The Hitchhiker's Guide To The Galaxy - Part 5 (1981) Свали субтитрите
Историята до тук.
В началото беше създадена Вселената.
Този факт разгневи силно много хора
и сега се знае, че това е било погрешна стъпка.
Много цивилизации вярват, че е била създадена от нещо като Бог,
но Джатравартидите от Вилтводъл 6,
вярват, че цялата Вселена
всъщност е създадена при кихане от носа на
едно същество наречено Великият Зелен Арклесезур.
Джатравартидите, които живеят във вечен страх
от Великото Пришествие на Бялата Носна Кърпа
са дребни сини същества с повече от 50 ръце,
и са единствената цивилизация
в цялата история,
които са изобретили дезедоранта, преди колелото.
Въпреки че тази теория за Великият Зелен Арклесезур
не е много популярна
извън планетата Вилтводъл 6
и така един ден цивилизация от хиперинтелигентни
полиизмерни същества,
им построили гигантски супер компютър, наречен Дълбока Мисъл
за да пресметне, веднъж завинаги,
отговорът на Вечния въпрос за Живота, Вселената
и всичко останало.
В продължение на 7,5 милиона години,
Дълбока Мисъл изчислявал и на края обявил,
че отговорът всъщност е 42
и така още един по-голям компютър трябвало да бъде построен
за да открие какъв е в действителност въпроса.
И този компютър, който бил наречен Земя,
бил толкова огромен, че често го вземаха за планета,
особено от онези странни маймуно подобни същества,
които бродеха по повърхността,
в пълно неведение, че са просто част от
една гигантска компютърна програма.
И това е много странно, защото без знанието на този очевиден факт,
е невъзможно да се обясни нищо,
от онова, което някога се е случвало на Земята.
Обаче, в критичният момент на обявяването на резултата,
Земята бе неочаквано разрушена,
за да остави място за новата хиперкосмическа магистрала
и единствените земни хора, спасили се от разрушението
сега бяха под обстрел,
скрити зад една компютърна банка
на загубената планета Магратеа,
заедно с техните странни приятели от Бетелгиус,
които в момента пеят Бетелгиуският химн на смъртта,
предусещайки, че сега ще умрат.
Ето какво смята да направи компютърната банка.
А времето, в което смята да го направи
е след 4,2 секунди.
Добър вечер, мадам, добър вечер господа.
Имате ли резервация?
Резервация?
- Да, сър.
Нужно ли е да имаме резервация за отвъдното?
Отвъдното ли?
Това отвъдното ли е?
Да. Искам да кажа, да!
Искам да кажа, да...
Няма начин да сме оцелели след оня взрив, нали?
Не.
- Няма начин.
Аз със сигурност не съм оцелял.
Аз съвсем си бях заминал. Бум! И край!
Да, заради тебе и ние нямахме никакъв шанс.
Сигурно сме станали на парчета. Наоколо трябва да е пълно с крака и ръце.
Ако дамата и господата желаят да поръчат нещо за пиене...
И в миг се разпадаш на съставните си молекули!
Форд, почувства ли онова дето целия ти живот минава пред теб?
Да. А ти?
Целият ти живот!
- Да!
Поне ми се стори, че е моят.
Защото често имам чувството, че живея нечий живот.
И така...
- И така какво?
Ето ни тук, лежим мъртви...
- Стоим.
- Стоим мъртви в този злочест...
- Ресторант.
Стоим мъртви в този злочест...
- Пет звезден ресторант.
Ами, да.
Странно, нали?
Добър декор.
Не ми се вярва това да е отвъдното, по-скоро прилича на нещо неземно.
Хей, чакайте, мои мъртви приятели. Май забравяме нещо ултра важно -
което някой каза, но ние не му обърнахме внимание.
Казах, че ми прилича на нещо незе...
- Не ти ли се ще да не бе го изрекъл?
- Казах, че е странно.
- Умно, но скучно... . Трилиън?
