Arsene Lupin (2004) (Arsene_lupin.CD1.srt) Свали субтитрите
Кристин Скот Томас
Паскал Грегъри
Ева Грин
АРСЕН ЛЮПЕН
По мотиви от романа "Графиня Калиостро"
филм на Жан Пол Саломе
Нормандия 1882 година
Малко назад! Внимавай за защитата!
Назад! Стъпка назад! Пак!
Опорният крак!
Стъпка напред! Ето така. Раз!
Два! Три!
Бъди по-нежен с него. Той е още дете!
Чу ли, Арсен! По-нежно с татко ти.
Защита. Стъпка назад. Хайде! Още веднъж!
Дори, затова че си моя сестра, заслужаваш нещо повече,
от мъж без титла и пари.
И с глупаво име.
Анриет Люпен! Добре ли ти звучи.
О, забравих професията му!
Преподавател по борба. Да се бие с всички тези глупаци.
Харесва ми... а това е главното!
Притежава най-важното.
Не за всеки би могло да се каже това.
Защита. Ето така. Сега назад.
Уверен си, че ще ударя с дясната,
но в следващия момент, те удрям с лявата.
Ти отвърна поглед и аз, се възползвах от това.
Това е ключът - да отвлечеш вниманието на противника.
Запомни го. И ще станеш непобедим.
Теофрас Люпен?
- Защита...
- Теофрас Люпен!
По заповед на прокурора на Републиката вие сте арестуван.
Последвайте ни! А ти остани там.
Не докосвайте сина ми!
Успокойте се!
Арсен! Побързай!
Тате!
Стой, стой! Стой, или ще стрелям!
Не!
Херцог, моля ви! Кажете им, че Теофрас не е крадец.
Кажете им, кажете им!
Не е толкова просто, бедната ми.
Действията му говорят сами за себе си.
Вашият мъж опозори семейството ни.
Необходимо е да го обсъдим.
След всичко случило се,не мога да ви позволя да останете в замъка.
Махни се от пътя!
Това е Мария Антоанета. Била е влюбена в наш пра-дядо.
И преди да умре, му е подарила своята огърлица.
Знаеш ли как е умряла?
- Отрязазали са й главата?
- Да.
А на твоят баща, ще му отсекат ръцете. Като на всеки крадец.
Не се знае.
Ненавиждам Дро Субиз и цялото му семейство.
Слушай ме внимателно, Арсен!
Ти си син на крадец. Но аз крадях само от богати и влиятелни хора.
Или от мошеници.
Такива като Дро Субиз.
Техен роднина е откраднал огърлицата на
кралица Мария Антоанета.
Да крадеш от крадците - нищо друго не доставя такова удоволствие.
Но бъди внимателен.
Краденето не е игра.
Това е страст, която трябва да контролираш.
И внимавай да не попадаш зад решетките!
Още си твърде млад, за да започваш.
Тате!
Тате!
Знаех си, че ще успееш!
И се гордея с теб.
Грижи се за майка си.
Сега семейството зависи от теб.
Вземи ме с теб. Ще ти помагам.
Някога и това ще стане.
Тате!
Побързай, Арсен. Тръгваме.
Тръгваме.
Кларис!
Спрете! Какво става?
Минавайте, ужасно зрелище!
Какво правиш? Какво правиш, Арсен?
Арсен!
Почакай! Стой!
Отстъпи, момче!
Арсен!
Петнадесет години по-късно.
Каква идиотка! Ела с мен!
Уволнена си. Щом пристигнем в Хавър, си търси нова работа.
Не! Ако загубя работата си ще умрем.
А аз, трябва да запазя репутацията си.
- Освен, ако...
- Не!
Не! Оставете ме, моля ви!
Това ви е за репутацията.
А сега да поговорим за моята. Раул Дандрези,
митническо управление.
Любимото ми занимание на корабите е да проверявам кухните.
Там винаги се намира по някой нелегален, или двама,
които белят картофи.
А ако няма такива, е много лесно да си ги измисля.
Аз имам богато въображение.
Моля, приемете извиненията ми, г- не.
На мен не ми трябват, но на госпожицата ще са й необходими.
