The City Of Lost Children (1995) (City of the lost childrens (1995) CD1.sub) Свали субтитрите
Кой откраднал е детските мечти?
Лудият гений Кранк ли тъй реши?
Дали възможно е да стигне до тъй порочни низини?
Дали историята в трагедия ще се превърне...
Или с щастлив завършек тя ще бъде?
ГРАДЪТ НА ИЗГУБЕНИТЕ ДЕЦА
ГРАДЪТ НА ИЗГУБЕНИТЕ ДЕЦА Заповядайте, дами и господа!
Приближете се! Елате по-близо.
Не се страхувайте.
Вижте най-силния човек на света.
Погледнете тези окови, изработени от същата стомана...
която се използва за повдигане...
Да, приятели мои...
Истинската светлина е невидима.
Проникнете в коридора на сенките
и вие ще навлезете в света на избраните.
Откажете се от дарбата на зрящите.
Знам, че може да има скептици сред вас...
страхуващи се да споделят потайностите на нощта.
Бъдете смели. Откажете се от дарбата да виждате.
Изтръгнете очите си! Присъединете се към нас!
Помогнете ни да построим един по-добър свят.
Трошача на кости ще опита още веднъж да разкъса стоманата...
използвайки единствено силата на своите мощни ръце.
Моля ви, дами и господа, да запазите пълно мълчание...
по време на демонстрацията.
Ще ви помоля за ваша безопасност...
да не гледате в очите му...
защото силата на неговата концентрация е толкова могъща...
че е възможно да предизвика мозъчен кръвоизлив
в по-слабите измежду вас.
Г-н Уан, готов ли сте? И сега, внимание!
Малък крадец!
Ще крадеш парите на сираците. Ще те науча!
Пусни ги!
Какво става? Какво се случва?
Горкият човек не е добре.
Не мърдай! Не мърдай или ще те убия!
Денре!
Убийте го!
Кой е този?
- Той е силният мъж от панаира.
Не го познавам.
Какво искаш?
Аз изгубил малък брат.
Той не е дошъл сам.
Я виж ти, хлапета. Здраво ли работите, а?
Изглежда сте се справили отлично.
Благодаря, че ни изчакахте.
Благодаря.
Запомни! Моят слух е толкова силен...
че мога да чуя даже какво мислиш.
Ето, купете си бонбони.
Не прекалявай.
Хайде, размърдай задника.
Давай. Тук.
Мърдай!
Събирай инструментите и да се омитаме.
По-бързо!
Тези проклети Циклопи!
Не се безпокой. Ние знаем къде да ги открием.
Ами той? Какво за него?
Ти ни помогна да се отървем. Ето. Сега сме квит.
Ей, момиче. Циклопи. Знаеш къде намери Циклопи?
Загуби ли се?
Чупка!
Честит рожден ден, мили чичо.
Нашите пожелания са най-истински.
Надяваме се, че с тази торта ще те направим щастлив.
Желаем ти щастие и успех.
Чакай, докато духнат свещите!
И в радост и в неволи, винаги ще сме заедно.
Честит рожден ден, чичо Ървин.
Торта? За мен?
Вие наистина сте прекалено мили.
Готови ли сте, деца?
Не ти. Имаш настинка.
Едно, две.
За какво е целия този вой?
Но скъпи, днес е рождения ден на Ървин.
Рождения ден на Ървин?
Но разбира се. Как можах да забравя?
Хайде да празнуваме.
Нека всички да се веселим.
Хайде всички да викаме! Да крещим!
Кранк, върни се. Мислех си снощи...
това, че тези деца сънуват само кошмари...
е може би защото злото е в самия теб.
Защо да не потърсим причината за твоите страдания,
проучвайки молекулярния състав на твоите сълзи?
Че кой би ме накарал да заплача?
Шефе...
Ние можем да те накараме да се разплачеш от смях.
Аз съм гном, но яздя кон
Скромен съм и свит, но весел
Момичетата от Испания са моята компания
толко съм досаден, че направо съм забавен
Не бива да се сърдиш.
Братята ти толкова се стараят.
Моите братя?
Може ли аз да опитам?
Давай, мекотело.
Имало едно време един изобретател, толкова велик,
че успял да създаде живот.
Наистина забележителен човек.
- А, детска приказка.
Сълзите вече напират в очите ми.
Тъй като той нямал нито жена, нито деца...
