Bicentennial Man (1999) (Bicentennial.Man.1999.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD3-WAF.sub) Свали субтитрите
Да, това беше моето намерение.
Добре, когато реализираме тази нервна система, тя ще промени коренно...
...начина, по който чувстваш и възприемаш света около теб.
Няма само да си говорим за топло, студено и за наранявания.
Приеми го, по следния начин -
тъй като преживяванията ти ще бъдат различни...
...различни ще са и чувствата, емоциите и усещанията, придобити от тях.
И докато някои от тях, ще са много изтънчени...
...и прекрасни, нюансирани и приглушени...
...други ще бъдат изключително силни и трудни за понасяне.
Мислиш ли, че си готов да понесеш това?
Абсолютно сигурен съм.
Прекрасно.
- Благодаря.
Имах предвид статуята.
Знам.
Можеш ли да поправиш този боклук?
Не знам. Нека му хвърля един поглед.
Андрю, сигурна съм, че можеш да поправиш това и сам.
Да, мога...
...но ти можеш много по-добре.
Ще бъда щастлива да го поправя за теб.
Ако разбира се, не те затруднявам.
- Не особено.
Работих цял ден и трябва да изляза на чист въздух.
Искаш ли да се поразходим?
- Ще бъде великолепно. Да.
Защо ми се смееш?
Ти винаги се толкова любезен и точен. Това е прелестно.
Благодаря.
Да вървим тогава. Благодаря.
Имаш ли бормашина?
На шкафа е.
- Благодаря.
Исусе!
Следващата седмица, има празненство, в чест на отварянето на сградата, която реставрирах.
Всички мои приятели ще бъдат там. Ще бъде страхотно ако и ти дойдеш.
С удоволствие. Благодаря.
Мисля, че ме остави да спечеля.
Шахмат.
Чарлз, ще ни донесеш ли по едно питие?
Благодаря.
Никога не съм разбирал израза, "Перлите преди лебедите."
Какво?
- "Свине."
Но името на балета не е "Свинско езеро."
О, Господи. Никой не ме разсмива, така, както ти.
Смехът е крайно необходим в едно добро приятелство.
Да, така е.
Понякога имам чувството, че...
...усещаш верния подход спрямо нас...
...и това, което поискаш....
Какво?
Не знам. Това е само едно малко....
Водейки този разговор с....
Робот?
- Да.
Работата е там, че аз знам какво си, Андрю.
Дървото си е дърво. Водата си е вода. Ти си великолепна машина.
Без значение, колко ще се промениш, винаги ще бъдеш машина.
Не.
Не мога да повярвам в това, няма да повярвам в това.
Осъзнавам, че не съм напълно човек.
Ето защо хората винаги не ме харесват или разбират.
Аз те харесвам.
- Наистина ли?
И даже те разбирам през повечето време.
Но аз не мога да обрека чувствата си на една машина.
Това трябва да е генетична черта.
Нещата се променят, Порша.
Винаги се променят.
Тя ми се присмя.
"Работата е там, че аз знам какво си, Андрю. Водата си е вода."
Ами леда? Ами парата?
Анди, успокой се..
Знаеш ли какво е да ти се присмиват?
Унизително. Отвратително е.
Погледни ме. Погледни какво правя тук.
Опитвам се да направя нещо от себе си. Опитвам се да променя съдбата си.
Тя забелязва ли?
Не искам да приемаш това лично, но аз все пак имам работа за вършене. Лека нощ.
Къде беше? Опитвах се да се свържа с теб.
Бръкни ми в окото.
- Какво?
Бръкни ми в окото!
- Ти си луд.
Бръкни ми в окото!
Това боли!
Работи!
- Какво по дяволите става тук?
Това е нервната ми система! Аз съм горд собственик на нервна система.
Ти можеш да усещаш.
- Да, много добре!
Ще направиш ли нещо за мен? Да направим експеримент в името на науката.
Добре.
- Целуни ме.
Не, не тук.
Тук.
Благодаря.
Усети ли нещо?
- Прекрасно е.
Това е! Всички говорят за това.
А ти?
Порша, какво има?
Чарлз и аз смятаме да се оженим.
Той е щастливец.
Поздравления и за двама ви.
- По дяволите, Андрю!
Ако се опитваш да промениш това...
...трябва да престанеш да бъдеш толкова различен.
Но аз не мога да бъда различен. Така съм направен.
- Тогава се промени.
Промени? Но аз се промених.
Нямам предвид външно. Промени се вътрешно.
Поемай рискове, прави грешки.
