The Hitchhiker's Guide To The Galaxy - Part 4 (1981) Свали субтитрите
Артър Дент, съвършено обикновен Землянин,
беше доста изумен когато приятелят му Форд Префект
неочаквано откри пред него факта, че е от планета
из околностите на Бетелгиус.
а не от Гилфорд, както бе твърдял.
Той бе още по-изненадан, когато минути по-късно
Земята беше разрушена неочаквано
за да остави място за построяването на космическа магистрала.
Но това не бе нищо от съвместния им живот, в сравнение с
факта, че бяха спасени от сигурна смърт от един откраднат кораб,
ръководен от братовчеда на Форд позорният Зейфод Бийбълброкс,
и от Трилиън, доста красива млада астрофизичка, която
Артър бе срещнал веднъж на едно парти в Излингтън.
Както и да е, те четиримата скоро ще бъдат тотално смазани от изненада
когато открият, че древния свят на Магратеа,
планета станала легенда заради търговията си с производство на планети,
въобще не е мъртва, както те си мислеха.
За Зейфод, Форд и Трилиън,
изненадата достигна върхова граница, когато ТОВА се случи...
И когато Артър срещна Слартибартфаст,
Магратеанският дизайнер на крайбрежия,
спечелил награда заради работата си над Норвегия
и научил, че историята на човечеството
се е управлявала от няколко бели мишки,
изненадата престана да бъде разбираема
и прерасна в изумление.
Мишки?!
Дръж се.
Извини ме за безпорядъка.
Повечето от диодите за нещастие изгоряха в един от живото поддържащите компютри.
Когато дойдохме да събудим агенцията за почистване,
открихме, че те са мъртви от близо 30 000 години.
Кой ще почисти сега телата? Въпрос, на който никой няма отговор.
Мишки? Виж, за едни и същи неща ли говорим?
Мишките са бели зли същества, дето си умират за сирене,
а жените скачат на масата и започват да крещят като ги видят в комедиите от 60-те.
Землянино, на моменти ми е трудно да следя мисълта ти.
Спомни си, че съм спал в планетата Магратеа
през последните... 5 милиона години
и знам малко за тези ранни комедии от 60-те, за които говориш.
Тези същества, които наричаш мишки не са точно такива каквито изглеждат.
В нашето измерение те са проявление
на едни огромни, свръх интелигентни полиизмерни същества.
Цялата история със сиренето и цвърченето е просто фасада.
Те експериментираха с вас.
А! Не, виж, грешиш! Ние бяхме! Ние експериментирахме с тях!
Карахме ги да тичат в лабиринти, да звънтят с камбанки, да ядат сирене!
И като анализирахме тяхното поведение
ние научавахме много неща за нас самите.
Такава изобретателност!
- Ами...
А има ли по-добър начин да прикрият истинската си същност
и да дирижират вашите мисли,
от това да са точно там, сред вас?
Хукват внезапно в погрешна посока из лабиринта,
изяждат неправилното сирене,
и неочаквано умират от миксоматоза.
Крайният резултат от натрупания ефект е огромен.
Просто седни... с гръб... гръб.
Трябва да ти кажа, че твоята планета и хората
са формирали матрицата на един органичен компютър
поддържащ саморазвиваща се програма на 10 милиона години
за да отговори на въпроса за Живота, Вселената... и всичко останало.
Те са необикновено умни, хипер интелигентни, полиизмерни същества.
Внимание! Слартибартфаст и посетителят от Земята,
докладвайте за работното проучване на повърхността веднага... Повтарям, веднага!
В полето на връзките за управление, всичко е шокиращо.
Наистина ли?
- Всеки път, когато ми даваха заповед,
исках да скоча на масата и да крещя.
Да, разбирам, че това може да е проблем.
Имаше, разбира се много проблеми свързани с живота,
като някои от често задаваните са
Защо се раждат хората?
Защо умират?
И защо прекарват голяма част от времето си
в носене на електронни часовници?
Преди много милиона години, едни свръхинтелигентни същества
дотолкова се измориха от споровете относно смисъла на живота,
че решили да седнат и да решат проблема веднъж за винаги.
За тази цел, те си построили
изумителен супер компютър, наречен Дълбока Мисъл,
който бил толкова изумително интелигентен,
че преди данните му да бъдат свързани помежду си,
той сътворил първият принцип:
МИСЛЯ, СЛЕДОВАТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАМ
Проследил развитието на оризовия пудинг и изчислил ДДС,
преди някой да е успял да го включи.
Не се притеснявай.
Веднага щом Дълбока Мисъл бил програмиран
с цялото знание на Вселената, двама мъже,
избрани внимателно, го доближиха.