Прости ми, Сюзан.
Не знам как да ви се отблагодаря, г-не?
Аз трябва да ти благодаря, малката ми.
Благодаря. Значи вие пристигате от Африка?
Само не ми казвайте, че сте служили в Чуждестранния Легион.
- Приличам ли ви на легионер?
- Здрав, загорял...
Това едва ли ви говори нещо.
- Очите ви.
- Очите ми?
Прекалено сурови са за възраста ви.
Като че ли, твърде рано сте възмъжал.
Или на крадец.
Ето затова съм тук днес.
На този кораб има крадец.
И възнамерявам да го хвана, преди да пристигнем в Хавър.
Тук? Боже, колко възбуждащо!
Крадец на какво?
На бижута. Удивително, нали?
Моля ви, стойте наблизо, ако изведнъж реши да ме обере.
Не се притеснявайте. Няма да отделя поглед от вас.
Девет, осем, седем, шест...
Пет, четири, три, две, едно.
Браво! Браво!
Дръжте крадеца!
Открадна ми скъпоценностите!
Дами и господа! Разрешете да ви се представя!
Раул Дандрези, митническо управление.
Скоро ще пристигнем в Хавър.
Полицията вече е предупредена за крадеца.
Всички изходи са завардени. Той няма да се измъкне.
Хайде да се позабавляваме, докато дойде полицията.
И да посрещнем с радост Нова Година!
Ура! И още веднъж благодаря!
Аз тръгвам.
- Довиждане.
- Лека нощ!
Огърлицата ви!
Дръжте крадеца! Дръжте го!
Останете на местата си! Дръжте го!
Той е на долната палуба.
Стой, или ще стрелям!
Съжалявам, капитане, часът за свиждане приключи!
Една от вашите пациентки е Анриет Люпен.
Имам заповед да арестувам синът й.
Той може да се опита да се свърже с нея.
- Арсен?
- Да. Арсен Люпен.
- Познавате ли го?
- Не.
Но г-жа Люпен е много зле.
Сърцето й отслабва. Бъдете по-кратък, моля ви.
- Мамо!
- Това си ти?
Не можех да ти пиша. Прости ми.
Толкова неща имам да ти разказвам.
Убийството, Арсен, знам цялата истина.
Не им вярвай. Никога, не бих убил някой.
За баща ти.
Убиецът му идва дойде да ме види.
Тук.
Полиция! Бързо се скрий!
Къде е тя, по дяволите?
Насам!
Анриет Люпен! По заповед на прокурора на Републиката...
Махайте се! Ненавиждам униформите ви!
Невинна съм! Чувате ли?
Невинна съм! Както и синът ми!
Повикайте веднага доктора! Тя умира!
Дайте й въздух! Бързо!
Може би каза това, защото не беше на себе си.
- Не би могло да й се вярва.
- Тогава откъде се взе букета?
Убиецът на баща ми й го е донесъл.
С това е признал престъплението си. Тя се опитваше да ми го каже.
Това вече е минало.
Можете да обърнете страницата и да започнете отначало.
Аз мога да ви помогна, ако поискате.
Коя сте вие, за да ми говорите така?
Единственият приятел, когото ще намерите по пътя си.
На първо време, ви е нужна работа.
Аз мога да се грижа за себе си.
Като опразваш джобовете на хората?
Баща ми обожава френския бокс.
Вероятно ще можете да му преподавате.
- Твоят баща?
- Винаги е мечтал да получи
няколко добри урока.
Вие... ти си?
Твоята братовчедка Кларис...
Начина, по който се промени ми достави удоволствие.
Скъпи г-н Дандрези!
Покажете ми всичко, което притежавате.
Всичко, което имам?
Не се церемонете с мен. Знам си силата.
Имайте ми доверие.
Браво!
Радвам се, че уволних треньора си.
Ангажиран сте.
Благодаря. Дъщеря ми, ще ви покаже стаята ви.
Скромна е. Но ще бъдете един от нас.
Остана празна, откакто си замина.
Това е за теб на първо време, докато се установиш.
Не искам да се установявам.
Как бих искал по-скоро да дам урок на баща ти.
А сега, сбогом.
