The Lost World (2001) (The Lost World\The Lost World - CD1.srt) Свали субтитрите
Дръжте лодката по средата!
Не бива да се разделяме!
Ако загубите товара, няма да ви платя.
Пазете денка!
Херцог Нортхамптън се е удавил с лодка на Ривиерата.
Искам 2000 думи до 17 ч., г-н Малоун.
Нека отразя екзекуцията в Хакни. Познавам района.
Пратих Аркрайт.
А пушалните за опиум в Уайтчапъл? Мога да се внедря под прикритие.
Или търговията с бели робини.
- Четете твърде много боклуци.
Повече от година завеждам некролозите. Дайте ми шанс.
Какво знаете за динозаврите?
- Не много.
Довечера ще бъда на лекция в Музея по естествена история.
Елате и напишете статия.
- Гладис ми спомена.
Приятелката ми. Баща й е организатор. Той е член на Кралското дружество.
Ако ми хареса, може да ви възложа следващото убийство.
Много ви благодаря!
- Но чакам 2000 думи за херцога.
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
По едноименния роман на Сър Артър Конан Дойл
Извинявай, херцогът имаше дълга биография.
Понякога говориш непонятно, Едуард.
- Добър вечер, проф.Илингуърт.
Да влизаме. Мразя да пропускам началото на лекция.
Съмърли си го бива.
Не е гений, разбира се, но е сериозен учен.
Едуард! Не бива!
Прекалено красива си. Помисли ли за разговора ни?
Кой? Ние говорим за какво ли не.
- Знаеш кой.
Гладис, имам сериозни планове.
- Виж, лорд Рокстън!
Беше в Африка на лов за лъвове и тигри.
Тигри има само в Индия.
- Педантизмът не е добродетел.
Ще се върнете ли пак в Африка?
- В момента нямам такива планове.
Сгоден ли сте за лейди Скарбъро?
- Не бива да вярвате на вестниците.
Лорд Рокстън, кое е най-опасното нещо в джунглата?
Разяреният слон.
Но нищо не е по-страшно от дама от обществото с дъщери за женене.
Хайде, младежо!
- Съжалявам, г-н Макардъл.
Милиони години преди първите келти или саксонци
да стъпят на този свещен остров, изумителните същества,
които ние наричаме ''динозаври'', са хвърлили...
Господине, нямате билет!
- Нося важно научно доказателство!
Не знаете кой съм! Пуснете ме!
Благодаря, господа. Пуснете го.
Въпреки вида си, той не е джебчия, нито просяк.
Виждам, че все още имате проблем с точността, проф.Челинджър.
Какво ни носите, Челинджър?
С професора бяхме колеги в Оксфорд. Той и тогава закъсняваше за лекции.
Когато смятах, че си струва да чуя нещо, бях точен. Може ли?
Г-жо Съмърли.
- Джордж.
Джордж Челинджър.
Безцеремонен учен с абсурдно високо самомнение.
Съмърли му взе катедрата по зоология и той не може да му прости.
Ако проф.Челинджър най-сетне е готов, мога ли да продължа?
Продължете.
Самата дума ''динозавър'', означаваща ''страховито влечуго'', подсказва...
...това е прешлен от съществото ''игуанодон бернисартензис''.
Зад мен виждате художествено изображение на игуанодона,
изправено на задните си крака подобно на кенгуру.
Я стига! Кенгуру! Убеден ли сте? Виждал ли сте игуанодон?
Не говорете глупости. Никой не е виждал динозавър.
Големината на тези същества се оказала тяхна слабост,
защото не можели да се съревновават с по-дребните и бързи създания.
Къде му е доказателството?
Доказателството е, че ние сме тук, а динозаврите ги е хванала липсата.
Проф.Съмърли...
Ще бъдете ли така добър да идентифицирате една находка?
Ще отговарям на въпроси след лекцията.
Сигурно. Дайте първо да видим това.
Така...
Какво ще кажете за това?
Прилича на поразително добре запазена вкаменелост
от крилото на птеродактил - летящо влечуго от Мезозоя.
Но не е вкаменелост, нали?
Тук става нещо. Запишете всичко подробно.
Трябва да е фалшификат.
Добре изработен, но фалшификат.
Тази кост принадлежеше на едно животно,
което умря само преди 2 месеца.
Глупости!