Каква е великата задача, заради която аз, Дълбока Мисъл,
вторият най-велик компютър във Вселената,
Времето и Пространството, бях създаден?
Твоята задача, компютър...
- Не, почакай!
Той не каза ли "вторият най-велик"?
О, Велика Мисъл, не си ли проектиран да бъдеш,
най-великият, най-мощният компютър на всички времена?
Описах се като вторият най-велик и значи това съм аз!
Можем ли да изясним това?
О, Дълбока Мисъл, не си ли ти по-велик компютър
от Милиард Гаргантюмозък, който може да изброи атомите в звезда за милисекунда?
Милиард Гаргантюмозък? Нищожество! Не го споменавайте!
А не си ли по-велик от Google Звездния Мислител
в Седмата Галактика на Светлината и Изобретателността?
Google Звездният Мислител?
Не ме обиждайте с приказки за разни джобни калкулатори.
Но не си ли по-вещ в спора от
Великият Хиперболичен Всезнаещ Неутронен Словоборец от Цицероник 12?!
Великият Всезнаещ Неутронен Словоборец
е способен да убеди Арктуарнско Мега-магаре да прегризе краката си,
но само аз мога да го убедя след това да се поразходи!
Тогава... какъв е проблема?
Няма проблем!
Говоря за компютър, който ще дойде след мен!
Струва ми се, че се увличаме в излишни месиански приказки.
Компютър, чиито работни параметри
не съм достоен да пресметна,
но ми е съдено да го проектирам!
Хайде вече да му зададем въпроса.
Ами, добре.
О, Велики Компютър, задачата, заради която си създаден е тази...
Искаме да ни кажеш отговора.
Отговорът?
Отговора на какво?
- Живота!
Вселената!
- Всичко!
Хитро.
Но... можеш ли да го направиш?
Да, мога.
Искаш да кажеш... ИМА отговор?
Прост отговор?
- Да.
Живота, Вселената и всичко останало.
Има отговор.
Има отговор! Най-сетне!
- Но трябва да го измисля.
Настояваме за достъп!
- Сега какво?
Нямате право да ни държите навън!
- Нямате никакво право
Кои сте вие? Изчезвайте от тук!
- Аз съм Маджиктайз!
Настоявам, че се казвам Врумфондел!
Това правилно ли е, няма нужда да настояваш за него!
Добре, аз съм Врумфондел.
...и това не е настояване, това е стабилен факт!
Това, за което настояваме са солидни факти!
Не, не настояваме! Това е точна, онова, за което не настояваме.
Не настояваме за солидни факти!
Това, за което настояваме е тотално отсъствие на такива!
Аз настоявам, че може или не може да съм Врумфондел!
Кои сте вие?
- Ние сме философи.
- Въпреки, че може и да не сме!
- Сме!
Ние сме тук като представители
на Обединения Профсъюз на Философите, Мъдреците и Светилата,
и искаме тази машина да бъде изключена!
Ние настояваме да се отървете от нея!
Защо, какъв е проблема?
- Прерогативите, приятел, това е проблема!
Настояваме, че прерогативите може да са, но може и да не са проблема!
Нека вашите машини се занимават със сметки, колкото си щат,
но вечните истини оставете на НАС!
Законът гласи, че търсенето на вечната истина
е изключително право на трудовите мислители!
Ако машината наистина я открие, ние оставаме без работа!
Какво полза от това, че по цели нощи спорим дали може да има...
Или няма!
- ...Бог...
...ако тази машина ви даде телефонния му номер сутринта!
Точно така!
Настояваме за строго определени области на съмнение и неясност!
Мога ли да кажа нещо по този въпрос?
Стой на страна!
Настояваме, на онази машина да не се разрешава да мисли по този въпрос!
Може и да си взема забележка!
Всичко, което исках да кажа бе,
че интегралните ми схеми са изцяло ангажирани
да пресмятат отговора
на вечния въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало,
но изпълнението на програмата ще ми отнеме малко време.
- Колко време?
- Седем и половина...
Какво, нека не е другата седмица?!
- ... милиона... години!
Колко време?!
- Казах, че трябва да помисля.
И ми идва на ум, че изпълнението на една такава програма
е способно да създаде всеобщ интерес
в областта на философията въобще.
Да?
- Продължавай да говориш.
Всеки ще има своя собствена теория
за това, какъв ще е окончателният ми отговор
а кой ще има по-голяма полза от шумотевицата из медиите
ако не вие самите?
