CSI - 03x09 - 03x11 (2000) (e09.sub) Свали субтитрите
Един ден виждаш кактус, а на следващия - търговски център.
Какво ви води насам? - Работа.
Спрете!
Добре ли сте, госпожице? Стойте тук.
Къде си мислиш, че отиваш? - Махайте се!
Къде са ти хората? - Нямам представа, имах среща.
Господи, какво е това?
Такси блъснало детето, докато пресичало.
Тълпата видяла шофьора - Раджиб Кендълуол, да се измъква.
Измъкнали го от колата и го пребили.
Пребили го много лошо. Закараха го в болницата.
Вътрешностите му са отвън.
Ти ли премести трупа, Дейвид? - Не, сър.
"Пътна помощ" махна колата от гърдите му.
Така е, но аз гледах - никой не го е докосвал.
Виждал ли си подобно нещо? - Какво искаш да кажеш?
Колко такива си разследвал? - Вече не ги броя.
А колко пъти червата на жертвата са били навън?
Николко. - За всичко си има първи път.
МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
ТРЕТИ СЕЗОН ДЕВЕТИ ЕПИЗОД
Моят професор често казваше,
че червата на човека могат да покрият Бруклинския мост.
А всъщност? - Близо 8 метра са.
Заблудата често е за предпочитане.
Очевидците са събрани и чакат.
Имаме ли показанията им? Това тук не става за улика.
Но се чисти по-лесно.
Запази вътрешностите цели, Дейвид.
Ще маркирам "Биологична опасност". - Добър план.
Взех таксито от "Маккарън". В града съм по работа.
Отседнала съм при роднина, на няколко преки оттук.
Видяхте ли пешеходеца? - Пресичаше улицата.
Мисля, че не видя таксито. - А шофьорът видя ли го?
Не, той гледаше мен.
- Какво ви води насам?
Мисля, че извиках "Спрете!", но...
вече беше късно.
И тогава таксиметровият шофьор - Раджиб...
се е опитал да избяга? - Нищо подобно.
Излезе от колата, за да види какво стана, и...
после се върна уплашен и посегна към радиостанцията.
Тогава го нападнаха. - Радиостанцията?
Не е ли искал да избяга? - Не. Обаждаше се за помощ.
Какво можете да ми кажете за мъжете, които го нападнаха?
Всички си мислим, че винаги виждаме всичко, но...
бяха толкова много, всичко стана много бързо...
Той просто се молеше за живота си.
Не видях лицата им, но знам, че всички участваха.
Наоколо нямаше други хора. - Ние сме герои, човече.
Те не уважават законите ни. - Кои "те"?
Шибаният таксиджия! - Защото не е от Вегас, ли?
Не, защото не е от тази страна. - А вие го знаете, защото
видяхте акта му за раждане? - Не ни трябваше.
Кажете какво видяхте. - Той блъсна момчето.
Когато удари спирачки реших, че ще постъпи правилно.
Вместо това той се върна в таксито.
Ако не бяхме ние, щеше да избяга. - Граждански арест, пич.
Хората ще ни искат автографи. - Аз не ви искам автографите,
но пък искам снимка и ваши ДНК. - Подредете се.
Моля?! - Слушайте...
Човекът, когото сте "арестували", е в критично състояние.
Това прави всички ви заподозрени в побой.
Както винаги - направим ли нещо добро,
вие винаги ни изкарвате виновни. - Ако носехме значки,
щяхме да получим медали. - Ако носехте значки,
аз щях да играя в Националната хокейна лига.
Знам си правата, не можете да ни принудите.
Да бе, ти си адвокатът. Нека ти кажа какво става,
ако не съдействате.
Всички получавате безплатна екскурзия до участъка,
където ще ви държа, докато взема съдебна заповед.
Е, какво решавате? Изборът е ваш.
Стройте ми се в една редичка.
Усмивки?
Отворете уста, моля.
Благодаря.
Състоянието му е критично - разкъсан далак,
смазани дробове, счупена лакътна кост,
вероятно вътречерепно кървене. Лекарите чакат резултатите.
