Before Sunset (2004) (Before Sunset [2004] CD2.srt) Свали субтитрите

Before Sunset (2004) (Before Sunset [2004] CD2.srt)
Но това не е ли опасно? Напоследък не са ли много хората които биват убивани.
Той ми обеща да не поема рискове, но аз често се тревожа.
Той направо изпада в транс когато снима нещо.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами... веднъж когато бяхме в Ню Делфи...
...и минахме покрай един скитник на...
- Бомба?
- Скитник, бездомник.
Ясно, така.
Той изглеждаше сякаш имаше нужда от помощ, но неговата първа реакция беше да го снима.
Той отиде близо до него, оправяйки яката му...
...напълно отделен от човека.
Но не трябва да бъдеш такъв за да си добър в работата си?
Да, имам в предвид, Аз не...
Аз не го обвинявам. Това което прави е съществено и невероятно.
Това което искам да кажа е, че никога не мога да го направя
Да се качваме на лодката. Хайде!
- Не!
- Хайде де, ще бъде забавно.
- Нямаш време!
- Тъкмо ще отплават.
Имам още 15 минути. Имаш ли мобилен телефон?
- Да.
- Така, взех номера на този шофьор.
Аз мога да го извикам да ни вземе на следващата спирка.
Никога не съм се качвала на тези лодки. Тя е за туристи, неудобно е.
ОК. Добре.
Не, аз ще взема, аз ще взема.
Добре. Добре, добре.
Благодаря.
- Та значи.. обичаш ли го?
- Кой?
- Фотографа.
- Да, разбира се.
Та, имаш ли мобилен телефон?
О, да.
- ОК, да видим...
- ОК.
Какво да му кажа?
Кажи му да те вземе на Quai Henri Quatre.
О, по дяволите. Quai...?
Henri Quatre. Quai Henri Quatre.
Henri Quatre.
Какво ти става? Не, искаш ли аз да..? Henri Quatre.
- Хенри 4-ти?
- Да!
- Хайде де, защо не каза веднага?
- Съжалявам. Ок.
Да,Филип ли е?
Да. Филип, Джеси Уолъс е.
Да.
Виж... Аз съм на една от онези лодки...
И ще пристигна на спирка Хенри 4-ти
На Port Henry Four. Знаеш ли какво е това?
Добре, Чудесно. В теб ли е багажа ми?
Да, ще бъдем там след... Не знам, следващата спирка е.
ОК. Au revoir.
- Добре ли е?
- Да, да.
О, уау.
- Нотър Дам, човече. Гледай.
- Оу, уау.
Чувал съм една история веднъж, за времето когато немците окупирали Париж...
...и те трябвало да отстъпят.
Те подготвили Нотър Дам за взривяване...
...но трябвало да оставят един човек на пост за да натисне бутона.
И човека, войника, не могъл да го направи.
Той просто седял там, зашеметен от красотата на мястото.
Тогава когато съюзническите войски дошли...
...те намерили експлозивите и бутона, не натиснат...
...и те намерили същото при Айфеловата кула...
...и на още няколко места.. мисля.
Това истина ли е?
Не знам. Винаги съм харесвал тази история.
Да, чудесна история.
Но трябва да си помислиш че Нотър Дам ще изчезне някой ден.
Преди е имало друга църква на мястото на катедралата, точно там.
- Какво, точно на същото място?
- Да.
Знаеш ли, това е чудесно. Никога не съм се качвала на такава лодка.
- Да.
- Бях забравил колко е красив Париж.
Не е толкова лошо, да бъдеш турист.
- Благодаря че ме взе на лодката.
- Няма защо.
Мисля че книгата която написах е като все едно да построиш нещо...
...така че няма да забравя детайлите за времето, което бяхме заедно.
Разбираш ли, просто като напомняне, че веднъж, наистина сме се срещнали.
Просто че това е истина, че се е случило.
Радвам се че казваш това, защото...
Искам да кажа, че винаги съм се чувствала като глупачка защото не съм могла да продължа просто ей така:
Някой хора просто имат любовна връзка, или цяло приятелство...
...скъсват и забравят.
Те продължават като че ли сменят марката на храната за закуска.
Чувствам че никога няма да мога да забравя някого с когото съм била...
...защото всяка личност има свои собствени качества.
Не можеш да замениш никого. Загубеното си е загубно.
Всяка връзка, когато приключи, наистина ме наранява, не мога и да се възстановя напълно.
За това съм много внимателна когато се обвързвам...