Истинска ли е, Челинджър?
- Да.
Казвам го с пълна отговорност.
Каква отговорност?
- Самият аз го застрелях.
Птеродактилът не само не е изчезнал,
но си живее по живо по здраво в джунглите на Амазонка.
Този човек е търсач на слава и шарлатанин!
Дойдох тук днес, за да организирам експедиция
с цел откриването на леговището на птеродактила.
Този номер е унизителен дори за теб.
- Не е номер, Лио.
Искам да благодаря на проф.Челинджър.
Аз не съм чак толкова удивен, тъй като съм чел неговия трактат
за възможността да пращаме хора на Луната!
С ракети!
Професор Челинджър!
Какво точно предлагате?
Леговището на птеродактилите е в дебрите на бразилската джунгла.
Звучи страховито. Много бих искал да дойда.
Освен това ще поема половината от нужните средства.
Не бива!
Да очакваме ли помощ и от науката?
- Очаквайте каквото искате,
но няма да получите нищо от никоя институция, в която участвам аз.
Казвам се Едуард Малоун и съм репортер на ''Газет''.
Искам да участвам като доброволец.
- Никакви вестникари. Друг?
Лорд Брас, собственикът на ''Газет'', контрира офертата на лорд Рокстън.
В такъв случай, заповядайте, г-не.
- Полудяхте ли?
Това може да е новината на века и ще е собственост на ''Газет''.
Не и ако той е луд за връзване.
- Тогава ще пиша некролози до гроб.
Не, младежо. Ще напишете своя.
Е, Лио, защо не дойдеш с мен?
За нищо на света няма да рискувам научната си репутация
и да гоня Михаля в твоята комична налудничава експедиция.
Проф.Челинджър, може ли? ''Лондон Таймс''.
Какво ви интересува, господа?
Вашето име?
- Професор Съмърли.
Не е нужно да го правиш. Няма какво да доказваш.
Мой дълг е да следя експедицията да е поне малко научна.
Лорд Брас очаква печалба от инвестицията си.
Погрижете се да я получи.
- Ще се постарая.
Трябваше да пратя Аркрайт... Е, дано да се справите.
Не се връщайте без сензация, Малоун.
Искам пълен отчет - до последното пени!
Лорд Рокстън? Само няколко думи.
- Никакви въпроси. Благодаря.
Довиждане.
Здравейте. Колко мило, че дойдохте!
Не очаквам да открия динозаври,
но разбирам, че науката е по-понятна за хората,
когато е поднесена в пикантна опаковка.
Проф.Челинджър! Наистина ли очаквате да откриете динозаври?
Ето я г-жа Съмърли. Няма да се бавя.
Пази се, скъпи.
Целунете баща си, деца.
У спех, сър.
- Благодаря. До скоро виждане.
Изпращачите да слизат!
Дано знаеш какво правиш, Джордж.
Гордея се с теб.
- Наистина ли?
Разбира се. Там ще е пълно с отровни змии, кръвожадни диваци
и всякакви опасности, нали?
Сигурно.
- Чудесно. Иначе защо ще ходите?
Само една дума и ще остана при теб.
Би се намразил, Едуард!
- Надали.
Чакам отговора ти.
Ужасно си мил, Едуард,
но още от малка се бях зарекла един ден да се омъжа...
за герой.
У спех, Рокстън.
Достатъчно, младежо! Гладис...
У спех, Челинджър.
- Илингуърт...
Този младеж е доста дързък, скъпа. Добре, че заминава.
Хубаво момиче.
Годеницата ми Гладис.
Осми калибър. С нитроглицеринов заряд.
Патроните са 12 драма.
Може да свали слон от 100 метра.
- В Бразилия няма слонове.
Знам. Но не пречи човек да е готов.
Кажете, г-н Малоун. Били ли сте някога тъй близо
до някое опасно животно, че да го гледате в очите?
Сигурно не. Да ви кажа ли какво виждате в тях? Смъртта.
Неприятно усещане.
Напротив, дълбоко вълнуващо. Може да си го отбележите.
Господа, разрешете.
Време е да ви кажа къде отиваме.
- Защо е тази тайнственост?
Той не вярва в нашата дискретност.
- Да.
Г-н Малоун прие да води подробен дневник на пътешествието ни.
Ето тук застрелях птеродактила.