Ако съумеете да изразите разногласията си достатъчно ожесточено
ако се замеряте с кал в жълтата преса
и ако си намерите добри менажери,
цял живот бихте могли да живеете царски!
Майка му стара! Ето на това викам мислене!
Хей, Врумфондел, защо на нас не ни хрумват такива идеи?
Де да знам.
Сигурно главите са ни прекалено учени, Маджиктайз.
Много поучително, но какво общо има това със Земята и мишките?
Всичко ще ти се изясни.
Не се ли чудиш, какъв ще е отговора на компютъра след 7,5 милиона години?
Ами... да.... доста.
Седем и половина милиона години по-късно.
Най-после дойде момента!
Чакахме 7,5 милиона години.
75 000 поколения
откакто нашите прародители са пуснали тази програма в действие,
и сега ние ще сме първите, които ще чуят компютъра да говори.
Наистина велик момент!
Дълбока Мисъл започва да говори!
Добър вечер.
Д- Добър вечер.
О... Велика Мисъл...
...имаш ли... Имаш ли...?
Вашият отговор?
Да имам го.
Наистина ли има такъв?
- Наистина има такъв.
За всичко? Тайната на Вселената?
Великите въпроси за Живота и Всичко останало?
Да.
- Готов ли си да ни го кажеш?
Готов съм.
- Сега?!
Сега!
Въпреки, че мисля, че няма да ви хареса.
Няма значение! Трябва да го знаем!
Сега?
- Да... сега.
Добре.
- Със сигурност няма да го харесате.
Кажи го!
Отговорът на въпроса...
- Е?
...за Живота, Вселената и Всичко останало..
Е?
- ... е...
Да?
- ... е...
Е?!
- ... 42!
Беше трудно начинание.
42?!
Това ли е всичко, което ще покажеш след 7,5 милиона години труд?!
Мисля, че проблемът
е че вие никога не сте знаели какъв точно е въпроса.
Но това беше ВЕЛИКИЯТ въпрос,
вечният въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало!
Да, но какъв точно е той?
...просто всичко!
Разбираш ли... всичко!
Точно така.
Трябва да знаете какъв точно е въпроса в действителност,
в случай, че искате да знаете какво означава отговора.
Ами, тогава би ли ни казал въпросът?
Вечният въпрос?
- Да!
За Живота, Вселената и Всичко останало?
Да!
- Хитро.
Но можеш ли да го направиш?
Не.
Но ще ви кажа кой може.
Кажи ни!
Говоря за компютърът, който ще се появи след мен.
Компютър, чийто работни параметри
аз не съм достоен да пресметна!
Въпреки, че ще го създам!
Компютър, който може да изчисли Отговора на Вечния въпрос,
компютър, с толкова безкрайна и изтънчена комплектност,
като органичния живот
че ще сформира част от собствената си операционна матрица.
А вие самите ще приемете нови форми и ще влезете в компютъра
за да управлявате неговата 10 милионно годишна програма!
Да, ще създам този компютър за вас
и ще го нарека на вас
той ще се нарича ЗЕМЯ!
О, какво тъпо име.
Сега вече разбра.
Дълбока Мисъл проектира Земята, ние я построихме и ти живя на нея.
А Вогоните я разрушиха 5 минути преди програмата да е завършила.
10 милиона години труд отиде на вятъра.
Смяташ, че това е бюрокрация.
Знаеш ли, това обяснява много,
защото през целият си живот съм чувствал напълно,
че става нещо зловещо във Вселената.
Никой не можеше да ми каже какво.
Това е просто обикновена параноя.
Има я всеки във Вселената.
- Всеки?
Всеки.
Може би това означава нещо!
Че някъде във Вселената, някаква извънземна интелигентност е...
Може би. На кой му пука?
Вероятно съм стар, но шансът да бъде открито
какво точно става е толкова абсурдно далечен,
че единственото, което мога да кажа е "Майната му" и да продължим да работим.
Погледни мен. Аз конструирам крайбрежия. Имам награда за Норвегия.
Какъв е смисъла на това? Никакъв.
Правил съм фиорди през целият си живот.
За кратко стават модерни и аз получавам награда.
На втората Земя, която сега изграждаме ми възложиха Африка.
и разбира се, правя я цялата с фиорди, защото ги обичам.
пък и съм твърде старомоден да смятам, че придават прекрасен бароков облик
на континента.
Казаха ми, че не било достатъчно екваториално. Има ли значение?
Науката е постигнала забележителни неща,
но предпочитам да съм щастлив, отколкото прав един ден.
А щастлив ли си?
- Не. Ето това е трагедията.
Жалко. Иначе звучеше доста добре за начин на живот.
