Arsene Lupin (2004) (Arsene_lupin.CD2.srt) Свали субтитрите
Ще ме защитиш? Колко благородно.
- Повече се страхувам от друг човек
- От кого?
От теб, Жозефин.
Съдиите бяха прави. Ти си вещица.
Повярвах на историята, че си пра-пра-пра-внучка на Калиостро.
Вече всичко свърши.
Между другото, любов моя,
всичко едва сега започва.
Жозефин!
Леонар!
Жозефин!
Убийство в Лувъра. Убит е реставратор.
Полицията на цяла Франция издирва Арсен Люпен.
- Кочияш, спрете!
- Заповядайте, г-не.
Г- це, добър ден г-це!
Сутрешен вестник. Само пет сантима.
Убийство в Лувъра.
Арсен Люпен се издирва от цялата полиция на Франция.
Г- це, само пет сантима! Благодаря! Приятен ден г-не!
Няма да позволя на този мошеник да разбие живота ти, както своя.
Бъди сигурна.
Кларис!
Бързо, да я откараме при херцога.
Махнете се! Не стойте така!
- Докторе, сериозно ли е?
- Момичето омъжено ли е?
Не, защо?
Тогава е доста сериозно.
Къде е Жозефин?
Не мисли за това. Тя се опита да се самоубие.
Да се самоубие? Ти не я познаваш.
Ти изобщо не я познаваш Момчета като теб се появяват
от време на време и изчезват.
И само ти си останал?
Напуснали сте полицията?
За да гоните този младеж?
Само той може да ни достави двете разпятия, ваша светлост.
Ако преди това не го арестуват.
Повярвайте ми,той е най-добрият от нас.
Имам само една последна молба.
Когато ни донесе разпятията,
моля ваша светлост да използва влиянието си,
за да спаси главата му.
Добре. Но само, ако ни донесе, това което искаме.
Благодаря, ваша светлост.
- Тя няма да го задържи.
- Помислете за дъщеря си.
Животът на дъщеря ми е разбит.
Хайде!
Кой ще я вземе сега такава.
За да спасим честа й, ще ви предложа да се оженя за нея.
Какво? Вие ли, Бонто?
Помогни ми! Моля те! Лекарството!
Ако ме освободиш, ще го потърся. Имаш думата ми!
На масата е. По-бързо!
Бързо!
Хайде, още малко усилие. Къде са двете разпятия?
Отивам у дома. Затвори след мен.
Ако жена ми не ме е изхвърлила вече.
Г- н Каселбах, доколкото си спомням сте борсов посредник.
Арсен Люпен.
Моля ви, не ме убивайте!
Не вярвате ли на младите? Аз съм възпитан крадец.
И кръвта ме плаши.
- Те са тук в касета 22.
- Отлично!
И още нещо, г-н Каселбах!
- Шифърът.
- Шифърът?
Шифърът. Хайде де!
- Защо?
- Отказвате ли?
- Да.
- Когато съм така близо до целта си
Имате 10 секунди и нито секунда повече.
След 10 секунди ще ви пусна куршум в челото.
1, 2, 3, 4, 5...
6, 7...
8, 9...
- Девет и четвърт...
- 813.
Навреме.
Ти ли ме следеше?
Колко?
Ти определи цената.
На това предложение не мога да откажа.
Горе ръцете, Арсен Люпен!
Губите си времето!
- Лъжец!
- Разбрахте ли, Каселбах!
Между мен и вас няма разлика!
Аз обирам сейфове на хората,
а вие ги обирате на борсата.
Едно и също е, нали?
Налей ми още малко вино.
Хубаво е.
Продължавай!
Какво правиш?
Броя наобратно.
Когато стигна до нулата, ще направиш всичко, което ти кажа.
10, 9...
Коя си ти?
Четри...
Три... две...
одно...
нула.
Утре вечер на бала на херцога на Орлеан
когато чуеш думата "прозрачна чаша",
ще откраднеш разпятието от кабинета.
Ще ми го донесеш в червената стая на последния етаж.