Прощавай, мислех, че постъпвам правилно.
- Не ти ли харесвам?
- Аз не ти подхождам.
Така ли?
Може би, не обичаш жените.
Върни ми го! Това е всичко, което ми остави майка ми.
Още по-добре! Тя никога не ме е харесвала.
Ненавиждам те!
Ти самата не знаеш какво искаш.
А аз знам.
Знам това.
Що за име е това? Раул Дандрези?
Арсен Люпен.
Нима не е по-хубаво?
Арсен Люпен...
Раул Дандрези... каква разлика?
Ако се биеш като котка?
- Котките имат девет живота.
- Аз имам повече.
А в някой от тях, ще се намери ли място за мен?
Няма нищо невъзможно. Виж какво стана с нас.
Преди минута, беше готова да ме зашлевиш.
- А сега?
- А сега...
Ти си най-доброто, което ми се случва за последните 10 години.
Кларис!
Ад лапидем кюребат олим режина.
Покрива кралицата...
Първите букви дават ключа.
Осмата божествена звезда.
Кълна се, че тук има някой.
Няма никой, изнервен си. Успокой се!
Докато не приключим с нея, е невъзможно да съм спокоен.
Знаете, че този път, тя няма да се изплъзне.
Да видим как ще свърши това.
Абатство Жюнвие.
Карай по-бързо!
Чудеса! Чудеса!
Катедралата в Руан.
Катедралата, където се намира разпятието.
Трите разпятия ще бъдат наши.
И с тях усилията ни ще бъдат възнаградени.
Вашите усилия, Ваше Величество.
Да живее кралят! Смърт на Републиката!
Ще намерите и богатството.
Помня жертвите, които направихте.
Без вас, това би било невъзможно.
Въведете арестуваната.
Жозефин Балзамо, графиня Калиостро,
признавате ли се за виновна в кражбата на това разпятие,
с цел намирането на кралското съкровище?
Това е тя. Познах я.
За 30 години, лицето й никак не се е променило.
- Това е демон! Спрете я!
- Не, милостиви господарю.
След 30 години, лицето на жената отразява душата.
Не знаехте ли? Но това е толкова очевидно.
За да намери първото разпятие преди 30 години,
това чудовище се опита да убие нашият приятел
кардинала.
Вещица!
Някога ми говореше друго.
Всякакви любовни глупости. Когато бяхме любовници.
Не я слушайте! Тя лъже!
А вие, новоизлюпен монарх?
Какви любовни писма ми пишехте?
Охрана!
Спрете!
Оставте тази жена на мен!
Аз съм отговорен. Аз й дадох разпятието, което търсите.
Аз наруших, даденото от мен обещание.
Познавате ли мисионера,
когото отровихте с чара си?
Ако беше отровен, би бил мъртъв.
Но ако се остави да го омайвам, би умрял в екстаз.
Ти си лицемерка, изменница,
с низки страсти и порочна.
Зад усмивката ти се крият всички земни грехове.
Стига, Бонто! Който е за смъртта на Жозефин Балзамо:
графиня Калиостро,да вдигне ръка
Не!
Какво ще кажете в свое оправдание?
Моята защита не може да се опише с думи.
И не ви касае, във всеки случай.
- Смърт.
- Смърт.
Смърт за долната твар!
Присъдата да се изпълни незабавно. Казах!
Вие се осъждате сами.
- Молете се на Господ! - Защо? Нали вярвате, че съм безсмъртна.
- Отведете я!
- Ваше Превъзходителство!
Признах си всичко. Позволете отново да ви служа.
Ще защитавам каузата ви тялом и духом.
Кардинал!
Бонто! Дре!
Двама - за. Двама - против. Боманян, вие сте изключен.
Развържете ме! Не съм виновна.
Не съм вещица.
Жозефин Балзамо. Коя сте вие?
От кой свят сте?
Боманян? Какво още искате?
Говори бързо. Тази вечер ме изтощи.
Разбирам. Само вие може да ги убедите да ме
приемат отново в братството.
Решението беше взето с гласуване. Ти сам видя всичко.
Видях нежеланието на Бог да ми прости.
Но вие сте църковен служител!
