Psycho (1960) Свали субтитрите
По-добре да се връщам в офиса. Тези продължителни обедни почивки...
карат шефа ми да получава киселини.
Защо не се обадиш на шефа си и не му кажеш,
че няма да работиш до края на деня?
Все пак е петък и е горещо.
Какво да правя като се освободя? Да те изпратя до летището?
Добре,можем да помързелуваме още малко тук.
Трябва да напусна стаята в 3 часа.
Хотели като този не се интересуват от теб,когато пристигаш...
но когато времето ти изтече...
О,Сам,мразя да ми се налага да съм с теб на място като това.
Чувал съм за брачни двойки, които нарочно прекарват нощта в...
евтин хотел.
Когато си женен, можеш да правиш много неща нарочно.
Говориш като момиче, което е било женено.
О,Сам това е последният път.
- Така ли?За какво?
-За това.
Да те срещам тайно,така че да можем да бъдем скрити.
Идваш тук,когато си в командировка...
и си открадваме обедните часове.
Даже ми се иска да не идваш.
А какво да правим? Да си пишем зловещи любовни писма?
О,Сам,трябва да тръгвам.
- Мога да се отбия следващата седмица.
- Не.
Дори и само за да те видя? Да обядваме сред хора?
О,можем да се видим. Може даже да вечеряме.
Но почтено.
В къщи със снимката на майка ми над камината и...
сестра ми,която ми помага да изпечем голяма пържола за трима.
И след пържолата ще пратим сестра ти на кино...
ще обърнем снимката на майка ти към стената...
Сам!
Добре.
Марион,когато е възможно,искам да те видя.
При всички положения,дори и почтено.
В твоята уста почтителността звучи непочтено.
Аз съм изцяло за нея.Тя изисква търпение, сдържаност,трябва да се поизпотиш за нея.
От друга страна,обаче,е просто тежка работа.
Но ако мога да те виждам и докосвам дори просто така,няма да имам нищо против.
Уморих се да се измъчвам за хора, които не са тук.
Мъча се да изплащам дълговете на баща ми, а той е в гроба.
Мъча се да плащам издръжката на бившата си жена,а тя живее...
на другия край на света.
Аз също плащам.
Плащат и тези,които се срещат в хотелски стаи.
Още няколко години и дълговете ми ще бъдат изплатени.
Ако някога тя се омъжи отново, издръжката спира.
- Аз досега не съм била омъжена нито веднъж.
- Но ако го направиш,ще се отметнеш.
O,Сам,хайде да се оженим.
И ще живееш с мен в склада зад железарския магазин във Феървейл?
Ще бъде много весело. Нека ти кажа нещо.
Когато изпращам на бившата си жена издръжката й,ще можеш да ближеш марките.
Ще ближа марките.
Искаш да скъсаме,да си тръгнеш и да си намериш някой навит?
Мисля по въпроса.
Как изобщо може да ти мине през ума?
- Не изпускай самолета си.
- Можем да живвем заедно,нали?
М-м-м.Закъснявам, а ти трябва да се обуеш.
Господин Лоуъри върна ли се от обяд?
Той обядва с човека, който ще купи имота на улица "Харис".
Той е стар наемател.Затова закъснява. Главата ли ви боли?
Ще ми мине. Болките в главата са като решенията...
забравяш ги ,веднага щом спрат да болят.
Имате ли аспирин? Имам нещо,но не е аспирин.
Лекарят на майка ми ги даде в деня на сватбата ми.
Теди беше бесен, когато разбра че съм взела транквиланти.
Някакви обаждания?
Теди ми се обади.След това майка се обади да разбере дали Теди се е обаждал.
О,сестра ти се обади да каже, че отива до Тъксън на покупки...
- и няма да я има целия уикенд...
Леле.Горещо е като прясно мляко.
Ей,момичета,трябва да накарате шефа си да купи климатик.
Той може да си го позволи още днес.
Марион,ще изготвиш ли копията от този документ за господин Касиди?
- Да,господине.
- Утре е денят,малката ми.
О...О,не вие. Дъщеря ми.
Бебе.
Утре тази сладурана ще се изправи там и ще се омъжи далеч от мен.
- Искам да наглеждаш бебето ми.
На осемнадесет години...
а още не е имала нещастен ден през някоя от тези години.
Хайде,Том.В офиса ми има климатик.
Знаеш ли какво правя за нещастието?
Откупувам го.
Вие...Вие нещастен ли сте?
Ами,не прекалено.
Купувам тази къща като подарък за сватбата на моето сладурче.
40 хиляди долара в брой.
Е,това...Това не е купуване на щастие.
Това е откупуване на нещастие.
Никога не нося повече, отколкото мога да си позволя да загубя.
- Преброй ги!
- Имам ви доверие!
А аз нямам.Така успявам да ги запазя.
Том,сделка с пари в този размер е твърде необичайна.
Е,и?Парите са си мои.
- Сега са ваши.
- Ако ги сложим в сейф...
и след това понеделник сутринта, когато се чувствате добре...
Като говорим за това,къде е бутилката, която казахте,че била на бюрото ви?
Ха-ха.
Знаете ли,понякога мога да си държа езика зад зъбите.
Лоури, умирам от жажда.
Не ги искам в офиса даже и за уикенда.
Сложете ги в банков сейф и ще вземем чек в понеделник.
Да.
Той флиртуваше с вас. Предполагам,че е забелязал брачната ми халка.
Влез.
Копията.Ако нямате нищо против, бих искала да се прибера след банаката.
- Имам леко...
- Отивай си направо в къщи.
Защото аз и шефът ти ще излизаме и...
ще пийнем малко,нали така?
- Разбира се.Болна ли си?
-Просто главоболие.
Това,от което се нуждаеш, е уикенд в Лас Вегас,игралната зала на света.
Ще прекарам уикенда в леглото.Благодаря.
Няма ли да вземеш от хапчетата. Те ще премахнат болката.
Не мога да откупя нещастието си с хапчета.
Мисля,че ще оставя тези пари в банката и след това ще се прибера и ще си отспя.
Марион,какво по дяволите... Какво правиш тук горе?
Естествено,радвам се да те видя. Винаги се радвам.
Какво има,Марион?
- Дръж ги там.
Съвсем за кратко.
