
-Виж...
...не си падам да говоря за чувства...
...но те харесвам.
И тя също.
-Ако час по-скоро всичко не свърши...
-Някой ще пострада.
-Трябва да избереш, Коен.
Липсвах ли ти?
-Хайде да танцуваме.
-Знаеш как съм с танците.
-А ти знаеш, че не ме е грижа. Хайде, нали е купон.
-Да, служебен.
-Смятах, че искаш да се забавляваш. Не ме карай да те карам насила.
-Не ми прилича на яйчен пунш.
-Какво от това? Хайде, ако не ти се танцува ще излезем навън.
-Не те видях да пиеш коктейл.
-Може да си нося от къщи.
-Искаш ли?
-Какво ти става днес?
-Какво толкова? И ти пиеш.
-Не сам в тоалетната.
-Просто се забавлявам.
-Вечерта, когато се запознахме, припадна пред вас.
После това в Мексико. Това е като...
Историята с майка ми се повтаря.
-Млъкни.
-Тръгваме си.
-Не, само аз.
-Приятно прекарване.
-Не можеш да караш.
-Махни си ръцете от мен. Има достатъчно хора в жовота ми, които да ми казват какво да правя.
Довиждане.
-Недей, дай на мен да карам.
-Махай се.
-Хей.
Чакай.
-Добре съм.
-И така, от този момент прехвърлям собствеността от Височините...
...на Поземления Тръста Балбоа за резумната цена...
...от $1.
Нямаше да успея в това начинание без помощта на моя зет, Санди Коен.
-Благодаря, Кал. Но недей да делиш заслугите с мен. Това е изцяло твое дело.
За Кейлъб Никъл, най-щедрият човек в Нюпорт Бийч.
-Благодаря.
-Честита Ханука, Санди.
-Браво.
-Какво? Ти караш.
-Да, защото ти си пияна.
-Не съм...
-Добре.
-Къде падна?
-Стига, остави я.
-Опитвам се.
-Още съм на изпитателен срок.
-Казах ти, опитвам се.
-Разбира се, не сънувам.
-О, Боже.
-Весели празници. Лиценз. Регистрационен талон.
Имате счупен заден мигач, знаете ли?
-Току що се случи. Ще го поправим.
-Нали не сте пили алкохол?
-Не, сър.
-Всичко наред ли е, госпожице?
-Да, напълно. Благодаря.
-Госпожице, бихте ли...?
-Произшествие...
... 1508 Корнуол Лейн в Западен Клиф.
Всички коли в района незабавно да се явят на мястото.
-Прието.
Имаме спешно повикване.
Пускам ви само с превупреждение за счупения мигач. Поправете го.
-Прибирайте се право удома.
-Да, сър.
-Спри, окей? Плашиш ме.
-Ти ме плашиш.
Има ли пиене, плач и полиция значи е Коледа.
Избягах от това.
Няма да го тъпря отново.
-Добре.
-Добре.
Е дамите удариха по масата. Край.
-Какво ще правиш?
-Нямам представа.
Не знам. До сега нито една жена не ми е предлагала да избирам.
Научил съм се само как да понасям отхвърлянията и подигравките.
С подигравките съм направо цар. Как беше при теб?
-Мариса се напи, по пътя ни спря полиция, в колата имаше шише водка.
Хей, Мариса прави живота ти много интересен.
-Да. Скарахме се.
-А полицията?
Повикаха ги по радиото. Пусна ни с предупреждение за счупен мигач.
-Сега разбираш защо мразя Коледа.
-Чакай малко, Раян.
Струва ми се, че се е случило Коледока чудо.
Благодаря. Помисли за секунда. Старият Раян, какво щеше да стане тогава?
Щяха да те опандизят. Със сигурност. Но този път Исус се грижи за теб.
И Мойсей. Двамата заедно. Перфектния отбор.
Борещ се за теб, да те пази и да ти даде втори шанс.
Докоснат от ангел.
Това е хубаво. И хубаво звучи. Смятам, че вярата ми се възроди.
Трябва да се приготвям.
-Анна ще се появи всеки момент.
-Какво мислиш да й кажеш?
-Думите сами ще дойдат.
-Така, просто мисля...
...че при това положение... Не, чакай, стой.
Ще пробвам друг подход.
Мисля, че си чудесна, и великолепна, и невероятна.
Но освен това мисля, че си изключително остроумана, и мъдра...
...и сам не си вярвам, че ще го кажа, но...
Мисля...
...че трябва да бъдем приятели.
И ти подарявам това.
-Не искам да съм ти приятел.
-Не искам да съм ти приятел.
Още един приключенски филм никога не е излишен.
Това е корпоративен шпионаж. Можех дори да те уволня.
Дори да те съдя за нарушение на служебната тайна.
-Татко. Ти мамеше общината, излагаше компанията на огромен риск.
Рано или късно щеше да се разбере. И тогава какво?
-Когато откри доклада, можеше да ми го покажеш.
-Ти можеше да ми кажеш от самото начало.
-Съжалявам, но просто не виждах друг начин.
-Беше непочтенно, пресметливо и жестоко. Кики...
...струва ми се, че от теб ще стане истински магнат по недвижими имоти.
-Е, бъдещето ще покаже.
-Украшенията на майка ти. Дръвчето е красиво.
-Може отдолу да те чака подарък.
Може би.
-Къде тръгна? Смятахме да си вземем филм.
-Мариса тази сутрин има час при психолога си.
-Много й се насъбра.
-Да, мислех да я придружа.
-Да, би могъл...
...или не.
Мариса трябва да реши сама дали да отиде.
Сега си тук с нас. Вече не е нужно да играеш ролята на родител.
-Значи филм?
-Да, но аз ще го избера.
Избирането на филм е почти изкуство.
-Три пъти идвах до тук, докато се престраша да вляза.
Аз те познавам. Учиш в Харбър, нали?
-Мариса Купър. Здравей.
-Да, ти организираш разни мероприятия. Купони, нали?
-Председател по обществената дейност.
-И ти ли си в Харбър?
-Не. Аз уча в Пасифик.
Оливър Траск.
За председател по обществена дейност... не си никак общителна.
Трябва да дам сигнал да те свалят от поста.
-Това е психиатричен офис. Някак си смущаващо е.
-Да. Имащ право. Доста смущаващо.
-Затова предлагам да минем някак си направо по същество.
Какво не ти е наред?
Какво не ти е наред?
-Ако знаех нямаше да съм тук.
-Не си алкохоличка, все още.
-Самоубивала си се поне веднъж.
Вероятно с хапчета. За мускулни спазми 100%.
-Обезболяващи.
-Не си искала да се самоубиваш.
Кърт Кобейн, да, той искаше да се убие.
-Знаеш ли, идеята да съм тук не е моя.
Може би. Но нямаше да си тук, ако не искаше.
Искаш да разбереш защо си в такова състояние.
Ти си. Аз чакам за съседната стая.
До следващата седмица.
Как мина с момичетата?
-Старто пакет Сет Коен?
-Мисля, че съм минал тази възраст.
-Това ли е, което съм искал?
-Реших да го закача.
Радвам се, още един посветен в Коледока.
Чудесно.
Не съм се съмнявал нито за миг. Виж, сложих кукичката за всеки случай.
-Хей.
-Така, кой да бъде?
Цигулар на покрива, Чудесем живот...
...или моя избор, Силвестър Сталоун "На върха".
-С борба ли е?
-Класически е.
-Честита Коледока, хора.
-Благодаря.
Редактор: Conquer