Spoorloos (1988) Свали субтитрите
- Овен.
Животни с "К".
Крава.
Крокодил.
Костенурка.
Кукарача.
Крокрок...
Сега с две "К". Аз започвам.
- Не, аз.
Я да излезем от магистралата.
Да се огледаме за нещо цветно.
Само ако ти караш.
Какво има?
Просто гледам в индикатора.
Гледаш си отражението.
Ако седнеш зад волана, ще виждаш по-добре.
Виж!
Има дърво.
Дърво.
Невероятно! Още едно дърво.
Обели ми портокал, моля те.
Край с "цветното"!
Моят кошмар! Снощи пак.
Как си в златно яйце и не можеш да излезеш.
И се носиш съвсем сам в пространството. Завинаги!
Да, самотата е непоносима.
Но този път имаше и друго яйце, което се носеше в пространството.
И ако се сблъскаме, всичко свършва.
Рекс, какво става?
Бензинът.
- Не, не, не!
Успокой се, аз съм виновен.
Наистина е опасно.
Успокой се!
- Включени ли са предупредителните светлини?
Колата няма такива.
Ето какво става, когато не ме слушаш.
По дяволите, не се паникьосвай!
Няма значение как е станало. Важното е да се справим.
И ако се панираш...
- Не се панирам!
Изплашена съм.
Златното яйце...
Сега не е време да говорим за сънища.
Трябва да се измъкнем от тук.
Никой няма да ни види. Тук ще си останем.
Фенерче! Взела съм едно.
Какво фенерче?
- Сложих го в багажа.
Боже! Някоя кола може да ни връхлети.
Трябва да намеря фенерчето.
Хайде, по дяволите!
Остави ме! Ти върви.
Саския, няма да го намериш в тая бъркотия.
Ще го намеря.
Рекс, чакай! Ще го намеря.
Рекс, не ме оставяй тук сама!
Не можеш да ме оставиш сама.
Рекс, чакай!
Насам.
Добър ден, господине. Какво ще желаете?
- Напълнете го, моля. И това също.
Ако искаш, може да се върнем в Амстердам.
Съжалявам за снощи.
Не знаех какво да направя.
Не трябваше да те оставям сама.
Има бензин и в тубата.
- Какво?
В тубата.
Обичам те.
В тунела...
когато ме викаше, чувствах, че те обичам повече от всякога.
А аз те мразех.
Очертава се страхотна ваканция...
С теб в къщичката ми.
Какво чакаме тогава?
Трябва да отида до тоалетната.
Ще те чакам ей там.
Готово - 300 франка моля.
Заповядайте.
- Благодаря.
Отместете се, моля.
Рекс, дръж!
Фризби за 13,50? За какво ти е?
Шофирал си толкова време. Действа разпускащо.
От момичето, което обича рози. Особено ако са поднесени в осем.
Но аз не пуша!
- Можеш да ми дадеш огънче.
Какво да направя?
Може ли да продължим с отпуската?
При две условия.
И те са?
Аз да карам до Боавю.
Предлагаш този грозен ключодържател на прекрасна дама като мен?
Да, да, да... Какво е второто условие?
Да броим дърветата.
5... 6... 7... 8...
Аз, Рекс Хофман...
Аз, Рекс Хофман...
се кълна, че прекрасната...
се кълна, че прекрасната...
изящната и очарователна...
изящната и очарователна...
почти винаги очарователна...
винаги очарователна Саския Вагтър...
винаги очарователна Саския Вагтър...
никога няма да бъде изоставена от мен.
никога няма да бъде изоставена от мен.
Ще ги запазя, за да мога да се възползвам от тях.
Стига преувеличения!
Нека си вземем нещо за пиене, а после ще карам до Боавю.
Да отида ли да купя нещо?
Аз ще отида.
Искаш ли бира?
- Звучи добре. Имаш ли пари?
Пак преувеличавам. На кого са му притрябвали ключове за кола?
Приятно пътуване, момчета!
