Assault On Precinct 13 (2005) (AssaultOnPrecinct13_CD1.srt) Свали субтитрите

Assault On Precinct 13 (2005) (AssaultOnPrecinct13_CD1.srt)
НАПАДЕНИЕ НАД УЧАСТЪК 13
Ало?
Да... по дяволите, да.
Не, не, не. Заемам се. Ще бъда там.
Добре, чао.
Добро утро, приятелче.
Ела, лайнар.
Добро утро.
Студено е, хора. Тази година Детройт ще посрещне
една снежна нова година, защото пристига нова буря.
Без майтап!
То е както секса, като еволюционен инстинкт, господа.
Например: стадионът на "Тигрите"...
трибуните са празни... Настани ме отпред,
където винаги можем да правим каквото си искаме, където можем.
Никой не ни видя освен лявото крило.
Да кажем, че му хареса гледката, докато бях в публиката.
Принудителният секс забавлява, момчета. Не се заблуждавайте.
Трябва да скоча в снега, за да се охладя.
Успешна нова година, Ай.
- И на теб, скъпи.
Това животно е твоят тип, Айрис.
Вероятно бивш затворник.
Двамата трябва да се сдушите.
- Майната ти, Карлайл.
Говориш без да мислиш, за да нямаш чувство за вина.
Не се ядосвай, Ай. Молиш само престъпници. Това го знае всеки.
Това е лошо за мен, тъй като съм влюбен в теб.
Не моля престъпници, а чукам лоши момчета. Разликата е голяма.
Нали не трябва да съм бивш убиец, за да докажа, че съм достоен.
Какво, по дяволите, е това? Забавления и игри?
Опа.
- Никой ли не работи тук вече?
Ей, сержант, закъсня. Честита Нова Година.
Ядосвате ме. Махайте се оттук, за да не ви намеря работа.
Не ви трябва да се набутате с нас тази вечер.
Чао, момчета.
- Ще се видим в новия участък.
Честита нова година, Айрис.
- До после, Айрис.
Да се набутат? Това не е много хубаво, шефе.
Права си. Извинявам се.
Ти си прекрасна и невероятна и се чувствам горд,
че ще прекарам тази вечер с теб.
Ти си саркастично копеле, нали? Ще си прекараме добре тази вечер.
Официално затваряме в полунощ, но всички обаждания се препращат,
така че по-добре да затворим още сега.
Можем да се размажем от рано.
Добре. Не прекалено рано, разбра ли? Трябва да опаковаме тези неща.
Компютрите и по-голямата част от оборудването вече ги няма.
Хайде, сержант. Това е любимият ми празник.
Дори съм си сложила специални секси празнични ботуши.
Въпреки че сме тук, искам да го направя правилно.
Как може да го направиш грешно?
Никога не приемайте за подарък най-великата сила от всички.
Силата да избираш.
Взимайте под внимание изборите, които сте правили в миналото.
И когато ви подведат,
вярата и времената на опозиция ще доведат до спасението ви.
А често лесният път
ще ви отведе само до изкушение.
Мислете за последствията.
И ценете силата си
да изберете праведната пътека.
Мислиш ли, че онзи човек е казал истината, когато е дал обет на Бог?
Ако вярвате в Бог, г-н Портнал.
- Ти не вярваш ли?
Никога не бях срещал чернокож, който да няма вяра.
Стоял съм пред хиляди мъже,
които гледаха смъртта в очите.
Всеки един от тях молеше за Божия помощ.
След като видях всички тези "Боже, помогни ми!"...
изгубих вярата си.
Какво ще кажеш?
- Отговорът ми
е следният:
Не.
Май приключихме тук.
Какво си мислиш, че ще те оставя да излезеш и да търсиш защита?
Я ставай! Върви пред мен!
Стой там!
Хвърли оръжието!
Хвърли го веднага, копеле!
Тук сме пред новия участък 21, където
една от най-влиятелните престъпни фигури на града,
Марион Бишъп, е задържан по обвинения за убийството
на полицай под прикритие.
