The Lost World (2001) (The Lost World\The Lost World - CD2.srt) Свали субтитрите
- Сигурно ще ви бива.
Бяхте много храбра.
- Без капана бяхме изгубени.
Така е.
Но кой го е изкопал?
Това сигурно е вечерята.
Едуард, да вземем пушките!
Едуард!
Кръв.
Не!
Реших, че са пленили и вас.
Кой?
- Онези горски същества.
Ранен сте.
- Дреболия. Изскочиха изневиделица.
Отведоха професорите.
- Какво?!
Защо са им?
- Не знам.
Стреляй от близко разстояние и ще уцелиш. Ясно?
Да побързаме, за да ги настигнем.
Вижте, канута!
Снишете се.
Идват насам.
- Да се махаме.
Чакайте. Индианци, тук?! Може да ни помогнат.
А ако са враждебно настроени? Професорите може да не издържат.
Престанете!
Спрете!
Челинджър!
Виждам кръст. Може да са християни.
Или са обрали и убили някой мисионер.
Забелязаха раниците ни.
Говорят на индиански диалект, но има и португалски думи.
Ще се опитам да поговоря с тях.
Смърт на хората маймуни!
Приятели!
Ние сме приятели.
Приятели сме!
Не стреляйте!
Кои сте вие?
Хора от долната земя.
Имаме нужда от помощ.
Виждали ли сте такава жена?
Вижте й дрехите.
Казва, че който е убил маймуната, е техен приятел.
Кажи му, че аз го убих. И мога да убия още много с това.
Приличат на питекантропи, нали?
По очната кост и формата на челюстта.
Черепът е по-голям от очакваното.
Безспорно. Уникални са.
Ще ги кръстя ''питекантропус челинджерис''.
Стига да не възразяваш.
- Млъкни!
Поне веднъж в живота си млъкни.
Прекрасни са!
На платото има хора!
Престанете! Спрете веднага!
Господи!
Винаги съм ти завиждал, Джордж. Учени като теб биват запомнени.
Смахнати бунтари, а не работяги като мен.
Без работягите за никъде не сме, Лио.
Аз също ти завиждам.
Ти имаш Хилда, децата...
А аз цял живот съм се прибирал в празен дом.
Непоносима ми е мисълта, че може да не ги видя вече.
Ще се прибереш при тях. Не!
Оттук!
Не!
Боже, помогни ми!
Господи, не!
Не стреляй повече, Джон!
Направете нещо!
Стига!
Те са опасни. Трябва да бъдат избити!
Те са нов вид и трябва да бъдат съхранени!
Моля те! Престани.
Спри веднага!
Спрете!
Колкото и кръвожадни да бяха тези човекоподобни същества,
нашето отношение към тях бе не по-малко жестоко.
Но как можехме да критикуваме лорд Рокстън,
след като той спаси професорите от толкова ужасна смърт?
Утешаваше ни мисълта, че няколко от съществата бяха пощадени.
Надявам се, че не съм се размекнал прекалено одеве в лагера.
Ни най-малко.
С никой друг не бих споделил съдбата на канибалско меню.
От другата страна на езерото се намира индианското селище.
Тук индианците могат да се пазят по-лесно
от нападението на кръвожадни динозаври.
Оказа се, че сме спасили сина на вожда им
и тази първа сполука от много дни насам
повдига духа ни.
Ахил!
Боях се, че си загинал.
Татко, отец Мендос се върна при нас.
Очевидно тези хора веднага разпознават авторитетната личност.
Той наистина е нетърпим.
Падре Мендос?
Той и дъщеря му ви благодарят, че сте върнали сина му.
Упорито ви наричат отец Мендос.
Защо?
- Не знам.
Ние победихме нашите врагове!
Повече няма да се боим от хората маймуни!
Сега ще ги избием
и ще изчистим завинаги гората от тяхната воня!
Те трябва да умрат!
''Покръстването на диваците в Христовата вяра''
от нашия стар приятел отец Луис Мендос.
Хубавец, а?
Отец Мендос е ''бащата, който бди над тях''.
Той си е тръгнал, но те винаги са знаели, че ще се върне.
Дедите им са открили белите хора.
- Португалската експедиция.
Били са почти мъртви.
Довели ги тук и те се оженили за жени от тяхното племе.
Питайте го как са дошли дотук.
Пътят надолу вече е затворен за тях.
- Как така?
Когато бил дете, при тях дошъл човек.
Те не разбрали, че е самият Дявол.
- Дявола?
Може ли?
