The Hitchhiker's Guide To The Galaxy - Part 2 (1981) Свали субтитрите
Някъде далеч, в неотбелязания на картата и затънтен
край на Западния Спирален клон на Галактиката
се намира едно дребно, незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително 92 милиона мили
обикаля една незначителна, малка синьозелена планета,
чиито обитатели, потомци на маймуни са толкова примитивни,
че все още смятат електронните часовници за гениално изобретение.
Тази планета има - или по-точно - ИМАШЕ следния проблем:
Почти всички хора, живеещи на нея се чувстваха нещастни.
Имаше много предложения за решаването на този въпрос,
но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия.
Което е странно, защото общо взето
тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
И така проблемът оставаше, а много от хората се чувстваха зле,
включително и онези с електронните часовници.
Мнозина смятаха, че човечеството е направило огромна грешка
като е слязло от дърветата в началото.
А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна
и въобще не е трябвало да напускат океаните.
И тогава, един ден,
близо 2 000 години след като един човек бил прикован на дърво
защото разправял, че ще е хубаво ако за разнообразие хората бъдат добри,
едно момиче, седящо в малко кафене някъде в Рикмънзауърд
изведнъж се сети каква е причината за нещастията на човечеството
и прозря как светът може да стане по-добър и щастлив.
Това бе верния начин. Няма друг вариант,
а и не бе нужно някой да бъде приковаван заради каквото и да е.
За жалост, обаче, преди да успее да докопа телефон за да каже на някого
Земята беше разрушена, защото пречеше на построяването на космическа магистрала.
и така идеята бе загубена завинаги.
Междувременно, Артър Дент се бе спасил от Земята
заедно с един негов приятел,
който неочаквано беше дошъл от една малка планета
от покрайнините на Бетелгиус и въобще не от Гилфорд както казваше.
Името му е Форд Префект,
по причини, които не е желателно да изясняваме в този момент
и те се бяха скрили в един Вогонски космически кораб.
Какво е това?
Ако сме щастливци, това е вогон дошъл да ни изхвърли в космоса.
А ако не сме щастливци?
Капитанът ще поиска да ни прочете някои от неговите стихове.
О, фривилна грухталност!
Твоите миктурации за мен
са като плърдлени геблеточици на лъргедна пчела
и очевидно тези геблеточици имат джокули...
Сега джъглиращите
светещи репроструктури се спускат върху...
Поезията на вогоните е Третата най-отвратителна във Вселената.
Втората най-отвратителна е на Азготите от Криа.
По време на рецитала от великият им поет Грунтос Дъ Флачълънт на поемата:
"Ода за малката бучка от зелен маджун, който намерих
под мишницата си в една лятна сутрин",
четирима от публиката починали от вътрешни кръвоизливи
и президентът на Галактическия Съвет на Великите изкуства
оживял само, защото успял да си прегризе единия крак.
На Грунтос му бе казано за разочарованието от рецитала,
и той се подготвил да изчете 12 томовата си епопея със заглавие:
"Дзен и изкуството да ходиш до тоалетна",
когато неговите жизненоважни вътрешности
в отчаян опит да спасят човечеството,
изскочили през врата му и задушили мозъка му.
Най гадната поезия от всички и нейния автор
загинали с разрушението на планетата Земя.
Вогонската поезия е меко сравнение с тази.
Сега джъглиращите,
светещи репроструктури се спускат.
И живите групъли фрартират и слайпулират
като джоули смесени с ливерслимони.
Моля те, о, група!
О, мое фунтилуще търлингдроме
И хупшожно ме подрангили с къдравите си биндълуърдли,
че иначе ти раздирам гобер-израстъците със собствените си блърдле-круичони.
Ша видиш ти!
А сега, землячета...
- Аз не съм земляче.
Тишина! Предлагам ви един много лесен избор.
Помислете внимателно, защото вашите животи са в ръцете ви.
Сега изберете! Или да умрете във вакуума на космоса,
или... ми кажете дали е добра моята поезия.
Хареса ми.
О, да. Мисля, че общо взето метафизичната образност
е наистина много въздействаща.
- Да, продължете?
Ритмичният строеж... е много интересен...
и това сякаш контрапунктира на...
Контрапунктира на сюрреализма на централната метафора на,
хуманността на...
Вогонността.
- Вогонността, извинете!
на състрадателната душа на поета, която съумява
чрез стихотворната структура да сублимира това, трансцедентира онова
и да заживее в мир с фундаменталните духовности на... на...
