Star Wars Episode 6 - Return Of The Jedi (1983) (Star Wars Episode VI - Return Of The Jedi CD2.srt) Свали субтитрите
О, господарю Люк...
Там има още два спидера. Открих и това.
Страхувам се, че сензорите на R2 не могат да засекат принцесата.
Дано е добре.
Какво има, Чуи?
Какво?
Нищо не разбирам. Някакво мъртво животно...
Чуи, недей!
Браво на теб!
Страхотно! Мислиш само с корема си!
Спокойно, ще се измъкнем оттук! Стигаш ли до меча ми?
Да.
Идеята не е много добра, R2. Доста е високо...
Ей! Я го насочи другаде!
Хан, недей! Ще се оправим.
Чуи, дай им арбалета си.
Главата ми!
Мили боже!
- Разбираш ли какво казват?
- Да, господарю Люк.
- Владея повече от 6 милиона...
- Какво им каза?
Мисля, че "здравейте".
Диалектът им е много примитивен и може би греша,
но те ме мислят за някакъв бог.
Ами използвай божественото си влияние и ни измъкни!
- Това не е редно, генерал Соло.
- Редно ли?!
Програмата ми го забранява.
Сгреших!
Той ми е стар приятел.
Имам лошо предчувствие.
- Какво каза той?
- Малко ми е неудобно,
но явно вие сте основното ястие на банкета в моя чест.
- Лея?
- Лея!
Ваше височество!
Те са мои приятели!
Трипио, кажи им да ги освободят.
Имам странното усещане, че не те послушаха!
Трипио, кажи им, че ако не те послушат, ще се ядосаш
и ще направиш магия.
- Но аз не бих могъл...
Кажи им го!
Казах ви, че няма да ми повярват, господарю Люк.
Свалете ме!
Помогнете ми!
Господарю Люк... R2...
Божичко!
- Благодаря, Трипио!
- Не знаех, че мога такива неща.
Принцеса Лея...
Дарт Вейдър...
Звездата на смъртта...
Оби Уан Кеноби...
Тъкмо стигах до там, R2.
Господарят Люк...
"Хилядолетният сокол"...
Вейдър... Хан Соло...
- Какво става?
- Не знам.
Чудесно! Вече сме част от племето.
Мечтата ми се сбъдна.
И малката помощ е помощ, Чуи.
Те ще ни покажат най-краткия път до генератора.
Далеч ли е оттук? Попитай го!
Трябват ни и провизии. И да ни върнат оръжията.
И по-бързо! Нямам време за губене.
Какво има, Люк?
Помниш ли майка си, Лея? Истинската си майка.
Почти никак. Починала е много отдавна.
- Какво си спомняш?
- Само образи и усещания.
Разкажи ми!
Тя беше много красива. Мила, но тъжна.
Защо ме питаш?
Аз не помня майка си.
Не я познавам.
Кажи ми какво те тревожи, Люк.
Вейдър е тук. В момента е на тази луна.
- Откъде знаеш?
- Усетих присъствието му.
Той също ме усеща и е дошъл за мен.
Трябва да се махна.
Докато съм тук, всички ние сме в опасност.
- Трябва да отида при него.
- Защо?
Той е мой баща.
Твой баща?!
Има и още нещо. Няма да ти хареса, но трябва да го чуеш.
Ако не се върна, единствената надежда е в теб.
Не говори така, Люк! Ти владееш Силата, а аз - не!
Грешиш, Лея. Ти също владееш Силата.
С времето ще се научиш да я използваш като мен.
Силата е част от нашето семейство.
Баща ми я владее.
Аз я владея.
И сестра ми също я владее.
Да, ти си моя сестра, Лея.
Зная.
Някак...
Винаги съм го знаела.
- Сега разбираш защо трябва да отида.
- Не!
Избягай далеч оттук, Люк!
Щом той усеща присъствието ти, махни се от тази луна.
- Бих искала да дойда с теб.
- Не! Ти винаги си била силна.
Но защо трябва да се изправиш срещу него?
Защото у него има добро. Усетих го.
Той няма да ме предаде на императора.
Аз ще го спася.
Трябва да опитам.
Какво става тук?
Нищо. Просто искам да остана сама за малко.
Нищо ли?!
Хайде, кажи ми какво става!
Не мога да ти кажа.
А на Люк можеш да кажеш, така ли?
Аз...
Съжалявам.
Прегърни ме!
Този бунтовник се предаде.
Не вярвам да е бил сам. Разрешете да претърсим района.
Беше въоръжен само с това.
Много добре! Оставете ни насаме.
Намерете останалите и ги доведете при мен.
Слушам, милорд.
- Императорът те очакваше.
- Знам, татко.
Значи си приел истината.
Истината е, че Анакин Скайуокър е мой баща.
Това име вече няма никаква стойност за мен.
Това е истинското ти аз, което ти си забравил.
Знам, че у теб има добро. Императорът не го е унищожил.
Затова не можа да ме убиеш и няма да ме предадеш на императора.
Виждам, че си направил нов светлинен меч.
Обучението ти е завършено.
Ти наистина си силен, както предрече императорът.
Ела с мен!