Може би е по-добре да обсъдите този въпрос след като поръчате...
Пиене! Това беше!
Виждате ли какво може човек да изпусне ако дреме?
Така е сър. Ако дамата и господата желаят да поръчат нещо за пиене преди вечеря...
Да, страхотно!
...и Вселената ще избухне по-късно за ваше удоволствие.
Какви питиета сервирате тук?
Мисля, че господина не ме разбра.
Надявам се, че не!
Често се случва наши клиенти
да са дезориентирани след пътуването във времето.
Пътуване във времето?
- Какво пътуване във времето?
Искате да кажете... че това не е Отвъдното?
Отвъдно?
Не, сър.
Тогава ние не сме... мъртви?
Господинът е очевидно жив,
иначе нямаше да се опитвам да му сервирам, сър!
Тогава къде, фотоните да го вземат, се намираме?
Хей, най-сетне стигнахме където бяхме тръгнали!
Това трябва да е...
Милиуейз!
Милиуейз!
Да, това е Милиуейз.
Милиуейз?
Ресторантът на края на Вселената!
Края на какво?
- Вселената.
Че кога настъпи краят?
- След няколко минути, сър.
Сега, ако поръчате нещо за пиене,
ще ви покажа масата ви в главната част на ресторанта.
Предполагам няма начин да поръчам чай?
Никакъв.
Ресторантът на Края на Вселената
е едно от най- необикновените явления
и цялата история на общественото хранене.
Огромна дупка във времето, проектирана в далечното бъдеще
точно в момента на Края на Вселената.
Тук може да дойдете без предварителна резервация,
защото можете да си ангажирате места
ретроспективно, когато се завърнете
в своето собствено време.
ТОВА, РАЗБИРА СЕ, Е НЕВЪЗМОЖНО.
Може да го посетите колкото пъти поискате
и да сте сигурни, че няма да се срещнете със себе си,
заради неудобството, което това обикновено предизвиква.
От вас се иска да вложите едно пени в месната спестовна каса,
и когато пристигнете в Края на Всемира,
благодарение на операцията за олихвяване,
вашата вечеря ще бъде вече платена.
ТОВА, РАЗБИРА СЕ, Е НЕВЪЗМОЖНО!
... ето защо рекламните агенти
от звездната система Бастаблон предложиха следния девиз:
Ако сте извършили шест невъзможни неща тази сутрин,
защо не приключите със закуска в Милиуейз
Ресторант "На Края На Вселената"?
От тук, моля.
Невероятно! Хората...
нещата!
Нещата също са хора.
Хората? Също хора?
Лампите!
Храната!
Дрехите!
Дрехите?!
Да, дрехите!
Краят на Вселената е много популярен.
Хората се обличат специално за него.
Хей, всеки е тук. Разбирате ли - всеки, който е някой!
Здравейте момчета! Как сте?
Здрасти!
Зейфод! Там е един мой стар приятел. Погледни, виж!!
Хотблек Десиато.
Виждаш ли едрия тип с платинения костюм?
О, да.
Уау! На това се вика мега велик.
По-велик от най-великите - като изключим мен.
Кой е той?
- Хотблек Десиато?
Не си ли чувала за "Бедствен район"?
Не.
- Най-великата, най-голямата...
Най-богатата...
- Рок група в историята на...
Собствената си история!
- Да!
Не.
Ние сме на Края на Вселената,
а ти още не си поживял! Къде си бил до сега?
Хей, келнер, донеси ми трети том от менюто с вината.
Хей, Хотблек!
Как я караш? Радвам се да те видя, голямо момче! Как е шума?
Ти изглеждаш прекрасно!
Наистина много, много дебел и неразположен. Изумително!
Помниш ли онези времена?
Как се закачахме!
Бистрото на Кретените, помниш ли?
Злидрома Бузарама?
Университета "Гърлото на Слим"?
Страшни времена, а?