Не смятах да спя толкова дълго. Така ми се спеше,че за малко да катастрофирам.
- Така че реших да отбия.
-Тук ли сте спала цялата нощ?
Да.Както Ви казах, не можех да си държа очите отворени.
Има много мотели наблизо. Трябваше...
Искам да кажа,за да сте в безопасност.
Нямах намерение да спя цялата нощ. Просто задрямах.
Нарушила ли съм някой закон?
- Не, госпожо.
- Значи съм свободна да си отида?
Нещо не е ли наред?
Разбира се, че не. Изглеждам ли, като че нещо не е наред?
- Честно казано, да.
- Моля ви, искам да си тръгна.
- Е, има ли нещо?
- Има ли какво?
Казах ви,че няма никакъв проблем, освен че бързам...
а вие ми отнемате от времето.
- Сега, само минутка.
- Спрете двигателя, моля ви.
Може ли да видя шофьорската ви книжка?
- Защо?
- Моля ви.
Връщам се след секунда!
- Не съм в настроение за неприятности.
- Какво?
Има стара поговорка: "Първият клиент за деня винаги е най-голямата неприятност"
Но аз не съм в настроение за това...
така че ще ви третирам справедливо, така че да нямате причина...
- Мога ли да продам колата си и да взема друга?
- Правете каквото сте си наумили.
Тъй като сте жена,ще го направите. Това ваше ли е?
Да, това, това е... Няма нищо лошо в него.Аз просто...
Става ми лошо като го гледам.
Хвърлете един поглед и вижте дали нещо не се набива на очи...
а аз ще кажа на механика си да огледа вашата по-сериозно.
- Искате ли кафе?
-Не,благодаря.Бързам...
и просто искам да направя смяна.
Хората никога не трябва да правят едно нещо,когато се опитват да купят използвана кола...
и това е да бързат.Но както казвам аз, прекалено хубав ден е за спорове.
Ще затворя колата ви в гаража тук.
Тази ви я избрах сам.
- Колко?
- Давайте.
- Направете едно кръгче из квартала.
- Изглежда чудесно.
Колко ще струва с моята кола?
Искате да кажете, че не се нуждаете от обичайните ден и половина да размислите?
Вие бързате, нали?Някой сигурно ви преследва?
Не, разбира се. Моля.
Добре, това е първият път, когато купувчът е по-напрегнат от продавача.
Е, грубо сметнато...
вашата кола плюс $700.
- Седемстотин!
- Винаги имате време да спорите за парите.
Добре.
Приемам, че можете да докажете, че колата е ваша.
Имам предвид извънщатска книжка. Вашето розово късче хартия...
Мисля, че имам нужните документи. Има ли тук тоалетна?
В сградата.
Ей там.
Мисля, че е по-добре да я изпробвате.
Не искам и да чувам лоша дума за Калифорния Чарли
Аз наистина не исках. Не можем ли просто да уредим това...
Аз също мога да съм напълно честен с вас. Не е това,че не ви вярвам...
Какво тогава? Какво толкова лошо има в това ...
да вземеш решение и да искаш да побързаш?
- Мислите,че съм откраднала колата си?
-Не,госпожо.
Да влезем вътре.
Ей!
Просто го сложете тук,моля.
Благодаря.
Мамка му,офицер,за първи път виждам...
клиентът да се притеснява повече от продавача.
Някой преследва ли я?
По-добре да хвърля едно око на тези документи.
- Изглежда ти,че не е в ред?
-Държеше се така.
Единственото странно нещо е, че плати 700$ в брой.
Да,господин Лоуъри.
Карълайн,Марион още ли не е тук.
Не,господин Лоуъри, но тя винаги закъснява малко в понеделник сътрин.
Звънни ми веднага,щом дойде.
И се обади на сестра й. Никой не вдига у тях.
Обадих се на сестра й в работата. Музикалния магазин "Мюзик мейкърс"...
тя не знае повече от нас, къде е Марион.
По-добре изтичай до тях. Тя сигурно не може да вдигне телефона.
Сестра й ще отиде. Тя е толкова разтревожена,колкото и ние.
Не,нямам и най-малка представа.
Както ви казах, видях за последно сестра ви, когато си тръгна от този офис в петък.
Каза,че не се чувства добре и искаше да си тръгне по-рано, а аз й казах ,че може.
Това беше последното,което видях. О,чакайте.
Видях я малко по късно да шофира...
Мисля,че е добре да дойдете тук в офиса,бързо.
Каролин,поеми господин Касиди вместо мен.
Въпреки всичко,Касиди, казах ви,всичките тези пари!
Няма да поема отговорността.
О,за бога,момичето работи за вас от десет години,вие й вярвате.
Добре, да, по-добре елате.
Добре,нямам намереине да се разделям с 40 000$!
Ще ги върна и ако част от тях липсва,ще я заменя ...
с нейната прекраснна нежна плът!
- Ще я проследим,не се съмнявайте.
- Дръжте се,Касиди.
Още не мога да повярвам... Това трябва да е някаква загадка. Аз,аз не мога...
Консултирахте се с банката,нали? Те никога не са я наблюдавали, нали?
Още ли й вярвате?Тръпки ме побиват! Тя седеше там,докато ги изсипвах!
Едва ги гледаше дори.Планираше!И,и дори флиртуваше с мен!
Гледай ти,съжалявам, не можах да ви чуя в този дъжд. Продължавайте навътре,моля.
- Гадна нощ.
- Имате ле свободно място?
O,имаме 12 свободни места. 12 кабини,12 свободни места.
Те,ъ...Те излязоха от магистралалата.
O,помислих, че съм изпуснал главния път.
Знаех си,че трябва.Никой никога не спира вече тук,освен ако те не са го направили.
Но... няма смисъл постоянно да мислим за загубите си.
Ние просто продължаваме да държим светлините запалени и да спазваме правилата.
Домашният ви адрес. O,градът ще свърши работа.
Лос Анджелис.
Кабина 1.Тя е по-близо,в случай че искате нещо. Намира се точно до следващия офис.
Искам сън повече от всичко друго, освен може би храна.
Има голям крайпътен ресторант на 10 мили нагоре по пътя,точно извън Феървейл.
- Толкова близо ли съм до Феървейл?
- 15 мили.Аз ще взема чантите ви.
Човече,тук е доста задушно.