...защото боли прекалено много.
Дори да бъдеш зарязан, всъщност аз не правя това...
...защото от човека ще ми липсва най-обикновените неща.
Сякаш съм завладяна от дребните неща.
Може би съм луда, но когато бях малка...
...майка ми ми каза че винаги закъснявам за училище.
Един ден ме проследи, за да разбере защо.
Гледах кестените падайки от дърветата, търкаляйки се по тротоара...
...или мравки пресичащи улицата, начина по който листата хвърлят сянка по дънера на дървото.
Дребните неща.
Мисля че и при хората е същото.
Виждам ги в малки детайли, толкова специфични за всеки един от тях...
...това ме кара те да ми липсват и винаги да ми липсват.
Никога не можеш да замениш някого...
...защото всички са направени от толкова красиви, специфични детайли.
Като например, спомням си начина по който брадичката ти има малко червен цвят в нея...
...и как слънцето го караше да свети...
...сутринта точно преди да си тръгнеш.
Спомням си това, и го пропуснах.
Наистина щуро, нали?
Сега съм убеден. Искаш ли да разбереш защо написах тази глупава книга?
- Защо?
- Значи идваш за да почетеш в Париж...
...и аз мога да дойда при теб и да те попитам, "Къде по дяволите беше?"
Не... мислиш ли, че щях да бъда тук днес?
Сериозен съм. Мисля че я написах, по начин, по който съм се опитвал да те намеря.
ОК, това... аз знам че това не е истина...
...но е много мило от твоя страна.
- Мисля че е вярно.
Какви са ни шансовете да се срещнем отново?
След този Декември... мисля че нулеви.
Но не сме истински, нали?
Ние сме като герой от съня на някоя стара дама.
Тя е на смъртния си одър, фантазирайки си за нейната младост.
Така че ние трябва да се срещнем отново.
О, боже. Защо не беше там, във Виена
- Казах ти защо.
- Знам, аз просто...
Искаше ми се да беше.
Живота ни можеше да бъде толкова различен.
Мислиш ли?
Всъщност, да.
Може би не. Може би щяхме да се мразим един друг в края на краищата.
Какво, както се мразим сега ли?
Знаеш ли, може би ние... ние сме добри само в кратки срещи...
...разхождайки се в европейски градове, с топъл климат.
О, Боже. Защо не си разменихме телефонните номера и други подобни?
Защо не го направихме?
Защото бяхме млади и глупави.
Мислиш ли, че сме още такива?
Предполагам че когато си бил млад ти просто си вярвал...
...че ще има много хора, с които да се свържеш.
По-късно в живота осъзнаваш, че се случва само няколко пъти.
а ти можеш да го оплескаш, нали знаеш. Разединяване.
Миналото е миналото. Писано е да бъде така.
Ти на истина вярваш в това? Че всичко е предречено?
Хубаво,нали знаеш, че света може да не е толкова свободен, колкото ние си мислим.
Да?
Когато имаме тези точни обстоятелства, всеки път ще се получава едно и също.
Две части водород, една част кислород, и всеки път ще се получи вода.
Не, имам предвид, какво щеше да стане ако баба ти беше живяла седмица повече?
Или бе умряла седмица по-рано? Дни, дори?
Нещата може би щяха да са различни.
- Не можеш да мислиш така, то е...
- Не може да мислиш така за повечето неща, но...
Kато че ли при това нещо беше изключено, разбираш ли ме.
През месеца, в който трябваше да се женя, аз си мислех за тебе през цялото време.
Дори докато бях в колата и моят приятел ме караше към центъра...
...гледах през прозореца и си мислех, че ще те видя
...не далече от църквата...
...носейки чадър и разхождайки се...
...на ъгъла на 13-та и Бродуей.
И реших че полудявам. Но сега си мисля, че вероятно беше ти.
Аз живея на 11-та и Броодолей.
Видя ли?
Е, какво е да бъдеш женен? Не говориш много за това.
Не съм ли? Колко странно.
Не знам. Ние се срещнахме, когато бях в колежа.
После скъсахме и се събрахме отново в период от година, и след това...
Какво? Тъй като бяхме вече заедно, а тя бе бременна...
...се оженихме.
Тя какво представлява?
Тя е велик учител, добра майка.
Умна е, красива, нали знаеш.
Помня че на времето мислех...
...че мъжете, на които съм се възхищавал най-много...
...че този техен живот е бил посветен на нещо по-велико от тях самите
Значи си се оженил защото, мъжете, на които си се възхищавал, са били женени?
