Before Sunset (2004) (Before Sunset [2004] CD1.srt) Свали субтитрите
![Before Sunset (2004) (Before Sunset [2004] CD1.srt)](/Images/ForText/7161 "Before Sunset (2004) (Before Sunset [2004] CD1.srt)")
Възнамерявате ли книгата да бъде автобиографична?
Ами,как да ви кажа...
...не е ли всичко около нас автобиографично?
Искам да кажа,че всеки вижда света през своята малка ключалка, нали така?
Например, винаги си мисля за Thomas Wolfe.
Виждали ли сте някога тази малка страница, на която пише "Бележка към читателя"...
...на лицето на Look Homeward, "Ангел"?
Както и да е, той твърди,че ние сме сумата от всички моменти в живота ни...
...и всеки,който реши да пише ще вложи в това семенце от личния си живот...
...и това е неизбежно.
И като погледна собствения си живот, трябва да призная,че...
аз никога не сум участвал в сценина насилие и оръжия,нали ме разбирате-не наистина.
Никакви политически интриги или самолетни катастрофи, нали така?
Но животът ми, от моя гледна точка, винаги е бил изпълнен с драма, разбирате ли?
И така си помислих, че бих могъл да напиша книга...
...в която да описвам какво е чувтството да срещнеш някой...
Едно от най-вълнуващите неща, които са ми се случвали...
...е да срещна някой, да направя осъществя тази връзка.
И ако мога да оценя това, разбирате ли,да го уловя...
...това ще бъде опит, или...
Отговорих ли на въпроса ви?
Ще се опитам да бъда по-ясна.
Имало ли е някога Французойка, която сте срещнали във влака...
...и сте прекарали вечерта с нея?
Виждате ли,за мен... искам да кажа...
...това не е важно, разбирате ли?
- Значи това означава "да"?
Добре, След като съм във Франция и това е последната част от книгата ми значи да.
Благодаря ви.
Г- н. Wallace, книгата свършва с неясна бележка.
Не знаем...
Мислите ли,че ще се съберът след 6 месеца...
...нещо като да се врекът един на друг?
Като да се врекът?
Мисля,че начина по който ще отговорите на това,представлява...
един добър тест,за това дали сте романтик или циник.
Нали така? Имам предвид, вие мислите, че те ще се съберът, нали?
- Обаче не знаете със сигурност.
- Не.
И се надявате да се съберът, обаче не сте сигурен.
- Затова ми задавате този въпрос.
- Добре,а вие мислите ли,че те ще се съберът отново?
Искам да кажа,във истинския живот?
Дали аз в истинския живот...?
Вижте, ще ви кажа думите на дядо ми, okay:
"За да отговоря на това ще трябва да прецакам цялата работа."
Имаме време само за още един въпрос.
Коя е следващата ви книга?
Не знам,човече. Не знам.
Аз... Мислех си за нещо...
Еми,винаги много ми се е искало...
...всичко да се случи във една поп песен.
Нещо като три или четири минути дълго- цялото действие.
Историята,идеята е,че има едно момче...
...и той е напълно депресиран.
Неговата голяма мечта е била да бъде любовник, прикльоченец, разбирате ме...
...да кара мотори в Южна Америка.
Обаче вместо това той си седи на мраморната маса и яде омар.
Има си добра работа красива жена, обаче...
Всичко,от което има нужда. Обаче това няма значение...
...защото всичко,което той иска е съвсем различно.
Разбирате ли? Щастието се крие в действието?
Не в това да имаш всичко,което искаш.
Та той си седи мирно и точно в този момент...
...неговата малка 5 годишна дъщеря скача на масата.
И той знае,че тя трябва да слезе оттам ,защото може да се нарани.
Но тя танцува на въпросната поп песен във лятна поличка.
И той поглежда надолу...
...И изведнъж той е на 16 години.
И неговата гимназиална любов го закарва до тях.
И така те губят своята девственост, а тя го обича...
...и същата песен тече по радиото в колата.
Тя се покатерва и започва да танцува на покрива на колата.
И той се притеснява за нея.
Тя е красива, със изражение на лицето точно като на неговата дъщеря.
Може би именно затова той я харесва.
Разбирате ли, той знае,че не може да си спомни този танц...
...а е там. Той е там и в двата момента-едновременно.
И сякаш за един миг, целият му живот сякаш се прибира от само себе си.
И на него му става ясно,че времето е една лъжа.
Това става през цялото време...
...и във всеки един момент се намира друг момент...
...а всичко се случва едновременно.
Та това е основната идея. Както и да е.
Нашият писател скоро трябва да отпътува за летището...
...така че благодаря ви на всички, че дойдохте този следобед.
И специални благодарности за Mr. Wallace, за това,че беше с нас.
Благодаря ви. Благодаря ви.
Надяваме се да ви видим отново тук със следващата ви книга.
Благодаря на всички. Колко още имам докато дойде време за летището?
О,трябва да тръгнете в 7:30...
- 7:30 най-късно.
- Добре.
- Здрасти.
- Здравей.
- Как си?
- Добре,а ти?
Ами аз съм добре,даже чудесно. Аз...
Искаш ли, може би, да отидем на кафе?
Той не каза ли току що,че имаш да хващаш самолет?
Да. Но, ами, имам малко свободно време.
- Добре.
- Да? Добре, е, нека да...
Ще те чакам отвън. Okay.
Извинявай. Ще се отбия до едно кафе.
- Ще се върна в 7:15.
- Подписа ли ги всичките?
- Да,направих го.
- Вземи визитната картичка на шофьора ти-Филип...
