The Hitchhiker's Guide To The Galaxy - Part 1 (1981) Свали субтитрите
Оставащо време до края на света 5:16:48
Оставащо време до края на света 5:16:47
Оставащо време до края на света 5:16:46
Оставащо време до края на света 5:16:45
Това е историята
за Пътеводителя на галактическия стопаджия...
вероятно най-забележителната,
със сигурност и най-успешната книга,
издавана някога от великите издателства на Малката Мечка.
По-популярна от "Книга за всеки небесен дом",
По-продавана от "Какво да правим при нулева гравитация - 53 нови съвета",
и по-оспорвана от философската трилогия на Уулон Колъфид:
"В какво сбърка Бог?"
"За някои от големите грешки на Бог"
и "И всъщност що за личност е Бог?"
И в много от по-развитите цивилизации
на Външния Източен Край на Галактиката,
Пътеводителя вече е изместил
Великата Енциклопедия Галактика
като настолна съкровищница на цялото знание и мъдрост,
защото въпреки пропуските и многото съмнителни сведения,
той надминава по-старият такъв труд
по две основни причини.
Първо той е малко по-евтин и второ съдържа думите: "БЕЗ ПАНИКА"
изписани с големи, приветливи букви на корицата.
За да разкажа историята на книгата,
ще бъде по-добре да разкажа за някой, свързан с нея.
Човек от планетата "ЗЕМЯ" например.
Въпреки че историята започва,
той не знаеше какво го чака, по-малко от колкото
листо черен чай знае нещо за Голямата Източна Компания.
Казва се Артър Дент, 1,60м висок и потомък на маймуна,
а някой се опитва да построи път през дома му.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ по Дъглас Адамс
Откажете се, Мистър Дент - не можете да спечелите, знаете.
Не можете да лежите пред булдозера вечно.
Мога. Ще видим кой ще ръждяса пръв!
Налага се да се примирите. Този път трябва да се построи.
Защо трябва да се построи?
Как така защо трябва да бъде построен?
Това е околовръстен път! Трябва се строят пътища.
Можехте да отправите възражения в законния срок.
В законния срок?!
За първи път чух за това, от майстора, който дойде вчера.
Мислех, че идва за да почисти прозорците.
А той каза, че е дошъл за да събори къщата!
Не ми го каза направо, разбира се.
Почисти два прозореца и олекнах с пет кинта! После ми каза!
Но, Мистър Дент, проектите бяха на разположение
в проектантският отдел през последните 9 месеца!
О, да! Щом научих вчера отидох за да ги видя.
Ама вие не сте се потрудили да насочите вниманието ми към тях.
Но проектите бяха изложени...
Изложени? Наложи се да сляза чак в мазето за да ги видя!
- Там се намира отдела!
- С фенерче!
- Откраднаха крушките.
- И стълбището ли?
- Но нали ги открихте?
- О, да.
Бяха изложени на дъното на един пломбиран шкаф,
забутан в стара тоалетна с надпис на вратата, "Внимание леопард!"
Чувал ли си някога нещо за рекламирането?
Много добре знаете, че правото е на моя страна!
Мистър Дент...
Имате ли представа колко ще пострада този булдозер
и колко щети ще понесе ако наредя да мине през вас?
Колко?
Съвсем никакви!
По странно съвпадение, "СЪВСЕМ НИКАКВИ"
бяха и подозренията на произлезлия от маймуна Артър Дент,
че един от най-близките му приятели не е произлязъл от маймуна,
а всъщност е от една малка планета
в околностите на Бетелгиус.
Артър Дент никога, ама никога не бе допуснал това
да повлияе на отношението на човечеството към него
след като бе положил доста усилия за да се слее с тях преди 15год.
Информацията, която бе събрал, го бе подвела да си избере името
"Форд Префект", поради своята незабележителност.
Той ще влезе в нашата история след 30 секунди и ще каже
"Здравей, Артър."
Потомъкът на маймуна също ще го поздрави
но въпреки милионите години човешка еволюция
не би му помогнал дори да почисти бълхите си.
Земните хора не се гордеят с предците си
и никога не биха ги поканили на вечеря.
Здравей, Артър.
Форд, здрасти. Как си?
Добре.
Виж, зает ли си?
Зает?! Не, просто трябва да лежа пред този булдозер
или той ще събори къщата ми, но иначе... не,не съм зает. Защо?
Добре. Можем ли да поговорим?
- Защо?
Трябва да поговорим.
- Добре! Да говорим.
И да пием. Много е важно да говорим и пием. Сега!
Да отидем в кръчмата.
- Ти не разбираш.
Той иска да събори къщата ми.