Бишъп, известен с бруталните си методи за екзекуция
печели милиони от различни криминални дела
в района на Детройт.
Екипът на Бишъп.
Така ли?
Сега не е моментът.
Лейтенант Холоуей.
- Маркъс Дювал.
Отдел "Организирана престъпност". Това е екипът ми.
Знам кой сте. Съжалявам за хората ви.
Къде е това копеле?
Няма да прекарам нито една нощ тук. И двамата знаем защо.
Ще направиш всичко необходимо за да ме изкараш, разбра ли?
Този е убиец на ченгета.
Ако съдията определи гаранция,
кълна се в Бог, че ще...
Няма да има дело заради празника. Бишъп ще изкара два дни вътре,
преди да може да плати гаранция.
- Не се притеснявай, капитане.
Хванахме го, няма да го оставим да излезе.
Честита нова година!
Стига бе, само тримата сме тук.
- Да, и един от нас е ирландец.
Боже, погледни това.
- Трябва да е по-старо и от мен.
Няма да ме хванеш жив, Джими!
Погледни тази стая. Тук има доказателства
от времето на първите ми арести.
Не, отървах се от нещата, свързани с Гражданската война.
Ей, това е много смешно! Не напускай истинската си работа!
Сержант, човекът от петъчната уговорка е тук.
Шегуваш ли се?
- Някакви безпокойства напоследък?
Да.
Една дума... "Лъвовете".
Създават ми много безпокойства.
Моля, спрете да избягвате въпросите ми, сержант.
Още ли взимате болкоуспокояващите?
Стига, докторе.
Дори и вие трябва поне малко да се отегчавате от тези разговори.
Защо не си поговорим за истинската причина
вие да дойдете тук в новогодишната вечер
насред бурята?
Добре. Да видим...
Имахме уговорка.
Аз мисля, че истинската причина е...
че сте влюбена в мен.
- Така ли?
Виждам го в очите ви.
- Интересно.
Затова идвате, облечена в тези изискани дрехи.
Поласкан съм. Но мисля, че трябва да спрете да го отричате.
Разбирам. Прав сте, прав сте, прав сте...
Лицето ми явно ме издава.
Не се издокарах така, защото ще ходя на новогодишно парти.
О, не! Не, сержант.
Това беше за вас.
Начин на прелъстяване. Работи ли?
Прекрасно.
Радвам се.
Но ще трябва да довършим този разговор някой друг път.
Какво е това?
- Ей, това е мое.
Добре, спокойно. Не ми пука за папката.
Разбрах, че ще имаш работа на бюро в участък 21?
Много си любознателна.
- Как се чувстваш?
Как се чувствам ли? Няма голяма промяна.
Значи новата година не ти носи нищо различно?
Как е кракът ти между другото? Забелязах, че не куцаш вече.
Какво трябва да значи това?
- Просто наблюдение.
Пет години работа под прикритие и сега това... Уау!
Довиждане.
- Екшънът е отвън на улицата.
Довиждане. Честита нова година.
Честита нова година и на теб. Ще се видим в новия участък.
Боже, знаеш ли... не мога да чакам.
Бих те изпратил, но имам толкова много...
Няма нужда, благодаря.
- Толкова много работа.
Джейк, трябва да видиш това.
А сега лейтенант Маркъс Дювал, който е шеф на офицер Рей Портнал,
излиза от участък 21...
- Виж, това е Дювал.
Добро ченге, добър човек. ...в който е затворен Марион Бишъп.
Този човек в момента е в ада.
Добре ли си, Джейк?
Всички в автобуса! Знаете как изглежда.
Новогодишна вечер в къща с хиляда врати.
Какво ще кажете, а?
Ще седиш в самотна килия и ще искате компания,
но няма да получите нищо.
Няма да се забавлявате в новогодишната вечер.
Загубеняци!
- Не съм загубеняк.
Просто се опитвам да съществувам, защото на моите хора им харесва
да унищожават новите общества
и съм принуден да взимам неща, които не са мои.
