The O.C. - 01x18 - The Truth (2003) Свали субтитрите
Не съм гладен.
Др. Ким се обади за да ни каже, че си отстранен за неопределено време.
Докато дисциплинарната комисия....
...реши дали да те изключат.
Знам, че очакваш от мен да се извиня, но аз не съжалявам.
Оливър си го търсеше. Право в лицето ми.
Каза ми, да се махна за да бъде с Мариса.
Тогава защо е свалил, обвинението срещу теб?
- Направил ли го е?
- Да.
Имам предвид, че ако той искаше да се разправи с теб...
...ако искаше да се махнеш, щеше вече да си обратно в затвора.
Ти знаеш това, нали?
Хайде, помогни ми да разбера.
Кажи ми какво става.
Оливър е опасен.
Ето какво знам аз:
Ти го нападна. Точка. Ти си на изпитателен срок.
Знаеше, че и най-малкото провинение може да доведе до отнемането ти от нас.
И въпреки това го направи.
Не разбирам защо.
Говори ми.
Хайде, Раян, говори ми.
Какъв е смисъла? Ти няма да ми повярваш.
Не става дума за това, дали ще ти повярвам. Искам да ти вярвам.
Става дума за това какво си направил.
Следващия път, вместо да вдигаш юмруците си...
...по-добре си отвори устата и говори.
Аз съм тук за това.
Какво се очаква от мен да направя?
Не мога да ти забранявам. Няма да те оковавам на стената.
Искаш да ходиш подир онова хлапе Оливър?
Давай. Вратата е отворена.
Но ако искаш да останеш и да си част от това семейство...
...няма да ходиш никъде и няма да правиш нищо...
...няма да се виждаш с никого, докато Кирстен и аз не ти кажем.
Това е споразумението. Приемаш го или напускаш.
ОРИНДЖ КАУНТИ КВАРТАЛЪТ НА БОГАТИТЕ
Превод: IvKra
Раян го е ударил без причина?
Това прави Раян. Той удря хората.
Не разговаря с тях, и не ги слуша.
Трябва да е имал причина, все пак.
Имам предвид, че Раян е избухлив, но не е глупав.
Той просто...
Не знам. Той мисли, че Оливър е влюбен в мен или нещо такова.
А, така ли е?
- Малко?
- Ние сме само приятели.
Добре!
Оливър, вероятно е единственото момче в живота ми, което не ревнува...
...и не ми диша във врата през цялото време.
И в действителност ми казва това което мисли.
Не като някой хора.
Значи ти и Раян...?
Скъсахме.
О, Куп.
Е, това означава, че сега сме сами и двете.
Което...
...е супер! Нали?
Без Раян.
Без Сет Коен. Ние сме напълно свободни.
Какво ще кажеш да се отбием днес в "литъл Бърк Уилямс" след училище?
Малко масаж на тялото и лицето...
Не мога. Обещах на Оливър да му помогна с уроците след училище.
О, добре. Ами през уикенда?
Баща ми ще води Кейтлин при баба...
...и аз трябва да прекарам уикенда у майка ми.
Както изглежда, тя е планирала този маратон "майка-дъщеря".
- Е, тогава кога можем да излезем?
- Скоро.
Идваш ли?
Дори, Раян да бъде изключен, той пак ще живее с вас, нали?
- Родителите ти няма да го изгонят.
- Не.
Не, не мисля.
Той добре ли е?
Не той получи удар в лицето.
Говоря в по-широк смисъл, Сет.
Предполагам. Не знам, наистина.
- Не си ли говорил с него?
- Не. Какво трябва да му кажа?
Не знам. "Добре ли си?" "Мога ли нещо да направя?"
Точно за това е. Нищо не мога да направя.
Помолих го да стои на страна от Оливър, а той не ме послуша.
Виж, ти не познаваш така добре Раян, и не можеш да разбереш.
Опитвам се.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Как сте всички?
- Добре.
- Добре.
- Добре.
Добре.
Това наистина е...
- Странно?
- Да.
- Само защото ти и Раян не сте...
- Не означава, че ние не можем...
- Именно.
- Правилно.
- Той добре ли е?
- Какво? Какво?
Е, какво ще правим този уикенд?
Да покараме ски? На "Мамут"?