Ами,ъ,матракът е мек и...
в шкафа има закачалки и химикалки...
с щампа "Мотел Бейтс"...
в случай че искате да накарате приятелите си в къщи да ви завиждат.
А къде е,ъ...
- Там.
- Банята.
Да.
До-обре,а-ако искате нещо, просто почукайте на стената.
- Ще бъда в офиса.
- Благодаря ви,г-н Бейтс.
Норман Бейтс.
Няма наистина да излезете отново и да карате до ресторанта,нали?
- Не.
-Тогава бихте ли ми направили услуга?
Бихте ли вечеряли с мен?
Аз тъкмо щях да хапна сам. Нищо особено,просто сандвичи и мляко.
Но много бих се радвал, ако дойдете у дома.
Не слагам приказна трапеза, но кухнята вкъщи е ужасна.
- Бих искала.
- Добре.
Настанете се, а аз ще сваля мокрите ви обувки.
- Връщам се веднага,след като е готово.
-Добре.
- С моя...С моя верен чадър.
Не! Казвам ти - не!
Не искам да ми водиш непознати млади момичета за вечеря!
На свещи,предполагам, в евтино еротично облекло...
- от млади мъже с евтини еротични мисли!
-(Норман) Майко,моля те.
А после,след вечеря,какво? Музика? Шепот?
Майко,тя е просто непозната. Гладна е, а навън вали.
"Майко,тя е просто е непозната." Сякаш мъжете не желаят непознати.Сякаш...
O!Отказвам да говоря за отвратителни неща,защото те ме възмущават.
Разбираш ли,момче? Хайде.
Отиди и й кажи,че няма да задоволява гнусния си апетит...
с моята храна или с моя син!
Или да й го кажа аз, защото на теб не ти стиска!?
- А,момчето? Имаш ли кураж,момче?
- Млъкни! Млъкни!
- Причиних ви неприятнасти.
- Не,ъ-ъ...
Майка... Майка ми,ъ-ъ...
Какъв е изразът?
Не е съвсем на себе си днес.
Не трябваше да се притеснявате. Всъщност нямам чак такъв апетит.
O,съжалявам.
Иска ми се да можехте да се извинявате вместо други хора.
Не се притеснявайте за това.
Но докато приготвяте вечерята, можехме да я изядем.
Може би,ще е по-хубаво и по-топло в офиса.
Добре,спря да вали.
Но,да ядем в офиса,е твърде досадно.
- Тук отзад има всекидневна.
-Добре.
- Седнете.
-О,благодаря.
Много сте мил.
Всичко е за вас. Аз не съм гладен.Давайте.
Вие...Ядете като птичка.
Вие,естествено,трябва да знаете.
Не,всъщност не.
Както и да е. Чувал съм,че изразът "яде като птичка"...
всъщност е не-...неправилен...измама.
Защото птиците в действителност ядат страшно много.
Но аз всъщност не знам нищо за птиците. Хобито ми е да ги запълвам.
Нали знаете,препариране.
Предполагам,че предпочитам препарирането на птици,защото...
мразя как изглеждат зверовете,когато ги натъпчат.
Нали знаете,лисици и шимпанзета.
Някои хора дори препарират кучета и котки, но аз не мога да го направя.
Мисля,че само птиците изглеждат добре препарирани,защото...
Ами,защото те са някак пасивни,когато започваш с тях.
Това е странно хоби.Чудато.
- И необикновено.
- O,така и предполагам.
И...не е толкова скъпо,колкото бихте си помислили.Евтино е, наистина.
Нали знаете, игли, конец, дървени стърготини.
Химикалите са единствените, които струват нещо.
Човек трябва да има хоби.
Е,това е... нещо повече от хоби.
Предполага се,че хобито е, за да минава времето, не да го запълва.
Толкова ли е празно времето ви?
Не.Ами...
Е,занимавам се с офиса...
и поддържам стаите и земята...
и изпълнявам малки поръчки на майка ми -
тези,които тя смята ,че мога да извърша.
Излизате ли с приятели?
Ами,най-добрият приятел на момчето е майка му.
През целия си живот никога не сте имала празен момент,нали?
- Само колкото ми се полага.
- Къде отивате?
Не исках да се бъркам.
Търся самотен остров.
От какво бягате?
- Защо питате?
- Не.
Хората никога не бягат от нищо.
Дъждът не продължи дълго,нали? Знаете ли какво си мисля?
Мисля, че
всички ние сме в нашите собствени капани...
притиснати в тях и никой от нас не може да излезе от там никога.
Ние драскаме... и дерем...
но само във въздуха, само един друг.
И въпреки всичко не помръдваме и на инч.
Понякога нарочно влизаме в тези капани.
Аз бях роден в своя. Вече не му обръщам внимание.
А би трябвало. Трябва да го помните.
O,правя го, но твърдя обратното.
Знаете ли,ако някой някога ми говореше по начина,който чух...
начина,по който тя ви говореше...
Понякога,когато ми говори така...
чувствам,че искам да отида горе, да я прокълна и да я изоставя завинаги.
Или поне да я предизвикам
Но знам, че не мога. Тя е болна.
Звучеше като здрава.
Не,имам предвид...болна.
Трябваше да ме отгледа съвсем сама, след като баща ми почина.
Бях само на пет и това това трябва да е било голямо усилие за нея.
Искам да кажа,че не трябваше да ходи на работа или нещо подобно. Той й остави малко пари.
Както и да е,преди няколко години майка ми срещна този мъж.
И той...той я убеди да построи този мотел.
Можеше да я убеди във всичко.
Когато и той умря, беше твърде голям шок за нея.
А начинът,по който умря...
Предполагам,че не трябва да говоря за това докато ядете.
Както и да е,беше твърде голяма загуба за нея.Нищо не й остана.
Освен вас.
Е, синът е лош заместник на любовника.
Разбирате ли,аз...аз не я мразя. Мразя това,в което се превърна. Мразя болестта.
Няма ли да е по-добре, ако я ... преместите някъде?
Имате предвид в заведение?
В лудница?
Хората винаги наричат лудницата"някъде",нали?
Остави я "някъде".
Съжалявам.Не исках да прозвучи безотговорно.
Какво знаете за това - да се грижиш?
Виждала ли сте някога отвътре някое от тези места?
Смехът и сълзите... и жестоките очи,които те изучават.