Ей, ей, очите ти са червени. Да не си смъркал или пил?
Не знам. Твоите са бляскави, да не си ял понички?
Това е много смешно.
- Хареса ли ти, копеле?
Да не го прочете в някой комикс?
- Мамицата ти!
Отивай отзад!
Затворете ги!
Това няма да ни трябва повече.
Добре, момчета и момичета. Нека вдигнем тост.
Тост за тази дупка, преди да я затворят.
Имам ужасното чувство, че това място ще ми липсва.
Но разбира се не толкова, колкото ще ми липсвате вие двамата.
За какво говориш?
- Имам новини. Момчета и момичета,
старата школа се пенсионира.
- Шегуваш се.
Прибирам си нещата, точно както това място.
Поздравления, Джеспър. Защо не ни каза?
Току-що получих официално потвърждение. Както и да е...
Да пием за тази стара дупка, за мен и за новия ми живот.
Наздраве.
А сега, госпожичке,
може ли да получа този танц? Да отпразнувам пенсионирането си?
Ела.
Не си тръгвай, може и да научиш нещо.
Хайде!
ПОВЕРИТЕЛНО
Нищо не виждам в това време.
По дяволите! Да нямаме нужда от нов капитан?
Може би някой от тези боклуци отзад.
Може да им дадем малко време за празника.
Марион Бишъп...
Най-големият бос.
Знаеш ли, чух че са те простреляли пет пъти, човече.
Пет пъти! В лявото рамо, стомаха,
горе и долу в гърба, дясното бедро, сигурно е гадно...
Не си умрял, защото си упорито копеле,
а не като повечето чернилки.
Нека се представя. Името ми е Бек.
И аз съм лошо копеле като теб.
Чу ли ме, човече? Кажи нещо.
Не! Внимавай!
Използвай спирачката, по дяволите!
- Млъквай, мамка му!
Ей, Рей Чарлз, карай по-бавно, човече!
Офицер Болс, офицер Кок. *игра на думи*
Визуален контакт, човече, визуален контакт.
Нека ти кажа нещо. Конституцията изисква
да се осигури... предпазване.
- Сядай!
Просто казвам, че не се чувствам в безопастност.
Млъквай!
- Камион 21, тук диспечъра.
Камион 21, слушам.
Ще трябва да се отбиете в участък 13,
докато отмине бурята.
Няма проблем. Какво става, диспечър?
Имало е злополука с пострадали на път 101.
Пътят е затворен. Останете в 13-ти до следващо нареждане.
Те вече са предупредени.
- Разбрано.
13-ти е пълна дупка.
- Не ме интересува.
Радвам се, че ще се измъкнем от това.
Какво ще кажеш за това, като новогодишен подарък?
Докараха ни този боклук Бишъп на тепсия.
Бих могъл да отмъстя за Рей Паркър.
Какво правиш тук?
- Какво?
Даваха толкова много за този Бишъп по новините, искам да го видя.
Мислех, че си се отказала от лошите момчета. Връщай се вътре!
Все още не е нова година, сержант.
Ти трябва да си Роник.
- Без да ви обиждам, офицер,
обаче доста ни притеснявате. Затваряме. Нямаме оборудване.
Централата каза да паркираме през нощта, докато отворят пътя.
Проблем ли имаш с това?
- Добре бе, спокойно.
Джейк, стига. Няма да връщаш тези момчета в това време.
Ще ги заключим и няма да ги оставим да мръднат. Спокойно.
Добре, но на твоя отговорност. Не искам проблеми заради тях.
Вкарайте ги, хайде, вкарайте ги.
Интересна група.
- Да. Имаме жена гангстер,
която се кълне, че никога не е извършвала престъпление.
Този тук е специалист в областта "фалшиви стоки".
Фалшив "Ролекс"? Това е твоят човек.
Този наркоман, Робърт Дели...
Легенда.
- И в момента е надрусан.
И звездата на шоуто.