Слартибартфаст и създанието от Земята да докладват в отдела.
Сега? Да срещнем мишки? Искаш да се срещна с мишки сега?
Няма да бъде голямо събитие.
Повтарям. Веднага!
Струва ми се, че животът ми става ужасно труден
Моля?
- Какво? Съжалявам.
Просто се пошегувах.
- Така си и помислих.
Известно е, че безотговорните приказки, могат да струват живота на човек,
но цялата сериозност на проблема, не винаги се осъзнава.
Например, когато Артър каза:
"Струва ми се, че животът ми става ужасно труден."
в ненарушимата цялост на космическото време се появи малка дупчица
през която думите му отлетяха назад във времето
прекосиха невероятно големи пространства и стигнаха друга галактика
където странни същества
се намираха на прага на ужасна междузвездна война.
Двама от лидерите се бяха срещнали за последен път.
Тишината се носеше над масата за преговори,
когато командирът на Вл'Хъргите, този с червената униформа
погледна страшно предводителя на Г'Гугвунтите, седящ срещу него
в облак от зелена, благоуханна пара
и разчитайки на милион искрометни звездни разрушители
готови да нанесат електрически удар при първата му заповед,
изчакваше тази гнусна твар да си вземе назад думите
казани по адрес на майка му.
Съществото се размърда сред изпаренията си
и в този момент думите...
"Струва ми се, че животът ми става ужасно труден."
... се разнесоха над масата.
За нещастие, на езика на Вл'Хъргите
това беше най-страшната обида
и не му оставаше нищо друго, освен да започне ужасна война.
Г'Гугвунти : Вл'Хърги 200 : 1650
Г'Гугвунти : Вл'Хърги 200 : 1725
По-късно, когато тяхната галактика била опустошена
след няколко хиляди години война, се оказа, че
цялата работа е била огромна грешка.
Тогава двете враждуващи армии уредили различията помежду си
за да се обединят и предприемат нападение над нашата галактика,
с положителност идентифицирана като източник на обидата.
Още хиляди години мощни кораби
се носеха през космическата пустош
и на края на пътя им се изпречи Земята.
където по ужасна грешка поради определяне на мащаба,
цялата им бойна армия бе погълната от едно малко кученце.
Онези, които се занимават с причини и следствия,
в историята на Вселената казват, че това се случва постоянно
и че те са неспособни да го предотвратят.
Междувременно, на Артър му предстои да срещне
с ужасната реалност на всичко, което бе научил.
Артър, ти си жив!
Така ли? Добре.
Здрасти. Ела. Форд.
- Какво се е случило с теб?
Ами, нашите домакини първо ни пуснаха газ,
след това се опитаха да ни побъркат,
а сега явно за компенсация, са решили да ни нахранят.
Хапни си котлет от вегански носорог! Супер е.
Домакини? Не виждам домакини!
Има мишки на масата!
Да... извинете. Аз... не бях подготвен за това...
Нека те представя.
Това е мишката Бенджи.
- Здравейте!
А това е... мишката Франки.
- Много ми е приятно!
Те не са ли...
- Мишките, които взех от Земята.
Опитай малко кълцано арктуранско мега магарешко.
Извинете!
Да, Слартибартфаст, можеш да си вървиш!
Какво?
Ами добре. Ще отида да взема малко фиорди, тогава.
Те няма да са ни нужни.
Не мисля, че ще имаме нужда от нова Земя.
Какво?!
Тъкмо съм нагласил хиляда глетчера, готови всеки миг да плъзнат по Африка.
Благодаря, Слартибартфаст, това е всичко.
Да, сър. Благодаря.
...довиждане, Землянино.
Съжалявам за планетата ти. Дано да свикнеш с новия си живот!
Да поговорим за бизнес!
- О, да. За бизнеса.
- За бизнеса!
- Моля?!
Съжалявам, мислех че трябва да вдигнем тост.
Земно същество, ние управлявахме твоята планета през последните 10 милиона години
за да открием Вечният Въпрос.
И тъкмо когато щяхме да видим плодовете на вековния ни труд,
вие оставихте да отнесат планетата ви!
- Най-добрите планове на мишките.
- И хората.
- Какво?
- Най-добрите планове на мишките и хората.
Какво щяха да правят хората с това?
На нас ни трябва Въпроса!
Съжалявам, не мога да ви помогна. Може ли да си ходим?
Виж сега, ти си последния продукт, останал от тази компютърна матрица.
Ти си бил там преди планетата ти да бъде нарочена.
Твоят мозък е бил част от конфигурацията на програмата.
От кво?
Ще пийнеш ли?
- Да.