решил да ги създаде в своята лаборатория.
Според неговия план, жена му щяла да бъде най-красивата принцеса на света.
За жалост обаче, злата генетична фея омагьосала изобретателя...
и неговата красива принцеса едва достигнала ръста на скакалец.
След това той клонирал шест деца по свой образ и подобие.
Предани, трудолюбиви, те толкова си приличали,
че никой не можел да ги различи.
Но съдбата отново го изиграла, наказвайки всичките със сънна болест.
Жадувайки за някого, с когото да разговаря, в един аквариум...
той отгледал един съсипан от мигрена мозък.
И най-накрая той създал своя шедьовър...
по-интелигентен от най-интелигентния човек на света.
Но уви, изобретателят пак допуснал грешка.
Въпреки че неговото творение било интелигентно, то също имало недостатък.
Той никога, ама никога не можел да сънува.
Не можеш да си представиш, как бързо остарял,
защото бил толкова нещастен.
Шефе.
Ето!
Капкомер, бързо!
Капкомер!
Тогава горкият шедьовър полудял...
и повярвал, че една единствена сълза би го избавила.
И след като извършил много жестоки дела...
той умрял от ужасяваща смърт...
незнаейки, какво е да сънуваш.
Разкарайте се!
Всички вън!
Довиждане, чичо. Честит рожден ден. Ще се видим довечера.
Тишина...
мекотело!
Какво очакваш да правим с това?
Не бих си направила труда дори да го погледна.
Но е красив, нали?
Не се прави на умник.
Не винаги ще се намери кой да те спасява.
Хайде, чупката.
И това е всичко?
- Страхувам се, че да.
Ако продължаваш да нахалстваш...
ще съжаляваш.
Сираците не са дефицитни, Миет.
Слушай внимателно, "Попова лъжичке".
Не искаш да те изпратим в ямата, нали?
Там е много студено.
- И абсолютно тъмно.
И е пълно с паяци.
Така че, ни дай останалото. Останалото!
Това е. Добро момче.
Видя ли? Когато имаш желание...
А сега - втора смяна.
Кварталът е тих и изолиран, но бъдете внимателни.
Никога не се знае. Това е заден двор.
Ще минете оттам с цялото оборудване.
На площадката има три врати.
Една от тях е заключена отвътре.
Точно тя трябва да бъде преодоляна.
Зад нея е това, което ни интересува.
Тук е и наградата.
Еднакъв е с този, в който се намира плячката.
Проблемът при този сейф е, че са необходими 2 часа да бъде разбит.
Два часа? Ще ни хванат.
Нямаме избор, освен ако не познавате някой, способен да го носи.
Някой е влязъл.
Ти си идиот!
- Той е тук сега.
Да не би да ти плащам за да дремеш? Кой е този?
Не ме питай.
- Аз знам кой е.
Това е човекът от панаира, който къса вериги.
Мислиш ли си за това, за което и аз?
Чудесно, г-н Уан.
Уан не обича полиция. Уан не е крадец.
Крадец? Че кой е крадец? Ние не крадем. Ние само взимаме на заем.
Какво каза той?
Каза, че после може да го върнеш. Тъкмо няма да е толкова тежък.
Истинската светлина.
- Малко братче.
Откажете се от дарбата на зрящите и проникнете в коридора на сенките...
в света на слепотата.
Тоя е луд. Октопус ще ни убие.
Кажете й че аз ще го върна обратно. Няма да се бавя.
Помогнете да построим по-добър свят...
или ще станем свидетели на царство на терора.
Уан! Къде си мислиш, че отиваш?
Камион на Циклопи. Денре, малко братче.
Какъв камион?
Камион на Циклопи.
Отвлекли Денре.
Отвлекли малко братче.
Знаеш ли? Така няма да го намериш.
Когато отидеш там, някой вече ще е изял Денре.
Вълкът ще го е изял.
Почини си. Няма смисъл да си износваш обувките.
Аз знам къде отива камиона.
Миет и Уан заедно?
И после какво?
И колко голям беше твоят брат?
Малко, малко братче.
Намерил го...
една нощ...
върху кофа за боклук, плачещ.
Уан се приближил.
Намерил...
Окей, мога да се сетя за останалото.
Точно както си мислех, той е прекалено "малък", за да се интересува някой от него.
Да вървим. Трябва да се махаме оттук.
Глупав!
Имбецил! Идиот!