У вас ли са дрехите му? - Опаковани са най-отгоре.
Разкъсани са на парчета. - Това ще ми помогне.
Каза, че е прегазил и убил някакво момче.
Каза ли нещо друго? - Не, само това.
Джийн Рейбърн. - Какво?
Допирни точки. - Играта "Открий половинката си" -
Нипси Ръсел, Фани Флаг... Кабелният канал с игрите.
Виж, нямам време за твоите смешки.
Екли чака много проби, Уорик твърди,
че неговият взлом е първи приоритет,
а съм още зациклил със случая на Катрин.
Един слуга на много господари, чат ли си?
Грег...
това е твоята ДНК-лаборатория.
Ти си господарят. Ние сме твои слуги.
Твоите проби току-що скочиха на върха на купчинката.
Какво ми носиш? - Индивидуални ДНК-проби
от масов побой над таксиметров шофьор...
и дрехите на шофьора.
"Открий звездната си половинка!"
Хайде, докторе, кажи ми нещо, което не знам.
Добре, в четвърти клас се отказах от каратето,
защото ме надви хлапе, два пъти по-дребно от мен.
За трупа? - Травмите не са като от блъсване.
С много малки изключения, когато пешеходец бива блъснат,
се очакват определени травми по долните крайници,
най-вече фрактури на коленете и пищялите.
Върхът на триъгълника винаги сочи посоката,
в която се е движела колата. Неговият пищял е цял.
Всъщност по краката му няма никакви охлузвания.
Значи няма фрактури, няма и охлузвания.
Причина за смъртта? - Гръдният кош е премазан.
Множество фрактури на ребрата.
И ето защо тая кофа е пълна с червата му -
буквално са изскочили навън.
Значи не е блъснат от таксито, а просто прегазен?
Така или иначе е щял да умре.
Бил е намушкан.
Прободна рана в корема с дълбочина 13 см.
Колко време е минало
от намушкването до сблъсъка с таксито?
Не мога да ти дам точна времева рамка,
но не е станало веднага.
И преди да попиташ - още не е идентифициран,
но от отдел "Издирване" казват,
че им се е обадила жена, чийто син снощи не се е прибрал.
Жената идва насам.
Извади ме от семинар по криминална антропология.
Задължителна е за повишаване на квалификацията ни.
Съжалявам, но изглежда днес всеки има някаква работа.
Имам дете, прегазено от такси, но не е убито от него.
Било е намушкано. Засега нямам идентификация,
нито заподозрени, нито основно местопрестъпление.
Трябваш ми.
С какво мога да помогна?
Носът на тази капка сочи към булеварда.
Мисля, че основното ти местопрестъпление е в тази посока.
Кървава диря. - Искаш ли да се разходим?
Кръвта води в тревата, следата се скрива.
Добре...
Къде можем да я хванем?
Ами... жертвата е тийнейджър... едва ли на детската площадка.
Залагам на баскетболното игрище.
Пресякъл е булеварда в 20:15, а се стъмва в 17:00 ч.
Бил е тук по тъмно. - Не виждам осветление.
Капки кръв и типичен модел.
Тук е извършено престъплението.
Убиецът може да е изхвърлил ножа.
Доста голяма поляна. - Да.
Ще се обадя за няколко полицаи с кучета.
Той е.
Моето момче. - Много съжалявам.
Как е могло да се случи? Той е само на 14.
Г-жо Брансън, ще трябва да говорите с детективите.
Да не работиш по случая, в който тълпа е пребила
индийски таксиметров шофьор, задето блъснал дете?
Всъщност не го е блъснал.
Бил е на погрешното място в лош момент.
Мислиш ли, че е на расова основа? - Да.
Бели побойници, бяло хлапе, тъмнокож шофьор...
Страховита аритметика. - Да.
Трябва да изчакаме науката да си каже мнението.
Опитвам се.
Такава ни е работата.
Успех.
Капитане, г-жа Брансън е тук. - Чудесно, покани я. Благодаря.