А не може ли да го направи ако те няма.
- Ама аз не искам!
Форд? Какво ти става?
Нищо... нищо не ми става.
Трябва да ти кажа най-важното нещо, което някога си чувал
Трябва да ти го кажа сега. В кръчмата.
- Защо?
Защото ще ти е нужно да пийнеш!
- Не! Не! Ами къщата ми?
- Той иска да събори къщата ти?
- Да.
- Но не може, щото лежиш тук?
- Точно така!
Убеден съм, че ще се разберем с него.
- Извинете!
- Здравейте. Да?
Да не би Мистър Дент да се е вразумил?
Може ли за сега да предположим, че не е?
Ами, добре.
Може ли също да предположим, че ще лежи тук цял ден?
Добре, и?
И хората ти цял ден ще се мотаят и нищо няма да правят.
Може би, може би...
Ами щом си се примирил с това, значи не е нужно той да лежи там?
Всъщност не. Не ми е "необходим"...
Ако си представите, че е тук, ние можем да отидем до кръчмата. Става ли?
Ами... струва ми се напълно разумно... така мисля.
А ако след това и вие пожелаете да отскочите за едно на крак,
разчитайте и ние да Ви прикрием.
Да, благодаря Ви. Наистина много мило.
Ами тогава елате да легнете тук...
Какво?
Много е просто.
Мистър Дент ще спре да лежи в калта
при условие, че вие заемете мястото му.
- Какво?
Съжалявам?
Вие искате аз... да дойда и да легна там долу?
Да.
Пред булдозера?
- Да.
Вместо Мистър Дент.
- Да.
В калта?
- Да, както казвате, в калта.
Вместо това, Вие ще заведете Мистър Дент в кръчмата?
Да.
Обещавате ли?
Обещавам.
Ставай и остави човека да легне.
- Благодаря.
И никакви опити къщата на Мистър Дент да се събори тайничко докато го няма.
И през ум не ми е минавало.
Изключено е дори да ми хрумне такава мисъл.
Можем ли да му вярваме?
- Вярвам му до края на света.
И колко остава до тогава?
- Около 12 минути.
Хайде. Трябва да пийнем нещо.
Ето какво пише в Енциклопедия Галактика за алкохола.
Пише, че алкохолът е безцветна летлива течност
образувана от ферментацията на захарите,
отбелязва също и опияняващото му действие
върху форми на живот на въглеродна основа.
Пътеводителят също споменава алкохола.
Той казва, че най-хубавата от всички съществуващи напитки е
Пангалактическият Галгаробластер
... ефектът, от който
е като да ти пръснат черепа с лимоново резенче...
привързано на голяма златна тухла.
Пътеводителят казва също
на кои планети се прави най- хубавият Галгаробластер,
каква е приблизителната му цена
и към кои благотворителни отрезвителни да се обърнеш за реабилитация.
Човекът, изобретил това смачкващо съзнанието питие
е казал и най-великата фраза, казвана някога:
"Никога не пий повече от два Пангалактически Галгаробластера
освен ако не си трийсет тонов мега слон
с бронхопневмония."
Името му е: Зейфод Бийблброкс
и ще научим повече за мъдростта му по-късно.
Шест бири. И бързо, защото сега ще свърши света.
О, да, сър? Времето е подходящо за това.
Ще ходите ли на мача днес?
- Не. Няма смисъл.
Мислите, че резултата няма съмнение?
"Арсенал" нямат шанс?
- Не, след малко ще свърши света.
О, да, мислите, че "Арсенал" ще се измъкнат ако това стане.
Не, не точно така.
- Заповядайте, сър. Шест бири.
Задръж рестото.
Какво? От петарка? Благодаря, сър!
Имаш десет минути да ги изхарчиш!
Би ли ми казал какво по дяволите става?
Пий! Имаш още три бири!
- Три бири? На обяд?
Времето е илюзия, а времето за обяд - двойно по-голяма.
Мъдро, прати го Рийдърс Дайджест. Имат страница за такива като теб.
Хайде, пий.
- Защо три бири наведнъж?
Отпуска мускулите. Ще имаш нужда от това.
Днес ли нещо обърках
или светът винаги е бил такъв,
но съм бил прекалено затворен, за да го забележа?
Ще се опитам да ти обясня.
От колко време се познаваме?
- Ами от пет години, може и шест.
Тогава повечето неща имаха разумно обяснение.
Как ще реагираш ако ти кажа, че всъщност не съм от Гилдфорд
а от една малка планета някъде в околностите на Бетелгиус?
Защо смяташ, че е възможно да кажеш такова нещо?