Утре ще има 15-20 см. пухкав сняг.
Оливър, устната ти.
Надявах се, че вече се е превърнала от страховита в секси устна.
Още не?
- Да те изпратя до "Западната цивилизация"?
- Разбира се.
- Чао, приятели.
- Чао.
- Оливър изглежда почти...
- Щастлив?
Да, защо да не бъде щастлив? Сега Мариса е изцяло само за него.
Какво?
Мисля, че направих грешка.
- Като остави Раян сам у дома?
- Като го доведох в къщи от самото начало.
Санди, той е добро дете. Не е идеален.
Но ние ще се справим, както винаги. Всичко ще бъде наред.
Кой би си помислил, че точно ти ще кажеш това.
- Кирстен Коен?
- Да.
- Трябва да излезете.
- Моля?
Имаме поръчка от Джули Купър. Извинете ме, сър.
Трябва да има грешка.
Какво правиш тук? Нали отиде на обяд.
- Поръчахме обяда тук.
- О, Санди. Не, благодаря.
Джули, какво става тук?
Е, като новия главен декоратор в Нюпорт Груп...
...аз реших да придам на офиса новия вид от който толкова се нуждаеше.
Почакай да видиш новия интериор, Кики. Много е свеж.
- Много е дружелюбен.
- Сигурна съм, че е такъв.
...но не можеш просто така да започнеш промени.
- Трябва ти одобрение.
- Кейлъб нямаше нищо против.
Е, щом Кейлъб е съгласен...
Масичката ми за кафе!
Кики, какво става тук? Някакъв човек в работен костюм...
...тъкмо ми изнесе стола за масаж.
Искам си стола. Искам си бюрото. Искам си офиса обратно.
Когато се върнем от обяд, всичко ще е сложено, и ще го харесаш.
Вие ще дойдете ли с нас да отпразнуваме новата ми работа?
О, аз няма да мръдна от тук.
- Не, благодаря.
- Добре.
Трябва да работя.
Не се тревожи, скъпа. Ти го каза. Всичко ще се оправи.
Хайде, трябва да дойдеш.
Можем да прекараме уикенда навън. Това ще е моят лек.
Не мога. Освен това, аз съм тази, която трябва да те излекува.
Ти нямаше да си ранен, ако не бях аз.
Беше Раян, не ти.
Какво научихме от терапията?
Кажи го с мен сега. "Ние сме отговорни за нашите действия"
Хей, какво става?
Люк, помогни ми да убедя Мариса да дойде с нас на "Мамут".
- Кой ще ходи на "Мамут"
- Без мен.
- Баща ми е извън града, и аз ще съм у майка ми.
Което означава, че ще бъде близо до Раян, което не е добре за нея сега.
- Е, това не го ли решава Мариса?
- Виж, не е важно. Всичко е наред.
Добре, нека поне да запазя апартамент в хотела за теб и майка ти.
По този начин аз ще съм там и ти дори не трябва да мислиш за Раян.
Виж, това вероятно е тя, и вече ме проверява.
- Раян е, нали?
- Няма ли да вдигнеш?
- Тя не говори с Раян, повече.
- А на мен говори ли ми?
- Вместо нея ли говориш сега?
- Люк, недей.
- Мариса...
- Аз може би трябва да се махна.
Остани.
Приятен обяд и на двама ви.
Много съжалявам.
Понякога ставам малко по-покровителствен.
- Но никога не бих си позволил да...
- Знам. Всичко е наред.
- Ще отида да взема нещо за десерт.
Вие имате едно ново съобщение.
Здравей, надявах се, че можем да поговорим на саме, ако искаш.
Ще те чакам в библиотеката след училище...
Ще се видим там.
За да запазите съобщението, натиснете две. За да изтриете съобщението, натиснете три.
Съобщението е изтрито.
Е, какъв е плана? Първо комикси, или замразен йогурт?
Какво ще кажеш да оставим комиксите за утре?
Мисля си, че ще е по-добре, ако се прибера у дома да видя как е Раян.
Да, това е добра идея. Искаш ли някой за компания?
- Здравейте. Къде отивате?
- Ами, ние говорехме дали....
...да отидем до магазина за комикси...
- Наистина ли?
Мога ли да дойда?