На тръгване Дявола затрупал пещерата, за да ги накаже.
Това явно е входът към пещерата в подножието на платото.
Щом Дявола я е взривил, значи е разбирал от експлозиви.
Виждаш ли, природата невинаги заличава един вид,
за да еволюира друг.
На това плато съществува уникален баланс,
позволяващ на маймуните, индианците и динозаврите да живеят съвместно.
Фантастично, нали?
- Несъмнено.
Ще се завърна с добре екипирана експедиция, за да проуча въпроса.
Но в момента съм по-загрижен как ще се измъкнем оттук.
Мари.
Мария.
Ти се казваш Мария, така ли?
Джон.
Джон.
Агнес, кажи на Мария, че храната е чудесна.
Отдавна не съм ял нещо толкова вкусно.
Тя ти благодари за комплимента,
но не е приготвила храната. Убила я е.
Жените от племето ловуват и воюват наравно с мъжете, докато се задомят.
Жените от племето ловуват и воюват наравно с мъжете, докато се задомят.
Жените от племето ловуват и воюват наравно с мъжете, докато се задомят.
Селището им е естествена крепост. Защо тогава ходят оттатък езерото?
За храна?
Тук имат сигурност, но твърде малко други неща.
Трябва да ловуват в гората.
- Сигурно е опасно.
Целият им живот е опасен.
Благодаря.
Това внимание те ласкае, нали?
Завиждаш, защото не обожествяват теб!
Искам да си ида у дома, Джордж.
Какво става, Агнес?
Казва, че утре маймуните ще бъдат убити пред цялото племе.
Носят зъл дух.
Този ще бъде умъртвен в чест на лорд Рокстън.
Кажете им, че са много мили, но да не се тревожат заради мен.
Никого няма да убиват! Заявете им го ясно, Агнес.
Казва, че те трябва да умрат. Иначе ще докарат беди на селото.
Забранявам!
- Не мисля, че трябва да се месим.
Тези създания са липсващото звено между животното и човека,
живо олицетворение на еволюцията. Трябва да ги изследваме.
А после?
- Ще ги върнем обратно тук.
Убийствата трябва да спрат. Ясно ли е?
Падре Мендос каза.
Вие унижихте сина на вожда.
- Не можеше да го остави да убива.
Не можете да промените обичаите им.
Може би, но мога да спася тези нещастници.
Засега да.
Може да ви се сторя безсърдечен,
но не виждам полза от сантименталностите.
Ако ни нямаше, тези същества досега щяха да са мъртви.
Но ние сме тук.
Не мисля, че ще ви благодарят за състраданието.
Никога ли не изпитвате жалост към животните, които убивате?
Не. Не повече, отколкото те биха ме жалили.
Но животните нямат морал, а само инстинкт.
Вие сте човешко същество. Имате избор.
Явно не разбирате жестокостта на природата.
Може би.
Но започвам да разбирам вас, лорд Рокстън.
Май го засегнахте.
- Съмнявам се.
Той постъпва както разбира.
Признайте, че много ни помогна.
Не съм неблагодарна, но просто го мислех за друг човек.
Така започна животът ни в селото.
Оттам наблюдавахме праисторическия свят,
където красотата и жестокостта тъй често си съжителстваха.
Дръпни си.
Проф.Челинджър се радва на божествен статут сред индианците
и очаква да заеме мястото си в учебниците по история,
пренебрегвайки дребната подробност как ще се върнем в цивилизацията.
Затова пък проф.Съмърли не мисли за друго
и майстори какви ли не средства за бягство.
Благодарен ми е за помощта, която му оказвам.
Лорд Рокстън се чувства като у дома си,
а индианците го приемат като свой - ловец сред воини.
Само присъствието на маймуните смущава покоя на селото,
но докато се ползват от закрилата на Челинджър, те са в безопасност.
Рокстън е велик ловец!
Проста работа.
Докато седмиците се нижат, ние се възползваме максимално
от принудителния си престой в тази невероятна страна.
Чудесата на тази земя наистина нямат край.
Това ли е твоят избраник?
Ако си съгласен.
Той е добър ловец и е достоен за дъщеря ми.
Сърцето, благодаря.
Благодаря.
Давам ти и своето сърце.
Уви, не разбирам какво казваш.
Каква е тази ужасна смрад?
Птеродактилско гуано!
Цял ден газя в тор.
Виж, погребват малкото.
Лио!
Ела.
Май копаят гроб. Виждаш ли?
Невероятно!
- Виж цветята.
