The Hitchhiker's Guide To The Galaxy - Part 3 (1981) Свали субтитрите
В далечното, забулено в мъгла минало
в онова славно и прекрасно време на бившата Галактическа Империя
живота бе див, спокоен и необременен с данъци.
Мощни кораби се рееха
сред екзотични слънца, търсейки приключения и богатства
из най-отдалечените краища на Галактиката.
В онези дни, сърцата бяха смели, залозите високи, мъжете бяха истински мъже,
жените бяха истински жени,
а косматите същества от Алфа Кентавър
бяха истински космати същества от Алфа Кентавър.
Всеки бе готов да поеме към незнайното, за да върши подвизи,
смело да руши езиковите норми, както никога до сега.
Така бе изкована Империята.
Мнозина, разбира се, натрупаха огромни богатства,
но това бе естествено и нямаше от какво да се срамуват,
защото никой не беше беден - или поне никой, от тези за които ще говорим.
За най-богатите и преуспели
животът неизбежно става доста скучен
и изглеждаше, че никой от световете, които населяват
не ги задоволяваше напълно.
Или климатът не е достатъчно приятен
в по-късните часове на следобеда...
или денят бе с половин час по-дълъг...
...или пък морето беше в най-гадния оттенък на розовото.
И така се създадоха условя
за появата на нова форма на индустрия -
строителство на луксозни планети по поръчка.
Родината на тази индустрия беше планетата Магратеа,
чиито хипер космически инженери успяха да изсмучат материя,
без белите дупки в космоса
и да я превърнат в планети на мечтите,
създадени с любов, за да задоволят изискванията
на най-богатите хора в Галактиката.
Това се оказа толкова успешно,
че скоро, самата Магратеа стана най-богатата планета,
а останалите затънаха в страшна мизерия.
И така системата се разпадна.
Империята рухна
и дълга, мрачна тишина заля цялата Галактика...
Магратеа изчезна
а спомена за нея се превърна в легенда.
А в тези времена, никой не вярва и на една дума от нея.
Не вярвам и на дума от това.
Чуй ме, Форд, открих я. Заклевам се, че я открих!
Магратеа?
- Да!
Несъществуващата планета.
- Да, не... Слушай... това е...
Мит. Магратеа е само приказка.
Какво бихме казвали на децата ако искаме да станат икономисти.
В момента сме в орбита около нея!
ТИ може да си в орбита около нея!
Компютър!
- О, не!
Здравейте, аз съм Еди, вашият бордови компютър
и имам чудесно настроение, момчета.
Много ще се радвам да стартирам която и програма да поискате.
Това необходимо ли е?
- Компютър, каква е траекторията ни?
С удоволствие!
В момента обикаляме на 300 мили
около легендарната планета Магратеа.
Това не значи нищо. Не вярвам на този компютър, дори и да ми каже колко тежа.
Мога да го направя!
- Не, благодаря.
Дори мога да изчисля личните ти проблеми с точност до десетия знак.
Свали ни надолу, компютър. Свали ни бавно и ниско.
Какво става?
Според Зейфод, Магратеа е тази легендарна планета,
в която никой не вярва на сериозно.
А сега ние ще се приземим на нея.
О? Има ли чай на този космически кораб?
Това е планетата, около която обикаляме
а това е Магратеа! Еднакви са!
Виж, виж, виж!
- Виж, виж, виж!
Можем ли въобще да я видим, Компютър?
Здравейте.
- Можем ли да я видим?
Тук отгоре? Няма начин! Пък и не бихте искали.
Тя е студена и сива и като цяло е скучна.
Страхотно! Заради това ще си пробия ушите!
С половината от богатството на Империята върху нея, явно си струва погледа!
Не ти вярвам.
- Защо не?
Имаш навика да лъжеш. Мисля, че това е стара мъртва планета.
Напрежението ме убива!
Стресът и нервните напрежения са сериозни социални проблеми
във всички части на Галактиката.
С цел да избегнем
утежняването на положението,
предварително ще ви разкажем, следните факти.
Въпросната планета наистина е Магратеа.
Унищожителната атака, която ще бъде предприета
от древна автоматична отбранителна система
ще причини само счупването на три чаши за кафе
и една клетка за мишки, натъртване на нечия ръка
както и ненавременното раждане и погребение на ваза с петунии...
и един невинен кашалот.
С цел да се запази, все пак, чувството за неизвестност
засега ще оставим в тайна
името на човека, чиято ръка пострада.
