Resistance (2003) Свали субтитрите
Кажи на хората да се разотиват. Побързай.
Отивайте си! Няма нищо за гледане, нито за вземане.
Сложи го там.
Запомняш имената да ги изпееш на баща си ли? Аз съм Люк Карленс.
Зная.
- Кажи на баща си да ме арестува.
Син на предател!
Има ли оцелели?
- Не.
Здравей. Аз съм белгиец. Това е Белгия.
Белгия. Деляу.
Говорите ли френски? Аз съм Жан. Трябва да се криете.
Ще се върна при вас.
- Върна?
Да! Ще се върна.
Жан е.
Моля ви!
Вече е късно.
- Г-жо Досоа.
Трябва да видя г-н Досоа.
Защо?
- Американец от самолета.
Вън е. Намерих го в гората. Той умира.
Защо дойде тук?
- Вие сте от съпротивата.
Не, грешиш. Какво е това?
Количката.
Той умира. Г-жо Досоа, обещах му.
Събуди г-жа Динан.
Пилотът в съзнание ли е?
- Не.
Облечи се.
- Още е рано.
Легна си късно.
Не можах да спя. Страхувах се да не умре.
Случва се. Другите умряха.
Клер, не можеш да спасиш всички.
Не те разбирам.
Изправи го на крака и го изпрати при момичето му.
Казах да не вземаш друг, но ти не ме послуша.
Той е последният.
Срещаме се у Жоке, ще се върна след вечеря.
Само да разбера, че си ме лъгал, ще те смачкам.
Играехме с Люк Карленс. Питай баща му.
Проклети шумкари! Дори не говоря с тая измет.
Разсипници на Белгия.
Да не си припарил до тях. Ясно ли е?
- Да, господине.
Благодаря, мамо.
- Ръката ме боли.
Същото място.
- Моля?
Сънувах, че съм в тази стая.
Къде съм?
- В Деляу. Белгия.
Как да се измъкна оттук?
- Няма да е днес.
Трябва да се свържа с ескадрилата.
- Вече е направено.
Направено е.
Ти коя си?
Клер.
- Аз съм Тед.
Тед.
- А другите?
Не.
Не.
Благодаря.
За грижите ти, за четенето.
Слушал си?
Това е поезия. От Джерард Манли Хопкинс.
Подари ми я един английски авиатор.
Може би после ще ми почетеш.
Гласът ти... е успокояващ. Кара ме да се чувствам...
Чувам говор. Мой ред е.
Няма страшно. Той е с хора от съпротивата. Тук е да ти помогне.
Съпротивата. Ще те върнем вкъщи.
По-добре ли си?
Аз не...
- Пита те дали си добре.
Не съм добре, но не съм мъртъв.
Не е добре, но не е мъртъв. Трябва да донеса вода.
Къде отиваш? Стой.
- Кажи ми за себе си.
Това не беше бомбардировач.
- Не.
Пилотът каза, че са започнали разузнавателни полети.
Това не е слух, а факт. Факт, който се разби в задния ни двор.
Било е разузнавателен полет.
- Какво разузнаване?
С цел нападение.
Каза, че бордовото радио,
в което има навигационни кодове, е все още в самолета.
Нацистите го охраняват, докато пристигнат специалистите от Берлин.
Трябва да се доберем до самолета.
Като убием охраната. Но тогава ще има репресии.
Ако германците се сдобият с кодовете, може да осуетят нападението.
Ще гнием до живот в този затвор.
Може би радиото е унищожено.
- Сигурно.
Не може да разчитаме на това.
- Унищожено е.
Да.
- Не може да бъдем сигурни.
Чакахме толкова дълго. Вече не си спомням как беше преди.
Точно така е, Жоке. Все едно чакаме коледната нощ.
Не може да рискуваме всичко, заради една коледна мечта.
Нужно е единодушие.
Кажи го! Изплюй камъчето.
Люсет... моля те.
Да.
Добре, всички сме съгласни. Унищожено е.
Самолетът не ни интересува.
Много си топла.
Колко е часът?
Взехме решение и после пийнахме.
Пилотът се оправя. Ти си пиян!
Само малко. Но имаме план.
Три дни.
После той изчезва, все едно не е идвал.
Целуни ме. Толкова дрехи!
