The Lost World (2001) (The Lost World(CD2).sub) Свали субтитрите
"Журналист едва избягва смъртта, след ожесточена схватка с динозавър. "
"Попаднали в зловеща яма на смъртта, се изправят лице в лице с небивал звяр. "
Би трабвало да си журналистка.
- Чета много приключенски книги.
Мечтата ми е да пиша приключенски книги.
- Сигурна съм, ще си много добър писател.
Много си смела.
- Щяхме да се озорим, без дупката.
Да.
Но кой я е изкопал?
Вероятно вечерята.
По-добре да се въоръжим.
Едуард.
Кръв!
Не!
Помислих, че и вас са хванали.
Кой?
- Онези същества от гората.
Кървиш!
- Добре съм. Изненадаха ни и ни заловиха.
Отведоха професорите.
- Какво?
За какво са им потрябвали?
- Не зная.
Стреляй с тази, при близка мишена. Бива ли?
Трябва да побързаме, ако искаме проследим на къде са ги отвлекли.
Вижте! Канута в езерото!
Залягайте.
Този път ние ще ги изненадаме. Би трябвало да търсим другите.
Задръжте. Индианци! Тук горе! Може да ни помогнат.
Ами ако са вражески настроени? Професорите може да не издържат толкова.
Разкарай се. Остави ме!
Махни се!
Челинджър!
Виждам им кръстовете. Май са християни.
Да, или са ги откраднали, след като са убили минаващи мисионери.
Видяха ни багажа.
Говорят на индиански диалект, но смесен с португалски думи.
Блях!
Ще поговоря с тях!
- Агнес!
Смърт за маймунята!
Приятели.
Ние сме приятели.
Не стреляй!
Кои сте вие?
Ние сме от долната земя.
Имаме нужда от момощ.
Виждали ли сте жена като тази?
Виж и дрехите само!
Който е убил маймуноподобният им е приятел.
Кажи им, че аз го убих и с това мога да изтрепя още много.
Доста мязат на питекантропи, как мислиш?
Кафяво окосмяване, обособени устни.
Черепът им е доста по-голям, отколкото очаквах.
Несъмнено. Наистина са уникални.
Да, именувам ги: "Питекантропите Челинджър".
Разбира се, ако нямаш възражения, Лео.
Просто замълчи. Веднъж в живота си замълчи!
Красота!
Има и хора на платото!
Прете това. Спрете!
Боже!
Да знаеш, Джордж, винаги съм ти завиждал. Учен си, който се запомня лесно.
Откачен бунтар, не зубрач, като мен.
Без зубрене, Лео, никой нямаше нищо да знае сега.
Хмм.
И аз ти завиждах достатъчно.
Имаш Хилда, семейство.
А, удоволствието в моят живот, беше да се прибирам в празният си дом.
Трудно е да се примириш, че няма да видиш децата си вече.
Но за мен, ти си най-добрият баща. Не! Лео. Не!
От тук.
Не. Не! Не!
Не! Лео!
Господи, помогни ми!
Неее!
О, Боже! Не!
При срелбата, Джон. Моля те!
- Спрете да стреляте.
Някой да направи нещо!
Стига толкова!
Това са опасни животни. Просто ще ги изтрепя.
Джон, това е съвсем нов вид. Трябва да оцелеят. Моля те!
Спрете това.
Спрете го веднага!
Стига!
Спрете!
"За бруталните и жестоки странни получовешки същества,
нашето поведение им се е сторило, определено, не по-малко дивашко. "
"И сега как някой от нас би могъл да упрекне лорд Рокстън,
за начинът, по който спаси професорите, от такава ужасна гибел?"
"Утешени сме, обаче от мисълтта, че някои от тези същества пощадихме. "
Надявам се не съм те засегнал сантиментално там, в гагера на маймуните.
Изобщо не, Лео.
Знаеш, че не съм сантиментален изобщо, по-скоро ставам за канибалско меню.