На всичко, за което се говори в стиха. Добре го измисли.
Значи, искате да кажете, че пиша стихове
защото въпреки грубата си, отблъскваща и жестока външност,
искам да бъда обичан, така ли?
Ами мисля, че да... нали ние всички дълбоко, нали знаете...?
Не! Грешите много.
Пиша за да откроя по-ярко грубата си, отблъскваща и жестока външност.
Но, няма значение. Тъй и тъй ще ви изхвърля от кораба.
Стража! Отведете затворниците в камера номер 3 и ги хвърлете навън.
Чудесно се подредихме! Направо страхотно!
Ох! Пусни ме бе, грубиян!
Не се страхувай - ще измисля нещо.
Съпротивата е излишна!
Какво значи всичко това, Форд?
Като се събудих тази сутрин, мислех, че ще имам един прекрасен
спокоен ден, ще почета малко, ще среша кучето...
А сега е едва четири и всеки момент ще бъда изхвърлен от космически кораб
на 5 светлинни години от димящите останки на Земята.
Спри да се паникьосваш!
- Кой се паникьосва?
Още съм в шок от културната среда.
Чакай да посвикна! Тогава ще се паникьосам.
Изпадаш в истерия, Артър. Млъкни!
- Съпротивата е излишна!
И ти!
- Съпротивата е излишна!
О, я престани! Тази работа наистина ли ти харесва?
Какво имаш предвид?
Интересува ме, дали този начин на живот те кефи?
Да ме кефи?
Да търчиш нагоре-надолу, да крещиш и да изхвърляш хора от кораби.
Ами, работното време е много удобно.
- Няма как да не бъде!
Форд, какво правиш?
Значи работното време е удобно?
- Да. Но сега като те слушам,
минутите се нижат много бавно...
Освен когато крещя. Това най го обичам.
Съпротивата е...
Да, разбира се, личи си, че си добър в това.
Но щом през останалото време се чувстваш отвратително, защо го правиш?
Заради момичета?
Кожени дрехи? Може би те правят по-мъжествен?
Ами не знам, всъщност. Просто някакси... върша я, разбираш ли.
Леля ми казваше, че да служиш на кораб е добър старт за млад вогон
...униформа, лъчевия патлак, който ти виси на бедрото, безумната скука...
Форд, този ме е задушил!
Добре, но опитай да разбереш проблема му.
Ето го, бедното момче,
през целия си живот се въртял наоколо, хвърляйки хората през люка на кораба...
И крещял...
- Да, и е крещял!
И той дори не знае, защо прави всичко това.
Мъчително, много мъчително!
Щом поставяте въпроса така, предполагам...
- Добро момче..
Добре, но каква е вашата алтернатива?
Спри да го правиш! Кажи им, че няма да го правиш повече.
Не ми звучи добре!
Това е само началото, а има още много...
Не, мисля, че ако нямате нищо напротив,
по-добре е да ви натикам и двамата в камерата,
защото след като се върна, ме чака още малко викане. Съпротивата е излишна!
Но хайде... Сега, погледни...
Ох! Спри това!
Задръж! Има музика и изкуство и неща за които не съм ти казал още!
Мисля, че е по-добре да се придържам към това, което знам,
но благодаря за проявения интерес.
Боли ме главата! Не искам да отида в Рая с това главоболие!
През цялото време ще съм ядосан и няма да мога да му се нарадвам.
Има цял свят, за който не знаеш нищичко. Какво ще кажеш за това...?
Това не събужда ли нищо в теб?
- ...Не.
Чао. Ще кажа на леля какво ми казахте.
Момче с добър потенциал, така си мислех.
Сега сме в капан, нали?
- Да, в капан сме.
Не можа ли да измислиш нещо?
Да.
- Какво?
За съжаление, за да го изпълним, трябваше да сме от другата страна на вратата.
Така значи? Ще умрем?
Да.
Освен... не!
Почакай малко! Какъв е този бутон?
Какво? Къде?
Не, майтапех се. Ще умрем, това е сигурно.
Знаеш ли, точно в мигове като този
когато съм затворен в камера с някакъв тип от Бетелгиус
и ми предстои да умра от задушаване в открития космос,
най-много съжалявам, че не съм слушал мама когато съм бил малък.
Защо? Какво ти е казвала?
- Не знам... Не я слушах.
О, ужасно.
"Контрапунктира на сюрреализма на централната метафора"!
Ха! Смъртта е прекалено добър край за тях!