Той няма нужда от представяне, знаеш му подвизите.
Сержант?
Не спира да вали. Имаме още един гост.
Къде е колата?
- Не иска да се движи.
Трябваше да вървя две мили в това проклето време.
Подгизнала съм, погледни ме.
- Слава богу, че не си пострадала.
Е, хареса ли си досието?
- А, да. Изпусна това.
Така ли? Изпуснала ли съм го? Странно.
Бях сигурна, че ти си го взел.
- Определено го изпусна.
Това е разочароваващо. Ако го беше откраднал,
това щеше да е първият път, когато си се заинтересовал от терапията ти.
Знаеш, че това са пълни глупости.
Значи си го прочел?
Да, мамка му, прочетох го.
Открадна ли го?
- Знаеш, че съм го откраднал, нали?
Стига си се радвала толкова, докторе. Става ми гадно.
"Мисля, че се крие зад травмата си", "Не е ранен наистина",
"Джейк Роник вече не се смята за ченге".
Какви са тези глупости? Мислиш, че ме е страх ли?
Това е, нали? Мислиш, че съм уплашен?
Ако беше прочел по-напред щеше да видиш, че не това си мисля.
Добре. Кажете ми какво мислите, д-р "Ебавка-с-мозъка".
От какво мислите, че се крия?
Няма да ти обяснявам, ако ще се държиш като дете. Извини ме.
Бягай. И двамата знаем, че не можеш да го понесеш,
защото искаш да ме чукаш.
Сержант, ако исках да те чукам, вече щеше да е станало.
Научи се да се контролираш, докторе. Отразява се на работата ти.
Много е непрофесионално.
- Не се опитвай да ме отпишеш,
защото се притесняваш, че може би съм права.
Права?
- Да!
За какво? Кажи ми от какво мислиш, че се крия
и аз ще ти кажа дали си права.
- Добре!
Мисля, че чувството на отговорност
те е довело до безсилие.
- Безсилие...
Да! И затова работиш в този стар участък на бюро.
Виж, ранен съм, затова съм тук.
- Глупости!
Отговорен си за смъртта на партньора ти и затова си тук.
Не съм направил нищо лошо. Съдебните заседатели ме оневиниха.
Точно така. Не си направил нищо лошо.
Но беше твое решение да минеш по левия коридор, вместо по десния.
От предната врата, а не от задната.
А ти не искаш да взимаш такива решения отново.
Да, и? Може би си права.
Медал ли искаш?
И сега се криеш зад това бюро?
Криеш алкохол в чекмеджето
и хапчета в малка глупава кибритена кутийка.
Но все още има един живот, за който си отговорен.
О, нека позная. Моят?
Да, твоят.
Не се ли погрижиш за себе си, няма да си ченгето, което си бил преди.
Бишъп...
Бишъп...
Бишъп...
Виж, човече, виж. Пуерториканец и чернокож в кола.
Кой кара?
Ченгетата.
Направо ме разбиваш... Направо ме разбиваш... това беше...
това беше... Изпитахме нещо.
Усети ли го?
Добре.
Тоя затвор не е за Смайли.
Определено е извън същността на Смайли.
Кой, по дяволите, е Смайли?
- Аз съм Смайли. Аз, аз съм Смайл.
Виж, ще прекарам доста време в затвора.
Нямам намерение да оставам тук.
Чакам сестра ми да ме вземе.
Никога не съм извършвала престъпление през целия си шибан живот.
Да, да...
Още ли чакаш влекач?
Няма да дойде.
По дяволите. Почти е време, хора.
Биш, как се оправяш с живота? При мен беше...
Исках този наркотик, винаги се подготвях за него.
А човекът, който го имаше,
реши да не ми го даде и... го откраднах.
Той трябваше да ми прости след това,
но това беше началото. Не можах да спра.
Всичко това беше за мен.
Добре.
Добре, добре. 20... 19... 18...
17... 16... 15...
13... хайде... 12... 11...
Това ме депресира.