...така че да можеш да му звъннеш на мобилния ако случайно закъснееш.
Ще подредим багажа ти в багажника за да не закъснееш.
- Добре,благодаря за всичко.
- Благодаря ти.
Кой е Филип?
- Не мога да повярвам,че си тук.
- Аз живея в Париж.
Сигурен ли си,че не трябва да останеш? Да не би да трябва да говориш още?
Писна им от мен. Прекарах ноща тук.
- Така ли?
- Да,има таванска стая нагоре по стълбите.
- Ти как си? Толкова е странно.
- Ами добре съм.
- Радвам се да те видя.
- И аз се радвам
- Е,искаш ли да отидем на кафе?
- Разбира се.
Добре. Има едно,което е наблизо.
Помислих си,че чисто ще се объркам като те видях вътре.
Как знаеше,че ще съм там?
Това е любимата ми книжарница в Париж. Мога с часове да си чета в нея.
Харесва ми. Има малко бълхи, но,нали знаеш...
Да знам. Мисля,че котка е спала на главата ми предната вечер.
Видях твоята снимка на един календар преди един месец...
...и това,че си щял да бъдеш тук.
Странно е, защото четох статия за твоята книга...
...И ми звучеше леко познато.
- Леко? Да бе.
Обаче не ми стана съвсем ясно докато не видях твоята снимка. И така...
Успя ли да я прочетеш?
Да, аз...
бях много,много изненадана, както можеш да си представиш.
Искам да кажа,че всъщност я прочетох два пъти.
- Така ли?
- Да.
Наистина,хареса ми. Много е романтична.
Обикновено не ми харесва това, обаче наистина е много добре написана.
- Добре написана е. Поздравления.
- Добре. Благодаря ти.
- Чакай.
- Какво?
Преди да отидем където и да било, трябва да те попитам...
Разбира се. Какво има?
Беше ли във Виена онзи Декември?
- А ти?
- Не аз не можах. Ами ти?
- Трябва да знам. Важно е за мен.
- Защо ако ти не си била?
Е кажи де,беше ли?
Не.
Благодаря ти Боже-не си бил.
- Мили Боже.
- Добре че не си бил.
Добре че и двамата не сме отишли. Ако един от нас беше отишъл сам там...
...щеше да е много гадно.
- Бях толкова загрижена.
Ужасно се почувствах задето не успях да дойда, обаче не можах. Баба ми почина...
...и беше погребана през този ден, 16 Декември.
- Тази от Будапеща?
- Да.Спомняш ли си я?
- Помня всичко.
- Ами разбира се,беше в книгата ти.
Както и да е,щях да летя за Виена, обаче...
...чух вестите за нея и разбира се, трябваше да отида на погребението.
Да,много съжалявам.
Знам. Обаче все пак и ти не си бил.
Я чакай. Ти защо не беше?
Аз щях да бъда там ако можех. Дори направих планове...
Дано да си имаш причина.
Какво?
О- о-о не.
Не-е-е, бил си там,нали
О,не!Това е ужасно!
Смея се,но не е нарочно.
Намрази ли ме? Сигурно си ме намразил.
- През цялото време ли ме мразеше?
- Не.
- Да,така е.
- Не.
Обаче не ме мразиш сега, нали?
- Искам да кажа,че баба...
- Не те мразя. Не е чак толкова голяма работа...
Прелетях целия път дотам, и ти развали всичко.
Животът ми стана безцелен от този момент, обаче не е чак такъв проблем.
- Шегувам се.
- Не го казвай. Не ти вярвам.
Трябва да си ми бил много ядосан. Съжалявам.
Исках да бъда там, повече от всичко на този сват.
- Честно,кълна се...
- Не може да си ядосан, баба ми...
Знам. Наистина си помислих,че нещо подобно може да се е случило.
Определено бях шокиран, но...
най вече съжалявах,че не си разменихме телефонни номера или някаква информация.
Беше много глупаво. Никакъв начин да се свържем.
- Нямаше как да продължим.
- Не знаех фамилията ти.
Помниш ли,че и двамата се страхувахме да не почнем да си пишем и да си звъним...
...защото така всичко щеше да затихне.
- Определено не беше бавно затишие.
Да,определено не беше.
Искахме да започнем оттам, откъдето бяхме свършили.
Което щеше да е добре,ако беше проработило. Е, все пак.
Е...
- Колко време беше във Виена,тогава?
- Само два дни.
Срещна ли друго момиче?
Да,името и беше Gretchen и беше невероятна.
Тази книга наистина е олицетворение на вас двете.
Не,шегувам се. Няма да повярваш... Аз дори се върнах до гарата.
Налепих листчета с номера на телефона ми в хотела,в случай,че просто закъснееш.
- Беше голяма лудост.
- Да тръгнем оттук. Получи ли няколко обаждания?
Само няколко проститутки, които си търсиха някой.
Не,беше ужасно. Какво, очакваш да ти кажа?
Много е тъжно. Толкова съжалявам.
Разхождах се няколко дни. Накрая се прибрах у нас.
Дължах на баща си 2000 долара...
...той ме предупреди за френските мацки.
А какво ти каза за жените?
Нищо. Никога не е срещал Французойка.
Никога не е бил на изток от Мисисипи.
Защо не написа, "Шест месеца по-късно френската кучка не се появи"?
Не,написах го.
- Така ли?
- Да. Не. Вложих чувство на надежда.
Написах измислена версия в която ти се появяваш.
- Оу,и какво става?
- Ами...
Какво?
Правим секс в продължение на 10 дни, и това е едната част.