- Студено е.
Помогни ми.
Ти не ме обичаш.
Заспивай. Много си пиян.
- Не е вярно.
Естествено е един мъж да иска дете от жена си.
Ще събудиш пилота.
- По дяволите тоя американски пилот.
Унижаваш ме. Ти не ме обичаш.
Тук съм.
Макгриди, Харпринг, Елисън, Дуайър, Блейз.
Давидовиц. Балзакс. Смолс. У елмън.
Мат. Джон.
Извинявай.
- Не. Влизай.
Чух, че говориш.
Имена.
Екипажът ми. Моите момчета от въздушната пехота.
Не искам да забравя имената им.
Съжалявам.
Бяха добри момчета. Най-добрите.
Сигурно.
С изключение на У елмън. Той беше кучи син.
Кажи ми.
Повтори ми имената им.
Мат Макгриди. Джон Харпринг...
СЛЕД ТРИ ДНИ
Ей, мързеланке. Помислих, че ще проспиш деня.
Трябва да се движиш по-бавно. Още си много слаб.
Само преди три дни изгаряше от треска.
Три дни. Боже!
А все едно, че съм тук от...
Чух Анри да излиза преди час.
Всичко се чува от твоята стая.
Не беше сам.
Срещат се почти всеки ден, за да уточнят маршрута.
Трябва да вървя.
Ще те местят утре, вече можеш да ходиш.
Ще ми липсваш. Запомних как миришеш.
У сещам, че идваш, преди да чуя стъпките ти.
Трябва да сляза до града. Кажи на Анри, че е време.
''Хвала тебе, Господи, за този шарен свят.
Облак с краски военни... краски дивни - пъстра небесна крава.
Съзвездия розови пъпки - пъстърва в бързея плува;
Чер кюмюр и кестенява есен, на сипка пурпурно крило...''
Имаше още поетични строфи, но ги забравих.
По-лесно рецитирам, когато не виждам лицето ти.
Това ми е любимото.
- Извини ме, че го осакатих.
Знаех, че е любимото ти, страницата беше прегъната.
Оставих го отбелязано.
Не трябва да слизаш тук.
- Просто исках да ти благодаря.
Ще кажа на Анри.
Не се показвай навън.
- Ти ми спаси живота.
Да. Не.
- Да.
Героят!
Жан, исках да ти благодаря.
Не те разбира.
- Не мисля така.
Вече играе футбол?
Искам да ти благодаря.
Да благодари на късмета си, че се оправи.
Трябва да се криеш.
Американците всичко докопват.
- Той е герой.
Искам да се скрие. Веднага!
Благодаря. Мерси. Разбираш ли?
- Да! Благодаря.
Заведи го горе.
- Бързо вкъщи, хлапе. Веднага!
Моля...
- Казах веднага!
По-добре да се отървем от американеца.
Дотегна ми от гости. Още един месец така...
Действаме по въпроса.
- Да.
Един месец е много време.
- Ще издържим.
Правим каквото можем.
Той харесва жена ти. Може би и тя него.
Стига. Достатъчно врагове си имам.
Какво става?
Не трябва да слизаш долу.
- Трябва да зная!
Нацистите са открили тунелите край Брюи-де-Пеш.
Блокирали са ги. Сега не можеш да се измъкнеш. По-късно - може би.
По-късно? Трябва да говоря със съпруга ти или с Антоан.
Утре сутринта.
- Сега.
Сега не му е времето.
- Омръзна ми да бъда в неведение.
Съжалявам. Ние действаме така.
Участвал съм в 31 бойни мисии. Бил съм мишена 1 4 месеца.
Хората, които искам да спася, нехаят за мен. Знаете къде да ме откриете.
Мислиш само за себе си. Може всички да ни убият!
Няма да стоя тук, докато решавате съдбата ми.
Не е вярно, че нехаем. Опитваме се да те спасим.
Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко сме изложени на риск.
Правим всичко по силите си!
Тук действаме така. Лека нощ, майоре.
Пуснете ме!
Какво правиш тук?
- В селото няма жива душа.
Отведоха половината село и го заключиха в оборите.
Какво?
- Някой е убил охраната.
Какво ще стане сега? Къде е Анри?
Прибери се у дома. Аз ще те потърся. Ще те отведа в най-скоро време.
