Abre Los Ojos - Open Your Eyes (1997) Свали субтитрите
Отвори очи.
Отвори очи.
Отвори очи.
Отвори очи.
Отвори очи.
Отвори очи.
Отвори очи.
Отвори очи.
Защо ми разказваш този сън?
Ти ми каза, че мога да ти казвам каквото си поискам.
Добре. Още нещо имаш ли да ми кажеш преди да започнем?
Не е нещо, което не знаеш. Точно щях да стана на 25.
Обичах да си похапвам, да спя, да правя секс - както всички хора.
И знаеш ли какво правят всички когато се събуждат?
Отвори очи.
Какво правиш?
Махай се.
И престани да ми оставяш съобщения.
Защо?
Просто престани.
Защото това много ме дразни.
Стига бе, хайде сега.
- Ще те разбия днес.
- Ще видим кой кого.
Имаш три коли. Защо винаги пътуваме с тази каруца?
Хайде. Много бързам.
Аз ли се мотая? Изпуснах си вчера класа заради това.
Имам среща с партньорите ми довечера. Защо реши, че съм облечен така?
Значи може и на тях да крещиш. Обичаш да го правиш.
Не обичам да крещя.
- Добре, кажи ми, изчука ли я?
- Кого да съм изчукал?
Която и да е била когато позвъних миналата нощ.
Бях сам миналата нощ. Както и да е, какво ти става?
Нищо. Можеш да правиш каквото си искаш с твоя живот.
Много ти благодаря.
Нека сменим темата.
- Изчука ли я?
- Престани вече. Бях сам.
Значи си я изчукал. За същата ли говориш толкова много?
- За кого?
- За онази Нурия.
Боже Господи, не мога да повярвам!
Сезар се е виждал с една и съща жена цели два пъти вече!
- Сигурно е страхотна в леглото.
- Да, невероятна е.
Копеле мръсно! И кога мислеше да ми кажеш тайната?
- Каква тайна?
- Рецептата за Кока-кола.
- Виж, недей точно сега.
- Да, да, да сменим ...
Какво яде днес?
Нищо. И точно там е проблема. Умирам от глад!
Беше доста забавно като ги попита какво ценят най-много в мъжете.
"Искам да бъде интелигентен, да бъде честен, да бъде внимателен."
Глупости! Непрекъснато ще имаш проблеми ако си като мен.
Не започвай отначало! Не си грозен.
Всеки би искал да изглежда като теб. Ти си съвсем нормален.
- Нормален да, но не и хубав.
- Ти си хубав.
Аз изглеждам прилично, само когато ти не си до мен.
Ти си като анорексик. Те твърдят, че са дебели и накрая се побъркват.
Ако някоя жена се обвърже с теб, тогава и ние останалите ще имаме шанс.
- Да, да.
- А защо не?
Ако срещнеш подходящата жена...
Тя не съществува.
По дяволите!
- Как изпуснах това?
- Господ те наказва.
Ти си виновен за това.
- На кого го каза това?
- На Господ.
Вярваш ли в Господ?
- Не започвай с тези глупости отначало.
- Просто ти зададох въпрос.
Ако не искаш, недей да ми отговаряш.
Не вярвам в Господ.
А как ще обясниш това, което се случи?
- Какво имаш предвид?
- Лицето ти.
- Няма обяснение.
- Аз мисля, че има.
- Ти мислиш, че съм луд.
- Вярвам само на това, което виждам.
Не си ми дал още да видя твоето лице.
Няма и да го направя.
Наистина ли си мислиш, че приличаш на чудовище, Сезар?
- Хайде, дай да видя.
- Шибай се отзад!
Я по спокойно! Писнаха ми твоите номера.
- Остави ме на мира!
- Ще ти откъсна главата!
Остави ме на мира!
Не мога да работя като си тук. Остави ни на мира.
На моя отговорност.
Ти си един нещастник, който ...
Родителите ми са мъртви, кретен такъв!
Ти си си измислил някаква история, за да не признаеш какво си направил.
Така ли е?
Моля?
Че си нещастник.
Баща ми имаше верига от ресторанти. Вината не беше моя.
Кога починаха родителите ти?
Преди 15 години, беше нещастен случай.
- И сега си богат.
- Така казват всички.
Тогава защо не искаш адвокат?
Те казаха, че могат да ми осигурят най-добрия адвокат.
- Но искат да си остана вътре завинаги.
- Кои са те?
Партньорите ми. Те постоянно искат да ми пийнат кръвчицата.
И сега имат всичко необходимо. Те ме прецакаха.
Не бяха те. Аз бях.
Не ме интересува.
Да видим сега, Сезар. Знаеш ли защо си тук?
- Защото нося маска, предполагам.
- Не.
Защото уби човек.
Или не си спомняш?
- Кажи ми, не си ли спомняш?
- По дяволите! Спрете!
Трябва да си изясним нещата ако искаш да продължим напред.
Не искам да продължавам напред!
А това ли е решението според теб - да стоиш в тази дупка и да мълчиш?
- А сега не си ли говорим?
- След 2 месеца мълчание.
Постоянно се опитвах ...през тези 2 месеца.
- Прочетох докладите.
- И аз съм ги чел.
Искам да ми кажеш, ако е възможно, всичко това, като седнеш на стола.
Или ще си останеш там?
На пода ми харесва.
Това е единственото нещо, което изглежда истинско и реално.
А всичко останало какво ти се струва?
Всичко останало е една голяма лъжа.
Всичко е лъжа, включително и ти.
Ти дори не носиш бяла престилка.
- А мислиш ли, че трябва?
- Докторите носят престилки.
Аз си я свалих, за да забравиш, че всъщност съм доктор.
За да може да ме харесаш повече.
Обаче не стана. Мразя да те виждам.
И сега, като сме вече приятели...
- Аз нямам приятели.
- Кажи ми какво се случи.
Колкото по-скоро започнеш да говориш, толкова по-бързо ще си тръгна.
Хей! Честит Рожден Ден и всичко хубаво ти желая.
Благодаря, благодаря.
- Къде я намери?
- В библиотеката.
- Тя се опита да ми открадне книгата.
- Беше моя.
- Както и да е, Сезар, София.
- Здравейте.
Честит Рожден Ден.
- Благодаря.
- Ето ти подаръка.
- Много благодаря.
- Ние заедно го купихме.
Тогава трябва да благодаря и на двама ви.
Стига говорил, а го отвори.
- По-добре да отворя всички утре.
- Както си решиш.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Разбира се.
Ще оставя това горе.
Здравей.
- Какво правиш тук?
- Честит Рожден Ден, скъпи.
Благодаря.
Но аз не съм те канил на партито.
Беше много мило от твоя страна.
И аз ти донесох подарък. Защо не го отвориш?
Благодаря, но не сега. Знам какво има вътре.
- А миналата нощ?
- Чуй ме, Нурия.
Не ми харесва, че се появяваш тук, още повече да си в моята стая.
- Така ли? Трябва ли да се извинявам?
- Не.
Трябва да си тръгваш.
Добре. Знам защо е така.
Не искаш да те виждат два пъти в една и съща жена.
Ще ти съсипе репутацията.
- Правилно си разбрала.
- И има и още нещо.
- Така ли?
- За кого намекваш?
За брюнетката, с която говори преди няколко минути?
Не е зле.
Не ме интересува.
Не искам да я виждам с теб.
Прегърни ме.