Още един пример, че имат ритуали.
Джордж, какво правиш?
- Наблюдавам.
Здравей.
Ще съм много поласкана, ако някой кръсти езеро на мен.
Питам се дали някога ще видя отново Гладис.
Разкажи ми за нея.
Тя има най-сините очи на света,
най-сладката устица
и цялата трепти от изящество и деликатност.
Има малки ръчички и краченца.
Да не е джудже?
Извинявай.
Сигурно е много изискана.
- Да.
Понякога корабите носеха в мисията английски модни списания.
Отпреди месеци, разбира се.
Там пишеше за това как да флиртуваш и как да станеш популярна.
Но понеже само чичо беше наблизо, нямаше как да практикувам.
Какво правиш?
Ще поплувам в езерото на годеницата ти.
Ела де!
По-студено е, отколкото изглежда.
Толкова е хубаво тук!
Ако не беше Гладис, щеше ли да ти се тръгва?
Сигурно не.
Татко, разреши ми да ги убия.
- Не бива.
Нека ги убия!
Накарайте ги да млъкнат.
- Как бих могъл?
Плашат индианците. Те не разбират защо защитавате враговете им.
Отец Мендос греши.
- Забранявам ти!
Неотдавна те искаха да ви изядат.
- Бях източник на белтъчини.
Едуард!
Селото!
Млъкнете!
Не ги закачай!
- Не се бъркайте, за Бога!
Слава богу!
Людоеда! Бягайте!
Людоеда! Вземете оръжията!
Бягайте!
Те са ги извикали!
- Точно така.
Видяхте ли какво направихте?
Намесата ви погуби селото. Дано го съзнавате!
Какво правиш?
- Имаш ли нож?
Агнес, Едуард! Махайте се оттам!
Джон, дай ми ножа си!
- Зарежи ги.
Дай го!
Хайде.
Защо не мърдат?
Бягайте!
Време е за слонската пушка.
Мария!
Пази се!
Давай, Едуард. Можеш!
Още не.
Още не, казах! Другата цев!
Чакай!
Стреляй.
Стреляй, Едуард!
Дръпни проклетия спусък!
Не беше зле.
- Добре ли сте?
Браво на теб!
Добре ли си?
Браво!
Ама че гнусотия!
Сега пък какво?
Разчистих пещерата! Пътят е свободен! Може да си вървим!
Елементарна химия. Но в комбинация правят чудесен експлозив.
Не знаех, че ще стане. Палеонтолог съм, не минен инженер.
Някога четох за диамантените мини
и как са използвали малки заряди, за да отпушват галериите!
От въглища и птича тор!
Какво е станало?
Ти беше прав... сине мой.
Вече не сме в безопасност.
- Почакайте тук.
Белите хора докараха смърт и разрушение.
Те не са виновни, Ахил.
Не мога да те оставя тук.
Той не е отец Мендос.
Той е Дявола!
Мария, ела с мен.
- Хайде!
Мария!
Джон!
Не го местете!
Вървете.
Аз ще ви прикривам.
Тръгвайте!
Не можем...
- Хайде, нямаме избор!
Ахил, спри!
Съжалявам, братле,
трябва да ги оставиш да си идат.
Бързо.
Оттук!
Слава на Бога! Отново сме в истинския свят!
Доста път ни чака, докато се върнем у дома.
Трябва да вървим.
Не знам колко дълго Рокстън ще ги задържи.
...и време за умиране...
- Чичо!
Агнес?
Агнес!
Да... аз съм.
Внимателно.
Спокойно, вече сме в безопасност.
- Но не благодарение на вас.
Заради човекоподобните, нали?
- Бог създаде човека по свой образ.
Създаде го по свое подобие. Те не са хора. Как може да са?
Затова ни зарязахте там. Затова сте взривили пещерата.
Върни се с нас в мисията.
Не, трябва да остана тук. Бог ми проговори.
Не бива да позволя никой вече да открие това място.
Не можете да потулите истината, както срутихте пещерата.
Това място е дяволско! То не е част от царството Божие!
Отче, чуйте ме. Трябва да се върнете с нас.
Никой... няма да се върне обратно.
Той е луд.
''И Той вдъхна в ноздрите му жизнено дихание
и човекът стана жива душа.''
- За Бога!
Бях нападнат от динозаври и почти изяден от маймуни!
Сега си отивам при семейството и вие няма да ме спрете!
Пуснете!
Лио!
Трийсет години...
са твърде много, за да живееш...
в съмнение.
Дали Бог ще ми прости?