В магазина за комикси?
Да. Аз обичам комикси. Някой от тях.
Така ли?
Вярваш или не, Бети и Вероника имат огромно влияние над мен.
Знаеш ли какво, вярвам ти.
И аз ти вярвам.
Освен това, Мариса си има Оливър сега...
...и аз имам на разположение цял следобед.
Е, чудесно.
- Ще го прекараш с нас.
- Да.
Обаче, не трябва ли да отидеш да видиш как е Раян?
Е, аз...
Извинете ме...
Хей, какво правиш тук?
- Идвам да се видя с Мариса.
- Добре, но тук ли? По сред бял ден?
- Пред очите на Др. Ким и останалите?
- Тя не ми отговаря на обажданията.
Тук е единственото място, където мога да я видя.
Мариса знае ли за тази среща?
Мислех, че поне ти ще ми повярваш.
Раян, Мариса е голямо момиче.
Не можеш да и казваш с кого да прекарва времето си.
Оливър не е добре. Той е опасен. Едно момиче е подало оплакване срещу него.
Натали? Тя или живее на Ниагарския водопад или не съществува.
- Сигурен съм, че той не си измисля приятелките.
- Сет, той е луд.
Добре. Добре. Хубаво. Той е луд.
Но тази мисия: Невъзможна която ти насилваш...
...не е това начина да оправиш нещата.
- Трябва да вървя.
Тя няма да дойде.
Помоли ме да ти предам, да не я търсиш повече и да не се опитваш да се срещаш с нея.
Ако се опиташ, тя ще подаде оплакване срещу теб.
- Наистина? Това познато ли ти е?
- Не е моя вината, че не иска да те вижда.
Ти я шпионираше. Крадеше от нея.
- Ти наби един от най-добрите и приятели.
- Бих го направил отново. Сега.
Можех да подсиля нещата, но не го направих. Оптивам се да ти помогна.
Но ако продължаваш така, никой няма да може да те спаси.
Предай се, приятелю. Всичко свърши.
Ей, Оливър
Още не е започнало.
Искам си стария офис до довечера, Браян.
Ако Джули Купър ти нареди да правиш нещо друго, кимни с глава и не прави нищо.
Благодаря.
- Виждала ли си кафето?
- Много смешно.
- Междувременно, няма къде да работя.
- Да, а аз няма къде да ям.
Първият й ден, и Джули премести половината неща от офисите...
...и лично прехвърли останалата част. Тя подлудява всички.
Включително и мен. Моля те говори с нея, преди да умра от глад.
Не може да се говори с Джули Купър. Тя е Джули Купър.
Говори с баща ти. Той е причината тя да е тук.
Знам, но тогава той ще ми каже, че е лично или че ревнувам.
Не мога да говоря с баща ми.
Нямаш нищо против да работя от в къщи, нали?
- Съжалявам, чудех се дали има кафе...
- О, Раян, заповядай.
Има кафе и царевични пръчици и...
...макет на къща.
Да. Добре. Благодаря.
Вчера той не излезе цял ден от къщата до басейна.
- Може би сме твърде строги към него.
- Трябва да сме упорити.
- За негово добро е.
- Тогава защо ми е толкова мъчно.
Кирстен. Не си облечена.
- Джули.
Ние сме съседи. Видя ли новите скици на ЕРА?
Как ще подобрим обстановката? Санди, видях те, че се криеш.
Не се крия, Джули. Подготвям се, за пред хора.
- Не се престаравай заради мен.
- Не се тревожи.
Кирстен, още не си облечена.
Да, аз мислех да работя от в къщи днес, докато офиса ми е...
Скъпа, не трябваше ли да се видиш с Кейлъб...
...да говорите за онова нещо?
- Може да почака.
- Джули също. Вземи си душ.
- Ще донеса на Джули кафе.
- Мога и сама.
- Подсладено ли е?
- Не.
Давай. Върви.
Не си ли закъснял за училище?
- Отсраниха ме.
- О, каква изненада.
Кого наби този път? Др. Ким?
Струва ми се, че ти и Мариса не сте говорили скоро.
Е, в интерес на истината, тя ще прекара уикенда с мен.
Така ли?
Струва ми се, че ти и Мариса не сте говорили скоро.