"На отсрещната страна на езерото, близо до горичката, лежеше индианското селце. "
"Тук индианците доста по-лесно биха могли да се защият,
от атаките на свирепите динозаври. "
"Излезе, че сме освободили, не някой друг, а синът на техният вожд
и с този акт на добрина, за първи път, от дни душите ни се поотпуснаха."
Ахиле.
Уплаших че, че си загинал.
Татко, Падре Мендос се завърна.
Определено, тези хора разпознават нечий авторитет, когато го зърнат!
Той е напълно нетърпим.
Падрe Мендос.
Той и неговата дъщеря ти благодарят, че си спасил синът му.
Непрекъснато те наричат Пaдре Мендос.
Защо?
- Де да знам.
Избихме изцяло нашите врагове!
Няма защо да се страхуваме от тях вече!
Трябва да ги доизбием...
...и да изчистим гората от тяхната воня.
Те трябва да умрат!
"Превърнахме се от диваци, на божи пратеници,
чрез нашият стар познайник отец Луис Мендос. "
Симпатичен си друже, хм!
Отец Мендос е бил "бащата, който се е грижел за всички".
Разказват, как ги е оставил, но те винаги са знаели, че ще се върне при тях.
Техните пра-деди са го намерили.
- Оцелелите от португалската експедиция.
Те всички скоро са починали.
Хората от селото са ги довели тук и те са се задомили в селото.
Попитай ги как те са дошли тук.
Пътят на долу вече не е отворен.
- Какво означава, "вече не е отворен"?
Когато той е бил дете, един човек е дошъл и е живял известно време с тях
Но те не са осъзнавали, че той е Дяволът.
- Дяволът?
Може ли?
Хм... Дяволъ, който е затворил пещерата, за да ги накаже.
Това е другият вход на пещерата, който намерихме преди.
Ако Дяволът е затрупал тази пещера, то той е доста запознат с експлозивите.
Разбираш ли, Лео,
природата не винаги унищожава някой вид, за да еволюира друг.
Това плато е запазило уникален баланс
така, че е възможно маймуноподобни, индианци и динозаври да съществуват на едно място.
Сега това е очарователно, нали?
- Безспорно.
И аз се усещам задължен да продължа изследователстата същност на тази експедиция.
Но сега съм по-ангажиран с мисълта как да се измъкнем от тук.
Мареа.
Мери?
Аа, ти се казваш Мери... Мареа.
Джон.
Джон.
Агнес, моля те кажи на Мареа, че храната е прекрасна.
Отдавна не съм опитвал толкова вкусни сладки.
Тя каза, да ти благодаря за комплимента,
но тя не е готвила храната. Само я е убила.
Жените в селището воюват и ловуват наравно с мъжете, докато не се задомят.
Жените в селището воюват и ловуват наравно с мъжете, докато не се задомят.
Жените в селището воюват и ловуват наравно с мъжете, докато не се задомят.
Селището е естествена крепост. Защо ли са воювали с маймунохората от другата страна на езерото?
Заради храна?
Виж, тук са имали сигурност, но от всичко друго много по-малко.
Налагало им се е да ловуват в гората.
- Това си е доста рисковано.
Целият им живот е рискован.
Aх!
Благодаря ви. Благодаря много.
Харесва ти такова внимание, нали?
Ти си само един ревнивец, защото те избраха тебе за бог!
Това означава, че казах: "Искам у дома", Джордж.
Какво става, Агнес?
Той казва, че утре маймуночовекът ще бъде убит пред очите на цялото село.
Ще го принесат в жертва на лошите духове.
Този ще бъде заклан в чест на лорд Рокстън.
Кажи им, че това е много гостоприемно от тяхна страна, но не искам да им създавам неудобства с моята персона.
Никой няма да бъде убиван. Нито един! Изясни им го, Агнес.