Хайде.
Само една целувчица.
Хайде.
И така докога? До следващия петък ли?
Можеш ли да изкараш един уикенд без мен?
Извини ме. Трябва да се върна при гостите си.
Да, брюнетката става и за по-дълго. Доста симпатична е.
- И какъв тип е?
- Готина е.
Такъв тип е, че като я видиш да не искаш да си закопчаваш панталона.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Какво искаш да направиш?
- Искам да отворя това.
Почакай.
Аз ще ти сервирам.
И откога стана келнер?
Не знаеш ли, че съм от кетъринга?
Добре ли си?
- Мислиш ли, че съм пиян?
- Съвсем малко.
Имам малък проблем.
- Една жена ме преследва.
- Не си ми казвал досега.
- Помогни ми да се оттърва от нея.
- Искаш помощ от мен ли?
По дяволите! Ето я и нея!
- Къде е?
- Не гледай направо. Погледни първо натам.
Точно така. Да.
Да, да, да.
- Ето ни и нас.
- Да, и нас.
Прави се, че си говорим за нещо наистина много интересно.
Кимай с глава, съгласявай се с мен, казвай "Да, да".
Ти си знаеш.
- Какъв приятен разговор.
- Да.
- Тя идва насам.
- По дяволите!
- Какво правиш?
- Не се притеснявай, аз ще те водя.
- Право напред.
- Не я виждам.
Стигнахме. Влизай вътре.
- Няма да влезна там.
- Добре, аз влизам. До скоро.
- Той е тук.
- Ти...
Спасихме се.
Но тук няма какво да пием.
Мисля си, че всичко, което искаше е да си поговориш насаме с мен.
Да, това също. Но първо исках да си спася кожата.
И искаш да кажеш, че нямаш интерес към нея?
Това за нея не е важно. Тя не се уморява да ме преследва.
- Сигурно и е доста гадно.
- Вероятно.
Разбира се.
Значи ти учиш драматично изкуство, като Пелайо?
- Засега да.
- Сценография ли?
- Актьорско майсторство.
- Така ли? Искаш да станеш актриса?
Аз съм вече актриса. Това проблем ли е?
Да. Не те ли е срам?
Да ме е срам ли? Защо да се срамувам от това?
Актьорите не са много искрени.
Трябва да могат да показват чувства, които не изпитват...
или които, в най-добрия случай, успеят да създадат.
Сега може би си мислиш ...
"Този тип е истинска досада. Как да се оттърва от него?"
- Така ли?
- "И работи в кетъринга. Нещастник."
Но ти си добра актриса. С нищо поведението ти не го издава.
- Хей, Пелайо!
- Хванах те.
- Ела.
- Как си?
Чудесно. Малко не съм в час.
Малко си пиян.
А вие защо се криете тук?
София ме пази от една психопатка, която постоянно ме преследва.
- Тя изглежда опасна.
- Да.
- Ами ти как си?
- Аз само си пия. Жени не ме преследват.
- На нас ни свърши пиенето.
- Ето, заповядайте.
- По дяволите.
- Сега ще донеса още.
За всички нас.
Ами, аз ще си тръгвам тогава.
- Защо?
- Пиян съм и ми е малко лошо.
Стига глупости. Купонът сега започва.
- За теб, да.
- Пелайо, ти може и да си ходиш.
Ти си един от най-уважаваните ми гости.
Ти си копеле, Сезар.
- Защо говориш така?
- На партито е пълно с мадами.
Отивам до тоалетната, и ти веднага започваш да говориш с нея и...
Какво?
Нищо. И аз започвам да приличам на глупак..
Обясни ми защо мислиш така.
- А защо си дошъл да си говориш със София?
- Никой не си говореше със София.
Да, аз съм сляп, нали?
Ти наистина си пиян.
Така е, пиян съм, но ще ти кажа следното.
Страшно много харесвам София.
Даже си мисля, че тя е мечтаната жена за мен.
Но ако тя скапе нашето приятелство, тогава майната й.
И аз мисля така.
Добре.
Пелайо, къде отиваш?
- Прибирам се вкъщи.
- Толкова рано?
- Да, скапан съм.
- Ще дойда с теб.
Не се притеснявай, остани ако искаш.
И ти ли си тръгваш?
Утре трябва да ставам рано.
Мога да те изпратя до вас по-късно.
Остани. Оставям те в добри ръце.
Какво му стана?
Той е пиян.
- Да не е сърдит на нас двамата?
- Не.
Сигурен ли си?
Тя не изглежда много доволна.
Не трябваше ли да ставаш рано?
Може би прекалено много ти обръщах внимание тази вечер.
- Може би това означава нещо.
- Да, че си много нахален.
Не винаги съм такъв.
Достатъчно дълго съм бил обаче, за да може Нурия да се почувства победена.
Това е моя дом.
- И недей да се смееш.
- И защо да се смея?
Не е нещо особено, но е доста евтино.
- Обичаш ли палячовци?
- Това не са палячовци.
Това са мимове.
Панчо!
- Имам си котка.
- Мразя котките.
Те са почти толкова неестествени, колкото и актрисите.
Каза човекът от кетъринга.
И как плащаш за всичко това?
Родителите ти ли ти помагат? Работиш ли нещо?
Той наистина е любопитен, нали Панчо?
Занимавам се с търговия на оръжие.
Прекрасно! Винаги съм искал да знам как живеят търговците на оръжие.
Сега мога да те осветля по въпроса.
Как да ти обясня?
Няма да разбереш. Дори самият аз не разбирам понякога.
Тя правеше кафе и аз започнах да се озъртам.
Изведнъж в мен се зароди онова чувство, което много хора изпитват.
И наистина ми хареса.
- И какво почувства?
- Че я обичам.
- Дори ми е неудобно да говоря за това.
- Не те чух, извинявай.
Казах, че ми харесва апартамента ти.
И на мен ми харесва твоя. Искаш ли да си ги разменим?
Няма да ми хареса обаче утре сутринта.
Казах го заради украсата.
Твоето местенце е някак си по-интимно.
- И топло.
- Топло ли?
- Да.
- Мислиш, че къщата ми е студена?
- Да, малко.
- А за мен какво мислиш?
- Не знам.
- Казваш, че къщата ми излъчва студенина.
Ако очакваш сега да изредя списък с твоите добродетели, много се лъжеш.
Мислиш се за много интересна.
- Може и така да е.
- Ами само да ти кажа, че грешиш.
Не искам да правиш списък на добродетелите ми.
Не, сигурна съм, че ти и сам си ги знаеш.
- Но искаш и аз да ги науча, нали?
- Щом казваш.
Няма да споря с теб за това.
- Добре, както искаш. Ти ще загубиш.
- Така ли?
Но и аз не искам да споря. Предполагам, че сме на различни мнения.
- Не спорим ли сега?
- Не, показваме недостатъците си.
Чудесно!
Надявам се, че си била честна.
Че това си си ти.
Добре, аз съм готова.
По дяволите! Така ли изглеждам за теб?
- Прекалих ли?
- Подпиши се.
Нека да видим и твоята.
Прекрасна е!
- Това не е карикатура.
- Така е.
Рисуваш прекрасно.
- Ще ти я продам.
- Скъперник. Колко искаш?
Като за теб, мисля да ти я продам за...
... една целувка.
Тази усмивка може да ме убие!
Няма да е редно да правим нещо тази вечер.
- Защо?