Виж, ти и аз не се разбираме, когато става въпрос за Мариса...
...но те моля, да я държиш на страна от онова хлапе Оливър.
Той не е добре.
Наистина ли?
Момчето, което живее в къщата до басейна ме предупреждава...
...за момчето, което живее в хотела?
Той получи това, което искаше.
Вкопчва се в дадено момиче, мислейки, че тя ще прави каквото той иска.
И когато тя се отдръпне, той откача.
Няма да се намесвам в този тинейджърски романс.
Срязал си е вените миналата година заради момиче.
Когато приятелката му Натали е скъсала с него.
...арестуван е за опит да купи кокаин.
Вярно е. Питай Мариса.
- Джули, готова ли си?
- Да.
Не си навличай неприятности, Раян.
- Какво каза майка ти за екскурзията?
- Не съм я питала още.
Съжалявам. Просто...
Ще опитам да говоря с нея възможно най-скоро.
Виж, ако не искаш да прекараш този уикенд с мен, тогава добре.
- Какво?
- Няма нищо, ако не искаш.
Просто ми кажи. Защото, след случилото се между мен и Натали...
Искам да дойда с теб.
Повярвай ми, няма друго, което бих правила, от това да захвърля...
...училището, терапията, майка ми, и да дойда с теб.
- Но...
- Наистина ли го искаш?
Сериозно?
Тогава го направи. Захвърли всичко.
Можем да отидем до L.A.
Да обядваме в "Айви", да обиколим "Трубадур"
Звучи прекрасно, но майка ми ще ме убие.
Трябва да вечерям с нея довечера.
Ами ако те върна за вечеря?
- Хайде. Иска ти се.
- Престани.
- Ами терапията?
- О, не ти е нужна терапия.
От това, което ми каза за майка ти, тя е тази, която се нуждае от терапия, нали?
Обещаваш ли, че ще се върна преди вечеря?
- Къде отиват?
- Не знам.
- Нямам му вяра на този.
- Стига. Звучиш като Раян.
- Познаваш Натали, нали?
- Бившата приятелка на Оливър?
- Не. А ти?
Не. Раян мисли, че той си я е измислил.
Оливър каза, че тя се е преместила в Пасифик, нали? Имам приятели там. Мога да попитам.
- Не смяташ ли, че това е малко лудо?
- Човече, познаваш ли Оливър?
- Татко, имаш ли минута?
- Точно една.
Става дума за Джули.
Затвори вратата.
Тя ме подлудява.
- Извинявай?
- Не ме разбирай погрешно, харесва ми жената.
Но не през целия ден. Тя е тук всеки път когато се обърна.
У дома, в офиса. Няма да се изненадам, ако и сега е тук някъде.
Татко, ти си този, който я взе на работа.
Дадох и с нещо да се занимава, за да спре да ми се обажда.
Е, постигна го. Сега вече не трябва да ти се обажда. Тя постоянно е тук.
Ето защо искам ти да говориш с нея. Знам, че ти е приятелка...
...но в интерес на бизнеса, да не споменаваме разсъдъка на баща ти...
...това трябва да престане.
За какво ми говориш? За работата ли?
- Искаш да я уволня ли?
- Знаех, че ще разбереш.
Здрасти.
Самър и Ана са тук.
Самър ще прочете първия си комикс. Знам, че не би изпуснал това.
Ще ми разкажеш как е минало.
Добре. Виждам, че си зает.
Защо не поканиш Оливър?
- Натали, ако я намериш.
- Да. Може би ще ги поканя.
- Здравейте, какво правите?
- Здравей.
Вярваш или не, но Самър показа скрит интерес към комиксите.
- Не го вярвам.
- Повярвай.
- Къде е Раян?
- Поканих го при нас...
...но той се намира в "Крепостта на Усамотението"
- Това е от Супермен.
- Знам това.
Ще започнеш с основните неща.
Батман: Завръщането на Тъмния Рицар. Много важен.
Пазителя и "Сендмен".
Наслаждавай се.
- Сет?
- Да.
Не искаш ли да започнеш с нещо по-малко жестоко?
- Като какво?
- Като "Арчис"?
Ана. "Арчис"?
Съгласен съм с Ана. Животът е достатъчно напрегнат. Комиксите са за забавление.