Свърши ли? Кристалният ми сервиз се счупи!
Строши ми полилея.
Сега по-спокоен ли си?
Уан ще търси Денре.
Чао.
О, хайде ставай, дебелоглавецо.
Къде отидоха тези келеши?
- Не знам.
Големият тип е виновен. Миет не е същата, откакто той се появи.
В него ли са всички бижута? Това е, което ни интересува?
Ти имаше ли велики идеи? Малка, жалка, попова лъжичке.
Нали не си се влюбил и ти като другите? Марш в леглото!
Гадни хлапета!
- Всичките са едни и същи.
Наистина не може да се разчита на тях.
Издигат се гарвани, те ще изтръгнат...
- Твоите очи.
Винаги най-добрите си отиват.
- Не за първи път се случва така.
Винаги историята е една и съща.
Спомняш ли си малкия Лукас преди шест години?
- И Маркъс преди него.
О, да, Маркъс. Почти бях забравила за него.
Когато си мислим...
- За всичко, което правим за тях.
Ами, ако с нея се случи инцидент?
Никога не можеш да знаеш.
И в този момент морските охлюви внезапно се включиха в танца.
После откачиха черупките си и ги използваха за мегафони,
за да съобщят за концерта.
Охлюви, охлюви. Черупки, черупки.
И тогава в този момент...
Всички охлюви свалили техните черупки...
и ги използвали за мегафони, за да анонсират концерта.
Охлювите? Охлювите са свалили черупките си?
Моля, продължавай.
Продължавай и с повече чувство.
Да, да, да...
Тогава акулата чук засвирила на ксилофон с костите на морската котка.
Моржът засвирил на еврейска арфа...
с жартиерите на кашалота.
Морето било синьо като небето...
и небето било синьо като южните морета.
И аз не знам дали плувам в небесата...
или летя на дъното на морето.
Кълна се, това ме кара да се разтрепервам.
Тръпка? Тръпки навсякъде.
А иглутата? О, да, кажи ми за иглутата.
Иглута, които се превръщат в гъби.
А, това си ти, момчето ми. Очаквах те.
Не толкова силно. Намали. Шефът може да те чуе.
Шефът? Той също е създаден в епруветка, като всички нас.
Постави момчето в саркофага и ела тук.
Но преди...
Хм, ти ми обеща...
Какво те измъчва, синко?
Ами цялата тази история, че измежду нас един е оригиналния клонинг...
различен от останалите.
Това истина ли е?
Разбира се, че е истина. Останалите са нищо друго, освен евтини копия,
докато оригиналът е уникален.
Уникален?
- Да.
И знаеш ли кой е той?
Наистина ли искаш да знаеш? Свържи себе си към детето.
Към детето?
- Да.
Да се свържа към детето? Но аз не мога.
Забранено е.
Точно така.
Другите не биха и посмели, но ти, ти можеш да го направиш,
защото ти си оригинала.
Аз?
Аз съм оригинала?
Но не е ли самотно да бъдеш оригинал?
Всички и пингвини и стоножки, ръкопляскали...
Даже и да се изкачиш до върховете на дърветата...
е невъзможно да хванеш бонбонената нишка.
И така всички се изкачили до върха на планината,
с изключение на жирафите, разбира се, които си останали на място,
дъвчейки облаците.
Спи.
Спи, мое малко дете.
Аз съм Сънчо...
и ти не можеш да ми устоиш.
Твоите клепачи са толкова тежки.
Спи, малкото ми.
Снежинките се изпарили...
и се превърнали в градушка.
В дворовете на фермите...
пуйките се нахвърлили срещу...
ледените топчета.
По-добре да ги изкълват.
И тогава детските гласове заплакали за помощ...
птиците били безмилостни.
Ето.
Той започна да се приближава. Много добре.
Кой, шефът ли?
- Не, детето.
Той е истинска фабрика за кошмари.
Какво беше това? Изгоря бушон!
- Перфектно.
Внимавай. Някой ще те чуе.
Не е лесно да бъдеш оригинал.
Сега, хвърли това съобщение... ъ, бутилка в морето.
Да.
- Давай!
Може някой да открие молбата ми и да се захване с нея.
Аз...
Габриел Мари...
Дойдох на този свят с отворени очи...
Но видях свят...
който беше свят на кучета.
Кучкарник!
И така, създателят...
ме изпрати тук долу на земята...