Благодаря ви, че дойдохте. - Арестувахте ли шофьора?
Той е в интензивното. - Как така не е видял сина ми?
Кръстовището е добре осветено, синът ми е 1.70 м!
Моля ви, г-жо Брансън, седнете.
Синът ви е бил намушкан в парка "Хаскъл",
а вие живеете на "Лоринг Авеню". Според мен се е прибирал,
когато се е случило. - Не разбирам.
Не таксито е убило сина ви, а някой друг.
Знаете ли дали Тод е имал някакви проблеми?
Неприятности в училище? - Нищо подобно, той е...
той е чудесно дете, атлетичен, популярен...
Той е... добър ученик.
Дойдохме от Портланд преди 9 месеца.
Веднага се приспособи.
Знаехте ли, че е в парка след залез слънце?
Не... мислех, че е на вечеря у приятел.
Трябваше да ми се обади, но знаете какви са децата.
Да, зная.
Още знам, че не винаги споделят с родителите си.
Бягам от бившия си съпруг. Заплаши да убие мен и момчетата.
Опитвам се да бъда на една крачка пред него.
Кога го видяхте за последно? - В Портланд.
Появи се пред училището на Тод.
Същата вечер щяхме да заминаваме.
Преди няколко дни телефонът иззвъня и аз се обадих.
Беше той... не знам как е разбрал, че сме тук,
но този уикенд смятахме отново да изчезнем.
Защо не се обадихте в полицията?
Защото сте знаела, че не можем да ви защитим.
Какво откри?
Ти си с ръкавици.
Търсим нож, намираме пистолет.
Какво става с парковете ни?
Полицай...
Дръпнете кучетата, моля.
Труп на 20 метра от мястото, където е намушкано момчето.
Дали са свързани? - Свързва ги географията.
Но засега е просто мъртвец в парка.
Нали щеше да отсъстваш два дни?
Така е, но забравих това на бюрото си.
Отивам на цирк с пет 9-годишни. Линдзи има рожден ден.
Ще опаковам Булка Барби. - Какво е Булка Барби?
Много смешно.
О, синьо... остатъци от барут. - По дрехите на намушканата жертва.
Значи може да е стрелял с револвера,
който ти и Грисъм открихте в парка?
Да... жалко, че остатъците от барут
не могат да свържат жертвата с точно определено оръжие.
Така е.
Но може би Грисъм може. - Грисъм?
Да, видях го в балистиката. Медитираше над револвера.
Дори не вдигна поглед. - Извини ме.
Приятно прекарване. - Благодаря.
Можеше да ме изчакаш. - Погледни това.
Прилича на изгоряла кожа.
Мисля, че някой е хванал цевта.
По якето на Тод Брансън има следи от барут.
Ако свалим негова ДНК от револвера, ще го свържем с оръжието.
Изгорената кожа не става за ДНК.
Да, но потта?
Шансът да се извлече ДНК от потта на стрелеца е 17%.
17%? - Има ново австралийско списание.
Не знаеш ли за него? 17% шанс за ДНК
от оръжие, 67% - от цигара,
32% - от периферия на шапка. Да ти направя ли копие?
Не ми трябва. Имам си теб.
Вземи проба и я прати за ДНК-анализ.
Албърт...
има ли следи от изгаряне по дланите на Тод Брансън?
Не.
А при този? - Не. Какво търсиш?
Специфично нараняване.
Не мога да ти помогна с изгарянето, но...
но няма да е зле да погледнеш дясната му длан.
Порезна рана.
Често срещана рана при тези, които убиват с нож.
Ако приемем, че този мъж е убил Тод Брансън,
него какво го е убило? - Куршум.
Заседнал е в лявата камера.
Обмислях как да го извадя, когато ти дойде.
Бъркаш и вадиш. - Не и ако е само покритието.
Може куршумът да е проектиран да се разпадне при удара.
Това обяснява загадката около счупената бедрена кост -
покрита е с меден прах.
Ще извадя сърцето, ще изстържа миокарда
и ще видя какво е останало от куршума.