Той казва, че трябва да умрат. Ако ги оставиш да живеят, ще ги сполети нещастие.
- Забранявам!
- Според мен, това не ни влиза в работата.
Тези същества са уникални, това е липсващата връзка между човек и маймуна,
еволюцията поражда материални потребности. Трябва да ги изследваме.
И после какво?
- Ще ги върнем отново в тяхната среда.
Убийството трябва да спре. Това ясно ли е?
ПадреМендос каза!
Унижи синът на вожда. - Да не е по-добре, да гледа как убиват?
Не можем просто да променим целият им мироглед.
Може би не, но можем да спасим нещастните същества.
За сега, може би.
Може би ме мислиш за коравосърдечен, Агнес, но аз...
...виж, няма смисъл да съм сантиментален.
Ако не бяхме тук, до сега тези... същества биха били мъртви.
Но ние сме тук.
Не мисля, че ще са ти благодарни за твоята състрадателност.
Всички тези жовотни, които убиваш... Изпитвал ли си някога жал към тях?
Не. Не повече, от колкото те биха изпитали, ако ме изядат.
Но животните нямат морал, а само инстинкт. Ти си човешко същество. Ти имаш избор.
Прости ми, но може би ти не разбираш жестокостта на природните закони.
Вероятно не.
Но започвам да ви рабирам вас, лорд Рокстън.
Мисля, че го разочарова.
- Сигурно.
Той се държи по начина, който разбира.
Трябва да приемеш, че с неговите методи оттървахме доста неща.
Аз не съм неблагодарна, просто може би съм изненадана, че не е човекът, за когото го мислех.
"И така започна пребиваването ни в селото. "
"За по-сигурно наблюдавахме праисторическият свят от високо
където, красотата и жестокостта много често стояха рамо до рамо. "
Пуф?
"Професор Челинджър се наслаждаваше на популярността си в племето
и се чудеше как да заеме важно място в учебниците по история,
игнорирайки незначителната подробност, как точно бихме могли да се върнем към цивилизацията."
"Професор Съмърлий, съвсем обратно, мислеше само за това
и измисляше от интелигентен, по-интелигентен начин за измъкване. "
"И зглежда ми беше благодарен за помоща, която му дадох в неговите старания."
"Лорд Рокстън се усещаше съвсем като у дома си и индианците разпознаха в негово лице един от тях,
ловец из между войните. "
"Само присъствието на маймуночовеците, обезпокояваше хармонията в селото,
но скоро и те разбраха, че професор Челинджър се грижи за тяхното добруване. "
Опа!
Рокстън е велик ловец.
Не е кой знае какво.
"Както дните се превръщаха в седмици,
така и ние уползотворихме престоя си в тази необикновенна земя."
"Наистина нямат край чудесата на това място. "
Този мъж ли избра?
Само, ако ти го одобриш.
Той е способен ловец и заслужава дъщеря ми.
Сърце?! Благодаря ти. Благодаря ти.
Подарявам ти и сърцето си.
Бих искал да знам какво ми казваш.
Какво ужасно зловоние?
Птерозавърско лайно!
Не съм подвил крак цял ден.
Виж, Едуард, те погребват горкото същество.
Лео.
Идвай бързо.
Сигурен съм, че копаят гроб. Погледни?
"Очаователно".
- Виж, има и цветя.
Това е още един пример за ритуалност при този вид.
Джордж, какво правиш там долу?
- Наблюдавам.
Здрасти.
- Здрасти.
Ще бъда много полъскана, ако някой кръсти езеро на мое име.
Понякога се терзая, че никога вече няма да видя Гладис.
Разкажи ми за нея?
Тя има небесни, сини очи,
най-сладките малки устни,
и всичко в нея е кокетно,
деликатно.
Много малки ръце и миниатюрни крачета.
Да не би да е джудже?
Извинявай.
Предполагам изглежда съвсем като дама.
- О, да.