- Мерси, подобно.
Благодаря.
Чао.
"Кола, която ще кара Саския"
"Саския, търся те. Чакай ме в колата."
Саския!
- Отместете се!
Търся жена си.
- Не можете да стоите тук.
Това не е мъжката тоалетна.
Саския!
Не мога да открия жена си!
- Това не е дамската тоалетна.
Тук е забранено за клиенти!
Госпожице! Извинете!
Търся жена си.
Дойде да купи бира и кола.
Има червеникава коса...
С бели джинси и жълта фланелка.
Фигнон има жълта фланелка.
Имате предвид с жълто горнище
Да, с жълти нишки.
Момент, имам снимка.
Ето я.
Виждала съм я.
- Кога?
Преди... около половин час.
При автомата за кафе.
Автомата за кафе? Но...
тя търсеше нещо разхладително.
Беше при автомата за кафе и дойде при мен за дребни.
Сама ли беше, или разговаряше с някого?
На ден от тук минават хиляди хора.
И всички са непознати.
Извинете! Виждали ли сте тази жена?
Да. Видях я с някакъв мъж преди няколко минути.
Минути?
- Петнайсетина минути.
Приятелката ви излезе от магазина и носеше напитки.
Кола и бира.
Сама ли е била, или с някого?
Сама... Струва ми се. Не съм сигурен.
И после?
- Върнах ресто...
Но къде я видяхте за последно?
При тази врата, ето там.
Значи по това време вече се е връщала.
Трябва да ме е видяла.
Което значи, че и аз съм могъл да я видя.
Фотоапаратът!
Ето я!
Тук. Червената точка.
Виждате ли? Тя е! Не може да е друг!
Има и някой друг до нея.
Ще трябва да го намерим.
Велосипедите!
Татко!
Господин Хофман, повярвайте ми, гледам сериозно на ситуацията.
Вие знаете много добре, че не сте се карали с жена си,
но нима очаквате и полицията да го знае?
Тя е изчезнала, нали?
Жена ви я няма само от няколко часа.
За тях това е просто битова караница.
Представете си, ако трябваше да разследват всеки път...
Ако не се е прибрала до 8:00 сутринта,
можете да изискате да започнат разследване.
Утре сутрин ще е късно.
Трябва да направим нещо сега.
Сигурно е отвлечена.
Трябва да има следи някъде.
Вижте, на сутринта ще...
Вие ме чуйте! Не можем да чакаме полицията.
Била е до кафемашината, говорила е с някого.
Ако той е пил кафе,
то трябва да има отпечатъци по монетите.
Трябва да запазим монетите докато полицията дойде.
Не говорите сериозно!
Абсурдно е!
Утре сутринта...
- Господине...
"Къщата се продава"
Внимателно! Изглежда много нестабилно.
Нищо чудно при тая съборетина.
Денис, ти си невероятна! Ако баба ти те чуе...
Като награда за търпението виж какво съм ти донесъл.
Габи, извади тирбушона от чекмеджето.
Паяци!
Такива очарователни същества. И са много полезни.
Това беше наистина добър писък. Нека да го чуем пак.
Аз мога по-силно.
Ами мама?
Как върви домакинството?
Правим каквото можем.
Защо не подрежете дърветата? Така ще има повече слънце.
Също и крадци.
Когато някой има хубава къща, то тя не е само негова.
Вчера бяхме тук с жената и децата...
Чудя се дали сте ни видяли?
- Не.
Защото докато карахме нагоре чухме викове,
идващи от моята къща.
Дали не сте чули нещо?
- Абсолютно нищо.
За Ним ли отивате?
- Да.
Луис!
С приятел съм.
Да, виждам.
Вижте, вие сте тъпи артисти. Но аз не съм.
Има място и за двамата, но спрях само заради нея.
Така че, сбогом!
Ще го направя за миг.
Да видим...
12% прави...
Колко време имам?
Да, 18 минути и 54 секунди.
18 минути и 54 секунди правят...