Някога и Оби Уан говореше като теб.
Но ти не познаваш мощта на Тъмната страна.
Аз трябва да се подчиня.
Няма да се предам и ще трябва да ме убиеш.
Щом такава е съдбата ти.
Ти имаш чувства, татко. Не можеш да го направиш.
Усещам, че се бориш със себе си.
За мен е прекалено късно, синко.
Императорът ще ти покаже истинската същност на Силата.
Сега той е твоят господар.
Значи баща ми наистина е мъртъв.
Главният вход на бункера е от другата страна на площадката.
- Няма да е лесно.
- Спокойно.
С Чуи сме влизали в далеч по-добре охранявани места.
Какво казва?
Че има таен вход от другата страна на хълма.
Заехме позиции, адмирале. Изтребителите са готови.
Започнете броенето.
Всички да се подготвят за атака.
Спокойно! Приятелите ми ще изключат щита навреме.
Или това ще е най-кратката атака в историята.
Готови за скок в хиперпространството!
Готови!
Заден вход, а? Браво на теб!
Има само няколко души. Няма да е трудно.
- И един може да вдигне тревога.
- Значи ще действаме тихо.
Господи! Принцесо Лея...
Нашият космат приятел е предприел прибързано действие.
О, не!
Дотук бяхме с изненадата.
Вижте! Спрете го!
Не беше лошо за плюшена играчка. Остана само един.
Стойте тук! Ние ще се погрижим.
Реших да останем тук!
Добре дошъл, млади Скайуокър.
Очаквах те.
Белезниците няма да ти трябват.
Охрана, оставете ни!
Нямам търпение да завърша обучението ти.
С времето ще започнеш да ме наричаш "господарю".
Грешиш! Няма да ме пречупиш, както пречупи баща ми.
Не, млади мой джедай!
Ще откриеш, че ти си този, който греши.
И то за много неща!
- Светлинният му меч.
- О, да! Оръжието на джедая.
Същият като на баща ти.
Но ти вече знаеш, че баща ти е предан на Тъмната страна.
И ти ще поемеш неговия път.
Грешиш! Аз скоро ще умра, а ти ще умреш с мен.
Явно имаш предвид атаката на бунтовническата ви флота.
Уверявам те, че приятелите ти не могат да ни сторят нищо.
Самоувереността е твоята слабост.
А твоята - вярата в приятелите.
Съпротивата ти е безсмислена, синко.
Всичко, което правите, става с мое позволение.
Приятелите ти на зелената луна ще паднат в капана ми,
също както и флотата ви.
Аз съобщих на Съпротивата къде е генераторът на щита.
Жалкото ви отрядче няма да направи нищо.
Долу ги очаква цял легион от най-добрите ми щурмоваци.
Страхувам се, че енергийният щит
ще работи доста добре, когато приятелите ти пристигнат.
Хайде, мърдайте!
По-живо!
Чуи!
Побързай, Хан! Флотата ще пристигне всеки момент.
Зарядите! По-бързо!
Господи! Ще ги заловят!
Почакай! Върни се!
Стой при мен, R2!
Не мърдайте!
Мръсни бунтовници!
- Докладвайте!
- "Ред лидър" в готовност.
- "Грей лидър" в готовност.
- "Грийн лидър" в готовност.
Крилата - в позиция за атака.
Нека Силата бъде с нас!
Трябва да знаем дали щитът е свален!
Как ще блокират скенерите, ако не знаят... че идваме?
Прекратете атаката! Щитът е включен!
- Скенерът не отчита нищо.
- Всички да се изтеглят!
Изтеглете се! Минете в сектор MV-7!
- Вражески кораби в сектор 47!
- Това е капан!
Изтребители!
Прекалено много са!
- Изтеглете огъня от кръстосвачите!
- Разбрано, "Голд лидър".
Ела, момче! Увери се с очите си.
Ще станеш свидетел на пълното унищожение на Съпротивата
и краят на жалкия ви Бунт.
Искаш го, нали?
Омразата се просмуква в теб.
Вземи джедайския си меч и го използвай.
Аз съм невъоръжен. Убий ме с него.
Поддай се на гнева!
Още съвсем малко и той ще те направи мой слуга.
- Не!
- Неизбежно е.
Това е твоята съдба.
И ти, също като баща си, сега си... мой!
Хайде, мърдайте!
Ей, вие там! Мен ли търсите?
Хванете онези двамата!
Е, идват. Сигурен ли си, че това беше добра идея?
Не мърдайте!
Предаваме се.
Сменили са кода!
- Трябва ни R2!
- Има терминал. - R2, къде си?
Трябваш ни при бункера!
Тръгваш ли?! Къде отиваш?
Къде отиваш, R2? Почакай!
Не се прави на герой! Върни се!
- Пази се, Уедж! Трима над теб!
- Поемете ги!
- Още трима на 20 градуса.
- Аз ще поема водача.
Летят към медицинската фрегата.
Налягането е стабилно...
Атакуват само изтребителите. Какво чакат разрушителите?
- Готови сме за атака, сър.
- Изчакайте.
Няма ли да атакуваме?
Имам заповед от императора. Подготвил им е изненада.