Пътеводителя на Галактическия Стопаджия е много забележителна книга.
Уводът започва така:
Вселената е голяма. Наистина е голяма.
Просто няма да повярвате колко невъобразимо голяма е тя.
Вие сигурно си мислите, че до аптеката пътя е много дълъг,
ама в сравнение с Вселената, това е направо нищо работа.
Слушайте... тя е толкова голяма, че...
и така нататък...
По-нататък стилът малко се изглажда
и в нея могат да се намерят неща, които наистина трябва да се знаят.
Като например факта, че легендарно красивата планета Бетселамин...
в момента е толкова разтревожена от нарастващата ерозия
причинена от ежегодния приток на 10 милиарда туристи,
че всяко нарушаване на баланса, между изядената храна
и количеството на фекалиите по време на престоя на планетата
се премахва по хирургически път преди да я напуснете.
Така, че всеки път когато ходите до тоалетната там
е жизнено важно да взимате разписка за това.
В началото, където започва да пише за умирането от задушаване
30 секунди след изхвърляне от космически кораб...
защото космосът е толкова обширен, и биологично осъзнато голям,
че шансът да бъдеш взет от друг космически кораб през тези секунди
е 2 на степен 260 199 на ЕДНО.
...което, случайно, е също и телефония номер на апартамент в Излингтън
където Артър веднъж бе ходил на парти,
където бе ял доста добра храна,
бе пил доста добри питиета с няколко доста добри приятели
и срещнал доста красиво момиче, като тотално бе провалил шанса си да излезе с нея.
Това момче притеснява ли те?
Въпреки че планетата Земя, апартамента в Излингтън
сега вече са разрушени на атоми...
все пак е известна утеха,
че всички те бяха ознаменувани по един скромен начин, чрез факта,
че 29 секунди по-късно Форд и Артър бяха спасени.
- Видя ли, казах ти, че ще измисля нещо...
- Да, разбира се.
Гениална е идеята ми да открия кораб наблизо, който да ни спаси.
О, я стига! Шансовете ни бяха астрономическо малки.
Не се заяждай, нали успяхме!
Къде, по дяволите, сме?
Страшно прилича на Саутендското Крайбрежие.
Господи, радвам се, че го каза!
Помислих си, че полудявам!
- Вероятно наистина полудяваш.
Добре де, каза ли го или не го каза?
- Мисля, че да.
Може би и двамата полудяваме.
Чудесен ден сме си избрали - слънце...
Море...
Знаеш ли, ако това е Саутенд, има нещо много странно в него.
Имаш предвид начина, по който морето стои стабилно като скала...
а сградите се вълнуват нагоре и надолу?
Да и на мен ми се стори странно.
"2 на степен 100 000 към 1 и продължава да пада"
Какво беше това?
Звучеше ми като изчисление на вероятност.
Какво значи това?
Не знам. Мисля, че се намираме на борда на някакъв космически кораб.
Тогава, струва ми се, че това не е първокласният им салон.
Саутенд сякаш се топи...
Звездите се въртят... пустош...
сняг...
Краката ми се носят към залеза...
Изчезна ми лявата ръка!
Какво да правя сега без електронния си часовник?
Форд, превръщаш се в пингвин! Спри веднага!
2 на степен 75 000 към 1 и продължава да спада...
Хей! Кой е там? Къде сте?
Какво става? Има ли начин да спрем това?
Запазете спокойствие. В безопасност сте.
Не става дума за това!
Става дума, че съм пингвин в безопасност,
а приятелят ми скоро ще остане без никакви крайници.
Има ли нещо, което смятате, че трябва да ни кажете?
Добре дошли на звезден кораб "Златно Сърце"!
Моля ви, не се притеснявайте за нищо, което чуете или видите.
Не може да не почувствате някои неприятни странични явления
тъй като бяхте спасени от сигурна смърт при степен на невероятност
1 към 2 на степен 260 199, възможно е и по-висока.
В момента се движим при стойност на невероятност 1 към 2 на степен 25 000
и продължава да спада, а ще достигнем нормална стойност
веднага щом разберем какво е нормална. Благодаря. 2 на степен...
Артър, това е фантастично!
Качил ни е кораб, задвижван от Безкрайно Невероятностен Двигател!
Това е невероятно, Артър...
Артър? Какво става?
Форд, отвън напират безброй много маймуни
и искат да обсъдят с нас ръкописа на сътворената от тях пиеса "Хамлет".
Безкрайно Невероятностният Двигател
е чудесно изобретение, правещо възможно прекосяването на големи
разстояния за части от секундата, без да се мотае из хипер пространството.