Точно на границата на неизследваните райони.
Открих записките на една португалска експедиция,
посетила същия район през 1649-а.
Само един от нея оцелял - отец Луис Мендос.
Когато го открили в джунглата, имал вид на полудял.
Значи ще следваме карта, рисувана от луд.
Бръщолевел за някакви дракони.
- Динозаври.
Именно.
Според Луис Мендос,
в центъра на района има непристъпно плато.
Той твърди, че верига от пещери води право на върха.
Твърдението му е съвсем логично.
- Защо?
За да оцелее до днес птеродактил или друго праисторическо животно,
то трябва да е било изолирано от цялостния еволюционен процес.
Откъде предлагате да започнем издирването на това митично плато?
За отец Мендос не е било митично.
- Много убедително.
Манталитетът ви е закостенял като експонатите в музеите ви!
Как смеете!
- Господа! Моля ви.
На седмица път нагоре по реката има малка мисия,
ръководена от преподобния Тео Кър.
Някакъв Тео Кър написа безумна книга, отричаща Дарвин.
Същият е.
- Великолепно!
''Г-н Макардъл, пращам ви първата си дописка и отчет за разходите.
Въпреки уговорката да редактирате репортажите ми,
реших да приложа стил, който ще допадне на читателите ни.''
След 7-седмично безметежно пътуване,
ние се озовахме в горното течение на могъщата Амазонка -
най-голямата река в Южна Америка, ако не и в целия свят.
Мисията, към която сме се запътили,
ще ни осигури последен шанс да вкусим удобствата на цивилизацията.
Оттук нататък ни чака ужасът и тегобите на неизвестността.
Ако е мисионерка, ставам езичник.
Проф.Челинджър? Агнес Клуни. С чичо ми ви очаквахме.
Той отиде за провизии, но днес трябва да се върне.
Това са колегите ми.
Лорд Рокстън.
- Приятно ми е.
Г-н Малоун.
- Здравейте.
И професор Съмърли.
Заповядайте.
Това е Самюъл, главният носач.
- Приятно ми е.
Пита накъде отивате.
На 10 дни път на север.
Проблем ли има?
Индианците казват, че там живеят зли духове.
Това може да му се стори по-могъщо от ''курипури''.
Да?
Не. Това сега, а това, като се върнем.
Какво му казахте?
Че жените им ще се разсърдят, ако откажат работата.
Аз ще взема това.
Малката мис Мъфет кашата си ядеше, на столче седеше и тогава дойде...
Какви ги дрънкате?
Не мърдайте!
Тарантулата може да ви ухапе лошо, ако я предизвикате.
Какъв грозник, а?
- Намирам ги за прекрасни.
Рокстън, поемете нещата.
- Идвам, професоре.
Родена съм тук. Родителите ми бяха ботаници.
Загинаха при инцидент, когато бях на 5.
Чичо ми... наричам Тео ''чичо'', беше техен приятел.
Той ме отгледа.
Тази църква я построиха те.
В писмото си не споменавате за целта на посещението си.
Не е моя работа, разбира се.
- Не. Би било нечестно
да се ползваме от гостоприемството ви, без да ви кажем истината.
Но надали ще ми повярвате.
- И няма да сте единствената.
Пастор Тео!
Проф.Челинджър?
Обичате ли операта, г-це Клуни?
Сигурно е чудесно да слушаш на живо.
Чувал съм какво ли не за Мендос.
Бил е...
доста луд.
Какво е това ''курипури''?
- Суеверия.
Курипури са зли духове, населяващи човешките сънища.
Понякога приемат формата на големи птици и гущери.
Чу ли, Лио?
Тук няма да намерите динозаври, господа.
Прав сте в скептицизма си, отче.
Динозаврите са измрели преди 60 милиона години.
60 милиона години! Мили Боже! Много време.
Не. Земята е едва на 6000 години.
Лесно може да се изчисли според библейските свидетелства.
Тези изчисления държат ли сметка за вкаменелостите?
Разбира се.
Вкаменелостите са останки на същества след Потопа.
На тези, които не са смогнали да влязат в Ковчега, вероятно.
Отивам да запаля лампите. Лека нощ.
И аз се оттеглям. Лека нощ.
Наясно съм, професоре, че не приемате възгледите ми.
Но вашата теория за еволюцията е абсурдна.