Този факт спокойно може да послужи за източник на напрежението,
тъй като е без всякакво значение.
Следващият въпрос на Артър е много комплексен и труден,
а отговорът на Зейфод - грешен във всички значителни аспекти.
Безопасно ли е?
Разбира се! Магратеа е мъртва от 5 милиона години.
Здравейте.
Компютър, какво е това?
Просто един холо-запис от преди пет милиона години.
Ще чуете запис на съобщение,
тъй като за съжаление, в момента отсъстваме.
Стопанският Съвет на Магратеа...
Глас от древната Магратеа!
- Добре, добре!
... за съжаление цялата планета, временно е прекратила всички делови контакти.
Благодаря.
Оставете името си
и адреса на планетата, където можем да се свържем с вас,
когато чуете сигнала.
Искат да си тръгнем. Какво да правим?
Продължаваме. Ясно ли е, компютър?
- Ясно!
Крайно поласкани сме от
неотслабващият ви интерес към нашата планета
и затова желаем да ви уверим, че управляемите ракети,
които се насочват към вашия кораб
са част от специалното внимание
с което удостоверяваме нашите ентусиазирани клиенти,
а ядрените бойни глави
са просто поява на учтивост.
С нетърпение очакваме вашите поръчки в отвъдния живот.
Ако това е тона, с който продават, какъв ли е отделът за жалби?
Слушай, полу развита маймуно! Би ли вкарал това черепа си?
Това е просто един древен запис.
Въобще не се отнася за нас.
- А ракетите?
Ракетите? Не ме карай да се смея. Покажи ми някоя ракета!
Струва ми се, че ще направят доста сполучлив опит да се отнесат до нас.
Какво?
Страхотно! Ще опитат да ни убият! Знаете ли какво означава това?
Да, ще умрем.
- Да... не... може би...
Означава, че сме близо до нещо, което те не искат да ни дадат
и щом не искат, аз го искам още повече.
Значи има някой там долу?
Не. Просто автоматична отбранителна система
Какво ще правим?
- Успокой се.
Това ли е всичко?
Не, ще маневрираме.
Компютър, какви маневри можем да предприемем?
Опасявам се, че никакви.
- А друго...
Нещо заглушава главните ми системи.
Удар след 150 секунди.
Съжалявам, нямах предвид това.
Моля, наричайте ме Еди и ако това ще ви успокои - отпуснете се.
Добре, компютър, искам пълен ръчен контрол на този кораб сега!
Имаш го.
- Ама можеш ли да летиш с него?
- Не. А ти?
- Не.
- Форд?
- Не.
Добре. Ще го направим заедно.
И аз не мога.
- Досетих се.
Компютър, активирай ръчните конзоли.
Готово. Късмет, момчета. Удар след 125 секунди.
Сменяме посоката.
- Влизаме във въртеж!
Тогава, изкарай кораба от там!
Горе долу по това време
един от нашите герои си натърти болезнено лакътя.
Подчертавам този факт, защото иначе, както вече казах,
останалите се отърваха съвсем невредими
и смъртоносните ракети случайно не успяха да ударят кораба.
Безопасността на екипажа е гарантирана.
Удар след 88 секунди, момчета.
Не можем да го помръднем! Ще умрем!
"Щом тръгнеш срещу бурята
Вдигни високо глава..."
Млъкни, проклет компютър!
Зейф, мислиш ли, че можем да се стабилизираме на (Х0,05,47)
ако разделим траекторията си
тангенциално през вектор (9,GХ,78)
с 5 градуса инерционна точност?
Какво? Да, предполагам. Направи го! Мислиш ли, че блъфира?
Хайде!
Хей, къде научи това спиране?
Докато обикалях тъжно Хайд Парк Корнър.
Какво?
- Ще ти кажа после. Дръжте се.
"И никога няма да си сам..."
Ракетите ни настигат! Съвсем определено ще умрем!
Хей! Защо не употребите този Невероятностен Двигател?
Луд ли си? Без програмиране, всичко може да се случи.
От друга страна, в момента определено ще загинем. Така ли е?
Има ли някой стабилен довод за да не употребяваме Двигателя?
Радвам се, че ви познавах, момчета. Бог да ви благослови.
Има ли някой стабилен довод за да не употреб...?
Фотоните да го вземат, какво стана?
- Ами, там имаше един бутон...
Къде сме?
- Точно където бяхме, мисля.
Ами ракетите?