Бог е милостив, нали?
Погребахме пастор Кър в подножието на платото
и отложихме тръгването си с надеждата, че Рокстън се е спасил.
У ви, чакането бе напразно
и с натъжени сърца поехме по дългия път за дома.
Да си починем малко.
Трябва да успеем.
Агнес, много съжалявам.
Онова там не беше чичо ми.
Не и човекът, когото познавах.
Той умря в името на вярата си.
Професоре!
Отговорно мога да заявя, че сме спасени.
Експедицията на Челинджър?!
Пазете онзи сандък!
Внимателно!
Чупливо е.
Лио! Насам!
Проф.Челинджър!
Две думи за пресата!
Светът гори от любопитство след вашите дописки.
Колегите ми и аз имаме ексклузивен договор с ''Дейли Газет''.
Отслабнал си. Не си се хранил добре.
Не съвсем.
- Сигурна бях.
Поръчах на готвача за вечеря говеждо руло и пудинг с глазура.
През всичките години на брака ни не си казвала по-прекрасно нещо.
Деца! Колко сте пораснали!
По-добре тръгвай. Сигурно гориш от нетърпение да я видиш.
Да.
Да...
Е, довиждане.
- Довиждане.
Благодаря.
Агнес!
Малоун! Колосална работа! У дари Аркрайт в земята.
Лорд Брас каза, че не е чел по-вълнуващо нещо.
Благодаря, г-н Макардъл.
- Викай ми Хорацио.
Вие сигурно сте Агнес. Аз съм Хилда Съмърли.
Приятно ми е.
- И на мен.
Това е Ел Дорадо!
Няма да пожалим средства, за да докараме тези същества тук.
Това ще е най-голямата сензация от шоуто на Бъфало Бил насам.
Проф.Челинджър няма да е съгласен.
- Не ни трябва разрешението му.
Ела, лорд Брас иска да те види.
- Първо ще се обадя на един човек.
Значи ще се видим на лекцията.
Едуард!
Трябваше да ме предупредиш.
- Исках да те изненадам.
Е, изненада ме.
Очаквах да те видя на кея.
- Не можах да дойда.
Едуард, това е г-н Артър Хеър.
Артър, това е Едуард Малоун.
Следях дописките ви от експедицията в ''Газет''.
Великолепно!
Вие сте много смел.
- Не особено.
Простете, ще може ли да поговоря насаме с г-ца Илингуърт?
Не смятам, че ще бъде уместно. Гладис е моя годеница.
Ваша годеница?
- Да.
Няма ли да ни честитиш?
Малко внезапно е.
- Беше любов от пръв поглед.
Направо я заплених.
Аз кръстих езеро на теб!
- Езеро? Колко мило!
Честито, г-н Хеър.
- Благодаря.
Вие сте истински щастливец.
Явно го приемаш добре, но...
Обещай ми, че няма да извършиш някоя глупост.
Обещавам.
Желая ти всичкото щастие на света. От все сърце.
И ти благодаря.
Г-н Хеър, смятате ли, че сте тип ''герой''?
Герой? За Бога, не.
По-скоро солиден, усърден и скучен.
Но пък Гладис харесва това.
Професоре!
Защо ''Експедицията на Челинджър''?
- Виждали ли сте Агнес?
Не вярвам да дойде. Лондонските тълпи я стряскат.
Какво има в проклетия сандък?
- Ще видиш.
Дами и господа!
Дами и господа!
Не много отдавна аз стоях в същата тази зала
и казах, че същества, смятани за изчезнали преди милиони години,
още бродят по Земята.
Бях заклеймен като лъжец и измамник.
А враговете ми ме нарекоха с още по-обидни епитети.
Днес вие ще узнаете какво открихме в нашия изгубен свят.
Пригответе се да бъдете изумени.
Този триумф е и ваш, скъпа моя.
Те ще оберат всички лаври, ако им позволите.
Дами и господа,
невероятна история, ще кажете вие.
Но аз не ви моля просто да вярвате на думите ми.
Ще повярвате ли на собствените си очи?
Г-н Малоун, помогнете ми, моля.
Едуард!
Едуард!
Обичам я. Влюбен съм в Агнес.
Естествено. Тя е прелестно момиче.
- Дали ме обича?
Откъде да знам? Питай нея. Хайде.
Хайде, миличко.
Дами и господа,
представям ви ''птеранодон съмърлиензис''.
Да го снимаме!
- Никакви снимки, моля.
Казах никакви снимки!
Моля, върнете се по местата си!