да преоткрия силата,
която хората незаконно са си присвоили.
Братя...
вие, които се присъединихте към мен в тази борба...
разберете, че ние заедно трябва да откажем...
човечеството...
от неговите предразсъдъци.
Свят...
на виденията.
Мисля, че се споразумяхме за половин дузина.
Но ти знаеш, че става все по-трудно.
Хората са подозрителни. Те лепят обяви.
При всички случаи, тази партида е свежа.
Никой от тях не е по-голям от петгодишен.
Слушайте, дайте ни още два часа
и ние ще разрешим проблема.
Единствено третото око...
ще ви позволи да навлезете в...
света на виденията.
Но внимавайте,
защото този подъл свят на изкушения и разврат...
е също така свят на желанията.
Опитай, братко Анжел Жозеф, опитай
да го откриеш...
без да изпускаш от поглед...
единствената истинска светлина.
Бъди силен.
Братя...
по Божията милост...
нашата велика раса...
ще царува още веднъж...
на земята!
От днес нататък...
нашето вярно трето око
ще стане излишно...
тъй като светът на виденията...
ще бъде премахнат.
Това е Денре!
Аз виждам!
Какво е това?
Това, братко Анжел Жозеф,
е жена.
Жена.
- Да не би да имаш някакъв проблем?
Това какво е?
Това е осъден на смърт.
Хванете го. Давай!
Върни се пак, когато тези идиоти съберат достатъчно.
Претърсете я!
Какво е това?
Убийте я!
Тя е чиста.
Тогава довечера на Пиер 24.
100000.
Никога няма да ги получиш.
Още мъничко информация.
Момиче в червена рокля...
и един слабоумник.
Намерихме това у тях.
Но, имаше още много в...
Какво ще правите с тях?
Среднощна закуска за рибите на Пиер 24.
Среднощна закуска за рибите.
Ървин?
- Като мигрена си.
Ти знаеш всичко за чувствата.
Няма ли да се опиташ да ми помогнеш?
Няма ли да обясниш защо всички тези деца сънуват само кошмари?
Защото ти си техния кошмар.
Можеш да преследваш всички деца на този свят...
но има нещо, което ти никога няма да притежаваш.
Какво?
- Душа.
А ти си мислиш че имаш?
Ти дори нямаш тяло.
Този, който ни създаде, ни направи чудовища.
Грешиш, Кранк. Ти си единственото чудовище тук.
Млъкни! Той е единствения виновен.
Така че, аз съм невинен. Аз съм невинен!
Както и да е...
Благодаря ти за помощта.
Побързайте! И внимавайте да не счупите някоя от играчките.
Много добре. И внимавай да не се порежеш.
Сигурна ли си че правим това, което трябва?
Разбира се, скъпи. Всички деца го обичат.
Вдигни си лакътя.
Защо се тревожиш, Кранк?
Ако си искрен, нищо не рискуваш.
Как си, Марчело?
Какво ви интересува?
Имаме нужда от теб, Марчело, и твоите буболечки.
Все още ли си толкова сръчен?
Не отново, моля ви.
Вече се отплатих достатъчно.
Хубаво местенце... си имаш, Марчело.
Радвам се да видя, че не се е променило много.
Знаеш ли, никога не съм харесвала тази синя клетка.
Винаги си бил добър към нас, Марчело.
Справедливостта изисква...
- Да се грижим за теб...
Днес.
Малко момиче с червена рокля...
- И един слабоумник.
Той ни трябва.
А какво да правя с нея?
Среднощна закуска за рибите.
Хайде, моя малка бълхичке.
Така, така.
Спокойно.
Среднощна закуска за рибите.
Млъкнете, идиоти!
Не бях аз.
- Не ме интересува.
Разберете се помежду си.
Как смееш да удряш оригинала!
Ти, оригинала? Поглеждал ли си се в огледалото напоследък?
Миет...
Уан ще умре ли?
Роден си на улицата. Свършваш на пристанището.
Миет твърде малка.
Не чак толкова.
Пет хиляди за хлапето.
Десет хиляди за чудовището.
Има камъчета в месото.
Има камъчета, много...
Чуваш ли нещо?
- Само тези побъркани птици.
Там има нещо.
- Нищо не виждам.
Кой е този там?
- Каква е тази работа?
Е, Брутус.
Нищо не виждам.
- Не ти ли харесва музиката?
Какво правиш?