И когато нямахме какво да ядем, се правехме на санитарни инспектори
и конфискувахме ядене и пиене, докато не получихме отравяне!
А ти обикаляше по цяла нощ, пишейки песни, които мразехме!
На теб не ти пукаше, но на нас - да, защото ние ги мразехме много.
Ти казваше, че не искаш да си звезда,
защото презираше звездната система,
а ние ти викахме, че нямаш друг избор. А сега какво?
Ти КУПУВАШ звездни системи!
Ето момчето, което купува звездни системи!
А онзи страшния номер? Направо е велик. Как го правеше само!
Ъ... да... да... да... нещо.
Като го правиш на сцената, кораба се блъска направо в слънцето,
а ти наистина го правиш!
Като кораб... слънце... БУМ!
Без лазерни ефекти.
Ти и момчетата правите истински слънчеви избухвания, истински загар
и ужасни песни!
Да! Искаш ли да пийнем?!
Хотблек?
Малкия, чупка!
Кой си пък ти?
Аз съм този, който ти казва да се чупиш,
преди да съм те счупил.
Сега, слушай,
аз съм един от старите приятели на Хотблек
и аз...
А аз съм охраната на Мистър Десиато
и отговарям за тялото му,
но за твоето не отговарям,
така че го разкарай, преди да е пострадало!
Сега, чакай минутка...
Няма минути.
Няма чакане.
Мистър Десиато не говори с никого.
А защо не го оставите да каже сам какво мисли по въпроса?
Той не говори с никого.
О, защо? Какво става с него?
Пътеводителя на галактическия стопаджия казва това:
"Бедствен район" - плутониева рок група от Гагралака
са не само най-шумната рок група в цялата Галактика,
но и най-шумното нещо въобще.
Редовните посетители на техните концерти твърдят,
че музиката се възприема най-добре от вътрешността
на голям бетонен бункер на около 37 мили от сцената.
А самите музиканти свирят дистанционно на инструментите си
затворени в звукоизолиран космически кораб,
който обикаля в орбита около планетата
или най-често около съвсем друга планета.
Песните им са толкова простички
и най-често експлоатират познатата тема
как едно момче срещнало едно момиче
под сребристата луна,
която после експлодирала
по все още неизследвани причини.
Много светове вече са забранили техните изпълнения
някои по естетически съображения,
но най-често заради това, че озвучителната система
нарушава местните договори за ограничаване на стратегическите оръжия.
Това обаче не пречи на техните печалби да надхвърлят
пределите на чистата математика
и техният главен счетоводител наскоро бе назначен
за професор по нео-математика
в Максимегалонския университет
заради заслугите му в областта на Общата и Частна теория
на данъчните декларации на "Бедствен район",
където доказва, че цялата структура на континетуума на космическото време
е не просто крива, а тотално изкривена.
Здрасти, Форд. Поприказва ли с оня приятел, дето вдига страшна врява?
Хот... Хотблек? Има нещо такова, да.
И какво казва той?
Не много. Той е... ъ...
- Е?
Решил е да е мъртъв една година заради данъците.
О, да? Страхотно!
Добър вечер, дами и господа!
Дами и господа,
Вселената, такава, каквато я познаваме е съществувала
170 000 милиона милиарда години
и ще загине за малко повече от десет минути.
И така, добре дошли на всички в Милиуейз,
"Ресторантът на Края на Вселената"!
Аз съм вашият домакин тази вечер, Макс Куордълприйн
и току що пристигам направо от съвсем, съвсем друг Край на Времето,
където водих програмата в бар "Големия Взрив",
и искам да ви уверя, дами и господа, че там прекарахме страхотна вечер
и аз ще съм с вас
до края на това историческо събитие -
Края на самата
История.
И така...
дами и господа,
заемете местата си по масите.
Свещите са запалени, оркестърът свири
и като гледам куполът на силово поле над нас гасне и се топи,
разкривайки едно мрачно небе
натежало от древната си светлина на моравите набъбнали звезди,
си мисля, че ще станем свидетели на един приказен апокалипсис!