Къде ще ме отведеш?
- В тунела при останалите.
Ще ви нося храна. Вземи само най-необходимото.
Много се забави. Вече се притеснявах.
Какво има? Цялата гориш.
- Спуках гума.
Донеси я. Ще я оправя.
- Не.
Колелото ти трябва.
- Не.
Какво става?
- Моля те, качи се горе.
Моля те!
Виждал ли си Жан?
- Плашиш ме.
Какво е станало?
Репресии.
- Защо?
Някой е убил германците, охраняващи самолета.
Сега е ред на Белгия да даде жертви.
Къде е съпругът ти?
- Не зная.
Филип Жоке.
Емили Бокар.
Емили Бокар.
Жан-Люк Вердан.
Адриен ван дер Елст.
Елиз ван дер Елст.
Силван Жакмар.
Леон Бал. Роже Дюмон.
Паскал Гийом.
Клаас де Боргер.
Терез Динан.
Да живее Белгия!
Какво ще кажат другите?
- Трябва да остана.
Той иска да се предаде, за да ни предпази.
Не разбира, че така ще загубим всичко.
Какво да предам на мъжа ти?
Има едно малко момче. Моето място е тук.
Това ли да му кажа наистина?
А ако го е сторил американецът?
- Познавам го.
Тогава не го изпускай от поглед.
Ще се свържа с теб при първа възможност.
Да. Благодаря.
- А сега се скрий.
Довиждане.
- Довиждане.
Хубаво момиче.
Жалко, че не е вкъщи.
Може да я изчакаме да се върне.
Да вървим. Има още къщи.
Трябваше да останем с другите.
- Това е важно.
Исках да говорим насаме.
Трябваше да останем и да се бием. Не сме от тия, които клинчат.
Седни.
- Няма вода.
Да не говорим за студен чай.
Слушаш ли ме? Самият Белфрой ми го каза.
Трябва да го знаеш.
Германците подозират, че един американец е оживял
и е убил охраната, за да вземе кодовете.
Не е помислил за последствията. Нямал е представа.
Клер остана с него.
- Да.
Може би и ти трябваше да останеш.
Тя го харесваше.
- Клер е моя жена.
Да, твоя жена е.
Точно така.
- Говоря глупости. Познаваш ме.
А радиото и кодовете? У него ли са?
Никой не знае.
Не мога да се върна.
Не е толкова зле, ако харесваш счупени неща.
Всичко те забавлява.
- Не, само депресиращите неща.
Гладна ли си?
Защо летя толкова ниско?
Бях на разузнаване.
Съюзниците събират сведения за нападението.
Майко?
Аз съм Жан.
Той замина.
Ще се върне ли?
- Не зная.
Листът с имената на убитите е у мен.
Не мога.
- Убиха Емили Бокар.
Бяхте приятелки.
Съжалявам.
Ти му позволи да го стори. Позволи им да го сторят.
Вече имам ново семейство.
Аз съм Жан.
Благодаря. Много мило.
Довиждане.
Къде отиваш?
- Не зная.
Имам нужда от теб.
Идваш ли?
Почти е зараснала.
Накрая съвсем ще изчезне.
Направих списък, за да ги помня.
Какво е това?
- Всички са мъртви.
Обесени.
Нито дума на американеца, ясно ли е?
Той нямаше да позволи това.
- Послушай ме. Нито дума.
Германците!
- Чуваш ли ме? Достатъчно.
Виждали ли сте обесени, г-жо Досоа?
Все едно че танцуват, но краката им не докосват пода.
Казах ви всичко. Никой друг няма да разбере.
Здравей, приятел.
- Донесе ни храна. Добро момче.
Няма проблеми да говори на френски. Сега слизам.
Нито дума.
- Нито дума.
Ще танцуваме ли?
Искаш ли да танцуваш с него?
Искаш ли да имаш деца?
- Войната.
Някога?
Направи ми тази чест. Ще изляза глупак в очите на детето.
Няма да танцуваме.
- Извинявай. Не исках да...
Няма да танцуваме.
Чувствам се като баща си.
Той ме изнасяше от камиона си, когато се преструвах на заспал.
Много си добър към него.
- Не е трудно. Страхотно хлапе е.