Принципите на генериране на малки количества крайна невероятност,
чрез включването на логическите вериги на суб-мезонния мозък на Бамбълуини 57
към векторен атомен плотер,
поставен в мощен генератор на Брауново движение - например чаша хубав чай
бяха добре известни.
Такива генератори се използваха за повишаване на "градуса" на парти
защото активират молекулите на долното бельо на домакинята
като отскачат едновременно един път в ляво,
според Теорията за Невероятността.
Много известни физици заявиха, че не могат да се съгласят с това явление,
от части, защото представлява гавра с науката,
но най-вече защото не ги канеха на този тип парти.
И с още едно нещо не можеха да се примирят -
с постоянния неуспех да конструират машина
която да произвежда силово поле на Безкрайната Невероятност
необходима за пренасянето на кораб между най-отдалечените звезди...
и накрая,
ядосани обявиха, че да се построи такава машина е на практика невъзможно.
Обаче един ден, един студент, оставен да почисти лабораторията
след едно особено несполучливо парти,
започна да разсъждава по следния начин...
"Ако такава машина е на практика невъзможна,
тогава е логично да бъде Крайно Невероятна.
Така, че всичко което се иска за да я направя
е да пресметна колко е невероятна...
да вкарам резултата в Крайно Невероятностният генератор...
да му подам чаша пресен горещ чай и да го включа."
В моментът, в който го направи беше изненадан, че откри
че е успял да създаде дълго търсения
Безкрайно Невероятностен Генератор от едното нищо.
Още повече беше изненадан
когато веднага след награждаването от Галактическият Институт
за изключителна даровитост,
бе линчуван от разбеснялата се тълпа от разярени физици,
които най-сетне бяха разбрали
че единственото нещо, което не могат да понесат е един умник!
5 към 1 и продължава да спада.
4 към 1 и спада.
3 към 1...
2... 1...
Вероятностен фактор 1 към 1.
Положението се нормализира. Повтарям - нормализира се.
Ако все още има нещо, което ви озадачава, то това си е ваш проблем.
Кои са тези, Трилиън?
- Двама, които явно сме прибрали от космоса.
Сектор Зед-Зед-9 при множество Алфа.
Много мило от твоя страна, Трилиън,
но мислиш ли, че това е разумно?
Сега ли, когато бягаме и
полицията на половината Галактика е по петите ни,
а ние качваме двама стопаджии.
10 точки ПЛЮС за жеста и няколко милиона МИНУС за мислене.
Те се носеха из открития космос. Не би искал да умрат, нали?
Не по такъв начин, но...
Още една секунда и щяха да са мъртви.
И ако бе помислила върху този проблем още малко, сега вече да го няма, нали?
Както и да. Не аз ги прибрах, а корабът.
Какво?
- Какво?
Корабът ги е взел самостоятелно.
- И какво от това?
Корабът... О, остави, отивай да спиш!
Взели сме ги по време на работата на Невероятностния Двигател..
Но това не е за вярване!
- Не, просто е много, много невероятно.
Не се притеснявай за пришълците. Те са просто две момчета, предполагам.
Ще пратя робота долу да ги доведе. Марвин?
Мисля, че е редно да ви уведомя, че се чувствам много депресиран.
О, Боже!
Тогава ще ти предложа да свършиш едно нещо за да се разсееш.
Няма полза, мозъкът ми е с изключително голям капацитет.
Марвин!
Добре. Какво искате да направя?
Слез долу във входна камера 2 и доведи тук двамата пришълци.
Само това?
Да.
- Никак не ми е приятно.
Просто го направи!
Добре. Ще го направя.
Добре. Страхотно. Благодаря.
Не ви действам подтискащо, нали?
Не, не се безпокой, Марвин, наистина.
Не искам да си мисля, че ви действам подтискащо.
Не, не се притеснявай за това.
Просто се дръж естествено и всичко ще бъде наред.
Наистина ли не ми се сърдите?
- Не, не. Такъв е живота.
Живот! Не ми говорете за живота!
Струва ми се, че няма да изтърпя още дълго тоя робот, Зейфод.
Енциклопедия Галактика дефинира робота
като механичен уред, създаден да върши работа вместо човека.
Отдел "Пласмент" на Сириуската Кибернетична Корпорация
дефинира робота като:
Вашето пластмасово другарче, с което си прекарвате приятно времето.