- Интересно. Значи Френската курва, така ли?
- Да,точно така.
Просто става така че те се опознават по-добре...
...и осъзнават,че не си подхождат изобщо.
- Харесва ми. По реалистично е.
- Редакторът ми не мислеше така.
Всеки иска да се вярва в любовта. Продава се.
Да,именно,е...
Значи нещата вървят чудесно при теб? Искам да кажа...
- Твоята книга е бестселър в САЩ
- Същност е малък бестселър.
- Е, хайде де.
- Добре де. Официално,да.
Повечето хора не са чели "Моби Дик". Защо да четат моята книга?
Аз не съм чела "Моби Дик' но твоята книга ми хареса.
- Благодаря.
- Въпреки че...
...ми се струва,че малко идеализира онази нощ.
Е хайде де-все пак е фантастика,нали така?
- Аз трябва да...
- Знам,знам.
Знам. Но ми се стори,че имаше моменти, в които ме описа...
Ами, искам да кажа, Я описа, нали така? Не,ме описа. Добре,както и да е.
- Леко невротична.
- Е ти си си малко такава,нали?
- Мислиш,че съм невроза?
- Не,не,не. Стига,шегувам се.
Къде съм го направил? Не съм го направил.
Е,може би това съм аз...
Когато четеш нещо и главния герой е базиран на твоята същност...
...е хем ласкаещо,хем леко не комфортно
Как така не комфортно?
Не знам. Просто да си част от спомените на някой друг.
Да се виждам през твоите очи.
Колко време ти взе да я напишеш?
Три или четири години-на пресекулки.
Уау, доста време си писал само за една вечер.
Да,знам. Няма нужда да ми казваш.
Аз пък предполагах,че си ме забравил.
Не, имам един ясен спомен за теб в моите мисли.
- Трябва да ти кажа нещо. Просто...
- Какво?
От толкова време исках да говоря с теб,че сега ... Някак е нереално,разбираш ли?
Имам чувството,че всичко трябва да бъде...
Колко време имаме? Двадесет минути и 30 секунди?
Имаме много повече. Искам да знам повече неща за теб.
Кажи ми с какво се занимаваш? С какво си се захванала в момента?
Откъде да започна? Работя за Green Cross. Това е природна организация.
С какво се занимават?
Основно работим върху различни природни закони...
...от чиста вода до до премахване на химически оръжия.
Международни закони,които се занимават с природата.
- А ти какво правиш за тях?
- Минаваме оттук.
Различни неща.
Например, миналата година бях в Индия за малко, и работех върху неща свързани с водата.
Памучната индустрия там е основен източник на замърсения, така че...
Уау звучи сякаш наистина се занимаваш с нещо сериозно.
Повечето хора,както и аз, просто си седи ме и мързелуваме.
Нали знаеш как Америка консумира всички световни ресурси, SUVs са отвратителни...
...глобалното затопляне е истинско...
Радвам се,че ти не си един от онези "свободоумопомрачени" Американци.
Хей,ами... Ти как се забърка в това?
Ами аз завърших с политическо образование, надявайки се да работя за някое правителство.
- И работих за известно време. Беше ужасно.
- Не беше добре?
Да,в никакъв случай. Както и да е,наистина ми омръзна... Минаваме оттук.
Да водя този безкраен разговор с моите приятели...
...затова как светът се разпръсва на парчета.
И така реших,че това,което наистина искам да работя беше...
...да намирам неща които могат да бъдат поправяни и да се опитвам да ги поправя,нали ме разбираш?
Знаеш ли,винаги съм си мислел,че ще се занимаваш с нещо хубаво като това.Наистина.
Благодаря. Наистина се чувствам голяма късметлийка да се занимавам с работа,която обичам?
Така си е.
Непрекъснато си сменям мнението,че нещата може тотално да са се прецакали...
...и че нещата могат да станат по-добри.
По-добри? Как може го кажеш това?
Ами,имам в предвид, виждаш ли,...
знам,че звучи странно, но има неща, за които си струва да си оптимист.
Добре... Знам,че книгата ти се продава, което е страхотно и съм много радостна за теб.
Но нека ти разкрия големите новини: Светът е една бъркотия точно сега.
От гледната точка на Запада, нещата се подобряват малко.
Пренасяме индустрията към развиващи се нации от които можем да намерим евтина работна ръка...
...свободни от природните закони. Оръжейната индустрия е в своя разцвет.
Пет милиона души умират на година заради водна болест,която е предотвратима.
И как така светът става по-добър? Не съм ядосана,не съм ядосана.
Обаче хайде де,искам да знам. Интересно ми е.
Виж,осъзнавам,че има сериозни проблеми на тоя свят.
- Добре. Благодаря ти.
- Например, аз дори нямам нито...
...един издател на Азиатския пазар.
- О,добре.
- Кажи стоп.
- Какво? Стоп.
Виж, това което казвам е,че има повече усещане. Хората започват да се борят.
Света може да стане по-добър защото хора като теб...
...са образовани и не си мълчат.
Дори самото понятие за опазване на околната среда,природни закони...
...не бяха известни до съвсем скоро.
Превръщат се в един образец и накрая може да се стигне до това, което се очаква.
Съгласна съм с мнението ти, но в същото време е много опасно.
Империалистична държава може да използва този начин на мислене...
...за да оправдаят икономическата си лакомия.
Има ли някоя точна империалистическа държава,която визираш,"французке"?
- Не,не наистина.
- Не?
- Искаш ли да седнем там?
- Да, перфектно е.
Уау. Може би това,което искам да кажа е че...