Къде живее?
Тук, мисля.
Жан смята, че това е неговият дом.
- Каза ли ти?
Не, очевидно е. Забелязах, че не носи верижката.
Знаеш ли къде я е оставил?
- Не.
Умно момче е. Разбира, че не може да я носи.
Сигурна съм, че я е скрил някъде.
Трябва да я взема.
Остави го да спи. Ще ти я донесе по-късно.
Там е моята самоличност.
Ще забравя кой съм.
Обичам те.
Обещах си да не го казвам, но не издържах.
Съобщение от Лондон за самолета. Кодовете са в безопасност.
Унищожени са.
От пилота ли?
- Никой не знае.
Който и да е, опазил ги е от ръцете на германците,
въпреки ужасната цена.
Следващата ни цел е Ханзинел, продоволствен център на нацистите.
Време им беше.
1 1 мъртви.
- Искам някой да взриви мостовете.
Трябва да действаме бързо.
До Ханзинел се стига за два дни.
- Клер.
Да се мобилизираме.
Отивам в Ханзинел.
Ще покажа на нацистите как отмъщаваме за репресии.
Филип е прав.
Нужна ми е концентрация. Отивам в Ханзинел.
Не са ме къпали, откакто бях дете.
Клер, обичаш ли мъжа си?
Войната... променя хората.
Така е.
Чаках го много дълго.
От малка знаех, че ще се омъжа за него.
Анри ми е братовчед.
- Братовчед?
Това разрешено ли е?
Далечен братовчед ми е. Но фамилиите ни са еднакви.
Дори не знам фамилията ти.
- Досоа.
Досоа.
Не те ли отегчих?
Не съм забавна и смела, имам грозни ръце.
Не.
Обожавам това лице.
Имали сте крави.
- Не помня. Влез вътре.
Обзалагам се, че си ги гледала добре. Тук е било много хубаво.
Искаш да те заловят ли?
Шибани нацисти. Искам да ги убия всичките.
Влез вътре.
- Белгия ще е свободна скоро.
Когато следващия път летя дотук, ще бъдем заедно,
ще се върна да видя родителите ти.
Родителите ми са мъртви. Влез вътре.
- Не.
Ела тук.
Не се страхувам.
А трябва.
Ще се оженя за теб, Клер.
Ще се оженя за Клер Досоа.
Светни тук.
Готови ли сте?
- Да, давай.
Да вървим.
Това е, момчета. Готово! Запушете си ушите!
Не мога да мигна. Виждам Клер да виси на въжето.
Тя е в безопасност.
Не ме обича.
Опитай се да поспиш.
Може би има светлина в края на тия проклети тунели.
Понякога ме е страх от нея.
Нека да свършим с това, а после ще си идем вкъщи.
А ако подредим масата, но не дойде никой?
Не съм войник.
Оставете ме на мира.
Добре ли си, момчето ми?
- Имам нов дом.
От какво се нуждаеш? Днес има ябълки.
Имам нова майка.
- Чудесно.
Казва се Клер Досоа.
Бързо! Хляб, сирене и бира.
Имам всичко. Една минута.
- Сега е мой ред.
Какво каза тоя изтърсак?
Ще си чакате реда. Тъкмо говорех с г-жа Умлоп.
Къде е тя? Няма да я чакаме.
Чакайте си реда! Това е моето село. Нашият магазин.
Хлябът е пресен. Жан, махни се оттам.
Трябва да се редите като всички останали.
Достатъчно.
- Искам три ябълки. За мама, за мен
и за татко.
Какво си въобразява? Трябваше да го убия.
Вземайте храната и да ви няма.
- Детето е побесняло.
Вървете!
Какво ти става?
- Три ябълки за мама, ако обичате.
Това е абсурд.
- И малко бира.
Връщам се веднага.
- Донеси повече превръзки.
Раната може да се инфектира.
Ти ли си медицинската сестра?
- Имах много добра учителка.
Чудесно. Омръзна ми да оправям мъжки физиономии.
Тя те обича.
- Жан!
Какво каза?
- Нищо.
Обичам те, обичам те.
- Обичам те!
Котето мирува, мишката палува.
Не се тревожи, ако не схванеш веднага. Трябва опит.
Малко по-различно е от футбола.
Бейзбол.