Понякога в мисията лодките донасяха модни списания от Англия.
От преди месеци, разбира се.
Имаше към тях разни дребни предмети за истински дами.
Но чичо ми беше единственият около мен и на мен никога не ми се наложи да ги използвам.
Къде?... Какво правиш?
- Каня се да плувам в езерото на годеницата ти.
Хайде!
Ох! По-студено е от колкото изглежда!
Оох! Ууф!
#С тихи котешки стъпки, # # по пътя ти ще те открадна #
# В мълчалив страх от теб # # През цъфналите клонки ще те целуна #
Много е красиво тук.
Щеше ли да имаш нещо против да останеш по-дълго ако я нямаше Гладис?
Сигурно не.
O, да му се невиди!
Татко, позволи ми да ги убия веднага?
Ахиле, не.
Позволи ми да ги убия?
Можеш ли да ги накараш да млъкнат?
- По какъв начин?
Те се противопоставят на индианците. Не могат да разберат защо ги закриляш.
Падре Мендос е несправедлив!
Млък! Аз забранявам!
Не след дълго ще се опитат да те изядат.
- Вече не съм източник на протеин.
Eд... Едуард!
Селото!
Млъкни бе!
Оставете ги на мира.
- Не се намесвайте, по дяволите!
Благодаря ти Боже!
Убиец! Бягайте!
Убиец! Грабвайте оръжията!
Бягайте! Бягайте!
Те го викнаха!
- Да, те го извикаха!
Видя ли какво направи?
Твоята комуникация с тях може да разруши селото. Надявам се занеш това.
Какво правиш?
- Имаш ли нож?
Агнес, Едуард. Изчезвайте от там!
Хайде да те измъкнем от там?
Джон, дай ми ножа си!
- Зарежи ги.
Просто ми дай проклетият нож!
От другата страна!
Давай.
Защо те не мърдат?
Тичайте! Бягайте!
Сега е точното време за слонската ми пушка.
Мареа!
Насам.
Внимавай!
Сега всичко зависи от теб, Едуард. Давай, смело.
Още не.
По дяволите! Казах ти не още. Друг патрон.
Чакай!
Сега!
Стреляй, Едуард.
Застреляй гадта!
Ама и тебе си те бива.
- Някой пострада ли?
Браво!
Добре ли си?
Браво.
Каква воня!
Сега какво?
Освободих изхода на пещерата. Сега сме свободни!
Елеменрарна химия. Но внимателно подбрана разбира се, може да се получи хубав експлозив.
Нямах представа, дали работи наистина. Аз съм палентоолог, а не минен инженер.
Спомних си от една книга за диамантените мини на Кимбърли...
и как напълниха там един дънер и го запречиха...
Дървени въглища и тор! Ха!
O. Какво стана тук?
Ти бъди вожд, сине мой.
Мисля, че вече не сме в безопасност тук.
- Правилно. Изчакайте ме.
Белият човек ни донесе смърт и разруха.
Ахиле, те не са виновни за това.
Не мога да те зарежа тук.
Той не е падре Мендос.
Той е Дявол!
Мареа, ела с мен.
- Хайде!
Мареа!
Джон!
Не го местете!
Продължете.
Ще приема съдбата си тук. Ще ви прикривам.
Тръгвайте!
- Хайде.
Не можем...
- Нямаме друг шанс. Тръгвай!
Ахиле, спри!
Съжалявам, стари друже,
ще трябва да ги оставиш да си отидат.
Бързайте.
От тук!
Oх, благодаря на Бога! Отново сме в нормалният свят.
Има още път да извървим, Лео, преди да сме си у дома.
Е, ще трябва да го извървим.
Не знам колко дълго Рокстън може да ги удържа.
...и е време за умиране...
- Чичо!
Агнес?
Агнес.
Хех!
Да... това съм аз.
Внимателно.
Всичко е наред, сега сме в безопасност.
- Да. Но не благодарение на теб.