Животът е достатъчно напрегнат? Ние живеем в Нюпорт Бийч.
- Г-н Коен?
- Да?
Чел ли сте комикси като дете?
- О, да. Разбира се. Не колкото Сет.
- Разбирам.
Нямате идея, колко е трудно да се намери друг, който харесва комикси.
Особенно такъв, който обича "Деф Каб" и мореплаването.
- Мислех, че съм единствената.
- Мислех, че Сет е единствения.
"Деф Каб" е група, нали?
- Момчета? Сет!
- Ще ми помогнеш ли с покупките?
- Да, да. След минута.
Предполагам, че вие с г-жа Коен имате много общи черти, нали?
О, да, разбира се. И двамата обичаме...
...Сет. Така, че май нямаме много общи неща.
Добре, тогава как смятате, какъв е ключа към успешнната връзка.
Колкото по-скоро пренесем чантите, толкова по-скоро ще ядем.
Идвам.
От собствен опит мога да ти кажа, че ключа...
...е в търпението.
- Търпение?
Татко, може ли Самър да остане за вечеря?
- Ще помогна с покупките.
- Добре. Благодаря.
- Какво ти става бе, човек?
- Какво правиш?
Откачени хора.
Люк! Какво те води насам? Освен, че ме отменяш при носенето.
Не съм виждал Раян скоро, та реших да се отбия и да го поздравя.
Може ли?
Не мога да остана. Трябва да вечерям с баща ми.
- Но има нещо, което трябва да знаеш.
- Какво?
Видях Мариса да излиза от училище днес с Оливър.
Те пропуснаха целия ден. Опитах да й се обадя, но...
- Знаеш ли къде заминаха?
- Не.
Вероятно тя е добре, но има нещо странно в това хлапе.
Затова отидох в Пасифик след училище.
Познавам някой момчета от отбора по водна топка там.
Реших, че трябва да ги питам какво знаят.
Какъв е бил той, когато е утишъл в Пасифик?
Дали изобщо го познават? Дали познават Натали?
И каква изненада...
...няма никаква Натали.
Поне не и в Пасифик.
- Сигурна ли сте, че мога да остана за вечеря?
- О, разбира се.
Имаме повече от достатъчно за всеки.
Не знам къде ще сложим всичко.
В краен случай, в стомаха ми.
- Вие започвайте без мен.
- Добре.
Ще отида да повикам Раян.
Какво правиш пред вратата ми? Трябва да си вървиш.
- Трябва да ти кажа нещо.
- Ти отиде при майка ми.
Тя се обади в училище и в хотела за да търси родителите на Оливър.
- Позволи ми да говоря с теб.
- Защо го мразиш?
Какво ти е направил?
Няма никаква Натали.
Ставаш патетичен.
Питай го.
Поискай му училищния албум. Нея я няма там. Тя не съществува.
Той си я е измислил.
Мариса, влизай. В голяма беда си.
- Раян, върви си в къщи.
- Не. Знаеш ли какво, Раян? Ти остани.
Аз си тръгвам.
Мариса. Мариса, върни се!
Върни се!
- Здрасти.
- Здрасти.
Имаш ли нещо против да остана тук тази вечер?
Помислих, че ще искаш закуска.
Благодаря.
Не излязох от тук снощи.
- Искаш ли да говориш за това?
- Не ми се говори.
Раян...
...Обещавам да направя всичко, което мога за да ти помогна.
Но не мога да направя нищо, ако не ми разкажеш.
Не ми казваш какво става.
Раян, помислих си, че ще искаш...
Кафе.
- Чудесно хрумване.
- Люк е дошъл да те види.
Благодаря ви.
Здрасти, човече.
Е, как мина снощи? Какво каза тя?
Не ми повярва.
- После се включи и майка й, и тя избяга.
- При Оливър ли?
Не знам.
- Ами нека я потърсим.
- И тогава какво?
- Тя иска да бъде с него.
- И ти просто ще се откажеш?
Какво друго мога да направя? Тя не иска да чуе и една моя дума.
Е, мен ще ме послуша.
Ще се видим.
Ако заминем за L.A. след масажа...
...можем да се настаним в апартамента на родителите ми към 2.