приблизително 17 мили.
Това ми дава резерв от 3-4 минути.
Не е зле.
Никак не е зле.
Добър ден, госпожо.
Какво съвпадение!
Дори мога да ви закарам.
Носна кърпа...
Малко от това...
Точно така, госпожо.
Добре, хайде пак.
Какво съвпадение!
Мога да ви закарам.
Добре.
Тук!
И тук.
Извинете.
Защо го правиш?
Защото те обичам!
Заключването.
Не си ли чела за онова момиче във вестниците?
Тия дни паднала от колата на магистралата.
Това е ужасно! Мъртва ли е?
Я помисли малко!
Асфалтът, високата скорост...
Разбира се, че е мъртва!
Татко, ти имаш ли си любовница?
Не се шашкай.
На твоята възраст е позволено, нали?
При къщата в Сен Коме... Не съм глупачка.
Извинете! Магазин Призъник?
Призъник? Там отивам.
Мога да ви закарам,
имате късмет.
Да, но... предпочитам да повървя.
Права сте. Времето е чудесно.
Значи... Призъник... Вървите по булеварда,
и завивате надясно. Точно срещу площада е.
3:42 следобяд.
Пулс 90.
Има ли някоя друга?
- Не.
Не се ли интересуваш защо питам?
Ако не бях аз този, който отива там, щеше да ми изглежда по същия начин.
Цялото време, прекарано на Сен Коме, целият път до там...
Но, Симон, аз те обичам.
Нашите две дъщери също.
И без съмнение съм последният французин, който се гордее,
че има само една жена в живота си.
Заради километража е.
Осем мили са от тук до къщата. Общо 16.
Напоследък обаче навърташ по 31 мили на ден.
Мечтал съм си да имам жена, която е обичала неколцина.
Така и стана.
Денис.
Денис, върви си в стаята.
Къщата при Сен Коме е като страстта.
Това е така, защото е съвършена.
Започва се с някаква идея.
После правиш стъпка, а след нея още една...
Скоро разбираш, че се доближаваш до нещо голямо.
Но не това е същественото.
Това, което те задържа, е чистото удоволствие.
Да изпиташ колкото може повече от него.
А това, миличка, не се измерва в мили.
Извинете, бихте ли ме упътили към Призъник...
С кола ли сте?
Вие не сте ли господин Леморн от Ним?
Не ме ли познахте?
Жизел Марсан.
Познавам дъщеря ви Габриеле. Бях й треньор по волейбол.
А, да, разбира се.
Срещали сме се по състезанията.
Често ли идвате насам?
Извинете, но бързам.
Съжалявам.
Можем да изпием по кафе.
Не, наистина бързам.
Г-н Леморн...
Призъник...
Тръгнете по магистралата накъдето и да е, пълно е с непознати.
Спрете на някоя бензиностанция. Ще срещнете стотици жени.
И никой няма да ви разпознае.
Никога не е там...
Ще се срещна с майка й другата седмица.
"ТАЗИ МЛАДА ЖЕНА Е ИЗЧЕЗНАЛА ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ"
Пак плакатите на онзи човек.
Кой човек?
Опитай се да си спомниш. Вече го обсъжахме.
Обсъждаме какво ли не...
В "Мартинез" ми каза, че би обесил всеки, който отвлича млади момичета.
Дори те попитах: "Ами ако аз съм го направил?" - а ти ми се изсмя.
Да, сетих се, холандката. И какво?
Нищо. Възхищавам се на постоянството му.
Имаш предвид манията му. Цели три години...
Именно! Аз не бих го понесъл.
Добро е лепилото, нали?
Така е.
Понякога си представям, че е жива.
Че е някъде далеч и е щастлива.
И трябва да направя избор:
Или да я оставя да си живее живота,
или да я оставя да умре и да видя какво ще се случи.
И... оставям я да умре.
Не се чувствам част от семеен триъгълник.
Господине?
Добро утро! Перие, моля.
Само Перие.
Извинете...