3... 2... 1...
Честита нова година!
Можеш ли да го направиш?
- Ще го направя, ще го направя.
Виж го. Надрусан е и се мисли за Майк Тайсън.
На мен ли се смеш? Подиграваш ли ми се?
Ще ти дам съвет. Недей!
- Остави я намира бе, наркоман?
Остави я намира.
- Майната ти!
На теб говоря! Какъв е проблема?
Моля?
- Чу ме.
Не ме бутай, ще те смачкам.
Честита нова година.
Честита нова година.
- Благодаря.
Разкарай се от мен. Смотаняк!
Ей, шибани животни.
Какво става?
По дяволите!
По дяволите! Какво е това?
По дяволите!
Стойте долу!
- Ей! Проклети животни!
Всичко, което знаете, е...
Кои сте вие, мамка му?!
Какво става там?
Роузи!
Как си?
- Добре съм.
Не се предавай!
- Помогнете ни да излезем!
Изкарайте ни оттук!
Айрис, ела тук! Ела тук!
Какво става?
Не може да диша.
- Какво, по дяволите, става?
По дяволите!
Ох, човече.
Дръж се... дръж се...
По дяволите!
Роузи! Да, точно така.
Говори ми, по дяволите! Говори ми!
Дишай, по дяволите! Роузи!
Айрис!
Как е той? Добре ли е?
- Добре ли? Мъртъв е, за бога!
Ей толкова добре е. По дяволите, шибан Бишъп!
Тези тук са негови хора. Копеле!
Изкарайте ни оттук! Хайде, изкарайте ни оттук!
Успокойте се, успокойте се! Всичко свърши.
Изкарайте ни оттук!
По дяволите!
Успокойте се! Всичко свърши.
Ти бъзикаш ли се, сержант?
Боже! Успокой се!
- Как е той, Айрис?
Съжалявам за партньора ти. Преместихме го в офиса.
По дяволите.
- Трябва ни лекар.
Защо няма аларма на задната ви врата?
Тази аларма не работи от месеци.
Още са там. Има някакъв камион в гората.
Не се движи.
- Сериозно ли?
Трябва да са предположили, че сме се обадили за подкрепление.
Имаме малък проблем. Телефоните не работят.
Разбира се! Отрязали са кабелите.
- Вероятно бурята ги е съборила.
Глупости. Това са хора на Бишъп. Отрязали са кабелите.
Пробвай радиото!
- Забрави. Честотите са блокирани.
Блокирали са честотите? Това не се прави лесно.
Използвали са професионална помощ, защото всички честоти са блокирани.
Вероятно са прецакали и мобилните телефони.
Нямам сигнал.
Аз също. Какво, по дяволите, е това?
Казах ти. Хората на Бишъп са отвън.
Ще го изкарат оттук по един или друг начин.
Някой ще е чул изстрелите и ще дойде да провери.
Няма нищо отвън...
- Не, не. Не вярвам на това.
Ако някой чуе изстрели, ще помисли, че са фойерверки.
Аз отивам. Благодаря.
Какво, по дяволите, е това? Това е шибан полицейски участък!
Боже Господи!
- Сержант.
Сержант, по-добре виж това.
Обкръжават мястото. Проклета обсада.
Не трябваше да съм тук.
Не трябваше да съм тук... Не трябваше да съм тук...
Мамка му!
Прекрати стрелбата! Прекрати стрелбата!
Прекрати стрелбата! Не беше изстрел.
Бишъп! Казах ти. Това са хора на Бишъп.
Ще го изкарат оттук, каквото и да стане.
В това няма смисъл. Това е полицейски участък!
Млъквай, докторке! Каза го вече.
Добре. Всички просто слушайте.
Може би се опитват да ни изкарат оттук.
Нека им дадем каквото искат. Нека им дадем Бишъп.
Всичко ще свърши. Никой друг няма да пострада!
Не е лоша идея.
Не, не можем да позволим на този затворник, убиец на ченгета,
да се измъкне от нашия участък. Няма такава възможност.