Благодаря, дами и господа,
след минута ще бъда отново с вас.
Искате ли да погледнете менюто
или предпочитате да се срещнете със специалитета на деня?
Да срещнем?
- Какъв е?
Амиглианска Велика крава. Ще я доведа.
Страхотно, ще се срещнем с месото. Това е върха!
Добър вечер, мадам, добър вечер господа,
аз съм специалитетът на деня.
Мога ли да ви препоръчам някои части от тялото си?
Може би парче от моята плешка?
Задушено в бяло вино?
- Вашата плешка?!
Естествено, че моята, сър.
Как мога да предлагам чужди плешки?
Бутът ми също е много хубав.
Правих специални упражнения и се храних с много зърно,
за да е месото ми сочно и хубаво.
Или предпочитате нещо на фурна?
Искате да кажете, че това животно наистина иска да го изядем?
Аз? Аз нищо не искам да кажа.
Това е направо ужасно.
Най-ужасното, което съм чувал!
- Какъв е проблема?
Не искам да ям животно, което стои пред мен и ме кани да го изям!
А по-добре ли е да ядеш животно, което не иска да бъде изядено?
Не е в това работата.
А, може и в това да е работата.
Не искам да говоря за това.
Ще си поръчам зелена салата.
Позволете да ви посъветвам да опитате черният ми дроб!
Трябва да е станал много апетитен и крехък.
Месеци наред се тъпча насила.
Зелена салата, моля.
Зелена салата!
Има ли причина да не си поръчвам зелена салата?
Познавам много зеленчуци, които са категорични по този въпрос.
Ето защо се реши да се сложи край на този заплетен проблем,
като се създаде животно, което наистина желае да бъде изядено
и е способно да го заяви
ясно и убедително.
И ето ме мен!
Чаша вода...?
Вижте, искаме да се наядем, а не да водим кулинарни спорове.
Четири пържоли алангле.
- Много добър избор, сър.
Ей сега ще отида
и ще се застрелям.
О, Боже!
Не се тревожете, сър.
Ще го направя хуманно.
Хей, землянино, какво те яде?
Здравейте, дами и господа!
Забавлявате ли се чудесно за последен път?
Добре.
А сега,
към нас се носят фотонни урагани, събират се и се развихрят,
готвейки се да разкъсат последното от горещите червени слънца,
за това се отпуснете и заедно с мен
се порадвайте на това, което ще бъде едно изключително
и вълнуващо преживяване.
Повярвайте ми, дами и господа,
тук няма нищо предпоследно.
Това, дами и господа,
е абсолютният край!
След това,
няма нищо.
Пустош.
Празнота.
абсолютно...
нищо.
Освен разбира се десерта
и подбрани алдебрански ликьори!
И поне веднъж, дами и господа,
няма защо да се безпокоите, че сутринта ще ви боли глава,
защото не ще има повече сутрини!
А сега, с риск да поразвалим
тази прекрасна атмосфера на обреченост и безсилие,
бих желал да поздравя някои от нашите гости.
Има ли тук група от членовете на Бридж Клуба на Занселкважур Фламарион
отвъд Кварнския Вихровакуум?
Последен анонс, и никакви шашми!
Това е много тържествен миг!
А има ли група млади божества
от Асгардските селения?
А група от млади Консерватори от Сириус В?
Вие сте виновни за всичко, разбира се!
И накрая, група от благочестиви верующи,
от Църквата на Второто Пришествие
на Великия Пророк Заркуон.
Още чакаме Второто Пришествие.
Е, приятели, дано да побърза. Остават му още осем минути!
Сега сериозно, не исках да ви обидя.
Знам, че не бива да се шегуваме със съкровените религиозни чувства,
за това предлагам да уважим с ръкопляскане Великия Пророк Заркуон...
...където и да се намира той!
Много се радвам, че виждам толкова много хора тук, тази вечер.