После ще скочиш от прозореца.
Когато плесна с ръце,
ще заспиш и до утре сутрин всичко ще си забравил.
Леонар!
Имате думата ми, графиньо, всичко е така както го оставихте.
Бедният идиот!
Животът ти не струва това, което загубих.
Прости ми, Кларис. Държах се отвратително.
Надявам се, че ни чака бъдеще, а твоето
благородно сърце ще ми прости.
Поднасям ти извиненията си. Арсен.
Зле ли ви е, г-це?
Оставете ме на мира.
Позволете ми да остана.
Не.
Раздели се с парите си, г-жо!
Какво искате?
Позволете ми да ви придружа!
Извинете, че бях твърде неучтива с вас, г-не.
- Г-не?
- Аз съм принц Сермин.
На вашите услуги.
Винаги на вашите услуги, милорд.
Само свирнете и ще съм при вас.
Г- не, вашата покана?
Аз съм приятел на г-ца Кларис де Дро Субиз.
Принц Сермин.
Извинете г-не, но без покана, не мога да ви пусна да влезете.
Радвам се, че дойдохте, това е чудесно.
Той е мой гост. Елате!
Ще ви представя на моя баща.
Ваша светлост, тате.
Представям ви принц Сермин, който пристига от Санкт Петербург.
Той е художник. Ако не беше той, днес щях да съм мъртва.
Моята дъщеря ми разказа. Г- не поднасям ви своите благодарности.
Ако по някакъв начин мога да ви бъда полезен...
Позволете на дъщеря си да остане в моята компания.
Повече нищо не ми трябва.
Художник ли сте?
- Какво рисувате?
- Портрети!
- Следващата седмица имам изложба.
- В коя галерия?
Прозрачна чаша.
Прозрачна чаша? Къде се намира?
На кораб. Ще ви оставя адреса.
Много ще се радвам.
Изложба на кораб? Колко оригинално!
Аз самият съм оригинален.
А сега, музика!
Хайде да танцуваме. Елате!
- Г-жо?
- Търся г-н Боманян.
А сега, дами и господа, свалете маските си!
Спасявате млади момичета?
Рисувате. И танцувате прекрасно.
Никой не може да е толкова идеален.
- Трябва да имате недостатък.
- Имам.
Мога да остана само половин час.
Половин час, само толкова? Защо не повече?
Боя се да не изгубя главата си.
- Кларис!
- Тате? Какво става?
- Къде е колието ти?
- Какво колие?
Кларис! Трябва да танцувате с мен!
Да танцувам с вас? Що за глупост!
Мадам, г-н Боманян е в билярдната зала.
- Кой сте вие?
- Този, който вие обичате.
В един друг живот.
Откъде имате това колие?
Никога не съм го виждала. Грешите.
Аз никога не греша.
Аз също.
И някои неща... лицето ви не си подхожда с очите ви.
Така ще бъдем много близо в един друг живот.
Принц Сермин, тук ли сте?
- Това сте вие, Боманян?
- Да.
Въпреки, че в последните 10 години носих много имена.
Бриняк, Библиотекар.
И още, Луи ле Косе.
Капитан от търговския флот.
Бях и мисионер. Отец Анселм от Тартр.
Какво благозвучно име!
- Кларис!
- Оставете ме!
- Трябва да поговорим!
- Пуснете ме!
- Не, елате с мен.
- Причинявате ми болка!
Битката едва сега започва. И аз ще спечеля.
След две седмици ще бъдем сгодени.
- А на Коледа ще станете моя жена.
- Вие сте се побъркали!
Вашият баща даде съгласието си.
Никой няма да се ожени за бременно момиче.
Вие сте чудовище! Не ме доближавайте!
Няма да запазите бебето. Целуни ме!
Само веднъж!
Кларис беше с огърлицата на моя пра-дядо. Мога да се закълна!
Тя беше сред кралското съкровище. Тя е наша!
Длъжен сте да я върнете!
Докато някой не ви убие.