Чакай. Родителите ти имат апартамент и в L.A.?
Имат апартаменти във всичките им хотели.
- Лондон, Париж...
- О, ако можехме да отидем до Париж?
Можем. На 15 ч. от тук е.
Да. Само, че трябва да се върнем до понеделник, нали?
Виж, ако не ти се ходи, само кажи.
- Не, ходи ми се, но не мога.
Защо не? Казваше, че искаш да избягаш от майка ти...
...и от Раян.
По този начин ще сме само ти и аз.
В Париж.
Не вдигай. Сигурно е майка ти.
Люк е.
- Здравей.
- Мариса...
- Къде си?
- В хотела съм.
Защо се обажда?
- Трябва да ме изслушаш.
Натали Бишоп не съществува.
- Раян беше прав.
- Люк, не започвай и ти.
Опитвам се да ти помогна, Мариса.
Ако искаш да ми помогнеш, върви при майка ми, вземи ми дрехите, и й кажи, че съм добре.
- Мариса...
- Люк, моля те.
Скоро ще бъда там.
Ще ми донесе малко дрехи.
Ако не искаш да останеш...
Не, искам.
Искам. Само, че не мога да летя за Париж сега.
Съжалявам.
Е, и без това е студено сега.
Ще отидем на пролет.
- Невероятно.
- О, не гледай. Не е готово още.
Исках да се изненадаш в понеделник.
Изненадах се.
Джули, разкошно е.
Днес ли направи всичко това?
Трябваше да съм с Мариса този уикенд, но се провали.
Не съм чувала и баща ти.
Та си помислих, защо да не поработя? Да се поразсея малко.
Виждала ли си баща си? Говорила ли си с него днес?
Не, не, не днес, но...
Но какво? Той добре ли е? Случило ли се е нещо?
Не, той е добре.
- Просто...
- Какво?
Той не обича конфликтите.
Джули, по-добре да седнеш.
Защо? Какво става?
Не.
Той...
Той ме уволнява, ли?
Или ти го правиш вместо него?
Кики, видях колата ти.
Здравей, скъпа.
- Опитах да ти се обадя напреди, но...
- Не си прави труда, Кал.
Кирстен, вече свърши мръсната работа вместо теб.
Защото, очевидно ти не си мъж за да го направиш лично.
- Съжалявам.
- Би трябвало.
Боже, заслужавам много по-добър от теб.
И от двама ви.
Наслаждавайте се на офиса си. Напускам.
Здравейте, дами. Сет.
- Татко, не ме наричай дама.
- Здравейте, г-н Коен.
Здрасти, Санди.
Значи комикс обучението продължава?
Батман: Анимираните Серии.
Да. "Нощта На Момичетата" в който Батгърл и Супергърл се съюзяват...
...за да се бият със силите на злото, за наслада на Сет Коен.
Супергърл носи ли Док Мартенс?
Да. Да, носи, Самър.
Носи боти и минижуп. Страхотно е.
- Сега разбирам защо харесваш комикси, Супер-Первезник.
- Точно така.
Татко, ние щяхме да обядваме. Има ли...?
- Може ли да те видя? Сега.
- Добре.
Какво? Какво съм направил?
Нараняваш чувствата на това момиче.
- Кое момиче, татко, Самър? Моля...
- Не. Не, Ана.
- Не съм казал и думичка на Ана.
- Именно.
Как мислиш, че се чувства тя, когато флиртуваш с друго момиче?
Татко, аз не флиртувам.
- Сет.
- Татко. Самър и аз сме приятели.
- Не изглеждаше по този начин.
- Няма да говоря за това.
Разбира се, напоследък никой не говори с мен за нищо.
- Ако искаш да флиртуваш..
- Защо обсъждаме това?
Защото съм твой баща и съм отговорен за теб.
И ако видя, че става нещо с теб, ще го обсъждаме.
Сигурен ли си, че става дума за мен...
...или може да е за Раян?
Не. За теб е.
Добре.
За всеки случай това малко се отнася и за Раян...
...мисля, че той ще дойде при теб, когато е готов.
- Здравейте, г-жо Купър.
- Здравей.
Добре ли сте?
Тежък ден. Влизай. Ще донеса нещата на Мариса.