Това същество ще те държи и след смъртта. Няма съмнение в това.
Станете, моля ви. Моето решение е прието.
А по-късно, по-късно,
ще дойдете да ми благодарите за това. Хайде!
Няма да губим време!
Какво правите? Не!
Кларис!
Кларис!
Почакай!
Не казвай нищо! Предпочитам да не знам нищо.
Аз не съм този, когото си очаквала.
Мъжът, когото чакам се казва, Арсен Люпен.
Не се страхува от никой дори и от името си.
Ти все още не си този мъж. Когато Раул Дандрези умре,
ще го разбера.
И ще се върна при теб, Арсен.
Вземи снимката ми, махнах снимката на майка ми.
за да не се срамуваш, когато я гледаш.
Раул Дандрези има да свърши още нещо.
Къде е баща ти?
Убийството на кардинала те спаси, Боманян.
Какво намеквате?
Прекрасно разбираш.
Спрете!
Престани Бонто, а що се отнася смъртта на
кардинала е нещастен случай.
Добър ден госпожице! Да не би да сте актриса?
- Как се разбрахте?
- Разбрах, очевидно е.
- Имате ли роля?
- Да. Ролята на Беренис.
Една пиеса от ренесанса обожавам Сара Бернар.
Да знаете само какъв късмет извадихте!
- Късмет?
- Тримата господа в отсрещния ъгъл
работят в момента със Сара Бернар.
Срещу вас?
Търсят млада актриса за следващата пиеса.
Вероятно, това е шансът на живота ви.
Нуждаят се от вашите услуги Бонто!
Хайде!
Ако обичате! Господинът е лекар!
Епилепсия!
Дре, донесете ми чантата, ще ми трябват лекарства!
Тя е на седалката.
Е, как беше? Кажете ми честно. Ще получа ли ролята?
Роля?
Каква роля?
Къде е Жозефин? Имаш 10 секунди.
Достатъчни са ми и две. Не знам.
Лъжец! Миналата нощ ти я спаси.
Как ти е името?
Направете път!
Нали чудовището умря!
По дяволите!
Аз съм необикновен.
Приятно е да го чуя! Назовете цена?
Нямам цена.
Но... една нощ с вас
и половината от съкровището ме устройват.
- Винаги ли сте такъв?
- Единствено с красиви стари дами.
Снощи сте били в абатство Жонвие.
Обвинението беше впечатляващо.
А защитата - слаба.
Трябваше да се намеся.
Повярвахте ли на това, което чухте?
На всичко. Не разбивайте вярата ми в чудеса!
Съжалявам, но няма чудеса. Просто приличам
на майка си. Това е всичко.
Знаете ли какво прави дявола, за да го оставите на мира?
Пуска слух, че това не съществува.
- Приемате ме за дявол?
- Имате дяволска красота.
Дандрези... Това име не ми говори нищо.
Живели сте в миналия век, а то е от настоящето. Ето защо.
По-скоро вярвам, че сте лъжец.
Истинското ти име е Арсен Люпен, роден в Буа през 1874 година.
Син на Теофрас и Анриет Люпен.
Полицията ви търси за грабежи и убийства.
Името на твоя баща е гравирано на този пръстен.
Да го открадна от теб, беше лесно.
Съжалявам, че ви разочаровах.
Но бъркате в детайлите.
Никога не убивам.
Жалко! Аз работя само с убийци.
Явно тук нашите пътища се разделят.
Малко по-нататък ще стигнете до гарата в Додвил.
А вие?
По-нататък ще действам по-внимателно.
Радвам се, че се запознахме. Сбогом, г-н Люпен.
Правите голяма грешка.
Не се опитвай да свържеш живота си с моя.
С времето, ще те превърна в свой враг.
А аз не искам това.
Прекалено си ми симпатичен.
Онази нощ на лодката, докато спях,
усетих усните ти върху моите, така ли беше?
Не мога да сдържа съблазна,
да се насладя на целувка от миналия век.
Ранен ли си?
Леноар!
От теб ли го открадна?
Да обраха ме, в болницата.
В болницата?
Да, докато го настанявах в стаята му.
Добра работа за борец.