Трябва да превъжете раната си. Елате с мен!
Затворете вратата. Бързо!
Бързо!
- Какво ви е?
- Не се приближавайте!
- Не се приближавайте!
- Трябва ви помощ!
- Да повикам ли някой!
- Не!
- Не мога!
- Остави ме!
- Арсен!
- Кларис!
Не се страхувай! Всичко е наред!
След час лепилото гори кожата.
Той е тук с разпятието.
Ела на този адрес. Всичко ще ти обясня.
- И аз трябва да ти кажа нещо.
- По-късно.
Задръж ги малко.
Благодаря.
Огърлицата на кралицата.
Аз я дадох на Жозефин.
- И кого уби за нея?
- Никой.
Не си ли спомняш, Арсен? Ти я открадна.
Откраднах я за баща си. А ти, неговият съучастник, го уби?
Нищо подобно. Никой не е убивал баща ти.
Какво? Какво значи никой?
Това е ключът! Отвлечи вниманието на противника.
Запомни това и никой няма да те победи! Никога!
Не!
Арсен, ти ми донесе разпятието?
Значи можеш и да убиваш? Значи аз ще съм първата ти жертва.
Правиш се, че удряш десен? А сега ляво кроше!
Втори път няма да ме излъжеш.
По дяволите!
Охрана!
Предупредете слугите никой да не напуска.
Г- да! Двама насам, останалите след мен!
Затворете вратите!
Простете, мадам, никой не може да излезе.
- Разпятието!
- Не разбирам за какво говорите.
Тя не е сама. Къде е съучастникът ви?
Не си го убил, нали?
За първи път съжалявам за това.
Ще дойда на адреса, който ми даде.
Не мърдайте, г-н Люпен!
- Хванете го!
- Не!
Лампите! Стреляйте по лампите.
Простете й, ваше превъзходителство, тя не знае какво прави.
Между другото, тя прекрасно защити своето бъдещо дете.
Боманян, говорите глупости!
Това е истината. Той е съучастник на графинята и любовник на Кларис.
И ако искате да го заловите, ще трябва да пожертвате Кларис.
Да я пожертвам? Какво искате да кажете?
Люпен трябва да избира: Разпятието или дъщеря ви.
Валман, Секан, Монтилие.
Три от седемте абатства.
на Белкур.
А къде са останалите четири?
Крюше ле Валас,
Сан Ландри,
Жюмиеж,
Сан Жорж.
Вашият гост пристигна.
- Кой е този човек?
- Приятел.
Крие ме от полицията, имам му доверие.
- Следяха ли те?
- Те ме изпратиха при теб.
Длъжен си да им върнеш трите разпятия, или...
Или какво?
Или ще убият приятелката ти Жозефин.
Арсен, не отивай при нея. Направи го не заради мен.
Заради него.
- Заради кого?
- Твоето дете, което нося.
Що се отнася до мен, да избягаме заедно.
Цялата френска полиция ме търси. Аз съм престъпник.
Какво бъдеще мога да дам на детето си?
Трябва да забравиш миналото.
Ще станеш друг човек. Започни нов живот.
Вероятно във вените ми тече кръв на убиец.
Не искам да му предам такова наследство.
Кажи ми къде ме очакват?
В Гран Кафе при Операта.
В десет часа.
Надявам се повече да не чуя за теб.
Кларис!
Боже мой! "Голямата мечка"!
Арсен!
Ако Люпен върне разпятията няма отново да изпуснем
това чудовище.
Нито нея, нито Люпен, нито Боманян.
Той няма да дойде. Нищо не знача за него.
Не е истина. Той е сантиментален, като мен.
- Какъвто бащата - такъв и синът!
- Това ли искаше да кажеш?
Ти го каза по-добре!
Грешиш! Той изобщо не прилича на теб.
Той въплъщава това, което ти никога няма да бъдеш.
- Затова го обикнах.
- Ти не си способна да обичаш.
- Ти го манипулираше.
- Не, иначе бих му казала за теб,
какъв беше някога.