Рамото му ли е разместено? - Да.
Мускулатурата е разкъсана, но няма възпалителен процес.
Станало е след смъртта?
Извинете... отивам в болницата.
Таксиметровият шофьор е починал.
Ще си имам нов гост.
Емерсън веднъж е казал: "Тълпата е човек,
доброволно принизил се до природата на звяра."
Звярът вече е убиец.
Как е, приятелю?
Аз съм детектив Джим Брас от полицията на Лас Вегас.
Майка ти вкъщи ли е? - Не.
Как се казваш? - Ерик.
Съжалявам за брат ти, Ерик. - Мама изнася багажа.
Да, каза ми, че заминавате. Къде отивате?
Когато бях малък, често се местехме. Не е лесно.
Ще се видиш ли с баща си? - Той е мъртъв.
Умрял е, когато съм бил на две години.
Ще ми направиш ли една услуга?
Когато видиш майка си, кажи й да ми се обади.
Добре. - Пази се.
Това разпадналият се куршум ли е? - Да.
Обикновено се използват за стрелба на закрито,
защото медта е по-малко токсична от оловото.
Погледни.
Вляво е парчето от сърцето на жертвата.
Вдясно е тестовият куршум от револвера, който открихте.
Колко интересно. - Да.
Револверът съвпада. - Чудесно.
Проверих серийния му номер в системата -
регистриран е на някой си Джонатан Руарк
от Сан Хосе, Калифорния.
Джон е бившият ми съпруг. В Лас Вегас ли е?
Ами ние...
открихме оръжие, регистрирано на негово име,
в парка, където е убит синът ви.
Но когато говорих със сина ви Ерик,
той каза, че баща му е починал преди години.
Така съм казала и на двамата си сина.
Казах им, че Джон е загинал в автомобилна катастрофа.
Тежко ми е да ги лъжа така, но...
всеки път като се местим, трябва да измислям по нещо.
Просто искам нощем да спят спокойно.
Г-жо Брансън, в парка открихме и мъртъв мъж -
бял, в средата на 30-те. - Мислите, че е Джон?
Не знаем кой е, но разполагаме със снимка.
Не...
Не, това...
Това не е Джон.
Това е Стюърт... Стюърт Брадли, приятелят ми.
Къде беше? - Върнах се в парка.
Мислех, че все трябва да има някаква материална улика,
свързваща намушкването със стрелбата.
Следи от влачене? - Водещи от баскетболното игрище
до трупа на Стюърт Брадли. Знаем, че Тод е кървял,
но около следите от влачене няма кървави капки.
Значи мислиш, че е имало още някой?
Револверът е регистриран на биологичния баща на момчето,
но не са се виждали от 10 години.
Ако Тод е стрелял, как е взел оръжието?
Може баща му да му го е дал зад гърба на майката.
Или... може би Тод не е стрелецът. - Вярно е.
Наличието на барут просто доказва, че Тод е бил близо до стрелбата.
И тъй като по дланите на Тод няма изгаряния,
уликите предполагат, че някой друг е стрелял.
Което ни връща към бащата.
Знаеш ли какво, Джон? Не ме плашиш.
Според бившата ти жена ти си едно чудовище...
заплашваш я с убийство, подпалваш й колата в Бостън,
нахлуваш незаконно в дома й в Чикаго,
висиш пред училището на децата в Портланд... Не знам.
Смятах те за тип като онзи от филма "Да спиш с врага си".
Ти си повече като Гъмби, нали? - Ако е заради бившата ми...
ченгетата ме прибраха в Моапа. Джейн живее във Вегас.
Не нарушавам съдебно разпореждане. - Знаеш къде живее.
Престъпление ли е? - Вчера синът ти Тод
е бил убит. Това е престъпление.
Джони, рожбо, не ти говоря за времето.
Говоря за сина ти.
За последно видях това дете, когато беше в памперси.
Не съм го убил, ако това намеквате.
Ами Стюърт Брадли?
И той е бил убит вчера, но не е бил намушкан.