Както че светът е сътворен за 7 дни.
- За 6. На седмия Бог си е починал.
Благодаря, че не се присмяхте на чичо ми.
Не споделям убежденията му, но уважавам вярата му.
И мен маймуните на г-н Дарвин ме смущават.
Непристъпните места крият толкова красиви тайни.
За един учен сигурно е голямо предизвикателство
да открие някоя от тях.
Но Библията не е учебник.
- Тя е Божието слово.
Но не е сериозна научна база.
Сравнявате Бог с хората?
- А вие науката с празни брътвежи?
Лека нощ, господа.
- Лека нощ.
Лорд Рокстън? Може ли да поговорим?
Нужно ли е да флиртувате с нея?
- Флиртувах ли? И какво от това?
Тя е твърде млада.
- Не повече от вас.
Тя е израснала в джунглата, не знае нищо за мъжа и жената.
И за пчеличките.
- Сигурно знае всичко за тях,
както и за всичко жилещо и хапещо.
Но очевидно в социален план, е малко...
Изостанала.
- Благодаря сърдечно за съвета,
но може би за в бъдеще ще решите да не си врете носа в чужди работи!
Лека нощ.
Лека нощ.
Агнес иска да ни придружи.
- Не.
Ще ни е полезна. Познава местния език и индианските цярове.
Експедициите не са женска работа.
Мъжете могат да търпят несгоди, а жените са по-деликатни.
Тя е живяла тук цял живот. По-калена е от г-н Малоун.
Съгласен съм с лорд Рокстън.
- Аз също. Джунглата не е за жени.
Проф.Челинджър? Племенницата ми ви е предложила да ви придружи.
Да, в момента обсъждаме това.
- Не мога да го позволя.
Агнес е при мен, откакто умряха родителите й.
Тя е всичко за мен.
Агнес...
Тъкмо говорехме с проф.Челинджър...
- Защо не питаме Агнес какво иска?
Джордж...
Не можем да ги пуснем в джунглата, без да им предложим помощта си.
От милосърдие ли се водиш, или от амбиция?
Не казва ли псалмът: ''Бог се грижи за странниците?''
Не се тревожете, преподобни. Ще я върнем жива и здрава.
След 6 дни навлизаме в територия,
където не са стъпвали дори християнски мисионери.
Към групата ни се присъедини г-ца Агнес Клуни,
племенница на преподобния Тео Кър.
Мотивите й да участва в експедицията не са съвсем ясни.
За читателя ни ще е интересно да узнае, че тя се е приспособила
към живота тук, носейки панталон през цялото време - дори на вечеря.
Проф.Челинджър е в стихията си.
Нищо не може да го отклони от заветната цел -
дори канибалите "амахуака", както ги кръсти той.
За щастие, те не дават вид да се интересуват от нас... все още.
Изцедете насекомото с помпата.
- Знам какво да правя.
Нима? Реших, че сте забравили.
Отдавна не сте практикували.
Има ли кафе?
Да.
- Браво.
Кафе?
Благодаря.
На сто мили нагоре по реката откриваме тайния приток,
по който проф.Челинджър се върнал при предишното си пътешествие.
Наричаше го "своята порта към неизвестността".
Барабаните, смутили ни преди, сега се чуваха още по-близо.
Заплахата им се отразява върху лицата на носачите ни.
Под наблюдение сме.
Имате ли предпазно средство срещу тези насекоми?
Вземете от тези листа...
размачкайте ги...
и ги смесете с урина.
Моята собствена?
Разбира се.
Натъркайте го в кожата си, много помага.
Благодаря.
Нататък продължаваме пеша,
с помощта на верните си носачи, поели всичкия ни багаж.
С отдалечаването от цивилизацията съм благодарен на г-ца Клуни,
че ми разкрива чудатите и понякога смайващи цярове на джунглата.
За какво говорят?
За курипури. Тук не им харесва.
Проф.Челинджър? Елате да видите нещо.
Стойте в лагера!
Какво е това? Някакъв племенен фетиш, или какво?
Не знам.
Къде тръгнахте?
Без глупости! Върнете се!
Не очаквайте да ви платим!
Ама че работа! Това е нелепо! Докъде ще стигнем без носачи?
Докъдето трябва.
Тихо. Идва някой.
Чичо?