Пий. Светът свършва.
Днес трябва да е четвъртък. Не ги разбирам четвъртъците.
През този обикновен четвъртък,
разни неща се движеха в йоносферата.
на много мили над повърхността на планетата,
няколко десетки огромни жълти тежки и груби неща ...
огромни като блокове и тихи като птици.
Рееха се из въздуха, точно както тухлите не могат.
Планетата не се досещаше за тяхното присъствие.
Минаха незабелязани при Гунхили,
минаха над Кейп Канаверал, без да предизвикат и едно "бип",
станциите в Ухмера и Джодрел Банк изобщо не ги засякоха
и това е жалко, защото през всичките години бяха търсили такива неща.
Артър Дент, също, си мислеше за други неща.
Какво е това?
Още не са започнали.
- Добре.
- Вероятно е къщата ти.
- Какво?
Имаш пет минути. Проклет да си ти и твоите приказки!
Спрете, вандали! Вие гадни къщорушители!
Вие полудели Визиготи, спрете!
- Артър! Спри! Няма смисъл!
Барман, бързо, дайте ми четири пакетчета фъстъци!
Сега сервирам на този джентълмен.
Той скоро ще умре! Хайде!
Минутка, сър.
Наред ли сте, господине?
Свинско изчадие...
Фъстъци! Колко?
- Какво?
Вземи.
Вземи. Задръж рестото!
Наистина ли светът ще свърши този следобед?
Да, след около 3 минути и 5 секунди.
Но не можем ли да направим нещо?
- Не, нищо.
Нали се препоръчва да легнем с хартиени торбички на главите.
Да, ако предпочитате.
О, ще помогне ли?
- Не. Извинете ме. Трябва да вървя.
Ами добре, тогава...
Последни поръчки, моля!
Варвари с варвари! Ще ви дам под съд, ще ви взема и последното ви пени.
Ще накарам да ви обесят, изкормят и разчекнат...
и да ви нашибат с камшик...
И ще врите в казана, докато ...докато ви приседне.
Артър, недей... Няма смисъл. Остава още около минута.
И като свърша, ще събера парченца останали от вас
И ще скачам върху тях, докато ми излязат пришки на краката.
или докато не измисля нещо по-гадно... Какво, по дяволите, е това?
Артър, бързо! Ето там!
Какво, по дяволите, е това?
Това е флота летящи чинии - какво си мислиш, че е?
Дръж това.
Какво искаш да кажеш?
- Вогонска пътностроителна флота.
Какво?
- Вогонска пътностроителна флота.
Засякох пристигането им преди няколко часа с моя Суб-Ета-Сенс-О-Матик.
Това не мога да го понеса. Ще отида да, да полегна.
Не, стой тук. Успокой се.
Дръж това...
Жители на Земята, моля за вашето внимание!
Жители на Земята, внимание!
Говори Простетник Вогон Джелтц
от Галактическият Хипер- Космически Планов Съвет
Както без съмнение знаете,
планът на развитие на по-отдалечените райони на Галактиката
предвижда построяването на хиперкосмическа магистрала през вашата система
и за съжаление, планета ви е една от тези, които трябва да бъдат разрушени.
Процесът ще отнеме по-малко от две ваши земни минути.
Благодаря ви много.
Я, се разкарай!
- Не! Не! Не! Махай се!
Цялата проекто-системна документация беше на разположение
в месния проектантски отдел на Алфа Кентавър
през последните ваши 50 години
и вие имахте достатъчно време да предявите оплаквания...
Прекалено е късно да вдигате врява сега!
Какво искате да кажете, не сте чували за Алфа Кентавър?
За Бога, човечество, та тя се намира само на четири светлинни години от вас!
Съжалявам, но никой не ви е виновен че не сте се поинтересували за това,
проблема си е ваш! Включете лъчите за унищожение!
Проклета заспала плането, изобщо не ми е жал за вас.
Взех малко фъстъци.
- Ъ...?
Току що бе прехвърлен от телепортиращ лъч.
Загубил си сол и протеини.
Бирата трябва да е помогнала.
Как се чувстваш?
- Като на война.
Всеки момент може да се разпадна!
Форд, ако те попитам къде се намираме... ще съжалявам ли?
В безопасност сме.
А, добре.
В един корпус от кораба на вогонската флотилия сме.
Това определено е странно значение на думата "безопасност"
за което преди не съм чувал. Какво правиш?
Търся светлини.
Как попаднахме тук?
- Взеха ни на стоп.
Да не искаш да кажеш, че просто вдигнахме палци
и някакво зелено опулено чудовище каза,
"Хайде момчета, ще ви закарам до Бейсингстоукското обръщало"?