...света може да еволюира точно както при човека.
Като,например вземи мен. По-зле ли ставам?
Подобрявам ли се? Не знам. Когато бях по-млад, бях по-жизнен...
...обаче бях заобиколен от несигурност, нали разбираш?
Сега съм по-възрастен и проблемите ми са по-сложни...
...но съм по подготвен да се справям с тях.
Е,какви са проблемите ти?
Еми точно сега нямам никакви. Просто нямам? Аз съм...
...адски щастлив да бъда тук.
Аз също.
Е,от колко време си в Париж?
Пристигнах миналата вечер. Обиколих 10 града за 12 дни.
Разбит съм. Толкова се радвам, че всичко свърши?
Писна ми да се пазаря.
- Здрасти.
- Здравей.
Какво ще желаеш?
Едно кафе.
Леле,харесва ми това кафене. Щеше ми се да имаше такива местенца и в САЩ.
Да, и на мен ми липсваха докато живях там.
Искам да кажа, че намерих няколко местенца,които ми харесаха обаче...
- Живяла си във САЩ?
- Да-от 96г до 99г.
Бях ученичка в NYU.
О,Боже,не ми казвай това, Селин.
- Какво?
- Ами просто...
- Нищо, искам да кажа,ами...
- Какво?
Аз живея в Ню Йорк от 98г. Били сме там по едно и също време.
- В Ню Йорк?
- Да.
Странно. Мина ми през ума на няколко пъти,че мога да те срещна...
...обаче шансовете бяха много малки, нали? И...
Аз дори не знаех в кой град живееш.
- Не беше ли някъде в Тексас?
- Да,определено бях там. Просто...
Доста време бях там. И ми се прииска да видя какво е в Ню Йорк.
А какво те накара да се върнеш тук?
Ами взех си магистратурата,
...и нямах право на повече виза, никаква виза.
И започнах да ставам параноичка. Всичкото насилие по медиите:
Гангстерски войни, убийства, особен но серийни убийства...
Но чашата преля когато...
...чух някакъв шум на пожарния ми изход...
...обадих се на полицията, и най-накрая те пристигнаха.
- Да бе,три часа по късно.
- Да,след като вече бях изнасилена и убита.
Не, но бяха мъж и жена полицай
Обяснявах им това,което бях чула...
...когато се наложи жената да отиде до полицейската кола.
Останах сама със ченгето
И той веднага ме попита дали имам оръжие, и аз казах, "Не,разбира се,че не. "
А той ми отговори, "Е, по добре се замисли да си вземеш един.
Това е Америка,не Франция. Ясно?"
И аз му казах, "Нямам си идея как да стрелям с пистолет...
...и всъщност въобще не се интересувам от оръжия."
И тогава той си извади пистолета, ето така, и продължи:
"Е, един ден, може да имаш нещо такова насочено към лицето ти...
...и ако искаш да живееш дълго...
...ще трябва да избираш между теб и тях. "
И тогава си тръгнаха. И на следващата сутрин се обадих за разрешително за пистолет.
Аз с оръжие. Абе направо си е страшничко.
Обаче тогава осъзнах, че нещо не беше наред.
Начина по който този полицай си извади оръжието,и въобще всичко, разбираш ли?
Така че си отмених молбата за оръжие...
...обадих се на полицията и се опитах да се оплача от това ченге.
- И какво стана?
- Ами много неща трябваше да попълвам...
...и тогава се стреснах, от гадната ми виза...
- Помисли си,че ще те депортират?
- Именно. И така се отказах...
...и забравих цялата история.
- Е, предполагам,че така и не я забравих.
- Очевидно.
И все пак,наистина ми хареса докато бях там.
- Много неща ми липсват в САЩ
- Така ли?Например кои?
Ами...
Цялостното добро настроение, което хората имат там.
Дори понякога да са пълни глупости.
Като, "Как си?" "Супер. " "Как си?" "Супер!"
"Желая ти приятен ден!"
Абе не знам. Парижаните понякога са толкова кисели. Забелязал ли си?
Не,всички ми се струват доста щастливи
- Не са щастливи. Не.
- Не са ли щастливи?
Не,те са. Не знам. Имам предвид французите. Направо ме побъркват.
Как така? Какво става?
Ами,те са много мили. Страхотни са, като са наоколо.
Обичат храна, вино, страхотни готвачи са.
Обаче наистина имам лош късмет с тях.
Защо? Какво имаш предвид?
- Ами предполагам,че не са толкова...
- Какво?
Каква беше думата?
- Палави? Не са толкова палави.
- Палави?
Чакай,слушай какво ще ти кажа. В това отношение аз съм горд,че съм Американец.
Така и трябва. Да,само в това отношение.
Някога бил ли си в Източна Европа?
Източна... Не, не съм. Благодаря.
Спомням си,че като бях тийнейджърка посетих Варшава...
...когато все още беше комунистическия режим.
- Който въобще не одобрявам.
- Да бе да.
- Не,наистина.
- Шегувам се.
Както и да е,имаше нещо там, което ми беше много интересно.
След две седмици, нещо в мен се промени.
Градът беше доста мрачен и сив...
...но не след дълго, всичко ми се разясни.
Писах много повече в моя дневник...
...идеи, за който никога не съм си мислела...
- Комунистически идеи?
- Слушай,не съм...
- Извинявай, аз...
- Добре.
- Е,продължи.
Добре. После ще те пратя в архипелаг ГУЛАГ.
Не. Отне ми малко време, за да обмисля защо се чувствах толкова различно.