Опитваш се да усложниш ситуацията. Вече имаш ранен полицай.
Вече казах не!
- И какво ще правим, сержант?
Тук сме в капан.
- Не мисля така.
Мисля, че просто се опитват да ни уплашат, за да им дадем Бишъп.
Доста добре се справят.
Тези спирания на тока те карат да се замислиш
за така наречените "невероятни правителствени технологии", нали?
Лъжливи корпоративни копелета!
Това не е спиране на тока бе, наркоман.
Нещо съмнително става. И не знам какво е.
Знам, че боли, но трябва да те махнем от тези прозорци.
Добре.
Джаспър, при теб ли са фенерите?
- Не знам къде са, по дяволите!
Сигурно са опаковани.
- Роник!
Залегнете!
Джаспър, пусни щорите!
Добре... добре...
Да, сега сме в пълна безопасност.
Това са само тактики за сплашване.
Не знаят колко огнева мощ имаме или нямаме.
Няма да влязат тук отново.
- Прекалено е рисковано.
Защо не излезеш отвън, сежант.
И да потърсиш помощ.
Да барикадираме вратите и прозорците.
И ще измислим как да потърсим помощ.
Защо правиш това, Джейк? И без това на никой не му пука за нищо.
Можем да сложим край сега.
- Не мога да пусна убиец да излезе.
Не мога да го направя.
Ще ни изкарам от тук, Джаспър. Обещавам.
Нямаш почти никакъв шанс там, приятел.
Това ченге там ще умре, ако не опитам.
Просто гледай навсякъде да е заключено, докато намеря помощ.
Добре.
Ще те покривам от предните прозорци,
защото виждам камиона по-добре оттам.
Давай!
Смотаняк.
По дяволите!
По дяволите!
Намерих го в нашия приятел отвън.
Изтръгнал си гръбнака на един веднъж, нали?
Ти да не си хирург?
Чух, че онзи куршум, който те е уцелил в корема,
все още седи там и ти създава проблеми с червата.
Човече...
Бишъп.
Трябва да поговорим.
Защо просто не уби човека?
Името му беше Дани Барбера.
Полицай. Полицай...
който работи за Рей Портнел.
Човекът, който уби.
Кажи ми защо полицаи си рискуват живота,
за да се доберат до теб, Бишъп.
Защо да отговарям на този въпрос?
- Защото ще те пусна при вълците
и ще си спася задника, ако не го направиш.
Предполагам знаеш кой съм аз, сержант.
Ти си гангстер-боклук.
А един от моите партньори-боклуци в престъпността
е твоят колега Маркъс Дювал. Маркъс Дювал и целият му екип.
Преди деляхме по равно, но Маркъс стана алчен и искаше повече.
И затова уби Рей Портнел?
- След като той се опита да ме убие.
Тук са да ме убият, защото стигна ли до съда,
всеки един от тях отива в затвора до края на дните им.
Колко полицаи са замесени в това?
- Не мога да кажа с точност,
но парите минават през целия отдел.
Обзалагам се, че всички са тук сега
и няма да ми позволят да напусна този участък жив.
Няма да позволят на който и да е от нас да напусне жив.
Как да сме сигурни, че са те отвън?
Сержант...
Горкият човек, нямаше шанс.
Знаеш ли дали е имал семейство?
Някой идва! Джейк, някой идва!
Някой... някой идва!
- Хайде.
Ударният отряд, сержант.
Тук са за всички нас.
За мен?
За всички нас. Особено за теб.
Майната ти. Всичко това е заради теб.
Това са твоите колеги отвън, старче, не моите.
Не ме сравнявай с твоите боклуци-приятели отвън.
Аз бих те изритал навън.
- Искам да те видя как се пробваш.
Със сигурност ще ти хареса да убиеш още едно ченге днес, нали?
Само теб.
Стават все по-силни.
Защо? Защо? Защо полицаи идват да ни убият?