Както виждаш, млади ученико,
приятелите ти се провалиха.
А сега виж огневата мощ
на тази напълно завършена бойна станция!
Огън!
Огън!
Звездата на смъртта стреля! Тя е завършена!
- Тук "Голд лидър".
- Подгответе се за отстъпление!
- Няма да имаме друг шанс.
- Нямаме избор, генерале.
Кръстосвачите няма да издържат на огън с такава мощност.
Хан ще изключи щита. Трябва да им дадем време!
Идваме!
По-бързо!
Побързай, R2!
Божичко!
Защо трябваше да си герой?!
Е, ще се наложи да дам кабелите на късо.
Ще те прикривам.
Приближете се колкото възможно и стреляйте по разрушителите!
Няма да издържим дълго срещу разрушителите!
Звездата на смъртта е по-страшна. Пък може и да свалим някой.
Ще се взриви!
Удариха ме!
Флотата ви е разбита.
Приятелите ти на зелената луна няма да оцелеят.
Няма никакъв изход, мой млад ученико.
Съпротивата ще умре.
Приятелите ти също.
Добре!
Усещам гнева ти.
Аз съм беззащитен. Вземи оръжието си.
Удари ме с цялата си омраза и Тъмната страна ще те приеме.
Свали го оттам!
Мисля, че успях! Успях!
- Принцесо Лея, добре ли сте?
- Нищо ми няма.
- Не мърдай!
- О, боже!
- Обичам те!
- Знам.
Горе ръцете! Стани!
Не се показвай!
Чуи!
Слез долу, тя е ранена!
Не, почакай, хрумна ми нещо.
Много добре! Използвай гнева си, момче.
Остави омразата да те води.
Оби Уан те е обучил добре.
Няма да се бия с теб, татко.
Не е много мъдро да свалиш оръжие.
Мислите ти те издават, татко. Усещам борбата в теб.
Няма никаква борба.
Не можа да ме убиеш преди, няма да можеш и сега.
Подценяваш мощта на Тъмната страна.
Ако не се биеш, това ще е краят ти.
Добре! Много добре!
- Внимавай! Изтребител на 0.6!
- Поемам го.
Добър изстрел!
Хайде, Хан, стари приятелю! Разчитам на теб!
Всичко свърши. Бунтовниците избягаха в гората.
- Трябват ни хора за преследването.
- Изпратете 3 взвода!
Отвори задната врата.
Дай ми още един заряд!
Не можеш да се криеш вечно, Люк.
Няма да се бия с теб.
Предай се на Тъмната страна.
Само така ще можеш да спасиш приятелите си.
Да, и твоите мисли те издават. Изпитваш силни чувства към тях.
Особено към...
Сестра си!
Значи имаш сестра-близначка.
Чувствата ти към нея я предадоха.
Оби Уан е постъпил мъдро, като я е скрил от мен.
Но сега провалът му е пълен.
Ако ти не приемеш Тъмната страна,
може би тя ще се съгласи.
- Никога!
Браво!
Омразата те направи силен.
А сега последвай съдбата си
и заеми мястото на баща си до мен!
Никога!
Никога няма да се пречупя!
Провалихте се, Ваше височество.
Аз съм джедай, също като баща си.
Така да бъде, джедай!
Бягайте!
Щитът е изключен. Атака към Звездата на смъртта!
Започваме! Всички изтребители след мен!
Казах ти, че ще успеят.
Щом не искаш да си с мен, ще бъдеш унищожен!
Млад глупак!
Най-накрая ще разбереш.
Уменията ти са нищо пред мощта на Тъмната страна.
Ти бе недалновиден и ще си платиш!
Татко, моля те!
Помогни ми!
А сега, млади Скайуокър, ти ще умреш.
Влизам.
Това беше.
Насочете се към най-големия енергиен източник.
Внимавайте! Всеки момент ще го видим.
Разделете се и излизайте. Привлечете изтребителите.
Разбрано, "Голд лидър".
Минахме на косъм!
Да дадем шанс на изтребителите. Огън по супер-разрушителя!
- Изгубихме щита, сър.
- Огън от предните батареи!
Масиран огън отпред!
Късно е!
Люк, помогни ми да сваля тази маска.
Но без нея ще умреш.
Вече нищо не може да ме спаси.
Нека поне веднъж
те погледна със собствените си очи.
А сега, върви, синко!
- Остави ме!
- Не! Ще дойдеш с мен.
- Няма да те оставя! Ще те спася!
- Вече го направи, Люк.
Ти беше прав... Беше прав за мен.
Кажи на сестра си, че си бил прав.
Татко!
Няма да те оставя!
Ето го!
- Огън по северната кула, Уедж!
- Разбрано.
Стрелям и излизам.
Изтеглете флотата от Звездата на смъртта.
Сигурен съм, че Люк не е бил там.
Не е бил. Усещам го.
Ти го обичаш.
- Нали?
- Да.
Добре, разбирам.
Когато той се върне, няма да ви преча.
Нищо не си разбрал.
Той ми е брат.
Режисьор Ричард Марканд
Сценарий: Лорънс Касдан и Джордж Лукас