Според монитора, те са се превърнали във ваза с петунии
и изглеждащ доста изненадан кашалот.
В ниво на Невероятност 8 767 128 към 1.
Как успя да го измислиш, Землянино?
- Ами, аз само...
Много добре си го измислил, разбираш ли?
- О, не си струва да го споменавате ...
- Така ли? Забрави тогава..
Добре, Компютър, приземи ни.
Аз казах, че е нищо... Очевидно, това е нещо.
Просто се опитах да кажа
че не е нужно да се вдига шум около това...
спасявайки живота на някого...
Другото нещо, около което никой не вдигна шум
бе че, против цялата вероятност,
най-неочаквано бе сътворен един кашалот
на няколко мили над повърхността на една планета.
И тъй като това не е мястото, което един кашалот обикновено заема,
това невинно създание имаше много малко време
за да обмисли житието и битието си като кашалот
преди да прекрати съществуването си като кашалот.
О! Какво става? Извинете?
Кой съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисъла на живота ми?
Какво искам да кажа с "Кой съм аз"?
Успокой се! Трябва да се успокоя!
О, това е интересно усещане.
Усещам нещо като повдигане, или като гъделичкане в... в...
По-добре да намеря имена на нещата...
Нека го наречем моят стомах.
Значи, повдигане, гъделичкане в моя стомах.
А този шумящ, гърмящ звук?
Това може да е вятър.
Вероятно мога да му намеря по-хубаво име по-късно...
Хей, какво е това нещо?
Нека го нарека опашка. Да, опашка.
Я виж как красиво мога да я размахвам насам натам. Уау! Уау!
Няма голяма полза от цялата работа,
но по-нататък сигурно ще видим за какво служи.
О, хей, това е наистина страхотно!
Толкова много неща ми предстоят, толкова много ще трябва да обмисля.
Вие ми се свят от нетърпение...
Какво е това нещо, което изведнъж тръгна към мен толкова бързо?
Много, много, бързо...
Толкова голямо и плоско и широко, трябва да го нарека с голяма широка дума...
като мя... мя... земя!
Това е - земя! Чудя се дали ще бъдем приятели с нея?
Колкото и странно да е,
единственото нещо, което мина през ума на вазата с петунии бе:
"О, не! Не, отново!"
Мнозина смятат,
че ако знаехме защо вазата с петунии си помисли именно това,
щяхме да разбираме Вселената, доста по-добре от сега.
Междувременно, Трилиън ще обяви
откритие от огромно значение,
въпреки че компанията около нея не го забеляза веднага.
Хей, моите бели мишки са избягали!
- Майната им на белите ти мишки!
Ще вземем ли параноида андроид?
- Да, ще го вземем.
Не се чувствайте задължени да ме забелязвате!
За какво ни е притрябвал един изпаднал в депресия робот?
Мислите, че вие имате проблеми?
Какво щяхте да правите ако вие бяхте изпаднал депресиран робот?
Не, не се опитвайте да отговорите.
Аз съм 50 000 пъти по-интелигентен от вас и дори аз не знам отговора.
Причинява ми главоболие, когато се опитвам да мисля на вашето ниво!
Добър ден, момчета.
Какво е това?
- Само един компютър.
Има резервен вариант на индивидуалност, която може да се окаже по-удачна.
Сега, това ще бъде първият ви ден на странна планета,
така че се облечете добре и не играйте с чудовищата.
Мисля, че логаритмична линийка би свършила по-добра работа.
Кой каза това?
- Би ли отворил изхода?
- Не докато онзи, който го каза не си признае.
О, Господи!
Чакам. Мога да чакам цял ден ако е нужно!
Компютър, ако не отвориш изхода веднага,
ще хукна право към главната ти информационна банка с огромна брадва
и ще те програмирам така, че никога няма да го забравиш.
Добре, дайте брадвата.
Моля, радвайте се на деня си на тази планета.
Мисля, че трябва да поработим над отношенията си.
Хайде, момчета. Да вървим!
Фантастично е!
Пустинна дупка!
Толкова е сиво и мрачно!
Направо фантастично е! Усещам го напълно как влиза в мен.
Цял един нов извънземен свят, на хиляди светлинни години от дома...
Жалко, че е толкова мизерно!
Бих изкарал по-приятно в котешка постеля.
Какво е това?
Месо от кашалот.
Хайде, момчета, трябва да влезем в тази планета!
Аз не съм от нея.
В нея!
- В нея?