Как се е запознал с Жозефин?
Г- н херцог!
Позволете ми да говоря насаме с дъщеря ви.
Както желаете, тя крие нещо.
Малките тайни, които крие от баща си,
може да сподели с непознат.
- Защо ме доведохте тук?
- Миналата нощ видях проблясък
на този медальон, който идваше от тук. Значи сте спали тук.
Какво значи това?
Че вие сте били с млад мъж, който не ви е годеник.
Той е ваш любовник.
Обзалагам се, че сте правили любов в това легло.
Този разговор ми е противен. Ще разкажа всичко на баща ми.
- Пуснете ме, или ще викам!
- Щом ти харесва,викай!
Както си викала, когато младият акробат
е скочил между бедрата ти.
Какъв темперамент!
Не като на твоя баща мекотело!
Името му?
За да го узнате, ще трябва да ме ударите.
Уверена съм, че знаете как.
Защо защитавате този бандит?
Напуснал е леглото ви,
за да отиде при най-злото същество.
Какво неуважение към теб!
Кларис, тази жена - твоята съперница
е нашият най-голям враг.
Заедно трябва да я унищожим.
Името му?
В противен случай, херцогът ще разбере, че не си девствена.
Почакайте!
Казва се Арсен Люпен.
Дойде на погребението на майка си.
Полицията го издирва.
Не трябва да се страхуваш.
Леонар провери раната ти.
Можеш да му се довериш.
Погледни!
Ето как ще разгадаем загадката.
Кралицата наредила на рицар Дро Субиз да скрие съкровището й.
Преди да отиде на ешафода, той успял, да сподели
тайната си с един монах,
който направил три разпятия.
На обратната страна на всеки от тях е написано, мястото,
където е скрит следващия.
А трите разпятия заедно указват, къде е скрито
съкровището на краля на Франция.
Но ако ти знаеш, къде е, третото разпятие,
защо не го откраднеш веднага?
Ти си доста нетърпелив, и прекалено лаком.
Не използваш времето си за наблюдение.
Заслепен си от това, което блести.
И вярвате, че ще се оправя докторе?
Ако погледнеш всичко с моите очи
ще ти стане по-добре.
Край на залозите, г-да! Край на залозите!
Закълни се, че никога няма да ми навредиш.
Кълна се!
Чувстваш ли, че с теб ще бъда жестока?
И властна?
Един от нас трябва да си тръгне.
Стига, Арсен! Остави го!
Бързо шишенцето!
- Какво му е?
- Неприятни спомени.
Остави ни!
Още, още!
Този малкия, ще ни донесе нещастие.
Жаден съм. Позволи ми да го убия.
Не, все още ми е нужен.
Преди, никой не ни беше нужен.
Нека се върнем към договора ни.
Аз ти давам заповеди. Ти ги изпълняваш.
Това е обяснението!
"Знам кой уби баща ти.
Ще ме намериш на фара Тон Карвил в 6 часа тази вечер.
Подписано е: Приятел, който ти желае доброто".
Приятел, който ти желае доброто... Малко прекалих.
- Въпреки че...
- Знаех си.
Познавах добре баща ти. Това интересува ли те?
- С какво ще го докажеш?
- Неговият партньр го уби, заради
огърлицата на кралицата. Ти я открадна за него.
Никой не знае това.
Твоят баща имаше двама съучастници.
Неговият убиец е първият. А вторият бях аз.
И нищо не направихте, за да го спасите?
Те трябваше да се присъединят към мен с огърлицата,
но не се появиха. А после намерих тялото на твоя баща.
Неговият убиец... Още ли е жив?
От векове, и както знаеш не възнамерява да умре.
Лъжете!
Искаш да отмъстиш за баща си?
Не се занимавай с тази афера!
Да използваш двете разпятия, за да намериш третото.
Ще я накара да умре от злоба.
Лъжете!
Боманян, не го забърквайте в това!
А, графиньо, обичате млади момчета? Ще ви дам малък съвет.
Ако харесвате деца, родете си,
не спете с тях!
Сега ти умри от злоба, че обичам това момче повече от теб?
Пазете се!
Не вярвай на нито една дума на Боманян.