Един ден докато се разхождах из едно Еврейско гробище...
...не знам защо, но точно там разбрах...
...разбрах,че съм изкарала последните две седмици далеч от моите навици.
Телевизията беше на език, който не разбирах...
...нямаше какво да си купя, никакви реклами...
...и така всичко,което правих беше...
...да се разхождам, мисля, и пиша. Съзнанието ми сякаш беше в почивка
...свободно от поглъщащата агресия. Беше все едно съм опиянена.
Чувствах се толкова спокойна. Никакво желание да бъда някъде другаде...
...да пазарувам...
Може да ти се стори голяма скука в началото...
...но всъщност беше много задушевно.
Беше интересно,разбираш ли?
Можеш ли да повярваш,че само преди девет години се разхождахме из Виена?
- Девет години? Не, това е невъзможно.
- Е,така беше. Имам чувството,че беше преди два месеца.
Но беше лято'94.
Изглеждам ли различно?
Да?
Ще трябва да те видя гола.
- Какво?
- Знам,съжалявам.
Тогава косата ти беше различна. Беше като...
- Същата си е... О,отпусната.
- Да,отпусни я.
Отпусната.Добре,беше отпусната. Добре.
Е? Готово.
Е?
Хайде бе. Кажи ми.
По-кльощава мисля. Малко по-слабичка.
Мислеше си,че съм била дебела?
- Не...
- Да, мислел си си,че съм закръглена.
Не-е-е,мислел си си,че съм закръглена. Написал си книга за дебела французойка.
- Не,слушай.
- О,не.
Сериозно,чу ли? Изглеждаш красива.
А аз изглеждам ли различен?
Не. Изобщо. Същност,още си я имаш тази линия.
- Знам.
- Като белег е.
- Белег? Като прострелна рана?
- Не,не,не. Харесва ми. Съжалявам.
Имах един смешен... По скоро, ужасен сън на следващия ден.
Сънувах ужасен кошмар, че съм на 32.
След това се събудих, и бях на 23. Толкова успокояващо.
И после се събудих наистина, и бях на 32.
- Ужас бе. Стават такива работи.
- Ужасяващо.
Времето върви по-бързо и по-бързо... Както изглежда, то е защото...
...след като станем на 20 осъзнаваме повече нещата и се замисляме повече.
Аз обичам да остарявам, разбираш ли? Усещаш живота...
Не знам, по-непосредствено е. Като че ли мога да оценявам нещата повече.
Не, в действителност, аз също. Наистина ми харесва.
Веднъж бях...
...барабанист в една банда.
- Така ли?
- Да. Между другото бяхме доста добри.
Но вокалиста, беше толкова обсебен от нас.. искайки да ни уреди рекорден договор.
Единственото за което говорехме, за което мислехме, е да се уредим с по-големи шоута.
Всичко беше фокусирано върху бъдещето, през цялото време. И сега...
...бандата дори не съществува вече.
И поглеждайки назад в шоута, които играехме...
...дори репетирайки, беше просто толкова забавно.
Аз просто... Сега щях да се насладя на всяка минута от него. Мога ли и аз да си дръпна?
Ами, книгата ти беше издадена. Това е голяма сделка.
Ти си бил в цяла Европа. Наслаждаваш ли се на всяка минута от нея?
- Не точно.
- Не точно?
Не.
- Имаш ли друга цигара?
- Да, разбира се.
Ето.
В моята сфера, виждам тези хора... Съжалявам.
идват с големи, идеалистически възгледи...
...как да станат новия лидер и да създадат по-добър свят.
После се наслаждават на целта, но не на процеса.
- Да.
- Но истината от това е...
...че истинската работа в подобряването на нещата е в малките постижения.
- Това е на което трябва да се насладиш.
- Всъщност, какво имаш в предвид?
Например аз работех за организацията която помага на села в Мексико.
И тяхната грижа беше как да доставят моливите...
...изпратени на деца в тези малки местни училища.
Не ставаше въпрос за,революционни идей. Ставаше въпрос за моливи.
Виждах хората които вършеха истинската работа, и тъжното е че...
...хората които дават най-много от себе си, трудолюбивите...
...и способни да направят този свят по-добър...
...най-често нямат его и амбиция да бъдат лидери.
Те не проявяват никакви интереси в повърхностни награди.
Тях не ги интересува дали името им някога ще се появи в пресата.
Те всъщност харесват процеса с който помагат на другите.
- Те са за момента.
- Да, но това е толкова трудно...
...разбираш, да бъдеш за момента. имам предвид, чувствам сякаш аз съм...
...замислен да съм леко недоволен от всичко, разбираш ли?
Това е като все едно винаги да се опитваш да подобриш положението ми.
Аз задоволявам едно желание, и то просто възбужда друго.
И после си мисля, какво по дяволите, нали така? Желанието е горивото ни за живот.
Как мислиш? Смяташ ли че е вярно...
...че ако никога не сме искали нищо, никога няма да бъдем щастливи?
Не знам. Да не желаеш нищо, не е ли признак на депресия?
Да, така е, нали? Искам да кажа, нормално е да искаш, нали?
Да. Не знам. Това е всичко което Будистите казват, нали?
Освободете се от желания, и ще намерите...
...че вече имате всичко което ви трябва.
- Но се чувствам истински жива...
...когато искам нещо повече отколкото основните ни нужди за оцеляване.
Желаейки, било то интимност с друг човек...
...или чифт обувки, красиво е.
Харесвам че имаме тези винаги подновяващи се желания, нали разбираш?
Може би това е чувството че имаме право на нещо.