Познавате ли Монтмежан?
- Това съм аз.
Моля?
- Аз съм г-н Монтмежан.
А, да, благодаря ви.
- Перие.
Искам да Ви видя. 13-ти септември, 3:00 следобед.
"Кафе де Бю Ар", Ним.
Монтмежан.
Наблюдава ме, чувствам го.
Мисля, че е побъркан.
Ако действително е замесен, едва ли би се изложил на такава опасност.
За пети път ме кара да го преследвам.
И винаги е на около 62 мили от онази бензиностанция.
Трупа смелост.
Знае, че съм го виждал и че мога и сега да го позная.
И после?
Нямам представа.
Знаеш ли от какво се страхувам?
Че ще спре да праща картички.
Ами ако е умрял?
Никога няма да разбера.
Едва ли някога ще разбереш.
Играе си с теб. Научил е историята от вестниците
и иска да провери колко далеч може да стигнеш.
Само трябва да изпрати картичка и вече му принадлежиш.
Праща те за зелен хайвер.
Ще видим.
Четири без петнайсет.
Тръгваме ли?
Зарежи го!
Той е тук. Саския беше...
- Саския я няма, Рекс, няма я!
Покажи на тоя смахнат, че вече не те интересува.
И ако искаш да направиш нещо смислено в живота си,
ела с мен, излежавай се под слънцето и не прави нищо.
Ако Саския беше тук, пак щях да тръгна с теб.
Но ако наистина имах избор,
бих предпочел да съм на тази бензиностанция преди три години.
Лиенеке!
Къде искаш да отидем?
Андуза, Боавю.
Никога не съм бил там.
Време е да отидеш.
Ходила съм на предостатъчно от твоите "Свети места".
Може там да има хора.
Крокодил... костенурка...
Пристигнахме.
Златно яйце... златно яйце...
Какво яйце?
Саския!
Хайде!
Ето ме!
Аз съм Рекс Хофман!
Хайде!
Покажи се!
Ей, разкарай се!
Ела да те видя!
За какво е цялата бъркотия?
Свърши ли, мизернико?
Аз съм Рекс Хофман!
Няма ли да се покажеш?
- Да слизам ли долу?
Ела насам!
Последно уравнение: бензоена киселина...
плюс NH2...
H2O...
Имате 30 секунди.
Г-н Леморн.
15.
Г-н Леморн.
5.
Край.
Къде си?
- До фонтана.
На този многолюден площад може би има убиец.
Може и да го виждате, но не го осъзнавате.
Просто още едно лице в тълпата.
Странна история, която г-н Хофман
преживява пет пъти.
Татко, виж! Ето ни и нас!
Колко пъти е заснето от полицията?
Само първите два пъти.
Вече са убедени, че е просто лоша шега.
Но вие не сте съгласен?
Не! Надявам се също този господин да слуша сега.
Имам нещо да му кажа.
Искам да се срещна с вас.
Искам да разбера какво се е случило с приятелката ми.
Готов съм на всичко за това.
Не ви мразя.
Не мразя никого. Просто искам да знам.
Трябва да разбера.
Съжалявам.
Надявам се да си научил нещо.
"Работи в бордей в Марсилия."
"Видях я преди три дни." Госпожа Феникс, Монтелимар.
Ще го гледаме ли?
- Разбира се.
На този многолюден площад може би има убиец.
Може и да го виждате, но не го осъзнавате.
Просто още едно лице в тълпата.
Странна история, която г-н Хофман
преживява пет пъти.
Трябва да разбера.
Имате ли идея що за човек може да е?
Мисля...
не, убеден съм... той е...
той е много интелигентен,
може да остане незабележим...
и е абсолютен перфекционист.
Г-н Хофман, един важен въпрос:
новата кампания ще струва поне 100 хил. гулдена.
Това значи, че ще трябва да вземете заем от 300 хил. франка.
Защо сега? След три години?
Наскоро имах сън.
Същият сън, който имаше приятелката ми преди да изчезне.