Не, не. Сякаш имах това... Тази идея за моята по-добра половина, разбираш ли?
И аз исках да преследвам това...
...независимо, че това може би е незачитане към моята честна половина.
Нали разбираш какво казвам?
В момента,помня неща които не ме интересуваха много.
имам предвид това, че никой няма да е всичко за теб...
...и това просто е действието, с което приемаш себе си...
...важно е да посрещнеш своите отговорности.
Искам да кажа, какво е любовта, не е ли почит, доверие, възхищение?
И аз... аз усещам всичките тези неща.
обратно в настоящето, чувствам се сякаш тичам в детска стая...
...с някого, с когото би трябвало да излизам
Имам предвид, че съм като монах.
през последните четири години правих десет пъти секс.
- Какво, какво? Смееш ли ми се?
- Не.
- Звучи налудничаво?
- В кой манастир монасите правят секс...?
Да, права си, аз съм по-добре от повечето монаси.
Чувствам се сякаш някой трябва да ме докосне...
...за да се разградя до молекули.
Е, тука сме. Трябва да вървим. Хайде.
По дяволите.
- Съжалявам, че чух това.
- Кое?
Не си достатъчно щастлив от този брак.
- Тази моя приятелка...
- Как се справя?
Тя е беля, но...
Не, тя каза че има вземане даване с двойки, които са скъсали...
...поради една и съща причина.
- Каква е тази причина?
Те всички очакват, след няколко години съвместен брак...
...страстта, желанието, да бъдат същите както в началото.
- Вярно е.
- Невъзможно е.
И благодарят на Бог...
...ние ще получим аневризми в това постоянно състояние на възбуда, нали?
В крайна сметка не правим нищо с нащия живот.
Мислиш ли, че щеше да завършиш книгата ако правеше секс с някого всеки 5 минути?
Бих приел предизвикателството Имам предвид...
Това е естествено за твоята жена, след раждането на сина ти...
...да даде цялата си любов на малкият.
- Естествено.
Ако тя беше завладяна от секс, яздейки те като дива котка...
Това няма значение
Всичко което казваш има значение. Не се върти само около секса.
Не, разбираше. Очевидно е.
Аз...
Нали знаеш, двойките са толкова объркани напоследък.
Аз мисля че трябва да бъде така...
...мъжете се нуждаят да се чувстват съществени, а те вече не се чувстват така.
Написано е на техните чела от толкова много години...
...това, че те трябва да са "главата на семейството".
Например, аз съм силна, независима жена в моят професионален живот.
Не се нуждая от мъж който да ме храни...
...но все пак се нуждая от мъж който да ме обича и аз да го обичам.
- Е ми твоят шофьор е тук.
- Да.
Е, предполагам че това е краят.
- По-добре ми дай твоето...
- Не, не.
Защо да не те закараме до вас или там на където си се запътила?
- Ами, аз може да взема метрото. Ще се оправя.
- Не, Аз...
Моят полет е в десет. А пристигна два часа по-рано.
Така ще можем да продължим с нашия разговор.
- Господине, може...?
- Не ми е на път.
Нали му каза всичко, което трябва да знае?
Да.
- Значи знае къде трябва да стигнем?
- Да.
Радвам се, че някой знае.
- Това е по-добре от метрото, нали?
- Определено.
Мислех си,че за мене е по-добре да не придавам на нещата толкова романтичен вид.
Аз страдах толкова много през цялото време.
Все още имам много мечти, но те не се намират в моят любовен живот.
Това не ме прави тъжна, то е просто факт.
Заради това ли имаш връзка с човек, който никога не е наоколо?
Да, очевидно не мога да се справя с "ден за ден" живота в една връзка.
Ние имаме това вълнуващо време заедно...
...и той продължава да живее и ми липсва, но поне не умирам от вътре.
Когато някой винаги е около мене, аз се задушавам.
Не, чакай, ти току що каза че искаш да обичаш и да бъдеш обичана.
Нали, но когато го правя, бързо ми се повдига,
То е цяло бедствие.
Имамам предвид, че аз съм наистина щастлива единствено когато съм самостоятелна.
Дори да бъда сама, е по-добре отколкото да седя до любовник който се чувства самотен.
За мене не е толкова лесно да бъда романтична.
започваш по този начин, и когато се издъниш няколко пъти...
...забравяш за измамените си идеи и приемаш това, което става в твоят живот.
Това дори не е вярно. Аз бях прецакана...
...просто имах прекален но много глупави любовни връзки.