Майка ми там? Но тя е безобидна.
Безвредна е като една от онези препарирани птици.
Съжалявам. Просто почувствах...
Изглежда,че тя ви наранява.
- Имах добри намерения.
- Хората винаги имат добри намерения. Те цъкат с дебелите си езици
клатят главите си и предлагат... o,толкова деликатно...
Разбира се, аз самият дадох предложение.
Но аз мразя даже да мисля за това. Тя има нужда от мен.
Не е... като дa е... маниачка, или бясна.
Тя... Тя просто полудява малко понякога. Всички ние полудяваме понякога.
Всички ние полудяваме понякога.
-Вие не сте ли?
-Да.Понякога само веднъж може да е достатъчен.Благодаря.
Благодаря,"Норман"
Благодаря,"Норман"
Благодаря,"Норман"
Благодаря,"Норман"
Благодаря,"Норман"
Благодаря,"Норман"
Норман.
O, нали... нали няма още да си ходите в стаята?
Много съм уморена.
А утре ме чака дълъг път, трябва да карам обратно до Финикс.
Наистина ли?
Влязох в собствен капан там...
и искам да се върна и да опитам да се измъкна от него...
преди и за мен да е станало прекалено късно.
Сигурна ли сте,че не искате да останете малко по-дълго?
- Имам предвид,само да поговорим.
- O,бих искала, но
Добре.Е, ще се видим сутринта.
Ще ви донеса нещо за закуска, съгласна ли сте?
- По кое време?
- Много рано.На разсъмване.
Добре, госпожица...
- Крейн.
-Крейн.Това е.
Лека нощ.
O! Не!
Не! Aaa!
Майко! O, боже,Майко!
Кръв! Кръв!
Опитах много марки.
С тези,които съм използвала досега не съм имала особен късмет.
Да видим какво ще кажат те за това.
Те ще ви кажат какви са съставките му...
и как се гарантира,че унищожава всяко насекомо на света...
но няма да ви кажат дали е безболезнено.
А аз твърдя,че независимо дали е насекомо,или човек, смъртта винаги трябва да е безболезнена.
Това изглежда,че притежава повече и по-добри качества от много други.
Сам?
Сам! Една дама иска да те види.
- Да,госпожице?
-Аз съм сестрата на Марион.
- O,разбира се.Лайла.
-Марион тук ли е?
- Е, разбира се, че не. Нещо не е ли наред?
- Благодаря.
- Тя излезе от къщи в петък.
Бях в Тъксън през уикенда и отттогава не съм я чувал.
Даже и по телефона.
Ако двамата заедно сте замесени в това, не е моя работа...
но искам Марион да ми каже, че не е моя работа и тогава ще си тръгна...
Боб,изтичай навън и си вземи нещо за обяд.
- Добре.Донесох го със себе си.
-Излез навън и го изяж.
Сега,в какво трябва да сме замесени?
Съжалявам.
Марион в беда ли е? Какво има?
Нека всички поговорим за Марион,става ли?
Кой си ти, приятел?
Казвам се Арбогаст, приятел.
Аз съм частен детектив.
- Къде е тя,мис Крейн?
- Не ви познавам.
Знам, иначе не бих могъл да ви проследя.
Какъв е интересът ви от това?
Ами, 40 000.
- $40,000?
- Точно така.
По-добре някой от вас да ми каже какво става и то бързо.Мога да взема толкова...
Успокой се, приятел.
Просто твоята приятелка отнрадна 40 000$.
За какво говориш?
Тя трябваше да ги внесе в банката в петък вместо шефа си,но не го направи.
- Никой не я е виждал оттогава.
-Някой я е видял.
Някой винаги вижда момиче с 40 хил.
Те не искат да я съдят,просто си искат парите обратно.
- Сам,ако тя е тук...
- Не е.Не е.
Мога ли да ви попитам, мис Крейн, вие просто дойдохте тук за обяд и нищо повече?
O, даже не и за обяд. Просто се надявах.
Добре, с малка проверка бих могъл да ви повярвам
Не ми пука дали ми вярвате,или не.
Всичко,което искам,е да видя Марион преди да е затънала твърде дълбоко в това.
Проверихте ли във Финикс? Може би е катастрофирала или е била нападната.
Не, била е видяна да напуска града със собствената си кола... на своя работодател,ако мога да добавя.
Не мога да повярвам. А ти?
Винаги се съмняваме най-бързо в хората...
които са имали репутацията на честни.
Мисля,че тя е тук,мис Крейн.
Където има приятел...
Глупости, тя не се връщала тук, но е някъде в града.
Ще я намеря. Ще се видим.
- Добър вечер.
- Добър вечер.
За малко да ви подмина.
Винаги забравям да обърна табелата, но пък имаме свободно място.
Всъщност дванадесет. 12 кабини,12 свободни места.
-Бонбонче?
-Не,благодаря.
През последните два дни съм бил в толкова много мотели, че очите ми са замъглени от неон...
но това е първото място, което изглежда,като че се крие от света.
Честно казано, всъщност не съм забравил да обърна табелата.
- Просто вече като че ли няма смисъл.
-О?
-Виждате ли, това там беше главната магистрала.
-Искате ли да се регистрирате?
-Седнете,няма да ви притеснявам.
-Просто искам да ви задам няколко въпроса.
-Няма проблем.Днес е денят за мръсното бельо.
Винаги сменям чаршафите веднъж седмично, независимо дали са използвани,или не.
Мразя миризмата на влага. Толкова е ...как да кажа...зловеща.
Искате да си купите мотел?
Не.
Питам ви,защото казахте, че сте видели твърде много през последните няколко дни.
Мислех,че може би...
Какво...Какво искахте да питате?
Търся един изчезнал човек.
Казвам се Арбогаст.Частен детектив съм.
Опитвах се да проследя момичето...
което е изчезнало от около седмица от Финикс.
Това е личен въпрос. Семейството й иска да й прости.
Тя няма неприятности.
Не мислех,че полицията търси хора, които нямат неприятности.
- Аз не съм от полицията.
-А, да.
Имаме причина да мислим,че е минала по този път. Спирала ли е тук?
От няколко седмици никой не е спирал тук.
Нещо против да погледнете снимката преди да поемете отговорност?
Да поема отговорност?