Прекрасно, нали?
Защото знам, че мнозина от вас идват тук отново и отново
да гледат този окончателен край на всичко,
а после се връщат обратно у дома
и отглеждат семейства,
и се борят за нови по-добри общества,
и водят ужасни войни за това, което знаят, че е правилно.
Човек наистина започва да гледа с упование на бъдещето на всичко живо...
за жалост, обаче
ние знаем, че бъдеще няма.
Извинете, сър.
Кой, аз?
Мистър Зейфод Бийбълброкс?
- Ъ, да.
Търсят ви на телефона, сър.
Какво?
- Тук?
Кой знае къде съм аз?
Може би Галактическата Полиция са те проследили до тук.
И могат да ме арестуват по телефона?
Може. Ставам доста опасен, когато ме притиснат до стената.
Излъчваш толкова страх, че поразяваш всичко наоколо!
Хей, какво е това? Страшния Съд?
- Ама и това ли ще видим? Страхотно!
Кой ме търси по телефона? Подай виното, Форд.
Нямам честта да познавам металния господин за който става дума, сър.
Метален?
...но ме информира, че чака вашето завръщане
от много хилядолетия.
Изглежда доста набързо сте заминали от тук.
Заминали? Ама ние сега идваме!
Наистина, сър,
но преди да пристигнете, вие сте си тръгнали.
Искаш да кажеш, че преди да пристигнем тук,
сме си тръгнали от тук?
Това казвам, сър.
Кажи на психоаналитика си да ти вземе допълнително за опасен труд.
Чакай.
Къде точно е това тук?
Планетата Магратеа, сър.
Но ние току що я напуснахме.
Ние сме в Ресторанта на Края на Вселената, нали така?!
Точно така, сър.
Конструиран върху руините на предшественика си.
А, разбирам! Значи ние сме пътували във времето, не в космоса?
Слушай полу еволюирала маймуно! Защо не се качиш на някое дърво!
Иди си блъскай главите една в друга, четириоки!
Не, не. Вашата маймуна е права.
Вие сте прескочили напред много милиона години във времето
без да се помръдвате от мястото си.
Вашият приятел ви е очаквал през цялото време.
Марвин! Трябва да е Марвин!
Параноида андроид!
Вселенски чудеса! Дай ми жицата, шефе!
Моля, не ви разбрах, сър?
Телефона, келнер!
Толкова сте изостанали тука, че се чудя как въобще ви има още.
Телефонът, сър.
Здрасти, Марвин. Как я караш?
Мисля, че трябва да знаете,
че се чувствам много депресиран.
Да? Ние си прекарваме страхотно - вино, храна,
и Вселената ще избухне!
Къде си, Марвин?
Не е необходимо да се преструвате, че се интересувате от мен.
Аз знам много добре, че съм просто един жалък робот.
Да, да, но къде си?
"Включи на заден двигателя, Марвин"
ето това ми казват.
"Отвори въздушна камера 3, Марвин.
"Марвин, можеш ли да вземеш тази хартийка?"
Ето ме, мозък колкото планета,
вдигащ хартийки!
Да. Марвин...
Но вече свикнах да ме унижават.
Мога дори да отида да си пъхна главата
в кофа с вода ако искате.
Ако разбира се, това е точно, което искате.
Искате ли да си напъхам главата в кофа с вода?
Имам една наблизо.
- Mарвин, ъ...
Какво казва, Зейфод?
Нищо. Сега си мие главата.
Марвин, ще ни кажеш ли къде се намираш?
Аз съм на паркинга за коли.
- Какво правиш на паркинг за коли?
Паркирам коли. Какво друго може да се прави на паркинг за коли?
Добре, стой там. Ще дойда до минута.
Това ни прави двама.
Хайде, момчета, да вървим! Марвин е долу на паркинга.
Какво прави там?
Паркира коли, какво друго, глупчо? Хайде да вървим!