- Заради Пелайо. Забрави ли?
Твоят най-добър приятел.
Той няма да разбере. Освен това, ако можеше и той щеше да го направи.
Виждам, че приятелството не означава много за теб.
Означава. И точно поради тази причина няма да му казвам.
Някой хора...
казват, че ще бъдат щастливи ако живеят нормално.
Но "нормално" означава различни неща, които зависят от...
Какво гледаш?
Телевизия.
Например римляните, са живели много често само до 25 години.
В днешно време...
тази възраст се е утроила, което означава че...
- За какво става дума тук?
- И преди съм го гледала.
Става дума за крионизацията.
Крио-какво?
Когато те замразяват или замразяват нещо си.
Като Уолт Дисни.
Студ и мраз!
Хей!
Няма да има свличане.
Не е опасно. Земята тук е доста твърда и солидна.
- Тръгваш ли си?
- Прибирам се. Това ми е телефона.
Ще ти се обадя още утре.
За какво?
Добре де, няма да ти се обадя.
- Сезар?
- Какво има?
Ела. Искам да ти кажа една тайна.
Ела.
Здравей, скъпи.
Проследила ли си ме?
Естествено, че не.
Но имах усещането, че ще се срещнем..
- Как беше брюнетката?
- Страхотна, защо?
Съдейки по лицето ти, бих казал, че не си спал с нея.
Нека да позная. Не си спал с нея, но с удоволствие би го направил.
Имаш всичкото време на света, за да я навиеш.
И хващам бас, че ще се видиш с нея утре.
- Идеално.
- Нали? Ето и още нещо.
- Какво?
- И аз се отчетох на партито.
Но той не можа да го вдигне, и още съм му много навита.
- И?
- И докато ти се срещнеш...
с твоята Мис Свят, може да се позабавляваме.
Не. Предпочитам да се прибера вкъщи и да си поспя.
Хайде, Сезар. Днес имаш Рожден Ден.
- Майната му. Аз се прибирам
- Какво има, Сезар?
Страх ли те е от мен?
- Искаш ли малко от това?
- Не, благодаря.
Спокойно, това е доста невинно.
Не ми трябва това, за да се изкефя максимално.
Виждам.
Това не е добра идея.
Прави каквото си искаш.
А какво е щастието за теб?
- Моля?
- За мен това е щастието.
Да бъда тук, с теб. Ами ти?
Не ми се водят сложни, екзистенциални разговори сега.
Май мислите ти са отнесени някъде другаде, а?
Може би.
Само едно нещо ме притеснява.
- Кое е то?
- Ти не знаеш нищо за мен.
Освен, че името ми е Нурия и че се чукам страхотно.
Значи две доста важни неща знам.
Не знаеш къде живея или телефонния ми номер.
Трябва да започнем отнякъде. Ще отидем у вас сега.
Не е далеч.
Кажи ми нещо -
вярваш ли в Господ?
- Здравей.
- Здравей.
- Как си?
- Още ли не си си бил у вас?
Не, бях си вкъщи и сънувах ужасен кошмар.
Че повече няма да ме видиш ли?
Да. Излезнах от вас, отидох до колата си...
и тази луда кучка продължаваше да ме следи.
- Коя, Нурия ли?
- Да.
Идва при мен и ми казва, "Искаш ли да те закарам?"
Тя иска прекалено много, не знам как да й отказвам постоянно.
Затова се качих в колата й, и тя постоянно увеличаваше скоростта...
и накрая се самоуби.
- Аз бях в колата.
- Това е ужасно.
Но най-ужасното от всичко бе, ...
че лицето ми бе тотално унищожено...
като "Фантома от операта."
Не можех да се събудя.
Бях едно чудовище.
Ти по принцип си чудовище.
- Така ли?
- Да, и аз съм чудовище.
Виж.
Какво стана като се върна вкъщи?
Имаше ли някой останал?
Останал къде?
У вас. Нали имаше парти или вече забрави?
Парти ли?
Да сънуваш е ужасно гадно.
Само освен ако съня не е готин.
В парка децата си играят, едно момиче те обича.
Ето затова.
И после като се събудиш ти се иска да умреш.
Първо, въобще нямах време и сили да реагирам.
Второ, бях в кома три седмици.
Късметлия си бил.
Можеше и да умреш като Нурия.
И какво от това? Така щеше да е по-добре.
Виждал ли си тялото й?
- Не съм.
- Да не би да мислиш, че не е умряла?
Аз съм като теб.
Вярвам само на това, което виждам.
Сезар, покажи ми лицето си, моля те.
- Защо?
- Виж.
Истина е, че имаше инцидент. Истина е ...
че беше обезобразен, но вече не си.
Свали го това. Докторите оправиха лицето ти.
Те са нямали и най-малката представа какво правят!
В инцидента, ти не си загубил само кожа и няколко лицеви мускула.
Ударът е бил толкова жесток, че ти е причинил фрактура на лицето.
Закрепихме лицевите ти кости с метални телове...
и върху тях, възстановихме мускулите...
Можем още да подобрим нещата.
Да, чудесно, но това го знам.
Беше ми подробно обяснено около 150 пъти.
Но така и не казвате кога ще ме оперирате.
- Чакам вече 2 месеца.
- Но ние сме ви оперирали 3 пъти вече.
Не бих нарекъл тези неща операции. Бих ги нарекъл...
Не знам как бих ги нарекъл.
Симетрията наистина не е перфектна...
но това, което сме направили с лицето ви ако мога така да се изразя,...
е много майсторска работа.
Не можем да работим на кожа, която е изцяло с белези.
Не, не, трябва да има някакъв начин.
- Какъв?
- "Какъв ли?"
Вие сте докторите, нали?
Трансплантация, каквото и да е!
Имаме проблем с фиброзата, ако оперираме отново...
може да причиним по-големи вреди.
Трябва да сме безкрайно прецизни, до милиметър...
но сега това е невъзможно.
Добре де, вижте това. Аз не съм идиот.
В днешно време хората си променят гърдите.
Слагат си изкуствени импланти.
Променят дори цвета на кожата си.
И вие ми казвате, че на прага на 21-ви век...
не можете да направите една елементарна операция, за да оправите това?
- Не е толкова елементарна, Сезар...
- Не се отнасяйте снизходително!
Престанете да ме третирате като дете!
Аз не съм който и да е пациент.
И не искам социални грижи и безплатна медицинска помощ.
Готов съм да платя каквато и да е сума.
Вие сте шефа тук.
Казаха ми, че сте най-добрия специалист в областа.
Добре, хрумна ми нещо. Експериментирайте върху мен.
Виждал съм пациенти, които са загубили целия си облик...
които дори не могат да говорят.
Ти поне може да се погледнеш в очите.
И какво му е хубавото на това?
Всеки път като се погледна, в огледалото и ми се иска да умра.
Вашият случай не е толкова сериозен.
Просто трябва да приемете ситуацията.
А кой ще ме приеме мен така?
Това ще го обясните ли на хората, който се вглеждат в мен по улицата?
Ще им кажете ли, че това как изглеждам не е толкова важно?
Че съм красив отвътре?
Бихме искали да ви покажем нещо.
Какво е това?
Лицева протеза.
Използваме я само в крайни случай както при вас.
Това са глупости!
Не е най-доброто решение, но...
е всичко, което можем да направим за момента.
Искам лице! Не маска!
Не мога да правя чудеса.