Трябва да призная, че съм много впечатлена от това, че ти и Мариса сте още приятели.
- Да, впечатлен съм, че тя ми прости.
- Дано някой ден и на мен да прости.
За какво?
Е, аз не бях най-добрата майка, нали?
Не бях най-добрата съпруга и приятелка в този смисъл.
Вие и г-н Никъл?
Да. Всичко свърши.
Което означава, че...
...в последните шест месеца...
....изгубих съпруга си, дъщеря си...
...приятеля ми и работата ми.
Съжалявам. Не би трябвало да ти казвам всичко това.
Не, не, няма нищо.
Последните шест месеца бяха тежки за всички.
Да.
Да, бяха тежки.
Благодаря ти, че ме изслуша.
Отдавна нямах никого с когото да говоря.
Е, можете да говорите с мен. Не знам с какво ще помогне, но...
Благодаря.
Трябва да вървиш.
Мариса те чака.
Здравейте, аз съм Мариса Купър. Отседнала съм тук с Оливър Траск.
Оставял ли е някой чанта с багаж за мен.
Извинете. Един момент.
Благодаря за обаждането. Аз съм Натали. Може ли да изчакате, моля?
- Нека да проверя, г-це Купър.
- Натали?
- Познавате ли Оливър Траск?
- Да, от както беше малко момче.
Аз му бях бавачка.
Фамилията ви Бишоп ли е?
Да, защо питаш?
- Здрасти.
- Здрасти.
Тъкмо звънях на мобилния ти телефон.
Къде беше? Излязох от банята и теб те нямаше.
Слязох долу да проверя дали не е дошъл багажа ми, но го нямаше.
Не трябва да го правиш. Те ще ти го донесат.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.
Просто...
Нещо много странно се случи.
Познаваш ли портиера на предното гише? Казва се Натали.
Натали Бишоп. Също като твоята бивша приятелка, нали?
- Колко е странно това.
- Знам какво си мислиш, но...
- Нямаш бивша приятелка, нали?
- Мариса, мога да обесня.
- Трябва да тръгвам.
- Не, не. Моля.
Много съжалявам. Винаги се получава така. Защо винаги се получава така?
- Оливър, престани.
- По дяволите!
- Оливър, спри.
- Добре.
Добре. Никъде няма да ходя.
Защо не отидеш да се преоблечеш, и тогава можем да излезем.
- Много съжалявам.
- Няма нищо.
- Добре.
- Да.
Хайде, вдигни.
- Ало?
- Раян, аз съм.
- Какво има? Къде си?
- В хотела. Не мога да говоря сега.
Оливър, той е... Ти беше прав. Сега не иска да ме пусне.
Затвори!
Затвори телефона. Моля?
Дай ми телефона.
- Какво правиш?
- Какво става?
Моля те, дай ми телефона.
Чао, Раян.
Много жалко, че Самър не може да остане. Имаме толкова много храна.
- Не се бой, мамо. Ана е тук.
- Забеляза ме.
- Сет, защо не извикаш Раян.
- Добре.
- Ще дойдеш ли с мен?
- Да.
Разбира се, така може да останем сами за 10 сек.
Съжалявам за това със Самър.
Нали знаеш колко се вълнувам, когато посвещавам хората в комиксите.
Знам колко се вълнуваш, когато правиш това със Самър, да.
Добре. Това не е честно.
- Мислех, че всички сме приятели.
- Не. Те е твой приятел.
Аз съм твоето гадже. Има разлика. Или би трябвало да има.
Хей! Храната е тук.
- Къде отиваш?
- Мисля, че Мариса е в беда.
- Дай ми ключовете.
- Трябва да отида.
Дай ми ключовете.
- Каза, че мога да дойда при теб за помощ.
- Дай ми ключовете!
Аз ще карам.
Съжалявам. Много съжалявам.
Чух те да говориш по телефона, и не знаех какво да направя.
Няма нищо, така че защо не свалиш оръжието.
- Можем да поговорим.
- Няма, ти ще избягаш.
- Оливър. Все някога трябва да си тръгна.
- Къде? При него ли?
При него, нали?
- Ами аз?
- Ти и аз сме приятели.
- Винаги ще бъдем приятели.
- Приятели?!
Приятели, Мариса?! Аз съм влюбен в теб!