Тя сънуваше,
че ще се срещнем някъде в пространството,
като всеки от нас
е затворен в златно яйце.
В моя сън се намерихме там, в пространството.
И аз тълкувам този сън като знамение.
Имате ли някаква надежда...
Да я намеря? Не!
Тогава кое ви пречи да се откажете?
Една клетва.
Много мило...
Клетва към изчезналата любима.
Ако имате някаква информация за тази жена,
моля свържете се с нас.
Благодаря Ви, г-н Хофман.
Много си фотогеничен.
Съжалявам.
Как се чувстваш?
Добре съм.
Наистина ли?
Знаеш ли какво гласи "Законът на Лиенеке"?
Закон за взаимоотношенията №1:
"Оставайте разделени през половината от времето на връзката ви."
Така че ще се видим пак след 4 месеца.
Съжалявам.
Ако не беше Саския...
Правилно! Ако я нямаше Саския... Но я е имало и я има.
Разбери това.
Ще ти се обадя.
Г-н Хофман,
аз съм, човекът, когото търсите.
"Кафе де Бю Ар", Ним.
Видях ви, но не бяхте сам, затова не посмях да ви безпокоя.
Тя... мъртва ли е?
Елате с мен във Франция и ще разберете всичко.
Дори и как е умряла?
- Предлагам ви този уникален шанс.
Свършихте ли?
Предупреждавам ви - взел съм мерки.
Ако нещо ми се случи, ако разкажете на някого,
предложението ми отпада. И няма да разберете нищо.
Връщам се във Франция със или без Вас.
Тръгвам след 5 минути.
През цялото това време се опасявах, че може да сте мъртъв.
Ако сте гладен, приготвил съм всичко.
Паспортът.
Ако не ни спрат, обещавам да ви разкажа всичко.
Продължавайте.
Леморн, Реймънд.
Арбо №6, Ним.
Последния път ме пратихте на вашия адрес.
Така е, не исках да знаете името ми.
Трябваше да намаля риска.
Бихте могъл да ме проследите по номера на колата ми.
Нищо няма да спечелите, ако започнете разследване.
Нямате нищо срещу мен.
Отпечатъците ви от пръсти върху монетите от автомата за кафе.
Ако съм бил жаден и съм пил кафе,
бих държал монетите за ръба им.
Има ви на снимките, които направих на бензиностанцията.
Чиста лъжа.
Щяхте да ме разпознаете при кафето в Ним, бях там.
Втората маса отдясно.
Паспортът.
Добре съм обмислил нашата среща, г-н Хофман.
Още от самото начало ми се искаше да се срещнем.
Когато напуснахте кафето,
осъзнах, че не мога да чакам повече.
Казаното от Вас по телевизията ме убеди окончателно.
Събрах смелост да говоря с Вас.
Можете да ме убиете.
И ще имате право.
Но ще поема риска.
Но залагам на любопитството Ви.
Вие искате да знаете какво се е случило с г-ца Саския.
Когато бях на 16, открих нещо.
На всеки му минават такива мисли, но никой не скача.
Казах си: "Представи си, че скачаш."
Нима съм обречен да не искам да скоча?
Нима би могло да е така?
За да преодолея тази обреченост, трябва да скоча.
И скочих.
Падането е свято нещо.
Счупих си лявата ръка и загубих два пръста. Но защо скочих?
Лека аномалия на личността ми,
неосезаема за хората около мен.
В новите издания на медицинските енциклопедии
ще ме откриете като "Социопат".
Изнасилихте ли Саския?
Не бързайте, г-н Хофман.
26 години по-късно ми дойде идея за друго предизвикателство.
Първо място!
Денис, струва ми се.
Малко наляво.
Още малко.
Остави ми място между теб и мама...
Чудесно! Сега не мърдайте.
Усмивка!
Стойте така.
Татко, във водата има малко момиче.
Бидъл се удави!
Коя е Бидъл?
Куклата ми.
Нея не можа да спасиш.
Довиждане.