- Гледай само!
Една лека загрявка за големия шампион.
Не стой там. Бягай! Обикаляй базите!
Хоумрън!
- Добре.
Точно така, малък белгийски Тед Уилямс.
Хоумрън!
- Не се надувай.
А сега най-страшната топка на Теди Брайс, непредвидима, въртелива,
плъзгане, забивка, отвертка, висока и опасна, ниска и далечна,
реди молитви, искай прошка, тя е неспасяема.
Хоумрън.
- Това е. Няма прошка.
Бързо поглежда към играча на първа база.
Иска сигнал за удар,
леко завърта топката и заема стойка.
Да-а-а.
Сбогом, г-н Сполдинг.
Победа!
Ще се обадя на ''Индианците''. Веднага ще те вземат в отбора.
Това се казва талант.
Направо ме изцеди.
Трябва да го повторя заради Жан.
Не, американски, английски.
Добре, на американски.
Имало едно момче, което растяло в далечни земи.
Накъдето и да погледнело, виждало само свобода.
Когато тичало, не се чувал звук,
защото тичало с ритъма на Земята.
И било обичано.
Буден съм. Продължавай.
Това малко момче станало мъж.
Той иззидал къща с двете си ръце.
Създал семейство и те никога не били самотни.
Никога не се страхували.
Когато валял дъжд, слънцето греело по-ярко.
Когато падал сняг, семенцата пускали кълнове.
Ако понякога усещали тъга, било само защото им изглеждало прекалено
едно семейство да има всичко.
Били закриляни от мрака.
И нощта никога не идвала, защото...
... защото в полунощ...
... в полунощ всички Божи ангели палели свещички,
за да им покажат с какво са дарени.
Някъде има щастливи, влюбени,
спокойни хора.
Някъде има мир.
Круша. Голяма рядкост, от г-жа Умлоп.
Клер, какво има?
В петък ще те отведат.
Три дни.
Много е просто. Няма да тръгна.
Ще дойдат след вечеря.
Идваш с мен.
- Това е невъзможно.
Трябва да дойдете с мен, ти и Жан.
Нямаме документи.
- Ще ви направят.
Не могат да ни направят. Ще остана да чакам съпруга си.
Какво говориш?
Ако напусна Анри, ще го предам.
Тед, това е непочтено.
По дяволите кое е почтено. Ще те направя щастлива.
Не говори.
- Ще те направя щастлива.
Ще те направя щастлива.
Ти го обичаш.
Можеше да ми го кажеш.
Никога не съм те лъгала. Никога.
Ти имаш съпруг.
Облечи това.
Оставих бележка на френски на Жан.
Идвай бързо, написах. Дано да е правилно.
Не знам пътя. Искам да ида до село, където няма да ни разпознаят.
Знаеш ли черните пътища?
- Какво си си наумил?
Каня те на среща.
Искам да те заведа на кафе.
Искам да ни видят заедно, на открито, без да се крием.
Няма да те докосна.
Просто искам да бъда до теб, да сме...
Ей там е Ранс. Не е далеч оттук.
Постъпваш крайно безразсъдно. Благодари му и му пожелай късмет.
Пожела ни късмет, нарече ни безразсъдни и ти благодари.
Беше глупаво. Трябва да вървим.
Не подозирах, че има стрелка, сочеща към мен.
Съжалявам.
- Не, глупакът съм аз.
Преструвах се, че е истина.
Влюбих се в омъжена жена.
Наказан съм никога да не мога да я забравя.
Наказанието ни е общо.
Жив си!
Не ме докосвай. Целият съм в кал.
- Няма значение. Жив си!
Не трябваше да напускаш Деляу.
- Как са останалите? Антоан?
Хванаха го.
Да тръгваме. Кажи му да се качи отзад.
Името му е Тед.
Моля те, качи се в каросерията.
Дрехите ми не му отиват.
Какви са новините? Много малко стига до нас.
Взривихме всички стари тунели.
Взривихме мостовете. Свършихме си работата.
Видях се с Умлоп. Американецът заминава в петък.
Сгрешила е.
Заминава довечера.
Не съм ти липсвал така, както той ще ти липсва.
Тръгваш довечера.
Здравей, приятел.
- Хоумрън.
Връщам се у дома.