Как може да не знаеш това? Винаги съм бил влюбен в теб.
Ти си тази, която ме разбира. Единствената която ме разбира.
Ти си единственото нещо в моя живот, което обичам.
Тогава защо искаш да ме нараниш?
Не искам. Никога не бих те наранил.
Това не е за теб, а за мен.
Защото, ако си тръгнеш, няма за какво да живея повече.
Трябва да ми обещаеш, че няма да ме изоставиш.
Не отговаря. Не вдигат телефона.
Извинете. Казвам се Санди Коен. Получихме обаждане за помощ...
...от апартамента на последния етаж преди 20 мин. и сега никой не не отговаря.
Има ли някакъв шанс вие да ни помогнете да влезем?
Съжалявам, но без позволение не можем.
Моля ви, наш приятел е в беда там горе. Ако можете само да...Чакай.
Вие сте Натали?
Натали Бишоп?
Приятели на Оливър ли сте?
Оливър, тук ли си? Натали е.
- Оливър, влизам.
- Не, не. Всичко е наред.
Добре съм. Тъкмо излизам от банята.
Оливър, моля те.
Мисля, че е добре.
Е, благодаря, че проверихте.
Ние ще тръгваме.
Не, не. Мариса?
Мариса!
Добре. Да вървим.
Раян, той има пистолет!
- Да влезем.
- Защо го направи?
- Защо?
- Съжалявам.
Моля те, хвърли пистолета и ги пусни да влязат.
- Сър, не мърдай!
- Пусни пистолета.
Или какво? Ще ме застреляш ли?
- Нека ти спестя труда.
- Хайде, синко.
- Не искаш да го направиш.
- Пусни пистолета. Сега.
- Съжалявам.
- Оливър, пусни пистолета, човече.
- Защо? Правя ти услуга.
Защо го правиш? Ти ме мразиш.
Точно така, ако го направиш няма да ме нараниш.
Ще нараниш Мариса, единствения човек, който го е грижа за теб.
А аз знам, че ти не искаш да направиш това.
Оливър, пусни пистолета, човече.
Ти не знаеш нищо за мен.
Знам какво е да си изоставен от родителите си...
...от приятелите...
...и никой да не ти вярва.
Но ако пуснеш пистолета ще имаш втори шанс.
Това е. Пусни го.
- Съжалявам. Много съжалявам.
- Всичко е наред.
Мариса е добре. Майка й се погрижи за нея.
А полицията отведе Оливър в клиниката.
Ще почистя в къщата при басейна преди да са се върнали.
Трябва да се обадя на Самър.
Какво? Защо?
- Да и кажа, че Мариса е добре.
- Тя не знае, че Мариса е в беда.
- Не мислиш ли, че тя трябва да знае?
- Знаеш ли какво?
- Обади й се. Аз си тръгвам.
- Ана, чакай.
Почакай. Случи се нещо важно.
И първото нещо, което правиш е да се обадиш на Самър?
Хайде, Сет.
Виж...
...мисля, че си чудесно момче.
Но няма да стоя тук и да претендирам, че съм твое гадже, когато не съм.
Вече не съм.
Ще се видим в училище.
Здрасти.
Чудех се къде ми е копието на "Кавълиър енд Клей".
Даде ми го. Каза, че не мога да съм ти приятел, ако не го прочета.
Прочете ли го?
Бях малко объркан.
Има интересна история, Раян.
Това е разказ за двама млади мъже, доста различни един от друг...
...но те се научили да преодоляват различията си.
Те се обединили и по същество...
...станали братя, също като нас.
Освен, че аз се издъних.
- Всичко е наред.
- Не, не е.
От деня в който дойде тук, ти напълно имаше моята подкрепа.
И аз ти обещавам, че от сега на татък, няма да те разочаровам отново.
Много съжалявам.
Искаш ли да ми разкажеш за твоята нощ?
Или, тъй като вече разбрах какво е станало, можем ли да преминем на скъсването ми с Ана?
Наистина ли? Ана скъса с теб?
Защо предположи, че Ана е скъсала с мен?
- Сет, хайде де.
- Какво означава това?
Какво, не е ли скъсала с теб?
Скъса с мен, но от теб се очакваше да ме подкрепиш.