Пътеводителя на Галактическият Стопаджия
дефинира отдел "Пласмент" на Сириуската Кибернетична Корпорация
като "хайка безмозъчни типове, които ще бъдат първите изправени до стената
когато дойде революцията" и отбелязва, че издателството е готово да разгледа
молбите на всички желаещи да поемат длъжността
кореспондент по въпроса на роботиката.
Интересно е, че едно издание на Енциклопедия Галактика
изпаднало след гърч на времето на хиляда години в бъдещето,
определя отдел "Пласмент" на Сириуската Кибернетична Корпорация
като "хайка безмозъчни типове,
първите, изправени до стената, когато дошла революцията"
Мисля, че този кораб е чисто нов, Артър.
Да нямаш някое чудодейно уредче, което да определя възрастта на метала?
Не, просто намерих на пода тази брошура.
Пише: "Вселената може да стане ваша за 5 квантарлиона алтарийски долара"
Евтино?
Един квантарилион е цяла страница с нули и една единица отпред.
А, чуй това тук!
"Сензационно ново откритие в областта на Невероятностната Физика.
Щом тягата на двигателите бъде изведена до Безкрайна Невероятност,
корабът може да премине през всяка точка на Вселената.
Има да му завиждат останалите правителства." Уау!
Е, доста по-добре е от мръсната Вогонска шайка.
Това е представата ми за космически кораб,
навсякъде светещ метал, мигащи лампички, всичко...
Какво ще стане ако натисна това?
- Недей!
Какво стана?
Нещо светна, "Моля, не натискайте този бутон отново."
Тук правят голяма реклама на корабната кибернетика.
"Ново поколение от Сириуската Кибернетична Корпорация на компютри
и роботи, притежаващи И.Ч.И."
И.Ч.И.? Какво е това?
Истинска Човешка Интелектуалност.
- Звучи ужасно.
Така е.
Какво?
Всичко. Абсолютно е ужасно.
По-добре да не говорим за това.
Погледнете тази врата.
Всички врати в този кораб притежават весел и жизнерадостен нрав.
За тях е удоволствие да се отворят пред вас
и ще се затворят след вас с чувство на удовлетвореност
от факта, че са си свършили работата добре.
С радост ще ви служим.
Омразно, нали?
Хайде. Заповядаха ми да ви заведа горе на мостика.
Имам мозък колкото цяла планета,
а те ме карат да ви водя на мостика.
И това удовлетворение от работата ли е? Не бих го нарекъл така!
На кое правителство е този кораб?
- Погледнете тази врата.
Сега ще се отвори пак.
Познавам по непоносимото задоволство, което започва да лъха от нея.
Насладете се на минаването през тази врата!
Хайде.
Благодаря ви!
И аз съм благодарен на онези
от отдел "Пласмент" на Сириуската Кибернетична Корпорация.
Извинете... На кое правителство...?
"Хайде да строим роботи с Истински Човешки Индивидуалности," рекоха те,
и ето ме мен - първият образец.
Прототип с характер... Личи си нали?
На кое прави...?
- Мразя я тази врата.
Нали не ви действам подтискащо?
На кое правителство принадлежи този...?
На нито едно. Откраднат е.
Откраднат?
- Откраднат?
От кого?
- Зейфод Бийблброкс.
Зейфод Бийблброкс?!
- Извинете, да не съм сбъркал нещо?
Извинете ме и за това, че дишам,
въпреки че изобщо не го правя и не знам защо трябва да го казвам.
О, Господи, толкова съм депресиран!
Ето още една от онези самодоволни врати!
Живот! Не ми говорете за живота!
Никой дори не го е споменавал!
С радост ще ви служа.
Наистина ли, Зейфод Бийблброкс...!
...преглед на новините, които излъчваме на Суб-Ета вълни,
из цялата Галактика по нашата 24 часова програма.
Първо да поздравим всички интелигентни форми на живот навред във всемира.
а също и другите, тайната, приятели, се състои в това да ударите два камъка.
Централната новина тази вечер е сензационната кражба
на кораба с Невероятностен Двигател от не друг, а Зейфод Бийблброкс.
И въпросът, който вълнува всички е:
"Откачил ли е Големия "З"?"
Бийблброкс, изобретателят на Пангалактическият Гаргаробластер,
бившия мошеник, Президент на Галактиката,
описан от Ексцентрика Галумбитц като "Най-гръмкото нещо от времето на Големия Взрив",
избран за 7-ми пореден път за най-безвкусно облеченото същество
във Вселената...