Той ревнува.
Той ти е бил любовник?
Не, но на всички се хвалеше, че е бил.
Но аз го държах на разстояние.
- Оттам идва гнева му.
- Къде се запозна с него?
В Африка. Преди 12 години.
Беше мисионер.
- Защо?
- Не е важно.
Опитай се да поспиш. Нуждаеш се от почивка.
Обичаш ли ме, Арсен?
Кажи, че ме обичаш.
Кажи, че никога няма да ме прерадеш.
Да. Обичам те, Жозефин.
Не бъди толкова мрачен. Усмихни се.
Ти си в Париж. Ела!
- Как е раната ти?
- Вече забравих за нея.
В това е тайната. Никога не се жали.
И се усмихвай. Така ще излъжеш враговете си и ще живееш векове.
Повярвай ми. В това съм специалист.
Какво правим тук?
Леонар е разпитал за абатство "Клуни".
Било е разрушено. Останали са само руини.
А разпятието?
Прехвърлено е тук в Лувъра. В музея.
- Знам какво е това.
- И по-добре.
Защото ти ще го потърсиш.
Престани да зяпаш! Концентрирай се!
Дами и господа! Затваряме.
Ето го нашият човек.
Всяка вечер - едно и също.
Добър вечер.
Той изучава тази част от колекцията в дома си.
Той знае ли за кралското съкровище?
Не.
Върши това, заради искуството.
Както и ние с теб.
Насам г-це.
Всяка вечер - един и същ ритуал.
Всяка вечер в осем часа в неговата стая...
на горния етаж на пансиона "Молиан"
доставят вечеря.
Той работи до 10.
След това, той оставя целият този антиквариат
и се отдава на проститутка,
която идва при него всяка вечер.
Тогава ще се появим и ние.
И къде е това разпятие?
Карта на абатството.
Съжалявам, приятел. Този път бях първи.
- Досетих се.
- Именно.
Хареса ли ти постановката долу?
Не бях аз. Никого не съм убивал.
Страхувам се, че вече имаш репутация, момче.
Особено в очите на полицията.
Тя ще бъде тук след 15 минути.
Достатъчно, за да направим експресно посещение.
Обзалагам се, че не познаваш Лувъра.
Тази нощ е твоят шанс.
Виждаш ли тази картина?
Нищо ли не забелязваш? Жената, която гледа императрицата.
На кого ти прилича?
Невероятно, нали?
И това е само началото.
Посещението продължава. Маркиз де Марини, 1727 год.
Не е ли невероятно?
- Съвпадение.
- Бих казал, че е знак.
Победата ще бъде за тези, които могат да го разшифроват
Хайде, погледни! Всичко е пред очите ти.
Знам какво си мислиш. Историята за приликата между майка и дъщеря.
На мен също ми я пробута.
Това е поредната маска.
Послушай ме! Вечната й младост се дължи на елексир,
създаден от нейния баща, вълшебника Калиостро.
Кралски придворен магьосник, живял преди няколко века.
Тя продължава делото му.
Жозефин те използва.
Когато няма да си й нужен вече, тя ще те счупи като орех.
- Забравяш, че тя...
- Какво? Че те обича?
Наивник! Всичко това е лъжа.
Нейната истинска природа ще надделее.
Имам високопоставени приятели,
които ще ти подарят нов живот,
ново име. Ти ще можеш завинаги да изчезнеш.
А в замяна ще трябва да я предам, нали така?
Бързо разбираш.
Ти имаш бъдеще.
Първо ми донеси двете разпятия на Жозефин.
У дома. На булеварда на тамплиерите.
Имам стаичка над пералнята.
Така се притеснявах за теб!
Вярвах ти! Излъгаха ме като дебютант.
Жив си. А това е важното.
Нека забравим веднага тази работа.
Прости ми.
Има нещо, което не си ми казал.
За какво?
За това кой е откраднал разпятието.
Не видях никого. А ти не ми каза къде си скрила другите две.
Казах ти, никога да не ме лъжеш!
Направил си го заедно с Боманян.
Трябва веднага да те убия.
Лицето ти...
Какво става?
Сбогом, Жозефин.