Ето го и него. "Кръвта вода не става"!
Не си прави илюзии за него. Той принадлежи на Кларис.
Той ще се ожени за Дро Субиз.
Както своя баща.
Лъжеш! Арсен няма друга любовница, освен мен.
Както детето му има само една майка. И това е тя.
Пазете я, докато се върна.
Не вярвам на това момче.
Ще ни изиграе.
Винаги е на крачка пред нас.
Леонар!
Какво правиш тук?
Хайде!
Арсен! Бързо!
- Изиграха ни! Да излизаме
- Важното е да не се паникьосваме!
Помогни ми.
Жив е!
Арсен!
Направих това заради нас.
За да се избавим от тях. Не мислех, че ще дойдеш.
Бях заслепен от любовта си към теб.
Но сега знам каква си. Престъпница!
Побъркана.
Аз съм крадец, нали!
Но никога няма да стана убиец. Чуваш ли ме?
Никога!
Ето, тук са и трите.
Можеш да ги запазиш. Разгадах тайната им.
Мислиш ли, че ще се справиш и ти.
Арсен, не ме оставяй!
Не искам да свърша като теб.
Презирам те!
Ще ти отмъстя.
Така ли? А ако оставя един белег на красивото ти лице?
Доста престъпления ще се избегнат.
Ти ще се върнеш при мен.
Защото не съм само красива.
Не ми е добре.
Започвам да броя.
Ще заспиш. А когато се събудиш,
ще правиш каквото ти кажа.
Харесва ли ти любовното ни гнездо, с Арсен?
Ако не бях аз, каква хубава двойка щяхте да бъдете.
Позволи ми да проверя. Бебето ти още не мърда?
Още е слабо.
Защо да показваме на детето колко гаден е света?
Може би никога няма да разбереш.
Защо казахте това?
Природата ме е дарила, с нещо което е отказала на теб. Аз съм живота.
А ти си самата смърт.
Кой ти дава право да ми говориш така?
Аз. Ти завиждаш, че тя може да дава живот.
- А ти - не!
- Какво?
Отстъпи поне веднъж в живота си.
Ако я оставиш да си тръгне, ще те убия собственоръчно.
Леонар! На разсъмване тръгваме.
Години тежък труд - и никакво съкровище.
А сме били толкова близо. Жалко.
В крайна сметка си го очаровала
- Леонар не е ли с теб?
- Както виждаш не е.
Не му прости, че закриля малката?
Сложила си бомба в лодката?
Много губиш.
Реших да се разделя с миналото си.
И да посрещна бъдещето наведнъж.
Нищо не ти остава, освен да копаеш.
Внимавай!
Двама стари професионалиста излъгани от новак!
Бедната Жозефин!
Загуби!
Хайде, убий ме! Няма да успееш да спасиш Кларис.
Не ми вярваш? Не знаеш ли, че на мен ми върви,
там където другите губят.
Предадох доказателства за вината ви на префекта.
Най-накрая полицията ще разбере кои сте.
А правосъдието ще ви затвори при другите боклуци като вас.
Той е талантлив нали? Много талантлив.
Ето къде сте милорд!
За съжаление пак се нуждаете от услугите ми Боманян.
Ако вашият хирург ми направи ново лице.
Или ако не мога да позная себе си.
Сега, когато разобличихме заговора на монархистите,
заведете ни при съкровището.
Хазната на правителството празна ли е?
Ще трябва да си отварям ушите за още подробности.
- Графинята вече е заловена.
- Говоря за друг човек.
Доста по-опасен. Арсен Люпен.
Запомнете това име.
Леонар! Тя ще се взриви!
- Жозефин е скрила бомба на кораба.
- Жозефин? Къде е тя?
- В затвора.
- По-бързо в трюма.
Освободи момичето. Аз ще се заема с бомбата.
- Арсен!
- Трябва да бягаш. Бързо!
- Какво правите?
- Бягайте! По-бързо!
- А ти?
- Аз? Аз- направо в ада.
Направих каквото можах, беше на парчета.