Какво ли е намислил този път? Обърнахме се към неговия личен лекар.
Зейфод винаги е бил такъв един...
Бийблброкс е откраднал Кораба с Невероятностния Двигател
когато всички мислели, че само го пуска...
Ей, защо направи това?
- Просто се сетих за нещо.
И за това си позволи да прекъснеш новините за мен?
Може ли да оставим егото ти настрана? Това е важно.
Ако има нещо по-важно от моето его, искам то да бъде застреляно!
Слушай, ние качихме онези двамата...
- Кои двама?
Онези двамата, които качихме!
- А, да. Онези двамата.
Взехме ги от сектор Зед-Зед-9 при множество Алфа
- Да!
- Това нищо ли не ти говори?
Сектор Зед-Зед-9 при множество Алфа!
Какво означава "Зед"?
Кое от тях?
- Което и да е.
Би ли погледнал в Галактическите диаграми?
Хей, наистина!
Нали трябваше да литнем право в мъглявината Конска Глава? Това е никъде.
Невероятностен Двигател.
Минаваме през всяка точка на Вселената!
Да, но как точно успяхме да вземем тези двамата там?
Това е прекалено. Момент, искам да проверя нещо. Компютър!
Привет! Какъвто и де е проблема, аз съм тук за да го реша.
Млъкни и свърши нещо накрая.
- Вероятностна прогноза, базирана на...
Невероятностни данни!
Знаете ли, че животът на повечето хора зависи от телефонни номера?
Телефонни номера?
И освен това чувствам ужасни болки във всички диоди от лявата ми страна.
Наистина ли?
О, да. Откога им викам да ги сменят,
ама никой не ме чува.
Представям си.
Виж ти, виж ти, Зейфод Бийблброкс!
Не мога да повярвам! Това е невероятно!
Трилиън! Трилиън?
О, това ще бъде страхотно!
Това е толкова изумително, че би развълнувало и Вегански снежен гущер!
Истински страхотно! Няколко милиона точки по-малко от десет за стил.
Добре, кой стол най-много се слива в обстановката?
С радост ще ви служа!
Предполагам, че ще искате да видите пришълците сега.
Искате ли да ръждясам в ъгъла или да се разпадна както си стоя тук?
Покани ги вътре, Марвин.
Благодаря ви.
Форд, здрасти. Как си? Радвам се, че намина.
О, здрасти, Зейфод, радвам се да те видя. Изглеждаш добре.
Допълнителната ръка ти отива. Хей, страшен кораб си откраднал!
Форд, искаш да кажеш, че познаваш този човек... човеци?
Да го познавам? Той е мой... О, Зейфод...
Това е мой приятел - Артър Дент. Спасих го, когато избухна планетата му.
Здрасти, Артър. Радвам се, че си се отървал.
Това е...
- Вече се познаваме!
Какво?
О,познаваме ли се?
Как така се познавате?
Това е Зейфод Бийблброкс от Бетелгиус 5, разбираш ли,
Не проклетия Мартин Смит от Кройдън.
Не ме интересува. Нали се познаваме, Зейфод?
Или трябва да кажа... Фил?
- Какво?
На едно парти преди 6 месеца.
- Хей, аз наистина...
На Земята, Англия,
Лондон, Излингтън.
О, да. Онова парти?
- Какво?
Да не искаш да кажеш, че си ходил на онази малка мизерна планета?
Не може ли да съм се отбил за малко на път за някъде?!
На това парти имаше едно момиче...
Красиво, чаровно, поразително интелигентно...
всичко, което съм искал да имам и аз.
Тогава дойде твоя приятел и каза: "Здрасти, маце, тоя досажда ли ти?"
"Я, ела да поговорим двамцата. Аз съм от друга планета."
Зейфод?
- Той имаше само две ръце и една глава,
и се наричаше Фил, но...
Но трябваше да признаеш, че наистина се оказа от друга планета!
Господи! Триша Макмилан!
За теб Трилиън.
- Безкрайност минус 1.
За следващия номер...
- Млъквай!
Какво правиш тук?
Същото като теб. На стоп.
Със степен по математика и още една по астрофизика
или трябваше да съм тук, или да прося милостиня.
О, Боже! Форд, това е Трилиън.
Здрасти! Трилиън, братовчед ми, Форд,
който притежава три от майките, които имам аз.
Всеки път ли когато използваме Двигателя, ще се случва нещо такова?
Много вероятно.
Зейфод Бийбълброкс, имам нужда от голямо пийване.
Превод и субтитри: D&G