-Наистина говорите като полицай.
-Вижте снимката,моля.
- Ммм.Да.
-Сигурен ли сте?
Е, може да е използвала измислено име.
Марион Крейн е истинскто й име...
но може да се е регистрирала с различно.
Да ви кажа, вече даже не се занимавам с регистриране на гостите.
Едно по едно, заобикаляте правилата.
Дори не бих се занимавал да сменям чаршафите, но старите навици умират трудно.
Което ми напомня...
- Какво е това?
- Табелата.
Една двойка миналата седмица каза, че ако това нещо го нямало...
щели да си помислят,че това е стар,изоставен...
Виждате ли,точно това е моята цел.
Никой не е бил тук от няколко седмици...
а е имало двойка,която е наминала и не е знаела,че е отворено...
Както казвате, старите навици умират трудно.
Момичето може да се е регистрирало под друго име. Нещо против да погледна?
-Не.
- Благодаря.
Добре.
Ще намеря някъде датата.Ммм.
Вижте,няма никого.
Да видим,тук имам образец от почерка й.
O,да.
Ето ни и нас.
- Мари Самуелс.
-Хмм.
Интересен псевдоним.
-Това тя ли е?
- Да,така мисля.
Мари, Марион.
-Самуелс, приятелят й се казва Сам.Ммм.
Случайно да беше дегизирана?
- Искате ли да проверите снимката още веднъж?
-Не съм ви излъгал.
O,знам. Знам,че не бихте излъгали.
Трудно е да се запазят следите от времето тук наоколо.
Знам.
O,да.
Ами,в-валеше и... цялата й коса беше мокра.
Да ви кажа, снимката й не е много добра.
Не, предполагам, че не.
Кажете ми всичко за нея.
Е,ами...
тя пристигна много късно една нощ и отиде направо да спи...
и,ъ-ъ,тръгна рано на следващата сутрин.
- Колко рано?
- O,ами...много рано.
Хмм. Коя сутрин беше това?
Ммм,ами-и...
Д-д-другата сутрин.
- Неделя.
-Разбирам.Хмм.
- Някой срещна ли я тук?
-Не.
- Пристигна ли заедно с някого?
-Не.
- Имала ли е някакви телефонни разговори или...
-Не.
- Местни?
- М-м.
- С нея ли прекарахте нощта?
-Не.
Как тогава знаете,че не е провела телефонни разговори?
Ами-и...
Ами,тя беше много уморена и-и...
Вижте,аз... сега з-започвам да си спомням.
К-картината за това започва да се появява в ума ми.
- Ако си представяте нещо в картини...
-Точно така.Не бързайте.
Ами, тя... тя седеше там отзад...
Н-не,стоеше права там със сандвич в ръката.
Каза,че трябвало да си ляга рано,з-защото...
имала да кара напред още много.
- Хмм.Къде назад?
- Назад,откъдето идваше.
Не, вие казахте, че имало дълъг път пред нея...
Да, об-братно в дневната ми.
Тя беше много гладна, направих й сандвич...
и след това каза,че е уморена и че трябва н-направо да си ляга.
Разбирам. Как ви плати?
-В брой? С чек?
-В брой.
Значи, в брой? Хмм.
-След като си тръгна,не се е връщала обратно?
- Н-не.Защо да го прави?
Хмм.
Е, г-господин Арбогаст, предполагам,че това е всичко.
И-имам малко работа, ако не възразявате.
Честно казано, възразявам.
Вижте,ако нещо не се желира, не е желе,а това не се желира.
Не пасва. Нещо липсва.
Ами,н-нямам представа к-какво очаквате да знам.
Хората просто идват и си отиват,нали знаете.
Така е. Тя не е още тук,нали?
Не.
Ако исках да разгледам кабините, всичките дванадесет, щеше да ми трябва съдебна заповед,нали?
Ако не ми вярвате,елате с мен .Можете да ми помогнете с чаршафите.
O. Не,благодаря.
А, променихте си мнението?
O.
Знаете ли,аз...мисля,че имам едно от онези лица,които не вдъхват доверие.
-Има ли някого вкъщи?
-Не.
O?Някой седи до прозореца.
- Н-н-не,няма никого.
-Разбира се.Погледнете.
O,т-това трябва да е майка ми.
Тя е,ъ-ъ, "болна"... инвалид.
На практика все едно че живея сам.
O,разбирам.
Ако това момиче-Марион Крейн,беше тук, вие нямаше да я криете,нали?
- Не.
-Даже и ако ви беше платила добре?
Не.
Да приемем,само за спора,че тя искаше от вас да я защитите като кавалер.
Щяхте да знаете, че сте били използван.
- Нямаше да ви направят на глупак.
-Не съм глупак.
Никой не може да ме измами, даже и жена.
- Това не е обида за вашата мъжественост.
- Нека го разгледаме така.
Тя може да ме е измамила, но не е измамила майка ми.
Значи майка ви я е срещнала. Мога ли да говоря с майка ви?
Не.Както ви казах, тя трябва да си стои в стаята.
Само за няколко минути.Може би има някакъв детайл,който сте пропуснали.
Болните стари жени обикновено са много наблюдателни.
-Не бих я безпокоил.
-Г-н Арбогаст,м-мисля,че...
- Мисля,че ви казах всичко,което искахте.
- Да,но само за...
Ще бъде много по-добре, ако напуснете сега.Благодаря.
Е,добре.
Вероятно ще ми спестите много обикаляне, ако ми позволите да говоря с нея
- Ще се нуждая ли от разрешително и за това?
-Разбира се.
Добре. Благодаря все пак.
Здравей,Лумис. Аброгаст е.Лайла там ли е?
Дай ми я, моля те.
Здравей, Лайла.
Лайла, слушай. Марион е идвала тук.
Да,прекарала е миналата неделна вечер в Мотел Бейтс.
Извън града е, по старото шосе.
Даже знам в коя стая е била... в номер едно.
Младокът,който държи мястото, каза,че само е прекарала нощта...,
тръгнала е на следващия ден и това е било всичко.
Ммм. Ами,не,не точно.
Е,питах го, повярвай ми...
но мисля,че разбрах всичко ,което можеше да се разбере там.
Просто ще трябва да наредя парчетата от тук.
Е,да ти кажа, не съм напълно доволен,но...