- Много Ви благодаря.
Татко, ти си герой! Скочи без да се замисляш.
Разбира се, че съм герой.
Но не вярвай на героите.
Те са способни на необмислени постъпки.
Дъщеря ми беше изпълнена с гордост.
Но си мислех, че нейното възхищение не струва нищо,
докато не докажа на себе си, че съм способен
да правя и зло.
И понеже черното не може да съществува без бялото,
съвсем логично в този момент ми хрумна
най-ужасното деяние.
Трябва да Ви кажа, че за мен убийството далеч не е най-лошото.
Може ли да се поразтъпчем?
Често ли идвате във Франция да карате колело?
Аматьор сте, нали?
В колоезденето "Аматьор" е категория.
Аз карам за удоволствие.
Това и казах - Вие сте аматьор.
Пътят до Венту е най-доброто място за наблюдение на "Тур дьо Франс".
На километър преди края
можете да видите кой изостава и кой се откъсва напред.
Там срещнах Золтемик.
Твой сънародник е.
Познаваш ли го?
Не звучи по холандски. По-скоро като мексикански бог.
Зотемелк трябва да е.
Зо-те-мелк.
Така е съвсем холандски.
Означава "сладко мляко".
Г-н Сладкомляко?
Има и по-странни имена.
Нактгеборен - "роден гол".
Съседът ми има куче, на име Рекс.
Додман.
Г-жа Смърт.
Бракът понякога създава странни комбинации.
Познавам жена, на име Фриа-Товес.
"Изпържи й петите".
В указателя на Ним има човек, на име Пуф - "педераст".
Във Франция не сме много добри по езиците.
Невъзможно е...
губя си времето...
Сега е по-добре.
Ето колата ми!
Ще Ви чакам там.
Задник!
Моля?
Нищо.
Виждам, че говорите добре френски.
Това улеснява нещата.
Методът ми не даваше резултати.
Не можех да убедя никоя жена да влезе в колата ми.
Проститутките - да, но те не ме интересуват.
Те са си жертви.
И никой не се интересува.
Развих високо кръвно налягане.
Чувствах неудовлетвореност.
Сега подаръците!
Ето го моят.
Табелки за къщата в Сен Коме.
За ключовете на колата ти. И за целия път, който изминаваш.
Благодаря, миличка.
Още ли?
"ТВОЯТ ЖИВОТ"
Очилата ми.
Вижте му ушите.
- Толкова е готин.
И малко е дундест.
Тук е след падането от балкона.
Не ремаркето трябваше да бъде тежко...
Аз трябваше да бъда по-слаб.
И тогава пристигна ти.
Приятелката ти дори те целуна, преди да излезе.
По-внимателно!
Счупена ли е?
В Германия е забранено да се кара в такова състояние.
Дори и за пътник?
Счупих ръката си, когато бях на 11 години.
Значи сте на 59.
Ще бъда през ноември, сега съм си на 58.
Повечето от годината е минала.
Значи по-скоро сте на 59.
Следователно предположението ми е правилно.
Извинете.
Госпожице!
Говорите ли френски?
- Разбира се.
Можете ли да ми помогнете?
Имам ремарке, което не мога да окача сам на колата си.
Ето колата ми.
Къде е ремаркето?
Ето там. Сега ще преместя колата.
Ще дойда с вас, ако нямате нищо против.
Разбира се.
Но как изобщо карате?
Ще видите.
Извинете.
Съдба, г-н Хофман.
Ако не бях кихнал...
Извинете, господине.
Говорите ли френски?
Французин съм.
Не ми достигат дребни за автомата.
Имате ли дребни?
Да, струва ми се... една монета от един франк...
и 2 монети по 2 франка.
Имате ли 5 франка?
Нямам.
Но имам 10 и ако Вие имате 5...
Не, имам... 6... 7...
Благодаря, съжалявам, много любезно...
но ще разваля на касата. Довиждане.
Ще карам за първи път по магистрала.
Много е хубаво да се говори френски.