Понякога е много важно, да не си съвършен. Постъпвай неправилно!
Да постъпвам неправилно?
- Да.
Защо? Разбирам. За да се уча от вашите грешки.
Не! За да ги правиш!
За да можеш да разбереш кое е истинско и кое не е, да разбереш чувствата си.
Човешките същества са страшно объркани.
Гарантирам ти това.
Виждам. Това е така наречения ирационален разговор, нали?
Това е човешки разговор.
Не е предназначен да бъде рационален. Трябва да извира от дъното на душата ти.
И това аз трябва да направя?
- Да.
И ти имаш сърце, Андрю.
Усещам го. Понякога не му вярвам, но го усещам.
И в случай, че трябва да следва сърцето си...
...той трябва да върши неправилни неща.
Да.
Благодаря.
Би ли била по-внимателна? Това е много чувствително оборудване.
Съжалявам!
Какво правиш?
Най-малкото, което мога да кажа, е, че ти върша мръсната работа!
Какво?
Чу ме добре! Писна ми от всичко!
По цял ден, "Да, г-н Рупърт", "Не, г-н Рупърт"
"Искате ли още едно питие г-н Рупърт?" и си скъсвам задника от работа!
И това е само намек.
Млъкни и ме остави да си довърша работата!
Готово.
"Скъсвам си задника"?
Къде е чипът?
- Подмених го.
Тя е необщителна, ругае, конфликтна е...
Но и много по-интересна, не мислиш ли?
Спорен въпрос, но ние не получаваме нищо наготово.
Моля те, дай ми стария й идентификационен чип.
Добре. Но тя пак ще бъде наперена.
"Наперена"? Та тя е само робот...
Нямах това предвид.
Наистина нямах това предвид.
Какво ти става днес? Къде отиваш?
Лельо Джейми, искам да ти представя Чарлз.
Това е леля Джейми.
- Радвам се да се запознаем.
Какво става тук?
Родителите на Порша дават прием...
...на който аз не съм поканен, по очевидни причини.
Ето го.
- Кой?
Бъдещият младоженец.
- Къде?
Къде? Онзи с бледосиния костюм и голямата заострена брадичка!
Голямата заострена брадичка?
- Можеш да извадиш на някого окото с такава брадичка!
Но това е нищо, в сравнение със зъбите му. Погледни ги!
Изумен съм, как изглеждат денем.
- Нима има странни зъби?
Май трябва да си оправиш очите.
Но това не трябва да спира Порша. Тя може да се ожени, за който и да е.
Някой ден, тя ще се събуди и ще осъзнае, че е омъжена за човек...
...чието лице има много общо, с антична отварачка за консерви.
Тип, който е използвала, за да....
Който се върти в кръг и може да изхвърли навън.
Ти ревнуваш.
Не, не ревнувам!
- Ревнуваш!
Ревнуваш. Защо тогава шпионираш Порша?
Господи, аз ревнувам.
Ако ревнувам, означава, че съм влюбен.
Ако съм влюбен, значи няма никаква надежда.
Загубих я.
Искаш ли да опиташ от моята бира?
Ще бъде чиста загуба. Няма да усетя вкуса й.
И какво ако можеше?
Щеше да бъде прелестно.
Напредвам с една идея или модификация, по-скоро...
...ако съм прав, тя би ти позволила, да си на ти с храните и течностите.
И вкус?
- Също и вкус.
А също и, ако схемите ми са верни...
...мисля, че съм открил начина, да те направя пълноценен мъж.
Пълноценен?
Пълноценен.
Пълноценен?
Не във възпроизводителен смисъл разбира се, а от гледна точка на...
...физическите усещания, които настъпват при...
...триене.
- Полови сношения?
Винаги съм бил очарован от това.
Имам предвид, любопитен.
Заради това, което казват.
Какво казват?
Че можеш да се изгубиш.
Всякак. Без граници, без време.
Че две тела, които са така преплетени...
...че не знаеш кой кой е или какво какво е.
И когато удоволствието е толкова наситено, че мислиш, че умираш...
...изведнъж се оказваш сам, в собственото си тяло.
Но този, който обичаш, е все още там, при теб.
Това е чудо.
Можеш да отидеш до рая и да се върнеш обратно жив.
Да отиваш и да се връщаш, по всяко време, с човека когото обичаш.
И ти искаш да изпиташ всичко това?
- Да, моля те.
Аз също.
Извинете ме. Веднага се връщам.
Не очаквах да те видя.
Спомням си това място много добре.
Тук се омъжи твоята прабаба.