Те не бяха средство, Те се интересуваха за мен...
...Но нямаше никаква реална връзка или възбуда.
Или поне, не от моята страна.
Боже, съжалявам, наистина ли е толкова лошо?
Не е, нали?
Нали знаеш, дори не е това. Аз бях...
Аз бях добре докато не прочетох твоята шибана книга.
Прецака нещата.
Тя ми напомни колко истински романтична бях...
...как имах толкова много надежди...
...а сега сякаш не вярвам в нищо свързано с любовта.
Аз вече не чувствам нищо към хората.
В известен смисъл, аз вложих целият си романтизъм в онази нощ...
...и никога няма да бъда способна да почувствам всичко това отново.
Сякаш, тази нощ взе много неща далече от мене...
...и аз ти ги показах, а ти ги прие.
Това ме кара да се чувствам студена, сякаш любовта не е за мене.
Аз не вярвам в това. Не е вярно.
Знаеш ли какво? Реалността и любовта са почти несъвместими за мене.
Смешно е, всеки един от бившите ми приятели, сега е оженен.
Мъжете излизат с мене, после късаме, а след това се женят.
А по-късно ми звънят, за да ми благодарят, за това, че съм ги научила какво е любовта...
...и тогава аз им казвам да се грижат за жените и да ги уважават.
- Мисля че съм един от онези.
- Искам да ги убия!
Те защо никога не ме попитаха дали искам да се омъжа за тях? Аз щях да им кажа не, но те биха могли да ме попитат!
Зная че грешката е в мене, защото никога не съм чувствала че някой от тях е подходящият човек.
Никога. Но какво пък означава, подходящият човек, любовта на живота ми ли?
Понятието е абсурдно. Идеята че можем да бъдем свързани само с един човек.
- Гадна е, нали?
- Може ли и аз да кажа нещо?
Предполагам че прекален но много пъти съм била съкрушена, а след това се възстановявах.
Сега, нали знаеш, от самото начало, не правя никакво усилие...
- Защото знам, че няма да се получи.
- Не можеш да направиш това.
Не можеш да живееш, мъчейки се да избегнеш болката...
...в разхода...
- Това са думи.
Трябва да се махна от тебе.
- Спрете колата, искам да изляза.
- Не, недей...
- Продължи да говориш.
- То е около тебе.
Не ме пипай. Искам да се кача на такси.
Не, недей. Не, не, продължавай.
Чуй ме, просто съм толкова щастлив... Благодаря, просто продължете.
Добре.
Виж, аз съм толкова щастлив, да бъда до теб.
Толкова съм радостен че не си ме забравила, разбираш ли?
Не, не съм те забравила. И това ме побърква, ясно?
Ти дойде тука в Париж, толкова романтичен, и женен.
Съгласен? Майната ти.
Не ме разбирай погрешно, не се опитвам да те върна при мене.
Имам предвид, че всичко от което се нуждая е женен мъж
Толкова много проблеми имам,че дори не е свързано с теб.
Става дума за този момент от времето който завинаги си отиде.
Ти каза всичко това, но не помниш че правихме секс, така че...
Естествено че помня.
- Помниш ли?
- Да.
- Жените претендират за такива неща.
- Претендират ли?
Какво трябва да кажа? Това че помня виното в парка...
...и нас докато гледахме как звездите си отиват докато слънцето изгряваше?
Ние правихме секс два пъти, идиот такъв!
Добре, знаеш ли какво, Просто се радвам че те видях.
Дори когато станеш ядосан, маниакално-депресиран човек...
...аз все още те харесвам, и все още съм щастлив да бъда около тебе.
И аз се чувствам така. Съжалявам. Не знам какво стана, аз просто...
- Просто трябваше да кажа всичко това.
- Не се притеснявай.
Толкова съм нещастна в моят любовен живот,в моите връзки.
Аз винаги действам сякаш... все едно съм отделена.
Но аз умирам от вътре. Умирам защото съм скована.
Не чувствам болка или възбуда, Дори не съм вкисната, аз съм просто...
мислиш си че ти си единствената която умира отвътре?
Моят живот е три пъти по-негоден.
- Съжалявам
- Не, не.
Имам предвид, че единственото щастие което получавам е когато съм навън със сина си.
Бях на семейни консултации...
...Направих неща които не ми е хрумвало, че някога ще направя.
Аз палех свещи, купих самоучител ни книги, дамско бельо.
- Свещите помогнаха ли?
- По дяволите, не.