Бил е маймуночовек, нали?
- Заради рисунката на светеца.
Като изображение на Бог, той създаде себе си. Те не са хора. Как биха могли да са?
И за това ни изостави на скалата и по тази причина си взривил изхода на пещерата преди години.
Чичо, трябва да се върнеш с нас в мисията.
Не, трябва да остана тук. Бог ми проговори.
Не трябва да позволя никой друг да намери това място отново.
Не можеш да затулиш истината, по начина по който затули прохода на пещерата!
Дяволът е сътворил това място. Това не е част от Божиите владения!
Преподобни, чуй ме. Трябва да се върнеш с нас.
Не, нито един... никой не може да се върне обратно.
Човекът се е побъркал!
- Откачалка!
"И диханието му, излизащо от ноздрите, носеше живот. "
"И вдъхна душа на човекът. "
- Да му се невиди!
Видях живота си в руини, бях атакуван от динозаври, едва неизяден от човекоподобни...
Сега, обаче се връщам при семейството си и ти не си в състояние да ме спреш!
Лео!
Пусни го!
Лео.
Тридесет години...
...това е дълго време да живееш...
...с това опасение.
Дали Бог ще ми прости?
Бог е милостив, нали?
"Погребахме преподобният Кер на крачка от платото,
и забавихме заминаването си, единствено с надеждата Рокстън да е избягал. "
"Уви, чакането ни беше на пусто,
и с натежали сърца, поехме по дългият път към дома."
Дайте да починем тук за малко.
Трябва да продължим!
Агнес, съжалявам толкова много.
Това няма да върне чичо ми...
нито човекът, който познавах в него.
Той умря за убежденията си, поне това трябва да му признаем.
Професоре.
Мисля, че мога да обявя, че сме близо до спасението.
"Експедицията Челинджър"?
Внимавайте с този сандък!
Бъдете много, много внимателни.
Това е извънредно чупливо.
На сам!
Професор Челинджър!
- Няколко думи за пресата, сир?
Поздравления, сир. Светът е полудял от любопитство, от както пристигна телеграмата ви.
Господа, колегите ми и аз, имаме задължителен договор с вестник "Дейли".
Изглеждаш отслабнал. Не си се хранил достатъчно.
Не много добре.
- Точно от това се опасявах.
Наредих да ти сготвят "жаба в тръпчинка", с дим от захарен памук, като десерт.
През всичките години, от както сме женени, не си ми казвала по-мило нещо!
Деца! Колко много сте порастнали.
Поздравления!
Браво!
По добре да тръгваш веднага. Трябва отчаяно да искаш да я видиш.
Да.
Да.
Е, до скоро тогава.
- Довиждане.
Мерси.
Агнес.
Малоун! Най-важната клечка, госпожичке. Акуъриг даже не би могъл да се справи по-добре.
лорд Брас каза: "Това е най-вълнуващото четиво, което някога съм чел!"
Благодаря ви, г-н Макардъл.
- Наричай ме Хорейшо!
Ти трябва да си Агнес. Аз съм Хилда Съмърлий.
Приятно ми е да се запознаем.
- И на мен ми е приятно.
Ел Дорадо! И не говоря само за вестниците.
Няма да пожалим средства за да се докарат тези същества тук.
Това ще е най-голямото нещо, откакто Бъфало Бил е пристъпил кралския двор.
Професор Челинджър не би се съгласил с това.
- Изобщо не ни трябва неговото разрешение.
Хайде! Лорд Брас иска лично да се запознаете.
- Искам преди това да видя друг човек.
Много добре. Тогава ще се видим на лекцията на професорите.
Много ви благодаря, сир.
Едуард.
Трябваше да ме предупредиш, че ще дойдеш.
- Исках да те изненадам.
Е, определено успя.
Мислех, че ще дойдеш на пристанището.
- Не успях.
Едуард, това е г-н Артур Хейри.