Мишките изглежда мислят, че Въпросът е заровен в мозъка ти.
Наистина ли така мислят?
- Да. Те искат да го купят.
Какво, Въпросът?
- Да. Да.
- Не, не, мозъка ти!
Какво?
- Какво?
Какво?
Няма проблем. На кой би му липсвал?
- Благодаря!
Мисля, че казахте, че можете да изчетете мозъка му електронно.
Да, но първо трябва да го извадим.
Трябва да бъде подготвен, изследван.
- Благодаря!
Може да бъде заменен ако е толкова важно.
Да, електронен мозък.
Един прост е достатъчен.
- Прост?
Програмиран да казва "Какво?" и "Къде е чая?" Кой ще усети разликата?
Какво?
- Видя ли?
Аз ще видя разликата!
- Ще си програмиран да не можеш!
Хайде да излезем!
Съжалявам, приятели, няма да стане.
- Не бързайте толкова...!
Тревога! Вражеска полиция в Сектор 8A!
Отбранителни станции...!
- Галактическа полиция!
Ужас и безумие трябва да се махаме!
Същества, къде отивате?
- Навън, навън, навън!
Ами Въпросът! Излагате на риск резултата!
На къде?
- На където и да е!
- Насам!
- Не разбирате ли?
Не разбирате ли колко много пари можем да направим от това?
Целия този шум за килограм мозък!
Да вървим! Да вървим!
- Къде отиваме?!
Ето там!
На къде?
- Кой знае...
- Натам.
Добре, Бийбълброкс, стой там!
Ченгета!
- Някой да предложи друго?
Да... натам!
Не искаме да те застреляме, Бийбълброкс.
Урежда ме!
Обратно в асансьора?
- Обратно в асансьора!
Хей, мисля, че казаха, че няма да ни застрелят!
И аз така мислех!
- Нали казахте, че няма да стреляте!
Не е лесно да си ченге!
Какво каза тоя?
- Не е лесно да си ченге.
Това е негов проблем!
- И аз така мисля!
Слушайте, имаме си достатъчно проблеми, за да ни създавате още като стреляте по нас.
Така, че ако обичате не прехвърляйте личните си проблеми върху нас,
мисля, че за всички ни ще е по-лесно!
Виж кво, приятелче,
не правиш сделка с някои тъпи, жалки вманиачени убийци
с ниски чела, малки свински очички, дето две думи не могат да кажат!
Ние сме двама интелигентни и съвестни момчета,
и ако се бяхме срещнали в друга ситуация, щяхте да ни харесате.
Не съм от тези дето стрелят за удоволствие
и после отиват да се похвалят в някой долнопробен бар.
И на мен ми се е случвало да застрелям за удоволствие,
но после с часове се оплаквам на гаджето си.
А аз пиша романи!
- Да, пише ги с креда.
Въпреки че още не съм издавал нищо
По-добре да ви предупредя, че съм в отвратително настроение.
Какви са тези?
- Искам да ги разстрелям.
Е, ще се предадете ли тихо или да ви разбием на парченца?
Вие как предпочитате?
Още ли сте там?
Дааа!
Въобще не ни харесва това.
И ние така мислим!
- Чуй това, Бийбълброкс.
И по-добре да слушаш внимателно!
- Защо?
Ами... защото ще бъде много интелигентно
и доста интересно... и хуманно.
Добре, стреляйте
Не, не, имах предвид...!
Съжалявам, нещо не се разбрахме.
Бийбълброкс, ако ти и останалите се предадете
и ни оставите да ви побием,
не много, защото сме твърдо против ненужното насилие,
или... ъ... или ще сринем цялата тази планета!
И всяка друга, която се изпречи на пътя ни!
Но това е лудост! Няма да го направите!
Разбира се, че ще го направим!
Мисля така де, нали?
- Да, ще трябва. Спор няма.
Но защо?
- Кажи й.
Ти й кажи!
- Ти й кажи!
Ти й кажи!
- Ти й кажи!
Някой ще й каже ли?!
Не е лесно да си ченге!
Ако продължаваме да им говорим, може би мозъците им ще разберат.
Ще... ги простреляме ли пак, още малко?
Защо не?
- Да.
Чакайте...
Това явно е края, предполагам.
Ами... беше наистина приятно да бъдем заедно отново, Зейфод.
"Заглабор астагард
Хутрименшън бамриар...."
Какво, по дяволите, правите?!
- Химна на смъртта в Бетелгиус.
Означава: "След всичко това, нещата ще се оправят."
"Заглабор астагард
Хутрименшън бамриар...."
Превод и субтитри: D&G