Не я обичам толкова колкото тя се нуждае I don't love her the way Тя се нуждае да бъде обичана...
...аз дори не виждам бъдеще за нашата връзка, но когато погледна момчето си...
...да седи пред мене, и си мисля че трябва да изстрадам всяко мъчение...
...да бъда до него през всичките минути на моят живот.
Не искам да липсвам на никого.
Но тогава, няма да има радост или смях в моят дом, нали ме разбираш?
- Аз не искам той да порасне по този начин.
- Без смях? Това е ужасно.
Моите родители бяха заедно 35 години...
...и дори когато се караха, накрая всичко приключваше със смях.
Не искам да бъда от тези хора които се развеждат на 52...
...стигат до сълзи, разбирайки че никога не са обичали партньора си...
...чувствайки, че живота им е всмукан от прахосмукачка.
Нали ме разбираш, искам велик живот. Искам тя да има велик живот...
...тя го заслужава.
Но ние живеем имайки претенции че сме женени, отговорност...
...нали знаеш, всички тези идеи, как хората трябва да живеят
Но после аз... имах тези мечти...
Какви мечти?
Имах тези мечти, нали знаеш, това...
...че стоя на платформата...
...и ти се отдалечаваш заедно с влака...
...и ти се отдалечаваш, отдалечаваш, отдалечаваш.
А аз се събуждам облян от пот.
И после сънувам този друг съм...
...кадето ти си бременна и си в леглото до мене, а аз съм гол...
...и аз толкова много искам да те докосна, но ти ми казваш да не те докосвам и поглеждаш на страни.
И аз... и аз те докосвам за въпреки това...
...точно по твоят глезен, а твоята кожа е толкова мека че се събуждам хълцайки.
Жена ми е там и ме гледа, а аз се чувствам сякаш съм на милиони мили от нея.
И аз знам че има нещо грешно, това че аз...
Боже, не мога да продължавам да живея така...
...трябва да има повече любов от колкото ангажимент.
Но след това се замислям, че може би съм се отказал...
...от цялата идея на романтичният живот.
Че може да съм го проспал...
Този ден когато не беше там.
Нали ме разбираш, мисля че може би съм направил това.
Защо ми казваш всичко това?
Съжалявамл Не знам. Аз... трябваше...
Не трябваше.
Толкова е странно.
Хората си мислят че са единствените които минават през тези трудни времена.
Имам предвид, в началото, реших, че твоят живот е перфектен.
Жена, дете, издател на книги.
Но твоят личен живот е по голяма каша от моят.
Съжалявам.
Е, радвам се че е добре за някой.
- Тук ли живееш?
- Да.
Значи те успокоява факта, че съм в по-голяма каша от тебе?
Да, накара ме да се почувствам по-добре.
Ох, добре, радвам се.
Не, наистина ти желая най-доброто.
Не е заради това че съм неспособна да имам добра връзка с някого или дори семейство...
...просто ми се иска всички да имат моята съдба.
Сигурен съм че ще успееш... да бъдеш чудесна майка някой ден.
- Наистина ли? Мислиш ли?
- Да..
...няколко антидепресанта и ще се справиш великолепно.
- Добре, кажи стоп.
- Стоп.
- Добре.
- Готова ли си? Предполагам.
- Така, искам да пробвам нещо.
- Какво?
Искам да видя ако седим заедно дали ще се разпаднеш на молекули.
Как се справям?
Още си тука.
Добре. Харесва ми да бъда тука.
Това ли е твоят апартамент?
Не, аз живея там долу.
- Там долу?
- Да.
Господине, ще отида до нейната врата.
Това е невероятно.
- Тука ли живееш?
- Да.
- От колко време си тука?
- Четири години.
- Така кажи ми...
- Какво?
Вярно ли е това което ми каза за сънищата си...
...или го каза за да ме вкараш в леглото?
Казах го, за да те вкарам в леглото
- Използвам тези реплики през цялото време.
- О, добре. Работят ли?
Ами... Понякога.
Ето го моето коте. О-о, толкова е сладко. Виж го.
Нали знаеш колко обичам тази котка?
Всяка сутрин го завеждам на двора...
...и всяка сутрин гледа всичко сякаш го вижда за пръв път.
Всеки ъгъл, всяко дърво, всяко растение.
Души всичко със своя малък, сладък нос.
O- о, обичам си котето. Обичам го.
- Как се казва?
- Че.
Че?
- Какво?
- Комунист че.
Не, В Аржентина "че" означава "hey. "
- Добре.