Много бързо вървите. Не мога да ви настигна.
Как сте?
Дано не преча. Исках да дойда, но може би съм закъснял.
Имахме проблеми.
- Да, срещнах индианците.
Опитах се да ги вразумя, но те са много суеверен народ.
Нищо не може да се направи.
Да се връщаме.
- Не!
Продължаваме без носачи.
Каква е посоката?
- На север.
По-добре тръгнете на североизток. Пътят е по-лек.
Според картата на Мендос, платото е северно оттук.
Правил съм опити да проникна в тази джунгла.
Никак не е лесно.
След няколко дни ще можете на тръгнете на север.
Североизток. Много добре.
Не е за вярване как суеверието поразява примитивното съзнание,
как видът на купчина кости
може да накара индианците да хукнат с писъци в нощта.
Истинско чудо е, че пастор Кър се появи,
точно когато бяхме изоставени от носачите си.
Северният път наистина трябва да е тежък, ако този се води лек.
Нека ви помогна.
- Отдавна не съм носил раница.
След 3 дни стигаме до река и това улеснява придвижването ни.
Г-це Клуни, мислите ли, че в реката има пираня?
Пиранята не е опасна. Това е мит.
По-страшни са змиите.
- Така си е.
Едно ухапване от коралова змия и си мъртъв за секунди.
Не. Млад мъж в добро здраве може да изкара и минута.
Не бойте се, г-н Малоун.
Змиите се страхуват много повече от нас.
Стойте неподвижно.
Мили Боже!
Излизайте от водата!
- Едуард, не мърдайте!
Спокойно, Едуард.
Нещо в раницата ви ги привлича. Хвърлете я, Едуард.
Хвърлете раницата!
Спокойно, няма страшно.
Каква имаше в раницата?
- Образци от насекоми.
Непознати видове. Много съжалявам за загубата им.
Бъдете по-внимателен. Очевидно те привлякоха змиите.
Не ми се вярва.
Странно.
Той е доста решителен човек, нали?
Бих използвал други определения.
Добре ли сте?
- Да, благодаря.
Може ли?
- Разбира се.
Тук всичко налита да ме изяде.
Много хубави рисунки.
- Благодаря.
Сигурно е странно да живеете в мисията.
Само това познавам.
- Така далеч от цивилизацията...
Може би не сме чак толкова нецивилизовани.
Там получавам всякакви книги.
А чичо има грамофон.
Не сме чак толкова изостанали, колкото си мислите.
Така и не разбрахме кое привлече кораловите змии
и как се бе озовало в раницата на проф.Съмърли.
Час по-скоро в Лондон ме върни, драги мой кочияш.
Ах, каква глупачка се оказах аз!
Трябва ли да пеете?
- Да, това повдига духа.
Върху мен има обратен ефект.
Лорд Рокстън? Дайте ми пистолета си.
Трябва да застрелям нещо.
- С удоволствие.
Професоре!
Платото!
Точно според картата на Мендос!
Поздравления.
- Благодаря.
Усилията ни бяха възнаградени.
Споменът за трудностите бледнее пред величието на приказната гледка.
Бяхме се доверили на падре Мендос и неговата карта
и отново не се бяхме излъгали.
Наистина съществуват пещери, както твърди той.
Благодарим на Бога, защото без помощта му
никога нямаше да изкачим непристъпната скала.
Пазете главите.
Лио.
Погледни!
Виж, това е игуанодон.
Глупости, игуанодонът е ходел на два крака.
Прав си, подобно на кенгуруто.
Боже! Ограниченията на енциклопедичния ум.
Оттук.
Тук няма нищо.
По дяволите!
Какво става?
- Проходът е затрупан.
Това е единственият път нагоре.
Вижте това.
Барутен прах. Май е взривена.
Че защо ще я взривяват?
А сега, професоре?
- Нямаме избор.
Трябва да заобиколим платото и да намерим път нагоре.
Каква красавица!
Вижте какво открих!
Каквото и да е то, сигурно съм го виждал стотици пъти.
Атласка пеперуда.
- Атакус атлас.
Красива е, нали?
- Много.
Експедицията си е ваша, но на ваше място...
бих върнал хората си у дома, преди да ги е сполетяла беда.
Всички са тук по своя воля.
Птеродактил! Това е птеродактил!
Челинджър, виж!