Моля ви!
Като президент на Кралското дружество,
настоявам това нещо да бъде заловено!
Моля всички да седнат!
Някой да затвори онзи прозорец!
Проф.Челинджър!
После ще отговарям на въпроси. Сега си вървете.
Професоре!
Открихте ли злато на платото?
- Моля ви!
Има ли минерални ресурси?
Млъкнете!
Ела, миличък.
Опитай бекона.
Лорд Рокстън привличаше ли ви?
- Колко време прекарахте заедно?
Запазете спокойствие!
Дами и господа, моля ви!
Ето така ще стане.
Какво ще стане с динозаврите, ако кажем къде е платото?
Ще ги използват като атракция.
- Нищо не можем да сторим.
Можем, професоре. Те ще унищожат всичко.
Ще бъдеш най-известното същество в света.
Моля те, върни се!
Професоре, чуйте!
Идиот такъв!
Махайте ми се от пътя!
Най-добрите дресьори са готови да отплават.
Бих казал...
Хитър номер, не мислите ли?
- Браво, професоре.
Не вярвах, че ще се хванат.
- Добре маскиран амазонски лешояд.
Господа, уверявам ви, че това не беше лешояд.
Полудяхте ли?
- Има опасност платото да загине.
Животните няма да преживеят контакта с външния свят.
Не можете да спрете прогреса.
- Това ли наричате прогрес?
Спомнете си какво стана, когато се намесихме. Рокстън беше прав.
Ние им донесохме само беди. Този път ще е по-лошо.
Той е прав.
Не мога да направя това.
Това е моят шанс да вляза в историята
рамо до рамо с Галилей, Нютон, Пастьор!
Ще бъда сред най-великите учени. Съжалявам, няма да го направя.
Дами и господа!
Дами и господа, уверявам ви...
Дами и господа, динозаври...
Нали не ми повярвахте наистина?
Та вече сме в 20-и век!
Проф.Илингуърт, не се хванахте, нали?
Нито за миг.
Никой, който познава амазонския лешояд,
не би се хванал на такъв евтин трик.
А дописките ти в ''Газет''?
Откъси от новия ми роман. Има ли издател тук?
Пълни глупости!
Извинете, какво е станало?
- Било е лъжа. Нищо не са видели.
И този Малоун с дописките му в ''Газет'' - пълна фантасмагория.
Сам е измислил всичко.
Постъпи...
- Глупаво, знам.
Геройски.
Изглеждаш прекрасно.
Не трябваше ли да си при Гладис?
Работата е там, че...
че тя...
Тя ме отблъсна.
Но не й се сърдя. Дори съм щастлив, защото...
Защото обичам теб.
Гладис те е отблъснала и затова сега обичаш мен.
Не!
Никога не съм обичал Гладис. Мислех, че я обичам,
но в теб съм влюбен...
сякаш...
откакто се помня.
Както и да е. Агнес...
надявам се, че и ти изпитваш нещо към мен.
Дано не ви се стори нецивилизовано, че ви целувам първа, г-н Малоун.
Ще трябва да ме научиш да се държа като изискана дама.
Харесвам те такава, каквато си.
Щяха да ни окичат с лаврови венци.
Вече никога няма да ни приемат насериозно.
С Лио имаме могъщи приятели в академичния свят.
Ще възстановим репутацията му.
- А моята?
И без това не искам катедра в Оксфорд.
Има много бумащина.
Много скоро ще учудиш света с някое ново откритие.
Впрочем, някой ми е пратил твърде интересна карта.
Ако е автентична, ще ме заведе право в изчезналата Атлантида.
Довиждане, Лио.
Когато дойдеш пак в Лондон, заповядай у нас на вечеря.
Няма да е скоро, но благодаря.
Така...
Значи са ти дали отговор.
Какво ще правиш сега?
Тъй като кариерата ми на журналист приключи,
реших да пробвам перото си с някой детективски роман.
Точно това трябва на света.
Ако се нуждаете от помощ при следващата експедиция...
Ще се обадя.
Лорд Джон Рокстън умря така, както живя: като неспокоен дух.
Той обичаше широките хоризонти и опасностите на неизвестността.
Не беше роден за спокоен дом с жена и челяд.
От всички храбри постъпки в живота му най-смелата бе накрая,
когато пожертва живота си за своите приятели.
Той ще живее вечно в нашите сърца.
Превод и субтитри МАЯ ИЛИЕВА
Редактор БОРЯНА БОГДАНОВА
Вulgагiаn