А аз искам да е готово за моята сватба.
Още не си се омъжила?
- Не, сватбата е по-следващата събота.
Значи не съм закъснял.
Сигурна ли се, че постъпваш правилно?
Правилно?
- Относно сватбата.
Аз не съм абсолютно сигурна за нищо.
- Тогава може би постъпваш неправилно.
Сигурна съм, че постъпвам съвсем правилно.
- Прекрасно.
Какво е толкова прекрасно?
Ти ми каза да постъпвам неправилно.
Ако не постъпваш неправилно, значи постъпваш правилно.
Ти сама не следваш съветите си, защото в противен случай, не трябва да се омъжваш за него.
Затова, защото трябва да постъпя правилно.
- Именно.
По някакъв странен начин, ти започна да чувстваш.
Добре.
Имаш ли представа, какво е да си влюбен в жена, която ще се омъжва за друг?
Която е толкова великолепна?
Която разхождайки се в стаята, затъмнява слънцето?
Която се опитва да излъже самата себе си?
Да излъже?
- Убедително. Даже много.
И за какво?
Че не ме обичаш, въпреки, че в края на краищата, аз знам, че не е така.
И как така ти знаеш това?
Порша, аз се промених напълно, отвътре и отвън.
Това няма никакво значение за мен.
- Все нещо има значение.
А ако няма, значи обичаш мен...
...а не човека, чиято брадичка може да потопи Титаник.
Какво? Виждаш ли? Това е истината, нали?
Съжалявам.
Той кара ли те да се чувстваш така? Разсмива ли те така?
Никой не ме разсмива така, както ти.
Добре. Тогава си го представи. Представи си, че ме обичаш.
Дай ми само една целувка. Това е всичко.
Една бърза целувка. Това няма да изложи на опасност такава великолепна връзка, нали?
Това също трябва да обясни, защо пулса ти скочи от 66 на 102 удара в минута.
Дишането ти е учестено. Около теб се носи облак от феромони.
Не е честно да ме наблюдаваш така.
- Знам. Любовта не е честна.
Аз чета в сърцето ти. Вслушай се в него. Умолявам те.
Молбата предполага унижение, но не ми пука от това.
Обичам те, Порша.
Обичам те още от първия момент, в който те видях.
Помислих, че каза една бърза целувка.
- Излъгах!
Как се чувстваш?
Прекрасно.
И аз.
Значи, това било...
Какво беше това?
Стомахът ти курка. Гладен си.
Това аз ли бях?
- Да.
Помислих, че беше ти.
- Не, не бях аз.
наистина ли?
Ти правиш ли така?
Понякога, но много по-тихо.
Трябва да кажа на Рупърт да ми направи заглушител.
Прекрасно.
Прекрасен е и вкусът и структурата.
Удивително.
Знам, че е четвъртата ми молба, но мога ли да получа още?
Свинско. Много умно животно. Очевидно не, след като завършва като бекон.
Чувствам се, сякаш изяждам цялата хранителна верига.
Благодаря.
Какво?
Какво има?
Ако ние сме заедно...
...ти и аз, хората никога няма да ни приемат.
Защото аз не съм човек.
Тая няма да я бъде.
Трябва да започна.
- Да започнеш с какво?
Следващата стъпка.
Обичам те.
Пожелай ми късмет.
Андрю Мартин. Приближете се, моля.
Така, г-н Мартин...
...вие искате от нас, да ви признаем и обявим за човешко същество.
Да. Особено възможността да встъпя в брак с човешко същество.
Ясно.
Пред себе си имаме неоспоримия факт, че...
...колкото и да приличате на човешко същество...
...вие не сте част от човешкия генетичен фонд.
Нямате нищо общо с него. Вие сте нещо съвсем различно.
Нещо изкуствено.
Г-не, а какво ще кажете за всички истински хора, част от генетичния фонд...
...които използват протези, много от тях, изобретени от мен?
Самият вие, г-не, имате от моите изкуствени бъбреци, не е ли така?
Не сте ли и вие в известна степен изкуствен, поне частично?
Частично - да.
Тогава и аз частично съм човек.
С коя част, Андрю?
С тази, г-не.
Разбирам.
А тук?
Истина е, че аз все още съм оборудван с позитронен мозък.
И заради този позитронен мозък, вие сте безсмъртен.
Да, г-не.
Андрю, обществото може да понася безсмъртни роботи...
...но никога няма да допусне да има безсмъртен човек.
Това ще възбуди твърде много ревност и гняв.
Съжалявам, Андрю.