Артур, това е Едуард Малоун.
Проследил съм всичките ви подвизи с експедицията Челинджър от вестниците.
Колко вълнуващо!
Трябва да сте много смел.
- Е, не особено.
Извинете ме, но дали е възможно за момент да остана на саме с мис Илингуорт?
Не съм сигурен, че е уместно, тъй като с Гладис сме сгодени.
Сгодени?
- Даже нещо повече.
Няма ли да ни поздравите?
Това е малко внезапно.
- Беше романтична вихрушка.
И... И... се понесохме по нея.
Кръстих езеро на твое име.
- Езеро? Колко мило.
Поздравления, г-н Хейри.
- Благодаря ви.
Вие наистина сте много късметлив човек.
Ах...
Изглежда го приемаш доста леко, Едуард, но...
Обещай ми, че няма да навредиш на себе си.
Обещавам.
Гладис, пожелавам ти цялото щастие на света. Наистина.
И ти благодаря.
Г- н Хейри, бихте ли се описали като героичен?
Героичен? Аз - Боже, не.
По-скоро солиден, бавен, скучен тип.
Спокоен, изглежда, че Гладис точно това иска.
Професоре!
Защо е кръстена "Челинджър Експедиция"?
- Виждал ли си Агнес?
Агнес. Не мисля, че ще идва изобщо. Тя намира тълпата на Лондон за плашеща.
Какво си довлякъл в този проклет сандък?
- Ще видиш.
Дами и господа.
Дами и господа!
Не преди много време, стоях в същата зала
и ви бяха представени същества, които трябва да са изчезнали преди милиони годни,
Докато Земята се е лутала.
Тогава бях описан като недодялан лъжец.
И враговете ми дори и по-лошо смятаха да кажат за мен.
Тази вечер, че научите какво открихме в нашият изгубен свят.
Пригответе се да бъдете удивени.
Това е нещо като триумф над тях, скъпа.
Те ще приемат всичко с доверие, което им споделиш.
Дами и господа...
"Една необикновена история", ще кажете.
Но аз не ви моля, просто да приемете моите думи.
Ще повярвате ли на доказателство, което виждате със собствените си очи?
Г- н Малоун, бихте ли ми асистирали?
Едуард.
Едуард!
Аз я обичам.
Влюбен съм в Агнес.
- Разбирасе, че си. Тя е възхитително момиче.
Дали тя ме харесва?
- Как бих могъл да знам?
Защо не я попиташ сам? Давай!
Давай, сладурче.
Дами и господа...
Представям ви "Птеранодон Съмърлийенсис"!
Уух!
Трябва да го снимаме.
- Без снимки, моля.
Казах без снимки, моля!
Моля, върнете се по местата си.
Моля!
Като президент на Кралското Общество, настоявам...
това създание да бъде арестувано!
Всички да седнат, моля!
Укротете това създание!
- Някой да затвори онзи прозорец!
Професор Челинджър!
Ще отговоря на всичките ви въпроси по-късно. Сега моля вървете си!
Професоре!
Намерихте ли някакво злато на платото?
- Моля ви!
Имаше ли данни за минерални ресурси?
Млъкнете!
Ела, миличко...
Опитай бекона.
Намерихте ли лорд Рокстън за привлекателен?
- Колко време прекарахте заедно?
Моля успокойте се!
Дами и господа, моля ви!
Това ще стане и там. Какъв шанс биха имали динозаврите, ако им кажем къде се намира платото?
Ще ги изнесат за показ на страшилища.
- Това можем да го контролираме.
Няма как, професоре. Ще разрушат всичко.
Ти ще бъдеш най-известното създание в света.
Моля те върни се!
Професоре, трябва да чуете!
Идиоте!
Махай се от очите ми!
Разполагаме с най-добрият дресьор, който е готов да го намери.
По-точно...
По-точно това беше добър трик, не виждате ли?