Трябва да го убият,
за да не ги посочи в съда. Трябва и нас да убият,
защото знаем, че са те.
- О, Господи!
Така че...
ето какво ще направим:
Ще заемем позиции из целия участък
и ще ги удържим до разсъмване.
Айрис, Алекс, знаете ли как се използва огнестрелно оръжие?
Не.
Защо не ми дадеш един пистолет, сержант?
Ще ти помогна да отблъснеш чернилките.
По дяволите! Хората са тук.
Добре.
- Шибани копелета.
Знам.
Гледам на това, като на проста математика.
Ако влезем и тези осем души оживеят,
животът на 33-ма е погубен.
Животът на моите хора и на семействата им.
Хора, за които съм отговорен.
Хора, които...
Хора, които обичам.
Не виждам друг начин, Маркъс.
Следите от кръв водят пак до нас. Нямаме избор.
Ако минем през това...
ще трябва да живеем с мисълта за него през остатъка от живота си.
Но знаеш ли нещо, Майк...
Мога да живея с тази мисъл.
Повече, отколкото да живея със съкилийник.
Тръгнем ли веднъж,
тези хора вече не са цивилни или ченгета.
Трябва да убием всички.
Без прегради.
Без уважение.
Обсесивно Компулсивно Разстройство!
Проблемите ме карат да се концентрирам
и да неутрализирам всякакви чувства на страх в определен момент.
Крия се зад структурата му.
Ще се оправиш, докторе.
Не знам... не знам.
Толкова си спокоен...
Много благодаря.
- Благодаря.
Не е нужно да правиш това.
- Напротив.
Трябва.
Ако ще умирам, поне да умра елегантно.
Ти как се справяш?
Просто мисля за живота.
Искам да живея. Противно на това,
че не искам да умра.
Постоянно си казвам,
че всички ще оцелеят този път.
И двамата знаем, че няма да се случи, сержант.
Без предпазител.
Правилно.
Хайде! Събудете се! Събудете се!
Събудете се! Хайде!
Ставайте!
Виж...
Положението е следното: Тези хора, които влязаха тук,
са още отвън.
И...
Нямам представа колко са
и какво се канят да направят.
Не се притеснявай, човече. Няма какво да направиш.
Не можеш да спреш хората на Бишъп.
Давай, сержант. Кажи им.
Това не са хората на Бишъп.
Това са полицаи.
- Какво?
Куките се избиват взаимно?
Най-голямата глупост, която съм чувала.
Това не е битката на Смайли, човече!
Остави Смайли намира... Остави ме намира.
Трябваше да се досетя...
Политика на убийството, нали?
Престъпниците злоупотребяват с властта си.
Кой ще ни спаси? Ти ли?
Ти ли?
Ще направя всичко по силите си да ви защитя. Става ли?
Всички ви.
- О, да! Чувствам се в безопасност.
Мамка му!
Какво, по дяволите, става сега?
Залегнете!
Мамка му! Ще влязат през шибания прозорец!
Пази отпред.
- Добре.
Ей сега се връщам.
Прозорецът, сержант! Прозорецът!
Уцели го!
Гръмни го пак! Гръмни го пак!
Един свален. Не влизайте!
Трябва да ни изкараш оттук. Смайли не е в безопасност и е изплашен.
Ще ти тежи на съвестта.
- Моля те!
Хайде, помисли си! Хайде! Хайде бе, човек!
Хайде, помисли си.
- Моля те!
Не можеш просто да ни оставиш да умрем като животни, хайде!
Добре, изберете си оръжие от тези, които са тук.
Кажи ми отново защо трябва да помагаме на белия ти кльощав задник.
Защото ако не го направите, ще умрете.
Няма съпротива. Влезте през главната врата.
Влизаме.
Разпръснете се из участъка. Стреляйте по всичко, което се доближи.
Може и да успеем тази вечер.
- За Бога, какво правиш?
Не можеш да вярваш на тези хора.
- Какво, по дяволите, ти правиш?
Трябваше да пазиш предния вход!
Хайде!