Като когато чувстваш че заслужаваш тези нови чифт обувки?
Смятам че е нормално да желаеш, до тогава докато не се ядосате и не ги вземете.
Живота е труден. Така и трябва да бъде.
Ако не страдахме, ние нямаше да се научим на нищо.
Така че, какво, Будист ли си, или..?
- Не.
- Не? Защо не?
Не знам. Поради същата причина,заради която не се определям като никакъв.
Преди доста време реших че ще бъда отворена към всичко...
...но не да се привържа към някой и да карам на системата за вярване.
Посетих един Трапистки манастир преди около година.
- Траписти?
- Yда,те са католици. Cistercian.
- Защо го направи?
- Защо? Ами просто прочетох едни неща.
И си помислих,че ще е яко. Била ли си някога сред монаси или монахини?
- Не. Не ми е в стила.
- Не?
Е, очаквах всички те да бъдат намръщени и сурови,но не беше така
Често се смееха,и бяха много приятни хора.
Наистина, много привикнали към всичко, просто бяха...
Разбираш ли,не се опитваха да привлекат някой.
Просто се опитват да живеят и умират в мир със Господ...
...или каквато част от тях те чувстват като вечна.
Толкова е освежаващо да бъдеш наоколо.
Разбираш че повече от хората, с които се срещаш...
...се опитват да отидат на по-добро място.
Те се опитват да направят повече пари, и да придобият малко повече уважение...
...повече хора да им се възхищават. Доста е изморително.
- Без майтап.
- И е изтощително да бъдеш себе си.
И докато бях там се опитвах да се чувствам по духовно извисен.
"Искам да бъда по-добър човек," нали разбираш? Не можеш да избягаш.
Имах приятел преди много години който искаше да бъде Будист.
Така че отиде в Азия, за да посети някой от тези манастири.
- Мислех си и аз да направя такова нещо.
- Да, трябвало е. Ще ти кажа защо.
Той беше доста красив, и всеки път когато отиваше в един от манастирите...
...един от монасите му предлагал да му направи свирка.
Без майтап.
Всичко се свежда до това в крайна сметка, нали
Затова аз наистина се възхищавам на това, което правите.
- Нали разбираш?
- Какво имаш в предвид? Да правя свирки?
- Не.
- Не? Грешен отговор.
Не, Имах предвид, че не си отделена от живота.
Влагаш своята страст в действия.
Ами... опитвам се
Знаеш ли? Ще се мотая из самолети...
...и летища след следващите 8 часа...
С удоволствие бих разгледал малко повече Париж.
- Ще се разходиш ли с мен?
- Да.
- Нещо против?
- Не, чудесно.
- Искаш ли?
- Да, нека се разходим.
Какво дължим тук? 4 и 50?
не, не, аз ще се оправя, аз ще платя.
- Това подходящо ли е за бакшиш?
- Да, добре е.
- Това е повече от достатъчно.
- Има ли място където да отидем?
- Днес е ден на разпродажба.
- Какво е това?
- Това е когато всичко е на разпродажба в Париж.
Два пъти годишно е.
Добре, да пазаруваме.
Не, не, не. Това е лоша идея. Не искам да те навличам в това.
Лудница е. Нека просто се разходим по тази алея. Наистина е приятно.
Добре. Всъщност това звучи по-добре от пазаруване.
Не че не бих правил каквото би искала.
Понякога дори не се нуждая от това да си купя нещо. Просто се опиянявам...
...гледайки разни неща.
- Терапевт ще ти каже, че това е добре
На там ли отиваме?
- Да.
- Терапевт ще ти каже, че това е добре.
- Наистина ли? Ходил ли си някога на терапия?
- О, не.
- Приличам ли на човек, който ходи на терапия?
- Шегувам се.
- Помага ли на твоите сексуални проблеми?
- Моите сексуални проблеми?
- Шегувам се.
- Кажи ми истината.
- Нямахме никакви проблеми.
- Не, шегувам се.
- Ние дори не сме правили секс.
- Това е майтап, нали?
Не, не е. Искам да кажа, това е цялата история.
- Разбира се че правихме.
- Не, не, не, правихме.
Ти нямаше презерватив и никога не правя секс без презерватив.
Аз съм много параноична. Няма никакъв начин...
Намирам го за странно, че ти не си спомняш какво стана.
Не, слушай...
...аз не написах цяла книга, но си водих дневник...
...и описах цялата нощ в него. Точно това имах предвид, ти идеализираш ноща.
Така да е, чуй ме, Дори си спомням каква марка презервативи използвахме.
Това е ужасно. Не искам да го чувам.
- Не, не е ужасно.
- Не.
Добре, като се прибера в къщи ще проверя в моя дневник от 94-та, но.. не знам.
- Изчакай минутка.
- Какво?
- В гробищата ли беше?
- Не.
Не, отидохме на гробищата Следобед.
Беше в парка, много късно вечерта.
- В парка?
- Изчакай, изчакай.
Не мога... не мога...
Токова лесно ли се забравя? Наистина ли не си спомняш? В парка?
Добре. Изчакай, Мисля че може да си прав...
В момента ме объркваш.
- Не.
- Мотаеш ли ме?
ОК. Не, съжалявам. Мисля... искам да кажа, прав си, ОК?
Понякога слагам нещата из чекмеджета в главата си и забравям за тях.
По безболезнено е да сложиш нещата настрана, отколкото да живееш с тях.
Какво, значи тази нощ, е като тъжен спомен за теб?
Нямах предвид тази нощ
Исках да кажа, че сигурните неща е по-добре да бъдат забравени.