Този съд не може и няма да те признае за човешко същество.
С това прекратявам делото.
Решението на този съд е, че Андрю Мартин, от тук нататък,
ще продължи да бъде считан за робот.
Само машина и нищо повече.
Той е щастлив да ви служи.
Много години по-късно...
Андрю, трябва да ти кажа нещо...
...Аз започвам да се чувствам несигурна.
За нас ли?
Не.
Следващата седмица навършвам 75 години...
Знам, но изглеждаш на 50.
Благодаря.
- И то вълнуващи 50.
Но не се чувствам на 50.
Но тялото ти да. Миналата нощ беше забележителна. Как ли да го нарека?
Млъкни и ме чуй!
- Съжалявам.
Не ме гледай така, не ти заповядвам.
Както кажеш.
- Недей да любезничиш.
Не любезнича. Но мога, стига да поискаш.
По дяволите! Опитвам се да ти кажа нещо важно.
Не смятам да живея вечно.
Ще живееш.
Измисляш си извинения...
- Не, не.
Няма винаги да пия вашите ДНК елексири.
Няма да подменя всичките си органи.
Рано или късно ще се износя.
И го искам.
Но защо искаш да стане така?
Има си ред в нещата.
Хората живеят определено време, след което си отиват.
Така е правилно.
Разбирам.
Има само един проблем, Порша.
Аз не мога да продължа да живея без теб.
Андрю, хората се развиват и остаряват постоянно.
Ето защо, за теб времето представлява съвсем различно нещо.
За теб, то е безкрайно.
Трябва да направя още едно нещо.
Галатея, скъпа, докъде стигнахме?
Преливането почти приключи.
Просто така?
Само минавам да те видя, Андрю.
Когато някой поиска да стане човек,
рано или късно, прави нещо изумително глупаво.
Ти си великолепен пример, Рупърт.
Колко бързо ще деградира тялото ми от кръвта?
Не бих могъл да знам.
Ако правиш упражнения и ядеш рационално - 30, 40 години.
Това е малко неопределено, шефе. Ти не знаеш колко точно ми остава?
Съжалявам.
Добре дошъл при човешките условности.
Андрю Мартин?
Винаги съм търсил смисъла на нещата.
Трябва да има причина, аз да съм това, което съм.
Както можете да забележете, г-жо Председател, аз не съм вече безсмъртен.
Взели сте мерки да умрете ли?
В известен смисъл, да.
Аз остарявам и състоянието ми се влошава.
И както е при всички вас, то рано или късно, ще спре да функционира.
Като робот, аз можех да живея вечно.
Но ще кажа на всички ви днес, че по-добре да съм смъртен...
...отколкото да живея цяла вечност като машина.
Но защо желаете това?
За да осъзная кой съм и какво съм...
...нито повече, нито по-малко...
...не за признание, не за одобрение...
...а заради простата истина на познанието.
Това е движещата сила на моето съществуване.
И това трябва да бъде постигнато...
...като живея и умра с достойнство.
Г-н Мартин, това което искате е...
...изключително сложно и спорно.
Решението няма да бъде лесно.
Ще ви помоля да бъдете търпелив,
докато се произнесем,
...по този изключително деликатен въпрос.
Тогава, ще очаквам вашето решение, г-жо Председател.
Благодаря за търпението ви.
Опитахме.
Време ли е?
След няколко минути.
Няма значение какво ще реши Световният конгрес.
Защо се нуждаеш от тяхното одобрение?
Стар навик.
Започнах съществуването си като робот. Все още обичам да ми се казват някои неща.
Време е.
Дами и господа...
...Госпожица Марджъри Бота, Президент на Световния конгрес.
В съответствие със записите в Норт Ам Роботикс...
...роботът, познат ни като Андрю Мартин...
...е пуснат в експлоатация в 17:15 часа, на 3 април 2005 година.
След няколко часа, той ще бъде на 200 години...
...което означава, че с изключение на Метусаил и други библейски персонажи,
...Андрю е най-старият жив човек, в историята на хората.
С това официално провъзгласяваме и узаконяваме брака му с Порша Чърни...
...и признаваме човешката му природа.
Съжалявам, че не видя това.
Може би не е имало нужда.
Ще ми направиш ли една услуга?
Ще имаш ли нещо напротив да ме изключиш?
Това е заповед.
Благодаря, Галатея.
Както великият Андрю Мартин обичаше да казва:
"Той е щастлив да ви служи."
Ще се видим скоро.
Двестагодишен човек Превод и субтитри IKKbg