Едно интересно явление може да се наблюдава сега
в горния ляв квадрант на небосвода,
където можете да видите звездната система Хастромил
се превръща в ултра- виолетови пари.
Има ли някой от Хастромил?
Е, твърде късно е да се притеснявате
дали не сте забравили котлона включен у дома!
Ето го! Марвин!
Хей, Марвин, малкия, радваме се да те видим!
Не се радвате! Никой никога не се радва.
Дръж се.
Не, Марвин, наистина!
Доста.
Толкова време стоиш и ни чакаш!
Първите 10 милиона години бяха най-лошите.
А вторите 10 милиона,
и ти бяха най-лошите.
Третите 10 милиона, въобще не ме кефеха.
След това, тръгнах надолу.
Бедничкият стар Марвин!
И това, което най-ме потискаше при тази работа са хората, които срещах.
Най-добрият разговор, който имах
беше преди 34 милиона години.
О, скъпи.
И той беше с машина за кафе.
Хей, Зейф, виж това бебче.
Звездно бъги с цвят на мандарина и изрисувани по него черни слънца.
Хей, я виж тук.
Мултиструен Кварцов двигател с перспулексови стълби!
Трябва да е правен в Лазлар Лирикон по поръчка.
Веднъж ме изпревари един от тези някъде в мъглявината Аксал.
Движех се с пълна скорост, а това само прелетя тихо покрай мен!
Невероятно!
- Много!
10 секунди по-късно
се разби направо в третата луна на Джаглан Бета.
Иначе е страшен кораб.
Прилича на риба, движи се като риба, управлява се като крава.
Очите ти просто се хлъзгат по него.
Толкова е черен! Очертанията му едва личат. Сякаш светлината потъва в него.
Хей, почувствай повърхността!
Хей... Хей, не мога.
Липсва каквото и да е триене!
Каква ли скорост развива?
Какво мислиш, Форд?
Смяташ ли, че можем ли да си тръгнем с него? Дали ще е редно?
Не.
- И аз не смятам.
Ами да го направим.
- Добре.
По-добре да побързаме. След няколко секунди Вселената ще свърши
и всички гадняри ще се юрнат да си търсят буржоазо-мобилите.
Хей, Зейф. Как ще влезем в него?
Не разваляй красивата идея, Форд.
Може би роботът, може.
- Хей, Maрвин!
Имаме работа за теб.
Няма да ми хареса.
Ще ти хареса. Има цял един нов живот, разтворен пред теб!
О, не още един!
- Млъкни и слушай!
Този път наистина ще има и силни усещания, и приключения.
Звучи ужасно.
- Но, Марвин...
Предполагам, че искате да ви помогна
да влезете в този космически кораб...
Марвин, ще ме изслушаш ли?
...и да ви отворя вратата.
Какво?
Ъ... Да.
Ами, предпочитам да ми кажете,
вместо да се опитвате да ме ентусиазирате,
защото няма да стане.
Абракадиодуларсервосистеми.
Как го направи, Марвин?
О, не ти ли казах, че имам мозък колкото планета?
О, да.
Хей, Зейф, ела и погледни това.
Хей! Странно!
Толкова е черно.
Всичко вътре е абсолютно черно!
"БЕДСТВЕН РАЙОН"
Е, трябва да призная, че е много красиво!
Да, харесва ми промяната на обстановката!
Хей! Това е невероятен кораб, нали, Форд!
Но явно не работи, нали?
Ами добре.
- Хей, къде отиваш?
Да намеря друг кораб. Някой с едно червено копче например.
Слушай, Форд. Това е най-стилното нещо, в което някога съм влизал!
Трябва да го подкараме, разбра ли?
Ти го подкарай!
Мога да подкарам всеки кораб!
Чу ли това, кораб?
Хей! Направих го!
Хайде, момчета, да потегляме!
Къде?
На кой му пука къде? Нека просто да тръгваме!
Дами и господа, моментът, който очаквате!
Небесата започват да треперят!