Застрелян е с твоя пистолет.
С кой? - Револвер "Смит и Уесън".
Аз нямам "Смит и Уесън". - Регистриран е на теб, Джон.
Името ти фигурира там. - Откраднаха го.
Съобщи ли в полицията? Ти си зает човек, забравил си.
Няма нищо. Ето какво мисля аз:
Обадил си се на Тод с думите: "Здрасти, Тод".
"Да се срещнем в парка Хаскъл. И знаеш ли какво?
"Доведи и новото гадже на майка си."
Не е така, стига.
Снощи бях в Таос, Ню Мексико.
Не съм пресичал границата до...
докато стане следобяд в Невада.
Може да проверите - Мотел "Адоби Ин",
гледах кабелна телевизия и ядох пица, ясно?
Може ли да видя ръцете ви, моля? - По-добре го послушайте,
той е от криминологията.
Можеш ли да го задържиш? - Има няколко неплатени глоби.
Издадена е заповед за арест. Три дни стигат ли ти?
Засега.
Колко тежиш?
Това е между мен и треньора ми. - Трябва ли да те меря?
Близо 98 кг, плюс-минус една поничка.
Не си прави труда да питаш, няма да ти кажа.
Уорик, би ли легнал на пода?
Не ми плащат достатъчно, за да се правя на мъртвец.
Моля те?
Сара, хвани дясната му ръка и опитай да го влачиш.
Надявам се, че е свързано със случая?
Не ми ли вярваш?
Такава досада си.
Останете така за малко.
Извинете... здравейте. Джуди, нали?
Искате ли да участвате в малък експеримент?
Аз съм секретарка. Освен това чух какво
сте сторил с краката на Грег. - Няма да се събувате, обещавам.
Може ли да ставам? - Не. Завърти се.
Джуди, хвани Уорик за дясната ръка
и се опитай да го повлечеш. - Здрасти, Джуди.
Ей, може ли по-нежно?
Благодаря, Джуди, много ми помогна.
Можеш да си вървиш. - Ще ми кажеш ли какво става?
Рамото на Стюърт Брадли е разместено след смъртта.
Тежи горе-долу като теб. Как е рамото?
Видя я как ме влачи. Радвам се, че бях от полза.
Закъснявам за масаж. Ще ти пратя сметката.
Сега разбирам - аз съм по-голяма от Джуди.
За да набере скорост, трябваше да тръгва и спира.
Което обяснява разместването след смъртта.
Особено ако е влачен от човек с не много силни ръце.
И докъде стигаме така?
Може би до Джейн Брансън, тя е горе-долу колкото Джуди.
Защо Джейн Брансън ще убива гаджето си?
Той е намушкал сина й.
Мотив?
Не знам.
Но майките защитават децата си, нали?
Добре, значи...
тя изпраща Тод вкъщи, без да знае колко тежка е раната му.
Заравя трупа на гаджето си и хвърля ножа,
който още не сме открили. Скрива револвера...
И може би доказателството е в ръцете на г-жа Брансън.
Г-жо Брансън, имате ли минутка? - Ерик и аз напускаме града.
Прибрахме бившия ви съпруг по други обвинения.
Дори да излезе под гаранция, ще имате ден-два преднина.
Добре. - Г-жо, може ли да видя ръцете ви?
Моля? - Важно е. С дланите нагоре, моля.
Здрасти, приятел. - Здрасти.
Здравей, Ерик. Това е г-н Грисъм.
Работим заедно. - Може ли да ти видя ръцете?
Трябва да тръгваме. - Веднага щом Ерик покаже
на г-н Грисъм ръцете си, може да тръгвате.
С дланите нагоре.
Eрик...
искам да знам как си се изгорил.
Гледай г-н Грисъм, Ерик, не майка си. Г-жо Карпъл?
Можеш да отговориш, Ерик. - Изгорих се с ютията.
Мисля, че си се изгорил с нещо много по-опасно.
В парка открихме пистолет.
Изгарянето ти сочи, че дланта ти е била отгоре, когато е стреляно.