Не мога да виждам.
Не искам да умирам.
Скачай! Хайде! Скачай!
Спаси Миет!
Бързо! Скачай!
Намерено, Западен Пиер, в навечерието на Св. Джон.
Това е чудо!
Тя се свести.
Плюй!
Как си? Погледни ме.
Сега добре ли си?
Извади голям късмет че бях наблизо.
Не съм ли те виждала някъде?
Съмнявам се.
Никой не ме вижда.
Винаги съм под водата.
Защо?
Горе е опасно.
Той иска да ме убие.
- Кой?
Нищо не си спомням.
Някои губят топчета за игра.
А аз, си загубих паметта.
Радвам се, че си тук.
Имам повече от достатъчно за двама.
Гледай.
Разбираш ли, аз съм ловец на съкровища.
Цялата история на града е тук.
Захвърлена в морето и забравена завинаги.
Разбирам.
- Тук аз описвам, подреждам.
Това не е ли сейфа от имението на лихварите.
О, да. Вчера го донесох.
А това е Вито Деветте Пръста.
Всички мислеха, че е избягал с парите.
Сбъркали са. Какво правиш?
Откраднах ги. Взимам си това, което ми принадлежи.
Не се връщай горе.
Опасно е!
Ти си дете. Остани с мен.
Благодаря ти за всичко, но трябва да вървя.
Не оттам.
Децата.
- Какво знаеш за тях?
Той ги взима. Дяволът ги взима...
със своята лодка.
Той ги отнася в ада.
Какъв ад?
- Татуирания, той знае къде.
Картата.
Картата на минното поле е татуирана върху тялото му.
Аз съм виновен за всичко.
Този е напълно луд.
О, Боже, отново малкото братче!
Миет.
Погрижи се за него. Той е отчаян.
Разбира се.
Какво те тревожи, хубавецо?
Няма причина да бъдеш депресиран.
Какво?
- Момичето...
Да. Момичето се удави. Не съм имал намерение да я възкресявам.
Трябва да сте два пъти по-щастливи.
- Защо подсмърчаш?
Защо подсмърчам? Какво от това? Настинах на пристанището.
Бъди готов след половин час.
- След половин час?
Камион на циклопи отвлякъл Денре.
Отвлякъл Денре.
Много смешно. Какво правите тук?
Е, умнице, не беше много мило от твоя страна да изчезнеш.
Съжалявам, на мен и Уан се случиха невероятни неща.
Без майтап?
Циклопите. Те крадат децата.
Да? И ако искаш да знаеш, това изобщо не притеснява г-н Уан.
Той се задява с момичета.
Кой казва така?
- Пипо го е видял.
Тази вечер.
- В един бар.
Вече си значително по-добре.
Можеш да се справиш с ликьора, силен мъж като теб.
Това тяло, твърдо като скала.
Може ли да те докосна?
Ох!
Харесва ли ти?
Не искам да се хваля, но досега никога не са ме проваляли.
Малкото ми ангелче.
Малко ангелче. Живота е гаден.
По-добре ли си?
Не ти ли е студено?
Шегуваш ли се? Ти си същински радиатор.
Радиатор.
Как не те е срам!
Да, Миет! Да не очакваше Дядо Мраз?
Когато престанеш да се държиш като идиот, може и да поговорим.
Добре, няма проблем. Ще ви оставя.
Ще се видим по-късно, г-н Уан.
Знам къде е брат ти.
О, ти съвсем си се смазал.
Това наистина си ти.
Но как успя да...
- Няма да ми повярвате.
Разкажи ми.
Не, трябва да го прибера.
- Прекалено е тежък.
Виж в какво състояние е? Няма да можеш да го носиш сама.
Може би вие ще ми помогнете.
- Аз?
Да, ама този път наистина.
Объркан съм.
Знаеш ли, не го направих за пари.
Не съм те издал.
Какво прави тя?
Бързо, бягай! Хайде, бягай!
Те мислят, че си се удавила. Нека да продължават да си мислят така.
Трябва да направим нещо.
Свали го!
Дръжте го! Внимавайте!
Страхотно!
Добре свършена работа.
- Хванат като голяма мръсна риба.
Какво има? Какво ти е направил?
Какво ти е направил на теб?
- Вие сте неразделни.
Сигурно сте влюбени.
- Мислиш, че си забавен?
Той е възрастен и ти го знаеш.