Природата колабира в крещяща празнота!
След 15 секунди,
Вселената ще достигне своя край!
Вижте как светлините на вечността се разпръсват над нас!
Какво е това? Какво става? Кой е това?
Не мога да повярвам!
Дами и господа, моля за вашите аплодисменти,
Великият Пророк Заркуон!
Здравейте всички. Съжалявам, че малко закъснях. Имах ужасен ден.
Всичко се скапа в последния момент.
Как сме с времето?
Едно от главните достойнства, допринесли
за продажбата на книгата:
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ
освен ниската й цена
и факта, че има думите "БЕЗ ПАНИКА"
изписани с големи приветливи букви на корицата,
е нейният сбит и точен глосар.
Елементарният стил
отчасти се обяснява с факта, че редакторите,
за да не изпуснат крайния срок на публикуване,
преписали информацията от гърба на кутия с овесени ядки,
като набързо я украсили с няколко бележки под линия
с цел да не бъдат подведени
под отговорност за нарушаване на заплетените закони за галактическо авторство.
Интересно е да се отбележи, че един от по-късните редактори
изпрати книга назад във времето
през едно времево изкривяване
и после успешно осъди фирмата за производство на овесени ядки
за нарушение на същите тези закони.
Ето един характерен откъс:
ВСЕЛЕНАТА - някои сведения,
които ще ви помогнат да живеете в нея.
1. ПЛОЩ: безкрайна.
2. НАСЕЛЕНИЕ: няма.
Известно е, че има безброй светове,
но не всеки обаче е населен.
Следователно трябва да има краен брой населени светове.
А всяко крайно число, разделено на безкрайно
дава резултат близък до нулата.
Значи, ако всяка планета във Вселената има население равно на нула,
тогава цялото население на земята трябва също да бъде равно на нула
и хората, които е възможно да срещнете от време на време
са просто плод на вашето болно въображение.
3. ПАРИЧНИ ЕДИНИЦИ: няма
В действителност има три свободно конвертируеми валути,
но Алтериантския долар наскоро се обезцени
с Фланианското мънисто могат да се закупят само Фланиански Мъниста
а Триганиското Пу дори не се брои за пари.
Разменният му курс от осем Нингита за едно Пу не е никак сложен,
но тъй като едно Нинги представлява триъгълна гумена монета
с дължина на всяка от страните от 6 800 мили,
досега никой не е събрал достатъчно за да притежава едно Пу.
Нингитата не могат да се обменят срещу други валути,
защото Галактическите Банки отказват да имат работа
с толкова дребни пари.
Позовавайки се на този факт
не е никак трудно да се докаже, че Галактическите Банки
са също плод на нечие болно въображение.
4. СЕКС: няма.
В действителност, обаче той се практикува ужасно много
най-вече поради пълната липса на пари,
търговия, банки, изкуство или каквато и да е друга дейност,
с която несъществуващите хора на Вселената биха могли
да си запълват времето.
Но не си струва да го обсъждаме, защото е ужасно сложно нещо.
Значи това, което казваш е, че този кораб е извън контрол!
Тази идиотска цветова гама ме побърква.
Всеки път когато се опиташ да включиш някои от тези черни контролери,
малка черна лампичка светва в черно, за да ти каже, че си го направил.
Това да не е някоя Галактическа Хипер Катафалка?
Изглежда дизайнера му има очи, реагиращи на други дължини на вълните.
Или не е имал въображение!
Сигурно се чувствате много депресирани.
Започва да ме хваща космическа болест.
Хронологическа болест! Връщаме се назад във времето.
Е, сега вече ще се разболея!
- Тъкмо ще стане малко по-шарено.
О, така е по-добре. Да не би да сме взели нещата под контрол?
Не. Просто спряхме да се ръководим по тях.
Добре, Хотблек,
черният кораб е готов да се разбие в слънцето на Какрафон.
Нещата са под контрол.
Превод и субтитри: D&G