Това ми каза копелето мръсно.
Но в края на краищата направиха и чудеса.
Какво са направили?
Направиха чудо.
Така изглежда.
Така изглежда ли? Нещата или са такива или не са!
- Те направиха ли чудо?
- Уморен съм, ще си тръгнеш ли?
Ще се върна във вторник. Искаш ли да ти донеса нещо?
- Не.
- Добре. Ще се видим във вторник.
Може да ми донесеш бележник и молив.
Но не казвай на тях. Не искам да им дължа обяснения.
Много ли съм се променил?
Защото аз те познах.
Как си?
"Как си?"
В момента играеш някаква роля, но не знам още каква. Усмихваш се.
- Но очите ти трептят.
- Моля?
Много добра актриса си.
Аз те питах как си. Ти обаче не ми отговори.
Жив съм. Как да съм иначе?
Уморен.
Уморен от чакане да се обадиш, дори само за да кажеш "Късмет."
- Бях заета.
- Глупости!
Притеснявах се да не се почувстваш неудобно ако звъня.
Притесняваш се да не би ти да се почувстваш неудобно.
Страхувала си се, че няма да можеш да ме погледнеш в лицето, както сега.
Това не е вярно.
Често съм си мечтал за този момент.
За кой момент?
Когато ще се срещнем отново.
В сънищата ми ние бяхме точно такива.
И се срещнахме тук, в парка.
Въпреки че нещо беше различно.
Кое?
Не валеше.
Трябва да тръгвам, Сезар.
- Какво ще правиш утре вечер?
- Ще уча. Имам ужасно много да уча.
- Петък е. Може да се срещнем.
- Имам много задачи.
Добре, до скоро.
Сезар!
Ще се срещнем ако искаш.
Само ако и ти искаш.
Ако има дори и минимален шанс да настъпи смърт...
тогава се намесват екипите по стабилизирането и транспорта.
Когато клиента ни официално е обявен за мъртъв...
се слага в специална капсула...
и се транспортира където е посочено.
В специално хранилище в щата Аризона, САЩ...
където екип от специалисти подготвя тялото за замразяване.
Едно от задължителните действия, които се извършват е...
че кръвта се подменя със специален разтвор, който да съхрани органите.
Накрая...
клиента се слага в капсулата...
където остава, докато медицината съумее да го съживи отново.
Ако сме честни, трябва внимателно да се премисли това.
Трудно е да се приеме подобна идея.
А как виждате нещата за в бъдеще?
Без съмнение, в момента има голям напредък в тази област...
това е като едно ново предизвикателство за човечеството.
Разбираемо е, че първата реакция на човек е да отхвърли всичко това.
Сега обаче имаме средствата да го направим.
Имаме и технологията.
Но повече от всичко израснахме морално и отговорно...
за да разберем, че тази нова стъпка означава...
поглед в бъдещето, еволюция на човека...
и чрез нея може да се сложи край на много безмислени табута...
натрапвани ни от стари религии и учения...
от стари и ненужни спомени.
Благодаря Ви, че говорихте пред нас.
И благодаря на аудиторията...
- Здрасти.
- Здрасти.
- Какво е това?
- Голяма гадост, нали?
Но ми препоръчаха да я нося, за да не се инфектира лицето ми.
Добре, а какво правиш по цял ден?
Постоянно споря с докторите.
- Трябва да излизаш по-често.
- Опитвам се.
- А какво пиеш?
- Ром и кока-кола. Искаш ли?
- Да.
- Сега ще ти взема и на теб.
Отивам до тоалетната.
- Свали си това.
- Защо?
Не разбираш ли, че въпреки това не можеш да скриеш лицето си?
Казах ти, че го нося, за да се предпазя от инфекции.
Добре.
Ако ти е неудобно, върви си. Никой не те е канил.
- Напротив, София ме покани.
- Какво?
- Не искаше да остава сама с теб.
- И защо не?
- Защото само я тормозиш.
- В момента ми е много тежко.
Говори с психотерапевт, или, ако искаш, с мен.
Не си го изкарвай на момиче, което виждаш за втори път.
Тя ли така ти каза?
Тя ли така ти каза?
- Кучка!
- Върни се!
Уиски и кока-кола.
- Какво уиски?
- Какво казахте?
Какво уиски?
Защо като ме питаш не ме погледнеш е лицето, копеле нещастно?
Балантайнс.
- Още веднъж от същото.
- Не, това е от мен.
- Защо?
- Така искам.
Оправи си лицето, човече!
- Здравей.
- Здравей.
- Къде се затри?
- Мотая се наоколо.
Пелайо те търсеше.
А аз дойдох да търся теб.
Защо?
Ами... Нямам конкретна причина.
За да те черпя.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Нали не мислиш, че избързвам?
Истината е, че имам сериозен проблем.
Една жена ме преследва и някой трябва да ми помогне да се оттърва от нея.
По дяволите, по дяволите ! Идва насам.
Идва насам. Не гледай. Не гледай.
Продължавай да говориш, дръж се сякаш тя не е била тук.
Имах предвид, че аз съм тук.
Продължавай да говориш. Тра-ла-ла, тра-ла-ла.
Какъв интересен разговор водим.
И така, тук сме, сега...
и си говорим за живота.
Достатъчно, моля те!
Къде беше, по дяволите?
Обикалям си.
Тръгвам си. Уморена съм.
Вие двамата останете ако искате.
Оттук аз ви зарязвам.
- Ще те изпратя до вас.
- Аз живея съвсем наблизо.
- А аз имам мотопед.
- Не искам.
- Хайде, не бъди глупава.
- Стига, Пелайо.
Тя иска да си отиде сама.
Млъкни. Пиян си.
Може и да съм пиян, но не съм идиот.
- Както и да е, не съм пиян.
- Така ли, извини ме за забележката.
- Няма значение.
- Ти си този, който е пиян.
Ще ти се обадим, за да се срещнем някой ден.
Добре. Може да отидем на кино.
- Моля?
- Чудесно!
Ами ... добре тогава.
Не, не ме целувай. Може да се заразиш от отровния ми дъх.
Добре, ще се видим скоро.
Със сигурност.
Ще се срещнем скоро.
Не е студено.
Добре...
Ще трябва да тръгвам.
Къде отиваш?
Сега си спомних, че мотопеда ми остана там.
- Ще дойда с теб.
- Не, няма нужда. Ти вече си си у дома.
- Ще се видим утре.
- Пелайо, изчакай за малко.
Какво?
Не знам.
Пих ужасно много. Утре ще говорим ако искаш.
- Утре ще искам да съм умрял.
- Не, няма да искаш това.
Трябва просто да си починеш.
Пелайо!
Ти си най-добрия ми приятел.
Копеле гадно!
Отвори очи.
Сезар.
Аз съм.
София!
- Какво правиш тук?
- Прости ми.
Моля?
Обичам те.
Хайде.
- Какво не е наред?
- Нищо.
Просто не мога да повярвам, че това наистина се случва.
Къде е Пелайо?
Не знам. Той тръгна с теб, нали?
Да.
Вярно.
Хайде.
Господи, колко е странно!
кое е странно?
Имала ли си някога усещането, че си преживяла вече някой момент?
Да.
И защо така се получава?
Лекарите казват, че това е като някакъв проблясък в съзнанието ни.
Бил съм тук преди.
Обикновено спира след няколко секунди.
Но аз не искам този момент да си отива.