- Да.
O- о, бебче. о-о, да, да, да.
Имаме малко празненство. Толкова е забавно.
- Еее...
- Ее.
Знаеш ли какво? Мислех си, дали ще ми изпееш една от твоите песни?
- Ще си изпуснеш полета.
- Няма.
Ще прекарам повече от час на летището, четейки...
...мечтаейки да ми изсвириш една от твоите песни.
Една песен? Добре, но бързо.
Добре.
Боже, обичам това старо стълбище.
- Подръж това.
- Какво, за мене ли е?
Здравей, приятелче.
Че.
- Искаш ли чай?
- Да, с удоволствие.
Уау.
- Става ли чай от лайка?
- Да,идеално.
- Благодаря.
- Бъркотия?
- Мислиш че моят апартамент е разхвърлян?
- Не, не. благодаря.
- Merci beaucoup.
- Ааа, мерси.
Имах намерение да ти кажа, че френският ти е доста напреднал.
- Наистина ли?
- Да.
Да, ти си истински полиглот.
Добре, добре, каква песен ще ми изпееш?
Не, не мога. Твърде ми е неудобно. Би ли...
Спри. Няма начин. Няма начин. Качих се чак до тук и ти не може да не си изпълниш обещанието.
Една песен. И всичко ще е чудесно.
Е, ти ще ми се смееш.
- Така ли мислиш?
- Да.
Съмнявам се.
Добре.
Какво искаш да чуеш? Имам...
Имам три песни на английски.
Една за котката ми...
...Една за бившето ми гадже... всъщност, по по-бившето...
...и третата е за...
за, просто един кратък валс.
Валс? Нима.
- Изпей тази за валса.
- Добре.
От доста време не съм я пяла. Сигурен ли си?
Да.
Добре, валсът.
Нека ти попея валс
От нищото, от мисълта ми
Нека ти попея валс
За тази една нощ
Ти беше мой тази нощ
Всичко което съм искала от живота
Но сега го няма
Ти си толкова далече
През целият път до твоят остров на дъжда
За тебе беше просто една нощ
Но ти си много повече за мене
Точно така и ти го знаеш
Не ми пука какво казват
Ти знаеш какво означаваше за мене този ден
Просто искам друг опит
Просто искам друга нощ
Дори да не изглежда правилно
Ти значиш за мене много повече
от всеки друг до сега
Една единствена нощ с тебе, малки ми Джеси
е като хиляда с някой друг
Не съм тъжна, съкровище мое
Никога няма да забравя тази нощ
Дори утре, в други ръце
Моето сърце ще е твое, докато не умра
Нека ти попея валса
От нищото, от мисълта ми
Нека ти попея валса
За прекрасната нощ
- Не, още една! Моля, моля.
- Не! Имахме сделка.
Една... една песен. Не, не, не.
Можеш да си вземеш чая и после...
- Добре, нека ти задам един въпрос.
- Какъв?
Ти просто лепваш това име на всеки който дойде тука, така ли?
Да, естествено.
Ти какво си помисли, че съм написала песента за тебе? Това са глупости?
Това ти ли си? Малката кривогледа Селине?
- Да. Това е смешно.
- Сладко.
- Това баба ти ли е?
- Да.
О- о, хубаво.
- Искаш ли малко мед?
- Да, естествено.
Виждал ли си на живо някога Нина Симоне?
Не, никога. Не мога да повярвам, че е мъртва.
Да знам, толкова е тъжно.
Благодаря.
Горещо е.
Аз я видях два пъти на живо.
Тя беше толкова велика.
Това е една от любимите ми песни, които тя е написала.
Тя беше толкова велика.
Също беше и много забавна на концертите.
Тя ще бъде... тя ще бъде точно посредата на песента и тогава...
...ще спре...
...и ще провърви целият път от пияното до краят на сцената.
Много бавно.
И ще започне да говори на някого от публиката.
"О-о, да, бебчо. О-о, да.
И аз те обичам. "
А после ще тръгне обратно. Без да бърза.
Тя има този голям, готин задник.
Щеше да се движи.
После щеше да се върне на пияното и да посвири още малко.
И после тя ще, не знам...
...просто ще почне друга песен по средата на другата.
Нали ме разбра, сякаш, спира отново, или ще направи нещо от сорта:
"Ти ей там, можеш ли да движиш това ветрило".
Ти си сладък.
О- о, да."
Скъпи, ще изпуснеш самолета.
Зная.
Превод: -=BUBU Team=-