Би ли искал да стоиш върху такова сметище?
Маграттеаните са живели под повърхността.
Защото повърхността е замърсена или пренаселена?
Не, просто не са я харесвали.
Там има отвор в земята.
Прилича на тунел.
Добре, момчета, да вървим!
Хайде да влезем там!
Във интериорът на планетата!
Ето тук трябва да отидем!
Долу в истинските дълбини на времето,
където човек не е стъпвал през тези 5 милиона години!
Ние няма да сме велики, ние няма да сме изумителни -
ние ще бъдем изумително изумителни!
Звучи ужасно!
- Възможно е, Марвин!
Живот, намрази го или го игнорирай - не можеш да го харесаш!
Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Бяхме атакувани вече веднъж!
Виж, дете, обещавам ти,
живото население на тази планета е нула плюс нас петимата.
Нека влезем там, хайде!
Добре.
Хей, землянино...
Землянино...
- Артър.
Да де, би ли останал с робота
да го пазиш тук?
Да го пазя? От какво? Ти каза, че няма никой тук!
Да, за безопасност. Става ли?
Чия? Вашата или моята?
Добро момче. Добре, ние тръгваме!
Надявам се да прекарате отвратително там!
Не се притеснявай! Така ще бъде.
- Хайде!
Хей, призрачно е.
- И е мрачно.
Ами като си сложил слънчевите си очила...
Много правилно!
Вижте това!
Имаш ли представа какво значат тези символи по стените, Зейфод?
Да! Това са странни знаци от някакъв вид.
Трудно ми е да кажа какви предвид тъмнината пред очите ми.
Иска ми се да имам глави като теб.
Щеше да ми е много приятно да ги блъскам в стените!
Не ми се подигравай, Форд!
Да!
- Да?
Да. Това са най-великите тъмни очила познати на всемира! Виж това копие.
"Джу Джент 200 Супер Хроматични Риско-чувствителни слънчеви очила.
За да можете да се отпуснете когато наоколо има опасност.
При първият намек за проблем, те ще станат черни
и това ще ви предпази да видите, нещото, което може да ви разтревожи.
Ти си луд!
Мисля, че видях движение долу в края на коридора.
Не... Това са просто сенки... Тук няма никой.
Повярвай ми.
Зейфод, приятелю, бих ти вярвал докато не видя дори един плъх.
Това е мъртва планета, човече!
Там определено има нещо.
Не...
Чуйте...
Пада нощта. Погледни, Робот, звездите се показват.
Знам, отвратително, нали?
- Но този залез...!
Не съм виждал нещо такова дори в най-смелите си мечти!
Две слънца... Беше като...
планини от огън, врящи в космоса!
Виждал съм го. Глупости.
Ние имахме само едно слънце у дома.
Аз идвам от планета на името Земя.
Знам. Продължавай да говориш. Звучи ужасно.
О, не! Беше красиво място.
Имаше ли океани?
О, да, страхотни, големи, широки, буйни сини океани.
Не понасям океани.
Кажи ми, добре ли се разбираш с други роботи?
Мразя ги. Къде отиваш?
Мисля да се поразходя малко.
Не бих те обвинил.
Избрал си студена нощ за да посетиш нашата мъртва планета.
Кой си ти?
Името ми не е важно.
Изплаши ме.
Не се тревожи. Няма да те нараня.
Но ти стреля по нас. Ракетите...
Автоматична система.
Древни компютри наредени в дългите пещери
дълбоко в дълбините на планетата отброяващи мрачните хилядолетия,
и годините висят тежко върху прашните им данни.
Предприемат стандартната мярка за сигурност.
Аз съм голям фен на науката.
Така ли?
О, да.
Изглеждаш доста изненадан.
Ами, в действителност, май не очаквахме да има някой тук.
Без да се обиждаш, но мислех, че всички сте мъртви.
Мъртви? Не, просто спахме през последните 5 милиона години.
Изглежда нищо не се е променило.
Спахте?
Да, през икономическата рецесия.
Икономическа рецесия?
Преди пет милиона години Икономиката на Галактиката се разпадна.
Видяхме, че строенето на планети по поръчка става лукс...
Знаеш, че строим планетите?
- Ами, дочух нещо от сорта.
Очарователна търговия. Правенето на крайбрежия ми бе любимо...
Безкрайно удоволствие е да правиш малките парченца фиорди.
Както и да е, рецесията дойде,
и ние решихме, че ще си спестим доста притеснения ако просто я проспим.