Готов съм.
Кажи му да яде. Тръгваме след 20 минути.
Трябва да се нахраниш бързо.
Жан, ела да подготвим камиона.
- Не.
Остави го да се нахрани. Върви сама.
Какво се случи, докато ме нямаше?
Кажи ми. Не се страхувай.
- Нищо.
Добре, аз пръв ще ти разкажа.
За съпротивата, за каналите, за експлозиите.
А ти ще ми разкажеш какво се случи, докато ме нямаше.
Нищо не казваш.
Анри, благодаря ти, че ще ме измъкнеш.
Защо ми говори, докато разговарям с теб?
Какво крие от нас този войник?
Трябва да питам жена си.
Ето какво се случи.
Какво значи това?
Хайде, обясни му.
Анри ще те скрие в каросерията до уреченото място.
Оттам правиш 1 5 крачки напред и казваш: ''Кураж''.
Кураж.
- На френски. Кураж.
Кураж.
Документите ти са у Анри.
Останалото ще ти го кажат по-късно.
Шоколадът?
Казваш ''кураж'' и подаваш шоколада.
Билетът ми.
- Билетът ти за вкъщи.
Каза ли му всичко?
Винаги ще бъдем тук, нали?
- Да, винаги ще бъдем тук.
Жан...
Върни се.
- Разбира се.
Можеш да се обзаложиш. Ще се върна.
Хайде.
Погледни! Братовчеди, приятели.
Моите приятели, всички са мъртви. Заради теб!
И Динан, медицинската сестра, която те... спаси!
И Филип Жоке. Приятел.
Най-добрият.
Всички мъртви заради теб.
Мъртви.
Заради теб!
Скрий се!
Хайде. Слизай.
Кураж.
- Кураж.
Обичам те, Клер.
Кураж.
Явно не разбирате. Ще опитаме пак.
Име?
Клер Досоа.
- Откога сте в съпротивата?
Какво е името на мъжа ви? Името на Анри.
Той ни доведе американеца. Мислеше, че това е достатъчно.
Но ние искаме да знаем кой уби охраната
и какви бяха кодовете на самолета.
Ваш ред е да говорите.
Или искате да видите какво ще се случи, ако мълчите?
Войната ни превръща в страхливци. Какво ви спира?
Струваше ли си, Анри, да си държиш устата затворена?
Искам имена, адреси, кога могат да бъдат намерени вкъщи,
любимите им ястия.
Някой изпраща съобщения.
Някой, който ни се изплъзва.
Деляу принадлежи на Фюрера.
Трябва да пречистим кръвта му от белгийския вирус.
Можете да помогнете.
Да бъдете наша медицинска сестра.
Внимавай. Не трябва да умира... още.
Да вървим вкъщи, майоре.
При жената, децата, приятелката.
Вкъщи.
Още веднъж. Кой сте вие?
Майор Теодор Брайс.
Кой ви укри в Деляу?
3721 6892...
С кои членове на съпротивата се срещнахте?
Майор... Теодор... Брайс...
Започвате да ме изнервяте, майоре.
Искам да приключим веднъж завинаги.
Защо не признаеш всичко. Ще се почувстваш много по-добре.
3721 6892...
Май ти се танцува.
Наклони си главата. Наклони я назад.
Отведете го в лазарета и спрете кръвта.
3721 6892...
Кажете на капитана, че съм готов.
Как си?
Разбра ли, че си свободна?
Свободна си!
ПРОЛЕТТА НА 1 945 г. СВОБОДНА БЕЛГИЯ
Благодаря.
Антоан, мислех, че си мъртъв.
- Почти.
Доста се постараха.
Нося малко плодове за магазина.
Ще дойда с теб. Не съм готов да видя останките от къщата си.
Чух... за Анри.
Да.
Как е Клер?
Момчето е с нея. Фермата се съживява. Ще го преживее.
А пилотът?
- Немците го убиха.
Но той беше офицер.
- Дал им грешен код.
И излъгал, че е убил охраната.
Не беше той, нали?
Не.
Хубаво е да си у дома.
- Да.
До скоро.
- Да.
Майко! Отивам да летя.
Винаги ще бъдем тук, нали?
- Да, винаги ще бъдем тук.
Превод и субтитри: Надежда Костова