Виж,това момче имаше болна стара майка.
Мисля,че тя е видяла Марион и е говорила с нея.
Не.Не,за съжаление той не ми даде да я видя.
Да,бях,но мисля, че първо ще се върна в мотела.
Не,ще останеш там с Лумис. Ще се върна след около час.
Добре,чудесно. Слушай,аз...
Ще си доволна да знаеш какво мисля.
Ами, мисля,че нашият приятел Сам Лумис не знаеше,че Марион е била тук.
Добре,ще се видим след около час...или по-малко.
Добре,чао.
Бейтс?
Понякога съботната вечер е самотна. Забелязала ли си го, Лайла?
Сам, той каза един час или по-малко.
Да.
Минаха три.
Просто ще седим тук и ще чакаме?
Той ще се върне.
Хайде да се успокоим и да почакаме,а?
- Далече ли е старата магистрала?
- Искаш да отидеш там, нали?
- Да си го изкараш на Арбогаст и на старата дама..
- Да.
- Може и да я раздрусаш.
-Да!
- Това няма да е разумно.
- Търпението не е типично за нашето семейство.
- Отивам там.
- Арбогаст каза...
Един час или по-малко.
- Добре, отивам.
Никога няма да го откриеш.
-Стой тук.
-Защо да не мога да отида?
Не знам,някой от нас трябва да е тук, в случай че той е на път.
Какво да правя, просто да седя тук и да чакам?
Да.Стой тук.
Арбогаст?
Арбогаст!
Арбогаст!
- Не се е връщал тук?
- Сам!
Нито Арбогаст,нито Бейтс. Само старата жена е вкъщи.
Болна стара жена,която не може да отвори вратата...или не иска.
Къде би могъл да е отишъл?
Може би е получил някой куршум.
- Може би направо е продължил.
-Без да ми се обади?
- Бързал е.
- Сам, той се обади...
когато не разполагаше с нищо, освен с чувство за неудовлетвореност.
Не мислиш ли,че щеше да се обади, ако се беше добрал до нещо?
Да, така мисля.
- Да отидем при Ал Чембърс.
- Кой е той?
- Шерифът на областта.
- Нека да си взема палтото.
Добър вечер.
Ами,не знам откъде да започна, освен от началото.
Да.
- Това е Лайла Крейн от Финикс.
- Как сте?
Тя дойде тук да търси сестра си.
Помага й този частен детектив.
Този детектив ни се обади... и каза,че я е проследил...
до онзи мотел на старото шосе.
Това трябва да е Мотел Бейтс.
Той се обади да каже,че ще разпита г-жа Бейтс.
Норман си е взел жена?
Не,н-не мисля. Възрастна жена.Майка му.
Това стана рано тази вечер.Оттогава не сме го виждали и чували.
Така,от колко време я няма сестра ви?
Тръгна от Финикс преди седмица, а от вчера няма следа от нея.
Как вие и този детектив успяхте да я проследите до Феървейл?
Те мислеха,че ще дойде при мен.
- Напуснала е Финикс на своя глава?
-Да.
Тя не е изчезнала, а по-скоро е бягала.
Точно така.
От какво?
Откраднала е пари?
Много ли?
Четирийсет хиляди долара.
Полицията не е могла да...
Всички си мислеха, че ако я убедят да върне парите...
биха могли да не я забъркват с полицията.
Това обяснява частния детектив.
Той я е проследил до Бейтс.
Какво точно каза, когато ви се обади?
Каза,че Марион е била там една нощ, след това си е тръгнала.
- С $40,000?
- Не каза нищо...
за парите.
Не е важно какво е казал,нали?
Трябваше да дойде при нас,след като е говорил с майката, а той не го направи.
Ето защо искам да направите нещо по въпроса.
Например?
Съжалявам, ако изглеждам пренапрегната.
Сигурна съм,че има нещо нередно някъде там и трябва да знам какво е.
Е,и аз смятам,че има нещо нередно,госпожице, но не същото като вас.
мисля,че това,което е нередно, е вашият частен детектив.
Мисля,че той е открил следа, къде е отивала сестра ви...
вероятно от Норман Бейтс...
и ви се е обадил,за да ви държи настрана, докато той е тръгнал след нея и парите.
Не,не,той каза,че е недоволен и щеше да се върне обратно там.
Обадете се на Норман да каже какво се е случило.
По това време?
Беше навън, когато бях там преди малко. Ако се е върнал,вероятно не си е легнал.
Не е бил навън; просто не е отварял вратата по това време, както правят някои хора.
Този приятел живее като отшелник.
Трябва да помниш нещастието, което се случи там преди около десет години.
Моля ви.Обадете се.
Флори,шерифът иска да го свържеш с Мотел Бейтс.
Норман? Шериф Чембърс.
Да... бях добре,благодаря.
Слушай,тук сме обезпокоени.
Да, някакъв тип спирал ли е там тази нощ?
Да,този не беше клиент.
- Честен детектив на име...
- Арбогаст.
Арбогаст.
И след това си тръгна?
Не,това е... добре,Норман.
Този детектив е бил там, Норман му казал за момичето...
детективът му благодарил и си тръгнал.
И не се е върнал? Не е видял майката?
Вашият детектив ви е казал, че не може да се върне веднага,
защото е щял да разпитва майката на Норман Бейтс,нали?
Да.
Майката на Норман Бейтс е била мъртва и погребана...
в гробището Грийнлоун през последните десет години.
Аз помогнах на Норман да избере роклята, в която беше погребана.Синьолилава.
Това не е само местна история,Сам.
Това е случай на убийство и самоубийство върху надгробните плочи на Феървейл.
Госпожа Бейтс отрови този тип, с който се беше...забъркала...
когато откри,че той е женен...
след това самата тя взе порция от същото.
Стрихнин. Отвратителен начин да умреш.
Норман ги намери и двамата мъртви.
В леглото.
Искаш да кажеш,че старата жена, която видях да седи до прозореца, не е била майката на Бейтс?
Чакай малко,Сам. Сигурен ли си,че си видял възрастна жена?
Да! В къщата зад мотела.
Виках и блъсках,но тя просто не ми обърна внимание!
Видял си майката на Норман Бейтс?
Но трябва да е тя... защого и Арбогаст каза така!
А младият мъж не го пускал да я види, защото била много болна.