И така програмирахме компютрите да ни събудят когато всичко свърши.
Те бяха свързани с курса на Галактическия Стоков пазар,
за да бъдем събудени тогава,
когато всички други са възстановили икономиките си в достатъчна
степен за да си позволят нашите скъпи услуги.
Това не е ли доста непочтено?
Така ли? Може би малко съм изостанал.
Това твоят робот ли е?
Не, аз съм мой.
Ако може да се нарече робот. По-скоро е електронна цупеща се машина.
Доведи го.
"Доведи го"!
Като помисля, остави го тук.
Доведи го! Остави го! Мисля да си вървя!
Трябва да дойдеш с мен. Чакат ни страхотни неща.
Ела. Ела сега или ще стане късно.
Късно? За какво?
Как е името ти, човеко?
Дент, Артър Дент.
Ще закъснееш като покойния Дентартърдент.
Това е вид заплаха, нали се сещаш.
Никога на са ми се удавали заплахите,
но са ми казвали, че са ужасно ефикасни.
Какъв странен човек!
Моля?
Нищо. Къде отиваме?
Отиваме дълбоко в недрата на планетата,
където нашата раса се събужда от пет-милионно-годишният си сън.
Магратеа се събужда!
Извинете, как е името ви, между другото?
Името ми?
Името ми е Слартибартфаст.
Моля?
Слартибартфаст.
Слартибартфаст?
Казах ти, че не е важно.
Важен и значителен факт е,
че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Например...
на планетата Земя,
човекът винаги е смятал, че е по-интелигентен от делфините,
защото бе постигнал много -
колелото...
Ню Йорк...
войните, и така нататък...
Докато всичко, което са правили делфините
е да се цапат из водата прекарвайки си приятно.
Делфините смятали, че са по-интелигентни от човека
по абсолютно същите причини.
Колкото и странно да е,
но делфините знаели за разрушението на Земята от доста време,
и направили много опити да предупредят човечеството за опасността...
но повечето от техните комуникации били интерпретирани погрешно
като опит да изразят задоволството си от дупченето на футболни топки
и така те се отказали и напуснали Земята по свое желание,
малко преди Вогоните да пристигнат.
Последното делфинско съобщение
бе погрешно интерпретирано като изумителен интелигентен опит
да направи двойно салто през обръч
докато свирел Обсипаното със звезди знаме...
но всъщност, съобщението било:
Сбогом... и благодаря за рибата.
В действителност, на планетата е имало само един тип биологичен вид,
по-интелигентен от делфините
и те прекарвали голяма част от времето си
в научноизследователски лаборатории
и са правели ужасно елегантни и сложни експерименти с хората.
А това, че хората отново сбъркаха
с преценката си на тези отношения,
беше залегнало в плана на тези същества.
както Артър Дент след малко ще открие.
Землянино, сега сме дълбоко в сърцето на Магратеа.
От къде знаеш, че съм землянин?
И тези неща ще се изяснят доста повече отколкото са ясни сега.
Трябва да те предупредя
че стаята, в която ще влезем
в действителност не съществува буквално на планетата ни.
Предстои да прекрачим "прага" към един обширен отсег от хипер пространство.
Направо умирам от страх. Дръж се здраво!
Добре дошъл във фабриката ни.
Ето тук правим голяма част от нашите планети.
Сега пак ли започвате?
О, небеса, не!
Не, Галактиката не е достатъчно богата за да си го позволи.
Сега бяхме събудени за да изпълним една единствена много специална поръчка
за много... специални клиенти
от друго измерение.
Може би ще ти е интересно.
Там пред нас.
Земята!
Всъщност Земя Марк Втори.
Правим точно копие на орбиталните ни проекти.
Да не искате да кажете, че вие сте създали Земята?
О, да, ходил ли си на това място...?
Мисля, че се казваше Норвегия.
Не, не съм.
Жалко. То е едно от моите.
Спечелих награда.
Прекрасни нагънати брегове.
Стана ми тъжно като разбрах, че е била разрушена.
На теб ти стана тъжно?!
Ако бе станало пет минути по-късно, това нямаше да има значение.
Но стана голям гаф. Мишките побесняха.
- Мишките?
Землянино, планетата, която си обитавал
бе поръчана, платена и направена за мишките.
Беше разрушена пет минути преди приключването на целта
заради която бе построена. Трябва да построим още една.
Мишки?
Превод и субтитри: D&G