Трябва да се научиш да използваш пълноценно времето си.
Да разбереш, че всичко навън е същото като тук.
Прекрасно. Това София ли е?
И колко време ще съм тук?
Никой не може да каже.
Дори и в най-ужасните си кошмари не съм бил на такова място.
Това е психиатрична клиника. Ни повече, ни по малко.
- Аз не трябва да съм тук.
- Ти си обвинен в убийство.
- Аз дори не знам какво съм извършил.
- Кажи ми сега.
- Името Ели говори ли ти нещо?
- Ели?
Познаваш ли жена с такова име?
Не, защо ме питаш?
Защото миналата нощ постоянно повтаряше това име.
Предполагам, че съм сънувал.
- И какво сънуваше?
- Не мога да си спомня.
- Може да се окаже важно.
- И как може да се окаже важно?
Виж, мога да докажа, че не си знаел какво точно правиш...
но преди това трябва да намеря някакво обяснение на всичко това.
Няма обяснение. Казах ти го онзи ден.
Какво искаш да кажеш, Сезар?
Не знам.
Много малко си спомням.
Първо, бях в нещо като офис.
Една секретарка ме въведе в някакъв друг офис.
Там има снимка на залеза и някакъв мъж.
След това нищо не помня.
- Показаха ми много документи.
- Какви документи?
Не знам.
Но ги подписах.
Офиса на някоя от твоите компании ли е?
Не, не мога да го позная.
Сънувал си място, на което никога не си бил?
Да. Това случва ли се често?
Документите, които подписа, ги подписа заедно с докторите ли?
Не, това, което се случи с докторите, беше сякаш сюреалистично.
- Защо?
- Те ми се обадиха да отида в болницата.
Когато пристигнах, целия екип за операцията ме чакаше.
Толкова месеци тези лица ме гледаха с безразличие и безсилие.
Сега всички се усмихваха.
Същият изверг, който каза, че ситуацията е безнадеждна, говореше за операцията.
Имали нова и много революционна система в клиниката сега.
Казаха ми, че след 2 седмици лицето ми ще е напълно възстановено.
Но ти не им повярва, нали?
В началото не. Помислих си, че това е начин да ми вземат още пари.
Но след това ми показаха всички приспособления за операцията.
Всичко изглеждаше като извадено от някой научно-фантастичен филм.
Всичко, което виждах, бяха само кабели, контакти, монитори.
Така и не разбрах какво мислят да правят с това.
Но си помислих, че всъщност няма какво да губя.
Тези хора бяха свикнали да правят ежедневно пластични операции...
липосукции, присаждане на коса, но моята операция беше нещо специално.
За по-малко от седмица...
живота ми се преобърна.
Една вечер лежах на земята пиян и исках да умра.
На другата сутрин, мечтите ми се превърнаха в реалност...
точно както по филмите.
София ме обича и докторите са намерили чудодейното лекарство.
Не знам. Очевидно бях подозрителен към всичко това.
Подозрителен?
Защо? От какво?
Не знам.
Не знаеш какво да очакваш от живота.
Щастието идва когато най-малко си го очаквал.
Веднъж познавах едно момче, което беше съвсем само на света.
Сякаш неусетно той се ожени и сега има две дъщери.
По дяволите, имаш доста странна представа за щастието.
Така е, но за всеки е различно. За теб какво е щастието?
Какво е щастието за теб?
Не ми задавай глупави въпроси.
Но по това време си бил щастлив. Или не си бил?
И какво от това? Животът ми сега е скапан.
Всичко, което мога да правя, е да ям, да сера и да сънувам постоянно.
Добре е, че си спомняш това.
- Добре ли си?
- Дали съм добре?
Днес ще ти махнат всички пластини.
- Те ги махнаха вече.
- И?
Ами ... ушите ми са там, където трябва да бъдат.
Сезар, не ме плаши.
- Свали си маската.
- Можеш ти сама да го направиш.
Как са го направили?
Чакай. Само искам да ти кажа, че те обичам.
Доста бързаш...
като се има предвид, че едва вчера се срещнахме.
Вчера ли?
На рождения ми ден, не помниш ли?
Там срещнах едно невероятно момиче. Казваше се София.
Днес се събудих и се почувствах чудесно...
а сега отново съм с това момиче.
Какво е това?
Какво е това?
Ако искаш да се преместя, трябва да сложиш монета вътре.
Звън!
Никога не оценяваме хубавите моменти, докато те не си отидат.
може би точно заради това те са хубавите моменти.
- Но ние не спираме да мислим за тях.
- Може и така да е.
Какво стана с Пелайо?
- Какво има?
- Задръж за минутка.
- Това е.
- Време е.
- Искаш ли още нещо?
- Не, благодаря.
Как си, Пелайо?
Добре.
Как върви живота?
Добре.
Да.
Всъщност не съм толкова прецакан, колкото изглеждам.
Свикнах вече с факта, че ти винаги печелиш, копеле.
- И вече не мислиш за София?
- Ти каза, че тя е идеалната жена.
Така ли?
Бил съм пиян.
Както и да е, надявам се да сме все още приятели.
Копеле гадно!
- Какво е това на лицето ти?
- Кое?
- По дяволите, един шев се е отворил!
- Да не си дрогиран, ей?
Скапан идиот!
Какво има?
Мразя да сънувам.
Гъделичкаш ме.
Какво има?
Какво е това?
- Къде е София?
- Моля?
Какво си направила на София?
- Аз съм София.
- Гадна кучка!
- Ти си луд. Луд си.
- Къде е тя?
След една минута звъня на полицията.
Ще си имаш неприятности ако София не се появи.
Значи ти оцеля след катастрофата?
Каква катастрофа?
- Чие е било онова тяло тогава?
- Аз не съм катастрофирала.
Не. Това не беше катастрофа. Това беше опит за убийство.
Колко жалко, че не можа да видиш лицето ми, кучко!
- Защо правиш това? С какво съм се променила?
- Не си.
Ти си същата лунатичка, която се появи на партито ми.
Аз съм жената, с която току-що се люби. Аз съм София.
Престани да ми повтаряш, че си София, чуваш ли ме?
Не споменавай името й!
Но ти никога няма да ми кажеш къде е тя.
Никога.
Сезар.
Обичам те.
- Здравей.
- Здравей.
Можеш да тръгваш. Аз ще погледна това.
Добре.
Нека да си изясним нещо.
- Къде беше миналата нощ?
- Вкъщи. Казах го на този господин.
Вкъщи. И с кого?
- С едно момиче.
- Това, което сега разпитаха ли?
Не, това е друго момиче. Аз бях със София.
Момичето, с което говорих, се казваше София.
Да, така тя твърди, но това не е вярно. Тя лъже.
- А коя е тя тогава?
- Казва се Нурия.
Нурия чия?
Не и знам фамилията. Никога не ми я е казвала.
Така, нека помислим.
Ти си бил вкъщи с жена на име София, и изведнъж...
Отивам до банята, връщам се, и гледам, че там има друга жена.
А къде е София?
Питайте Нурия. Тя се представя за нея.
И не и знаете фамилията?
На кого вярвате - на мен или на нея?
Документите на жената са наред. Пуснахме я да си отиде.
- Какво сте направили?
- И искам да Ви уверя, че тя се казваше София.
София Куето и живее на улица "Куирис" 2.
- Не!
- Какво не?
Добре де, но това е друга жена. Аз познавам истинската София.