Приятелят ми все повтаря, че трябва да го науча.
Опитайте.
Френският Ви е добър.
Не, Вие сте...
лъжец. Правилно ли е?
Правилно.
Погледнете ме...
В ръката ви... много хубаво...
Защото моят амиго... амиго...
Аз много го обичам
и също има име с...
Рекс, Руел, Роджър...
Реймон.
- Реймон?
Дали е възможно...
аз купя... такова?
Аз ги продавам.
Имам много в колата си.
Тук?
Не, шегувате се...
Да?
Аз... иска... може ли...
По-дяволите!
Иска може купи такова?
Защо не?
С "Р" Руел, Рекс, Рей... Нали?
Защо не?
- А... колко?
13,50 франка.
Също като фризбито.
Много искам.
Табелки.
Табелки ли се наричат?
- Да.
Искам табела с "Р".
Влезте!
- Извинете?
Влизайте.
Дори и най-добрите планове могат...
Какво става?
Просто не върви.
Не сте си сложил колана, господине.
Имам разрешително...
Медицинско.
Страдам от клаустрофобия.
Правилно.
Нали Ви казвам.
И най-добрите планове могат да се провалят, от онова нещо, наречено съдба.
Признавам, това ме натъжава.
Г-н Хофман.
Какво си й направил?
Ще Ви кажа. Обещах Ви вече.
Но единственият начин е да изпитате същото.
Ти си луд!
Всъщност няма значение.
Значи е мъртва?
Пийте.
Какво има вътре?
Приспивателно.
Приспах нея, а сега ще приспя и Вас.
А после?
После ще изпитате същото, което и тя.
Ако тя е мъртва, значи и аз ще умра.
Побъркал си се.
Единственият начин.
Не говориш сериозно.
Не искам да бъдеш наказан.
Няма да кажа и дума.
Не ме интересуваш.
Искам да знам само какво й се е случило.
Напълно Ви разбирам.
Поставям се на ваше място.
Дори Ви вярвам, че не искате да бъда наказан.
Но не съм толкова сигурен. Разбирате ли?
Вярвам Ви, но трябва да се преструвам, че не Ви вярвам.
Пийте.
Наистина е единственият начин.
Какво има вътре?
Вече Ви казах - сънотворни таблетки, разтворени в кафе.
Ключовете от колата. Искам да ги погледна още веднъж.
Г-н Хофман, трябва да разберете,
че нямате полза от тях.
Вие сте безсилен.
Блъфираш!
Да предположим, че сте прав. Можете ли да сте напълно сигурен?
Ето къде Ви е проблемът.
Трябва да имате предвид вероятността, че няма доказателства срещу мен.
Ще провали всичките Ви шансове.
Г-н Хофман, последните три години изучавам какво става в съзнанието Ви.
Можете да си тръгнете. Дори да отидете до полицията с ключовете.
Така никога няма да разберете какво се е случило с г-ца Саския.
Или го изпийте и... ще разберете.
След по-малко от час, уверявам Ви.
Знам всичко, което исках.
Не ме интересува останалото. Тръгвам си.
Ами съмнението?
Вечната неяснота?
Това е най-лошото.
Исках да Ви помогна.
И сега?
Казах си: "Представи си, че го изпиваш."
Нима съм обречен да не го изпия?
За да преодолея тази обреченост, трябва да го изпия.
Трябваха Ви 10 минути.
Изпих го заради нея.
Разбира се. Не би Ви позволила да спрете да я обичате.
Помощ!
Помощ!
Не може да бъде!
Името ми е Рекс Хофман и това е малко налудничаво...
Рекс Хофман...
Рекс Хоф...
Саския!
Саския!
МИСТЕРИОЗНО ДВОЙНО ИЗЧЕЗВАНЕ
СЛЕД САСКИЯ ВАГТЪР ИЗЧЕЗВА И НЕЙНИЯТ ПРИЯТЕЛ РЕКС ХОФМАН...
Превод: dino