- Браво, професоре.
Не предполагах, че така ще ги заблудим.
- Един амазонски лешояд може да направи...
Уверявам ви, че не беше лешояд!
И вдамата ли откачихте?
- Докато не спрем това, платото е обречено.
Не биха оцеляли в контакт в външният свят.
Не можете да спрете прогреса!
- Tова ли наричаш прогрес?
Помниш ли какво стана, когато последно се набъркахме? Рокстън беше прав.
Ще им отведем унищожение. Колко лошо, обаче ще е този път?
Той е прав, Джордж.
Не мога да направя това. Не мога!
Това е моята възможност да се запиша в историята,
рамо до рамо с Галилео, Нютон, Пастьор.
Ще съм велик учен. Не! Съжалявам, не мога да го направя.
Дами и господа. Дами и господа, мога да ви уверя...
Дами и господа- динозаври!
Не сте ми повярвали, нали?
Искам да кажа, това е XX век!
Професор Илингуорт, не паднахте в тази клопка, нали?
Дори и за секунда.
Никой, който е запознат с амазонските лешояди,
не може да бъде заблуден, с такъв евтин трик.
Ами, вашите репорти във вестника?
Извадени са от моята нова новела. Има ли издатели в залата?
Безсмислици, всичко е безсмислици!
Какво стана?
- Било е майтап. Нищо не показаха.
Този репортер-шарлатанин Малоун и неговите статии-чиста измислица.
Направи ни на глупаци, за да му повярваме!
Това, което направи...
- Е глупаво, зная.
...е героично.
Изглеждаш прекрасно.
Не би ли трябвало да поднасяш комплименти на Гладис?
Аа, там е работата,че тя...
Там е работата,че тя...
Тя ме е заменила.
Аз... имах предвид... В същност се радвам, защото...
...защото обичам Теб.
Гладис те изостави и сега ти обичаш мен?
Не. Не.
Виж, аз никога не съм обичл Гладис.
Мислех, че я обичам,
но винаги съм обичал само теб...
и изглежда, че ще бъде...
ами... завинаги.
Агнес, помислих си...
Надявам се да изпитваш нещо към мен.
Надявам се, да не ме помислиш за нецивилизована, ако те целуна първа, г-н Малоун.
Ще трябва да ме научиш, как се държат дамите в обществото.
Харесвам те, точно каквато си.
Щяха да ни коронясат с лаврови венци, Лео.
Повече никога няма да ни приемат на сериозно.
Обществото може да ви прости. С Лео имаме влиятелни приятели в академичните среди.
Няма да е трудно да му възтановим репутацията.
- Ами моята?
Така или иначе, никога не съм се стремял към някоя глупава катедра в Оксфорд.
Твърде много бумащина.
Отново може да очудиш светът с някое ново откритие.
Смешното е, че някой ми е пратил интересна стара карта.
Струва ми се оригинална и би могла да ме заведе точно до мястото на изгубеният град Атландита.
Довиждане, Лео.
Джордж, следващият път, когато си в Лондон, ела да вечеряш у дома?
Едва ли ще бъда скоро, но ви благодаря.
Е.
Виждам, че си получил отговора си.
Какво ще се занимаваш вече?
Подозирам, че кариерата ми, като журналист свърши,
така, че планувам да се пробвам като писател на приключенски новели.
Точно това му трябва на света!
Професоре, ако се нуждаеш от някаква помощ при следващото си приключение...
Ще държим връзка.
"Лорд Джон Филип Рокстън живя до смъртта си, като мъж на действието. "
"Копнееше по диви хоризонти и страховити опасности в неоткрити територии. "
"Не приемаше комфорта на домашният уют и семейното огнище сред съпруга и деца."
"А, животът пълен с героични подвизи,
избра да отдаде живота си на приятелите си. "
"Той ще остане завинаги в нашите сърца."
Субтитри: Tenere niamame@yahoo. com