Да, ама палецът е Суб-Ета-сигнално устройство,
а обръщалото е при Барнардовата звезда, но иначе позна.
А опуленото чудовище?
- Зелено е!
Добре.
Кога мога да се върна у дома?
- Не можеш!
Боже мили! Това наистина ли е вътрешността на летяща чиния?
Да. Че какво друго?
Ами не е ли малко мръсна?
Какво е това, Форд?
- Хайде! Да се махаме от тук!
Ще ни нападне.
Не, не, не, просто иска да изгасим светлината.
Хайде.
Шшт! Спално помещение. Ние ги събудихме.
Форд, те бяха...
Какво?
Извънземни?
Дентраси.
Но, Форд...
Какво става?
Ето, погледни това.
- Какво е това?
Пътеводител на Галактическия Стопаджия, електронна книга.
Ще ти каже всичко.
- Харесва ми: "БЕЗ ПАНИКА"!
Най-полезното нещо, което чух днес!
- Заради това се продава. Шшт!
Какво?
"БЕЗ ПАНИКА"!
Погледни...
Натискаш и се появява индекса... В..
Вогонски Пътностроетелен Кораб. Въведи кода и виж какво пише.
Аз ще наблюдавам.
Вогонски пътностроителен кораб:
Ето какво да направите, ако искате вогон да ви вземе на стоп.
Забравете!!!
Те са една от най-неприятните раси в Галактиката.
Не толкова зли, колкото проклети, дребнави, досадни и коравосърдечни.
И пръста си не биха мръднали да спасят баба си
от кръвожадния звяр Бъкблатер от Траал,
ако за това няма заповед в три подписани екземпляра,
получена, върната, обжалвана, загубена, намерена,
разследвана публично, отново загубена
накрая заровена в мек торф за цели три месеца
и преработена в подпалки за огън.
Най-ефикасният начин да получиш нещо за пиене от вогон е
като си напъхаш пръста дълбоко в гърлото му,
а най-лесно можеш да го раздразниш като поднесеш баба му
за закуска на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал.
Каква необикновена книга!
Как тогава се качихме на борда?
- Дентрасите ни пуснаха.
Ти каза Богони.
- Вогони.
Не дентраси?
- Не.
Дентрасите са големи симпатяги.
Хей, бисквити "Хагра"! Най-великите!
Ще ги обикнеш веднага! Те готвят най-страхотната храна в Галактиката!
Ето, хапни.
Хайде, опитай. Устата ти ще я обикне за цял живот.
Отвратително е!
Я, стига бе! Това е най-страхотното.
Мисля, че тези момчета наистина мразят Вогоните.
Сега, запомни това - Дентрасите мразят Вогоните.
За това ни пуснаха на борда. Да вървим!
Но ако те са ни пуснали на борда, защо не пише нищо за тях?
Пътеводителят не е пълен.
Така ли?
Аз обогатявам новото издание.
А, склад.
Къде отиваме?
Кой знае? Извън този кораб, това е сигурно!
Току що пристигнахме. Не трябва ли да поздравим, благодарим... такива работи?
Слушай, това е Вогонски космически кораб.
Просто ще вземем каквото ни трябва и ще се махнем от него. Окей?
Окей.
Зашеметители.
- Стават ли?
Не.
Форд, кой си ти?
Казах ти - Аз съм изследовател за Пътеводителя.
Телекомуникативни системи.
Бях захвърлен на Земята за по-дълго отколкото си мислех.
Отидох за седмица, а останах 15 години.
Телесинхронни шлемове.
Но как попадна тук за пръв път?
Лесно. Взех асансьор с тийзър... Хипнотични лъчи?
Тийзъри?
Богати деца, които няма какво да правят.
Те кръстосват Галактиката,
търсят планети, за които никой не е чувал и бръмчат около тях.
Бръмчат?
- Да. Намират някое място,
приземяват се до някой, на която никой не би повярвал
и се перчат нагоре-надолу, вдигайки ужасен бибиткащ шум.
Определено деца, наистина.
Хавлия! Пази я.
Пази я като живота си.
- Кво?
Слушай, това е една буйна галактика.
Всякакви видове хора се опитват да те убият, погребат, всичко...
Ако искаш да оцелееш там, навън,
ти винаги трябва да знаеш къде се намира хавлията ти.
Сега, риба.
Кво?
Риба. Ето там, мисля.
Риба?
Риба.
Много красиво.
- Много, много полезно.
Какво да правя с нея?
- Напъхай я в ухото си.
Мъничка е! Слушай...
- Какво?
- Капитана на Вогоните.