Добре,ако жената там горе е госпожа Бейтс
коя ще е тази жена,заровена в гробището Грийнлоун?
Е,майко,ъ-ъ... А-аз шъ обада нещо ся...
Съжалявам,момчето ми...
но изглеждаш толкова нелепо, когато ми даваш заповеди.
Моля те,майко.
Не! Няма да се крия в килера за плодове.
Ха! Мислиш, че съм смахната,а?
Ще стоя точно тук.
Това е моята стая и никой няма да ме измъкне от нея...
най-малко пък моят голям,смел син.
Те ще дойдат сега,майко.
Той дойде след момичето, а сега някой ще дойде след него.
Майко,моля те,това е само за няколко дни,така че да не те открият.
Само за няколко дни?
В тъмния и влажен килер?Не!
Веднъж ме скри там,момчето ми, но няма да го направиш отново,никога вече!
Сега се махай!
- Казах ти да се махаш,момче!.
-Ще те занеса,майко.
Норман,какво си мислиш,че правиш?
Не ме докосвай! Недей!Норман!
Остави ме!Остави ме! Мога и сама да ходя!
Проповедта беше чудесна.
- Добро утро.
- Добро утро.
Мислехме,че ще дойдем до този мотел с вас.
Той вече е бил.
- Излязъл преди камериерката.
- Вие двамата закусихте ли?
-Нищо ли не намерихте?
Нищо.Нека да разчистим пътя тук.
Какво каза той за сестра ми?
Каковото е казал и на детектива: използвала е фалшиво име.
Сам видях регистъра.Огледах цялото място. Това момче е само там.
-И няма майка?
-Трябва да ти се е привидяло,Сам.
Знам,че не си от хората, получаващи халюцинации...
но там нямаше никаква жена, а аз не вярвам в призраци,та ето.
Чувствам,че има още нещо...
Разбирам ви.Съжалявам,че не мога да ви накарам да се почувствате по-добре.
Елате в офиса ми днес и съобщете за изчезнал човек и за кражба.
Колкото по-скоро предадете това в ръцете на закона...
толкова по-голяма е вероятността сестра ви да бъде открита.
Какво ще кажете?
- Не знам.
-Неделя е.
Елате в къщи за вечеря и направете съобщението.Така ще бъде по-добре.
Ти също,Сам.
Благодаря.
-Може би съм от халюциниращия тип.
-Не,не си.
- Искаш да те оставя в хотела...
- Сам.
Няма да се почувствам удовлетворена,докато не ида там.
Нито пък аз. Хайде.
По-добре да решим какво ще говорим или ще правим,когато влезем там.
Ще се регистрираме като мъж и жена.
Ще ни покажат стаята...
и след това ще претърсим всеки инч от мястото,отвътре и отвън.
Чудя се къде се уединява Норман Бейтс.
Има някого на прозореца. Току що видях завесата да помръдва.
Хайде.
- Кажете?
-Тъкмо щяхме да позвъним за вас.
А-ха. Предполагам,че искате стая.
Щяхме да опитаме да стигнем до Сан Франциско,
но видът на небето не ни хареса.
Изглежда,че денят ще е лош,нали?
-Ще ви заведа в стая 10.
-По-добре първо да се запишем.
Това не е необходимо.
Шефът ми плаща за това пътуване и-и, ами, то е 90% по работа.
Той иска действителни квитанции.
По-добре да се запиша и да взема квитанция.
Благодаря.
- Аз ще взема чантите ви.
- Нямаме багаж.
- Тогава ще ви покажа стаята.
-За пръв път виждам нещо такова.
На всяко друго място в тази страна ако се регистрирате без багаж...
- ще трябва да предплатите.
- Десет долара.
Такава квитанция.
Ще отида отпред.
Добре,ето ви квитанцията. Ще ви покажа стаята.
Не се притеснявайте. Сами ще я намерим.
Сам,трябва да влезем в тази стая и да я претърсим...
без значение какво се страхуваме да открием или колко може да боли.
Знам.
мислиш ли,че ако се е случило нещо, е станало там?
Не знам,но ако ти имаше безполезен бизнес...
като този мотел, какво щеше да ти трябва за да се измъкнеш?
Да започнеш нещо ново някъде другаде? Читиридесет хиляди долара?
Как бихме могли да го докажем...
Ако отвори мотел на новата магистрала, да кажем, след година...
Трябва да има някакво доказателство, което съществува сега...
нещо,което доказва,че той е взел парите от Марион по някакъв начин.
-Какво те кара да си толкова сигурна?
-Арбогаст.Той ме харесваше,Сам.
Или ме е съжалявал и е започнал да...
чувства същото към теб.
Мога да ти разкажа за последния път, когато говорихме по телефона.
Той не искаше да отиде където и да е или да направи каквото и да е,без да ни каже...
освен ако някой не го е спрял.
А той е бил спрян.Така че, трябва да е открил нещо.
Ще започнем със стая 1.
Ако той ни види, просто сме излезли на чист въздух.
Бейтс.
Няма завеса на душа.
- Сам! Погледни!
- А?Какво е това?
Сметки.Не са били измити.Виж.
Някаква цифра е добавена или извадена от 40хил.
Това доказва,че Марион е била тук. Би било твърде странно съвпадение...
Бейтс никога не е отричал,че тя е била тук.
O.Това не доказва ли, че той е разбрал за парите?
Дали просто да не го попитаме, къде ги е скрил?
Но тази стара жена,която и да е тя, е казала нещо на Арбогаст.
Искам да го каже и на нас.
- Не можеш да се качиш там.
- Защо не?
-Бейтс.
-Добре,да го намерим.
Един от нас може да го занимава, докато другият се добере до старата жена.
Никога няма да можеш да го зъдържиш, освен ако той иска да бъде задържан.
Не ми харесва идеята да влизаш сам в тази къща.
Мога да се справя с болна стара жена.
Добре,аз ще намеря Бейтс и ще го занимавам.
Чакай малко.
Ако изкопчиш нещо от майката,
можеш ли сама да намериш пътя за града?
Да,разбира се.
Ако разбереш нещо, недей да спираш,за да ми сажеш.
- Мен ли търсите?
- Защо,всъщност, да.
Жена ми легна да подремне,а аз...
никога не пазя достатъчно тишина,така че реших да ви намеря и да си поговорим.