Какво има?
- Къде е прасето?
Къде ни е вечерята?
Един птеродактил току-що я отмъкна, а ти ми носиш пеперуда.
Какво?
- Къде?
Прекрасно!
Отче?
Трябва да е било лешояд.
Откога лешоядите отмъкват прасета от огъня? Беше птеродактил.
Амазонският лешояд е много едра птица и в тъмното...
Нима не вярвате на очите си?
Беше влечугоподобно. Нямаше пукнато перо.
Това е нелепо! Обиколихме половината плато.
Запасите ни застрашително се топят.
Погледнете тези скали. Няма път нагоре.
Отказвам да продължа нататък и да гоня Михаля.
Проф.Съмърли е прав. Провизиите ни свършват.
Да се връщаме, докато още можем.
Точно когато несгодите започнаха да си казват думата,
проф.Челинджър съзря някаква пътечка към върха.
Макар изнемощели от глад и умора, със сетни сили поехме нагоре.
Браво, господа. Вече не остана.
Хайде, Едуард.
Не режете високо!
Нужна ни е цялата дължина.
Идеално!
Госпожи и господа, обявявам моста за открит!
Можете да преминавате.
След теб, Джордж.
Аз... забравих благоприличието. Първо дамите.
Готови!
Агнес, не отивай.
Няма проблем, чичо.
- Недей.
Няма страшно.
- Тръгвай, Агнес. Безопасно е.
Чудесно се справяш.
Спокойно.
Браво!
Добре ли си?
Още малко.
Просто не гледай надолу.
Благодаря.
- Браво, професоре.
Вземете му раницата.
Готов ли сте?
Лесно е. Както да вървиш по греда.
Дръжте се!
Не гледайте надолу.
Добре съм.
Много съжалявам.
- Няма нищо.
Стъпка по стъпка.
Хайде, преподобни! Няма нищо страшно.
Отче?
Какво правите?
Спрете!
Чичо?
- Отче, спрете, за Бога!
Агнес, недей.
Това място принадлежи на Дявола.
То не е част от Божието царство.
Чичо, моля те, недей!
Вие влязохте в царството на Сатаната.
Отче!
- Той е луд.
Рокстън!
- Държите ли здраво?
Добре ли сте? Дръжте се!
Държа се.
Дайте ръка.
Постигнахме целта си, но на каква цена?
Вече нямаме надежда за завръщане.
Но нищо не може да угаси ентусиазма на професора, открил новата земя.
Тези растения... просто не е възможно.
Виждал ли си някога секвоя и царска папрат заедно?
Не, разбира се. Те не би трябвало да виреят в едно полукълбо.
Чичо е добър човек и ме обича.
- Показва го по странен начин.
Измисли онази глупост за курипури
и очевидно не иска нито вие, нито друг да се върне оттук.
Добре ли сте, г-це Клуни?
- Да, благодаря.
Ще ида да потърся вода.
- Вземете оръжие.
Може ли?
- Моля.
Какво мислите за това? Орхидея ли е?
Не знам.
Да не изстинете.
- Благодаря.
Фигаро.
Хапни си.
Браво!
Къде тръгна?
Фигаро!
Професоре!
Мили Боже, не може да бъде!
- Игуанодон.
Без никакво съмнение.
Няма страшно. Те са тревопасни.
Агнес, ела.
Лио, виждаш ли как се придвижва? На четири крака.
Ние смятахме, че ходи на два.
- Ние?
Ти само предполагаше.
Виждали ли сте нещо толкова забележително?
Прекрасен е.
Никога не съм вярвал... Не съм и мечтал за това.
Знам, Лио.
Знам.
Какво ще кажете на читателите си?
- Нямам и бегла представа.
Вижте каква гадинка.
- Господи! Убили сте Фигаро!
Осигурих храна за няколко дни.
- Да го изядем?!
Няма да го препарирам.
- Не изглежда апетитно.
В колежа съм ял и по-гадни неща.
- Има ли признаци за мутация?
Печен ще е много вкусен.
Фигаро!
Явно е почитател на творчеството ви, г-н Малоун.
За някои хора може да се каже, че могат да омагьосат и птиците.
Но малцина според мен могат да запленят динозавър.
След като построихме лагера си,
проф.Челинджър тръгна да проучва този невероятен свят.
Какво, по дяволите, е това?