Проследих Тод в парка.
Тод, получих имейла ти. Какво става?
Няма да се местя пак. Кажи на мама,
че отказваш повишението.
- Трябва да го обсъдиш с нея.
Тя слуша теб.
- Ти не разбираш.
Няма да изоставя приятелите си заради теб!
Аз нямам нищо общо!
Тод, не!
Трябва да се прибирам. Скрий трупа.
Просто се погрижих за брат си.
Взех проба от револвера.
ДНК от потта на заподозрения не съвпада с Тод, но е на мъж,
с 8 общи маркера и роднинска връзка.
По якето на Тод открихме остатъци от барут.
Приехме, че Тод е стрелял.
Но според мен Тод е стоял до теб, когато ти си стрелял.
Не си отишъл в парка, за да спреш Тод, нали?
Той е отишъл там, за да спре теб.
Ерик, какво има?
Ерик, не прави глупости.
- Няма да се местя пак.
Не и заради него!
Върви си вкъщи!
Откъде взе револвера, Ерик?
От мен.
Ерик, да излезем в коридора за малко.
Пистолетът е бил във вас, а вие не казахте нищо.
Държах го заключен.
Но когато Джон се обади преди два дни,
го извадих и го сложих в нощното си шкафче.
До тази сутрин дори не знаех, че е изчезнал.
Реших, че Джон е идвал и го е взел.
Бях убедена, че той е убил Стюърт.
През последните 10 години
всеки ден се обръщах през рамо.
Приятелят ви е имал нож в нощта, когато е умрял.
Говорих с негови приятели и колеги,
но никой не помни той изобщо някога да е имал нож.
Г-жо Брансън?
Предупредила сте го за бившия си съпруг, нали?
Когато попита какво ме мъчи, не трябваше да му казвам нищо.
Изплаши се, после избухна. Започна да носи нож.
Какво ще стане с Ерик?
Ще дочака процеса в ареста за малолетни.
А след това?
Ако го осъдят за убийство,
ще лежи в изправителен дом, докато навърши 21.
Докъде стигнахме? - Звънях ти поне 10 пъти.
Бях зает. - Аз също.
Първо, обработих дрехите на г-н Кендълуол.
След това сравних свалената от дрехите ДНК
с ДНК-то на Мръсната Дузина.
Виждам само един чаршаф. - А аз правя изкуство.
И съм готов да го разкрия.
Добре дошъл в новата и подобрена игра
"Открий половинката си".
Греъм Купър е хванал Раджиб за яката.
Клод Алън и Бари Лорънс са използвали юмруците си.
Джоуи Гилмън, Бил Кендъл и Рик Миджън също са участвали.
Много хубава презентация, Грег.
А останалите? Всички са участвали,
дори се хвалеха. - Само шестима от 12 души
са оставили епител, когато кожата им
е влязла в контакт с дрехите на жертвата.
Няма веществени доказателства, свързващи другите с престъплението.
Манталитетът на тълпата...
освобождава индивидите от нуждата да различават правилно от погрешно.
Освен това анонимността ги пази от обвинение.
Да, и по-точно 6 от тях.
За съжаление материалните улики са ограничени от човешките действия.
Нищо не е абсолютно, Гил. Дори криминалистиката.
Да, затова...
ние спираме дотук. Вече зависи от вас.
Веществените доказателства потвърждават, че ти си "героят",
измъкнал шофьора от таксито. - Пак бих го направил.
Г-н Купър, нека изслушаме капитан Брас.
Чака те обвинение в убийство първа степен.
Моля?! - Г-н Кендълуол почина.
И за протокола - той не е блъснал момчето.
Не се е опитвал да избяга. Викал е помощ по радиостанцията.
Знаеш ли кой е истинският герой? Раджиб Кендълуол.
Таксиметровият шофьор.
И така...
какъв си ти тогава?
Прокурорът ще се съгласи ли на сделка?
Искаме приятелчетата ти.
Или ти ще говориш, или те. Не е от значение.
А времето тече.