Тогава ми кажете къде мога да я намеря.
Защото официално жената, за която говорите...
съществува само във Вашето въображение.
- Не вярвам на тези глупости.
- И още нещо.
Жената изглеждаше така сякаш някой я беше удрял.
Тя беше в къщата ми, направила е нещо на приятелката ми!
Не знам защо, но тя няма да повдига обвинение срещу вас.
Чудесно! Сега тя е жертвата, така ли?
Кажете ми. Пиете ли някакви лекарства?
- Боже Господи!
- Вие сте под психиатричен надзор.
Лицето ми беше съсипано в катастрофа, която тя причини умишлено!
Лицето ви изглежда добре.
Защото...
Няма значение. Нямам какво повече да кажа.
Млади човече.
моят съвет е - отидете на психиатър.
Ти да не си идиот?
- Какво става, по дяволите?
- Какво искаш да кажеш?
Щом толкова искаше да я изчукаш, защо не го направи по-тайно!
- Стои далеч от София!
- Това не е София. Това е Нурия!
Нурия е мъртва!
Успокой се, или ще останеш на топло в затвора тази нощ!
Никога повече не ми говори така!
Не знам какво са ти казали ченгетата, но Нурия е жива!
Ченгетата нищо не са ми казвали, София беше.
Ти говори с нея по телефона, нали?
- Хайде!
- Това не беше София.
Нурия имитира гласа й. Взела й е документите, апартамента.
Не съм говорил по телефона с нея. Току-що я закарах до тях.
Тя изглеждаше така.
Хубава снимка, нали?
Сега ще кажеш, че това не е София, нали?
Но това е ... Това някаква шега ли е?
Ти си луд, човече.
Аз ли съм луд? Аз ли съм луд?
Ти си ненормален! Изцяло си откачил!
Пусни ме!
По дяволите, какво става?
Това е дело на партньорите ми, нали?
Плати ли са ти? Това е заговор!
Я се погледни. Променил си се коренно след катастрофата.
Майната ти!
И ти казваш...
Искаш да ми кажеш, че това е жената, която хареса онази вечер?
- Това ли е идеалната жена за теб?
- Да!
И ти успя да преспиш с нея!
Имаш нужда от психиатър!
Проблеми?
Не съм в настроение, така че...
Трябва да има обяснение за цялата тази каша.
Сезар.
кой си ти?
- Виждал съм ви по телевизията.
- И какво искаш?
Тук съм, за да ти помогна.
Първо, много е важно да се успокоиш малко.
Да се успокоя ли?
Трябва да преодолееш страховете си и да си възвърнеш самообладанието.
За какво говорите? Аз съм си добре.
А кой казва, че не си добре?
Те. Всички те.
Те си мислят, че съм луд.
Не, разбира се, че не си луд.
Но ако ви кажа, че през цялото време ти спеше и сънуваше?
Не, не, не.
Защо не?
- Знам кое е истина и това беше истина.
- И откъде знаеш?
Ти разбра, че си сънувал чак след като се събуди.
Просто знам.
- Сънищата ми са много по-елементарни.
- Никой сън не е елементарен.
Виж тези хора.
Изглеждат сякаш говорят за техни си важни работи.
Въобще не се интересуват от теб.
Но те са тук, защото ти го искаше.
Даже можеш и да ги промениш изцяло...
или те ще те унищожат...
Искам да пазят тишина.
И ти също.
Виждаш ли?
Какво става тук?
Някой ще ми каже ли шибаната истина!
Истината ли? Може и да не я понесеш.
Това е някаква постановка, шега, която да ме докара до лудост.
Всички те го знаят и участват. Нурия, Пелайо, полицията, всички.
- Кой беше тоя?
- Не знам.
Каза че си го видял по телевизията. По коя програма?
Не знам!
Не знам. Това е онзи, който говореше за замразяване на мъртвите.
- Замразяване на мъртвите?
- Крионизация.
Както са направили с Уолт Дисни.
Може би аз ще мога да ти помогна да си спомниш повече неща.
Това като лечение ли ще е?
Легни.
Какво е това?
Инжекция.
Спокойно.
Схвана ми се ръката.
Това е успокоително.
За какво?
Всички тези лекарства са глупости.
Ако вярваше на психиатрите малко повече, сега може би нямаше да си тук.
Този пръст ме нервира.
Не се плаши.
- Не съм уплашен.
- Спри да говориш и се концентрирай.
Хайде.
По дяволите.
Замаян съм.
Приятни сънища, Сезар.
Много добре. А сега да видим какво можеш да ми кажеш за този сън.
- В съня ми непрекъснато вали.
- Сънят за офиса.
Ели.
Точно така. Кажи ми сега коя е Ели.
- Една секретарка.
- Ели е секретарка?
Тя ми казва да влезна вътре. Че те ме очакват.
Кой те очаква?
- Французинът от телевизията.
- Седни, моля те.
Това е договор.
- Ели...
- Сезар, коя е Ели?
Няма да съжаляваш. Подпиши го.
- Какво подписваш?
- Ели ще оправи всички подробности.
Какво подписа?
Какво не е наред?
Нещо не е наред ли, Сезар?
Защо плачеш?
- Ще умра.
- Няма да умреш.
- И не знам колко...
- Колко какво?
- Хапчета.
- Взимаш хапчета ли?
- Колко трябва да взема?
- Хапчета, за да се почувстваш по-добре?
Не искам.
Когато преброя до 3, ти ще се събудиш. Едно. Две.
Сега вече мисля, че ми казваш истината.
Какво искаш да кажеш?
Ти каза, че не взимаш нищо.
Сезар, ще те попитам за последен път.
- Вземаш ли наркотици?
- Майната му. Защо всеки мисли...
Престани да преиграваш. Искам истината!
- Трябва да знам какво вземаш.
- Нищо не вземам!
Не разбираш ли? Мозъкът ти може да е бил увреден от хапчетата.
- Не вземам нищо!
- Каза, че вземаш!
Това е само един сън!
Защо го правиш да изглежда по-важен отколкото е?
Можеш ли да различиш съня от действителността? Аз мога!
Така ли? Не ме карай да се смея!
Хора, които оживяват, хора, които изчезват...
а ти, ти си Фантома от операта!
Кажи ми само нещо. Спомняш ли си какво си направил със София?
Това не беше София.
Не ме интересува коя е била. Какво направи с нея?
Спомняш ли си?
Боже Господи!
Какво правиш? Помислих, че си крадец.
Коя си ти?
Аз съм София.
София.
Ти не си София.
Сезар, скоро всичко ще свърши.
Отново ще бъдем заедно.
Ще забравиш Нурия и аз няма да се страхувам от теб.
- Жаден съм.
- Ще ти донеса малко вода.
София!
Да, Сезар, аз съм София.
Аз съм София.
Искам да те видя сега.
Искам да те видя сега. Искам да те видя сега!
Искам да те видя сега!
Понякога в сънищата ти виждам, че си с някой.
Например, с баща ти.
След няколко секунди, той се превръща в майка ти...
и след това във вестникаря от будката на ъгъла.
И въпреки това усещам, че ти говориш за един и същ човек.
Мислиш си, че си си вкъщи, но изведнъж разбираш, че си в училище.
Или в болницата, или в затвора.
Такива са сънищата.
И понякога умът ти се държи така сякаш сънуваш.
- Знаеш ли какво означава умопомрачение?