Лио, открихме леговището на птеродактилите.
Доказах тезата си.
Огромни са.
- Размахът на крилете им е 5 метра.
Като се върнем в Лондон,
напомни ми да поканя ръководството на Кралското дружество
да се гръмне!
Какво правят?
Хранят малките си.
Доста алтруистично поведение. Това е изумително.
Погледнете.
- Невероятно!
Лио, легни долу!
Никой досега не е виждал подобно нещо.
Сякаш сме се пренесли в праисторически времена.
Лио, бягай!
Професоре, бързо!
Бягайте!
Малоун, не стой така, а му помогни!
Едуард, извади проклетия револвер!
Стреляй! Не към нас!
Дай на мен, ти дръж пушката. Към гората!
Трябва да ходим въоръжени.
- Трябва да се махнем оттук.
Лесно е да се каже.
- Не се вълнувайте.
Имате ли нужда от помощ?
- Засега не.
Видели сте какво ли не.
Били ли сте в по-опасна ситуация?
Нека си помисля.
Не. Спокойно мога да заявя,
че това е най-критичната ситуация, в която съм изпадал.
Не можем да слезем от платото, а благодарение на вашата потайност,
единственият, който знае, че сме тук, с радост ще ни остави да пукнем.
Оптимизмът ви е прекален.
Животът е игра. Философията ми е да я играя докрай.
Пък и нашата съдба толкова ли е важна?
Мъчно ми е за Съмърли. Той има семейство.
Едуард има своята Гладис.
Агнес...
загубата на хубаво момиче винаги е печална.
Но ние с вас, професоре...
кой ще жали за нас?
Искате ли?
Не, не, отговорността е моя.
Аз доведох тези хора тук и възнамерявам да ги върна обратно.
Добре казано. Пък и още имаме сили.
Вземете револвер!
Как е?
- Добре съм.
Убеден съм. В добри ръце сте.
Що за звяр ни нападна снощи?
- Беше алозавър.
С костни издатини и ръбове около очите.
Един от най-кръвожадните хищници. Истинско изчадие адово.
Виждате ли нещо?
Динозаври!
Цели стада.
- А като снощния?
Не. Приличат повече на безобидния, на иг...
Игуанодона.
- Да.
Има и езеро. Не е далече.
Колко голямо?
Като Уиндърмир.
Добре. Прясна вода.
Трябва да има и друг път надолу.
Трябва!
- Ще те върнем у дома, Лио.
А междувременно мисли за прекрасните научни възможности.
Ти си виновен. Твоята суетност и вироглавие ни докараха дотук!
Аз само търсех истината.
Каква полза от нея, ако измрем всички?
Слизам!
Добре ли сте?
Добре ли си?
- Да.
Наистина?
- Да.
Какви са тези същества?
- Някакво шимпанзе или орангутан.
Приличаха на хора.
На хора?
Да се махаме оттук.
Сладководно е.
Поне няма да умрем от жажда.
Вие пръв видяхте езерото. Редно е вие да му дадете име.
Гладис.
Езерото Гладис.
Езерото Гладис?
Аз мисля, че е много романтично.
Да, много.
Гладис! Тя ще е много горда.
Ще ни настигнат.
Мястото е подходящо.
Време е за вечеря.
- Топлокръвна, ако може.
Познавахте ли добре лорд Рокстън в Лондон?
Само от светската хроника. Има скандална репутация.
Защо скандална?
Заради жени.
Не го вземайте насериозно, ако флиртува с вас.
Той флиртува с всяка срещната. Не влага нищо.
Не гледа сериозно на жените, а типът жени, по който си пада...
Разбирам. Как един лорд би харесал момиче, отрасло в джунглата!
Но грешите. Той ме харесва.
- Замълчете!
Млъкнете!
- Как смеете...
Бягайте!
Бързо!
Ставай, Едуард!
Не мога повече!
Давай!
Май му избягахме.
Не сме!
Бягай!
Пази се!
Стой там!
Сега!
Оттук.
Доста неприятна ситуация.
''Репортер оцелява на косъм след битка с динозавър!''
''Попаднали в капан, върху тях връхлита праисторическо чудовище.''
Трябва да пишете за пресата.
- Чета много детективски романи.
Амбицията ми е да пиша такива.
- Сигурно ще ви бива.