Помня тази нощ по-добре отколкото цели години.
- Аз също.
- Наистина?
Ами... мисля че да.
Но може би... може би съм я захвърлила настрана поради причината, че...
...погребението на баба ми беше по време на деня когато трябваше да се срещнем.
Беше труден ден за мен, но за теб трябва да е бил по-лош.
Беше нереално. Помня как я гледах мъртва в ковчега...
...и нейните красиви ръце, толкова топли, толкова сладки, които са ме държали...
...но нищо в ковчега не наподобяваше на това как аз си я спомнях.
Цялата топлина си беше отишла.
И после аз плаках, толкова объркана, дали плачех...
...защото нямаше да я видя отново или нямаше да видя теб отново...
Съжалявам. Съжалявам че говоря за това. Бях малко разтроена тази седмица.
- Защо?
- Не знам. Нищо лошо, просто...
Четейки твоята книга, може би?
Не, но... мислейки си колко обещаваща бях това лято...
...и до тогава, беше един вид...
Не знам.
Паметта е прекрасно нещо, ако не трябва да се разправяш с миналото.
"Паметта е прекрасно нещо, ако не трябва да се разправяш с миналото. "
Може ли да запиша това на голямо листче?
Ако напишеш книга за нашата нощ, това ще е добро заглавие.
- Може да бъде много различна книга.
- Да, няма да има секс сцени.
- Но, знаеш ли какво?
- Какво?
Сега като се срещнахме отново...
...можем да променим спомените си от 16-ти Декември.
Няма да има този тъжен завършек в който няма да се видим повече.
Така е. Мисля че споменът никога не е завършен докато си все още жив.
Да, знам. Имам такъв спомен От моето детство...
...осъзнах че никога нищо не се е случвало.
- Какво?
Ами, когато бях на 8 или 9, майка ми беше толкова параноична...
...че когато се прибирах вкъщи от уроците ми по пиано през ноща...
...тя ме предупреждаваше за мръсен стар мъж който ми дава бонбони...
...и после ми показва неговото пиш-пиш.
Тя беше толкова завладяна от това, знаеш ли...
...имам ясна картина в главата си че това наистина се е случило.
Чак до там, че свързвах мисленето за секс с прибирането към къщи.
Имам предвид, и понякога, дори сега, когато съм...
Когато правя секс, се виждам ходейки по улицата.
Аз се заклевам. Толкова е странно, нали?
- Тази улица наблизо ли е? Искам да кажа, можем ли...?
- Можем ли? Не.
Много далече.
Имал ли си дневник като дете?
Да... предполагам.
Смешно е, аз прочетох един от моите...
...от 83-та онзи ден.
- Да?
И това което наистина ме изненада е...
...че се справям с живота по същият начин, по който се справям сега.
Аз бях много по-обещаваща и наивна...
...но вътрешно, начина по който чувствам нещата, е точно същият.
Накара ме да осъзная, че не съм се променила много в крайна сметка.
Не мисля, че има някой който да се е променил.
Хората не искат да си го признаят, но ние имаме тези вродени начални точки...
...и нищо повече което ни е се случва не може да промени нашия характер.
- Вярваш ли в това?
- Така мисля.
Четох това изследване когато следяха хора които са печелили от лотарията...
...и хора които са се парализирали.
Мислиш си че нещо екстремно ще те направи ентусиазиран или от друга страна пагубен.
Но изследването показва, че след 6 месеца...
...колкото по-бързо хората привикнат към новия си начин на живот...
...те са, повече или по-малко, същите.
- Същите?
Да. Все едно, ако са били оптимисти, добродушни хора...
...сега ще са оптимисти и добродушни хора в инвалиден стол.
Ако са дребнави, мизерни глупаци...
...те ще са дребнави, мизерни глупаци с нов Кадилак, къща и яхта.
Така че аз ще бъда депресирана завинаги независимо колко хубави неща се случват?
- Точно.
- Чудесно.
Не, хайде, сега депресирана ли си?
Не, не, не съм депресирана.
Но понякога се притеснявам, че Ще стигна до края на живота си...
...чувствайки че не съм направила всичко което съм искала.
- Ами... какво би искала да направиш?
аз...
Искам да рисувам повече, Искам да свиря на китарата си всеки ден.
Искам да уча Китайски. Ще ми се да пиша повече песни.
Има толкова много неща, които искам да направя, и аз свършвам справяйки се само с една малка част.
Така, добре, нека те попитам: Вярваш ли в призраци и духове?
Не.
- Не?
- Не.
- ОК, ами в прераждането?
- Хич.
- Бог?
- Не.
- Добре.
- Това звучи ужасно. Не, не, не.
Но аз не съм една от тези които не вярват в магии.
- така.. значи, астрология?
- Да, разбира се!
- Най-накрая.
- Това обяснява нещата, нали
Ти си Скорпион, Аз съм Стрелец, ние се усамотяваме.
Не, не, не.
Има един цитат на Айнщайн, който наистина много харесвам.
Той е: "Ако не вярваш в нито един вид магия или мистерия...
...в основата си ти си направо умрял. "
- Да, харесва ми.
Винаги съм усещал че има някакъв вид мистерия, някаква загадъчност във вселената.
Но, съвсем наскоро, започнах да размишлявам че, аз, моята личност..
Че аз нямам постоянно място тук, нали разбираш.
Във вечността или.. както и да е.
И това което повече мисля е, че не мога да продължавам със живота си, казвайки "това не е от значение"
Това е то. Това е което всъщност се случва. Какво мислиш че е интересното?