- По дяволите!
Може да кажеш, че съм глупав, но това не е ли умопомрачение!
Ако не е това, кое друго е?
Ти ми кажи, аз не знам.
Не знам какво се случва в главата ти, или защо си убил приятелката си.
Не знам и коя е Ели, или този мъж от телевизията.
- Не знам нищо.
- Това ни прави двама, които не знаем.
Ще продължиш ли да идваш след като мине процеса?
Не ме ли мразиш?
- За какво ще пледираш?
- Защо питаш?
Първото изслушване и заседание е следващата седмица.
Временно умопомрачение.
Това е най-добрия ти шанс.
Дори и да е така, не знам дали ще свърши работа.
Може и да не ми повярват.
Дори и аз не си вярвам.
А ти вярваш ли ми?
Мисля, че си болен и трябва да останеш задълго тук.
Не се притеснявай. Ще получа поне 20 години.
Сезар, може и да не ми вярваш, но наистина държа на теб.
Ужасно много държа на теб.
Виж, малкият.
Това наистина е така. Съжалявам за това, което се е случило.
Дори си бях помислил, че някой ти прави номера, но...
Не мога, а и не трябва да превишавам правомощията и задълженията си.
- Аз съм само психиатър.
- Не приличаш на такъв.
- А на какъв ти приличам?
- На баща ми.
Поучаваш ме непрекъснато.
Баща ти е мъртъв.
Знам това.
Между другото, какво стана с онзи мъж с жената и двете дъщери?
Не знам. Не съм го виждал отново.
Послушай ме, намери си добър адвокат.
Довиждане, Сезар.
Довиждане.
...основна испанска инвестиция, но и много новаторска.
...икономическото си присъствие в Куба.
...в зависимост от периода.
Например римляните, са живели много често ...
само до 25 години.
Къде е дистанционното?
Дай ми го!
Вземи му го!
Какво има?
Тук има компютър, вързан към интернет.
Те ще ми позволят да го използвам само ако ти дойдеш с мен.
- Защо искаш да сърфираш в интернет?
- Знам коя е Ели.
Почакай!
Ели не е жена, Ели е компания.
- Откъде знаеш?
- Защото не е точно Ели.
А е само Л.И. Това са инициалите на една американска компания.
- Какво правиш?
- Проверявам инициалите
Ще ни каже всичко, което намери за Л.И.
По дяволите!
- Ще му отнеме векове.
- Не, почакай.
По дяволите!
Имам усещането, че съм правил това преди.
Церебрална дисфункция. Бели петна в мозъка.
Не, не сега.
Боже Господи!
- Това е.
- Снимката от съня ти?
Трябва да я погледна преди да заспя, за да мога да я сънувам, нали?
"Крионикс."
- Крионизация.
- Аз ще го отпечатам.
Почакай. Не разбирам това какво общо има с нашия случай.
Ключът за разрешаването му е тук. Виж, имат офис в Мадрид.
Ще отида да проверя.
Не! Аз трябва да отида.
- Не мога да те измъкна оттук.
- Могат да ме пуснат след твоето одобрение и под твое наблюдение.
Измисли някакво оправдание.
- Не става толкова лесно.
- Можеш да се справиш.
Ти знаеш нещо повече, нали?
Не знам нищо.
- Имам някакво усещане.
- За какво?
Трябва да отида там, по един или друг начин.
Нека да си изясним нещата. Ние сме навън, аз съм въоръжен.
Работата ми е да те спра да не направиш някоя глупост.
Опиташ ли нещо, ще получиш куршум.
Бил съм тук преди.
- Оттук.
- Давай.
Имаш 20 минути.
Това е точно като в съня ми.
Добро утро. С какво мога да ви помогна?
Ами, всъщност, ние искахме да говорим с господин Дюверноа.
Това е синът ми.
Много е срамежлив.
Господин Дюверноа не е тук в момента.
Но преди всичко, Вие знаете ли какво е крионизация?
Ами и да и не.
Ето ви няколко листовки. Може да ги прочетете докато чакате.
Някой колега ще дойде съвсем скоро при вас.
Благодаря.
"Живот без граници. Бъдещето е ясно начертано."
Какво е това? Някаква секта ли?
"Крионизацията е биологичния начин за запазване на хората.
Тя е моста, който ще ни помогне да запазим пациентите за бъдеще...
в което технологията ще съумее да ги върне отново към живота."
Плащаш си, за да живееш вечно.
Надсмиват се над Жул Верн.
Сезар, всичко това е абсолютно невъзможно.
Какво знаеш ти за бъдещето?
Те ти обещават това, което Църквата и религията обещават.
Безсмъртие. Само че те са шарлатани, не свещеници.
Как си се забъркал в това?
Ти не си крионизиран. Ти си жив.
Това е договора, ако искаш го разгледай.
Процедурата е елементарна. Можеш да умреш всеки момент.
Днес, утре, или след 20 години. За нас няма значение.
От момента, в който официално си обявен за мъртъв...
Л.И. премества тялото ти в хранилищата си в Аризона.
Там температурата е минус 78 градуса.
Наричаме това "временно отстраняване," и то струва 240 000 долара.
30 000 се плащат за замразяването, а всички останали пари...
отиват в един инвестиционен фонд...
който е специално създаден за събиране на средства и поддръжка...
за осъществяване на "събуждането", в деня, в който това стане възможно.
Ако някога стане възможно.
Ние вярваме, че съживяването на мъртви ще е възможно.
- А това какво е?
- Кое?
Клауза 14. "Изкуствено възприемане."
Това е една концепция, която не сме доразвили още.
Виж. Това е живота.
Раждане и смърт.
Нека да си представим, че си болен от неизлечима болест.
И искаш да продължиш да живееш, но не в бъдещето.
То не те интересува. Искаш да живееш сега.
Много добре. Ти умираш, ние те замразяваме...
и когато можем да те съживим, ще направим така, че ти ще живееш...
един сън.
- Сън?
- Всичко ще изглежда реално.
Семейството ти, приятелите ти, града, света...
и този офис също.
Но това ще бъде виртуална реалност.
И още нещо - ние ще те накараме да забравиш, че си умрял...
и че преди това си подписал този специален договор.
- Как?
- Много просто.
Като ти изтрием паметта.
И ти ще си продължиш да живееш, сякаш нищо не се е случило.
И най-хубавото е, че ще живееш както винаги си искал.
Ще вземаш сам всички решения.
А възможни ли са грешки?
Ами ако съня започне да се превръща в кошмар?
Понякога подсъзнанието може да ни изиграе кофти шега.
Но ние не сме палячовци. Това е сериозна компания.
И технологията за виртуална реалност непрекъснато и постоянно се развива.
Виж сега.
Ще бъда откровен с теб.
Подписването на Клауза 14 е като подпис за Рая.
Трудно може да се повярва на това. Това е подигравка с Жул Верн.
Извинете ме.
- Накъде си се забързал?
- До тоалетната.
- Недей толкова да бързаш.
- Аз ще отида с него.
Малко му прилоша, извинете го.
Сезар, успокой се, моля те.
Това е един сън. Това е единственото обяснение.
Това, което той каза, е невъзможно.
В 20-ти век може би да, но не и в 30-ти век.
- Да, тогава може, но сега сме 1997.
- Така ни изглежда.
- Платил съм си, за да изглежда така.
- Чуй ме сега! Ако това е сън...