Не разбирам. Ненавиждах го.
Но не мога да заплача.
Баща ти с едно око ли беше?
Не можах да сменя стъкленото око.
Сигурно се е счупило при взрива.
- Това не е важно сега.
- Важно е.
Ще направя каквото трябва.
Лошата работа не е в мой стил.
Арсен, извади окото, ако обичаш.
- Да го извадя?
- Хайде, то само ще излезе.
Елате, г-це.
Правя си колекция.
Изберете си.
Какво е това?
"Ад лапидем кюребат олим режина".
Първите букви са ключът.
Това е! Ад
лапидем, кюребат, олим, режина.
Осмата Божествена звезда. Алкор.
Алкор?
Това е звезда в съзвездието "Голямата Мечка"
Това е, погледни! Разпятията образуват
карта на абатствата.
Всеки рубин е звезда. Всяка звезда - абатство.
Лерак, Фегда, Дюбли,
Негрез, Алиат, Низар,
- Алтаир.
- А Алкор?
Алкор е скритата звезда. Нещо не достига.
Какво ти дава Алкор?
Местонахождението на съкровището.
Ти наистина си страхотен.
С малко усъвършенстване, ще бъдеш непобедим.
Не си като майка си.
Изплаших ли те?
Арсен, благодарение на теб,ще стана най-богатия човек на планетата.
Стреляй!
Измами ме. Но имам едно предимство.
- Какво?
- Аз обичам да убивам.
Само не и мен.
Нима можеш да убиеш собствения си син?
Ти си последното, което ме свързва с миналото ми, Арсен.
Трябва да те убия!
Присъедини се към мен. Само ние двамата
Можеш да ме разбереш.
По-скоро бих умрял..
Арсен! Кажи ми истината.
Коя?
Докога ще играеш?
Ако не приключиш сега, можеш да изгубиш всичко.
Аз никога не губя.
Наистина никога.
Жан!
Жан, ела тук.
Малкият ми!
Г- да, на работа!
Почистете залата.
Много хубаво.
Не е лошо Гудон.
Великолепно.
Лошо.
Фалшиво е.
Хайде, г-да, побързайте!
Вазата! Свещника.
- Роже, какво желаете!
- Простете, г-не!
Сега тръгвайте към замъка Бенови.
- А вие г-не?
- Аз ще взема с мотора.
Вие, мадам?
Г- н Люпен?
Никога не крада два пъти от един и същи човек.
Особено, ако е красива жена.
Утре всичко ще бъде на мястото си.
Давам ви думата си.
А аз винаги държа на обещанията си.
Тази картина е фалшификат.
Арсен, тук ли си?
Не, само не него!
Жозефин!
Луи! Направи от мен друг човек.
Отдавна исках да ти го кажа.
Понякога ми се струва, че носиш маска.
Какво имаш предвид?
Че не можеш да бъдеш сериозен. Нищо не може да те засегне.
Смеете се винаги.
Аз да съм несериозен, скъпа. Само това оставаше.
Да, но сте и чувствителен.
Толкова време загубих, докато го разера.
Защо не позволите на истинският Дандрези по-често да се показва?
Защото може би, той не съществува.
Ето, виждате ли, че продължавате!
С вас е невъзможно да се разговаря.
Но ние разговаряме. Уверявам ви.
Аз говоря. А вие... Вие имате дълбока рана?
Бих искала да знам каква.
Защо си мислите, че съм наранен?
Познавате ли живота ми?
В него няма нищо, което да ви нарани, Еглантин.
Това просто е невъзможно. Прекалено забавен сте.
Кого чакат тези хора?
Франсоа Жозеф, австро-унгарски архиепископ. Така пишат вестниците.
Архиепископ?
Никога не не съм виждала архиепископ!
Нямате нищо против, ако почакаме?
Ще направя всичко, което ви харесва.
Жан!
Какво казахте?
Знаеш какво да правиш!
Добре ли се чувствате? Побледняхте!
Извинете ме!
Къде отивате?
Арсен!