Но аз не говоря вогонски.
- Постави я в ухото си!
... трябва да се веселят. Повтарям съобщението.
Говори вашият капитан, обърнете внимание.
Първо, виждам по уредите ни,
че имаме двама стопаджии на борда. Здравейте, където и да сте!
Искам да ви стане напълно ясно, че въобще не сте добре дошли.
Работих много здраво за да съм тук, където съм днес
и не съм станал капитан на Вогонски кораб
само за да го превърна в такси заради двама пропаднали типове като вас.
Изпратих хората си да ви търсят
и веднага щом ви намерят ще ви изхвърлят от борда.
Ако сте късметлии, ще ви прочета някои мои стихове преди това.
Второ, предстои да направим скок в хиперпространството
в посока към Звездата на Барнард.
Щом пристигнем в дока, ще останем 72 часа и никой да не напуска кораба.
Наскоро изживях една нещастна любов
и не виждам защо другите трябва да се веселят.
Съобщението свърши.
- Поезия?
Какво правиш?
Подготвям се за хиперпространството. Неприятно е като да си пиян.
Какво му е лошото да си пиян?
- След това ти се пие вода. Лягай.
Сложи хавлията под глезените си.
- Какво?
Просто го направи!
Така ли?
Така.
Сега чакаме...
Извинявай, но какво прави тази рибка ухото ми?
Превежда ти. Виж в книгата за Вавилонска Рибка.
Какво става?
Влизаме в хиперпространството.
Никога повече няма да пия джин с тоник!
Вавилонската рибка е малка, жълта
и прилича на плужек.
Най-странното същество в цялата Вселена.
Храни се с мозъчни вълни,
абсорбирайки всички несъзнателни честоти
и създава телепатично матрица, формирана от
съзнателните честоти и нервните сигнали,
уловени от речевите центрове на мозъка.
Практическият резултат е, че ако напъхате една в ухото си,
вие веднага разбирате всичко, което се казва.
Речта, която чувате декодира
мозъчните вълни в матрица.
Фактът, че едно тъй полезно нещо се е развило случайно
е толкова поразителен и невероятен,
че някои философи виждат в това окончателното и
неоспоримо доказателство за не съществуването на Бог.
Спорът започнал така:
"Отказвам да приведа доказателства, че съществувам" - казал Бог.
"защото доказателствата изключват вярата, а без нея съм нищо."
"Но - казал човекът - Вавилонската рибка е реалност, нали?
И понеже тя съществува, ти не съществуваш."
"Противоречие."
"О, не бях помислил." - рече Бог и изчезна отвеян от ефирна логика.
"О, беше лесно" - казал човека и като насъбрал инерция
решил да докаже, че черното е бяло
и бил прегазен на следващата зебра.
Много от големите теолози твърдят, че този спор е захванат
заради далечното роднинство, но това не спряло Уулон Колифид
да го използва като главна тема в най-продавана си книга
"За някои от най-големите грешки на Бог"
Междувременно бедната вавилонска рибка, чрез ефектното премахване
на всички бариери на комуникация между различните култури и раси
причинила повече и по-къравави войни
от тези, които живите същества са познавали.
Хей, хавлиите са се разместили!
Ами да, това е скок от шест светлинни години .
Трябва да сме близо до звездата на Барнард.
Там можем да вземем кораб.
- Можем ли?
Форд, мразя да питам това, но какво правя аз тук?
Просто е. Спасих те от Земята..
Какво стана със Земята?
- Беше разпадната на атоми.
Наистина ли?
- Да, просто изгоря в космоса.
Слушай, това малко ме обърква...
Ами, добре...
Всичко изчезна? Не остана нищо?
Ами книгата? Може би в нея пише нещо!
Изглежда няма статия по тази тема.
О, има, има. В дъното на екрана.
Под "Есцентрика Галумбиц, проститутка с три гърди от Еротикон 6".
О, да. Какво пише?
Безобидна. Една дума? Безобидна?
- Ами, това е старо издание.
Слушай, има 100 билиона звезди в Галактиката.
и няма как да се знае много за Земята!
- Надявам се да промениш това!
О, да. Пратих на издателя новите неща.
- И сега какво ще пише?
- Почти безобидна.
- Почти безобидна?
Ами мисля, че е добро описание за разпадната на чакъл планета!
Мислиш ли, че ми става по-добре от това?
Хайде! Да вървим към телепорта.
Какво, по дяволите, е това?
Ако сме щастливци, това е вогон, дошъл за да ни хвърли в космоса.
А ако не сме?
Капитанът ще поиска да ни прочете стиховете си първо.
Превод и субтитри: Darklady