Какво е забавното? Какво е важното?
Всеки ден е последен.
Когато се чувствам по този начин, обикновен но се обаждам на майка ми и й казвам че я обичам.
- Да?
- И тя винаги ме пита:
"Добре ли си? Рак ли имаш? Да не мислиш да се самоубиваш?"
Почти не си струва.
Та значи, какво за нас?
- Какво за нас?
- Не, това което имам предвид е че...
...ако двамата ще умрем довечера...
- Като че ли ще настъпи апокалипсис?
Не, това е прекалено драматично... Но какво, ако просто двамата щяхме да умрем?
Искам да кажа, щяхме ли да си говорим за книгата?
- За заобикалящия ни свят? Или...
- Днес е последния ни ден?
Да, за какво бихме си говорили? Какво би ми казал?
- Ами...
- Това е трудно, хм?
- Не, Не, ще го направя.
- ОК.
Аз определено бих спрял да говоря за книгата си.
- Вероятно бих пропуснал заобикалящият ни свят.
- ОК.
Но аз все още бих искал да говоря, разбираш... магията във вселената.
- Просто бих искал да го направя от...
- Какво?
...хотелска стая...
...между интервалите, когато се чукаме диво, докато не умрем
Уау. Ами... защо да губим време с хотелската стая?
Защо не го направим там, на пейката?
Ела тук, ела тук, ела тук.
ОК. Ние няма да умрем тази нощ.
Добре. Твърде лошо. Съжалявам.
Това беше прекалено краен пример.
- Съжалявам.
- ОК.
Каквото аз... това което искаш да кажа...
...да комуникираш с хората наистина е много трудно.
Не.. знам, повечето от нашите ежедневни промени...
Да... не, имам в предвид...
...не всичко да се свежда до секс...
- Но защо не?
не, този пример, моя приятелка.. тя е обсъждала...
- Как тя и нейния приятел... Проблеми в леглото.
- Така.
И как когато те се срещали от година, тя започнала да му казва...
...какво да прави, за да я предразположи повече, и го подлудила.
- Защо?
- Тотално.
Той си помислил, че е лош любовник...
Може би тя не е трябвало да чака толкова много.
- След година...
- Но мъжете така лесно се засягат.
- Какво? Повече от жените?
- Определено... на тази тема.
- Мислиш ли?
- Да, да.
Ами... може би е защото, разбираш ли...
...мъжете са по-лесни... за предразполагане.
- За предразполагане?
- Ами... не знам.
- Да, така е. Определено е така
както и да е, тази приятелка, тя ми каза...
...че следващият път когато се среща с мъж, ще направи малък въпросник...
...относно какво той харесва и не харесва...
- Какво, написан или на глас?
Да, главно написан.
Но няма да бъде само с "Да" и "Не". Ще бъде малко по-сложно от това.
Като например, ако въпросът е: "Садо-мазо ли си?"
Отговорът може да бъде: "Не, но добро напляскване от време на време не боли. "
Така.. или: "Говориш ли мръсотии в леглото?"
- Нещо подобно?
- Да, но не каквито и да е мръсотии.
Просто "Какви видове думи искаш да чуваш?"
- какво, аз?
- Ами, да.
Например, какви видове думи искаш да чуваш?
Не знам.
Какво мислиш за думата "вагина" "вагина"?
Харесвам го.
Добре.
Учудващо е какви перверзници сме станали през изминалите 9 години.
Най-малкото сега не трябва да симулираме всяко ново сексуално изживяване...
...като живото променящо събитие.
Знам. Вече, си понесъл толкова много на толкова много места и има възможност да пропаднеш
И аз не мога наистина да очаквам да станеш нещо друго освен тотална откачалка.
- Да, благодаря ти.
- Не, аз...
- Така е. Какво можеш да направиш?
- Какво можеш да направиш?
Така, какъв вид песни пишеш? Не знам, защо правиш това.
- Какъв вид?
- Да, разбира се.
- Не знам, само песни.
- Като?
Ами.. някой са за.., ... хора.
Връзки. Има една и за котката ми.
- Изпей една.
- Не, не мога. Нямам китара.
- Хайде де. Без инструмент.
- Не, не, не.
Не пея песен без китара. Ти си луд.
Защо не?
- Не, ОК. Не сега. Не.
- Една.
Ако не сега, кога? Искаш ли да се срещнем тук след 6 месеца и ти да си с китара?
Ще прелетя разстоянието до тук.
- Може да пееш в Метрото.
- Ок, това беше забавно.
- Трябва да се връщаме обратно в книжарницата.
- Добре, отиваме.
- Ще си пропуснеш полета.
- Добре.
Можем да се разходим по Сена. Чудесно е.
ОК.
- Значи се връщаш в Ню Йорк?
- Да, да.
Така.. четох в една статия, че сте женен и имате дете. Това е чудесно!
Да, той е... той е на 4.
- Какво е неговото име?
- Хенри. Малкия Ханк.
- Толкова е забавен.
- О, уау, Сигурна съм.
- Твоята жена, с какво се занимава?
- Тя преподава в началното училище.
- Имаш ли деца?
- Да, две... По дяволите!
- Какво!?
- Оставих ги в колата!
Със затворени прозорци, преди 6 месеца! Мислиш ли че ще са добре?
Не, шегувам се. Не, но аз искам да имам деца някой ден.
- Все още не съм готова.
- Не?
- Също така имам и добра връзка.
- О, да? Това е добре.
- С какво се занимава?
- Той е фоторепортер.
Прави военни репортажи.
Доста често отсъства, което е добре защото съм много заета.