-Добре.Доволен ли сте от стаята?
-О,чудесна е.
Дотук само аз водя разговора,нали?
Мислех,че сте от хората,които са сами през повечето време...,
които говорят непрестанно, когато имат тази възможност.
Ето,вие слушате през повечето време.
- Сам сте тук,нали?
-Ъ-хъ.
Това ме подлудява.
Мисля,че това би била твърде крайна реакция,а вие?
Това е просто израз.Исках да кажа, че бих направил всичко,за да се махна оттук.
- Вие не бихте ли?
- Не.
- Госпожо Бейтс?
Не казвам, че не може да сте доволен тук...
просто се съмнявам в това.
Мисля,че ако бяхте видели шанс да се махнете,щяхте да зарежете това място.
Това място? Случи се така, че това място е единственият ми свят.
Израснах в онази къща. Имах много щастливо детство.
Майка ми и аз бяхме повече от щастливи.
Изглеждате изплашен.Казах ли нещо стряскащо?
Не знам какво сте казали.
Говорех за майка ви,за вашия мотел.
- Как ще го направите?
- Да направя какво?
Да си купите нов в нов град,където няма да има нужда да криете майка си.
Защо просто не влезете в колата си и не отпътувате?
Откъде ще вземете пари, за да го направите?Или вече сте скътали?
- Млъкнете!
-Много. 40хил долара.
Обзалагам се,че майка ви знае къде са парите и какво сте направили,за да ги вземете.
Мисля, че ще ни каже.
Къде е онова момиче, с което дойдохте?Къде е тя?
Госпожо Бейтс,аз съм...
Норман Бейтс!
Ако някой може да намери някакви отговори,това ще бъде психиатърът.
Дори аз не можах да стигна до Норман, а той ме познаваше.
- Достатъчно ли ви е топло,госпожице?
-Да.
Той говори ли с вас?
Не.
Знам цялата история,но не от Норман. Научих я от "майка му".
Норман Бейтс вече не съществува.
Да започнем с това, че той съществуваше само наполовина.
А сега другата половина е взела надмощие...
вероятно завинаги.
Той ли е убил сестра ми?
Да...и не.
Вижте сега,ако се опитвате да използвате психологическата основа...
като някакъв вид извинение, този приятел ще ви арестува...
Психиатърът не поставя основата.
Той по-скоро се опитва да я обясни.
- Но сестра ми е...
- Да.
Да,съжалявам. Частният детектив също.
Ако претърсите онова блато в близост до мотела,ще...
Имате ли още някой нерешен случай с изчезнали хора в архивите си?
- Да,два.
-Млади момичета?
- Той призна ли,че...
- Както казах...
"майката".
За да го разберете както аз го разбрах, чувайки го от "майката"...
която е от "майчината"половина от ума на Норман...
трябва да се върнете десет години...
към времето,когато Норман е убил майка си и нейния любовник.
Той вече е бил с опасно увреждане, откакто баща му починал.
Майка му е била натрапчива,изискваща жена...
и за година или две двамата са живели сякаш няма никой друг на света.
След това тя среща един мъж...
и на Норман му се сторило,че тя го е отхвърлила заради този мъж.
Това го извело от равновесие и той ги убил и двамата.
Майкоубийството вероятно е най-непоносимото престъпление...
особено нетърпимо за сина,който го извършва.
Така че той е трябвало да заличи престъплението, поне в собствения си ум.
Той откраднал трупа й.
Ковчегът й бил погребан с тежест в него.
Той скрил тялото в избата за плодове...
дори го обработвал,за да го запази толкова добре,колкото е възможно
Но и това не било достатъчно.
Тя била там... но била просто труп.
Така че той започнал да мисли и да говори вместо нея...
дал й половината си живот, така да се каже.
Понякога той можел да бъде двете личности,да води разговори.
Друг път "майчината"половина надделявала изцяло.
Той никога не бил изцяло Норман, но често бил само "майка си"...
и тъй като бил болестно ревнив към нея...
той приел, че и тя го ревнува.
Затова,ако почувствал силно привличане към някоя друга жена
"майчината"част от него обезумявала.
Когато е срещнал сестра ви...
бил е впечатлен от нея, тя го е възбудила.
Той я е искал.
Това отключило ревнивата "майка" и "Майката" убила момичето.
След убийството Норман се върнал като от дълбок сън...
и като предан син прикрил всички следи от престъплението...
той бил убеден, че "майка"му го е извършила!
Защо беше... облечен така?
Той е травестит.
Ами, не точно.
Мъж,който се облича с женски дрехи, за да постигне сексуална промяна...
или удовлетворение, е травестит.
Но в случая с Норман той просто е правил всичко възможно...
да запази илюзията, че майка му е жива.
И когато реалността го притискала,
когато опасност или желание застрашавали тази илюзия...
той се преобличал, чак до евтината перука,която си купил.
Той се разхождал около къщата, седял в креслото й,говорел с нейния глас.
Опитвал се да бъде майка си.
Е,ами,вече е.
Това имах предвид,когато казах, че научих историята от "майката".
Разбирате ли, когато умът приютява две личности...
винаги има конфликт, битка.
В случая с Норман битката е приключила...
и господстващата личност е победила.
А 40-те хиляди? Кой ги взе?
Блатото.Това са били престъпления от страст,не за печалба.
Той трепери леко. Мога ли да му занеса това одеяло?
- O,разбира се.
- добре.
Благодаря.
Тъжно е,когато една майка трябва да изрече думи...
които осъждат собствения й син...
но аз не мога да им позволя да вярват, че бих извършила убийство.
Те сега ще го отведат, както аз трябваше да направя преди години.
Винаги е бил лош, а накрая...
възнамеряваше да им каже, че аз съм убила онези момичета и мъжа...
сякаш мога да правя нещо друго, освен да седя и да се пуля...
като една от неговите препарирани птици.
Те знаят,че аз и пръста си не мога да помръдна,а и няма.
Просто ще седя тук и ще кротувам, в случай че те ме подозират.
Те вероятно ме наблюдават. Добре,оставете ги.
Нека да видят що за човек съм аз.
Даже онази муха няма да убия.
Надявам се,че гледат. Те ще видят.
Ще видят и ще знаят...
и ще кажат: "Защо , тя не би наранила дори муха."