Погледни ме! Ако това е сън, това би означавало, че аз не съществувам!
- Аз съм те създал в съзнанието си.
- Не!
- Сезар, аз съм истински.
- Откъде знаеш?
Не можеш ли да различиш съня от реалността? Това сън ли е?
Кажи ми това сън ли е?
Сезар, махам се от този случай.
Няма такъв случай. Не съм убивал никого. Всичко е един кошмар.
Зарежи всичко, Сезар, повярвай ми! Това не е сън.
- Те са объркали нещо.
- Кои те?
Не знам! Но те са "смесили" София и Нурия! Виждам лице, което не е моето.
Писна ми да слушам това! Лицето ти си е твоето и е добре.
Държиш се като малко дете, криеш се зад тази маска.
- Хайде, свали я!
- Не искам да се гледам!
Не ме интересува. Аз искам да те видя.
Не разбираш ли? Всичко, което ме интересува, е какво виждам аз! Това е моят сън!
Повтори го още веднъж и ще те затворя в психиатрията.
Покажи ми лицето си. Веднага. Дължиш ми го.
Сезар, погледни се в огледалото и ми кажи дали изглеждаш обезобразен.
Боже Господи!
Защо продължаваш да говориш такива глупости. Не се ли виждаш добре?
- Изглеждаш чудесно.
- Аз съм чудовище!
Какво искаш да кажеш? Всеки мъж би искал да има твоето лице.
Изглеждаш нормално.
Даже повече от нормално. Красив си!
Сезар, чуй ме. Може би имаш нещо като анорексия.
Някой жени постоянно повтарят, че са дебели и накрая се побъркват.
Сезар!
Искам да се събудя!
Искам да се събудя!
- Дръжте го!
- Искам да се събудя!
По дяволите!
Мамка му!
- Не мърдай!
- Не стреляйте!
Това е кошмар! Това е кошмар!
Ти! Стой там! Нямаш право да си ходиш!
Спри!
Чакай!
Това е сън!
Това е сън!
Не мърдай! Хвърли пистолета!
- Искам да се събудя. Искам да се събудя.
- Не мърдай!
Искам да се събудя!
Антонио.
Антонио!
Какво?
Притиснал си ме.
По-добре да не мърдам. Прострелян съм в гърба.
Откъде знаеш?
Ами...
защото...
Какво става тук?
Какво, по дяволите, става тук?
Казах ти, че това е само сън.
Млъкни! Млъкни!
Сега разбирам какво е това. Майтапи от "Скрита камера".
Прекрасна постановка, весело беше, но стига толкова!
- Виждам някой.
- Къде?
Там горе, на покрива.
Нищо не виждам.
Къде отиваш?
Хайде, Антонио. Престани да мислиш за това, иначе ще се побъркаш.
Здравей, Сезар.
Мисля, че е време да ти се представя.
Името ми е Серж Дюверноа. Директор съм на Л.И.
Срещнахме се...
преди ... 150 години.
Какво? Светът побъркал ли се е?
Няма понятие "свят". Всичко е в съзнанието на хората.
Включително в твоето и моето.
Да бе! Искаш ли да те ударя, за да видиш дали ще те заболи, а?
Опитай. Те могат да направят така, че да изчезнеш веднага, както всички останали.
- И кои са "те", ако мога да попитам?
- Компанията.
"Лайф Икстеншън" (Удължаване на живота).
Те знаят за какво си говорим.
Те знаят каква мисъл минава през главата ти веднага след като тази мисъл се появи.
След като могат да ме накарат да изчезна, защо още не са го направили?
Това ще е фактически неправилно.
Ти току-що му спаси живота.
Фактически неправилно? За идиот ли ме мислите?
Не, точно обратното. Мисля, че сте добър човек.
Черта на характера, която помогна много на Сезар.
Черта на характера?
- Къде отивате?
- Да потърся някой.
Няма никой. Други хора не са ни нужни сега.
Защо не ме събудихте по-рано?
Трябваше само да поискаш. Но щеше да бъде по-трудно.
Защото, на теория, ти нямаше да знаеш, че сънуваш.
И откога това?
Спомняш ли си деня, в който беше на дискотека?
Тази нощ, когато заспа на тротоара...
беше нощта, в която избрахме да се извърши съединяването.
Какво съединяване?
Съединяването между истинския ти живот и виртуалния ти живот.
Съединяване на тези 150 години, което ти не си забелязал...
защото си бил мъртъв и ... замразен.
И откакто беше събуден...
нищо вече не е истинско.
Изтрихме от паметта ти какво точно се беше случило.
И какво беше то?
Никога повече не видя София.
И докторите не можаха да възстановят лицето ти.
Ти се събуди на улицата с ужасен махмурлук.
Криеше се от хората с месеци.
И един ден научи, че съществува нашата компания.
Дойде в нашия офис, подписа договора...
и после...
се самоуби.
И съм платил за всичко това?
Платил съм Нурия после да се превърне в София?
Платил съм си, за да изглеждам отново като чудовище?
Платил съм си, за да изживея този кошмар?
Плати си, за да живееш както искаш.
Ние само осигурихме средата ти и всички останали хора.
Ти сам си създаде този ад.
Опитах се да те предупредя в онзи бар.
Казах ти, че всичко зависи от теб.
И аз съм искал това, така ли?
- Може ли Антонио да...
- Тук няма никой.
Те не могат да накарат 4 милиона души да изчезнат!
Преодолей страховете си.
Ако искаш, може пак да опитаме...
да живееш в един прекрасен сън...
с много пари, приятели, София, или с която и да е друга жена.
Трябва само да поискаш.
Не искам повече сънища.
Това не е сън!
Сезар, чуй ме.
Това е реалността. Този човек е измамник.
Нека слезем долу и да се огледаме за хора.
Не му обръщай внимание. За него е нормално да се държи така...
но той не чувства нищо.
Аз ли не чувствам нищо?
Аз ли не чувствам нищо? Откъде знаете какво чувствам аз?
Не му обръщай внимание, той не е истински.
Напротив, истински съм!
Имам жена и две дъщери!
Той е така замислен, че да казва всичко това.
Къде са ми дъщерите? Господи!
Сезар, можем да ти предложим друга възможност.
През 1997 година беше невъзможно да се възстанови лицето ти.
Но сега навън е 2145 година.
Не можеш и да си представиш колко е напреднала пластичната хирургия.
Можеш да се събудиш...
и да живееш в бъдещето като нормален човек.
- В бъдещето?
- Трябва сам да избереш.
И как ще мога да се събудя?
Както като се събуждаш от най-ужасния си кошмар.
Не, Сезар, не го слушай!
Твойте партньори те накиснаха! Те искат да се самоубиеш!
Той вече го направи. Сега това ще е просто формалност.
- Ще го направя.
- Много добре.
Имаш ли последно желание преди да умреш?
Искам да разбера кой ми чете мислите.
Кои са те?
Не знам.
Недей да страдаш. Всичко е в главата ти.
Всичко е на психична основа.
Хайде, Сезар.
- И какво ще стане с тях сега?
- Не удължавай сбогуването.
Ти си мислиш, че те са ти приятели, но те са просто различни образи.
Този човек не плаче наистина.
- Забравих, получавам световъртеж.
- Тогава не гледай.
Довиждане, Сезар.
Успокой се.
Успокой се.
Отвори очи.
за похвали и най-вече критики: minastirit - /jraykov@abv.bg/